Няколко въпроса

Защо в България няма пари за нищо?
Защо, ако не дай си Боже, човек се разболее по-сериозно, му се налага да стигне до положение да проси посредством sms-капмании и пр., вместо просто да влезе в болницата и да се лекува? Защо плащаната с години здравна осигуровка не покрива тези му разходи?
Кой е виновен, че няма лекарства за онкоболните? А за бъбречноболните? А за всички останали с по-сериозни заболявания?
Защо грижата за децата не е държавен приоритет?
Защо е държавна политика бавната и мъчителна смърт на децата с увреждания, попаднали в домове?
Защо интеграцията на хората с увреждания се изчерпва до скосяване на тротоарите тук-таме, което прави твърде удобно паркирането на автомобили на тези места?
Защо здравеопазването и образованието не са приоритетни области, а хазартът е?
Има ли изработени варианти за алтернативни програми на обучение? Ако да – защо нито са обсъждани, нито са прилагани?
Защо имаме само една Здравна каса?
Защо се продължава наливането на пари във все по-малко рентабилни области като тютюнопроизводството например?
Защо инфлацията се изчислява, като се приравняват цените на основни, жизненоважни хранителни стоки, на лекарства, на ток, вода и парно, на дрехи, обувки и каквото още човек се сети, с цените на пианата, фаянсовите плочки, баданарките, шмиргелите и сувенирните макрамета?
Защо борбата с инфлацията се свежда единствено до поддържане на заплатите в бюджетния сектор ниски? И то не на всички, а на точно определени заплати? Това ли е единственият начин да се противодейства на инфлацията и това ли е точно начинът за осъществяване на икономически растеж?
Защо минималната работна заплата в европейска България в момента е 80 евро и на какво основание правителството се хвали с решението догодина тя да стане 90 евро? Защо това да е повод за хвалба? Кои са печелившите и кои са губещите от това?
Защо имаме толкова гигантска администрация?

Защо и.д. премиер на България, неосъщественият рокер Станишев не отговори на въпроса на синдикалния лидер Тренчев защо в момента Сърбия, страна след опустошителна война, унищожила голяма част от инфраструктруата и икономиката й, в момента има по-добри икономически и социални показатели от България? А ако беше отговорил, какво щеше да каже?

И накрая:

Някой може ли да изброи примери, при които дадени реформи – обществени, социални или каквито и да са, са започвали отдолу нагоре и защо в по-ново време подобни действия влизат директно в световните новинарски емисии, а в последствие – и в учебниците по история?

Advertisements

37 thoughts on “Няколко въпроса

  1. Най-добре е да се увеличат заплатите на всички със 100%. Да се пусне пачтницата за пари и всички ще са доволни. После хиперинфлацията ще доувеличи заплатите с още 200-300%

  2. @mname: Marfa е толкова досадна, защото –
    @dzver: – Marfa е именно част от нервната система на държавата, която упорито подава сигнали за гангрена. Зъбоболът е дяволски „досадно“ нещо за някои хора, да? Направо ги подлудява. Препоръчвам на тия хора просто да вземат някой силен опиат и да легнат да поспят. Той зъбът като изгние докрай, сам ще си падне.

  3. Иво, питам си бе 🙂
    mname, щото така й харесва 😉
    Калине, точно на кой въпрос отговори, че не разбрах?
    Дзвер, Ани, Григоре: 🙂

  4. Edited
    Из „Правила за коментиране“

    Тролове в блога си също не възнамерявам да търпя. Дефинициите на понятието се простират в твърде широки граници, но общо-взето троловете са лесно разпознаваеми индивиди, така че ако се чувстваш трол, примири се, че тук не ти е мястото.

