Още по темата

Отново по горещата тема на деня…

Обобщаването продължава да ме изненадва. Не ми е понятно масовото навиване, че учителите са някакви търтеи, паразитиращи на гърба на обществото, което е толкова добро, че дори е съгласно и да им се отпуска някаква малка месечна сума, въпреки че те са негов ненужен придатък. Започват спомени за преподаватели, които са били част от нечии кошмари, което оправдава низвергването на всички останали учители, които са съвсем нормални хора без криминално минало. Ами не го разбирам това. Не разбирам и убеждението, че учителите наминават на работа през свободното си време, което е толкова много, че те просто се чудят какво да го правят. Не ми е понятна и истерията срещу частните уроци. Тоест, понякога децата все пак имат нужда от частни уроци, особено ако ще кандидатстват, а се чувстват несигурни по даден предмет. Кое му е престъпното на това? Може да се справят чудесно по литература, но да имат проблеми по математика, обаче да искат да кандидатстват в езикова гимназия. Могат да имат съученици, които са великолепни математици, но им куца литературата. Те пък ще отидат на частни уроци по литература. И аз съм ходила в шести клас на частни уроци по математика, при това без да намразя другарката Николова… Добре, в какво се корени тази спонтанна омраза към учителския труд, който се оказа маловажно хоби на група хора, които на всичкото отгоре искат то да им се заплаща?

1. Частните уроци.

Понякога са наистина необходими. Особено в случаи като описаните във въведението. Необходими са и при кандидатстване в университет, когато вместо ученикът да седне и да се подготвя по петте алтернативни учебника, намира за по-лесно и по-нетрудоемко да посещава частни уроци, където същият материал ще му бъде представен в готов обобщен вид. Ученикът ще е напълно в правото си да постъпи така: ще спести време и нерви, които иначе ще изхаби в търсене на всички налични учебници за всичките години. През цялото време обаче се носят слухове за учителки, които принуждавали децата да им ходят на частни уроци, защото иначе щели да им пишат двойка. Като оставим настрана малката вероятност да оставят двойка на пълен отличник, щото не им е посетил частния урок, хайде да си говорим поименно: с колко такива случаи някой се е сблъскал лично?

В момента обаче рефренът гласи: „защо са им по-големи заплати, ами парите от частните уроци, дето дават?!“ Колко точно учители дават частни уроци? Всички? Истината е, че има учители, които дават частни уроци и родителите записват децата си при тях, защото са убедени, че ще получат качествена помощ. Когато кандидатствах в езиковата гимназия не отидох на частни уроци при математичката, която ми преподаваше в училище, въпреки че жената не беше лош учител. Просто се носеше славата на определени учители, че много добре подготвят проблемни деца и който техен възпитаник не е кандидатствал, не е влязъл. Родителите ми ме записаха при такава жена, а аз определено имах проблеми с математиката. Не на всеки човек му се удават еднакво добре всички дисциплини, нали? Мисля, че успях да се справя основно поради индивидуалния подход, който тази жена прилагаше спрямо мен. Математичката в училище не би могла и при най-добро желание да се занимава само с мен в продължение на цял час, обръщайки гръб на останалите 36 човека. Имах съученици, които пък ходеха на уроци по литература. Всеки набляга на проблема си, нищо странно няма в това. Но е факт, че има определени учители, които са известни с частните си уроци, а никой не си е завел детето зорлем там, напротив, завел го е, защото знае, че този човек може да помогне на ученика в областта, в която той не е достатъчно добър. Така че учителите дори и да искаха пак нямаше да могат всички да се вредят да дават частни уроци. Ето ти я ползата от пазарния подход в образованието: човек се ориентира веднага към най-доброто. Само дето накрая се оказва, че тези, дето дават най-много частни уроци и следователно са най-добри, са и най-лоши, щото дават частни уроци. Параграф 22 на квадрат.

2. Диференцираното заплащане

Диференцираното заплащане е нещо чудесно. Още по-чудесно ще е ако се въведе не само в сферата на образованието, а във всички бюджетни области: като се почне от държавната администрация, която вече е метастазирала така, че и лъчетерапия не може да я унищожи, мине се през здравеопазване, през съдебната система, та до вездесъщото МВР. Тъй като обаче кой знае защо никой не смята за нужно работещите в тези сфери да бъдат оценявани диференцирано, да се върнем върху учителите. Какви точно ще бъдат критериите, които да посочват дали някой учител е по-добър от друг? Сега, не става дума за индивиди, които заспиват в час, или пък за такива, които удрят децата по главите с учебници, които скубят закъснелите, да не говорим за такива, които раздават шамари. Те изобщо трябва да бъдат разкарани от училищата и да бъде издадена ограничителна заповед, съгласно която не бива да се доближават до деца. По това изобщо спор няма. Говорим обаче за нормалния учител, който не е някакъв лумпен. Как точно ще оценим колко е по-добър от колегата си?

Милен Цветков от началото на стачката пропагандира в предаването си авангардната идея да си направим училища-гета. Тоест, училищата, от които излиза най-голям процент ученици, успяващи да влязат без проблем в университетите, да бъдат финансирани приоритетно, а тези, които не отбелязват подобни успехи, да разчитат само на каквото там им отпусне общината. С други думи, езиковата гимназия ще получава дотации, докато кварталната гимназия, която е приютила децата, които не са успели да влязат нито в езиковата, нито в не толкова елитните й алтернативи, ще бъде превърната в гето.

Оттам следва, че учителите в езиковите гимназии би следвало да получават по-големи заплати от учителите, които преподават в училището в циганската махала. А дали са по-добри? Носи се идеята да се въведат тестове на учениците и съгласно крайния резултат да бъдат оценявани учителите. Само че преподавателите в езиковата гимназия започват работа с елитна група деца: те са завършили прогимназиалния курс с отличен, повечето дори са пълни отличници, след което на приемния изпит са се представили максимално добре при една доста голяма конкуренция. Учителят в езиковата гимназия по принцип започва работа с най-добрите от най-добрите. Учителят обаче от циганската махала, колкото и да е добросъвестен по природа, ще трябва да отделя немалка част от времето си, за да ходи и убеждава децата изобщо да ходят на училище. Ще убеждава родителите колко е правилно да си изучат децата, ще се бори с натрупани културно-битови особености и ще се радва, ако успее да убеди децата да седят в час, вместо да просят по спирките. Добре, образът е доста идеализиран, признавам, но този учител би могъл да има по-добри преподавателски качества от колегата си в езиковата гимназия, въпреки че накрая средният успех на поверения му клас е тройка, срещу петицата на елитния преподавател.

Очевидно единственият начин за преценка на преподавателските качества на даден учител е някаква индивидуална оценка. Може би трябва да се изработят някакви тестове за учители, но има много да се помисли за вида им. Например, ако ще се оценяват знания, изпитваният би могъл да изкара доста добри резултати, но педагогическите му умения да са в отрицателния спектър. Да допуснем обаче, че все пак такъв достатъчно обективен тест би могъл да бъде измислен. Преди това обаче да бъде факт, как точно защитниците на мантрата „да се повишат заплатите, ама само на добрите“ биха могли да отсеят „добрите“?

3. Съкращенията

Често се говори, че съотношението учители спрямо ученици в България е недопустимо. В България имало повече учители съотнесено към други европейски страни. Не е невъзможно. А учебната ни програма каква е спрямо останалите европейски страни? Разпределението на часовете какво е спрямо това в европейските страни? Да оставим това. Към въпроса се подхожда чисто механично. Ако учениците са милион, а учителите са сто хиляди, това означава, че на хиляда ученика се падат стотина учители. Очевидно в едно училище с хиляда ученика стоте учителите ще са му в повече, спор няма. Обаче има училища и училища. Например в езиковите гимназии паралелките са от по двайсет деца. В обикновените гимназии паралелките са често от трийсет деца нагоре. Има селски училища, които не са чак за затваряне, защото в тях макар и да не учат хиляда деца, не са и десетина, та да могат да се пренасочат в училището в съседния град.

Изобщо не става дума за това, че за съкращения не трябва да се говори. Например първо трябва да отпаднат тези, за които има данни, че бият децата, да кажем, или такива, които са некомпетентни, които нямат педагогически подход… Трябва да се закрият и училища, в които учат по десетина деца. И така нататък. Мегдан за скъращения има. Но механичното съкращаване на принципа „в Европа учителите съотнесено към нашите са двойно по-малко, дай да разкараме половината“ просто няма да сработи. Как да стане? Уволняват веднага половината учители по литература, и? Училището си е направило сметката, че се нуждае от двама преподаватели по литература, автоматично съкращават единия и какво става после? Ще успее ли един учител да покрие всички класове от четвърти до седми клас? Истината е, че в момента на работа са толкова учители, колкото се изисква от настоящата учебна програма. Никое училище не може да си позволи да си къта осемнайсет преподавателя по биология, нали? За сметка на това, особено в големите градове, където текучеството е по-голямо, постоянно се търсят преподаватели, просто защото училището има нужда от тях. Би могло да се обмисли идеята учителите, които са останали без работа поради закриване на училището да се пренасочат в големите градове, където биха могли лесно да продължат да упражняват професията си… Да, 200 лева на месец може и да им стигнат да си платят квартирата в София, нали?

4. Реформата

Дотук изводът е, че образователната ни система е остаряла и затлачена, поради което се нуждае от спешна реформа.

Едно от много обвинения към учителите, съгласно което и двеста лева на месец са им много, гласи, че трябва първо да се реформират. Как? Как учителите да реформират образованието? От МОН защо не искат да реформират образованието е ясно: означава първо да се въведе качествено нова методика, съобразена с качествено нова учебна програма. Това е огромен труд, а няма нещо, което да отвращава повече от работа, колкото самата работа. И колкото е по-обемна и по-неприятна, толкова повече отвращава. Който се е сблъсквал с последиците от грандиозен купон в собствената си къща на другата сутрин, е наясно за какво иде реч. На човек му се струва, че е по-лесно се изнесе от апартамента си, отколкото да измие купищата мръсни съдове, да изчисти спалните, банята, тоалетната и изобщо да предаде на жилището си някакъв цивилизован вид. Тук случаят е същия. С всяка година на отлагане системата все повече и повече се затлачва, а този, от когото зависи тя да спре да буксува, предпочитат да я пудрят с компютри на парче или с униформи, вместо да седнат и да почистят. От друга страна, реформата ще донесе доста негативи и то най-вече от средите на изпосъкратените учители. Ами добре, като те е страх да вършиш една работа, защо си се захванал с нея, пита се в задачата?! И като виждаш, че не можеш да се справиш, какво още правиш там?

В крайна сметка обаче всички са наясно, че нещо гнило в образованието има и то трябва да се реформира. Несъгласието обаче е основно кой трябва да направи това. Чисто на теория не живеем в анархия, а си имаме установен ред и закони, нали? (Друг е въпросът как е на практика, но за това – друг път) Всяко ведомство, независимо какво, си има ръководен екип и изпълнители. Работата на ръководния екип е да ръководи, с извинение за тавтологията. С други думи, когато нещо започне да куца на изпълнителско ниво, ръководният екип взема съотвените мерки, за да подобри показателите. Какви ще са тези мерки зависи от конкретната ситуация и от конкретното ведомство. Може да се окаже, че работата куца поради липса на суровина. Има си екип, който се грижи за доставянето са суровини. Може да се окаже, че доставената суровина е некачествена. Шефът не отива да вика не изпълнителя, че работи с предоставената му некачествена суровина, а иска сметка от този, който я е доставил. И така нататък. Шефът има най-голямата отговорност и най-големите задължения. Да, има и най-голямата заплата, но тя съответства на изхабените му нерви, на труда, който е хвърлил, на всичко. Ако говорим за завод – един некомпетентен шеф много лесно може да го доведе до фалит, въпреки че точно преди идването му предприятието е било печелившо. Ако говорим за обувна фабрика, губещите ще бъдат основно работниците, които ще изгубят работните си места със затварянето. Потребителите просто ще почнат да си купуват други обувки. Тук обаче говорим за образование. Некадърното ръководене на образованието няма да приключи само с няколко уволнени даскали, последствията са за децата, а оттам – за цялото общество.

С това изобщо не целя да представя българския учител като ангел небесен, но се опитвам да обясня, че далеч не е демонът, за който напоследък е представян. Учителите не са отделна раса, за Бога! Хора са като всички останали, наши съграждани, комшии, приятели, врагове, всякакви са! Имат семейства, деца, плащат си данъците, сметките и таксите, жители са на тая страна и имат същите права като останалите в нея. Много от тях също са родители. За да се стигне дотук, дали причината е само в това, че са тъпите, некадърни, алчни създания, за каквито са представяни напоследък? Може би проблемът им е просто в това, че заплата от 200-300 лева в днешните условия е не обидна, тя е просто недопустима, а те, като нормални български граждани, имат пълното право да поискат подобряване на условията си на труд и заплащане.

Advertisements

74 thoughts on “Още по темата

  1. Направо ме уби с крайните разглеждания!!!
    За уроците (тук споделям моя, вече доста поостарял личен опит): Не се пишат двойки разбира се! Пишат се петици и четворки. По предмети, с които ученикът иска да кандидатства. Повече от достатъчно е, гарантирам.
    Защо са нередни – защото масово се препоръчват уроци, дори и за най-добрите по даден предмет. Не е редно преподавателя да ходи на училище, колкото да подбере частни ученици. Ако е толкова добър – защо стои в училище за 200-300 лева на месец, вместо да дава повече частни уроци за по 10-20 лв на час? Защото ако не може да „облъчва“ децата, няма да има кьорав частен ученик. Подобно е и при някои лекари, но това е друга тема.
    Диференциално заплащане. Задължително е човек да има мотив да работи по-добре. Това, че такива мерки са необходими и другаде не е аргумент срещу предприемането им в образованието. И пак здравеопазването – там го има! Некадърния „джи пи“ просто не взема толкова, колкото кадърния. Защото се плаща на пациент. А с направлението например плащаш на избрания от теб лекар…
    За методите на оценка в образованието, които да решат проблема с различната база в различните училища можеш да поговориш с някой, на когото му е вървяла математиката, че е поизучил и статистиката 😉
    Съкращенията: щом няма пари е нормално да се уплътнят програмите на по-добрите преподаватели. Както и портфейлите им. И да се отървем от търтеите. Поне от най – големите.
    За реформите: Какво е предложението на преподавателите? Защото аз мисля че нямат такова. Статуквото ги устройва, с изключение на частта със заплатите.

  2. Не виждам нищо крайно в разсъжденията си. А аз също споделих моя личен опит за частните уроци и очевидно е доста по-различен от твоя. Никой не ме е изнудвал, никой не ме е карал да му ходя на частните уроци. Предпочитам в такъв случай да разчитам на собствения си опит повече, отколкото на изречения „ама те изнудват децата да им ходят на уроците“. Кои „те“? Поне човек да знае, че да избягва съответните училища! Та значи, колко точно преподаватели отиват на училище, за да подберат частни ученици? И кой родител с достатъчно акъл в главата ще си запише детето на урок при човек, който по принцип не подготвя децата добре в училище, но пък на частно може би ще се справи? Къде е това масово препоръчване на уроци дори и при най-добрите? Аз не знам за такова. Знам обаче, че за кандидатстване в университет без частни уроци трудно ще мине и най-добрия по изброените от мен причини: борбата с неистовото количество учебници, с които трябва да се справи.

    В здравеоапзването пък такова диференцирано заплащане има, че думи нямам. Айде сравни единственото джипи, дето обслужва осем села в Делиормана с елитното джипи от центъра на Варна? А делиорманското гарантирано има повече пациенти. Да не говорим, че не всички лекари са джипита. Хирургът, дето ти иска под масата преди да те оперира, гарантирано не е. А в полицията? Там как точно се изразява диференцираното заплащане? А в държавната админстрация? А в ръкодството на държавата? Ама те не са интересни…

    Доколкото разбирам и на теб не ти е ясно как точно ще протече оценяването кой учител е добър и само учителите ли са причината езиковата гимназия от Шумен да има повече отлични ученици в сравнение с обикновеното СОУ в Симитли.

