Къде е проблемът?

Проблемът на образованието е в неговото управление, а не в това, че учениците са лоши или учителите – некомпетентни.

Прочетох това в блога на Мартин Заимов. Хубава мисъл. Тотално измъкната от контекста, признавам, но пък може да се приложи към доста ситуации. Добре де, просто не е реално да сме нацията с най-много дебили на глава от населението, та все си натрисаме такива чудеса за управници. Последният случай пък е направо виц – събрали се турчинът, руснакът и итало-германецът от Испания и седнали да управляват България.

Явно има и друга причина освен евентуалните психични проблеми на сите луди българи заедно. Щото ако няма, викам да си направим всички едно шоу в СКАТ, че там ни е мястото. Проблемите на България определено произтичат от нейното управление. Нелепо е да караш умишлено с двеста километра в час по заледен планински път, опиянен от усещането за безсмъртие и неприкосновеност, а когато ти поискат сметка, да обвиниш за действието си акумулатора. Не че не стават катастрофи и по технически причини, ама айде верно да не е дефектирал целия народ. Все още. Не че е невъзможно да се случи като гледам накъде върви работата, ама чак пък всички да сме се изтъркали и да се нуждаем от подмяна… Та, какъв е проблемът? Политическият модел ли е? Или нещо друго?

Междувременно, Емилия Масларова, и.д. социален министър, открила топлата вода:

 

Бъдещето е в повече инвестиции в качеството на човешките ресурси, смята социалният министър

Остана да й пожелая да открие и сапуна. На курсове по Управление на човешки ресурси ли е тръгнала тая жена, що ли… Похвално де, никога не е късно човек да се самоусъвършенства.

Advertisements

6 thoughts on “Къде е проблемът?

  1. Приказки, приказки и пак приказки. Едно поне можем да им признаем на политиците: „вървят в крак с модата“. Почнаха да говорят малко „по-така“, навлизат смело в „новите технологии“, правят си блогове и т.н. Но народа си има една много хубава поговорка – „Вълкът козината си мени, но нрава не.“

    Колкото и да се мъчат да ни лъжат за пореден път, според мен ние израснахме малко. Почнахме малко да се надигаме, да си казваме смело мнението, да дискутираме и да си поставяме въпроси. Дори твоят блог Марфа е признак на това.

    Мисълта ми е – нека си говорят хората, за това се грижат сумати хора екип зад тях. Но нека ние повече да не се подлъгваме така лесно както всички години от началото на нашата т.нар. „демокрация“. Те много добре знаят какво е положението и какво трябва да се направи, но просто не го правят. Е, нека ги накараме най-накрая.

  2. Май вчера в дир-а бяха цитирали изследване, според което 25% от софиянци са с психични заболявания или най-малкото отклонения. Ако приемем това за представителна извадка, щото все пак е върху 1.5 милиона, като добавим твърдите електорати на партиите, спокойно ще сглобим средният процент гласували на последните избори.

    Е, луди и партийци заедно…….. мислиш ли, че могат да издигнат и изберат нещо свястно? 🙂

  3. Марфа, не съм казал, че правиш реклама на някого. Просто писах какво мисля като цяло 🙂 Дори се учудих сега като видях, че така си ме разбрала.

  4. Проблемът, както сама забелязваш, е в тоталната лумпенизация на управленско ниво. Особено в държавата. Това е в сила още от „зората на демокрацията“. Въпросът е защо? Просто още тогава във вихъра на социалните промени заработи един физичен закон: пяната извади всичката нечистотия най-отгоре на повърхността:-) Предполагам, че си има причини за приликите между физичните и социалните процеси, но от наблюдения си правя извод, че наистина хора с високо самочувствие и липса на самокритичност, независимо от умствения си багаж се наредиха в първите редици в момент в който трябва да бъдат забелязани. Ако ги пропуснеха – се навираха пред камери, микрофони и на подходящи места за да бъдат забелязани. Когато обаче трябва да се носи отговорност, всички те се крият зад партийни програми и никой не иска да опере пешкира.
    Така, че докато изборите не станат мажоритарни и всеки един избран да си носи отговорността за извършените лично и в комбина(екип) действия, аз няма да и да си помисля за гласуване. Аз така и не разбирам смисъла на понятието „политическа отговорност“ използвано много пъти за случаи в които трябва да се носи наказателна такава. Ще спра дотук засега.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s