Хигиена на общуването

Фекалната проза

Съчинение по преживяно

(може би не е добре да четете, ако се храните)

Един мой професор преди време яростно критикуваше употребата на евфемизми в ежедневието, че и не само. Пречели. Не успяваше да разбере тяхната необходимост, дори по едно време твърде се разпени и обяви, че не вижда принципна разлика между путка и женски полов орган. Не можел да каже на произволна жена „хей, женски полов орган!“ един вид. Няма да предавам целия спор, нито ще спомена името на човека. В интерес на истината е рядко начетена персона, изключителен специалист в своята област, но просто тогава не стигнахме до съгласие. Примерно, не мога да си представя начетен човек с претенции да подвикне след някоя „хей, путко“, но може би проблемът е в мен.

Моето скромно мнение гласеше, че всъщност думата, която заместваме с евфемизъм, не би следвало да е чак толкова често употребявана, че да се стига до нейната замяна. Това беше обявено за маска на фалшив морал. „Колко несправедливо!“ иронично би промълвил непоправимият саркастик тук и вероятно ще е прав. Случаят е отпреди поне две години като минимум, но някак, покрай едно-друго, се присетих за него. Има достатъчно ситуации, които предизвикват учудено повдигане на вежда у наблюдаващия, една от тях е например изречението „да ти сера на фасона“, изречено от млада, натокана хубавица. С претенции. Или по-точно с претенций, както тя вероятно би го написала. Колкото по-голяма е пропастта между външния вид и поведението, толкова по-висока е степента на куулнес, към която доста хора, без разлика на пол и възраст, са се устремили. Главоломно.

Защо понякога употребяваме евфемизми, все пак? Какво толкова му е лошото да заявиш „всички сме се накиснали в лайната“, защо обезателно трябва да криеш израза си зад „затънали сме до гуша“? Защо, говорейки за лайна, хората често несъзнателно, понеже така са научени, че е редно, употребяват „фекалии“, „екскременти“ и пр. по-лицеприятни синоними? Остатък от някакво неизживяно аристократично, псевдо-викторианско не-минало, което няма как да сме го изживели?

Истината е, че Фройд би имал доста да каже по повод стремежа на някои хора да употребяват фекални производни в речника си. Всъщност, доста съвременни психолози отричат фройдизма и вероятно са прави. Но желанието на човек да жонглира с екскременти в речта си може би сочи нещо. Би искал да шокира, на първо място. Особено ако нищо във вида му не подсказва на събеседника, че говорещия внезапно ще илюстрира примерите си с нещо кафяво и неприятно миришещо. А ако събеседникът в момента се храни, какво пък, това си е негов проблем. Изразеното му негативно отношение и недоумението лесно могат да се обяснят с фалшив морал, а понеже човекът няма как да обясни, че просто му е неприятна представата за лайно върху вентилатора над главата му, остава в подчинено положение. Странно. От друга страна това е оправдание за неевфимистично настроения човек, което го успокоява, че няма нищо лошо в желанието му да говори за ако по-често от другите хора, с които общува – те са лицемери, той не е. А защо толкова често си служи с фекална проза – там случаят е действително от компетенциите на Фройд или някой негов колега. Но понеже другите са лошите, че не го разбират, следователно той си е добре. Има логика.

Всяка дума създава в главата на човек определен образ. Това е думата – устното съизмерение на нещо. Думите са имената на нещата. А някои хора имат по-развито въображение от други. Думите са, за да се казват. Не може обаче всичко да се казва по всяко време и не заради някакви фалшиви морали или лицемерия. Не може да се казват по всяко време и на всяко място, защото просто на събеседникът може и да не му е приятно, или пък обстановката да е крайно неподходяща. Или аудиторията. Или нещо друго, каквото и да е… Точно както не е прието да се пърди публично, смята се за израз на простащина. А какво толкова, това си е един естествен процес, може човек да е попрекалил с боба, а му се налага да се стиска. Излиза, че да се пърди не може, а да се потребява фекална проза – може. Ама на отстрещния нямало да му бъдело приятно… Голяма работа, нали? Не всеки може просто да не обърне внимание на употребеното екскрементно сравнение. За всяко нещо си има място и време. Хората, които си умират да илюстрират речта си с неевфимистично прикрити фрази, вместо да дразнят лицемерните околни просто биха могли да си пуснат за разтуха „Остин Пауърс“ или друг продукт на фекалната киноиндустрия. Със сигурност ще се почувстват морално удовлетворени.

Всъщност, нашата култура на поведение е по-различна от американската. Там е напълно допустимо да изпсуваш с „oh, shit!“ така както тук казваме „ебаси“. Испанците пък казват „mierda“, французите – „merde“. Културни различия. Все пак испанци, латиноамериканци и французи не се радват на неща като „Остин Пауърс“ така, както им се радва Буш младши. Вероятно е симптоматично. Все пак аз лично бих се радвала фекалното в речта ни да понамалее. Не чак да си заговорим на Ви и да почнем да си приклякаме, но пък например изразът „затънали сме до гуша в блатото“ е достатъчно илюстративен, за да не се налага да обясняваш на аудиторията си, че всъщност са се накиснали в нещо, което биха искали да е блато, но то не е. Човек спокойно може да употреби първото дори с риск да не предизвика позиви за гадене у някой по-впечатлителен. Да не говорим, че когато твърде често се злоупотребява с даден израз, накрая той губи силата си. Прозаично, но факт. В даден момент просто никой няма да те чуе колкото и да си прав.