  5. какъвто народът такава и държавата! не мога да ви разбера бе хора, България върви напред, и това за радост не зависи от държавата, а от предприемчиви българи, каквито има достатъчно. Не усещате ли колко пари движат около вас и че са се увеличили в пъти от 97 ако предположим че тогава беше минимума, ако твоя джоб не го е усетил, то може би причината е изцяло в теб, а ако очакваш всичко ей така с магическа пръчка да се оправи, май ще има да си чакаш. Не ви ли писва от постоянно мрънкащи и недоволни хора, които естествено нищо друго освен това не правят – има избори, всеки има свободата да си създаде партия да събере достатъчно голям и професионален екип, остава да намери механизъм да убеди българите че става… но не може некадърника да е виновен че е некадърник, това все едно да обвиняваш инвалид че е инвалид

  6. Калине я най-добре отвори пак учебнка по „Икономикс” (ако изобщо някога си го правил)! А относно 200-300% хипер инфлация помниш ли последно кога беше това в България и какви бяха тогава заплатите (5-10 долара)! Май няма да са те причината а?

  7. Лонганлон, отговори така, номерчето едва ли е такъв голям проблем.
    voxy, а твоят коментар точно на кой въпрос отговаряше?

  8. Че то няма кой знае какви коментари. А и какво съм виновна, че въпросите ми не ти харесвали?! Примерно, разбирам да ми кажеш „изобщо не е вярно, че няма пари за лекарства на онкоболните“ или да ми отговориш, че заплата от 80 евро няма, а ако я има, тя е от изкючително съдбовно за страната ни значение, защото еди си какво, а ти вместо това се възмущаваш на негативния ми едностранен поглед.

  9. @Marfa, не съм казал че си с нещо виновна, пиши си квото искаш, а пък ние ще си коментараме както искаме 😉
    За здравната каса мога да ти кажа че частниците не са готови за още здравни каси, в момента повечето ДЗОФ-ове копират едно към едно плащанията на касата

    за повечето от останалите ти въпроси отговора е един – защото парите не падат от небето

  10. Ще ти отговоря накратко: Защото сме нямали нито източногерманската 1953-та, нито унгарската 1956-та, нито чехословашката 1968-ма, нито полската 1980-та, нито дори румънската 1989-та.
    Но това не е отговорът, който искаш, нали? Защото само обяснява явлението, а не посочва изход. Веднъж някой ми препоръча „Залезът на Запада“ от Шпенглер, защото добре обяснявала защо цивилизацията ни е обречена на гибел. Отвърнах: „Не искам да ми обясняват защо цивилизацията ни ще загине. Искам да ми обяснят как да оцелее!“
    Такъв отговор мога да дам за тютюнопроизводството. В него се наливат пари заради рекета на Доган, а Доган е успешен рекетьор заради пропорционалната система. При пропорционална система рядко някоя голяма партия печели пълно мнозинство, така че почти винаги, за да се състави правителство, се влиза в коалиция с изнудвач като Доган. При мажоритарна система автоматично се получава пълно мнозинство и стабилно правителство. Да сте чували за някой Доган във Великобритания или Щатите? Ако Великобритания имаше пропорционална система, ИРА щеше да стане такъв изнудвач, да дои данъкоплатците и еврофондовете и изобщо нямаше да има нужда да се хваща за бомбите! И щеше да се нарича гарант на гражданския мир!
    Доколкото знам, пропорционалната система не е записана в Конституцията. Т.е. за да се смени, не е нужно нито Велико народно събрание, нито мнозинство от 2/3. Само малко граждански разум и воля.

  11. Voxy не си прав! Вятъра е слаб и не може да издуха облаците натежали от пари от Сърбия и Румъния до България – това е отговор на конкретен въпрос- („Защо и.д. премиер на България, неосъщественият рокер Станишев не отговори на въпроса на синдикалния лидер Тренчев защо в момента Сърбия, страна след опустошителна война, унищожила голяма част от инфраструктруата и икономиката й, в момента има по-добри икономически и социални показатели от България”)? А ако беше отговорил, какво щеше да каже? а не на повече от останалите въпроси! Ще си прав ако кажеш, че хотелите в Сл. Бряг са паднали от небето!

  12. Добре, да опитаме по сложния начин тогава, макар че се чудя кой пък ще седне да чете толкова дълъг отговор 🙂

    1. Защо в България няма пари за нищо?