    Съкращения не казвам, че не трябва да има, само казвам, че не трябва да се правят на механичен принцип и съм обяснила защо. А цялото ми изказване беше продиктувано точно от крайните изявления и генерализациите. Аз по-крайно нещо от „мани ги тея търтеи“ не виждам, ще ме прощаваш.

  3. Марфа при мен изнудването беше почти във вида, в който го описваш. Немска гимназия; изпит по немски след 8-ми клас, ако не го издържиш изхвърчаш към някой пропаднал техникум, щото знайно е, че кандидатстването за гимназиите е след 7-ми клас. Та при нас схемата беше така: Започва междучасие всички се разлетяват в различни посоки. По някакъв начин учителката по немски успява да остане насаме с теб и те пита дали мислиш да продължиш да учиш в това училище. Ако отговорът е положителен следва откровението: „Изпитът е труден. Без допълнителна подготовка няма да стане…“ Накрая като че ли мимоходом споменава, че еди-коя си колежка дава уроци за попълване на пропуските. И така един по един ни разпределяше по колежките по немски, които между другото бяха и все още са доста.

    Та ето ти алтернативата: плащане за уроци или отиване в техникум, извинявам се – професионална гимназия.

    Моята „учителка“ по немски от 8-ми клас мисля, че вече не преподава в същото училище, но по-голямата част от колежките и все още са там и съм убедена, че практиката с уроците продължава. Наистина само по 1 предмет е, но 15-20 лв за 1 час и това между 2 и 3 пъти седмично? В продължение на 2 или 3 месеца? И няма как – плащаш, защото училището в други отношения няма грешка и си заслужаваше да остана. И все пак си е изнудване.

    За диференцираното заплащане и реформата в образованието няма да пиша, защото не мисля, че е моя работа да коментирам заплатите на учителите. Образователната система също не съм я измислила аз, а вече не ме и касае толкова. Мисълта ми е, че колкото съм за стачката, толкова съм и против – тя не ми пречи. Имах добри учители, които наистина заслужават по-високи заплати според мен, но имаше и изнудвачи, които наистина си търсеха хора за частните уроци.

  4. Ето, най-сетне прочетох достоверно изявление по случая от първа ръка. Много по-добре е да прочетеш нещо такова, отколкото „чувал съм от мои познати, че детето на техни познати са го изнудвали в училище“. Благодаря ти за което. Сериозно! 🙂

    Та моята теза беше, че не всички са ангели, но българският учител не е демонът, който напоследък му се приписва, че е. Те такива индивиди като твоята даскалица трябва веднага да бъдат разкарани за сметка на по-нормални хора. Които обаче не искат да преподават срещу двеста-триста лева. Не мисля, че е чак толкова затворен кръг. Една добра конкуренция ще ограничи до минимум индивидите като спомената госпожа, както и тези, дето бият децата, скубят ги и какво ли още не. Щото и такива има. Във всяка професия има некадърници. Единствено конкуренцията е спасението от тях в подобни случаи.

  5. Ех, Марфа, Марфа!
    Обобщаването въобще не ме изненадва! Не ми е приятно масовото навиване на учителите и голяма част от обществото, че управляващите са някакви търтеи, паразитиращи на гърба на обществото, което е толкова добро че не зареже всичко и да излезе по площадите та да ги измете, защото са негов ненужен придатък. И започват обобщения и внушения, че всички са некадърници и мошенници … и като ги махнем: ще цъфнем и ще вържем, щото пак ще дойдат ония дето бяха или по вероятно тези дето идват, с пагоните. И за това ми е мъчно за учителите, като гледам как ги манипулират и използват проволени и новоизлюпени политици и мастити псевдосиндикалисти превърнали се в едни от най богатите хора в страната..Мъчно ми е за учителите, че не проумяват какво правят, че правят и от децата ни първосигнилни същества и консуматори…
    Понятна ми е истерията срещу частните уроци : – защото родителите на по голяма част от децата получават и по малко от учителите и нямат възможност да наливат в сивата икономика.
    -защото тяхното дете не е поставено на равни начала, макар да е по кадърно, по трудолюбиво и стойностно.
    -защото ги боли, че и тяхното дете е обречено като тях, да работи ниско квалифициран труд и да живее от заем в заем и от заплата до заплата.
    – защото виждат че тяхното дете е обречено да слугува, пази и увеличава богатствата на хора, чиито родители са забогатели по наследство, било от политика, кражби , мушенничество и рядко някои от честен труд
    Този филм сме го гледали нали?
    Децата понякога имали нужда от частни уроци!? Особено, ако ще кандидатстват, а се чувствали несигурни!? Ей Богу, Марфа нагледал съм се в живота си на хора дето нямат капка душа и музикален талант – да стават преподаватели и професори по музика, хора без грам талант и усет към формата – да стават учители по рисуване, мастити критици и дизайнери, хора без логична мисъл – да преподават математика, хора с дефекти в говора и визията да стават актьори и радио и телевизионни водещи…..Пред очите ми са се осъществявали болните амбиции на баби и родители, които с частни уроци, с пари, с рушвети, с връзки и подкупи са успявали…. И сама се досещаш после децата им каква продукция дават в живота. Какви конкурентноспособни кадри създават… За това искам правила точни и ясни , закони които да се спазват. Искам знанията от шестицата във Френската гимназия да са равни на знанията от шестицата на гимназията в село Долно нанагорнище! Да се оценяват анонимно , тестово от една съща комисия. Искам децата с талант да рисуват – да кандидатстват в художествени гимназии и академии, децата с логичека мисъл да бъдат насочвани и да кандидатстват в математически профили и т.н. Искам да се учи и избира професия по призвание… да се играе честно и почтено. За това съм против частните уроци. Защото по наше време 70-те 80-те години на миналия век беше срамно да ходиш на частни уроци. Ходеха тъпаците за да наваксат.
    Колкото до диференцираното заплащане – наистина е нещо чудесно, но то не става за ден, за година или две. То е процес който се осъвършенствува и за това е нужно време и работа не само от шепа специалисти в едно министерство. То отпочна и подаде основата. За този процес се иска мисъл и подкрепа и от самите учители. Но на някой май това не е удобно, някои не са сигурни в себе си, имат нужда от “часни уроци” за себе си, пък то това иска усилия и да си нарушим рахата. Сега е време на проверка.! По голямата част от учителите по призвание ще издържат. И ще бъдат щастливи че са издържали. Защото ще останат с децата, Ще оформят бъдъщето…
    Колкото до Милен Цветков, чудя ти се как можеш да се дразниш. Той просто е паталогичен случай! Имам чувството, че е ял много гъби от онези дето ходи да ги събира по време на избори. Че и агитираше и зрителите да не гласуват ами да ходат за гъби. После недоволен от избраните. Ами да си беше избрал други, бе аланкоолу, дето казваше един друг ТВ водещ. Що ги праща хората в гората за гъби? Да им беше обяснил за кого е правилно да гласуват…
    Казваш, че образователната ни система е остаряла и затлачена, поради което се нуждае от спешна помощ. Така е ! Нещо повече, намира се в реконструкция и модернизация. Но това става в движение, защото и обществото ни се реконструира и модернизира, образователната ни система по него.
    Марфа, права си, че като нормални български граждани учителите, имат пълното право да поискат подобряване на условията си на труд и заплащане.Но още Хайтов го беше казал: Едно е да искаш, второ е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш.
    Колкото до подобряване условията на труд, не беше ли по добре на този етап спестените в МОН пари да бъдат използвани за това. Мисля, че вече ти изпратих предложените от МОН прогроми. Но хайде да видим и колко училища подготвиха проекти за усвояване на тези средства? Колко училища и учители се включиха със собствени проекти за усвояване на средствата по Оперативните програми на Структорните и Кохезионни фондове на ЕС?? Просто обществото ни, в това число и учителите, не са поготвени, изоставаме от съвременните изисквания. Иска се време да се ориентираме в качествено новата обстановка, иска време да се научим на много нови неща, ако щеш, и как се прави един проект по европейските стандарти и изисквания. Тази година беше за изработване на проекти за усвояване на средствата от Европейките фондове а 2008 година парите са тук. И питам те: не е ли всичко само една борба кой да преразпределя парите у нас, кой да прибира комисионните, кой “да се облажи”?…
    Но хайде, стига съм крадил от работното време! Време е да излезна на обход из гимназията и да заработя кирливите си 200 лв. А този месец ще ми се съберат 240 часа. Все пак съм само един пазач макар и с две висши оброзовония!

  6. Браво за статията и също така Браво за коментарите! Хубаво е да видиш мислещи хора…

    Няма да коментирам, само ще кажа аз как успях да се измъкна от шантаж за частни уроци.

    Когато бях 10, 11 и 12 клас забелязах как учителката ми по математика пишеше отлични оценки на хората, които ходеха на частни уроци при нея. На останалите – от 4 надолу. Та аз разбира се не бях сред „избраните“, защото нито ми трябваха уроци, нито имах пари за това. Това, което ме спаси от слаби оценки беше, че най-добрата приятелка на учителката ми по математика много си ме харесваше 🙂 и аз като и се оплаках веднъж – всичко се оправи. Даже няма да забравя как имах едно контролно без нито една вярна задача. Навсякъде имах въпросителни и накрая оценка 6 🙂

    Да, обаче моите съученици, които не ходеха на частни уроци нямаха моя късмет. Радвам се, че такива учители не са много. В моето училище се брояха на пръсти.

    Лошото е, че точно такива учители подронват авторитета на колегите си. От там и всички тези хуления срещу тях.

    Но ще завърша с една много яка мисъл: „Образованието е отражение на обществото.“ Както и: „Образованието има свойството да възпроизвежда създаденото класово разделение.“ Плюс: „Образованието е част от системата на обществото. Ако една от системите не работи – цялото общество страда“. А коя част на обществото ни в България е наред? 🙂

  7. Pingback: защото те определят правилата « полетът на костенурката

  8. @Марфа – За личния ми опит – беше още през 1989. Не исках да пиша имена, но като се замисля невиждам защо да мълча. Става въпрос за Недялка Йорданова, преподавателка във СОУ „Кирил и Методий“ във Варна. Скромно мога да кажа че физиката ме вълнува от съвсем малък и винаги ми е била силен предмет (с физикохимия и т.н. преди това). Та скъпата другарка ясно показа на родителите ми какво трябва да стане. В резултат се мъкнех месеци наред в квартирата на тази жена. Дишах дима от цигари и гледах как периодично вади пари от другото си занимание – писане на хороскопи!!!
    Имаше и други опити, след 7-ми клас, но повече не съм се поддавал. Това имаше своята цена, но сега виждам че е било правилно.
    Като цяло, нуждата от частни уроци в сегашния им вид е дефект на системата. Всеки може да направи проучване сред близки в други страни и да сравни. Докато учителите имат тази възможност, интереса им да те подготвят „желязно“ още в клас е по-малък от нулев… А от там идва и съпротивата срещу промяна на статуквото.

    А за математиката/статистиката не искам да раздувам, отделна, сложна тема е. Три бързи:
    Независимо, външно, матуроподобно мерене на нивото след всеки клас (или два). Отчитане на промяната.
    1) Оценка в зависимост от знака на промяната. => средно добър преподавател, поел отличен ученик може и да влоши оценката си, ако не е на ниво. Преподавател „налял акъл“ в главата на слабак получава бонус.
    2) Оценка на средното ниво на класовете спрямо нивото на цялото училище. Няма нужда от пояснение – с подходящ коефициент „реже“ част от разликата между училищата.
    3) Влияние на оценката на учениците при кандидат* изпити по даден предмет върху бонуса на преподавателя, водил същия този предмет.
    Естествено само усредняването на данните за поне 200-300 и повече ученика би филтрирало фактори като „Пешо се забърка с наркотици и зарязза училището“ или „На Иван му обещаха компютър ако има отличен успех“ 🙂

  9. Аз имах опит с подобна биоложка. Станчева, да я… В „Димчо Дебелянов“ ми преподаваше. Бях във втори клас, когато се записах на кръжок по биология и бях най-малката, както можеш да се сетиш. Всички бяха каки и батковци от пети клас нагоре. Но човек дори и добре да живее, рано и ли късно го сполетява другарката Станчева. Е ми дори преди класно по математика не ме беше толкова страх, колкото да й вляза в часа. Учениците, които чакаха пред кабинета по биология, бяха странна гледка: някакви превиващи се от страх деца, дето седят и чакат врата да се отвори сякаш ще ги вкарват в газова камера. Беше някакъв несменяем партиен кадър, действието се развива очевидно преди десети ноември де. Та сума ти родители правеха оплаквания до директор, до инспекторат, до къде ли не, но тая жена просто нямаше как да бъде махната, много партиен член била, разбираш ли. Мечтаех си един ден да стана учител по биология и да преподавам на внуците й, дотам бях стигнала. За съжаление (мое) и за щастие (на внуците й) тази ми мечта остана неосъществена. Тая личност е пенсионер от години, което поне е някаква утеха, но още ме побиват тръпки като се сетя за нея. Никога не е карала никого да й ходи на частни уроци, дори не знам да е давала, но на края на седми клас от 37 човека тя писа шестица само на двама: на щатния отличник, дето беше син на някакъв член на Политбюро или нещо подобно, и на един друг, чиято майка все още е елитен заъболекар, та цяла година й лекува зъбите. Имаше паралелки, в които нямаше нито една шестица. А аз наистина бях малък Джералд Даръл, не че се хваля, но това е истината. Щом на мен не пощя да ми пише шест, а ми остави петица, смятай. Дипломата ми в шестици отгоре до долу, обаче по биология – пет. Имаше хора с шестици пак отгоре до долу, но по биология – четири. Но друго си е да си партиен кадър и да имаш як гръб, ако щеш да убиеш някого, ще ти се размине.

    Все пак утехата ми е, че освен тая съм имала още трима учители с доста спорни професионални качества, но са ми преподавали и наистина невероятни хора, а съм имала и добри учители, които макар и да не са били някакви педагогически гении не са били и посредствени, просто са си вършели работата съвестно и аз нямам никакви причини да ги споменавам със същите чувства като другарката Станчева.

    Та идеята ми е, че не може заради няколко гамена цяло съсловие да бъде поставяно под чертата. Нищо положително няма в подобно развитие на нещата, само качеството на преподавателите ще продължи да пада главоломно заради отлива на кадри, докато се стигне до един момент, от който връщане назад много трудно може да има 😕

  10. @Marfa: Та идеята ми е, че не може заради няколко гамена цяло съсловие да бъде поставяно под чертата.

    Е най-сетне сме на едно мнение за нещо :)Но има разлики в тезите, все пак. В моя вариант дори и 100% увеличение е малко за някои преподаватели (аз си представям учителя си по билогия в средното примерно). От друга страна дори и 1% увеличение е много за други преподаватели. Затова плащането на калпак е еквивалентно на „цяло съсловие да бъде поставяно под чертата“.

    А че конкретната, забатачена с години ситуация няма да се реши лесно е пределно ясно, за съжаление…

  11. Марфа, аз мога да те залея с описания на корупционни схеми в училище, но могат да минат за частни случаи. А на мен животът ми се състои от такива. Аз работих в училище, а сега работя с ученици, които ходят на училище, имам и син. Така че много внимателно следя какво става в нашия град.

    Да, и аз разсъждавах като теб за частните уроци – мислех, че ги дават само кадърните и на тези, които наистина имат нужда – които нямат много часове по езика в училище, а искат да го научат или пък на тези, които имат пропуски. И да, въобразявах си, че учениците ходят не при тези, които им преподават в училище.

    Но сега знам, че много учители имат уроци именно защото са в училище и могат да „облъчват“ децата, както казваш. И мнооого лошо им се пише на децата ако не ходят на уроци при тях, а още по-лошо ако ходят при друг. Знам го, защото съм от другите, които не работят в училище. И родителите ми се оплакват, че децата им трябва да ходят и на другите уроци … така че който може плаща двойно – на такива като мен – за да помогна наистина, а на другите, за да им пишат хубави оценки.

    А защо умни, немързеливи деца в елитни гимназии имат нужда от моята помощ е отделен въпрос. Отделен въпрос е защо трябва да се крият когато я получават. Отделен въпрос е и рекламата, която си правят същите тези училища, когато тези ученици влезнат с голяма стипендия в хубав американски университет.

