Не можах да обясня

Бях решила повече да не пиша за стачката. По няколко причини. Първата е, че стачката девалвира, защото синдикатите за пореден път доказаха нагледно, че не стават. В резултат рядкото за нашите предели явление „стачка“ се превърна в осъвременена бета-версия на старата игра „развален телефон“.

Втората причина е пряк резултат от първата – липсата на връзка между стачкуващи и преки потърпевши, каквито са учениците например, доведе до единствения възможен краен резултат – тотално изнервени родители. И те са прави да са изнервени, особено пък хора с дванадесетокласници вкъщи, че и не само.

Третата причина е, че ми омръзна да обяснявам, че учителската професия не е равна на два-три часа трудова заетост, поради което останалото време от деня може да се запълни с нещо си. Не можах да обясня, че учителят, за да е добър, трябва да се занимава само със задълженията си, вместо да си запълва деня с втора и трета работа. Не можах да обясня, че той трябва да подготвя уроци, да ги съобразява с конкретния клас, да търси начини да заинтригува учащите, да измисля и импровизира, да проверява контролни, да търси интересни факти. Не можах да обясня, че преподаването не е занимание между другото, което човек упражнява в паузите между основната си работа.

Четвъртата причина е, че се убедих на собствен гръб във верността на поговорката „ситият на гладния не вярва“. Човекът, който си слага хилядарка в джоба всеки месец просто нито може, нито иска да разбере как се чувства другия, който се радва на триста лева. Нещо повече, човекът с подобна смешна заплата е достоен единствено за презрение, защото по силата на нечия извратена логика той просто е доказал, че за друго не става.

Не можах да обясня, че България не се състои от София, Варна и Пловдив, България също е Симитли, Котел, Сливен, Харманли, Шумен, Търговище, Каспичан, Кубрат, Омуртаг, Враца, Видин, Лом, село Генерал Тошево, Провадия… Не можах да докажа, че там също живеят хора, които не са нито по-глупави, нито по-некадърни от софиянци и варненци, но те просто са родени и живеят там. За тези хора заплата от триста лева е невиждан лукс. Само преди два месеца моя приятелка от Котел се хвана на работа за 250 лв. и си хвърляше шапката от щастие. Висшистка, кадърно момиче, но е омъжена и живее в Котел, има две деца и няма нито възможността, нито желанието да увеличи софийската популация. Между другото, хвана се на работа в интернат за изоставени деца. И не, не полага за тях „могилински“ грижи. Само споменавам това съвсем между другото. Не можах да обясня, че заплати от 200-300 лева в България не трябва да има. Че заплатата е също цена – цена на труда, и че цените на стоги и услуги не би трябвало да могат да се вдигат, ако заплатите стоят на равнището, на което са били преди седем-осем години. Не можах да докажа, че това е изцяло против основните принципи на пазарната икономика, която уж се стремим да изградим. Не можах да убедя този с хилядата лева заплата от София, че няма никакво морално право да съди човек, който сънува кошмари дали ще успее да си плати тока и водата.

Петата причина е образът на учителя. От няколко години, необяснимо поне за мене, учителят беше омаскаряван. Съвсем тенденциозно и целенасочено при това. Не знам защо. Преди беше професия като професия. Нормална, като всяка друга. Запознават се двама души, единият казва: „Аз съм Петров, инженер съм“, другият отговаря: „Аз съм Иванов, учител по география съм“ и това е. Тоест, учител – учител. Лошо няма. Правени са опити образованието да премине в самообучение, оказали са се неуспешни. Има нужда от учители така както има нужда от инженери. Само че днес нещата са доведени до такова положение, че учителят го е срам да каже пред чужди хора какво работи, ако ще да е чак толкова умел и свестен човек, щото учениците му да са готови да умрат за него. Нещо повече, разбрах, че дори да покажа нагледно някой съвестен учител, единственото, което мога да очаквам е неохотно изречената фраза „е, да, има и някои свестни“. Не можах да докажа, че всъщност в кошницата има и гнили ябълки, вместо ширналото се твърдение, че кошницата съдържа единствено гнили ябълки с две-три не толкова червиви изключения. Не можах да обясня. И някак бавно, но твърдо образът на учителя придоби формата на дебела, тъпа леля, която изтезава децата в училище, но пък за сметка на това им пише ниски оценки, само за да й идват после на частните уроци. И понеже всеки може да разкаже история за калпав даскал, на който някога е попадал, следователно учителят като цяло се превърна в нещо, което и за чистач на градски клозет няма да го вземат, толкова е некадърен и нищо неможещ.