    В България пари ИМА. Икономиката ни е във възход, фискалният резерв е небивало висок и се увеличава постоянно, бюджетните разходи не са по-високи от приходите – ние сме една от малкото държави от по-бедите в ЕС с бюджетен излишък . Това значи, че в края на 2007 г. ще има сигурно около 4 млрд. лева В ПОВЕЧЕ, отколкото са необходими на администрацията и държавата да функционират. Всяка година благодарение на развитието на икономиката бюджетните приходи се покачват.

    2. Защо, ако не дай си Боже, човек се разболее…

    Тук ще събера мнението си за всички здравни въпроси, които задаваш. Отговорът на тях е – защото здравеопазването е БАТАК. Това е една от областите, в които няма как да кажа дори една добра дума за държавното ни управление. Министърът може да е отличен хирург, но като администратор, политик и реформатор е кръгла нула. България дава огромни суми за здравеопазване – но те не се харчат правилно, защото системата на финансиране и контрол на болниците и поликлиниките е стара, неефективна и най-важното – изцяло държавна. Министърът ме УБИ с изказаното мнение, че може да допусне частни здравни каси, но те не трябвало да работят за печалба!?!? А за какво да работят, за сините ми очи? Здравното министерство се страхува да направи реформа, да допусне частни болници и здравно осигуряване, защото това ще означава, че през него ще минават по-малко пари – те ще се въртят между гражданите и частните болници, Самите лекари не подкрепят реформата, защото са свикнали на стария начин на работа и се страхуват за работните си места – без да подозират, че като служители на частни болници ще вземат в пъти повече, в зависимост от това колко са добри. По темата може да се пише още много, но нещата са ясни общо взето…

    3. Защо грижата за децата не е държавен приоритет?

    Грижата за децата трябва да е приоритет на родителите им, не на държавата. Държавата е лош стопанин, и още по-лош гледач на деца (както се вижда от домовете за такива). Нейна работа е да осигури оптимални законодателни условия, при които родителите да работят, да вземат заплати и да се грижат за децата си. Нейна работа е да реформира образованието, да въведе съвременни методи за оценка на учителския труд и адекватно заплащане на добрите учители, да позволи на частни университети да работят и набират студенти. Няма какво държавата да се грижи за децата – ако на нея разчитат майките и бащите да се погрижи за децата им, ебаси родителите са.

    4. Защо е държавна политика бавната и мъчителна смърт на децата с увреждания, попаднали в домове?

    На това нямам отговор. Както казах, пари в държавата има. Може би темата е прекалено неприятна, за да се занимава някой с нея, знам ли….

    5. Защо интеграцията на хората с увреждания се изчерпва до скосяване на тротоарите тук-таме, което прави твърде удобно паркирането на автомобили на тези места?

    Трудна тема, сериозен проблем. Интеграцията на хората с увреждания започва с образованието, а то и за тия без увреждания е всичката мара втасала. Липсват традици на интеграция у нас и системата е трудно да се задвижи в тази посока, защото политиците, както навсякъде, се влияят от най-силно крещящата част от обществото, а хората с увреждания са скрити и тихи. Смятам, че когато що-годе се решат по-популярните и вдигащи рейтинга проблеми, ще дойде времето и за този.

    6. Има ли изработени варианти за алтернативни програми на обучение? Ако да – защо нито са обсъждани, нито са прилагани?

    Че има – има, при това много. Но, както казах и по-горе, не вариантите за обучение са основният проблем, а мотивацията на учители и ученици. България има нещо уникално в сравнение със САЩ (с нейната система съм запознат, затова сравнявам), нещо, което е отлично и смятам може да заработи за образованието ни перфектно – конкурсното начало за записване в гимназиите. Така у нас има ясна, видима градация на качествените училища – какво по-лесно да се увеличи финансирането, като се базира на броя желаещи да учат в съответното училище (е, и на други признаци, но това е въпрос на методика) – така колкото е по-добро училището, толкова повече кандидати ще има да учат там, толкова повече пари ще получава и по-добри учители ще може да привлече с високи заплати.

