CSI: Bulgaria

Къде е заровено тялото? Кой е убитият? Кой е престъпникът? Кога е извършено престъплението и какво е то?

Отговорът на тези въпроси няма да откриете в публикуван или не роман на Агата Кристи. Еркюл Поаро няма да отговори, Шерлок Холмс не би се захванал да разследва случая, на съдията Ли този казус не му е в преките интереси, а Хорейшо е твърде далеч.

Нека да разгледаме обаче доказателствата, които откриваме на предполагаемото местопрестъпление, внимавайки да не изтрием някой случаен отпечатък.

Следвайки получения сигнал отиваме на адреса, който се оказва в Квартала на богатите. В края на най-югоизточната му част отскоро се е настанил нов жител. Или по-скоро крайният югоизток наскоро е станал по най-различни причини част от Квартала. На пръв поглед отвън не се забелязва нищо подозрително – къщата има лъскава фасада, на пешеходната пътека пред нея има паркирана много лъскава и скъпа кола, върху тротоара има втора, а в общинската тревна площ кротко е кацнала трета. Пак лъскава, скъпа и поръчкова, със синя лампа отгоре. До нея е застанал гражданин, явно обитател на къщата, лъскав, костюмиран и леко разтревожен. Твърди, че не усеща вонята, която се носи от дома му и заради която сме получили сигнала… А какво има в къщата? Ще разберем. Нахлузваме противогазите, абстрахираме се от дразнещо паркиралите коли и влизаме в сградата. Гражданинът услужливо ни показва антрето – лъснато, облицовано, бляскаво, на портмантото висят скъпи палта. Много държи да ни покаже банята и джакузито си. Минаваме през дневната, където виждаме чудесно обзавеждане, редовно ъпгрейдван компютър, домашно кино и барче. Гражданинът го отваря и ни черпи със силна алкохолна напитка, традиционна в неговия род. Междувременно успява да ни убеди, че вонята най-вероятно е от канализацията. Всички се съгласяваме и не разглеждаме по-подорбно дома му, явно няма нужда. Препоръчваме му да паркира по-внимателно и на обозначените за целта места, да се погрижи за каналите и по-бързо се махаме. Човекът е приятен, без съмнение, но там вони! А може би все пак трябваше да стигнем в огледа по-далеч от джакузито му? Може би трябваше да надникнем и в стаите, в килерите и мазетата, да се запитаме кои са другите обитатели на дома, да проверим защо само неговата канализация смърди, а от съседните къщи такава воня не се носи?

Ако бяхме продължили разследването може би щяхме да открием неща, които не биха ни харесали…

Извън новелистиката и метафорите, излизайки от роля и връщайки се в реалността, не е зле да си зададем някои въпроси и да се опитаме да дадем отговори на колкото се може повече от тях. И така, с какво разполагаме? Да тръгнем по следите на миризмата и да потърсим местопрестъплението.

Икономическо състояние на България

Не е нужно човек да е икономист, за да се сети, че икономическото и финансово състояние е пряка функция от управлението на икономиката и финансите. След това гениално прозрение да се огледаме и да видим наред ли е икономиката. Според доклада на Световната банка от миналата година повод за паника няма и вонята очевидно е от канализацията. Хората са експерти и са отчели висок растеж, ниска инфлация, нарастване на дохода на глава от населението, спад на безработицата, увеличаване на чуждите инвестиции и какви ли още не благини. С други думи, джакузито е наред, а домашното кино и компютърът работят безотказно.

Дори да се абстрахираме от това, че данните са остарели, тоест е теоретично възможно миналата година действително доходът на глава от населението и подобряването на жизнения му стандарт да се е състояло, не можем да не се запитаме чия глава точно са обследвали анализаторите. Ако експертите от Световната банка са комуникирали единствено и само със свои колеги, това би обяснило цитираното заключение. За съжаление обаче адски много аборигени не са колеги на въпросните експерти, поради което си задават въпроса точно коя държава са анализирали и защо са разгледали само антрето, дневната и джакузито, след което са побързали да напуснат къщата?

За ръста на безработицата коментарите са излишни. От една страна за нейния спад допринася и факта, че населението на страната вече трайно гравитира около седемте милиона. Само за пет-шест години близо милион българи избягаха от кораба. Някои обичат да наричат тези хора плъхове и предатели. Всъщност по-скоро са проявили здрав разум, но карай да върви, въпрос на гледна точка. От друга страна правителството много обича да прави проучвания за заетите работни места из морските курорти по време на летните месеци. Как да не се зареди човек с оптимизъм?

По-нататък в доклада на инспекторите четем, че бедността значително е намаляла благодарение на широката система за социална защита, установяваме също, че те са наблюдавали някакви структурни реформи в тази сфера и какво ли още не. Оказва се, че авангардната идея „Топло мляко и кифла“ била дори по-авангардна, отколкото на министър Масларова някога й е минавало през ума.

Съвсем определено въпросът за коя страна говорят тези хора следва да се повтори… Обаче. За да не е всичко розово, експертите предлагат програма за реформа в пет области от съществено значение за интеграцията на страната ни в Квартала на богатите:

I) Подобряване на количеството и качеството на човешкия капитал
За да се повиши производителността на труда и да се разшири експорта извън рамките на трудоемки производства, които изискват неквалифицирана работна ръка, необходимо е да бъде повишена квалификацията на заетите.

Проблем. Количеството рязко намалява. Особено квалифицираното количество, което се чувства достатъчно знаещо и можещо, и което има достатъчно голямо самоуважение, за да не му се слуша „пари нема, действайте“ и отива да действа там, дето има пари. За сметка на това обаче качеството кой знае защо, нещо не ще да се увеличи. А заетите, които все пак си повишат квалификацията, кой знае защо, също бягат. Причините? А бе не щат да работят без пари гадовете, не щат да работят само в името на каузата, оказаха се тоооолкова комерсиални… А е лошо човек да е комерсиален, лошо е да иска пари срещу труда си, за тези неща не е прието да се говори, те са долни и недостойни. Но какво да се прави, сребролюбци излязоха квалифицираните, сребролюбци!

Все пак, за да се преодолее този проблем, Световната банка препоръчва да се проведе реформа на образователната система, която да започне да действа така, щото миналите през нея да излязат с добра квалификация. Пак проблем. Системата не проявява никакво желание да започне да се самореформира.

II) Подобряване количеството и качеството на физическия капитал

Лицата, разследвали местопрестъплението предлагат спешна рехабилитация на транспортната мрежа. Тя пък, подобно на образованието, също не показва никаква инициатива и не ще да се саморехабилитира

III) Развитие на ефикасно и прозрачно управление на обществения сектор, включително по-нататъшно преструктуриране на обществените разходи

За тази цел хората препоръчват:
1. подобряване ефективността на разходите за здравно и социално осигуряване;
2. включване на всички министерства в изготвянето на бюджета и свързване на отпуснатите от бюджета суми с индекси за постигнати резултати;
3. прилагане на информационната система за финансов мениджмънт;
4. въвеждане на критерии за заслуги при наемане на работа, повишение и увеличаване на възнаграждението;
5. въвеждане на стратегии за борба с корупцията; разпоредби, касаещи конфликт на интереси и попълване на декларации за имотно състояние;
6. гарантиране на прозрачност при конкурсите за обществени поръчки.

No comment.

IV) Подобряване работата на трудовия пазар

Следват редица пожелания, но като цяло т. IV е пряко следствие от т. I.

V) Подобряване работата на съдебната власт и опростяване на законовите разпоредби.

Кхм…

Крайните резултати обаче са следните:

Заплатите на огромна част от българските граждани са ниски. Нещо повече, те са преднамерено ниски. Наскоро беше гласувана промяна на минималната работна заплата от 160 на 180 лв. и то от 01.01.2008 г. В интерес на обективността, в държавния сектор не са чак толкова много хората, които работят на минимална работна заплата. Ако изключим държавния апарат в цялата му прелест с все обслужващия го персонал, средната работна заплата в бюджетния сектор се колебае в границите между 200 и 500 лева в зависимост от населеното място и вида на институцията. Изключение правят директори и изобщо ръководни длъжностни лица. С други думи, минималната работна заплата не товари чак толкова бюджета на България не поради безумния си размер, а пореди това, че бюджетът не се бърка за чак толкова много минимални работни заплати. Обаче минималната работна заплата влияе по най-различни начини върху набирането на средства за бюджета. Едва ли за някого е тайна масовата практика на много частни фирми да сигуряват служителите си на минимална работна заплата, а останалите пари да ги дават на ръка. Единственият печеливш от това е работодателят, защото пести от осигуровките, които по закон плаща той. Работещият губи в дъглосрочен план, защото когато доживее, дай Боже, до пенсия, ще се окаже, че цял живот е блъскал за минимална пенсия. Губи и бюджета, естествено, а оттам губим всички. Друга масова практика, особено в по-малките населени места, където напук на Световни и какви ли не там още банки, е да се наемат хора действително за минимална работна заплата. Това, според някакви гениални умове било сигурната и правилна стъпка в посока на растежа на икономиката ни, щото евтината работна ръка гарантирала бум на производството във вид на какви ли не там цехове на големи фирми. Бумът сега-засега не се забелязва, но се забелязват хора, които седят заключени денонощно и се тровят с лепила, бои и химикали, щото собственикът на цеха бързал с някаква поръчка. Въпросните хора действително работят за минимална заплата, често без трудов договор и често не си и получават редовно заплататите. А собственикът е в пълното си законово право да плаща по 160 лева за непосилен труд. Едни нормални синдикални организации щяха да разпънат на кръст първо виновниците за това положение, после новопокръстените робовладелци. Нашите синдикални организации обаче още четат корицата на учебника по синдикализъм, така че работещите на минимални заплати да не чакат скоро някой да ги защити, щото няма кой. „Делото за спасяване на давещите се е дело на самите давещи се“

А напоследък се заговори за социално напрежение. Естествено, че ще има социално напрежение. Инфлацията просто вече е невъзможно да бъде маскирана като дефлация, а повечето български граждани са с несъзмеримо ниски доходи спрямо цените на основни стоки и услуги, без които един цивилизован човек не може. И така отново стигаме до учителската стачка. Пълни глупости (както обикновено) говори Янка Такева, изтъквайки, че учителите стачкували основно заради реформа в образованието. Учителите са нормални български граждани и по тая причина са с ниски доходи, че дори и с по-ниски отколкото на повечето българи. Причината за това обаче е чисто икономическа и има общо с образователната реформа толкова, колкото има и със здравната. Остарялата образователна система рефлектира пряко единствено върху крайния продукт – тест завършващия български ученик. Образованието, което той получава, е морално остаряло и несъобразено с новите условия. То е същото социалистическо образование, каквото са получили дядовците и бабите на учениците, само учебниците са станали по-академични и обемни, а материалът – толкова объркан, колкото изобщо би могъл да бъде. А това няма нищо общо със заплатите на учителите. Образованието не е някакво предприятие със затворен цикъл на производство, не е завод, който продава продукция и оттам печели. Учениците след завършване не се излагат на платформата, където на търг ги купуват най-различни предприемачи, вкарващи в училищата по този начин заветните пари. Така че реформата на системата и заплатите на преподавателите нямат нищо общо. За сметка на това обаче заплатите на преподавателите имат страшно много общо с качеството на образованието. А качеството все повече и повече пада с всеки новопостъпил преподавател. Странно, нали?