Шестата причина е, че тази бутафорна стачка няма как да защитя. Тя е изначално смехотворна, но нямаше как да бъде и иначе, тъй като водачите й са шутове и буфосинхронисти. Само дето, макар и да съм завършила училище преди доста години, помня, че учителите ми не бяха по-злата версия на Учителя от „Стената“. Не можах да обясня, че между учител и некадърен няма знак за равенство, така както няма знак за равенство между кадърен и IT специалист. Не можах да обясня, че учителите не са най-неграмотните и неуки членове на обществото ни, опитах се да кажа обаче, че ако тенденцията на омаскаряването на учителите продължи, то по-скоро рано, отколкото късно именно най-неграмотните и неуките ще стават учители, защото никой друг няма да иска, колкото и да рекламират тази професия чрез кратко работно време, предоставящо възможности за самоусъвършенстване.

И за финал, много се зарадвах да прочета мнението на Инат. Тя е млада, готина и умна учителка по български език и литература, която говори на базата на собствените си преживявания, а не се осланя на някой, който е чул от свой съсед за братовчедка му, дето е научила от фризьорката си ужасяваща история за госпожата по история, която написала двойка на племенника й, щото не й отишъл на частния урок.

Бях решила да не пиша, но се замислих и разбрах, че не съм успяла да обясня тезите си. Поне опитах, макар да не виждам някаква утеха в това.

Advertisements

23 thoughts on “Не можах да обясня

  1. А според мен ти МОЖА да обясниш. И то толкова добре, че чак ти завиждам. Но тези, които не искат да им бъде обяснено, не прихващат от обяснения.
    Според мен тези хора спадат към две противоположни групи:
    „В бедните райони хора работят по 10-12 часа за под 300 лв. За тях дрънкането на домакински съдове, роптаенето за двойни на техните доходи, са повод да се напсува учителя-нагляр“ – част от мнение на Атанас Марков, по-рано цитирано от Митко в един от постовете ти за стачката. Т.е. част от противниците на достойните учителски заплати са необразованите хора, които са върло против учителят за своя квалифициран труд да получава повече, отколкото те за своя неквалифициран труд.
    Другата група хора, от чиито глави твоите обяснения отскачат, са точно обратният случай: образовани, вършещи квалифицирана и високо платена работа и обикновено представящи се за „десни“. Те изповядват социал-дарвинистки възгледи, които ги освобождават от всяко морално задължение да работят за благото на обществото и да подпомагат слабите. Понеже самите те са добре, много им е удобно да казват, че всеки, който е зле, си го заслужава.
    В Америка хората, наричащи се десни, ходят на църква всяка седмица, дават от джоба си немалки дарения за пострадалите от урагани и пожари и са против абортите, дори абортите на увредени деца. Ако двойка американски десни разберат, че ще имат бебе със синдром на Даун, те си го задържат и гледат. Аз не споделям съвсем техните възгледи и ги смятам за малко крайно, но ги уважавам.
    А какво е отношението на нашите преуспяващи „десни“ към увредените деца? Ами като видят в чужд блог снимка на такова дете, протестират, че блогърът им пробутва да гледат „гнусен изрод“ преди закуска.
    В България и дясното, като всичко друго, е менте!

  2. Това беше най-добрият ти постинг по темата, защото сега, когато се умори, написа нещата някак по-изчистено. Както много пъти съм ти казвала, учителите спомогнаха много за изграждането на тоя свой имидж – той не се появи от нищото, и причината да го изградят не е единствено ниската им заплата. Но проблемът на обществото ни не е в това, че имаме доста калпави учители, проблемът е, че обществото няма ясна визия какво е добро образование и какво може да иска или да не иска от добрия учител. Обществото, дори и по време на тази стачка, отказа да се замисли дълбоко за тези неща. Явно не сме стигнали дъното. Някои казват, че като го стигнем, ще изплуваме, но, всички сме чували и за хора, които не са се научили да плуват, нали?

  3. Имах колега, когото пазарната икономика по някое време издигна на върха на хранителната верига, а след година – две – на боклука.

    В първия период той се държеше прекалено нагло – така, че ляво, дясно няма в оценката на стачката и на учителите – просто варианти на приказка за стълбата и ти си права.