    Една такава реклама чух с ушите си – нали бях майка на седмокласник. И рекламата завърши с това, че въпросната госпожа е преподавала английски на випуска, който завършва – та родителите да направят връзката кой е причина за това учениците да влезнат в тия университети. Същата гопожа, която изпитваше общите ни ученици за шестица когато имат по пет шестици и една петица, за да ги оформи. Същата, която им казваше, че за нищо не стават и се занимават с глупости (т.е. ходят на курсове при мен), същата, която се похвали с техните успехи.

    И мислиш ли, че можех да пусна детето си да кандидатства в тази гимназия? Ами не можех. Понеже твърде много мои ученици успяват, понеже не им вземам толкова много пари, понеже на някои изобщо не вземам.

    А колегите ми чакаха сина ми с нетърпение и ми се обаждаха да питат вярно ли е, че няма да кандидатства там. Честно казано, предпочитах да го пратя в едно от гетата, ама той избра другата елитна гимназия.

    И знаете ли какво, в момента знае повече английски отколкото щеше да знае в края на 8 клас ако беше в английска паралелка. А там, може би щеше да е нужно да ходи и на допълнителни уроци …

  12. Александър, ами не е съвсем еквивалентно :/ Аз все пак поддържам мнението, че нормалните хора сред учителите все още са доста повече от следовниците на другарките Станчева и Йорданова, та ми се вижда крайно нечестно заради такива като тези двечките останалите да са принудени да си търсят алтернтивни възможности за доходи, вместо да се съсредоточат основно върху образованието на децата.

    А освен това принципно протестирам срещу съществуването изобщо на заплатите от 200 и 300 лева. Намирам го за безобразие. Тоя голям икономически растеж, дето ми го навират в очите, направо ми е неудобно да препоръчам къде да си го наврат. Ще рече човек, че България е съставена само от София, Варна и Пловдив. Ако се мръдне на петдесет километра настрани и картинката почва да става съвсем различна. А бе, мани 😕

  13. @Марфа: Е, точно в оценките за количеството „нормални хора“ много трудно можем да разберем истината.
    А относно заплатите 200-300 лв – определено са обидни, не мога да си представя да работя за подобна сума! От друга страна, това е явно доказателство за поне една от двете тези:
    1) Тези хора не могат да намерят по-добра реализация на пазара на труда.
    2) Има други, различни от заплатата причини да не си търсят друга работа.

    Та нека за момент да допуснем че благодарение на „вниманието“, което обръщаше обществото/държавата на образованието, както и на разнообразни други фактори сме събрали в училищата една смес от хора. Нека съвсем фриволно да допуснем че около 70% от тях са некадърни и търтеи. В задачата се пита: трябва ли всички да бръкнем в джоба си за да им платим повече? А какъв е отговора ако процента е 60? Или 50? или 40,30,20? Къде е границата на търпимост, която трябва да поставим? Какъв процент некадърници, които вредят можем да оставим по училищата?

  14. Хайде още една лична драма. Преди (брои пръсти)… абе преди много години бях в седми клас и имах голямо желание да вляза в някоя от езиковите гимназии, защото по онова време се приемаше, че там образованието е по-качествено. Тогава и на мен ми намекнаха, че е хубаво да тръгна на уроци по литература. Аз не виждах много причини да го правя и споделих тази си мисъл. С извънредно сериозен тон ми обясниха, че много бъркам и ако искам от мен да излезе човек, трябвало да проявя воля и да взема правилното решение. Какво да се прави, взех го.

    Като се започна, ела, майко, гледай… Защо героят бил кахърен, колко величествен бил Ниагарският водопад, как юнакът много обичал майце си, какво значела еди-коя си природна картина, как била в хармония с душевните преживявания на някой си, как била в дисонанс с душевните преживявания на друг, какво противно хлапе бил Николчо… Честна дума, от тогава изпитвам жива ненавист към писане на съчинения (тогава ги казваха ОЛВ) и още не спирам да се чудя как оная жена успяваше да намери под вола теле. Впрочем и това някак бих издържал, ако поне имаше някаква дискусия по въпроса. Но не — отиваш на място с един дебел тефтер, тя ти диктува, а ти тренираш скоропис. Слава Богу, влязох в английската и моментално пуснах водата на казанчето.

  15. Добре бе, Сашо. Аз от доста време питам: ами ако могат да си намерят, но не искат? Примерно, искат да са учители, щото това им харесва. Невероятно ли ти се струва? Те ти ги и причините, различни от заплатите – човек може просто да си обича работата. Не ти ли се вярва, че може да е истина? И да кажем, в един момент им писва да работят за тези пари и все пак си намират друга работа. Е кой ще остане да преподава? Нали в даден момент ще останат наистина такива, дето при никакви обстоятелства не биха могли да си намерят друга работа? Ами то вече взе да става факт. Имам вече доста примери, които мога да покажа, където нормални и готини хора, точно такива, каквито всеки би искал да им обучава детето, напускат системата и почват да работят нещо друго.

    Пак ти казвам, нито фриволно, нито нефриволно не мога да допусна, че 70% от учителите са некадърни търтеи. Защо ли? Щото са най-нормални хора, същите, дето срещаш всеки ден по улицата, не някаква различна порода. Ако 70-80% от тях са некадърни търтеи това просто означава, че 70-80% от българите са некадърни търтеи. Това автоматично означава, че само двайсетина процента от българите изобщо заслужават да живеят. Изобщо не мога да приема съществуването на подобни заплати. Мен това ми е границата на търпимостта. Всеки ден слушам как ни обявяват за бурно развиваща се икономика, реформираща се като стой та гледай и не знам още какво, но като мръдна на двайсе километра от Варна и заварвам друга картинка. Ей това е моята граница на търпимост. Примерно аз нямам нищо против учителите да получават нормални заплати, имам много против от джоба ми да се плаща за вегетирането на държавната администрация, да ме цоцат здравни каси, а като ида на лекар да трябва да си плащам, всеки път се нервя на поредния депутатски мерцедес, щото той също е платен с излязлото от моя джоб и е за сметка на недостатъчно високите ми доходи. Просто ми е под достойнството да се сещам за другарката Станчева или за госпожа Гроздева, дето си секнеше носа в час, и заради тях да си викам „и двеста лева са им много на тея, нека мрат!“

  16. Опитът ми по изброените по-горе четири пункта показва следното:

    1. Частните уроци.
    За мой късмет, не съм била подлагана на изнудване от такъв тип в училище. Така или иначе, обаче, ми се наложи да ходя на уроци точно три пъти.

    Първият път, когато получих две двойки по геометрия в осми клас. Незнайно защо. Или знайно. За мен причината беше, че явно нещо изпускам. Но тъй като г-жата по математика не успя да ми помогне /явно не й се и занимаваше/, ми се наложи да ходя на уроци за 1-2 месеца. Проблемът се оказа много елементарен. До момента не бях намерила начин да вникна в задачите. Трябваше някой да ми разкрие малко по-различната гледна точка. А не просто да си пише задачи по дъската. Кой разбрал, кой не разбрал. Благодарение на тези уроци поправих двойките и до завършване на гимназията имах основно шестици. А математичката просто ми се дивеше как съм влязла в правия път, което и много я радваше, разбира се. Както и мен, но не благодарение на нея. Иначе беше много мила жена. Явно просто й липсваше подход.

    Вторият и третият път, когато трябваше да се готвя за кандидат-студентски изпити: литература и френски. Учителките ми по двата предмета така ни моряха, че дъх не можехме да си поемем. Но им бяхме благодарни. Защото ни научиха. Едната – на френски, а другата – не само на литература, а и да мислим. Когато бяхме в девети клас, обаче, първата смени гимназията, защото се разочарова от условията в училище /явно не й позволяваха да се разгърне като преподавател и я вкарваха в някакви рамки/, а и получи по-добро предложение, а втората се разболя и отсъстваше перманентно /слава Богу, после се оправи, но за нас беше късно/. И така, „благодарение“ на тези обстоятелства, пак потърсих уроци. Нямаше как. Така и не намериха достойни заместници на тези преподаватели. И подготовката ни се затлачи, яко. За мой късмет, уроците по френски продължих при същата ми учителка по френски. По литература си намерих друга учителка, която, обаче, тотално ми обърка представите за предмета. Но пък всичките й ученици бяха успешни кандидат-студенти. В крайна сметка, на изпита по френски се представих доста добре, но по литература… Просто блокирах. Хората пишеха като луди, а аз гипсирано и панирано ги гледах. След около час най-после се стегнах и дума по дума изсмуках тема от скромните 3-4 листа, докато хората бяха писали по 12-13. А темата беше по творчеството на Дебелянов, един от любимите ми творци. Бях отписала изпита. И в крайна сметка…получих петица. Благодарение на собствената си мисъл и на това, че преди няколко години бяхме минали Дебелянов при същата ми обична учителка от у-ще.

    Какав е извода за мен: 1/ има наистина незаменими учители, които заслужават много повече, от това което получават в момента; и 2/ уроците не са чак такова зло, когато имаш нужда от тях, избрал си ги доброволно и си получил достатъчен КПД от тях.

    2. Диференцираното заплащане.
    Такова трябва да има, факт. Ясно е, че едни заслужават много повече от други /съгл. и по-горния пример/. Проблеми тук могат да бъдат: 1/ мъгляви критерии за оценяване; 2/ субективизъм при оценяването; 3/ нереална самооценка, като част от оценяването (в Бг е почти невъзможно някой да си признае, че не се е справил добре с работата си).

    3. Съкращенията.
    И такива трябва да има, факт. Но те трябва да са производни на реално оценяване. В случая отново се появяват проблемите визирани в т.2. Като цяло съм съгласна и с твоите аргументи.

    За реформата няма да пиша, защото и без това много се изписа:)

  17. @Марфа: Ха, ти си била градски :))
    Относно процента – съвсем провокативно започнах със 70%. В края на мисълта бяха 20%. Точното число не може да се установи от нас.
    За мен системата на образованието е МНОГО счупена и се нуждае от революционни промени. Голяма част от преподавателите наричам търтеи, защото са се сгушили в удобните си ниши и подскачат при всеки опит да им се спомене промяна. Оправданията са много: програмата! министерствата! родителите! днешните деца! о, боже о, майко мила, колко много външни за мен причини да не мога да си свърша работата!
    Базирам горния абзац на разговори с доста хора, като няколко от тях са преподаватели, други са родители.
    Сериозно смятам че по малко от 20% от населението на страната има волята и куража за промяна при нужда. Повечето хора оставени в такава ситуация ще се пуснат по течението. Факт е и това, че с тези условия училищата не могат да привлекат никой от тези 20%. Говоря за държавните училища. Защото на места като „Сладка Вода“ например условията изглеждат доста по-различни.

    И последно. В никакъв случай не смятам, не казвам и не намеквам че „търтеите“ нямат право на живот. Имат. Но нямат право да искат много повече отколкото дават.

  18. Искам само да отбележа само няколко неща: относно обобщаването, напълно съм съгласен, че не е справедливо да се твърди, че всички учители са лоши, мързи ги и не преподават сериозно. Само че е факт, че дали под натиск или не, все повече родители пращат децата си на частни уроци. Дори да не е под натиск, мисля че това е много ясно изражение на доверието, което родителите имат в образователната система. Моите родители са ми разказвали как не са ходили на частни уроци навремето – обяснението може да е, че изискванията са се увеличили от онова време, но гледайки състоянието на висшето ни образование, нещо се съмнявам.

    Така или иначе, споделям мнението ти за вредата от обобщаването, но бих искал и ти да спазваш същия принцип. В същия този блог ти направи някои обобщения относно родителите, от които, въпреки че не съм родител, и на мен ми стана доста неприятно. Не може да правиш подобен извод само заради една група по-шумни родители, вярвам че ще се съгласиш с мен.

    А сега конкретно по точките:

    1) Не знам колко учители дават частни уроци, единственото, за което мога да твърдя по-убедено е, че едва ли са много тези, които декларират тези доходи и плащат данъци върху тях. Колкото и да ти е нисък дохода, нищо не те оправдава да го укриваш. На мен лично не ми се е случвало някой учител да ме принуждава да вземам уроци, или да прави такива намеци, което може и да е обикновеното състояние на нещата, възможно е да и да съм имал късмет.

    Това което твърдя, обаче, е че често материалът в училище не е достатъчен, за да се изкара добра оценка на приемен изпит в университет. Спомням си как учителката ми по химия казваше, че ако човек си направи всичко както е по учебника, това е достатъчно най-много за 5,50, и за повече е нужно да се вземат допълни уроци. Разбира се, учителите не определят учебните програми, но тяхната пасивност често е също толкова вредна, колкото и лошото преподаване.

    Друг пример – часовете ми по литература бяха много интересни, учителката ни стимулираше да четем много, и ни даваше свобода да пишем в свободна форма, с цел да се изразяваме по-добре. Само че нищо от това не помагаше да се изкара висока оценка на изпита по литература за университета, защото изискванията там не ни се преподаваха в училище. Извод – нямаш друг избор, освен да ходиш на частни уроци. Така че както и да го погледнеш, частните уроци далеч не са нужни само за да подобриш знанията си, ами понякога са нещо, без което просто не може. Вината не е само в учителите, разбира се, и аз не обвинявам само тях за това. Но частните уроци далеч не са изолираният случай, който ти вярваш че са.

    2) Диференцираното заплащане вечеприсъства в доста ограничена форма в държавната администрация. В момента то оказва влияние само върху така нареченото „допълнително материално стимулиране“ (ДМС), или с други думи – бонусите. Всеки държавен служител получава месечно оценка от 1 (най-висока) до 5 (най-лоша). Общото правило е, че ако имаш 3, получаваш целия бонус, при 2 – около 110-120%, при 1 – примерно 150%, при 4 – към 80%, при 5 – не получаваш нищо. Освен това две поредни оценки 5 са достатъчен аргумент за законно уволнение. Оценките се поставят от съответните ръководители, 1-ци се поставят много рядко, поне така излиза от практиката. Така че доста просто е тази система да се разшири и да засегне конкретно заплатите, с това съм съгласен с теб.

    Също така, тази система може да се пренесе и при учителите. Всъщност доколкото разбирам нещо подобно се и предлага от министерството, т.е. да има една твърда част, която няма да се променя, а вече оценките да се засягат най-вече вече упоменатото ДМС. Основният проблем, долкото поне аз разбирам е, как да се оценяват учителите. От това, което чета от исканията на учителите, те не са съгласни да бъдат оценявани от съответния инспекторат (защото са некомпетентни), нито от директорите (защото им се дава твърде много власт), нито от колегите си (заради опасност от личностни конфликти), нито от учениците или родителите (защото оценките ще са субективни).

    Чудесно, тогава единственият, обективен критерий остава едно всеобщо оценяване на учениците, по еднакви за цялата страна критерии. Наистина, учителите в езиковите, математически и други гимназии, където входините балове са високи, ще получат по-високи оценки. Не отричам, че е далеч по-приятно да се работи с по-умни деца. Само че смея да твърдя, че и нивото, и изискванията в тези училища са по-високи, с други думи тези учители наистина полагат по-голям труд. Защото дори и да е по-приятно, работата с по-интелигентни хора е по-трудна, защото и техните изисквания са по-високи. Ще дам пример с учителката ни по английски в английската гимназия през последните две години. Тя караше по учебника, който беше много явно под нашето ниво тогава, и резултатът беше, че никой не и обръщаше внимание, просто защото ни беше скучно. Единственото решение на проблема, което беше и поставено от родителите ни, беше тя да ни занимава с нещо друго, по-сложно – което и в един момент стана. Така че учителите в гимназиите, където децата са по-интелигентни, нямат друг избор, освен да полагат повече усилия, което трябва да се заплаща по-добре.

    3) Тук виждаш нещата само от един ъгъл. Под съкращения се има главно там, където просто няма деца, но учителският щат остава непроменен в продължение на години. Никой няма намерение да съкрати 25% от учителите във всяко училище, колкото и да са некомпетентни в министерство на образованието, не за толкова тъпи. Факт е, че в селата и по-малките градове има все по-малко деца, така че не е ефективно да се поддържа същия брой учители. При всички положения ще излезе по-евтино да се обединят няколко училища, да се купят автобуси и наемат шофьори, които да карат децата то училището и обратно.