    7. Защо се продължава наливането на пари във все по-малко рентабилни области като тютюнопроизводството например?

    Проблемът със субсидирането земеделието във всичките му форми е специфичен и аз веднъж публично поисках някой да ми го разясни.
    http://longanlon.bloghub.org/116
    Смятам, Boby_ в най-голяма степен се доближава до истината:
    „Въпросът със субсидиите за земеделието е до голяма степен социален и до още по-голяма – политически. Липсата на субсидии и съответно формирането на свободен пазар, регулиран от търсене и предлагане, ще създаде финансово напрежение върху най-бедната част от населението… Затова субсидиите са необходимо зло, макар и мащабите им в момента да са достигнали ненужно големи размери.

    8. Защо инфлацията се изчислява, като се приравняват цените на основни, жизненоважни хранителни стоки, на лекарства, на ток, вода и парно, на дрехи, обувки и каквото още човек се сети, с цените на пианата, фаянсовите плочки, баданарките, шмиргелите и сувенирните макрамета?

    Просто това е унифицираният механизъм, по който се измерва инфлацията. Икономическата статистика работи със сухи числа, не с това кои стоки са „жизненоважни“, щото те варират прекалено много при различните хора. Примерно аз в момента не мога без котешка тоалетна, ама дали при клошарите е така? Инфлацията е макроикономически показател и като такъв се измерва – не като социален.

    9. Защо борбата с инфлацията се свежда единствено до поддържане на заплатите в бюджетния сектор ниски? И то не на всички, а на точно определени заплати? Това ли е единственият начин да се противодейства на инфлацията и това ли е точно начинът за осъществяване на икономически растеж?

    Борбата с инфлацията се осъществява чрез сериозни макроикономически инструменти и поддържането на ниски бюджетни заплати е един от последните и маловажни такива. Поддържането на икономическа стабилност в страната и ниската инфлация на първо място се дължи на валутния борд, който свързва лева с курса на европейската валута. Друга много важна мярка, която е задължителна при прилагане на валутния борд е стриктен контрол върху печатането на пари и върху държавните разходи – допускането държавата да финансира бюджетните си дефицити с печатане на пари води до инфлация като по виденово време, щото неговото правителство точно това правеше. Поддържането на висок икономически растеж също е важно, за да изпреварва той естественото покачване на цените (все пак сме в ЕС, част от отворен пазар сме и цените лека полека се уеднаквяват с европейските).

    Заплатите в бюджетния сектор не се увеличават рязко, за да може да се извърши плавен преход към по-ефективна работа на хората от тоя сектор, да се намали излишната администрация, като на останалите по-качествени служители се дават повече пари без по-голям държавен разход. Съгласен съм обаче, че тоя процес тече твърде мудно.

    10. Защо минималната работна заплата в европейска България в момента е 80 евро и на какво основание правителството се хвали с решението догодина тя да стане 90 евро? Защо това да е повод за хвалба? Кои са печелившите и кои са губещите от това?

    Печеливши изобщо от наличието на минимална заплата няма, има само губещи. Самоцелното увеличаване на минималната заплата, когато не е съпроводено с реален ръст на производителността на труда има ОГРОМЕН негативен ефект, защото хората, работещи на тая минимална заплата просто не могат да я изработят и това принуждава работодателите да укриват работници, да плащат под масата, да крият осигуровки.

    Минималната заплата е излишна – за да се повишат доходите на най-неквалифицираните работници (а и на всички останали), много по-добре би било да се вдигне необлагаемият минимум – примерно до 1000 лв и да се премахне максималният осигурителен доход. Така работодателите ще са облекчени, че няма да плащат осигуровки и ще могат да дават на работниците си повече пари. Ако не им дават – у нас има глад за работна ръка, намират се достатъчно други работодатели, които ще ги наемат.

    11. Защо имаме толкова гигантска администрация?