    Другото е, че когато учителите искат нормална заплата за съществуване им прехвърлят проблеми, свързани с реформа и мениджмънт на образованието, което за други стачки не се прави – проследете в бъдеще как служителите от здравната каса тихо ще си получат парите, така като и шофьорите на градския транспорт без нИ`КВо говорене за това какви реформи по финансиране на здравеопазването трябва да има или какво да се оправи в градския транспорт.

    Който е тръгнал на стачка трябва да се бори, макар и с измислени синдикати – нека да има пропусната година за средното и висше образование – обществото ще разбере, макар и със закъснение , че учителите са не по-малко важни от шофьорите – така, както има хора, които разбират, че няма топла вода след месец, като се сетят да се изкъпят – да ме извини Карбовски за перефразирането.

    Бизнесът взе да се сеща за заплати, държавата също трябва да помисли.

  4. Еми и аз за това апелирах – за нулева година, ама някой каза, че съм била за бой да го искам, щото децата можело нищо да не научават в училище, но поне минавали в другия клас. Можеше хората да се позамислят за какво им е образование в крайна сметка.

    Тази седмица, така се стичаха нещата, че с каквито и деца да работех, се стигаше до въпроса „Какво научихте досега в училище?“ ( за 9, 10, 11, 12 г.). Доста смущаващ въпрос. И това не са от онези, които не щат да се образоват, ами от тези, дето сами са пожелали. Голямо мислене падна.

    Със сигурност се научили да четат, пишат и смятат (цинично предполагам, че повечето са били обучени от бабите си да парвят тия неща ПРЕДИ да постъпят в училище). Понаучили език ( и уж продължават да го учат, ама идват на уроци, щото, нали …). Накрая едно момиче каза „Ами то, ние учим разни неща всяка година, и на следващата не ги помним. Това е ситуацията.“ И това е само щото децата са малоумни, така ли? Не, ние „възрастните“ сме за бой!

  5. Ти го каза добре, въпросът е имаше ли уши, в които да влезе това и съзнания, които да го разберат. Че има, има. Въпросът е в съотношението.
    И за сега е много към малко.
    Познай кой е малкото.

  6. На мен пък след всичко, което се случи около стачката (която най-вероятно ще приключи в близките дни), ми е тъжно. Тъжно ми е, защото защото образът на учителите бе непоправимо увреден, само заради личната амбиция на стачните лидери (дори не всички от тях синдикалисти от кариерата), и решиха да се инатят като невръстни деца. Тъжно ми е, защото правителството смята, че е победило, и че голяма част от родителите забравиха за всички грешки, които то направи. Тъжно ми е, защото образованието ни няма да помръдне и на милиметър, и децата ще продължават да наизустяват уроците си, които ще забравят моментално след като свърши изпита им. Тъжно ми е, защото учебниците ще продължават да съдържат откровени безумия, облаготелстващи ограничен кръг специалисти, явно със солидни връзки в Министерството на образованието. Тъжно ми е, че единственото, което тази стачка постигна, е да се прехвърлят малко повече пари за заплати на учителите.

    Според мен, тази стачка предостави една изключителна възможност най-накрая обществото да реагира адекватно на задълбочаващите се проблеми в нашето образование. Няма какво да се лъжем, отговорност носят всички – правителството, учителите, учениците, родителите. В един момент, аз силно се надявах, че учителите ще се помъчат да поставят истинските проблеми на масата, и чрез диалог чрез правителството и родителите да постигнат истински промени. За съжаление, това не се случи. Отпред излязоха точно най-гротескните представители на учителското съсловие, за които аз съм сигурен, че са малцинство. Както обикновено се оказва, обаче, точно това малцинство е най-шумното, и създава впечатление, че е мнозинство. (Затова и аз не се учудвам, че именно тези хора се появяваха по медиите, дори не е необходимо някой да плаща на журналистите, за да ги открият.)

    От друга страна, в правителството наистина се оказа, че има добри политици, колкото и гадно да звучи това от морална гледна точка. В крайна сметка, благодарение на струящата на моменти идиотия от водачите на стачката, политиците успяха да се направят на щедри, и в същото време да избегнат всякаква отговорност за неправенето на нищо в продължение на десетилетия. Междувременно, учителските водачи успяха доста успешно да отблъснат много хора от тяхната кауза, включително мен самия, и си признавам, че на моменти реагирах неоправдано разгорещено, включително и в този блог, за което се извинявам – нямам никакво оправдание за това, и в много случаи не бях прав.