    Колкото до размера на паралелките, смея да твърдя че в София броят на децата в паралелките в езиковите гимназии е не по-малък от този във всички останали училища. Аз в клас по-малък от 27-28 души никога не съм бил, да не говорим, че когато бях подготвителен клас, в горните класове паралелките бяха 8-9 броя на клас, всяка с по 27-28 души вътре. Във Варна положението може и да е различно, признавам си че не знам, но в София определено не е. И не говоря само за Първа английска гимназия, която съм завършил, ами и за всички останали, защото имам достатъчно приятели от други училища.

    4) Боя се, че повторя мнението на други хора, вече писали тук, но отново подхождащ едностранно към проблема. Първо, министерството не иска първо реформи, после да даде пари. То иска ангажимент за реформи, срещу което да даде пари. Друг е въпросът дали това министерство, и по-точно хората в него, могат да направят тези реформи. От това, което съм видял досега, по-скоро не могат. Добре, в такъв случай според мен е задължение на учителите да предложат нещо по-добро. Защото, както споменах по-горе, пасивността може да е също толкова вредна, колкото лошото преподаване.

    Смея да твърдя, че има учители, които теглят една майна на методологията, и при това с мълчаливото одобрение на директорите си. Разбира се, такива учители не изоставят напълно учебнижите, но аз лично съм имал ред учители – по физика, математика, химия, литература, история – при които съм учил единствено и само по записки. След като е за доброто на учениците, явно е че има директори, които пренебрегват правилата, след като са очевидно абсурдни. Точно за да не се продължава по този начин, смятам че учителите трябва да предложат нещо по-добро, ако могат да го направят – а аз вярвам, че могат.

    Спомням си в самото начало на стачката имаше една хубава статия в „Дневник“ от една учителка, която съвсем ясно беше представила какъв точно е проблема, и как министерството остава до голяма степен пасивно. Тъкмо се канех да кажа „браво, така трябва да се подхожда“, когато стигнах до края на статията, същата тази учителка каза, че не смята, че тя трябва да предложи алтернатива. Добре, не разбирам едно нещо – убеден си, че хората, от които зависи да направят промени не са компетентни за това, но тя самата, очевидно компетентна по въпроса, отказва да го направи. Съжалявам, но при такова положение, не уважавам протеста срещу системата. Не си доволен от състоянието на нещата, предложи нещо по-добро. Това, което ме дразни най-много е, че явно има способни учители, които могат да предложат по-добра алтернатива, като програми, методика за оценяване и т.н. но не желаят да го направят. Това за мен е страх от поемане на отговорност, което аз не приемам.

    В заключение, искам да подчетая нещо много дебело – учителите трябва да имат по-високи доходи, но най-важната причина за това трябва да е защото техният труд е много ценен, и не се оценява адектватно. В никакъв случай главната причина не трябва да е защото доходите им са ниски. Защото има много хора с ниски доходи, и ако вдигаш заплати по принципа че не може да има такива от 200 и 300 лв., моля те да ми дадеш причина, поради която служителят в „Чистота“ не заслужава и той 1 000 лв. – все пак и там работят хора, и те имат семейства, и техните деца ходят на училище. Ако ще правим социална държава, нека си понесем отговорността и платим цената за това.

    Да, има страни, където хората с ниски доходи не мизерстват, и получават солидна социална подкрепа. Ние самите бяхме такава страна. Но те моля да погледнеш много внимателно какви данъци се плащат в такива страни, например Швеция, която съм те виждам да даваш за пример. Социалната държава е много хубаво нещо, но за съжаление много скъпо. Аз лично предпочитам повече свобода, но и правила, според които получаваш повече, ако полагаш повече усилия, и влагаш в собственото си образование и способности. Така че от тази гледна точка, аз подкрепям увеличението на доходите на учителите. Обаче, те трябва да започнат да подобряват качеството на продукта, който предлагат, а не да получават социални помощи.

  19. Марфа, радвам се, че си се измъкнала от сатурновата дупка и отново изпълняваш гражданския си дълг!
    Аз май вече писах мнението си, но ще го повторя: Смятам, че учителите трябва да се назначават с конкурс като университетските преподаватели, а оценката си учениците да получават чрез стандартизирани годишни изпити. Това хем ще оцени ученика реално спрямо останалите ученици от страната, хем ще пресече учителската корупция, хем ще позволи и диференцирано оценяване на учителите.
    Съгласна съм, че така част от заплатата на учителите ще зависи не от техните заслуги, а от това с какви деца работят. Тези от „елитните“ гимназии (които според мен трябва да бъдат приватизирани, защото нямат нито морално, нито практическо основание да бъдат държавни), ще получат пари от небето. Но тези, които работят с по-трудни деца, според мен ще бъдат оценявани реално. Защото работещата образователна система си личи именно по това, че успешно включва децата, които не могат да бъдат обучавани от родителите си. В момента отвсякъде чувам, че за да се справя детето добре в училище, трябва вечер родител да му виси на главата и да се упражнява с него, а често дори да му преподава. Не трябва да е така.
    Изгледите да се въведе реформа в тази посока оценявам на почти нулеви. Всички плюят учителите, че не въвеждат и дори не настояват за такава реформа, защото нямат интерес от нея. Добре, защо родителите, които уж имат интерес от реформата, не настояват за нея? Защо не се подобри обучението поне в частните училища, които би трябвало да са по-зависими от волята на родителите? Защото според мен малко родители в действителност се грижат за образованието на децата си.
    Знам софийска гимназия, където още отпреди 1989 хем лошо се преподава, хем се пишат ниски оценки, ако родителите не са от лъв нагоре и не носят подаръци. На едно дете му пишат 4 и 5 за 9-ти и 10-ти клас по предмет, с който ще кандидатства. То се явява на повишителен и поправя четворката на шестица. За петицата не се осмелява и не успява да се класира за специалността, която най му се иска. Е, няколко години по-късно, когато районирането по училища вече е отпаднало, родителите се канят да запишат и по-малкото си дете в същото училище! И се отказват само защото голямото дете настоява да не обричат и малкото на същата участ. Толкова им е пукало за образованието на децата им.

  20. А бе, малко да се отклоня, ама за „Сладка вода“ имам други впечатления. Или по-точно една моя кръщелница, дето записа сина си там, а накрая като стана четвърти клас хукна по частни уроци, защото се оказа, че не може нито да пише, нито да смята, нито да чете, нито нищо да прави като хората. А пък не е като да беше болно от нещо детето. Впоследствие тя като поразпитала и другите родители, се оказало, че проблемът не е само в нейния телевизор. Значи поне три деца бяха на ръба да повтарят годината, толкова бяха закъсали. Тя нейния го премести в „Кирил“, ама преди това цялата лятна ваканция ходи на частни уроци и наваксва като замаян. Та де да знам моят опит със „Сладка вода“ друго казва. Инак пък страхотна база, чудесни условия, ама на…

  21. Опа, Живик, не съм правила обобщения за родителите, много моля! Това, което казах е, че да твърдим, че учителите са мързеливи некадърници е равносилно на това да твърдим, че родителите са безотговорни и нехайни, а тийнеджърите са на пет минути от криминалното си досие. Има разлика, нали?
    А диференцираното заплащане по описания от теб метод е толкова субективно, та просто няма накъде повече. Каква става тя? „Айде да видим кой ще успее да стане най-симпатичен на шефа“. Ами не се прави така. А колкото за езиковата гимназия и циганската махала – нали не смяташ, че ако преподавателите от езиковата ги пратим в циганската, нивото на образованието там ще се повиши? А в езиковата непременно ще спадне? Все пак наистина ужасно много зависи и от децата, с които се работи.

    И пак ще се върна на тезата си – заплати от 200-300 лева в настоящата реалност са просто недопустими и никакви оправдания и ваденета на води от кладенци не могат да оправдаят тяхното съществуване. Това е просто абсурд. Точно си говорихме с една приятелка, че има тотална неяснота в приходно-разходната част на бюджета, особено в разходната. Ето на, армията е финансирана приоритетно, но въпреки това постоянно слушаме как нямало пари за униформи на войниците. Сега, аз просто не съм съгласна моите данъци да пълнят някаква черна дупка, докато отгоре ми се обяснява, че няма нищо нередно в заплата от 200 лева и от мен се иска да ненавиждам хората, които протестират срещу това положение. Нали вече говорихме, че примерно ниските заплати в образованието отблъскват потенциалните добри учители от тази сфера, намаляват конкуренцията при кандидатстване в педагогическите специалности и в класните стаи все повече започват да влизат хора, чието място е по-скоро в сферата на нискоквалифицирания труд, но не и сред децата? Някой несъгласен?

  22. Marfa: Хммм, аз за другата камбанария говорех, за заплащането на учителите. Когато за първи път чух за уилището бях възхитен от идеята. Тъжно ми е да науча че и там има проблеми със самото обучение. Иначе каратето и ходенето на открито как са били?

  23. Ами то комай само те са били. Тоест, много спорт, много чист въздух, много игри… Малкият карате не е играл, прекалено е кльощав за подобни неща, ама се е заигравал май на волейбол, не го знам. Останалото обаче е под нулата. Приятелката ми в момента провежда активна рекламна антикампания срещу училището и още не може да си прости, че си е записала детето там. Не й е хич за парите, достатъчно е добре финансово, ама зора, дето го теглиха после й дойде в повече.

  24. Не ме разбра нещо за езиковите гимназии – доколкото разбрах, ти смяташ че оценяването спрямо резултатите на учениците е субективно, защото в едни училища децата са по-умни от други. Исках само да кажа, че да работиш с по-умни деца не е по-лесно, даже напротив, защото се изисква повече от теб. Ако продължиш да си караш по програмата, те ще спрат да ти обръщат внимание. Дадох ти конкретен пример за последното.

    Само че излиза, че според теб другите методи на оценяване са още по-субективни. Добре, тогава как да ги оценяваме? Много бих искал да разбера. След като отричаш всичките възможности, моля те да дадеш друга, след като и ти подкрепяш диференцираното заплащане.

    За ниските заплати: да, отблъскват специалисти, спор няма. Стигаме до това кое е по-напред, кокошката и яйцето. Не знам, какво предлагаш ти, да увеличим заплатите сега, без условия, и след това да въведем диференцирано заплащане, така ли? Не се заяждам, просто питам, защото явно не разбирам какво точно искаш да кажеш.

    Колкото до съществуването на абсурдни заплати, мисля че вече коментирах. Ако целта е никой да не мизерства, това означава, че трябва държавата да се намеси чрез нейната социална мрежа. Това обаче се плаща, и във всички тези социални страни, данъците са много високи. Кажи ми, би ли искала да почнеш да плащаш данъци от 25% нагоре без да имаш необлагаем минимум? Защото има държави в ЕС, където това е така, можеш да провериш сама. Това е въпрос на идеология – това, което ти подкрепяш е нищо друго освен социализъм. В това няма нищо лошо, не те осъждам за това – просто моята позиция е противоположна, и аз предпочитам по-голяма несигурност, но повече възможности. Защото в такъв случай всичко ще зависи от мен. Ако аз съм отделил време да се усъвършенствам, да се науча да работя добре с компютър, да науча чужди езици, то тогава ще заслужавам по-висока заплата. Ако не, ще се сърдя само на себе си.

  25. Говоря единствено и само за данъци върху личните доходи. Числото 25% не включва задължителните социални и здравни осигуровки в изброените страни, така че когато се добавят, средното равнище със сигурност ще е над 40%, може дори да стига 50%.

  26. Живик, в конкретната ситуация яйце и кокошка няма. Ниските заплати гонят можещите, а неможещите не могат да повишат качеството на труда си, просто щото са неможещи. Приказките „първо да почнат да преподават като хората“ могат да се говорят само когато някой уточни какво се разбира под това „като хората“. Да се работи с отличници е несравнимо по-лесно, отколкото да се работи с проблемни деца. Приказките „ама то с умни деца се работи знаеш ли колко трудно“ са риторичен вятър. Това е една от причините да има много повече желаещи да преподават в езиковата гимназия, а да бягат преподаватели от училището в циганската. За да се привлекат по-добри преподаватели в системата и да се вдигне нивото на преподаването, трябва преди това тези преподаватели все пак да се привлекат с нещо. Никой никого не може да привлече с думи като „ами ти ми ела сега, ама ако по някое време почнеш да работиш по-добре (по-добре в сравнение с какво?) аз може и да ти повиша заплатата с двайсе процента през следващите три години“.

    Оценяването на труда на персонала по описания от теб начин е субективен и изключително неефективен. Докато не се измисли по-добър метод от това да си вдигаш нивото, подмазвайки се на шефа, по-добре изобщо да няма подобна диференциация. В този вид, който ти описваш, е направо тъпо и не е никакво диференциране, а най-обикновена шуробаджанащина.

    За ниските заплати – целта не е просто някой да не мизерства. Проблемът е, че цените вече наистина в много области догониха европейските. Заплатите – не. Точно обратното. Проблемът е, че Румъния, която видимо изоставаше, днес предлага на населението значително по-добри социално-битови условия, отколкото българската държава осигурява на своите граждани. Това не се дължи на някакви имагинерни, непонятни неща, не е продукт на световен заговор, а е продукт на калпаво управление. Просто не подкрепям идеята, че е нормално в европейска страна да съществуват подобни заплати и да има хора, които не виждат нищо нередно в това. Никъде не съм казала „дайте всички да вземаме по два бона на калпак“, но не виждам нищо социалистическо в твърдението си, че заплати от двеста-а триста лева не генерират нищо друго от мизерия и корупционна среда. И наистина се дразня, когато хората не четат какво им се пише. Няма никаква яснота относно разходването на средствата в тая страна. Никаква. Постоянно се говори за приходи, за растежи, за икономически бумове дори, но в крайна сметка пари пак няма. За нищо. Пак се почват sms-кампании в подкрепа на болни деца, пак се почват събиране на средства за това и онова, пак някой онкоболен осъдил държавата, пак не достигат средства за униформи за войниците, за заплати пак няма пари… И това да го приема за нормално? И да ми викаш социалист, щото наистина не мога да си представя с какъв акъл някой ще иска от друг да му работи за двеста-триста лева, че и да му работи качествено?! Ми не, мерси.

  27. Marfa, не знам във Варна как е, но в София е невъзможно чисто физически да се оцелее с 300 лева на месец. Това според мен, означава единствено, че човек, който взима 300 лева на месец заплата, разчита на някакви странични приходи. Било то съпруг/съпруга с добра заплата, било то родители на село, които всяка седмица пращат колети, било то „допълнително финансиране“ чрез частни уроци и прочие, и прочие.

    Ако аз скачам срещу учителите, то не е защото всичките ги мисля за някакви животни, за които висша цел е да си кютат и да „произвеждат“ некадърници. Скачам точно срещу тези 20-25% от тях, за които учителството е един прекрасен начин „да се задържат в големия град“, примерно. Мотивите им може да са и други, но в никакъв случай не са по-сериозни от горните.

    В този ред на мисли – да се вдига поголовно заплата в някакъв сектор, просто защото според работещите в него заплащането им е „мизерно“ за мен си е чиста форма на самоубийство на държавата. Не защото после ще скочат всички останали, това е най-малкото. Поне според мен проблемът е, че ще бъде налят един половин милиард годишно в система, която крета по инерция. Ще се повторя за пореден път – аз нямам нищо против добрите учители да взимат и по 1000 лева и отгоре. Номерът е да се намери начин, чрез който този половин милиард ще бъде употребен наистина за реформа на системата. Което те очевидно не са навити да стане. Синдикатите започват всеки кръг от преговори с условието, че не може и дума да става за закриване на училища и съкращения на персонал. Ако синдикатите са нагли парчета /а те са/ и по никакъв начин не отразяват реалните искания на учителите, то пак самите учители са тези, които трябва да се вземат в ръце и да ги отстранят, така както направиха стачкуващите в Пирогов по едно време. Изобщо – виж какво се получава в момента – министерството призовава за реформа, родителите са тези, които твърдят, че тази система трябва да спре да работи по този порочен начин, а учителите искат увеличение на заплатата поголовно, пък после ще говорим.