    Защото с реформите в администрацията се занимава самата администрация, а и не на последно място защото държавата се опитва да контролира прекалено много области от икономиката и се нуждае от хора, за да го прави. Това е предимството на либералната икономика – че хем повишава икономическия растеж и хората забогатяват, хем няма нужда от излишно раздута администрация.

    12. Защо и.д. премиер на България, неосъщественият рокер Станишев не отговори на въпроса на синдикалния лидер Тренчев защо в момента Сърбия, страна след опустошителна война, унищожила голяма част от инфраструктруата и икономиката й, в момента има по-добри икономически и социални показатели от България? А ако беше отговорил, какво щеше да каже?

    Защо Сърбия има по-добри икономически показатели от България смятам е очевидно – първо, поради историко-икономически причини (т.е. тя си беше по-добре и по времето на комунизма, с по-либерална икономика повече доближаваща се до пазарната от нашата) и второ, защото и сега продължава да поддържа либерална икономика с ниски данъци и по-слабо държавно регулиране, което позволява на бизнеса да се развива много по-добре от нашия.

    А защо Станишев не е отговорил, не зная – верният отговор би му донесъл само активи, защото щеше да оправдае свалянето (макар и твърде колебливо и бавно) на данъците и осигуровките, за което кабинетът му е атакуван, че „тези мерки не са социална политика“.

    13. Някой може ли да изброи примери, при които дадени реформи – обществени, социални или каквито и да са, са започвали отдолу нагоре.

    Една, при това много важна – намаляването на данъците и осигуровките у нас. Както казах, бавно и недостатъчно, но все пак беше започнато при това от социалистическо правителство под натиска на многобройните независими икономисти, които надуха главата на всички с анализите си и подканянията това да се случи. Е, и това, че финансовият министър също имаше значение 🙂

  13. Относно България и Сърбия…я да видим какво ще каже CIA World Factbook…

    Bulgaria – GDP – per capita (PPP): $10,700 (2006 est.)
    Serbia – GDP – per capita (PPP): $4,400

    Не е зле да се проверява това-онова, преди да се изпада в бесен патос и пръскане на слюнки…

  14. Longanlon, благодаря ти. Отговорите ти бяха ценни и интересни поне за мен. Това за премахването на минималната работна заплата и вдигане на необлагаемия минимум отдавна го мисля и премислям, да ми беше във властта да го въведа, но уви… Но карай де. А пък аз съм последният човек, дето има правото да се оплаква от дълго писание.

    Dido, според NationMaster сме две места след Румъния по БВП на глава от населението, и на 18 места преди Сърбия. Второто може би трябваше да е чудесно, стига според доклада на световната банка по същите показатели през 2000-ната да не бяхме двойно по-напред от Румъния, докато днес тя е с едни гърди пред нас, а къде е била следвоенна Сърбия точно тогава – не ми се скролваше толкова надолу, че да проверя. Чудесно е, че имаме растеж на БВП, но не е никак хубаво това, че същия този растеж се губи някъде по трасето. В момента сме на вълната от преди 89-та, когато бяхме горди с това, че сме в челните редици по производство на сода каустик на глава от населението. Е и? Какво му пука на населението от мястото ни в редиците на сода-каустикопроизводителите? Точно по същия начин днес главите от населението слушат данните за икономическия растеж и БВП-то и получава киселини, щото тези неща не му се отразяват нито пряко, нито косвено. Проблемът е, че въпреки по-ниския растеж на БВП и пр. в Сърбия, сръбските граждани са в по-облагодетелствано положение от българските си комшии, ако съпоставим съотношението цени:заплати тук и там. Примерно, средната работна заплата в Сърбия е 355 евро, сиреч 710 лева, сума, която тук е в порядъка на високите заплати, докато цената на един килограм хляб там е 35 евроцента и то след поскъпването на тазгодишната реколта. Това ще рече, че един килограм хляб струва 70 наши стотинки. Не съм в саркастично настроение, но ако бях, щях да допусна, че причината е в липсата на китайци там. Да не говорим за нивото на здравеопазването тук и там, но да речем, че това няма много общо… След две години като ни задминат и по БВП с какво ще се оправдаваме? С лошото време? Проблемът е също, че въпреки горе-долу равностойното ни положение спрямо БВП-то, румънците също са по-добре в съотношение цени:заплати. Чудесно е, че икономиката е във възход, но лошото е, че този възход се утаява само върху точно определени части от обществото.