    В крайна сметка, единственото което аз бих искал, е учителите да могат да си вършат работата в нормална среда. Да, със сигурност заслужават по-високи доходи. Но това е само един елемент, другите са възможност за развитие, смислено възнаграждение за допълнителните усилия, както и най-накрая смислени учебни програми и учебници. От друга страна, и учениците заслужават по-добро преподаване, и повече отговорност от учителите си, защото нещата в момента явно не вървят.

    Това, което бих искал да подчертая е, че няма как положението да се оправи без усилията на всички засегнати – правителство, учители, родители, ученици. Всеки от тях трябва да поеме своята отговорност, а не да свива рамене и да отсича „ами да са мислили по-рано“. Решение от типа deus ex machina в този случай няма как да се случи. При всички положения, според мен е погрешно разбирането, че само и единствено правителството е отговорно за решаването на проблемите – това е остатък от времена, които се надявам, че вече няма да се върнат. Така че колкото по-скоро се разбере, че нещата ще се оправят само ако всички участват в процеса, толкова по-добре. Това мое разбиране ме прави явно десен – не се срамувам от това. Може би защитаващите такива възгледи са менте, не знам – предпочитам действията ми да говорят за мен.

    За мое голямо съжаление, начинът, по който тази стачка се разви, отне у мен всякакви надежди, че това, което описах по-горе ще се случи скоро. Така че просто се обричаме на повече от същото бездействие, както досега, от което губим всички, уви.

  7. Да, Живик. И аз ужасно се надявах някой най-сетне да каже „отказвам повече да преподавам по тази безумна програма, която ме принуждава да избирам между осем малоумни учебника по предмета си“, но никой не го каза. А и да го е казал, не се е чуло. Ужасно се надявах. Оказа се, че реформата в образованието според едната страна се състои основно в повишаване на заплатите, а според другата – единствено в съкращения на персонала и въвеждане на матури. И като вдигнем заплатите, съкратим персонала и въведем матурите – какво? Отчели сме дейност? Пред кого? За какво? А можеше да се използва случаят и исканията да се обвържат… Много ми е тъжно и на мен 😕

  8. Разбирам напълно тъгата ти. Но мен ме изпълва по-стенично чувство – злорадство. Диво, първично злорадство към всички умници, които месец и повече заливаха форуми и блогове с омразата си към „тъпите, алчни и безотговорни даскали“. Злорадство, защото не разбраха как държавата ги прекара и тях, и дечицата им с недоклатената реформа, пробутана с мизерните пари за увеличение. Разбирането на реформата само като оптимизация (сиреч съкращаване на учители и закриване на училища) и делегиране на бюджети (сиреч сваляне на отговорности) ще доведе още тази години до такъм бардак, че и аз не мога да си го представя. Плюещите умници тепърва ще се бъркат още за частни уроци на дечицата си, а най-добре по-бързо да се ориентират към скъпарските частни училища. И без да квичат, щото това е целта на въпросната „реформа“ – скапване на масовото безплатно училище, след което да почне да се точи държавния ресурс към частните. Качествено образование в това училище от тези учители НЯМА да има. Да си го набие в главата всеки оттук нататък. Обществото показа, че няма нужда от качествено безплатно образование. Когато след няколко години започне публичния вой защо е рухнало бг образованието, нека всеки виещ си спомни за учителската стачка – защото тя показа, че обществото НЕ ИСКА качествено образование.

  9. Мен например ме притесни сериозно и друго нещо: оказа се, че единствения начин, с който министърът ще бори частните уроци е, че ще накара даскалята да плащат данък за тях. И потърпевшите (тоест родителите) се оказаха доволни – нищо лошо няма, щом ще бъдат обложени с данък учителите. Ще продължим да плащаме за частни уроци, ама и те ще плащат. Я не сакам да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле. А кога се дават частни уроци? В седми и дванайсти клас, когато дойде време за кандидатсване. А защо доста хора опират до тях? Защото дори и да са имали готини учители, оказва се, че изпитната програма на съответното желано учебно заведение покрива и материал от учебници, по които учениците не са работили – на други авторски колективи. А такива – бол.