И да допълня с един въпрос, който беше зададен в блога ми, но на който никой не отговори – защо за реформата в образованието се заговори чак когато учителите започнаха да стачкуват срещу ниските си заплати? Нима излиза, че онеправданото общество няма Бог знае какво възражение срещу затлачената, остаряла и пренатоварена образователна система, стига учителите да не протестират срещу заплащането си? А ако не е така и греша, след като министърът е невинен, че реформата в образованието е в трайна нелегалност и според хората същата тази реформа трябва да започне отдолу, а не отгоре, къде блеят родителите, чиито деца са най-големите потърпевши от образователния хаос, че не я проведат те тази реформа? Като ще си прехвърляме топката и ще внимаваме да не улучим ръководството, за да не го засегнем, дай да видим кой е най-големият потърпевш от остарялата образователна система. Учителите? Не, естествено. Не и пряко. Те си имат програма, учебници, план, спуснат им от министерството, който трябва да следват и те го следват с по-голям или по-малък успех. От тяхна гледна точка те си вършат работата, за която са се цанили и то така, както са им я задали. Преките потърпевши естествено са учениците, които се обучават по морално остарели методи, учат от морално остарели учебници често пъти натъпкани с глупости. В такъв случай нормалната, естествена родителска реакция е да защити детето си, да поиска най-доброто за него и да вдигне глас срещу неефективната образователна система. Такава реакция обаче досега не се е наблюдавала. Действително излезе, че родителите се присетиха за реформата в образованието едва когато учителите окнаха заради ниските си заплати. Ами да. Първосигналният инстинкт на папагалско повтаряне за съжаление се оказа както винаги по-лесен за проявление отколкото здравия разум. Министър Вълчев сладкодумно обяснява, че пари няма щото образованието е остаряло – твърдение, което по своята адекватност се конкурира с прозрението на икономическия министър, открил пряка връзка между китайската кухня и цената на пшеницата – и родителите, че и голяма част от обществото хукват да крещят срещу учителите, че реформата куцала. Ама тя не куца. Всъщност, реформа няма. Няма такъв звяр. Няма. Има сладкодумен министър, в чийто вени тече без съмнение поне капка византийска кръв, поради което умело плете достатъчно евтини, за да могат да се пласират лесно, интриги.

И така, господа следователи, имаме новина. Къщата отвън изглежда чудесно, джакузито й може и да работи, но за да видите какво вони, следващия път излезте от ваната и разгледайте по-подробно. Защото България не е европейска страна напук на местоположението си.

И да завърша с нещо по-оптимистично: ето ви невероятно сладката почти двегодишна Лили, която без съмнение е бъдещия световен император! 🙂

Допълнение:

Благодарение на дълбоко вкоренените си навици голяма част от българите са убедени, че образованието и здравеопазването са безплатни. Те естествено никога не са били такива, но бяхме възпитани да вярваме, че понятията лекар/учител и пари са напълно несъвместими. Това, очевидно продължава и днес. Масовото обществено настроение клони към „Не ги ли е срам да искат пари затова, че обучават децата ни? Децата са безценни!“ Те са безценни, никой не спори. Досега обаче в България нямаме регистриран случай на инедия*. Не мога да си обясня защо толкова хора рипват и викват веднага щом се спомене, че преподавателите имат нужда от пари. Те не са роби на никого, работата, която им е поверена е извънредно отговорна, да получаваш пари срещу труда си не е нещо недостойно. Тогава защо? Какви са тези настроения? Защото учителите били некадърни? Спокойно, не са. Но ще станат наистина некадърни, ето, в момента текат държавните изпити на поредния випуск педагози. Ама парите нямало да вдигнат качеството на образованието. Няма да го вдигнат, факт, защото самата система на образование е дефектна. Могат обаче евентуално да задържат все още останалите кадърни преподаватели на работните им места.

А ниските заплати в България, пак го казвам, нямат нищо общо с реформата в образованието. Спрете да повтаряте словата на сладкодумния министър и го запитайте как образователната реформа ще вдигне учителските надници. Защото нещата вървят натам, че дори още утре най-сетне да открият реформата и да я пратят да работното й място, тя ще се окаже в ръцете на хората, които са станали учители само за да се сдобият с тапия, че имат „вишо“.

Още по темата:

Цената на безплатното образование
Още малко за цената на безплатното образование
–––––––––––––-
*свръхестествена способност да се живее без храна и вода

Advertisements

53 thoughts on “CSI: Bulgaria

  1. Цял ден стискам, ама се предадох, та ще опитам да се пробвам като инспектор Стрезов… 🙂

    „Закон за Народната Просвета

    Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 1998 г.) (1) Детските градини и училищата са държавни,
    общински и частни. Обслужващите звена са държавни и общински.
    (2) Държавни са детските градини, училищата и обслужващите звена, които са с
    национално значение и се финансират от държавния бюджет чрез Министерството на
    образованието и науката или чрез други министерства и ведомства. Предоставените им за
    ползване имоти са публична държавна собственост.
    (3) Общински са детските градини, училищата и обслужващите звена, които се
    финансират от общинските бюджети. Предоставените им за ползване имоти са публична
    общинска собственост. “

    Упс… Училищата били общинска собственост и се финансират от общинските бюджети… Много небрежно, точно преди местни избори, „прекият шеф“ се подминава и се стреля в едни хора по-нагоре. Просто ми е интересно какво ще се получи, ако протестиращите учители вземат, та запецнат батя Бойко в кабинета за 2 часа, та да го питат няма ли да им отпусне някой лев…
    И дали рефренът „аз, като стана кмет, ще реформирам общинския бюджет така, че да ви изпълня исканията“ няма да доведе едни учители пред едни урни с едни точно определени бюлетини? А ако пътьом вземе, та падне и един министъъъъъъър….. Супер просто…
    Та дали тук кака Янка и сие нямат едни малко по-различни цели от синдикалните? Идея си нямам, само питам…

    Що се отнася до поставеният от теб въпрос – защо се сетихме за реформа, когато учителите рипнаха, то аз мога да отговоря за себе си. Аз от много отдавна съм се сетил за тая реформа. Ама до сега винаги съм възприемал учителите като част от тези, които не желаят тази реформа да се случи. Поне поведението им е 1:1 като на лелките в общината – „те ме лъжат, че ми плащат, аз пък ги лъжа, че работя…. А вие, там отзаде, на опашката, ако обичате, бъдете доволни, ако изобщо ви обърна внимание. Ако не ви харесва – свободни сте да се оплачете на арменския поп“…

    Те по никакъв начин не са ми показали, че са недоволни от каквото и да било, освен от „мизерното заплащане“. Естествено, че бих ги подкрепил и бих застанал солидарно с тях, ако те ми покажат, че държат наистина на децата и професията си, а не на 100% увеличение на заплатата при запазване на статуквото. Колко пъти си била свидетел на инициатива, повдигната от учител или учители на произволно ниво /локално, квартално, общинско, местно и прочие/? Аз на няколко. И всичките инициативи са били за събиране на пари. Нагло събиране на пари. Нито веднъж не са казали, примерно: „ей, хора, най-глупавият от всички учебници е избран за вашите деца, дайте заедно да направим нещо…“

    Днес гледам в Бургас някакви, дето масово щели да напуснат в знак на протест… Това за мен е нагло и малоумно поведение, което е безкрайно недопустимо за човек, който обича професията си. Те не по-зле от мен са наясно, че поредният некадърник е навън и дебне да им се друсне на позицията. И вместо да я запазят чиста в името на децата и тяхното образование, като намерят начин да се преборят за някаква промяна, те са готови да си бият камшика на секундата. Давай си ми стоте процента и не ща да говорим за нищо повече… Ееееее….

    Да не говорим, че аз се обзалагам за половината от тях, че точно след 1 месец пак ще са учители, просто защото няма да оцелеят на никакъв пазар на труда.

    За останалото си права. За онея най-горе – на 100%. За тотално помитане са. За останалото си права на 50%. Да, има работодатели-обирджии. Изобилства даже. Но е пълно и с хора с претенции без каквото и да е покритие. Не може човек, който вчера е изпаднал от УНСС, без един работен ден в живота си, да прави уговорка преди интервю за работа, че той за под 1200 лева заплата изобщо не се явява. Защото тук става въпрос за една гола себеоценка, направена на принципа: „Толкова ще ми стигат на месец“, а не на нещо реално.

    Спирам, че досадих сигурно. За финал само ще кажа отново, че за мен проблемът не е само „горе“. Няма абсолютна истина и абсолютна лъжа. Винаги нещата са по средата. Близо 20 години ние разчитаме на вълшебни пръчици, юнаци на бял кон, монарси в изгнание и прочие чудеса. Да ни яхнат, да размахат пръчицата и да оправят положението. Е, очевидно промяната „отгоре надолу“ не е възможна, затова можем да опитаме промяна „отдолу нагоре“. Като за нея не е нужно да чакаме следващите избори, достатъчно е да вземем да търсим сметка на всички, които издържаме. И да изискваме просто да си вършат работата, за която са наети. От министър-председател, та до чистачката в училището.

