Бля

Решавам аз, че ще си купувам яке. Бях си нацелила точно какво искам, но, естествено, свършили. Отивам на друго потенциално място, там лепната вездесъщата бележка „Ще Се ВъРНа дО 10 мИн.!!!“. Междувременно обувката ми взе да пропуска и левият ми крак започна да плува в ледена вода. Ама и ден! 👿

Advertisements

10 thoughts on “Бля

  1. а аз не мога да нацеля нищо, освен дето не ми остава време да тръгна на лов, и се надявам маратонките ми да са живи и здрави и тая зима, понеже неам нерви да ходя по магазини. мразя!!!

  2. и аз мразя!

    запасявай се отрано, че по студовете да обикаляш е мизерия 🙂

    даже е похвално, че изобщо си си харесала яке. модата сега е кич и боклуци…

  3. Ами ти не го купувай това яке, бе, купи си нови обувки. То така е станало не за да те нервира, а за да те подсети, че ти трябват нови здрави обувки. И без друго якето се е свършило, казваш…

  4. Мани. В крайна сметка ше си нося миналогодишното яке, то е хубаво, МАДОК. Не е кой знае к’во, ама е симппатично и топли, само жалко, че няма качулче, а аз исках. А драмата с обувките се задълбочи. Като се прибрах вкъщи установих, че подметката се е сцепила. Е такова чудо не беше ми се случвало, честно. А аз имам много проблемни крака и като си намеря обувки, които да ми правят по-малко пришки от обикновено, ги нося докато не се разкапят без оглед на модни течения. Явно обаче ще трябва да си търся нови 😦 А то наистина е трудно това 😦 О, аз!!!

    А бе вчера беше мамка му и каръшки ден. Като капак на всичко, на връщане вкъщи купих шест литра минерална вода Банкя. Много я уважавам нея. Но таман си вървя, дръжката на бидончето се скъса, самото то падна, отъркаля се хубаво в калта… Не ме питайте как го довлякох до вкъщи. 👿 Нямам думи!!!

  5. Хахаха, брутално, не се сдържах :Д Преди седмица и аз купувах такова и беше със скъсана дръжка. Всичките на щанда бяха със скъсани дръжки. Може би вече пестят от дръжките.

  6. И моите крака са много зле. Дясното ми стъпало е цялото в хирургически шевове, а левият ми крак е постоянно пресилен, защото явно несъзнателно щадя десния. Пък напоследък се нашишкавих яко, турнах близо 20 кила отгоре – и претоварвам и без друго кекавите си крака. Та и за мене обувките са най-важното, най-ценното и най-трудно намираемото нещо от тоалета ми. На всичкото отгоре нося 35-и номер и това прави мисията невъзможна, защото имам много висок свод и не мога да се втъкна в детски обувки. Но в последните 3-4 години успявам да се обуя в кожените обувки и сандали на турската фирма „Кариока“ ( http://www.karyoka.com.tr/indexE.php ) – те са ортопедични, много комфортни, има място да си мърдам пръстетата, дълбоки са и дори подплатата им е от естествена кожа. Освен това не са скъпи и са доста здрави. Само дето напоследък трудно се намират…

    • и аз съм на същото мнение за обувките на тази фирма-кариока. имам проблеми с единия крак след катастрофа/объркаха ме лекарите!!!!/ и не мога да нося всякакви обувки. една приятелка ми каза за кариоките и оттогава само това нося.но за съжаление наистина трудно се намират.затова, ако някой знае къде във варна да си намеря кариоки-ще черпя. надя, варна,0889510557

  7. Хаха, Светле, ти точно като мойта мама! 🙂 И нейните крачета са такива малки, и тя е с висок свод, поради което също трудно си намира буйки.

    Бе не си е работа това нашто 😦

    Сх, ама там е работата, че дръжката по принцип не беше скъсана. Но що да не се скъса, а? И да не се отъркаля тъпото бидонче по калния тротоар?! А бе мани, направо не ща да се сещам! 😐

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s