    Трудно ще стане, най-малкото защото в момента обществото започва да се изнервя здраво, а на министрите това им идва повече от дюшеш.

    Заплата от 200-300 лева е наистина страшно малка, но пък за сметка на това е един изключително често срещан факт, особено в публичния сектор. И куцо и сакато от тоя публичен сектор си намира начини за странично и не дотам легално самофинансиране. Голям процент от учителите правят същото.

  28. Не знам защо, имам проблем да си пусна коментара, дано този път да се получи:

    Мисля, че в предишни теми в твоя блог много ясно съм изразявал позицията си относно това, че наистина проблемите в разпределянето на бюджетните средства са огромни. Ако трябва да се самоцитирам, ще го направя, но веднъж много ясно написах, че не е проблема, че няма пари, а че не се харчат правилно. Така че не ми приписвай нещо, което не съм казал.

    Изобщо не ме разбра за критериите за оценяването, мисля че го написах съвсем ясно, но ще повторя – според мен най-добрият и обективен вариант е независимо оценяване на всички ученици, спрямо което да се прави извод за качеството на преподавателите. Не съм защитавал другите начини по какъвто и да е начин, просто описах системата в държавната администрация в момента, без да изразявам мнение. Написах също, че учителите не са съгласни да бъдат оценявани от колеги/директори и т.н. – твърдя, че това наистина е така.

    За Румъния – ще си позволя да кажа, че съм по-компетентен от теб по въпроса, тъй като се занимавам с тази страна и икономическото и развитие в продължение на повече от три години. Разликата в доходите между България и Румъния, съпоставена с цените, е малка. Освен това, в Румъния контрастите между столица и провинция са също толкова големи, ако не и повече, както у нас. Да, Букурещ наистина има по-висок жизнен стандарт от София. Основната причина е по-високите чуждестранни инвестиции, тъй като много компании избират Румъния просто защото е по-голям пазар. Само че когато излезеш от Букурещ, положението далеч не е толкова розово, колкото много хора се опитват да го представят.

    Признавам, нямам учителски стаж, така изтеглям мнението се относно това на кого се преподава по-лесно и на кого не, смятай че тук съм се изхвърлил, за което се извинявам.

    За реформите – мисля, че много ясно казах, че министерството иска ангажимент за реформи, а не първо реформи, и после увеличение на заплатите. Явно смяташ, че не съм прав, но не е същото като да не съм прочел какво си написала.

    Не знам защо приемаш „социалист“ за обидна дума. Под „социалист“ нямам предвид че симпатизираш на БСП, която в момента не се държи като социалистическа партия изобщо. Ако предпочиташ, ще използвам думата „лява“, това е което имам предвид. Това че у нас нещата са объркани, и БСП се държи като класическа дясна консервативна партия, а дясната опозиция иска повече социална защита, изобщо не променя дефинициите на думите. В крайна сметка социалисти управляват в Италия и Испания, това което ти казваш повтаря до голяма степен техните програми. Пак повтарям, в това няма нищо лошо, просто аз не съм съгласен с такива позиции, това е всичко.

    Последно, забелязах, че на всеки който продължава да не се съгласява с твоите позиции ти отговаряш, че не чете какво си написала. Съжалявам, но този подход не ми допада особено, и не ти прави чест. Много харесвам блога ти, но напоследък ми прави впечатление, че се озлобяваш все повече, което намалява значително обективността ти. Естествено, никой не ме кара да пиша тук, така че сигурно няма и да го правя повече, ако повтаряме едно и също нещо. Нямам нищо лично против теб, и уважението ми към теб не е намаляло изобщо.

  29. А заплата от 400-600 лева много голяма ли ти се вижда? (това за Борислав)

    Живик, ами това, че се налага да се повтарям според мен означава, че наистина някой не е прочел какво съм написала, а не значи, че съм злобна. За оценяането не съм те разбрала, но сега като чета, виждам, че сме по-скоро на едно мнение, тоест, че трябва да има някакъв обективен критерий.

    За Румъния няма начин да не си по в час от мене, само дето и тук България не е София и Варна. А да мръднеш на двайсет километра от Варна и положението съвсем друго става. И не е никак хубаво. Следователно, има нещо лошо в управлението. Лъскаме два-три града, че да не се изложим пред чужденците, дето има една дума, обаче вътре положението е доста трагично. Та думата ми е, че системата просто не бачка.

    За реформите – ами да ги направи министерството бе! Нали туй викам и аз в статията си! Ама непопулярно щяло да бъдело, ама не знам там кой нямало да искал – ами ако ще. Реформи с приказване не се правят. Щото да си представим, че министър и даскаля си стиснат ръцете и онова Янка заяви „ангажираме се да приемем реформата!“ и какво? Реформа няма. Ами няма. Това е. Няма идея каква да бъде, няма идея от какво естество ще е, нищо няма. Има оправдание, че не се прави, щото учителите не я искали. А ако я искаха тя щеше да е факт? Ами написала съм го в статията, няма какво да ми викаш, че съм озлобяла 😦 Ей, там, в 4. 😕 Сега, друг е въпросът да не си съгласен с написаното и ти също да смяташ, че реформата в образованието трябва да бъде измудрена, съчинена и въведена от учителите щото министерството да не вземем да го натоварим с неподходяща за него отговорна роля и то, клетото, да се преумори, ама…

  30. аз пък, мили хора, се чудя какво значи диференцирано заплащане.

    не мисля, че трябва да има учители, които да преподават нискокачествено, понеже какво като спестим някой лев за заплатите им? нали ще осакатят сума ти деца? нека има добра базова заплата, а оттам допълнително пари за тези, на които е по-трудна работата – работят с циганчета, например.

    а заплата от няколко пъти по учителската заплата не е гаранция срещу корупцията 🙂

  31. Лид, съгласна съм. Така де, хайде да държим споменатите по-горе Йорданова и Станчева, голяма работа, че и за надзиратели в затвор при строг тъмничен режим нямаше да ги вземат при нормални обстоятелства, пък просто ще им плащаме по-малко от госпожите Трифонова и Панайотова, които са доказали се професионалисти. Е ми не.

    А по-високата заплата естествено, че не е ваксина срещу корупцията, иначе нямаше да слушаме толкова за корупция на държавно ниво и какво ли още не. Но е просто допълнителен фактор, който благоприятства развитието на корупцията. А и просто не е честно. Че това са заплати от времето преди десети ноември, за Бога! Ако и цените бяха като тогавашните – няма проблем. Ама не са. Е може ли подобно положение да бъде прието за нормално? 😕

  32. Защо ли никой не се замисля какво ще стане ако „просто“ вдигнем заплатите? С какво точно училищата ще привлекат професионалисти? И с пет пъти по-големи заплати ще е трудно, ако ситуацията в останалите си аспекти е същата. Проблемите са безброй, а учителите не предлагат нищо, което да ги реши. Нищо. За мен аргумента че с високи заплати ще привлечем кадърни хора е невалиден сам за себе си. Необходими са промени в цял комплекс от фактори, които очевидно не могат да бъдат извършени по време на стачката. Следователно изпълнението на исканията на учителите в този им вид само ще повиши шанса от падане на борда и инфлация, както и ще подобри социалното положение на средно голяма група от хора.

    За данъците: Съжалявам, но не мога да се съглася че това нашето са осигуровки. Чист данък е, с изключение на втория стълб на пенсионната система.

  33. Написал съм и за реформите, как явно хората в министерството не са компетентни, и как пасивността на учителите по този въпрос е също толкова вредна. Повтарям го отново, но по-кратко, за да стане ясно. Нека учителите покажат, че са по-добри, и предложат алтернатива. Нали те познават системата най-добре? Лекарите в Пирогов дадоха варианти какво да се промени, държа да отбележа, затова и аз напълно ги подкрепях. Същото правят и учените от БАН. Най-малкото, което учителите могат да направят, е да посочат слабите места в системата, и да препоръчат какво да се направи. Съгласен съм, че не им е работа, но след като „експертите“ в министерството явно не могат да я свършат, просто няма кой друг. Иска ми се да не беше така, но това е положението. И ако учителите си останат пасивни, губят всички. Това е.

    Иначе за неравномерното развитие изобщо не оправдавам правителството. Тук ще се отклоня, според мен най-важното което трябва да се направи в момента, е да се положат усилия да се реформира напълно държавната администрация, вместо на юруш да се намаляват данъци. Аз лично веднага заявявам, че съм склонен да плащам по-високи данъци, стига тези пари да се използват за реформи, които да имат ефект десетилетия. И това означава реформи абсолютно навсякъде, в полицията, където между другото средната заплата е към 760-780 лв., а полицаите пак вземат подкупи, и в данъчните, където служителите са масово некомпетентни, това го твърдя от личен опит, и къде ли още не. Но на правителството му е по-лесно да избере по-лесния път, което е погрешно. И му е по-лесно да зареже провинцията за сметка на по-големите градове – тъжно, но факт.

    Не оправдавам ни най-малко правителството, и смятам, че то има огромна вината за стореното, така че и неговите аргументи са доста цинични и нямат морално основание. Но това, че правителството се е издънило тотално, не означава че не трябва да има реформи. И колкото по-рано това се постави на дневен ред, толкова по-добре. Пак повтарям, убеден съм, че доходите на учителите трябва да са по-високи, много по-високи. Но както lyd много правилно отбеляза, по-високата заплата не е гаранция срещу корупцията.

    Затова и аз смятам, че значителният ръст на доходите на учителите трябва да стане едновременно с реформите, и двете неща трябва да са много тясно свързани. Аз не подкрепям идеята „първо реформи, после по-високи заплати“, за да стане съвсем ясно. При все това, не смятам, че правителството иска точно това. Синдикатите твърдят, че правителството има това предвид, наистина, но те далеч не са безпристрастни.

  34. Саше, готов съм да обсъдим въпроса кое е данък и кое осигуровка, ICQ-то ми е 52121121, на Skype ник-ът ми е zhivachko, просто не е това темата в момента. При всички положения, когато добавиш и осигуровките, защото пенсионната система в България далеч не е уникална, средната данъчно-осигурителна тежест доближава 50% в социалните държави, т.е. доста над тази у нас. Освен това, за разлика от данъците, осигурителните вноски у нас се използват едиствено и само за изплащане на пенсии, така че разлика има.

  35. А, синдикатите трябва да 0мрат, спор няма. А реформи и аз повтарям кат’ обладана, че трябва да има. И то не само в образованието, много повсеместни трябва да са. Ама слуша ли ме някой? Не! Тяхната… Така де, да не се отклонявам. Ето на, снощи пак слушам как нашата държава била на челните места в света сред държавите, в които се правели реформи. Е де ги бе, джанъм?! Сега, приемам, че като човек дето не е вътре в системата няма как да знам много неща, ама чак пък някакви такива челни реформаторски позиции… В кои области това? Заради плоския данък ли? Ами реформите в целия държавен сектор, в здравеопазване, оразование, ъъъъ, МВР примерно и така нататък? Бе мани, все по-малко ми харесва как се развиват работите и това е 😦

  36. Всъщност става въпрос за едно изследване на Световната банка, което се нарича Doing Business. С други думи, то се съсредоточава върху бизнес сектора, а не върху образованието или нивото на доходите. За да сме напълно честни, в някои отношения в България много по-лесно се регистрира фирма или имот, отколкото да кажем в Хърватска или Полша, например, колкото и отвлечено да звучи. Иначе челното място за напредък в реформите е най-вече заради намаляването на данък печалба от 15% на 10%. Това не означава, че положението у нас е идеално, просто се е по-добрило по-бързо, отколкото в другите страни, включени в изследването.

    А вече това, че нашето правителство подвежда обществеността, за да покаже как сме цъфнали и вързали е съвсем друг въпрос. Истината е, че това изследване не е представително за цялостното развитие на страната, и засяга само една, много конкретна част от икономиката.

  37. Марфа, извини ме, но неам нерви да изчета лакърдиите. Всички, освен от футбол и политика взеха в последно време да разбират мого и от образование, и от психоанализа, както съдя от некои дежурни разсуждения на некои блогови мудреци. :mrgreen:

  38. А вече това, че нашето правителство подвежда обществеността, за да покаже как сме цъфнали и вързали е съвсем друг въпрос. Истината е, че това изследване не е представително за цялостното развитие на страната, и засяга само една, много конкретна част от икономиката.

    😐 😦

  39. Аз съм за пазарно определяне на заплатите (както и на другите цени) и искам да повторя вкратце това, което с Марфа писахме по-рано в този блог. Първо, в момента заплатите в България са непазарно ниски вследствие на дългогодишната политика на държавата да ги поддържа ниски. Това важи за всички заплати. Второ, дори на фона на ниските български заплати учителските са нереално ниски. Как може да се смята за нормално човек с университетско образование, който упражнява нелек труд (който не вярва, че трудът е нелек, никога не е влизал в класна стая), да получава под 300 лв. и това да е пазарно? Не е пазарно и това личи по бягството на младите, особено на кадърните млади, от тази професия и по разрастващата се корупция. Непазарно ниските заплати по пазарната логика неизбежно водят до мързел, некадърност и корупция. (Обратното не е вярно. Адекватните и дори високите заплати сами по себе си не гарантират качествен труд, особено ако лошите навици вече са пуснали корени.)
    Често се цитират някакви данни, че нашите реални доходи били 1/3 от средните за ЕС. Аз не вярвам, смятам, че разликата е значително по-голяма. Но нека да е както казват. Не доказва ли това, че учителският труд у нас е подценен? Защото, ако средните европейски заплати са само 3 пъти над средните наши, сравнете учителските заплати в Европа и тук (дори при корекция за нивото на цените)!

  40. 600 лева за добър учител са малко. В същото това време 600 лева за паразитиращ елемент на фона на 250-те лева на социалния работник или 350 лева на лекаря са адски много. И както отбеляза маса народ до сега – малките заплати са предпоставка за недоволство, но вдигането им далеч не е предпоставка за подобряване на положението.

  41. Чакай сега. Поправи ме ако греша, но заплащането на труда е пряка зависимост от споразумението между работник и работодател. Аз по никакъв начин не оспорвам правото на учителите да търсят достойно заплащане. Но не мога да обвиня и работодателя за това, че навън изобилства от всякакви идиоти, които са готови да му се хванат за 250 лева, именно поради това, че не разчитат това да им бъде основен доход. Всеки работодател би се направил на луд, ако са на линия хора, които да му вършат работата без пари. И ако ще кълнем липсата на загриженост за образованието, нека да не кълнем само правителството/държавата в качеството им на работодател /там непукизмът е пълен/, а да отправим и малко клетви към учителите заради това, че нито самите те, нито разните му там съсловни организации правят каквото и да било в защита на професията си и качеството на кадрите си. Изобщо – аз до сега не съм видял абсолютно нищо реално от толкова широко прокламираната им любов и загриженост към децата.

  42. аз неведнъж съм споменавала, че ниското заплащане не беше пречка да започна работа в училище – знаех, че ще е така и бях готова да работя и втора работа.

    ниското заплащане не беше и основната причина да напусна училище.

    така че … ако ще привличаме кадърните хора единствено с пари … ами те могат да си изкарат същите пари и на други места.

  43. >Не, но все пак е крачка напред. Задържането им на нивото там долу какво точно гарантира?
    Е това е то, обърнатата логика. Сегашното ниво е факт. Промяната е предложение. Какво би спечелило обществото от промяната?