  2. @Б. Величков
    Първо, как точно се казваш? Примерно ако ти викам Боби или може би Бориславе, ще бъде ли уместно, че да не се обръщам към теб с инициал и фамилия? 🙂

    По първия пункт: за съжаление управлението в България е силно централизирано. Голяма част от приходите на дадена община отиват в държавния бюджет, откъдето после им се отпускат обратно някакви проценти. В тази връзка общинските бюджети са тясно свързани с държавния, затова има и общини, които постоянно опяват, че не им отпускат достатъчно пари и т.н. Това е една много вредна система, от която страдат много хора, не само учители, а изобщо хората в бюджетната сфера.

    Казваш, че си се сетил за реформата. И? Нищо, нали? А учителите как точно си представяш да демонстрират желание, че искат реформа? Повечето от тях са едни съвсем нормални хора, които, за да избират би трябвало да имат все пак какво да избират. Добре, постави се на тяхно място. Те са учили и завършили определен профил. Научени са още в университета да преподават по определен начин. Правят го. Сега някой има казва, че този начин е неправилен. А кой е правилният? Ние не знаем, но вие трябва да го знаете и да го поискате, (не)уважаеми учители. А защо да го поискат и какво точно да искат? Просто да кажат „да, ние искаме реформа“ и готово? И като кажат? Стотина хиляди човека успяват да съгласуват мислите си и да направят реформата. Възможно ли е? Представи си, че не говорим за учители, а говорим за шивачи. Някой шие панталон така както го е шил години наред. Минава шефът му и му казва „този начин на шиене е остарял, освен това панталоните ти са демоде, трябва промяна“. Очевидно възниква въпросът а кой тогава е правилният начин и коя точно модна линия да се спазва. Шефът не знае, но иска всичките му подчинени шивачи на панталони да знаят. Не става така.

    Били срещу реформата. Че как да бъдат срещу нещо, което го няма? Да, има доста хора, които по принцип са срещу реформата, щото се страхуват, че тя ще донесе съкращения, защото единственото, което се знае за нея е точното това – че може би ще донесе съкращения. Никаква друга информация за нея не ни е известна, нито е известно дори защо ще носи съкращения. Но ако действително донесе това е нормално много хора да се страхуват от нея. Неизвестността по принцип плаши, така е устроен човек. И тъй като никой нищо не знае за реформата, министърът спекулира, че учителите не щели реформа щото треперели за работното си място. Нормално е човек да трепери за работното си място, ненормално е в една цивилизована държава да плашат хората с призраци. Защото някой знае ли я как изглежда тази реформа? Никой не знае, но г-н Вълчев е сладкодумен юрист, който винаги знае как и кому да хвърли вината за това, че не си върши работата. Били срещу диференцираното заплащане учителите. Да, защото така и не стана ясно как точно се предполага да сработи то, а единственият му вариант беше смехотворен и предполагаше вдигането с 20-30 лева на заплатата на кадърните. Може би е редно да се запитаме по-скоро защо министърът спекулира, защо прилага толкова умело досега принципа „разделяй и владей“ и кой печели. Единственият, който доказано печели дотук е човекът, който с тези си действия си гарантира пълен мандат на високия сладък държавен пост. След което и потоп да последва на него няма да му пука. Виновен ще е някой друг, каквато тук е нормалната практика.

    Ти казваш, че би застанал зад тях ако ти бяха показали, че искат реформа. За искането на реформа говорих вече, но ето каква е разликата между нашето общество и гражданското, което все искаме да създадем. Ние постоянно поставяме условия, за да направим това или онова и винаги намираме оправдания. Факт е, че заплатите на българите са ниски. Вместо да се цупим на учителите, че искат пари за труда си, нормалното би било да кажем, че и ние искаме пари за труда си и да ги подкрепим. Всички сме се накиснали заедно в блатото и можем да се измъкнем само със задружни усилия, но вместо това постоянно си намираме оправдвания, аз да не действаме съвместно. Възможно ли е в тази връзка гражданско общество в България? Може би, но след много години и след някое и друго поколение. Днес, очевидно, не.

    Защо напускането в знак на протест да е нагло и малоумно? От всички страни на тези хора им се опява „като не ви харесва тази работа напуснете и си намерете друга“. Ето, напускат, а това се оказва нагло и недостойно. Но не е нагло и недостойно някой да иска от тях да работят без пари? В тази страна има много нагли недостойни хора, гледаме ги всеки ден от телевизионните екрани, или по-точно гледаме резултатите от тяхното отсъствие. Гласуват се закони с десет човека в пленарната зала, постоянно потъват и се губят пари, хиляди хора са обречени на смърт, само защото са имали неблагоразумието да се разболеят от рак или СПИН, хора на хемодиализа живеят ден за ден не за друго, а защото никога не знаят дали утре ще могат да се запасят с необходимото си лекарство. Постоянно слушаме за приходи и инвестиции, но постоянно няма пари. За нищо. Постоянно сме свидетели на безумия като високо ДДС върху лекарствата, върху учебниците, върху книгите и липсата му върху хазарта да речем. Вероятно като част от някаква стратегия за превръщането ни в Лас Вегас на Балканите. Е ми, аман вече. Прищя ми се и на мене да паля гуми да строя барикади.

  3. @Marfa Парите от бюджетния излишък ще отидат за плащане на глоби, свързани по същество с неспазване на европейски изисквания – от Натура 2000, през преносимостта на номерата на мобилните оператори до качеството на сиренето и месото.

    По този начин бюджетът пак ще обслужи олигархията ни в някакъв вид.

    @Б.Величков – промяна трябва да има – живеем в друг макро политически и икономически свят вече – неизбежна е.

    Въпросът е, че ако не се направи отгоре-надолу, то има опасност да стане в обратната посока. Тогава ще се плати с ново обедняване на хората – това е цената на реформи, постигнати по недемократичен път.

    Иначе долу тенджерката под налягане кипи вече и декоративни пускания на пара през опозиция, синдикати и прочее бутафории или буфосинхронисти, социолози, политолози и фиктивни „граждански“ организации и този път няма да свърши работа.

    Дори фактът, че Marfа вече няколко пъти създава условия за обсъждане на тези въпроси и че българските дневници в интернет простраството стават все повече социални, отколкото лични показва, че вече има гражданско общество.

  4. По въпроса с обръщението – нито имам против Бориславе, нито Боби. Както ти се харесва.

    Нататък. Със сигурност една община също би могла да реализира бюджетен излишък, който да бъде насочен към образованието. Въпрос на контрол и добро желание. Със сигурност не би успяла за лелеяните 100%, но съм убеден, че до 15-20 може да ги добута. Ма кофти, щото ще направи много неприятен прецедент за останалите.

    С примера с шивачите също изобщо не съм съгласен. И за която и да е професия. Не може човек, който иска просперира в дадена област, да си стои в развитието преди 15 години, а да иска всички останали да развиват продибивките му както на него му се харесва. Аз например се занимавам с информационни технологии. 6 месеца липса на самообучение и развитие – край, слизам от влака. Добре, останалите неща не се развиват със същите темпове, ама да се стои в развитието преди 20 години, а да се търсят „днешни“ заплати е направо трагикомично. Аз ли да инициирам промени, или хората, които са в пъти по-наясно от мен с проблемните и гнили места в системата? Мислиш ли, че аз отстрани мога да видя и да осъзная проблемите им по-добре от тях самите? Не мисля. Да ги дискутирам и взаимно да се изслушваме и предлагаме варианти е ОК, ама не мога аз да им направя „революцията“, за съжаление. Като принудително ми извият врата и ме включат насила в спора, също съм по-склонен да повярвам, че по-скоро ще се стигне до някакво замазване на положението, отколкото до някаква реална промяна. Дори и да искат да ги подкрепят, хората, в качеството си на абсолютно незапознати с проблемите им, по-скоро биха тръгнали на вариант: „направете нещо за учителите, че ни побъркаха децата“. И какво – оставяме ролята на Спасители и крайното решение на същите тези, които се опитваме да изгърбим… Малко тъпо…

    Поради същата причина напускането е нагло. „Щом не ви харесва да ми вдигнете заплатата, аз напускам!!!“ Няма алтернатива, няма вариант за дискусия, няма вариант за решение на проблема. Като напусне демонстративно и след 2 месеца му се наложи да се върне в съседното училище точно поради причината, че неговото спряло преди 15 години развитие му пречи да се реализира някъде другаде, това ще реши ли по някакъв начин проблемите с батака?

    Защо да не могат да си уеднаквят идеите? Нали има учителски съсловия, нали има синдикати, нали има учителски колективи в едно училище? Какво им пречи да анонсират предложения и да търсят съдействие на родителите за тях? Нали все пак трябва да се почне отнякъде, мама му стара. На 90% от хората в тая държава им се ще някой да ги хване за ръчичка и да ги поведе към хубавото. Ей това е гадното.

  5. Бориславе, значи, гледай сега.

    Образованието е държавен, а не общински приоритет. Верно е, че ако една община реши самосиндикално да налива средства за учителски заплати, защото е по-богата от друга, това ще доведе до прецедент, който няма да се хареса на другите общини и те ще са прави. Затова решението за този проблем е държавен. А проблемът е чисто икономически и е породен от некадърно водене на икономиката на страната.