    Та не изпадам в бесен патос, нито слюнки пръскам, разсъждавам само. А и много е грозно това „пръскам слюнки“. Нито съм бясна, нито съм псе, но все пак ти благодаря за коментара.

  15. Съжалявам за написаното от мен, днес не съм в най-добрата си форма хехе

    Механичните сравнения за цената на хляба, млякото и т.н. са вредни, защото се губи общата картина – а тя е, че България се движи по правилния път, а че ще стигне до там бавно е най-малко проблем на управляващите.

    Ще ти дам един прост пример – стачката на учителите. В момента у нас има около 2 пъти повече учители, отколкото е необходимо – т.е. има ясен ресурс за повишаване на заплатите им. В същото време, учителите и дума не дават да се каже за оптимизация, съкращения, реформа и т.н. Защо? А защо, според теб, продължават да стоят на работа въпреки че (според думите им) умират от глад. Аз ли съм единственият, който получи днес в пощенската си кутия малка мърлява бележка, която рекламираше способностите на „елитен преподавател, даващ частни уроци на гимназиални ученици“? Не трябва ли този преподавател да преподава това в класната стая, а не в кухнята си?

    Та идеята ми е, че вървим бавно, защото толкова си можем. Много по-склонен съм да виня всички нас, отколкото да посочвам всеки един политик, изпречил се на пътя ми.

  16. Дидо, относно темата за учителите – доста е изписано по нея на страниците на точно този блог и честно казано, вече ми е тягостно да се повтарям. Но пък отчитам факта, че човек няма как да изчете всичко отгоре до долу, още повече, че не е малко, та ща се опитам да резюмирам.

    Да, има възможност за съкращения, никой не спори. Само че няма как да се съкрати механично, нали се сещаш, че ако се подходи така, паралелките вместо с по 35 човека ще се окажат с по 70? Това дали е добре? Освен това, каква е точно гаранцията, че средствата, получени от съкращение на учителите, ще се върнат обратно в образованието? Вълчев с ей тез уши го чух преди време, може би година беше, не помня вече, да се хвали, че от закритите училища в слабонаселените райони били икономисани 200 млн. лева. Това би било чудесно, но къде са тези пари? Едва ли са в образованието под каквато и да е било форма, най-малкото ако бяха, Вълчев щеше да смени плочата с хита „подарихме им компютри“ с „подарихме им нещо, дето струва 200 млн.“. На страницата на МОН аз лично не открих нищо, което да ме насочи по дирите на тези пари. Вероятно това се дължи на широко рекламираната прозрачност, която е толкова голяма, че чак е невидима.

    Чакай, за да не се повтарям, да се самоцитирам:

    Съкращения може би трябва да има. Не се знае. Това ще зависи от новата образователна система, която още е във вид на сперматозоид, лутащ се безцелно по пътя си към яйцеклетката. Ние не знаем обаче дали образователната система няма да поиска дори повече учители, защото, да кажем, няма да включва в себе си задължителното изискване децата в един клас да не са повече от 20. Примерно говоря. Нищо не знаем.

    Не ми се ще пак да се повтарям, че ако преподавателят вземаше нормална заплата, нямаше да преподава в кухнята. Все пак, ако искаш дискусия по темата за учителската стачка, по-добре иди в „Горещо: стачката“ или „Горещо: стачката 2“, че да не пренасяме този дебат тука.