  44. За диференцираното заплащане съм съгласна с Лид и бих копирала свой коментар към по-ранен пост на Марфа: „Когато се говори за диференцирано заплащане и как само добрите учители трябва да получат увеличение, се подразбира, че няма нищо лошо в училището да работят и калпави учители, стига да не получат увеличение! Да не тежат много на бюджета и, не дай си Боже, да не получат по-високи заплати от нас! Ама че объркани понятия. Некадърниците трябва да се изхвърлят от училище не за да не получават митичните бъдещи висооооки заплати, а защото прецакват децата ни! Ситуацията некадърен учител не е приемлива и дори месечна заплата от 20 лв. не може да я направи приемлива!“
    А иначе диференцираното заплащане е важно, защото подръчква хората да работят по-добре. Освен това критериите му могат да се използват, за да се разбере кой не се справя и той не само да не получава увеличение, а в един момент и да се изхвърли.
    zhivik, по повод на БАН – ти работил ли си там? Имаш ли приятели и близки, които работят там? Аз имам и твърдя, че в сегашния си вид тази система е просто помпа за изгонване на квалифицирани и кадърни млади хора от България. И дори не толкова заради ниските заплати. Не искам да пиша подробно, само ще спомена, че мой колега си отвори устата да зачекне малка част от огромните проблеми в БАН, за което бе уволнен, а аз дори не смея да опиша случая в мрежата, за да не навредя на делото му. Така че не вярвам много на искания за реформа в БАН отвътре. Но хората така хубаво се оставят да ги навиват, че който иска и предлага реформа, е добър и трябва да бъде подкрепен, а който не предлага, е лош и трябва да го оставим в калта!
    Моя приятелка учителка (избягала от БАН между другото) казва, че учителите са глупави и заслужават да седят на ниски заплати, защото все си правят стачките в началото на учебната година вместо в края, когато се оформят оценките. Вече и аз почвам да си мисля, че учителите са поголовно глупави. Виждат как хубавичко правителството навива народа, че учителите трябвало да му проведат образователната реформа и не заслужават повече пари, защото не я предлагат, и не вземат да предложат някаква реформа! Да вземат да напишат нещичко на две листа А4, само полза ще има! Така и така никой няма да тръгне да го провежда.

  45. Alexander, ниското ниво на учителските заплати гарантира продължаващи непрекъснати ПРОМЕНИ в образованието в посока надолу! И колкото и да е зле в момента, гарантирам, че при ниски заплати ще става още толкова по-зле, колкото никой от нас тук засега не може дори да си представи! Но щом за теб е толкова важно на учителите да се плаща малко, предлагам промяна в тази посока, която сигурно много ще ти хареса. На учителите, митничарите и пътните полицаи да не се плаща нищо. Нещо повече, дори да се иска аренда за работните им места. Като си знаем, че ще изнудват подвластните си хора и ще се корумпират, поне да не тежат на бюджета, а напротив, да го пълнят. Това харесва ли ти?

  46. Бориславе, учителските заплати никога не са били Бог знае колко високи, примерно не са били сред най-високите заплати в държавата, но и никога не са били на нивото на помощите за безаботни, каквито са сега. Фактът, че наричаш хората, които точно в момента започват работа за 250 лв. идиоти не знам как да го възприемам. То първо беше някакво странно сравнение с шофьорската стачка: дето като видели, че на шофьорите им увеличили заплатите, тяхната била станала „видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак“. Наистина имаш меко казано странно отношение към това съсловие, човек ще рече, че наказваш детето си за нещо, държейки обезателно да им го навреш в ръцете. Значи, ако са решили да се отдадат на учителската професия без да разчитат на странични доходи, то е защото са толкова некадърни, че просто не могат да си намерят друга работа и са идиоти. Ако пък започват работа със съзнанието, че задължително ще работят и на второ място, особено пък не дай си Боже с увереността, че задължително ще дават частни уроци, са какви? Да не говоря, че продължава да ми е неясно защо това положение не само, че трябва да се запази, но и да се стимулира.

    Сашо, какво ли би спечелило обществото от промяната в учителските заплати, интересно? Сега, притокът на хора, завършили „вишо“ колкото да имат тапия ще понамалее, ама какво от това? Кое му е обърнатото на логиката, че задържането на учителските заплати на ниско ниво гарантира девалвация на професията, ако можеш да ми кажеш? Хайде някой от хората, които са против качването на заплатите от 250 на 500 лева и то, забележете, не наведнъж, да ми каже защо държи учителските заплати да останат ниски, и как си представя точно, че ще се подобри работата на тази прослойка, ако продължават да й плащат под социалния минимум?

  47. Коментаторът Vani е написал нещо интересно към последния пост на Lyd, ще го копирам тук, надявам се да не се сърдите, а Vani да не ме гони за нарушени авторски права:
    „Може би не учителите, а обществото има нужда от подкрепа. Знаеш ли какви отговори ми дават моите познати на въпросите “Как ли живеят учителките с толкова малко пари, като толкова е един наем само?” и “Защо ли не са напуснали досега?” – казват ми “Ами имат мъже да ги издържат и това го работят, защото искат.”
    Освен това ми казват “Да си учител е мисия, трябва да си готов да не ти плащат и да намериш кой да те издържа.”
    Или “Ми да напуснат, кой ги е вързал да са учители…”
    Така че аз спрях да мисля за мотивите на учителите и почнах да мисля какво по дяволите е станало в обществото и защо хората наистина мислят така.“

  48. @Мая:
    >>…предлагам промяна в тази посока, която сигурно много ще ти хареса. На учителите, митничарите и пътните полицаи да не се плаща нищо. Нещо повече, дори да се иска аренда за работните им места. Като си знаем, че ще изнудват подвластните си хора и ще се корумпират, поне да не тежат на бюджета, а напротив, да го пълнят. Това харесва ли ти?
    ____

    Полицаите и митничарите ги изключвам, незаменими са по закон. Не можем да имаме частна полиция и да сме общество.
    За другото – удивително напомня едно прекрасно решение.
    Частни училища. Некъдърниците въобще не минават през подбора на кадри. Ако някой се промъкне или влоши нивото след подбора – има си уволнение. Кадърните хора получават нормални, че и високи заплати, според пазара на труда. И да, може и да има някакъв лиценз (или аренда, както ти харесва 🙂 Добре е и да има ваучерна система, тип „парите следват ученика“. Това доста бързо ще реши и други съпътстващи проблеми.

  49. А, и край на държавните училища, тъй ли? Възможно е и да проработи. Ще дадеш ли и примери с други държави, където това да е факт?

  50. Marfa, ето още едно мнение.Мисля, че е стойностно:
    http://dnes.dir.bg/2007/10/12/news2205359.html#sepultura
    Ala Bala (12.10.2007 г. | 16:58ч.)
    Учителите стачкуват и както всички в тази държава имат право на заплати. Никой не казва, че държавата не дава пари за заплати ТЯ ДАВА ИЗДРЪЖКА НА ЕДИН УЧЕНИК! Парите се превеждат на общините. Ще дам пример ако имаме една гимназия и в нея има 600 ученика, а издръжката на един ученик е 1000 лв. то училището трябва да получи годишно 600 000 лв. От тази сума около 80% е фонд работна заплата. Сега проверете къде са парите и колко е ФРЗ в училищата – НАПОЛОВИНА! ВТОРО – всички в държавата трябва да получат повече пари, но само когато има наистина реформа. Колко правителства не посмяха да направят реформа. Колко предложения имаше. Колко от тях бяха подкрепени? – НИКОЛКО! Ако държавата все пак отстъпи и даде пари на учителите – 100% увеличение, то какво да кажат останалите? Или техният труд не е толкова значим за обществото? А това са социални работници, пожарникари, здравни работници и т.н. Излиза, че ако държавата даде 100% на учителите, то те ще вземат повече от един професор – лекар!!!! Дали това е справедлива оценка? И защо се искат заплати, а не реформа? Защо се искат точно 100%, нима 30% увеличение не е справедливо. Защо Учителите работят 8 месеца в година и ако заплатата им на месец е 400 лв. то като го приравним на реално отработено време излиза, че вземат по над 600 лв. на месец? А какво да кажат лекарите и сестрите и социалните работници в домове с хора в увреждания и деца с увреждания, които работят на 12 часови смени, нима те са по малко важни от учителите? Умеренос в исканията е критерий за обществена отговорност и морал. А учителите са и педагози. От чисто педагогическа гледна точка как изглежда мълчаливия учител изправен срещу 7-8 годишни деца. Как възприемат първокласниците поведението на учителите, защото това е първото им впечатление за училището? Защо учителите-педагози, които са толкова загрижени за децата напуснаха класните стаи? Защо провалят живота на младото поколение в България? Нима не могат да стачкуват след като си предадат материала? Защо се говори с толкова мили думи за децата-бъдещето на България, а сега са пред провал поне три поколения – настоящия първи клас, седми клас, които трябва да кандидатстват в гимназии и 12 клас, които трябва да се подготвят за кандидатстване във ВУЗ. Кой ще плати цената на отсъстващите учители? Какво ще стане ако се провали учебната година? Децата ще трябва да повтарят и да ЗАГУБЯТ ЕДНА ГОДИНА ОТ ЖИВОТА СИ, с всички финансови и психологически последствия от това. В живота когато искаш нещо то трябва да бъде премерено така, че да не нарушава или ощетява интереса на останалите. А дали това се случва? Сега стачкуват около 100 000 учители от страната, а децата са над 1 милион, с родителите им това прави над 2 милиона пряко засегнати. Всички планове на децата за кандидатстване в страната и чужбина започват да се променят. А какъв е примерът на който стават свидетели – да стачкуват и да поставят нереални условия за изпълнение. Може ли да се допусне, че утре самите тези деца няма да повторят видения от тях сценарий, срещу същите тези учители, които сега не показват уважение към тях и към бъдещето им? А както знаме най-добрия начин на възпитание е личния пример. А какъв е личния пример? Дискусията не е колко да е заплата, защото когато се предоставя издръжка на ученик, заплата на учителя ще зависи от броя на обучаваните от него ученици, а това е пряко зависимо от качеството което лично този учител и това училище предлагат. Така, че дискусията е искат ли учителите реформа, искат ли добрите учители по-високи заплати и искаме ли нашите деца да бъдат обучавани от добри преподаватели. Разд на пари на калпак няма да подобри състоянието на образованието, напротив то ще насърчи оставането в системата на лошите и некадърни учители-педагози.

  51. Пак ме четеш както ти е удобно. Наричам идиоти тези, които влизат в системата с ясното съзнание, че това няма да им бъде основен доход. На подобни хора първото занимание след влизането в системата е да се намери допълнително кранче, ако то не е било налице още преди започването им.

    Да ти го кажа направо – познавам поне 3 /три/ броя дами, които са се хванали с учителската професия със съвсем различни мотиви от това да обучават деца. Едната дава живо и умряло да „е в Софията“, като учителстването й е по-скоро довод да издевателства над роднините си на майната си да я издържат, защото „тя е успяла в Големия град, толкова се себераздава, а толкова ниска заплата получава“, другата се занимава с учителство за удоволствие и й е абсолютно все пет колко взима, защото мъжът й има преуспяващ бизнес /и познай колко си дава зор в работата/, третата не помня какъв й беше мотивът, но беше нещо подобно. 5% подобни говеда да има системата – на 120 000 души това са 6 000 души за изхвърляне на секундата, което от своя страна означава повишаване на заплатите на 12 000 от останалите с 50%, без никакъв прираст на субсидиите откъдето и да било. Ако се разровим и започнем да смятаме и другите неща /западащи училища, раздути щатове и прочие/, ще видиш как ще докараме на половината учители по 50% по същата схема. Аз лично, в качеството си на данъкоплатец, нямам абсолютно нищо против следната схема – 50% от държавата + 50% от реформи в системата. Ама никой не дава и дума да се издума за подобни схеми.

    И още нещо /дано да не се повторя, че не помня вече/. Лафът с бюджетните излишъци е много готин и много експлоатиран. Само дето никой не се сеща да подскаже, че наличието на бюджетен излишък по никакъв начин не означава пари в излишък, най-малкото защото този бюджет е приет с някакъв дефицит. Иначе казано – за да си покриеш разходите, на теб ти трябват 100 лева, но си съгласна на 75, за да покриеш най-належащите. Ерго – залагаш дефицит в бюджета от 25 лева. Изкарвайки 85 лева, ти реализираш 10 лева излишък в бюджета, но по никакъв начин не си покриваш разходите както би го направила със 100. Е, ако в този момент дойде комшийката и ти каже: „Марфа, ти така и така се оправяш прекрасно със 75 лева, тука тоя месец имаш 10 отгоре, що не ми ги дадеш, че аз живея мизерно“ ти ще се навиеш ли?

    Само дефицитът на текущата сметка по платежния баланс е 3.5 милиарда евра. Смятай тея 3.5 милиарда лева излишък къде потъват на секундата.

  52. Пак дълъг коментар ще напиша, съжалявам. Само че тоя път ще се опитам да говоря максимално конкретно и искам отговори. Конкретни. Точка по точка.

    1. Бориславе, хайде да се изясним, пък ти ми кажи кое не съм ти разбрала. Няколко пъти по най-различни начини прокарваш следната теза: „като са им малко парите нека да напуснат работа и да се хванат да правят нещо друго“. На отговорът ми, че в момента нагледно наблюдаваме какво ще стане, ако наистина напуснат работа, ти отговаряш „да, ама те просто не могат да правят нищо друго, затова, вместо да вземат мерки стачкуват“. Ни така, ни така. „Аз знам, че за нищо не ги бива, така че айде да се връщат за двестата си лева и да не лаят много.“ Ще ме извиниш, но така излиза. Междувременно пак по техен адрес, сравнявайки ги с шофьорите, обяви „видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак.“ Сиреч, от шофьорите все пак имаме голяма нужда, учителите де се тикат и те барабар Петко с мъжете, нали. Пак междувременно обясни, че стачката им била толкова незаконна съгласно буквата на закона, че нямало накъде повече и изказа виждането си, според което с палки трябвало да ги приберат по стаите. Обясни също, че ти си техния работодател, понеже плащаш данъци, а не искаш твоите данъци да отидат за нещо толкова прозаично като повишението на заплатите им. Дотук човек неизбежно стига до извода, че говориш за някаква каста, която ти е длъжна за нещо, понеже тя върши никому ненужен труд и не плаща данъци, такси и сметки, но ти все пак ги храниш от добри чувства. На логичния ми въпрос защо, след като имаш подобно мнение за цялата тази прослойка, държиш да върнеш детето си в ръцете им, обясняваш, че това било щото да не го отделяш от другарчетата му… Така.

    2. Казваш, че познаваш три учителки, дето за нищо не стават. Това означава ли, че всички учители за нищо не стават? Щото аз познавам и лекари, дето за нищо не стават, лично при това, и юристи, дето за нищо не стават, дори и програмисти, които и за свинари не стават, но кютат кротко във фирмата на тати. Карай, поне неговият труд не е чак толкова отговорен, не е като да са му поверили отбраната на страната. Та по тази логика, хайде ми кажи една професия, чийто труженици изобщо да заслужават нещо повече от бой, стригане и сръбска музика?

    3. Излезе, че ако някой започне работа с начална заплата 250 лв. с явната умисъл, че ще си докарва странични доходи, е идиот. От друга страна обаче учителите (пък и всеки друг) нямат право да стачкуват, защото заплащането на труда е пряка зависимост от споразумението между работник и работодател, както ти казваш, от което излиза, че те, започвайки работа, са се съгласили на тази сума. Сега, хайде ми обясни как виждаш някой човек, дето да няма богата половинка, рента, печалба от тотото или нещо друго такова, може да изкара месеца с подобна милостиня и защо е идиот, ако работи и странично. Нещо повече, защо изобщо се е стигнало дотук да работи странично, вместо да получава адекватната заплата, която ти не искаш той да получава? И да се повторя: ти понеже си от хората, които са против качването на заплатите от 250 на 500 лева и то, забележи, не наведнъж, хайде да ми кажеш защо държиш учителските заплати да останат ниски, и как си представяш точно, че ще се подобри работата на тази прослойка, ако продължават да й плащат под социалния минимум?

  53. Слагам тук и коментар от друг блог, за съжаление авторът не се е подписал:

    Анонимен каза…

    Кефите ме с тези 100%. Едно е да кажеш 100%, съвсем друго е да кажеш, че сега заплатата от 260 лв чисти тябва да се увеличи на 520 лв чисти (преведени по картова сметка на някой учител)…. Ами че то един транжор да речем в месопреработвателно предприятие в София няма да се навие да почне за толкова пари стартово…
    Както на общото събрание на една голяма банка са изнесени данните за злоупотреби с кредитни карти – близо 2%. Да не се стряскат акционерите, зашото някак си 2% по меко звучи, ама тези 2% са били от порядъка на $2’000’000 …

  54. Добре, ще ти ги карам точка по точка. Като ти казвам, че ме четеш както ти се харесва, ти не се съгласяваш.