    За шивачите, мисля, че бях ясна. Човекът може да се самообучава, да чете модни списания или каквото и да е, но той е подчинен. Неговото задължение е да следва фирмената политика. Фирмената политика се определя от ръководния състав на фирмата. Задължението на служителя е да работи, задължението на шефа е да се грижи фирмата му да просперира. Ако реши, че фирмата му върви по-бавно от други фирми, той не отива при бай Стоян, който от двайсе години кеси на машината и шие моделите, които шефът му дава, и не казва на бай Стоян „бай Стояне, от утре почни да работиш по-иначе и почни да шиеш други модели“. Бай Стоян ще е в правото си да попита „Как по-иначе шефе и какви точно модели да шия?“ Бай Стоян, докато е чел списания и се е самообучавал може и да е много задобрял, но за да прави нещо, особено работейки за друг, трябва да знае какво се иска от него. Иначе казано, ръководният състав на каквото и да е си има задължения да ръководи, подчиненият персонал си има задължения да работи съгласно директивите на ръководството. Ако бай Стоян се грижеше за въвеждането на новите технологии и за дизайна на новите панталони, нямаше да седи зад шивашката машина двайсет години и щяха да се обръщат към него с „шефе“.

    Не ти харесва някой да ти каже ти да инициираш промените, нали? Прав си. Но аз просто разсъждавам логично. Ти, като родител, си особено засегнат от остарялата образователна система. Следователно ти, като родител, би трябвало да инициираш я гражданско движение, я нещо друго, което да започне я дискусия, я нещо друго в тази област. А всъщност, не би трябвало, защото не ти е работата това. Както не й е работата на учителката по химия от гимназията в Аксаково, която от двайсет години преподава този предмет, да започва промени в образователната система. Тя работи в тази система, работи по всички предписания на системата, спазва всички изисквания на системата, но тя не може да я промени. Защо? Защото е само една учителка по химия, а и ако в нейна власт беше да налага нови системи на обучение, нямаше двайсет години да преподава за валентности и изравняване на химични уравнения, а щеше да се вози в BMW и да й викат не „оная даскалица“, а „госпожа министърката“.

    Защо не могат да си уеднаквят идеите? Сега ще ти кажа защо. Ние с теб сме двама и не можем да си уеднаквим идеите. Умножи ни по петдесет хиляди. Сложи в уравнението още няколко мнения, различни от моето и твоето. Хайде сега уеднаквявай. Хайде събери сто хиляди човека на едно място и ги накарай да измъдрят образователна реформа. Накарай ги да приложат нова система. Накарай ги да променят образованието из основи. Кажи им преди това, че не знаеш какво точно искаш и им дай като отправна точка единствено, че не искаш това, което е в момента. Е как да стане, извини ме?! Аз попитах ако е работа на учителите да измислят, въвеждат и прилагат на своя глава реформа, каква тогава е работата на ръководството. Щото, както казах, ако е такава, каквато всички я виждаме, и аз мога да я върша. И аз съм сладкодумна, и аз мога да раздавам компютри, и аз мога на две седмици да декламирам „ще има/няма да има матури“, че дори съм и по-симпатична от Вълчев и ще стоя по-добре на телевизионния екран.

    А напускането не е нагло. Нищо нагло няма в това да искаш да работиш срещу пари. Не живеем ни в хипи-комуна, ни в кибуц. На теб ако не ти харесва заплащането в твоята фирма, а ти предложат двойно по-добра заплата и несравнимо по-добри условия на труд в друга фирма, ще приемеш, нали? Защо някой в България иска от някого да прави нещо срещу нищо просто не мога да си обясня. Защо на тези хора постоянно им се повтаря „ами като не ви харесва, напуснете“, а когато напуснат им се казва „това вече е нагло“. Не е. Нагло е да искаш някой да върши отговорната работа да въвежда собственото ти дете в живота, но ако може, безплатно. Това е нагло.

    А напускането няма да разреши проблемите с батака. Батакът не е продукт на качеството на образоването, качеството на образованието е продукт на батака. Качеството на здравеопазването е продукт на батака. Пътищата са продукт на батака. Разораването на Рила, Странджа и строежът върху гробницата на Баст са продукт на батака. „Българската коледа“, събираща средства за елементарни за една цивилизована страна неща като кувьози е продукт на батака. Липсата на лекарства са продукт на батака. Корупцията е продукт на батака, липсата на пари за възстановяване от природни бедствия е продукт на батака, убийствата по пътищата са продукт на батака. А батакът е продукт на некадърно, безхаберно, корумпирано, нагло и безотготоворно управление, в лицето на хора, които дори не си правят труда да влязат в пленарна зала и да гласуват закони, на хора, които не считат, че неща като образование, здравеопазване и култура са приоритет за разивитието на една държава, на хора, които са плашещо некадърни, но си играят на „Цезар“ или „Фараон“ със собствения си народ. Ниските заплати са пряк резултат от това управление и от ниски заплати страдат далеч не само учителите. Те обаче излязоха. И са прави. И са прави и да протестират, че някой иска от тях неща, които те нито могат, нито знаят как да направят.

    И пак ще кажа и няма да се уморя да го казвам: образователната реформа просто наистина няма нищо общо с ниските заплати на толкова много български граждани. Реформа трябва да има, затова обаче си има калесани хора, има цяло образователно министерство, за Бога, чието задължение не е да позира по телевизионните екрани и да се чуди ще има ли или няма да има матури, а да се грижи и ръководи българското образование. Ако нямаме нужда от правителство, от ръководни органи, от закони и правила, нека някой бъде така добър и да го обяви официално и да станем първата в света Конституционна Анархия. Да станем известни като Анархорепублика България, че да няма объркване. Докато обаче никой не е обявил подобна глупост официално, смятам, че съм в правото си да твърдя, че е нагло и безотговорно от страна на ръководството да иска от подчинените си да вършат неговата работа. Вълчев подхвърля топката и народът гледа като дресиран тюлен върху кого ще падне. И нали не е върху Вълчев, значи всичко е ОК. И да, за огромно съжаление гражданско общество в България няма.

    Ще си позволя да перефразирам пастор Martin Niemöller:

    „Излязоха да протестрират учителите, а аз не излязох, защото не бях учител.

    После излязох да протестирам аз и нямаше кой да ме подкрепи“

  6. „На теб ако не ти харесва заплащането в твоята фирма, а ти предложат двойно по-добра заплата и несравнимо по-добри условия на труд в друга фирма, ще приемеш, нали?“

    Бинго! Ако тези, които сега заплашват, че ще напуснат имаха алтернатива за тези бленувани от тях пари, аз ти гарантирам, че отдавна щяха да я прегърнат и да си хвърлят молбите. Никой не е в състояние да ме убеди, че е склонен той и семейството му да живеят на ръба на съществуването /по техни думи/ в името на някакви идеали, ако имаха по-добра алтернатива. Значи какво излиза? Те или не са на ръба на съществуването, или нямат по-добри алтернативи. Абсурд е да повярвам, че в България има няколко десетки хиляди абсолютни идеалисти и всички те са събрани в сферата на образованието. И точно тази липса на доверие ме кара да се съмнявам в тях и да осъждам поведението им в момента. Защото те си спестяват да говорят за много неща, които отдавна са станали обществена тайна. И за събираните пари за „ремонти“, и за „спонсорствата“, и за „частните уроци“, и за продадените изпити и дипломи, и за „съдействието“ им този или онзи учебник да бъде одобрен, и за „дребните подаръци“, които си позволяват да получават, пипвайки тази или онази оценка… Ще се повторя с въпроса си. Вероятността те да изнудят правителството никак не е малка. Добре, с много условности, но аз също съм склонен на компромис. Питам след това кой и по какъв начин ще ми гарантира, че всички гореизброени неща и десетките неизброени гадни практики ще бъдат ако не ликвидирани изцяло, то поне отчасти вкарани в разумни граници? Какво точно и как ще се подобри по отношение на възпитанието и образованието на собственото ми дете. Как точно аз ще бъда компенсиран за факта, че леля Яна тази година е събрала 2.5 милиона членски внос, а догодина има шанса да събере 5? Изобщо – какво ще се промени, освен, че едни 25% наистина добри учители ще получат по-нормално заплащане за усилията, които полагат, а покрай тях едни не дотам добри и достойни ще намажат?

    Що се отнася до бай Стоян – много абсолютизираш нещата. Ако бай Стоян не може да се промени или да се разбере със шефа си, то бай Стоян не може да му каже „глей ся шефе, ти ще ми вдигнеш заплатата, ще си караме по същия тоя начин, а, ако случайно потребителите не ти харесват гащите, то аз, понеже не ти предлагам нещо смислено, ще вдигна стачка и ще ги накарам те да ти наложат каквото искам, щот на мене така ми изнася“ Но обикновено не се случва така. Или бай Стоян се пренастройва, или напуска, или, като суперценен кадър, сяда на масата за разговори и започва сближаване на гледната точка с шефа. Но не излиза навън да вика потребителите да бутат цеха.

    Тук си иде и грехът, на тези, които в момента са с мандат на работодатели. Хич не искам да ги коментирам, щото хич не мога да ги трая, ама и те са страна в процеса. И, за мое голямо съжаление, трябва да призная, че в момента се опъват абсолютно правилно. Най-малкото поради това, че клекнат ли пред учителите, последващо лавинообразно скачане в другите държавни сектори е повече от гарантирано. И тук учителите имат бонус – стачкуват срещу държавата. Всеки един частник би ги наритал като кучета. Тая стачка е с толкова много нарушения, че в едни мъъъъничко по-тоталитарни страни отдавна да са ги прибрали с палки по стаите. По цял свят стачките се провеждат с пакет от искания, в който неминуемо има поне няколко алтернативи. Тук има само една.

    И какво – едните викат: „Ако не ви харесва – напуснете!“, другите викат: „Ако не ни вдигнете заплатите – ще напуснем“. И двете страни не се вземат насериозно, защото едните знаят, че другите няма да напуснат, другите знаят, че вече няма накъде и ще се вдигат заплати. А отпадъците от репченето ги ручат тея, дето и двете страни се бият в гърдите, че уж всичко се случвало заради тях.

    Аз лично не мога да обвиня друг освен себе си, че ни управляват подобни управляващи. Дали съм гласувал или не – аз съм бил участник в тоя процес и „всеки народ си заслужава управниците“. Ама не мога да търпя и когато съм поставен на колене от хора, които нямат никакво желание да променят нещата, искат 100% увеличение, щото така повече не може да се живее и на всичкото отгоре ме въвличат в конфликт, с тайната идея аз да съм този, който ще го разреши, а впоследствие имам правото да си трая, щот нещата си продължават по старому.