    С други думи – нито дума за оптимизация на учебния процес и ампутация на авторските колективи, бълващи учебници на конвейер и надцакващи се едни други с това, просто ще обложим с данък даскалята и готово. Родителите ще продължат да се бъркат за уроци, но вече със съзнанието, че на ония там няма да им се размине. А положението ще си остане същото. Дори може би и по-лошо, защото тогава даващите уроци ще имат пълното право да им повишат цената, след като ще трябва да плащат и данъци. Дето се вика, става си вече законно. Ситуацията се забатачва допълнително, само че вече ще имаме и матури. И като ги въведем матурите – какво? Просто чудно стана.

  10. Е, Марфа, мен пък ми се струва, че нищо няма да се промени по начина, който го описваш. Никой няма да плаща данъци, а цените на уроците се вдигат заедно с другите цени 🙂 А ситуацията ще се забатачи поради илюзията, че нещо различно се случва. Пък то всъщност всичко си върви както си беше тръгнало.

    Вени се притеснява, че парите ще текнат към частните училища. Ми аз каквото гледам в „хубавите“ държавни в нашия град … не знам какво по-лошо може да им се случи – то там така или иначе нищо не се научава. Не обичаме да учим, това е. И приемаме, че и децата по рождение не обичат. Като изхождаме от тая позиция, колкото и пари да има в образованието, качеството му ще си е все такова. Просто продължаваме да отбиваме номера.

    Скоро ще завършват кадри, които няма да са способни да изкарват и досегашната учителска заплата. Дотам няма да ги бива. То не че сега завършват по-качествени, ами още се намира работа за такива. Не знам докога „социалната“ държава ще успява да създава такива работни места. Ще вземе да се задъхва в един момент, и тогава милиони няма да са в състояние да се издържат. И ще са в положението на циганите, с които упражнявам хобито си да се правя на Майка Тереза. Ето това е нещото, за което повечето възрастни не си дават сметка.

  11. въпроса за матурите днес обсъждахме в училище. с един от учителите, които наистина те карат да мислиш. той ни подготвя специално за матурите. интересното е, че нито той, нито някой изобщо знае какво ще има там. и за това човека се опитва да ни накара да мислим. на това само аз реагирам добре. от всички страни се чуват стандартните възгласи: – ама защо не правим упражнения; – ама защо не учим Х. ами защото не се знае какво евентуално ще има в матурата.

    „Всяка игра се играе по предварително изяснени правила.“
    матурите са въведени през 2003 г. тогава съм бил осми клас. тоест вече съм бил започнал средното си образование, със ясни условия как да протече то. това, според всеки един адвокат, би трябвало да означава, че тази заповед(за провеждането на зрелостни изпити) не се отнася до мен, а до тези, които след приемането на заповедта ще започнат средното си образование, и това е част от правилата важащи за тях. но не и според министър вълчев.

    -аз предмета Х го уча за оценка само…
    това днес го каза моя съученичка. докато учениците използват тази реплика, нищо няма да се оправи. господина по история е също много добър преподавател. на нея обаче не и била интересна историята. трябва да се направи така, че от всеки предмет да е задължителен само минимума знания, приложими до някаква степен в живота. примерно по 1 час седмично от всеки предмет задължителен. това са два учебни дни. другите три си избираш няколко предмета, които те интересуват, и мислиш че ще са приложими за теб, и изучаваш тях усилено. в някой от щатите на САЩ е така, и това определено води до добри резултати. тогава предметите няма да се учат за оценки, а защото ти се учи по тях. на мен определено няма да ми трябва в живота да мога да изравня уравнение по органична химия. ще ми трябва обаче да познавам историята на страната ми, както и ще ми трябват познания по философия и психология.

    какво съм научил в училище ли?
    научил съм се как да оцелявам. научил съм се как да не уча(внимавам) по предмети, по които не искам, и пак успеха ми да е над 5.00. научил съм се как да лъжа, при това убедително. научил съм се как да завързвам социални контакти. научил съм се как да крия същността и чувствата си там, където не им е мястото да бъдат показвани.
    аз и по предмети, които харесвам не уча в къщи(за последно вкъщи отворих учебник през седми клас), но пък внимавам изцяло в час. по другите слушам музика. и все пак се е случвало да ме вдигнат на дъската по химия(нямам си понятие за какво става дума там), заедно с две момичета, които си знаят урока, и са го учили, и учителката да каже, че се справям най-добре от тримата на дъската, и наистина да ми е решено всичко. а на тях не. момичетата ми решиха по две задачи, петата – учителката. дори без да се усети. просто знам как да задам въпрос така, че да ми отговориш и на него, и на този, който не съм задал гласно.