    Не ми е ясно и как сравненията между средните работни заплати на комшиите, съотнесено към средните цени там, опорочава картината на България. Пътят вероятно е правилен, не споря, само че това не обяснява защо толкова много хора се чувстват зле. Твърдя обаче, че за да се получи тази драстична разлика между България, Румъния и Сърбия въпреки приблизително еднаквите ни БВП-та и пр. фактори с Румъния, да не говорим за по-добрите си показатели от тоя вид спрямо Сърбия, има нещо много нередно. Затова и зададох горните въпроси. Колкото и правилен път да сме поели, явно, че има някакъв проблем, защото никой досега не каза: ама не си права, образованието и здравеопазването са държавни приоритети, пари за лекарства има, пари за наука има, пари за инфраструктура има и се ползват по предназначение, бе изобщо, пари има, тютюнопроизводството не е приоритет за сметка на производството на житни култури и т.н.

  17. Дидо, Марфа така съвестно се опита в този пост да избегне конфронтационната тема на учителите, а ти взе, че я въведе!
    Така че хайде да си напиша пак домашното:
    Първо, аз от 1. до 11. клас съм била в класове с по над 30 ученици. Като слушам от сегашните деца и юноши, и сега е същото. Де ги тези 50% учители, дето трябва да се съкратят? Или доброто образование иска класове от по 60 деца?
    Второ, като се съкрати учител, да не би заплатата му да се разпределя между оставащите му колеги? Ами, парите се връщат в бюджета.
    Трето, какво значи, че „учителите не давали и дума да се каже за оптимизация, съкращения, реформа“? През 2-3 години учебници се сменят и се въвеждат нови дивотии и никой не пита учителите. А това, че министерството няма акъл и воля да измисли и проведе образователна реформа и се оправдава с учителите, не е тяхна вина.
    Четвърто, да, този преподавател трябва да преподава това в класната стая, но може би има деца да храни или му трябва лекарство, за което трябва да се бръкне в празния джоб, нищо че си плаща здравната осигуровка. Така че му влизам в положението.

  18. Виждам, че с Марфа написахме едновременно почти еднакви коментари. Извинявайте за което. WordPress не предлага ли кошче да си изтриеш коментара?

  19. За съжаление, не 🙂 Ама нека останат, ко сега. Дидо, гледам, е съвестен човек, така че едва ли ще му е проблем ако реши да говорим за учителите, да иде в съответните теми 😉

    Updated:
    Между другото, прочетено наскоро за Румъния.
    Тук!

  20. Понеже се отвори темата, а вследствие новините днес ме загложди любопитство, та да питам – колко ученици има всъщност в България?

    Цитат: „Искаме държавните мъже да чуят, че над 100 000 учители стачкуват ефективно.“

    Което звучи сериозно и повдига някой въпроси. Смътно помня, че почти всеки учител е и класен, но е възможно да греша. Не знам и как се разпределят часовете, вероятно Мая би могла да каже.

    Но ако приемем, че учениците от 1. до 12. клас са около милион, тогава проблемите в образованието им изглеждат странни – максимум на десетина се пада един учител. Което звучи чудесно, защото при класове от 30 се пада един преподаващ на двама подготвящи уроците си или преглеждащи писмени работи във всеки един момент.

    От което следва, че нищо не пречи началното и средно образование да бъде много добро. И ако не е – значи има предостатъчно място за оптимизации, или?

    Затова и питам – колко ученици има всъщност в България, щом класовете са претъпкани?

  21. Значи, помолих въпросите, свързани с образованието да се задават в някоя от темите, свързани с образованието. Тая е по-комплексна и не е пряко свързана с него.

    Но иначе отговорът на въпроса ти се крие в това, че имаме различни преподаватели по различните предмети. Тоест, на един клас не му преподава само един човек, докато други двама му светят. А място за оптимизации определено има, само дето както вече наистина не знам колко пъти казвам, никой не знае в какво точно ще се състоят тези оптимизации.

    Оттук нататък коментарите, свързани с учителския въпрос ще ги местя или в „Горещо: стачката“, или в „Горещо: стачката 2“. Естествено, ще кажа къде съм ги сложила, та който има желание да се включи и да коментира.

  22. Според мен, всеки си има отговои на тези въпроси. Било то от лични разсъждения, или от внушения или не знам си какво.