  7. Ако пък си прочел и една дума от цялото ми писание, освен онова за бай Стоян, да ми мине конюктивита! А ти отде знаеш, че нямат алтернатива даскалите? Шофьори да станат пак е по-добра алтернатива. Берачи на портокали в Испания да станат, пак е по-добра алтернатива. Най-добрата ми приятелка, Розалия, която е просто идеалът за детска учителка, пред нея Мери Попинз е просто нещастна аматьорка, замина да работи като гувернантка в Швейцария. Нямало алтернативи ли?! Има, предостатъчно. Няма да преподават на деца, ще берат портокали, но няма да мизерстват. Но нямат право да протестират?! А ти припяваш „те нямат право да напускат, въпреки че работят без пари, щото са некадърни, но имат отговорност да обучават детето ми!“ Радвай се, че се махат бе! Що ги наричаш нагли?! Хем безхаберни, хем не щат да вършат работата на шефа си и да измъдрят и въведат чисто нова образователна система с все учебници и глезотии, хем искат да се махат! Е?!

    За събираните пари за ремонти… За спонсорствата… За частните уроци. Извинявай много, но огромна част от тези неща са градски мит. Всички знаем за учители, които принуждават децата да ходят на частни уроци, всеки е чул за детето на съседа, чийто учител му бил казал, че ще му пише две ако не му ходи на уроци, но никой не познава лично такъв индивид. Имам достатъчно самоуважение, за да не вярвам на слухове. Сега, тези глупости да ги разказваш на някой, дето не е ходил на училище, че да се разберем. Да не говоря, че не бих могла да си представя някакъв дебил да изнудва детето ми, а аз кротко да си кютам и да си трая! Че аз съм за съд в такъв случай бе! Назови ми точно един учител, който е изнудвал детето ти по такъв начин и ми кажи ти какво направи и защо този учител още е в училището!

    За бай Стоян и каквото там щял да каже на шефа си не разбрах абсолютно нищо. Само ще ти кажа, че ако шефът му плаща добре, бай Стоян стачки няма да вдига, а ако на потребителите не им харесват панталоните, няма да ги купуват. Ако шефът иска да му купуват панталоните, няма да се обърне към бай ти Стоян, а към екип дизайнери, които да предложат нови модели, ще купи нови машини, ще инвестира за подобряване на качеството на персонала и т.н. Няма да чопли семки и да чака на Стоян, Иван, Драган и буля Къна да правят реформа в ресора му. Ако я е докарал дотам, по-хубаво да си вземе петте пари, той да седне зад машината и да остъпи бюрото си на Стоян. Лошото е за крайния потребител, особено ако това е единствения завод за панталони в страната, нали? В такъв случай бай Стоян изобщо не би трябвало да си прави труда да кандърдисва тоя или оня да бута цехове, а потребителите няма да обвинят бай Стоян шивача, че единствените панталони на пазара са били модерни някъде в средата на петдесетте, защото биха имали достатъчно мозък в главите си да знаят, че бай Стоян не ръководи цеха. Вместо това обаче могат да направят друго – да отидат при бай Стоян да им ушие панталона, който са видели в „Бурда“. И нашите потребители това и правят, че е по-лесно, а ако някой каже нещо те почват да припяват като древногръцки хор в подкрепа на ломотениците на Вълчев: „учителите не заслужават добри заплати, щото няма реформа в образованието, но пък аз си водя при тях детето на частни уроци“. Отстрани сигурно приличаме на клиника за душевно болни, където всеки се е вторачил в паничката си и кюта ден за ден, стига и на Вуте да му е кофти. Имам достатъчно самоуважение да не се държа като дресирано тюленче и нямам никаква причина да съчувствам на Вълчев за това, че хабер няма как да си гледа работата. Да не говоря, че ако я проведем реформата сигурно ще има заплати. Ще има кога мушкатото ми вземе да ражда грозде, тогава.

    От това безхаберно управление страда цялата страна, ето на, дори за нещо толкова елементарно като да вдигнат кола, чиято аларма свири три денонощия поред под прозореца ти, се налага да се иска съдействие от телевизията. Че то няма едно нещо дето да върви бе! Затова няма заплати, няма пари, няма нищо, а вместо това ги гледаме как си веят задниците по яхти и по екзотични държави!

    Изобщо на какво основание се опитваш да ме убедиш в невинността на министерството и на какво основание се опитваш да прокараш тезата, че не ръководството, а персоналът ръководи?! Не ръководството, а персоналът налага?! На какво основание твъриш, че учителите са виновни за ниските си заплати и на какво основание искаш от днешен, нормален българин да живее с триста лева на месец?! И вместо да протестираш срещу кретените, дето са довели състоянието дотам, ти обвиняваш едни от потърпевшите! Гражданско общество?! Ела ме ритни!

  8. Марфа, гледах наскоро един филм. Мисля, че се казваше „Обществото на мъртвите поети“. Имаше един учител, който определено не спазваше всички правила на учебната система. Той преподаваше със страст, въображение, хъс. Успя да вдъхнови част от учениците си да погледнат по един по-вълнуващ начин на живота. Накрая системата го отхвърли. И всичко това се случи в едно частно училище. Това показва, че не винаги парите играят решаващата роля за начина на преподаване.

    Учителският труд наистина е призвание. Това означава, че истинският учител е човек с буден ум, разбирай инициативен човек. Той не чака някой да му спусне схема, по която да се развива. Той сам инициира своето развитие.

    Казваш, че няма гражданско общество в България. Ами за да е така трябва да има хора с будна съвест. По начина по който разглеждаш стимулирането на учителския труд излиза, че те са едни производственици, на които ако им дават повече пари ще произвеждат повече по начин и схема спусната им отгоре. Като коне с капаци. Или като радиоточки. Без капчица импровизация и въображение. Безкритично и безропотно. Е какви хора ще възпитат тогава?

    Нали се сещаш 1-ви ноември на кого е празник.

    На мен не ми е известно досега учителите организирано да са протестирали срещу лоши учебни програми, некадърно написани учебници, лоша материална база. Лидия в нейния блог написа, от позицията на бивш учител на държавна заплата, че повечето от бившите й колеги не се интересували от това да се самоусъвършенстват, да придобият допълнителни умения, които биха им били полезни извън класната стая. Дори не са се възползвали от безплатни обучителни програми.

    На кого е тази стачка? На учителите будители или на учителите радиоточки?

  9. Добре, като имат алтернативи, защо не ги използват? Защото са влюбени в професията си, милеят за децата и са готови да гладуват? Айде, бе….

    Изобщо не оневинявам министерството. Изобщо по принцип съм толкова адски аполитичен, че вече няма накъде. Просто си мисля, че е крайно време да се свърши да го отнася един виновен, а 10 други виновни да минават метър. Безумно много е виновно правителството, просто гледната ми точка е малко по-различна от абсолютно „за едните – против другите“. Ти имаш ли модел, който да гарантира, че при подмяна на сегашното правителство с някое бъдещо такова, нещата няма да останат същите? Ей сега скачаме, бутаме ги ….. и после?

    Глупости не си позволявам да ръся. „Градските митове“, за които говориш, ги живея на гърба си. И съм много виновен. Много виновен за това, че си затварям очите точно защото виждам как се опитват да си докарат някой лев отгоре и им влизам в положението. А те в моето влизат ли? Мне. Опитват ли се да ме приобщят към някаква идея, за която да им съдействам и по този начин да се оправят генерално нещата и в частност тяхното положение? Мне. Предпочитат да ме скубят на дребно, вадейки ми какви ли не безумни поводи за това скубене и разчитайки, че нещата ще продължават все така. Те „живеят мизерно“ и юруш. След нас и потоп. Къде им отиде любовта към професията и децата?

    Дай да си поговорим с цифри, става ли? При средното образование например, имаш 373 000 ученика, за чиито знания се грижат 34 000 преподаватели. Това прави цифром и словом 10.97 ученика на преподавател. За какви натоварвания говорим, за какви мизерни заплащания иде реч изобщо? В горните сметки изобщо не са включени вагоните с хора, които са на хонорар и по никакъв начин не се водят към преподавателския състав. И, ако утре решат, че им харесва тези деца от 11 да станат 5, аз длъжен ли съм да приемам безропотно това, при условие, че дори редуцирането им до един нормален оптимум би довело до драстични увеличения на заплатите на останалите, без да се моли за каквото и да било когото и да било?

    Екип експерти? Да, абсолютно да!!! Тук си стискаме ръцете. Само че, за да си свърши работата този екип от експерти, той би следвало да получи съдействие и от министерството, и от учителите. Бих искал да видя реакциите им, когато този екип от експерти установи, че в училища X, Y и Z е завишен преподавателският състав и следва да бъде редуциран. Пак ще стачкуваме, на бас. Това ни води до бай Стоян и шефа му. И разликата е там, че шефът спокойно би спрял цеха си и би ограничил загубите си от калпава продукция, докато екипът наети дизайнери се произнесе по отношение на бъдещата линия панталони, ама в нашия случай цехът няма как да бъде затворен за толкова време.

  10. Да бе, ясна работата. Явно има някакво нашествие на враждебни елиъни, маскирани като учители, всички извадени като от посредствен хорър, а ако има някой читав между тях, е такова изключение, че заслужава да го турим в музея.

    Излязоха ми пришки на пръстите да пиша, че реформа трябва да има, трябва да е драстична, че и съкращения трябва да има (зависи каква точно ще е реформата, понеже то не се знае), но че реформата в образованието няма нищо общо с ниските заплати ни на даскали, ни на някой друг. Ако некадърният бай Стоян реши да протестира срещу въвеждането на реформата, няма да го подкрепя. Ако бай Стоян, за който няма никакво доказателство, че е некадърен, протестира за заплатата си, естествено, че ще го подкрепя. Да, ама ние пак почваме отначало „ама те учителите са калпави, затова, нека им“. Щото ако не бяха тая армия от елиъни, нямаше сега да са им ниски заплатите и всички щяхме да пеем „Алелуя“ в ангелски хор.