    само едно предложение…
    няма ли да е добре в университет да се влиза с IQ тест?
    по този начин всеки ВУЗ ще отсява учениците така, че ще взема само най-интелигентните от тях. в университета обикновено използваш само базовите си познания по нещо, и ги надграждаш. никога не използваш всичко от учебника, освен при кандидатстването. един студент по право, а после и адвокат, никога няма да използва знанията си за Левски в професията си. може да му е било интересно да учи за Апостола, но това не помага в работата му. това е добрият случай. в лошият – един човек, роден да бъде адвокат, с дар слово, интелигентен.. не му върви историята, защото е имал учител, привърженик на фактологическият, а не на аналитивния метод за разглеждане на историята, а спомняте си човека е с дар слово, не е любител на зубренето. той никога няма да бъде приет да учи за адвокат по сегашния начин. а с тест за интелигентност ще бъде. това е начин за пресяване на обществото. това е начин умните хора да бъдат на върха на обществото утре, а неумните – да работят посредствени професии, които са по способностите им.

    PS
    1. фен съм на Ницше, което до някъде ме кара да гледам „от високо“ на по-глупавите.
    2. идеята ми за IQ тестовете за прием е до някъде защото моето идва височко, а, знаете, всеки мисли изгодно за себе си.
    3. свръхчовекът не е някакво самоопределение. който се интересува да попрочете Ницше. името си няма да кажа, защото този коментар показва егоистичната ми същност, която не обичам особено много и за това крия, но в същност ми е помагала многократно, и продължава да ми помага ежедневно.
    4. главни букви пиша само при имена на хора, които уважавам. не ми харесва да ги пиша в началото на всяко изречение, за това в неофициални изказвания, като това, не го и правя. и върху пунктоацията имам малко по-различен възглед(пак само в неофициални текстове като този).
    5. имам навика да пиша дълги изречения, и понякога и аз си ги чета по два пъти докато разбера какво съм имал предвид. мисля по-бързо от колкото пиша, и постоянно ми идват нови идеи, за това някои мои изречения са доста сложни за четене(тук май не успях да сътворя такива).

  12. Здравей 🙂 Интересна ми беше твоята гледна точка. Само дето това с IQ-теста… Какъв да бъде той? Не съществува тест, който да е в състояние да измери интелигентността на човек. А самата интелигентност има много измерения. Не става така.

  13. ами примерно стандартният тест на МЕНСА. ясно е, че няма тест който мери интелигентността във всичките и аспекти, но има тестове, които се опитват, и го постигат до някаква степен. и дори да не го постигат, все пак е по-добре от това да се пише тема по история или литература. като цяло да се пише съчинение е един недобър начин за прием. не мисля, че съществуват двама учители, които да поставят еднаква оценка на една работа. на мое есе(на философска тема) съм получавал 3 и 6 от двама различни учители.

  14. Е за философска тема е ясно. Гледните точки по философски проблем са винаги повече от една. Но на тест с въпрос „Какво небесно тяло е Слънцето“ няма как да ти поставят ниска оценка под отговора „звезда“. Давам го само като пример, защото преди малко в „Това го знае всяко хлапе“ станах свидетел на отчайващ дебилизъм и научих, че Слънцето е планета. Ако входното ниво се покриваше с тестове, от дамата, която иначе беше много чаровна и симпатична, можеше да стане в най-добрия случай да излезе свястна чистачка.

    А IQ тест за влизане в университет е абсурдна идея. Дори и МЕНСА да е. Има хора, които не могат да го издържат от чисто напрежение ще ли успеят да се справят за определеното време. Тестът за интелигентност си е тест за интелигентност. Има интелигентни необразовани хора, има образовани хора с отчайващ интелект. Университет е за да си повиши човек образованието в дадена област, не за да си мерят кандидат-студентите п**ките на входа с големината на IQ-то си.

    Anyway, все пак този разговор е излишен, щото идеята ти просто няма да бъде приета и съответно – приложена 🙂

  15. никога няма да бъде приложена, дори нямам най-малък шанс.. за това го написах като „само едно предложение…“… а според мен човек отива в университет, защото иска от умен да стане по-умен, а не от читанка – по-читанка. или поне аз за това ще отида. ще искам в областта, към която съм се насочил, няма значение коя е тя,, да съм по-добър, от колкото в момента.

    btw е интересен полу-offtopic fакт, че като четох поста ти(най-горе, не коментарите) слушах Another Brick in the Wall, The Happiest Days Of Our Lives, и после почна Another Brick in the Wall II, която, предполагам, имаше предвид като спомена „стената“ в поста…
    освен това бях пуснал целия албум The Wall 1, и след твоя блог четох блога на йовко(http://yovko.net/?p=1318), и точно като стигнах на коментар #7 се случи да слушам същата песен от албума, за която говори пича, дето е пуснал коментара… доста странно. не че има нещо общо с темата ни на разговор, но все пак си остава странно за мен.