    1. В момента изобщо не виждаме какво ще стане, ако тези учители напуснат. Първо – далеч не всички учители стачкуват, не случайно синдикатите се опитаха да „вържат кучето“ с предложението само на стачкуващите да се увеличи заплатата. Второ – ако изобщо някой напусне от тая система, това ще са грамотни и кадърни хора, които познават себе си и знаят, че ще оцелеят и извън системата. Търтеите няма да мръднат, имай ми вяра.
    Що се отнася за шофьорите – разбира се, че е приложим лафът за жабата и коня. И не толкова, колкото оценявам шофьора по-високо от учителя, а от разликата в браншовете. Първо – градският транспорт е общинско предприятие, което освен всичко друго, генерира и собствени приходи. И е много лесно за един кмет от сорта на ББ да си направи евтин PR, защото да намериш пари за 2 000 или 5 000 души в предприятие, генериращо приходи е едно, а да намериш пари за 120 000 души в система, която няма приходна част на бюджета е нещо съвсем различно. Така че сравнението на „учител“ с „прост шофьор“ е една много евтина демагогия, която по никакъв начин няма реална икономическа почва, но е страшно удобна за повод за обида и засягане. И ако на някого не харесва, че шофьорите в София взимат по 800 лева заплата, много моля да се обърне към господина Софийски кмет за причините и основанията за това. Което пък ме кара за пореден път да отворя малката скобичка за общинските училища. Никой не скача срещу общините и кметовете, въпреки че основната част от училищата са на общинска издръжка. Което не попречи онзи ден на председателката на Сбирщината на общините или каквото и да е там да се презастрахова авансово, че в общините икономисани средства за образование нямало. Единствено ми е интересно кой ли кандидат за кмет ще повлече учителите към урните с обещанието да им намери общински пари за заплати. Е, тея дни ще се разбере.

    2. Казвам, че, докато няма реален начин за оценка на учителския труд, кучето ще си лае, а керванът ще си върви. Някой учител някъде ми изтърси, че си имал директор, който го оценявал. Е, това е все едно да чакаш татенцето-фирмаджия да оцени синчето-програмист. Винаги подобен метод за оценка ще е „работещ“ и никога няма да е реален. И ако на мен далеч не ми пука как татенцето-фирмаджия си харчи парите, все пак донякъде ми пука държавата за какво и как харчи пари, защото в тая държава има още доста хора, които разчитат на нея, в никакъв случай не са по-долу от учителите и имат пълното основание да реват от заплатите си. И се сещам какво ще стане, ако и те тръгнат на „всеки ден ще е така, до победата!“

    3. Да, казвам, че всеки, който се съгласява да поеме държавна длъжност не заради самата нея, а заради допълнителните нерегламентирани доходи, които ще му докара, е идиот. Нещо против? Дали се е навил на 250, 550, 1050 или 1500 – за мен той е и ще си остане идиот. Да използваш държавната протекция изцяло за собствено благополучие, без изобщо да те е грижа как си вършиш работата, за която си назначен, за мен е идиотия, простотия и наглост. И при учителите, и при министрите, и при депутатите. При депутатите е същото – взимат около 1 000 лева /даже май са и по-малко/ в парламента, останалото си го взимат под формата на лобиране, участия в комисии, в бордове и прочие. Основанието им да изреват, че депутатските им заплати на фона на европейските такива са мизерни, е абсолютно същото, каквото и на учителите, трябва им просто само още капчица безочие. Защото едно е да ревеш от 1000 лева, друго е да ревеш от 250. Но, ако се абстрахираш от сумите, и двете съсловия са далеч по-зле заплатени от събратята им в прехвалена Европа.

    Отново ще се повторя – никъде, никога и по никакъв начин не съм давал квалификация на учителите цялостно като съсловие и професия. Просто посочвам факта, че те далеч не са оптимални нито като качество, нито като количество. И не съм съгласен те да търсят някакви права за условия на труд, заплащане и каквото се сетиш още, като в същото това време не дават никакви индикации дори за намек за съгласие да се промени статуквото.

    Изобщо – какво гоним ние? Социализъм или капитализъм? Както веднъж писах – социални държави могат да бъдат само богатите. При останалите обикновено въпросът е „откъде да вземем пари“. Да, добре, 250, 300, дори 500 лева заплата не е достатъчна за социален минимум. Въпросът ми е откъде да вземем средства за тези заплати? Дори и да отрежем на всички във властта „представителните“ /пустите мерцедеси и командировки…/ на кого по-напред – на учителите, на лекарите, на пожарникарите, на социалните работници, на пенсионерите? Като изобщо пропускаме факта, че тези представителни няма да стигнат и на 1/10 от реално издържащите се от държавата. При БВП от 49 милиарда лева на кой по-напред? Питам чисто прагматично. И аз съчувствам на всички горепосочени. Даже колкото и смешно да прозвучи – съчувствам и на горските стражари, щото те пък бачкат денонощно за по 200 лева и нонстоп ги млатят циганите и бракониерите.

    Изобщо сега пък аз те питам – стачка до дупка. А утре?

  55. @Marfa: Питаше ме за държава без държавни училища: мразя да давам този пример, но САЩ нямат държавни училища (не броим университетите). Но имат общински, които се конкурират наравно с частните

  56. 36 zhivik: „Повтарям го отново, но по-кратко, за да стане ясно. Нека учителите покажат, че са по-добри, и предложат алтернатива. Нали те познават системата най-добре?“
    Вземам повод. Ако разрешите, ще опитам да поставя текста от един мой опит в тази посока. Написах го понеже получих писмо в което пишеше и това:

    „СЪСТАВИ И ВЪВВЕДИ ТВОЕ ПРЕДЛОЖЕНИЕ за КОНКРЕТНО И РЕАЛИСТИЧНО РЕШЕНИЕ на поне един проблем в образованието в «ПРоекта на Активното Гражданство за по-добро образование» на интернет-сайта нa Движение Български Великден – http://www.bgvelikden.org
    правописа е оригинален

    МОЕТО ВИЖДАНЕ ЗА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ПРОБЛЕМИ В БЪЛГАРСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА
    Проблемите в съвременното образование в България могат да бъдат разделени в следните категории:
    1. Финансови – недостатъчни средства.
    2. Технически – остаряла и неподдържана база.
    3. Методични – пълен хаос след многото и неправилно насочени реформи в учебния план за всяка степен на Образованието като институция. Липса на общ поглед върху необходимостите и целите на Образователната система.
    4. Морални – липса на уважение от страна на родители и ученици към институцията “училище” и към учителите като педагози – “водещи деца”! Това разбира се е следствие от общия упадък на морала в обществото, дължащ се най-вече на отрицателния пример на водещите му личности (елит).
    5. Незаинтересованост и повърхностност при изпълнение на задълженията от страна на голяма част от преподавателите като следствие от по-горе изброените проблеми.
    Пораженията които понесе българското образование при хаотичния преход на обществото към демокрация са също така огромни като тези които понесе самото общество въпреки, че се проявяват с по-голямо закъснение. Смятам, че времето необходимо за да се излекува обществото като цяло и самата образователна система ще бъде много по-дълго от периода през който продължават да се рушат. Със съжаление твърдя, че все още този период не е отминал.
    Не мога да дам съвети по всички проблеми, но тъй като отдавна мисля по всички тези въпроси и като учител (вече бивш), ще се изкажа върху проблемите на обучението като процес защото смятам, че положението е под всяка критика в момента.
    1. В момента са скъсани връзките между средното и висше образование.
    2. Самото средно образование не дава добър старт на завършващите го пълнолетни граждани. Нито на тези които искат да продължат с обучението си, нито за тези които ще трябва да се справят сами с живота започвайки работа.
    3. Границата между основно и средно образование не е добре установена.
    4. Материалът който се изучава и в трите етапа на обучение (начален, основен, среден) по всеки предмет е страшно много и резултатът от това е отвращението и отказа на учениците да го усвояват.
    5. Голяма част от учебниците са написани на изключително висок стил. Учебния материал трябва да бъде поднесен разбираемо, защото целта е да бъдат научени тези които не знаят, а не да им се покаже колко са неспособни да разберат.
    Мисля, че това са основните проблеми които могат да бъдат решени сравнително бързо. Предлагам следното:
    За да се решат горните проблеми, трябва да се мисли за всички ученици. Както за тези които искат и могат да продължат образованието си във висше учебно заведение, така и за тези които не могат или не желаят това.Поради това трябва средната степен (етап) на образование да приключва за всички в годината на навършване на пълнолетие. Средното образование трябва да бъде задължително с оглед на това, че завършилите го могат да бъдат наети на работа. Тъй като възможностите и желанията на отделните ученици са различни, трябва да има различен тип учебни заведения. Смятам, че разделението което съществуваше може да бъде използвано с малки промени:
     гимназии и техникуми в които обучението е насочено с оглед кандидатстване във висши учебни заведения – с по-разширена програма по общообразователни предмети, (дори и да има възможност за избор на относителния дял към дадена област).
     Занаятчийски училища – с насоченост към практическо усвояване на дадена професия и олекотен,практичен вариант на предмети като математика, физика, биология, химия, български език и литература, ако не са свързани с професията.
    От тази гледна точка границата между основна и средна степен на образование трябва да се постави твърдо между сегашните седми и осми клас. Учебният материал в основна степен да намали значително, като осигури минимум грамотност (включваща достатъчно добра обща култура без навлизане в подробности).
    Физика и химия да се изключат от тази степен като отделни дисциплини. Да се изучава природознание с въведение в измерването и мерни единици.
    Математиката трябва да включва: работа с дроби – обикновени и десетични, отношения и пропорции, уравнения от първа степен, системи с две неизвестни, запознаване с прости фигури – триъгълник и правоъгълник, представяне на произволен многоъгълник като съвкупност от предишните, окръжност и кръг, пресмятане на лица и дължини за изброените, обеми на прости тела – паралелепипед, призма, цилиндър, без повърхнините им.
    В часовете по български език да се наблегне върху правопис и елементарно познаване частите на речта и изречението. Да се изключи подробното навлизане в синтаксиса. Литературата да запознава с повече стойностни произведения, като се изключат трудно разбираемите. Да се запознаят учениците с основни литературни похвати без да се изпада в подробности.
    Биологията трябва да запознава с животни и растения, навици и условия за развитие съответно, различаването им, запознаване с основни системи и органи – без подробности, клетъчен строеж– без подробности, работа с микроскоп. Запознаване с класификацията им без подробности.
    Часовете по чужди езици не трябва да надвишават часовете по български език и литература по брой – 4 часа седмично. Освен това трябва да се преразгледат съществуващите курсове – много по-слаби са от бъгарските системи използвани преди 15 – 20 години.
    Географията може да запознае учениците с основите – да даде понятие за физическите условия, климатичните особености, различните култури и държави по света без да се навлиза с подробности в климатология и икономически условия.
    Историята е фактология и интерпретация на фактите – да, но високият стил и огромното количество факти – например в сегашния курс 6-ти клас могат да отвратят и най-запалените по нея.
    Часовете по физическа култура и спорт имат за цел да поддържат добро състояние на тялото и да научат децата да познават нуждите и възможностите му чрез игра, а не да създаваме спортисти с високи постижения! В тези часове трябва да е приятно, и за целта не са необходими нормативи и задължителното им покриване.
    Естествено съм далеч от мисълта, че сам човек може да обхване всичко в подробности. За да се постигне всичко това е необходимо действащи преподаватели по дадения предмет да обсъдят и предложат по-конкретни действия.Но, че е необходима редукция на материала по всички предмети и нов поглед върху целите на образованието във всяка една от степените му съм абсолютно убеден.
    Гореизложеното не трябва да е самоцелно. Смятам, че трябва да се свърже още при обсъждането, с мисълта за целите и резултатите на средното образование, защото както казах вече, то трябва да е минимум за всички ученици. Тъй като предлагам две различни по насоченост направления в тази степен, трябва да се обмисли тавана(максимума) на средното образование и да се свърже с пода (минимума) на висшето образование. Това се отнася най-вече за гимназии и техникуми като вид училища. Всяко едно висше училище може да предложи минимума знания които се изискват по дадена дисциплина (пакетно за няколко дисциплини) за определен тип специалности изучавани в него. Всички висши училища могат да обсъдят предложенията и да представят пакетно минимални изисквания към кандидат-студентите. Тези изисквания да станат държавни. Средните училища трябва да се съобразят с държавните изисквания и да ги осигурят най-малко в модулно обучение с предварително зададена насоченост. Всеки ученик може да избира даден модул по чиято програма да се обучава. Евентуално може да се създаде (по западен образец) точкова система чрез която да се определя модул по желание. По този начин ще се разтовари програмата до поносимо от учениците ниво и ще се даде възможност за по-добра подготовка съобразена с желанията и професионалната ориентация на учениците.
    След като се съберат и обобщят предложенията за да се очертаят границите в които трябва да се вмести обучението до завършване на задължителния етап (средно образование), е необходимо отново да се разпредели учебния материал по всяки предмет поотделно така, че:
    1. Да се намерят и изгладят границите между отделните етапи.
    2. Да се осигурят достатъчно часове за затвърждаване на материала.
    3. Сродните дисциплини да се подпомагат взаимно – еднакви или подобни понятия да се изучават едновременно. Например математични методи изучавани по физика и химия да бъдат навреме изучавани в часовете по математ ика.
    Смятам също така, че е необходимо да се има впредвид следния факт:
    Учениците в начален и основен етап на обучение трудно боравят с абстрактни (обобщени) понятия. Абстракции трябва внимателно да се въвеждат след достатъчно на брой конкретни понятия които позволяват да се обхване обобщението. Всяка абстракция изисква и различно по продължителност време за подготовка и осмисляне.
    Пример: Идеята за част от цяло в математиката се предлага в момента в курса за 5-ти клас като се смесват и поднасят за кратко време обикновени и десетични дроби. Според мен в този случай трябва да се отделят два, три месеца само за обикновени дроби и действията с тях, да се покажат отношения и пропорции и да се наблегне достатъчно върху тях – поне 10 часа упражнения преди да се предложи десетичния запис на дробните числа.
    И като за финал мисля, че системата СОУ като начин на организация на учебния процес е показала своето отрицателно влияние върху учениците. Основен и среден етап на образование не трябва да споделят една и съща сграда Децата се учат и чрез подражание и действията на по-големите ученици се копират все повече от малките – тютюнопушене, алкохол, свободно поведение в недобрия смисъл и т.н

    УСПЕШНО изпратено, номер за справка 1107380813.
    В този сайт с този номер нищо не намерих. И сега не мога да намеря предложението си. Все едно, че не съм го направил:-)

  57. Толкова се уморих, че вече не мога да мисля, а за беда не мога и да мълча. Докато чаках ред за компютъра, взех да препрочитам „Тютюн“ и ето ти, само след няколко страници попаднах на следното изречение за Борис: „Дългите години на печално детинство и на неизлечимата учителска бедност на баща му бяха наслоили в душата му студ и горчивина към света“.
    Александър, общинското не е като частното, а като държавното. Общината е чисто и просто държава на местно равнище. Или греша – къде?
    Някой по-горе каза, че учителите вместо 100% трябвало да поискат 250-300 лв. увеличение, така звучи много по-прилично. Точно това си говорихме веднъж с учителката, която обяви учителите за тъпи. Аз казах: „Не върви учителите да искат 100% увеличение, то шофьорите, чийто труд е смятан за по-важен от учителския, получиха само 40%!“ Тя изтъкна, че шофьорските 40% вероятно са повече от учителските 100%, след което направихме извода, че увеличението е трябвало да се иска като сума, а не като процент.
    Боби, последният ти коментар май малко се доближава до нашата позиция (поне така ми се струва на недоспала глава). Бих добавила обаче, че логиката на българина да разглежда като ценен труда, който внася пари в бюджета, и като малоценен труда, който не носи пари и „не е пазарен“, е важна причина България да си седи в блатото. Защото цивилизацията се основава на ред, законност, образование, здравеопазване и наука – все дейности, които не носят пряко пари в бюджета и се осъществяват главно от държавни служители. Трудът им, макар да се оценява трудно, ИМА пазарна стойност. Всеки българин осъзнава това, когато с готовност се бърка за частни уроци или частен преглед. Но не иска да плаща данъци, за да се образоват и лекуват чуждите деца! Тук ли е заровено кучето?
    Доводите против повишаването на учителските заплати ми се струват дори не погрешни, а направо ирационални. И точно затова не могат да бъдат оборени с рационални контрадоводи. Цялата история ми напомня арабските блогове. Аз български блогове чета от 2-3 месеца, а арабски – от близо две години. Там често виждах как умни и образовани хора, щом стане дума за нещо чувствително от културата им, напр. карикатурите или Палестина, изведнъж сякаш престават да мислят. Защо за българина по-достойните учителски заплати са такава светотатствена идея, каквато са карикатурите на Пророка за арабите?