    Обяснявате ми, че хора, които аз не смятам за елиъни и някаква отделна порода, а са като мен и с нищо не са по-различни, нямат право да искат европейски заплати в еропейска държава. От не знам колко кладенци вода носите, за да ме убедите. Не можете. Имат право. Първо щото не са отделна и враждебна форма на живот, второ, защото живеем в Европа, с европейски цени и със соц-заплати, трето, щото образованието не е виновно за нивото на заплатите, и четвърто, министърът да обяснява, че модернизацията в образованието е равна на няколко подарени компютъра на някой друг.

    Лид в блога си е писала, че колегите й не ходели по обучителни програми. Че що да ходят? Защо да правят каквото и да е, ако нямат стимул?! За десет лева отгоре? А, забравих, неморално е да искат пари за труда си. Те ще ходят, ще се усъвършенстват, ще стават по-добри, и? И какво? Единствено, че ще са по-добри, но пак ще си купуват дрехи от втората употреба. Правилно, така трябва.

    А какво щяло да станело ако всички се разстачкуваме. Като гледам – нищо. Тя цялата държавна машина стачкува вече колко години станаха и още сме на картата, че няколко там даскалици, научни работници и заблудени хлапета, че щели да протестирали – голям праз.

  11. Еее, сега вече ти ме четеш като Дявола Евангелието. Не съм им оспорил правото да искат пари за труда си. Оспорван правото им да се изживяват като последна инстанция в спора за образованието. Стачкуваме като няма пари. Стачкуваме като съкращават учители. Стачкуваме като закриват училища поради липса на ученици. Изобщо – стачкуваме срещу всичко, което не ни хареса. В същото това време държим родители и общество на тъмно по отношение на това какво се случва в училищата, как се определят хорариуми, учебни часове и прочие. Майната му на парите – българинът е така устроен, че, за да си изучи детето, си продава и последната риза. Ако се наложи – и аз ще продам моята. Тук не иде реч затова. Тук иде реч, че аз също много ще се радвам да видя едни учители, които са добре заплатени и обучават детето ми по полезен за него начин, но изобщо не съм съгласен да няма обратна връзка и да тъна в неведение кой, как и и по какъв начин провежда този процес. Ако той не е последна инстанция, а представлява реалната 1/4 част от четириъгълника „Образование“ – държава, учител, ученик, родител и тази 1/4 част работи съвместно с останалите 3/4, то тогава нека любовта ни пребъде.

    Ама да обвиня 1/4 част от този четириъгълник, тотално оневинявайки останалите, това означава да „узаконя“ нещо, с което си караме последните 20 години. Ако не е правителството, ще са ченгетата, комунистите, седесарите и изобщо поредният на власт. А кой го е турнал там е без значение. Освен това – аз по този начин ще дам право на други чЕтвърти от други четириъгълници да се изживяват по същия този начин и да се юрнат и те на стачки. Господ да ни е на помощ, ако се вдигнат лекарите, примерно, щото сега може и да се разминем с някоя друга събота учене, ама тогава директно ще се мре. Предпочитам да взема участие в опитите за диалог и промяна, наченки за които се забелязват при тях, отколкото да им дам безусловно правото да последват примера на учителите.

  12. Г-н Величков или Боби (както за удобство си говорим в блогосферата),
    Не зная дали ще се съгласиш и приемеш за вярна констатацията, че мутиралата българска генна характеристика от след Освобождението и в “спокойното блато” на социализЪма, днес се удари о олигархичната мутренско-ченгеджийнишка капиталистическа реалност на т.нар. преход, а всъщност запазване на статуквото чрез превръщане на политическата власт на номенклатурата в икономическа. Чрез всички видове лъжи и измами, крадците на едро налагат силово техния начин на мислене и комуникиране. В резултат на успешно приложения принцип “Разделяй и владей” /преди да стане римска максима е измислен от великия китайски военен стратег Сун Дзъ/, който старите и мързеливи “ръководители” (не управленци) го владеят до съвършенство с всичките му нюанси, един нормален и интелигентен човек като теб смята за абсурд в България да се намерят “няколко десетки хиляди идеалисти, и всички те да са събрани в сферата на образованието”. Не, не са събрани само в сферата на образованието, има ги и в други области на човешката дейност. Както има неидеалисти (материалисти може би?) и в сферата на образованието и в останалите сфери – тези индивидуални материалисти “продават изпити и дипломи, получават дребни подаръци за тази или онази оценка или съдействат за издаването на този или онзи учебник”.(изброяването може да продължи и с още примери, ако ти или аз бяхме в кухнята на организацията и действието на образователната система). Запита ли се защо те не се разкриват, разследват и осъждат?…И това е част от въздействието върху твоето и моето мислене. Е, при теб са успяли. 😦
    Тези “гадни практики” не могат да бъдат “ликвидирани или вкарани в разумни граници”, щото “рибата се вмирисва от главата”. “Вмирисаният” мозък излъчва само “вмирисани” команди към другите клетки и органи на общността. Повишаване заплатите на учителите почти нищо няма да промени в тази система, но има по-висока вероятност да се подобри “отношението към твоето дете” от страна на негладуващия учител. “Диференцираното заплащане” ще даде положителен резултат тогава, когато има условия за такъв резултат. В момента се използва единствено заради “римската максима”.
    Не зная каква професия имаш, но вероятно се досещаш, че учителите всекидевно се срещат с детската честност и невинност, сред които случаите на лъжата са относително по-редки, отколкото е същото съотношение във “възрастния свят”. Нима смяташ, че учителите ще искат да събират “пари за ремонти” и “спонсорства”, ако не беше окаяното състояние на материалната база. Да си видял учител-милионер от частни уроци? А “частните уроци” изискват време и труд. Нормален, честен труд срещу заплащане. За да може този учител да живее що годе нормално, без лукс, но и без немотията след заплащането му за труда в държавното училище.
    Ужасявам се от мисълта ти, че стачкуващите могат да бъдат прибрани с “палки по стаите” от държавни стражари или “наритани като кучета” от частниците – вече сме 21-ви век и сме в ЕС. Недоумявам как може един все пак нормален човек да одобрява “опъването на работодателите” /държавата/ за повишаване заплатите на учителите /които ще станат малко по адекватни към цените и нищо повече/ с аргумента, че при удовлетворяване на исканията им ще започнат да стачкуват и хората от други държавни сектори. Естествено, сегашната стачка е нормално демократично противодействие на едно несъстоятелно правителство /един дребен факт – в момента има 20 министъра и 76 зам-министъра!?!/ Но както казваш, всеки народ си заслужава управниците. Особено нашите, които прибират над 3 милиарда лева бюджетен излишък, който се разходва “под линията” на одобрения “над линията” по пера и позиции държавен бюджет, сиреч тайно и само за “наши” хора и фирми.
    А че почти нищо няма да се промени е ясно и на слепия, защото за голямото крадене е необходим голям хаос във всички сектори на държавната дейност. И съответното дробно число от “вината” за поддържането на този хаос се дължи и на “адски аполитичните”, т.е. в точно определен смисъл и степен незагриженост. Със “скачане и моментално бутане” нема да стане – иска се бавна и търпелива реформа… Но как ще участваш, когато ти чакаш “обратната връзка” и “тънеш в неведение”? Заинтересувай се сам “по какъв начин се провежда този процес”.

  13. Г-н Троицки, или Наско. Нека за момент да забравим сложните думички от учебниците и да се върнем към реалността. И то не заради нещо друго, а точно заради сложните думички, с които ни мотаят последните 20 години именно „вмирисаните мозъци“. Не казвам, че бих бил щастлив, ако учителите бъдат прибрани с палки по стаите. Това беше по-скоро метафора. Казвам, че, съгласно т.нар. „законодателство“, управляващите в момента имат достатъчно богат административен инструментариум да ги насметат изцяло благодарение на глупостите, които те вършат и които продължават да извършват. Съгласно буквата на закона тази стачка е толкова незаконна, че няма докъде. И, според мен, единствената причина този административен инструментариум да не бъде използван на секундата е фактът, че предстоят избори, а не защото управляващите ни изведнъж са се превърнали в европейци или са осъзнали мизерията, в която тънат учителите.

    „Повишаване заплатите на учителите почти нищо няма да промени в тази система, но има по-висока вероятност да се подобри “отношението към твоето дете” от страна на негладуващия учител.“

    Тоест, ако правилно съм разбрал – аз в момента трябва да се примиря, че е необходимо на една определена група да бъдат дадени едни пари само и единствено защото в тази определена група евентуално може да бъдат намерени едни свестни и добри хора /в което абсолютно вярвам/ и евентуално тези свестни и добри хора на един последващ етап ще се хванат да променят останалите и системата /в което дълбоко и безрезервно се съмнявам/.

    За материалната база си абсолютно прав. И аз бих приветствал всяка една инициатива, която би я подобрила. Но не бих приветствал инициатива, която използва материалната база за предтекст, чрез който една избрана фирма взема едни пари, а част от тези пари впоследствие се връщат при едни определени личности от учителското съсловие, които по условие няма как да са към идеалистите, а по-скоро спадат към меркантилните типове личности. Те не искат да ремонтират тоалетните заради децата, а търсят начин да ремонтират тоалетните, за да изкарат някой лев. Някъде тук из постовете си бях написал, че в училището на сина ми се опитаха да съберат сумичка, която се равняваше на 9 000 лева за оправянето на една тоалетна. Е, естествено не можаха да ги съберат. И нужно ли е да ти казвам дали в момента тоалетните са ремонтирани, или сам ще се сетиш?

