Великолепната осморка

Вчера емпирично бе доказано, че оптималният брой на народните представители в парламента е осем. Хайде, нека да са девет. Един за председател и осем човека, от които пет ще имат функцията да борят ниската обща култура, решавайки кръстословици, а трима ще водят дебат.

Всъщност, това би могло да бъде виц: „Колко депутати са нужни, за да завинтят една крушка?“

Отговорът: „Един, който да стъпи върху картите на останалите, за да стигне до лампата“.

Според агенция „Фокус“ вчера дебат за това да има ли лекари и стоматолози в училищата, са водели Ваньо Станков от ОДС и Ива Шаркова от БСП. Твърдят, че имало и трети. Кой е бил – историята мълчи, както не ще да ни каже и кои са били останалите петима присъстващи телом, не само картом. Би трябвало да разлепят билбордове с ликовете на героите, за да им се възхищаваме за самоотвержеността и жертвоготовността, с която са останали в пленарната зала, натискайки копчетата на устройствата за гласуване като многостаночнички насред преизпълнение на петилетка.

А бе, да ме простите за любопитството, ама законите, приемани от десетина човека и двеста карти, законни ли се явяват? 😳

Честит Ден на народните будители, между впрочем.

 

Advertisements

5 thoughts on “Великолепната осморка

  1. Pingback: Pеалността е въпрос на гледна точка...

  2. Pingback: Pеалността е въпрос на гледна точка...

  3. 1-11-2007- Из “Великолепната осморка” (с коментарно-цитатна бележка от Atanas Troizki: всекидневна гледка от българския незнамзащонаречен парламент – петима решават кръстословици, двама водят дебат под сънливото рУководство на другаря Заяков): …“А бе, да ме простите за любопитството, ама законите, приемани от десетина човека и двеста карти, законни ли се явяват?”

    И така … как е в момента:
    КРБ “чл.81.(1) Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители. (2) Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство. (3) Гласуването е лично и явно, освен когато Конституцията предвижда или Народното събрание реши то да бъде тайно.”
    Значи като “присъстват” (картово-сиреч виртуално) 121 дупетати заседанието е “законно”. От тях 61 като гласуват “за” големото нещокато нищо дето се гласува, се смята за “прието”. Но ето ти мъъъничък конституционен проблемчик – когато Вездесъщата Карточка гласува и Сървърът (истинския председател на парламата) отчита, че Нещотоси било прието, може ли да се смята, че народниот представИтел е гласувал ЛИЧНО?! И ако случайно, ама много случайно, някой промълви, че “това не е лично гласуване” /освен ако Картата не е приета за Субект (недоумение) / ще му се отговори надлежно че Е! Извинявам се за руско-съветския акцент, ама нашта парлама си е точно “това”, с нЕкои малки случайни изключенийца …
    А как трябва да бъде:
    ПРОЕКТ за изменение и дъпълнение на Конституцията на РБ:
    В ал.2 на чл.81 думата “присъстващите” ОТПАДА! (Пояснение: Повишаване изискванията за мнозинство (=кворум) от “списъчния състав на народните представители”, поради изключително важните за обществото законодателен процес и приемане на други актове – Пък НАЛИ ТОВА ИМ Е РАБОТАТА, за която те са кандидатствали и ние (суверенът-работодател) сме казали “да” и сме подписали договор: ТЕ да бачкат, а ние да им плащаме чрез данъците за свършената качествено работа!)
    Нова (4) При нарушаване правилата по ал.1-3, освен имуществената отговорност по ПОДНС, народните представители носят наказателна отговорност съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс.
    Нова (5) Всеки гражданин може да сезира прокуратурата при констатиране нарушение по този член. Прокурорът е длъжен да образува предварително производство, резултата от което трябва да стане публично известен.
    Нова (6) След влизане в сила на съдебен акт за установяване каквото и да е нарушение по този член, приетия закон или друг акт, се смята за нищожен (унищожаем) и председателят на НС е длъжен незабавно да обяви това по надлежния ред.
    Нова (7) Производствата по ал.5 и ал.6 се разглеждат в едномесечен срок.
    Забележка: В НК изрично да се впише, че “аудио- и видео доказателства са … доказателства” 🙂
    А преди това да се премахне излишния Конституционен съд, който може да бъде сезиран само от определени “длъжности” в държавата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s