  58. 1.
    @Майя – Съгласен съм с нея, че като цяло всички заплати в България са НЕПАЗАРНО ниски на фона на цените. Някои стават доста богати на базата на тази диспропорция, защо трябва да очакваме интелигентни хора като учителите да си мълчат вечно и да са социални донори на богатите. Ами те просто са третите след шофьорите на градския транспорт и лекарите които реагират не само на думи.

    2. Как да не плащам тази година за частни уроци, като детето ни ИЗОБЩО не е учило стереометрия (по програма, не че не е влизало в час) – какво е виновна за това учителката му по математика? Тази с частните уроци е друга, да не си помислите нещо. А стереометрията беше елемент във всички кандидат студентски изпити по математика. Влезе човекът, където иска, аз дадох два бона – всички сме happy. Даниел Вълчев знае ли за това като министър? За стереометрията бих го питал, не за частните уроци. Не знае. Пука ли му – той даже не знае.

    3. Оценки на учителите – по общи критерии – МАТУРА.
    Твоите Марфа изкарват следен успех 4:50 – добре, моите 3:20 – ами търси си г-жо/господине друга работа.

    4. Диферинцирано заплащане – просто като леща.
    Учим английски по програма ма международно признат сертификат , не по нЕкВи учебници в 18 варианта от различни издателства на различни депУтати и министри – добре. Децата се явяват на изпит за съответния сертификат. 50 процента от тях го взимат – получаваш ако си преподавател процент от сумата за диференцирано заплащане. 49 процента го взимат – не получаваш Има SAT и прочее и прочее.. . за други знания …

    Казва Директорката на училището на учителят по информационни технологии, той спретва едно скриптче в сайта на училището, с паролка, където е видима общата сума за диференцирано заплащане и пари, и всеки знае за кВо се бори над основната си заплата.
    А сега една точка, била някакви стотинки – по какви критерии не е важно , ама не са такива а чик-чирик – както те оцени шевът.

    Лог-ва се учителят, набира си средния успех и вижда за кВо става дума.
    В края на учебната година – заплатите се актуализират и учебна година – нов късмет, нова топка, нов рефер.

    Сложно е нали. Е – затова не го и правят.

  59. Ами nv, и това не е изход, (за диференцираното заплащане говоря), щото, както казах, осми клас от езиковата гимназия е несравним като състав с осми клас от училището в циганската махала, въпреки че не е задължително учителите в циганската да са по-лоши от учителите в езиковата. Просто едните разполагат с отличници, с които да работят, а другите – с меко казано проблемни деца.

    Аз малко встрани от темата – за инфлацията. Значи, ей сега прочетох, че до края на септември месец се била акумулирала инфлация от 13%. Никога не съм си падала по конспирациите, но усещам как накрая ще увеличат заплатите на даскалите с 25% (каквото е искането – за поетапно увеличаване), след което ще кажат „Ето на, бордът падна, сърдете се на учителите“. Орешарски и Станишев говорят едно и също: „ами много е лесно, ей сега ще напечатаме пари и ще вднигнем заплатите“. Само дето аз не помня откога, като си туря картата в банкомата да си взема заплатата и отвътре почват да бълват едни такива чисто новички, още на мастило ухаещи банкноти. А майка ми от началото на годината си получава пенсията в десетачки с поредни номера. Такова нещо от години не е било. Естествено, че е нормално да се печатат пари, все пак има обмен на стари с нови банкноти, нормално е, но не е нормално това постоянно бълване на чисто нови, пресни-пресни банкноти с поредни номера. Тя май инфлацията си я има (не че не я усещаме по джобовете си де), ама по-скоро в момента се търси виновник, на когото да му се вмени като вина.

  60. @Мая: общинското не е държавно. Дори и тук, при цялата липса на „местно самоуправление“ общината е по-близо до хората от държавата. Е, в София нещата леко се размиват, но какво да се прави 🙂
    @nv: супер идеи. Много лошо че за предмети като История и География, а да не говорим за „Изобразително изкуство“ или Музика е много по-сложно. След толкова години навици обществото трудно ще приеме идеята за постоянно външно оценяване, дори и да се избегне думата матура.

    Каквото и да стане с преговорите, каквото и да стане със заплатите, ако не се намери начин на всички учители СЕРИОЗНО да им пука за успехите на децата, съвсем изгубваме шансовете за развитие на България. И ще гледаме още и още заводи как се местят в Румъния или Сърбия…

  61. Сашо, общинското е държавно. Дори да не искаш да го приемеш, приеми факта, че в България повечето училища са общински с изключение на училищата с голямо каквобешетам значение като музикалните, художествените и някои по-специализирани. Е и? В щатите било така, ми и тук е така. И какво? Второ, както казах, матурите, които оценяват децата в езиковата и тези в… А, не, няма да го повтарям не помня вече кой път. Трето – последния абзац на Майа. Много е добър.

  62. @Марфа: разговора се завъртя в кръг. Тук общинско и държавно са почти едно и също, но се надявам постепенно да се раздалечават. На други места по света са нещо доста различно. Това не е най-важното.
    Последния абзац на Мая го четох. Даже много ми хареса. Ама това не важи за мене (ТМ) 🙂
    Наистина, емоционално съм ангажиран с темата защото:
    1) Съм се нагледал на потресаващи нива на неграмотност и никакво оправдание от страна на учителите не може да ме накара да ги оневиня. Щом са там, пишат тези оценки, подписват разни „дюкюменти“ значи НОСЯТ ОТГОВОРНОСТ. И по всичко личи че се осират грозно. С години наред. А оправданието е като задника – всеки си го има.
    2) Органично мразя системи тип „всеки работи според способностите си, а получава според нуждите си“. Практически е доказано че такива системи не водят до нещо хубаво. Затова и настръхвам при всеки опит да се разшири действието на подобни системи.
    3) имам досег с няколко жертви на образованието ни. Бетонирането на досегашнаата система, което ще настъпи ако заплатите скочат без реформи е най-страшното, което може да се случи на страната ни.

    Защо тези хора не скочиха срещу никой друг проблем на системата? Защо не направиха някакво предложение за подобряване на образованието, поставяйки и заплатите вътре? Защо не са съгласни на никакви реформи? И как мога да уважавам хора, които използват изборите за да изнудват? Та те почти паднаха на нивото на таксиджиите!

  63. Ох… А бе кой не е съгласен на реформи бе? А? Аз разбирам да има някакво предложение за конкретна реформа в образованието, че някой да скочи срещу нея, че да ми говориш така. А то? Де я реформата? А, да, те не я били предложили, горкото министерсто, и с това даже трябва да се занимава, да измисля и въвежда реформи, вместо да си гледа работата!

    Кой се осира грозно? За кое става дума? Да, има неграмотни хора. Някои от тях, с въздишка ще го кажа, дори са писали и на тази същата страница коментари, а пък не са продукт на съвременното образование. Айде сега заради другарката Станчева да обвиним всички останали даскаля. Какво излиза от думите ти? Че до известно време образованието е бачкало, а изведнъж на даскалите им поникнали рога и младежта изпростяла. А ние какви хубави бяхме навремето, не е истина, нали… А какви учители имаше навремето, а какви родители, а младежите отсъпваха място на бабичките в автобусите… Да сме на осемдесе, че да завъртим разговора натам, пък то… А разговорът очевидно се върти в кръг, така става когато и двете страни изчерпят аргументите си. Моите аргументи изначало бяха, че е нелепо да се иска от човек да живее с двеста-триста лева на месец и да му се вменява вина за това, че той иска нещо повече от това да оцелява. Нелепо е, безобразо е, отвратително е и никакви приказки за невероятно бурно развиващата ни се икономика не могат да променят факта, че това нелепо, безобразно и отвратително.

    Вашите аргумени са, че те се бунтували срещу реформата (което не е вярно, просто липсва реформа, срещу която да се бунтува човек, все едно да ги обвиниш, че се бунтуват срещу нашествието на летящи пингвини в Малайзия), че били некадърни, което впоследствие мутира до „ама то има и свестни хора измежду тях“ (айде бе! всички си спомняме за две-три изкукуригали даскалици измежду цялото войнство, което ни е преподавало, но имало и нормални хора сред тях, да му се не знае), и че за да получат повишение, трябвало да работят по-добре, без никой да има и най-малката идея като как изглежда това по-добре. И затова дай да продължим да ги държим на двеста-триста лева, че да им дойде акъла в главата, а като проработят, ще видим какво ще ги правим. Майа е абсолютно права, че всичко това е толкова ирационално, че никакви рационални доводи не могат да се използват, за да го оборят.

    Българинът винаги е бил индивидуалист. Митовете за широката българска душа не са нищо друго освен митове. Това е характерна особеност, не е обезателно нещо лошо, вероятно се е получило през вековете, в които сме минали през какво ли не. Само че това води до нещо наистина лошо: липсата на емпатия. Огромна част от обшеството е ампутирнао от емптатия, ампутирано е и от отговорност. И Майа и тук е права: никой няма нищо против да заведе детето си на частни уроци или на частен лекар, но всеки има против когато трябва да плаща данъци, за да се образоват и лекуват чуждите деца. Никой не мисли за този, който е принуден да преживява с подобна срамна, безобразна и отвратителна заплата. България не е София, Варна и Пловдив, които са пълни със заведения, барове и ресторанти, и по чиито улици се движат лъскави коли с инсталирана блондинка в комплект с младежа нула номер, който шофира. България също е Каспичан, Исперих, Симитли, Котел, село Генерал Тошево и какво ли още не. А там нещата са толкова различни от София и Варна, че няма накъде повече. Много ми е противен Стефан Цанев, но ще го цитирам, защото тази негова гениална мисъл обобщава типичния българин: „когато двама души са на едно мнение, единият е излишен“. Това е. „Всяка коза за свой крак“ за нас е измислено. Доводи, доводи, доводи, с вагони доводи защо трябва и е правилно съществуването на такива отвратителни заплати в България, а е истина, че това е нещо неправилно и грозно. И заплатите, и искането за съществуването им. Да, реформите са нещо непопулярно. Непровеждането им гарантира по-дълъг политически живот за тези, които не ги провеждат. Пример: от 90-та до 97-ма България с много малко иключение от девет месеца се управляваше от различни мутации на БСП. Резултатът беше безобразно затлачване на икономиката и банковия сектор, което в крайна сметка доведе до 97-ма. Каквито и кусури да има Костов, не може да е отрече, че си сложи главата в торбата и проведе реформи в тези най-закъсали за момента области, с което стана в крайна сметка извънредно непопулярен и отиде в небитието. Оттам нататък страната продължи по инерция върху вече същестуващото положение, но реформите бяха спрени или изобщо не бяха започнати. Хората си научиха урока и знаят, че това им гарантира поне още едни успешни избори. Ето го резултатът: недоволни хора, които на гърба си изпитват тази безотговорност, нереформиран държавен сектор, за което нито учителите, нито който и да е друг носи вина каквото и да плямпа Вълчев, и какво става? Става това, че утре ни чака нова 97-ма, но тя ще е по-страшна от предишната. Валутният борд няма да го бутнат даскалята с двестата лева върху заплатата си, които искат не навендъж, да припомня, че има нужда. Ще го бутнат плъзналите навсякъде нови десетолевки с поредни номера, тринайсет процентната официална инфлация, която я борим единствено със задържането на заплатите ниски, най-общо казано – безобразното управление. А ще е по-страшно от 97-ма, защото тогава дори да имаше някакви акумулирани спестявания у населението, днес вече те почти не са факт. Ама айде, че някой пак ще ми каже, че мрънкам. Спирам по темата освен ако някой наистина няма нещо ново за казване. Щото „даскалите са калпави, имат много свободно време и сто процента са ужасно много“ вече толкова пъти го прочетох, че ми цъфна на очите. 😕

  64. @Марфа: И аз спирам. След този коментар можеш да сложиш последната си дума, най-малкото – това си е твой блог.
    Много лошо обобщи коментарите на всички, така че да е трудно да се отговори. Но държа да отбележа че през пролетта синдикатите спряха идеи за реформи в образУванието, заради елемента на съкращение. Плановете за ремонт на висшето образование бяха спряни и от Доган и от екипа на СУ, както и от някаква организация на ректорите, не и помня името. Това са само най-пресните примери. Следя темата от години. Всеки плах опит за ремонт е срещал съпротива. Всеки. Съпротивата е отдолу – догоре. Очевидно е че вече само катаклизъм може да промени нещата.

    Беше ми страшно интересно да прочета различните мнения тук. Приятно ми беше да видя че не се стигна до псувни и персонални обиди. Със сигурност ще поглеждам блога ти и по-нататък.

    Желая ти щастие. И стой далеч от Сатурн и неговата дупка 😉

  65. Прощавайте за горния коментар, пусна го синът ми, когато се бях замислила за минутка!
    В последния коментар на Александър най-сетне попаднах на нещо рационално, за което мога да се хвана:
    „Бетонирането на досегашнаата система, което ще настъпи ако заплатите скочат без реформи е най-страшното, което може да се случи на страната ни.“
    Това го внушава правителството и някои пишман-експерти, които вземат високи заплати за незнайно каква работа. Не им вЕрвайте! Какво пречи да се правят реформи след повишаването на заплатите? Нищо. И с какво ниските заплати предразполагат към реформа? От години те са ниски и стават относително все по-ниски, а реформата никаква я няма.
    Вярно, след повишаване на заплатите професията, да кажем, ще стане по-привлекателна за разни некадърни протежета. Но мисля, че, първо, протежетата, потрудили се да вземат педагогическа специалност, така и така се бутат вътре, разчитайки на извънзаплатни доходи. И второ, дори след повишението учителската заплата няма да е чак толкова висока, за да привлече сама по себе си много златотърсачи.
    Нали всички признавате, че все още има свестни български учители? (Какъвто и да е процентът им.) Те се нуждаят от повишение СЕГА. За да могат да дишат малко по-спокойно.
    Един от доводите на министър Орешарски против повишаването на учителските заплати е, че то щяло да наложи повишаване на заплатите и „в академичните среди“. Което би било голямо бедствие за България, няма що! Сигурно министър Орешарски смята за нормално, че главен асистент като мен с 13-годишен стаж и дисертация не може да си позволи ново палто от години, а тази година е трябвало да откаже кашкавала.
    Но все пак моята заплата е достатъчно висока, за да дишам спокойно. Учителските не са. Те трябва да бъдат повишени – незабавно и несимволично, както казваше един от идиотите в българската политика.

  66. Аз само да кажа, че единственото предложение за реформа от страна на правителството е кодирано като „съкращения“. Съкращения естествено, че трябва да има, никой не спори, най-малкото учениците намаляха, а и некадърниците трябва да си ходят, но това ли е реформата? Ами методическата й част? Ами неизвестния брой учебници по предмет? Ами авторските колективи? Ами всичко останало? Добре, ще съкратим 50% от учителите, и? Направихме реформата? Всичко друго ще си остане, но реформата е проведена? Е как един нормален човек да се съгласи на подобно нещо?

  67. Съкращения или оптимизиране на персонала, така се процедира навсякъде в България и по света. Това е формула на съвременнната икономика. Подкрепям учителите и техния възрожденски дух. Надявам се искрено само да не са поредния бушон. Искам да се разреши всичко по най- оптималния вариант, т.е. учителите наистина да са добре заплатени и да се възвърне качественото образование.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s