  16. а и по литература ми се е случвало да имам коренно различни оценки. в седми клас като кандидатствах, съчинението ми беше дълго една страница и четири реда, и имах 4.500. такава оценка имаш, ако имаш коренно различни оценки от двамата проверяващи. такава оценка, имам предвид супер-закръглена. btw имаше хора със 3, и дори 4 листа написани на съчинението, и оценки по-ниски от моята. тогава се научих, че е важно да се изразяваш кратко и точно. но го правя само когато съм под напрежение. иначе, както в момента се изразявам доста дълго. и все пак не мога да „разтягам локуми“ умишлено. става без да искам…

  17. Ами и по литература ситуацията е същата. Не е точна наука, така че двама различни човека могат да видят съвсем различни неща в съчинението ти. А мисля, че ти е ясно, че дължината на съчинението не е правопропорционална на оценката. Някой може да е написал една страничка, но в нея да е защитил тезата си достатъчно грамотно и убедително, докато друг да е написал десет страници с глупости. Именно по тази причина се обсъжда входното ниво за кандидатстване да се покрива с тест, така че възможността за субективизъм да намалее до минимум. Все пак надеждите ми в тази насока са малки. Според мен с реформата е приключено. Ще се въведат матури, ще се легализират частните уроци и на всеки въпрос кога ще има реформа, отговорът ще бъде, че ето на, тя вече е налице. Това е равнозначно на колабиралото ни образование да му прикачим за по-сигурно и система с отрова, че да не би да се съвземе по погрешка.

  18. „Някой може да е написал една страничка, но в нея да е защитил тезата си достатъчно грамотно и убедително, докато друг да е написал десет страници с глупости“
    именно. но някои учители предпочитат първото, други второто. за това някакъв вид тест е най-доброто решение, защото не може единия даскал да предпочита а, а другия б, а вече тест за интелигентност е едно мое желание, което никога няма да се сбъдне. ако бях ректор обаче щях да го въведа 🙂
    а образованието ни наистина няма никога да се оправи. по тази причина дори мислих да ходя да уча в англия, дори бях твърдо решен заради нивото на образование, но пък тук съм свикнал, тук знам как се вадят пари, и тук знам как да живея. бях там на почивка пролетта, и не ми хареса. всичко е прекалено подредено.

  19. Свръхчовекът, така като ти гледам коментарите, все едно чета… собствените си мисли. С тая разлика, че си доста самонадеян, даже дразнещо. Не е лошо човек да има самочувствие, разбира се. Но те подкрепям в мнението против субективните форми на оценяване като развиването на теми по литература например.

    И тоя ред на мисли не е лошо да поговорим още за тия матури, които в момента са нещо абсурдно, безцелно и излишно. Ако те станат „вход за ВУЗ“, но под правилната си форма, вече биха били „друга бира“.

    Американците за мен са перфектни в това отношение. Централизация на целия процес по кандидатстването, оптимално оценяваща възможностите на кандидата система. Идеално. Говоря за SAT във всичките му разновидности + TOEFL за чужденците (това е за бакалавър, разбира се, за магистър изпитите са други, но това май не е толкова важно сега). Множество и много различки по характер тестови въпроси, придружени от есе, в което човек да изрази личното си мнение, да покаже начина си на мислене.

    Това е нещото, което ни трябва и на нас. Изпит (матура) под формата на тест и есе, оценката от който да бъде пращана от кандидат-студента до университетите, които си е избрал. А не всяко лято всичкото студент да обикаля цяла България (аз не съм, но много мои приятели го направиха) и да полага отделни изпити за всяко висше училище, при това доста различни по характера си. Това коства много пари, време (което също е пари) и нерви.

    И ако тази практика се запази, какъв е смисълът от тези матури. Със сигурност не съм „открил топлата вода“, но ми се дощя да го напиша този коментар.

  20. Pingback: Започвам училищен учебник по биология « Моето ъгълче

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s