    Сегашната стачка изобщо не е противодействие на правителството. Най-малкото защото по тоя начин правителство трудно ще падне. Изключително глупаво е да настройваш с постъпките си голяма част от обществото срещу себе си, а в същото това време да очакваш, че това общество ще застане зад теб. Колкото и да са корумпирани и недостойни министър и правителство, на тях им е достатъчно само едно що-годе адекватно поведение /а те го имат, не защото са чисти като сълза, а защото най-лесното и правилното е да кажат, че няма да се поддадат на чиста проба изнудване/ и наличие на медии, които по подходящ начин да отразяват нещата /а такива има в изобилие/. Имам достатъчно познати учители. Ще ти дам пример с 2-ма от тях. Едната от тях наистина е един от най-големите идеалисти, които съм срещал в системата, отделно от това е наистина добра и всеотдайна. Тя оцелява не заради заплатата си, а изцяло благодарение на това, че мама и тати на село копаят като изоглавени и всяка седмица пращат колети. Другият е един изключително безскрупулен и меркантилен тип, който е изучил из основи дупките на системата и благодарение на това той успява да си осигурява от една страна достатъчно добри приходи, от друга страна достатъчно свободно време, през което да се занимава с други неща. И вие се опитвате да ме убедите, че аз, като дам глътка въздух на първата, трябва да разчитам на нея и малцинството като нея да успеят в един момент да се справят с подобните на екзепляр номер 2. Ами няма да стане. Не знам случай в историята, в който идеализмът да е победил меркантилността.

    Та накрая да ви кажа с думи прости каква ми е идеята, защото имам усещането, че колкото повече пиша, толкова повече ме причислявате към защитаващите правителството.

    Правителството в частност изобщо не е от най-добрите, които могат да бъдат. Категорично подлежи на промяна и това по никакъв начин не го оспорвам. Но в образователната система тая промяна изобщо няма да стане само и единствено с промяна на „вмирисаните мозъци“, а е необходимо да стане с активното съдействие на учителите, защото те основният двигател на всичко позитивно и негативно, срещащо се вътре. А те искат само 100% и мен това силно ме дразни. Никой не желае дори да индикира, че е склонен дори и на разговори по отношение на прословутата „реформа“. Седят си, искат 100% и същевременно чакат принца на бял кон, който да поведе промените. Ако може – без тяхно участие. Ако не ни харесат – колко му е, ще стачкуваме. Ей това е тъпо и аз не мога да го приема по никакъв начин.

  14. Буква ГЪ. :mrgreen:

    Гледам компетенцията и се дивя – г-н Величков, дайте си децата в частни заведения или ги учете в къщи, за да не се налага повече да се дразните от алчните, мързеливи и прости хора, на които ги поверявате в момента и които явно са ви длъжни.

  15. Нда, това е идеалният вариант. Ако си дадете децата в частни училища, хем ше изпосъкратят ония отрепки, хем ше закрият общинските училища и градини, та да не правят повече огромни дупки в бюджета ония криминали, дето само седят и си бъркат в носа, докато измислят нови начини да карат децата да им ходят на частни уроци. Таман в този вариант и от министерството няма да има нужда, пък то харчи сигурно колкото цялата система, та икономията ще да е голяма.

  16. Ще ги дадем в частни училища ( у нас още не са се доказали, че са по-добри), но нямаме възможност с тези заплати. Много голяма част от родителите вземат и по малко от учителите, нали? В гимназията в която работя напуснаха 4 учители, но на техните места въпреки всичко постъпиха нови 4 и то по- млади по-переспективни… Пазарна икономика и конкуренция… във всичко.. Сега сме в процес на ферментация. Всичко в „бъчвата“ ври и клокочи, но започва да става и утаяване на дъното, а най отгоре се избистря. В края на краищата ще стане хубаво вино. Тежко и гъсто, плътно и ароматно, искрящо и пенливо и то по добро от прехвалените вносни вина – защото и вино-материала ни е добър… Гледам внука в София почва да се изнервя, че няма училище!?

  17. Ето Ви още едно мнение :
    „Пиша много във форума, но мисля, че има нещо рационално в идеята за дискусия. Затова седнах
    и събрах идеите си накуп, за да се виждат ясно. Поне са и по-четливи от куп постинги на 100
    места, които после не се четат и се коментират извадки.

    Прочетете мнението

    Marfa:
    Позволих си да преместя мнението, което Митко е дал, защото действително е прекалено дълго, а щом на мен ми прави впечатление, значи действително е твърде дълго. Всеки може да го прочете ако последва линка 🙂

  18. @Мима:
    Както отбелязах и оттатък – ако сте учител, с Вашите камъни по вашата глава.

    Ако не ви харесва заплатата ви в държавното училище, отидете да преподавате в частно такова. Там заплатата вероятно ще ви устрои, но искам да отбележа, че е много вероятно да срещнете трудности при постъпването там. Просто приемат на бройка след щателна проверка, а не на кило.

  19. Не е учител. Но и да беше, ти нямаш никакво право да казваш на човек какво да работи. Ако иска, учителят ще напусне и може да продава и бамя на пазара ако с това ще може да си изхранва семейството, изборът е изцяло негов. Само дето с напускането си рискува да бъде наречен от някой, не си спомням в момента точно кой беше, нагъл малоумник. Така че контрата си е в тебе. Не ти харесва преподаването в държавните училища, щото там преподавателите са събирани специално от криминалния контингент, дай си детето на частно училище или му наеми частни учители, дето да му преподават вкъщи.

  20. Разбира се. В момента, в който някой ме освободи от задължението да се „грижа за криминалния контингент“.

    P.S. Най-много обичам да ми слагат приказки в устата

  21. И за финал, щото явно всичко се чете както би трябвало да бъде прочетено, а не както аз го пиша.

    Аз съм за социална политика, когато тази социална политика е разумно управлявана. Категорично съм против да се дават пари на когото и да било, само и единствено защото било „жалко“ да живее с подобни средства на месец. Не съм склонен държавата да влиза в заеми или да печати пари и по този начин да взимам кредит от собственото си дете, само и единствено защото една точно определена каста е решила, че образованието при капитализма може да си седи на нивото на образованието при комунизма, но за заплатите им това е категорично забранено. Когато си използват всички лостове за въздействие върху реформата, когато се видят наличието на излишни кадри в системата и се съгласят с неизбежните уволнения, когато започнат разумен диалог /не изнудване/ със всички останали в процеса – тогава аз ще съм този, който ще отстоява правата им. Докато те искат да са великани и в позицията на силата по отношение на заплатите, а по отношение на батака, който създават и поддържат, да се правят на ощипани Гергани…. Е там, в „История на света“, имаше един лаф за бедните…

    Успешна седмица желая 🙂

  22. Социализмът успя да възпита два типични модела на мислене в обществото ни – този на идеалистите и този на лицемерите.
    Идеалисти за жалост все още има в обществото ни. Те тръгват към средите на учителите и лекарите, водени от светлия идеал на призванието си да се грижат за душите и телата, за безценността на знанието, за науката-слънце, което във душите грей, за свещеността на човешкото здраве и живот.
    Те паднаха първи. Те умряха прави. Те все още кървят, видите ли и напояват с праведната си кръв нивата на своите каузи. Амин.
    Пред тях, край тях, зад тях са лицемерите. Малеееей що паплач! Те са се научили при социализма да си служат отлично с лексиката на идеалистите, за да могат в удобен момент да я използват срещу тях.
    „Не мога повече – мълви идеалистът и плювва кръвчица. – Научих ти детето на всичко, което можах, но моето дете гладува. Пък и аз не съм ял кашкавал от Сирни заговезни. Разбираш ли това?“
    „Напълно те разбирам – отговаря лицемерът. – Аз на тебе душичката ти знам на пръсти. Познавам те като кътния си зъб, с все метало-керамиката. Ти си идеалист, което ще рече, че ще покървиш, покървиш, па ще се гътнеш и лека ти пръст. Дадох ти да ми учиш детето и ти ми го научи, айде сега със здраве, че си имам мои си проблеми. Да съм ти благодарен ли? Че що? Нали тва ти е призванието бе, отде накъде сега пък ще седна и да те уважавам за това? Ти си идеалистът, не аз!“
    „И на мен някак си ми е тегаво – осмелява се да се обади друг идеалист и драпа с нокти да се поизправи. – Ето, стабилизирахме майка ви. И на детето ви му извадихме бобчето от носа с мигновена оперативна интервенция. Обаче сега търся да си продавам фолксвагена, понеже ме глобяват. А ме глобяват, защото написах фалшива диагноза. Писах, че детето ви е имало двустранна пневмония. Защото няма клинична пътека за бобчета в носа. А как да оперирам без консумативи?“
    „Баси и криминалния субект дето се въди из педиатриите! Че ти си бил цял фалшификатор бе, келеш! Ква заплата, кви пет лева, затвор за тебе!“

    Божеее, божке, полудя тоз народ за богатсва и пари! Никой вече не си изпълнява призванието. Ей, няма вече идеализъм на тоя свят, нямааа…

  23. Ъхъ, тотално се изчерпва. Ани, много се радвам като видя твой коментар 🙂 И ми е мъчно, да ти призная, че толкова рядко коментираш в Шадоуданс 😕 Ама поне се радвам, че на Аквалонията те видях на живо, докато слушах една наистина интригуваща и прелюбопитна лекция! 🙂

  24. Г-н Величков, запознах се от нета с личната Ви история, която за щастие не се е превърнала в трагедия. Приемете съчувствието ми за преживяното, макар и със закъснение.

    Странно ми е обаче как при едни обстоятелства сте търсили и сте се надявали на обществената подкрепа, и сте я получили, а при други я отричате. Явно не сте научили нищо, господине, за отношенията и за правото И на други да поискат подкрепата Ви за жизненоважни за тях проблеми. Щом я отказвате, поне мълчете, за да не се излагате пред хората, помогнали Ви в тежките за Вас моменти.

    Ако не беше жалко, щеше да бъде смешно.

  25. @Мима:

    Благодаря, както съм отбелязал и в блога си, аз разреших личната си трагедия /която по-скоро беше драма и слава Богу, че не се превърна в трагедия/ изключително благодарение на липсата на обществена, държавна и държавническа подкрепа.