    По-важното за мен е тези въпроси да са винаги на дневен ред и да се дискутират. Да се говори за тези проблеми в България, а не просто да обобщаваме положението в страната с едно изречение и да забравим за всичката простотия, която ни заобикаля.

    За мен това е начинът, по който малко по малко ще станем общетво, а не стадо, което всеки който пожелае бута в една или друга посока…

  23. Longalon написа:
    „1. Защо в България няма пари за нищо?

    В България пари ИМА. Икономиката ни е във възход, фискалният резерв е небивало висок и се увеличава постоянно, бюджетните разходи не са по-високи от приходите – ние сме една от малкото държави от по-бедите в ЕС с бюджетен излишък . Това значи, че в края на 2007 г. ще има сигурно около 4 млрд. лева В ПОВЕЧЕ, отколкото са необходими на администрацията и държавата да функционират. Всяка година благодарение на развитието на икономиката бюджетните приходи се покачват.“

    То хубаво пари има – то само да се огледаш в пазара за недвижими имоти и строителстовото, ще ти стане че има страшно много пари. И не само в т.нар. инжеститори – очевадно голяма част от жилищата се купуват не само за да се дават под наем.
    Хубаво е и да има бюджетен излишък, ама много хубаво не е на хубаво. Запитай се защо го има него – съвсем не е че данъчните си увеличават събираемостта с по 100% на година. Просто няма никакъв контрол как ще се харчи той. веднага давам пример – 2005 по време на наводненията имаше повече от 1 млрд. лв. излишък, въпросът е дали и стотинка от него отиде за погасяване на последиците. Отговорът е че потъна в нечии джобове и никой нищо не разбра. Няма никакъв контрол кои за какво и при кого отива излишъка. Очевадно излишъка не е от това, че има ефективна администрация и данъчна система а че просто някои бюджети са прекалено раздути и това няма как да ме радва.

  24. Марфа, благодаря за линка за Румъния!
    Скокльо, не забравяй, че стачкуват и детските градини, където на един учител се падат по-малко деца (както и трябва да бъде).

  25. Хм. Чета аз тука за бюджетния излишък… Не знам, на мен като лаик не ми изглежда особено радостна идеята, че си отглеждаме това чудо. От гледна точка на обикновен човек, излишък за мен значи, че не са разходвани средства, които би трябвало да бъдат употребени. Например, досежно образованието, което сигурно вече се чеше всеки път щом го споменем, се знае, че според предизборната програма на БСП средствата за него би трябвало да са 5% от БВП. В момента обаче имаме недостиг на средства в страшно много области, за сметка на това имаме икономически растеж и бюджетен излишък от 3 млрд. и то преди да е приключила годината. Сега, че после ще имаме пари да си плащаме глобите към ЕС с това нещо, кой знае защо не ме кара да светя като крушка от щастие…

  26. mitkohr, как така хем има бюджетен излишък, хем „бюджетите са прекалено раздути“???

    Ти имаш ли изобщо представа какво е бюджетен излишък, как се образува и какви са последиците от това или само приказваш най-общо критично както ти дойде?

    Първо, събираемостта на данъците наистина се увеличава много, и това е резултат от намалението им – част от сивата икономика излиза на светло, защото стара икономическа истина е, че бизнесът и хората започват да плащат данъци тогава, когато укриването им стане по-неизгодно от плащането.

    Второ, за да има бюджетен излишък, държавата трябва да е събрала повече пари, отколкото си е мислила, че ще събере – т.е. няма надути бюджети, а напротив, бюджетите са били направени по-свити.

  27. @longanlon

    Представите ти за икономика във възход са странни и макар, че не съм икономист с невъоръжено око се вижда – паричните потоци, създаващи тази представа в момента, са от емигранти, издържащи близки и семейства, туризъм (който превръща природата ни в панелен комплекс) и мръсни пари.

    Високият фискален резерв означава за мене, че някои онкоболни са си тръгнали тази година по-рано към оня свят, че някои семейства не са си планирали второ дете, че след наводненията някои хора ще живеят във фургони още една зима и прочее социални аспекти.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s