Advertisements

12 thoughts on “Хигиена на общуването

  1. Пърдиада – ода за пръднята

    Пърдете, братя, без стеснение,
    не се измъчвайте от зор.
    Защо ви е ограничение,
    там гдето нужен е простор?

    Пръднята, братя е физиология
    и рядък кавалерски жест.
    Във нея няма демагогия,
    а доблест, рицарство и чест.

    Пръднята, братя, дар божествен е.
    Че само здравий гъз пърди.
    А щом е гръмка и тържествена
    тя нивга не смърди.

    Пръднята, братя, е изкуство-
    прекрасен музикален дар.
    Като пърдиш, пърди със чувство,
    с квалификация и жар.

    Пръдни веднъж и ти в живота си,
    госпожице без да се срамиш.
    Аз знам, че вечер във леглото си
    ти тайничко пърдиш, пърдиш.

    Пръдни със мен, другарко, здравата.
    Пръдни със мен във ритъм жив
    и току виж създали сме в държавата
    нов самодеен колектив.

    За това стихотворение се сетих докато четях статията 🙂 Викам да ти го покажа. Цялото е 13 куплета, но в интернет намерих само тези 🙂 Когато за пръв път го видях, на листа пишеше, че е от Христо Смирненски 🙂 Не знам колко е вярно 🙂 но все пак.

  2. На мен напоследък ми е много фекална прозата. Реших, че видеото с блатото на вечната воня не е достатъчно илюстративно 🙂 Днес, обаче, като писах текста за неофеодализма, изтрих цял фекален абзац и то без да чета твоя текст. Реших, че ще ме помислят за параноичка, та затова го спестих. Ама бих фекализирала нещата отново, ако реша, че се налага. Засега сметнах, че ако го правя често, рискувам да обезсиля ефекта. Така че поднасям извиненията си към чувствителните читатели и им казвам отговорно, че в днешната ми проза няма такива смърдящи неща. Така че … Марфа, заповядай. Наистина очаквам твоя коментар за неофеодализма. За мен е важно твоето виждане. Чети смело и внимателно и коментирай!

  3. Ако да знаете и Пушкин какъв цикъл от стихотворения има… това за пръднята е упражнение за детска градина.
    Ама пусто – никога не са го преподавали в час по руска литература;-)

  4. За мене и приятелите ми този термин, който за твоя професор е бил женски полов орган, се използва за тип мъжки характер.

  5. Хм, предполагам, че донякъде един мой разговор е причината за това ентри.
    По принцип съм много съгласна. Още повече, когато фекалните сравнения са неадекватни.
    Всъщност според мен дори не става дума за евфемизми. Става дума за използването на обратното на евфемизми (излишно вулгарни изрази) в случаи, за които те всъщност не се отнасят.
    В смисъл, мога да преглътна примерно определението „курва“, ако се отнася за жена, която е минала през цял батальон мъже с меркантилни намерения. Обаче повечето пъти, когто някой използва това, всъщност има предвид, че въпросната жена се облича зле, гледа лошо или нещо от този род. Или използването на „педераст“, когато има предвид просто „тъпак“. Не само че е грубо, но е и ирелевантно.

    Има и един проблем с евфемизмите – понякога те звучат по- грубо от нормалния израз. Голяма част от тези за секс, например. В смисъл „правиха секс“ ми звучи доста по-добре от „шиха се“, „пецкаха се“, „бодоха се“ и т.н. Е, не звучат по-грубо от вулгарните варианти.

    Btw, за конкретния разговор – съжалявам, но тогава дори нецензурния вариант беше на място:( Като имаш предвид за какво ставаше дума.

  6. Съжалявам, помислих, че поводът е вчерашният ни разговор с Мор относно каунтъра, изобразяващ бройките на Алекс.

  7. …“Примерно, не мога да си представя начетен човек с претенции да подвикне след някоя “хей, путко”, но може би проблемът е в мен.“..
    Марфа, имах удоволствието, най-после, да задоволя любопитството си как изглеждаш!? Видях те на снимка в блогосферата. Страхотна си! Красива, миловидна, чиста и сексапилна! Но, под разкошната тъмна коса, под високото умно чело, пронизващия ти, добър и остър“ поглед респектира и контролира първичните инстинкти на мъжете. С една дума , проблемът е в твоя интелект!
    Ще си подзволя да ти разкажа един виц:
    На един Султан му се наложило да направи съкращения в харема. Извикал той приближените си и им казал – „Няма как, финансово сме зле, трябва да извършим съкращение в харема. И най вече, ще ви призная, искам интелектуална любов. За това ще проведем съкращения чрез интелектуален тест. Ще оставим онази, която има най голям интелект!
    Слушаме, Повелителю. Ще проведем изпит по математика. Жените Ви са завършили Хардвард , Кембрич, Сорбоната, ще остане онази която даде най правилния отговор.
    Влязла първата.
    – Колко прави 2 + 2 ? – Попитъл султана.
    – Колкото Алах повели, Господарю!
    – Права си, така е ! – Признал той.
    Влязла втората.
    – Колко прави 2 + 2 ? – Попитал и нея Султана.
    – Колкото повелиш, Господарю!
    – Права си, така е, признал отново Султана.
    Влязла и третата.
    – Колко прави 2 + 2 ? – Попитал и нея той.
    – Две и две е равно на четири! – отговорила тя.
    – И ти си права ! – констатирал Султана.
    Събрал той велможите си и умували, умували, пък на края
    отсякъл:
    – Ще оставим онази с най-хубавото дупе!!
    Изводът за мъжете всеки може да си го направи!…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s