Подранилите студове ме изпълниха с предколедно настроение. Допълнително объркване в темпоралната ми неустойчивост внесе и празничната украса, която постепенно започна да завзема дърветата около Общината. В интерес на истината около Катедралата миналогодишните витлеемски звезди и снежинки още си седят, през лятото създаваха доста екзотично впечатление, а и бяха особено на място по време на July Morning. От вчера обаче започна киченето на неукрасените варненски местности. Първо Общината, после бул. „Владислав“, накрая да се готвят и кварталите.
Аз пък от своя страна едвам се преборих с обзелото ме желание да хукна по магазините, за да избирам подаръци, да търся дрянови пръчки и да се оглеждам за украшения за елха. Сетих се, че сега му е времето човек да си сложи зеле. Така че се сдобихме с въпросния зарзават и в чест на днешния празник (С праздником, товарищи!) днес осъмнахме със зареден бидон в мазата. Снощи го заложих. Гърбът ме боли дето ги мъкнах кофите с водата, но мисията ми е изпълнена съвсем по седмоноемврийски. Изпълних плана!
А ти! Сложи ли зелето? 😛
Напомнянето е навременно и плакатчето прекрасно. 🙂
Ще си го хост-на и аз.
Нямаш проблеми 🙂
Никога повече няма да вляза в мазето, след срещата ми с огромния ПЛЪХ преди две години. Мисля, че тя не беше приятна и за двама ни. 🙂
А беше хубаво нещо това зеле. Мда. Не съм го ял от години – никога не ми е идвала музата да го правя сам …
То пък голямата философия 😛
А в нашта маза има основно комшии от мъжки пол, та и да видя плъх се някой ще ме спаси 🙂
Зелева чолба за „Бисмарк“. Ммммм, спомени 🙂
O, снощи ядох прясна салата от зеле и моркови, внос от село. 😀 Бижу!