    А в случая не мога да съчувствам и съдействам на другите, тъй като те основно желаят да получат от мен не съчувствие и съдействие, а единствено двойно увеличаване на парите, които им се плащат в момента. Ще повторя за 78-ми път – исканията за двойно заплащане, непридружени от някаква програма за реформа, или поне от някакви разумни предложения откъде и как да се започне тази реформа, аз ги окачествявам като чиста наглост. Очевидно е, че системата бъка от простотии. Очевидно е, че сме на път да изравним бройката на учителите и учениците. Очевидно е, че хората, които са най-навътре в системата и най-добре познават слабите й места, са склонни да си вземат едни 100% заплата по насилствен път, след което да си оставят каруцата да си крета по същия добре утъпкан път.

    Да Ви запитам нещо. Вие нещо от икономика разбирате ли? И, ако да, бихте ли ми обяснили как по-точно може да бъде оправдан един допълнителен разход от половин милиард лева годишно, при условие, че всички останали показатели се запазват? Откъде точно този половин милиард се очаква да бъде изваден, при условие, че БВП е една безкрайно ниска и безкрайно неприятна с величината си стойност и за народ, и за управляващи, и за опозиция, и за прехвалената Европа? И защо пък точно този половин милиард да се хвърли при учителите, аз предлагам да го дадем на лекарите. Може и на пенсионерите. Предполагам, имате в рода си възрастни хора, които са на една гола пенсия и смея да съм абсолютно убеден относно Вашия избор, ако се наложи да избирате между учител и някой от тях.

    Изобщо. Ако ще четем учебници и ще се стреляме с понятия от учебниците – в икономиката има 2 начина да се освободят пари. Единият от тях е увеличаване на приходите, другият – намаляване на разходите. Очевидно, при настоящите икономически показатели /инфлация, растеж на БВП и т.н./ увеличаване на приходите може да бъде постигнато основно с крайно непопулярни мерки от рода на вдигане на данъците, игра с лихвения процент или печатане на пари, но това едва ли ще се хареса на останалите няколко милиона членове на същото това общество. Основните източници на приходи за една държава – производство, туризъм, селско стопанство хич и не ги и броя, защото прекрасно знаем на какъв хал са и прекрасно знаем дяловете им в БВП и да се разчита на изненадващи допълнителни приходи в размер на половин милиард от тях е ни повече, ни по-малко смешно.

    Същевременно, в системата има начини за ограничаване и контрол на разходите, които са видими с просто око дори и от лаиците. Е, значи какво остава? Или по-скоро въпросът е – какво е за предпочитане? Да действаме социално /ох, гладните те/, да им дадем един половин милиард лева годишно, след което да скочат следващите, да им дадем и на тях, след което…….. Очевидно е, че така ще я караме до никъде и най-много при третата икономическа прослойка ще прибегнем до един или повече от гореспоменатите източници за осигуряване на средства.

    Другият вариант е /за който аз съм твърдо ЗА/, да се удовлетворят исканията им в разумни граници, след което да се прибегне до спешна реформа, която ще им позволи останалите липсващи средства да си ги набавят посредством корекция на собствената си система. Да, ще има уволнения. Да, ще има затваряния на училища. В крайна сметка всеки си избира какви жертви може да понесе, но трябва да е абсолютно наясно, че хептен без жертви и компромис и от негова страна просто няма да мине.

    За финал. Защото вече се чудя дали успявам да се изразя разбираемо. В отношението ми към учителите няма нищо лично, въпреки, че имам достатъчно добри поводи да не е така. Те се опитват да го правят лично, като се опитват да ме поставят в ролята на притиснатия до стената. Някъде Марфа беше написала, че така стават революциите – отдолу нагоре. Те точно революция се опитват да правят в момента, а не реформа или промяна. Много се извинявам, ама това тяхното си е жив пример на приказката „след нас и потоп“. Изобщо тях не ги интересува какво ще се случи с останалите прослойки, които разчитат на издръжка от същия този БВП. Ние ви дадохме добър пример – действайте. А държавата кучета я яли, то на кръстопът и куче не пикае, Аспарух държава създал…

    Много моля – ако ще правим революции, да правим революции, анонсирани като такива. Ако ще правим реформи – нека да са такива. Ама някой си да ми прави усилия за революция и да ми обяснява как това всъщност е реформа, е меко казано нагло. И то щото бил „живеел мизерно“… Мизерно живеят поне 65-70%, ми давайте да се вдигаме, да помитаме онея горе, после да сложим едни други да ги охраним, след което и на тях да им набием шамарите и изобщо – да си караме по модела от последните 20 години, щото явно изключително много ни харесва.

    А, и да не забравим по трасето да си намислим и набележим оня, другия…. Дето после трябва да ни е виновен, че пак сме на средата на нищото.

  26. Не сме на път да изравним бройката на учителите и учениците, а остарялата методика на преподаване няма нищо общо с факта, че потегляйки с едни гърди преднина заедно с Румъния, сега й гледаме петите. В тая страна има голям икономически и социален проблем, а това, че ти не си пряко засегнат от него не значи, че той не съществува.

    Колкото до това, което съм писала, мисля, че много ясно съм написала, че реформата, която тръгва отдолу, вместо отгоре, рискува да попадне в челните новини и в страниците на учебниците по история. Образованието е едно. Заплатите на хората в България е нещо съвсем друго. Идея нямам що писах толкова неща за бай Стояни и не знам какви, и то специално за тебе, вероятно водена от смътната идея, че ги четеш. Ти искаш реформата в образованието да я започнат учителите. Чудесно. Значи, в такъв случай министерство не ни трябва. В това, в случая съм убедена. След като я започнат всичките сто хиляди учители тази реформа, ти смяташ, че ще се намерят пари за заплати. Може. Ти ли ще ги намериш? Или реформата ще дойде, понесла тих и напоителен паричен дъжд? Бактън от тая реформа! Трябва да я има, никой не ти го оспорва! Трябвало даскалите всеобщо да се обединят и да я измислят, въведат, приложат тутакси ей сега, собственоръчно реформирайки образованието! Първо, че не могат да го направят, щото са тъпи, некадърни и алчни копелета, които постоянно си търсят оправдания, за да не работят, като същевременно си умрат да ти доказват каква са сбирщина криминали, второ, тая държава ръководство няма, че дай някой да й върши работата! Е аман!

  27. Боби, ще цитирам твой коментар към предишен пост на Марфа:
    „Получава се един парадокс, точно като при жабата и коня. Видяха, че едни таксиметрови и автобусни шофьори вдигнаха стачка и си получиха тяхното и айде и ние. Само дето не е баш така. Аз без такси и автобусен превоз ще оцелея някак си, ама детето ми без образование не може. И точно тук е наглостта…“
    Да оставим настрана това, че в твоето сравнение шофьорите се оказаха коня, а учителите – жабата. Но излиза, че нямаш нищо против хора, вършещи по-нискоквалифицирана и не чак жизнено важна работа, да вдигат стачки и да получават своето, като поставят властите и обществото на колене. Но когато към същите действия прибягват хора с университетско образование, в чиито ръце е бъдещето на децата ни, това вече е наглост. Трябва или по сегашната система да работят всеотдайно и суперкачествено за жълти стотинки, или, като са толкова умни, да намерят начин да оправят хем системата, хем доходите си (какъв начин? Кажи един!), или да напуснат. Пардон, последното също се оказа нагло. Намирам логиката ти за изумителна.
    Когато чета коментарите ти (в които има много истина, логика и здрав разум – и точно затова ги намирам толкова опасни), не виждам зад тях живия човек, интелигентния специалист, съвестния гражданин и грижовния баща. Виждам безликата, но мощна сила, заради която учителите в България никога няма да получат нито прилични заплати, нито уважение. Силата на българското обществено мнение, което е готово да даде на всеки шофьор, но на учителя – никога.

  28. @Marfa

    Мислех, че сме си стиснали ръцете за необходимостта от експертно провеждане на тази реформа. Никъде не съм казвал, че тя трябва да бъде проведена основно от учителите. Но съм абсолютно категоричен, че те трябва да са едни от най-дейните участници в нея, просто защото никой от нас не е толкова добре запознат с проблемите на образованието, както са самите те. А това, което наблюдавам /на секундата съм склонен да се извиня и самообвиня в пристрастие, ако някой ме опровергае с факти/ е категоричен техен отказ от участие. Нещо повече – наличие е една официална съпротива срещу промени на учебни планове, съкращения на учители, затваряне на училища с по 5 деца и така нататък. Изобщо, за пореден път повтарям – те искат някой да им оправи заплатите, без изобщо да показват каквото и да било желание за участие в оправянето на батаците.

    Дай ми каквото и да е основание да мисля обратното. Дай ми поне един случай, в който учителски съвети, училища, синдикати, съсловни организации или каквото още се сетиш са възроптали срещу каквото и да било друго в системата, освен крайно недостатъчното заплащане. Ще рече човек, че всичко тече по мед и масло, ама има едни гадни правителство и общество, които ги принуждават да извършват къртовски труд за жълти стотинки просто ей така – заради гаврата.

  29. Аз вече писах откъде да се намерят пари за учителите, но май това беше в блога на Лид, затова ще повторя: В България напук на икономическата наука и логика действа 20% ДДС. Т.е. от всяко левче, което някой дава за някаква стока, 20 стотинки отиват в хазната. Инфлацията за тази година беше доста над предвидената, нали? Това значи по-високи постъпления от ДДС в хазната. От тях може да се даде нещо на учителите.
    Моят син в момента е в група от 18 деца, така че не виждам изгледи броят на учителите (в широк смисъл) да се изравни с този на учениците. Виждам изгледи за друго: заплатите на учителите (пак в широк смисъл) да се изравнят с минималните.
    В началото на 1997, след като Добрев сдаде властта, беше прието постановление на МС, което определяше позволеният минимум на един куп заплати чрез коефициенти спрямо минималната. Учителите от най-ниската степен на квалификация получаваха 2,1 минимални заплати, асистентите – 2,4 мин. заплати и т.н.
    След около месец след това постановление излезе друго, което пренареди коефициентите. Някой се сетил, че дава твърде високи заплати на тъпите даскали. По новото постановление простият учител получаваше 1,9 мин. заплати (така де, не може да взема двойно повече от чистачката!), простият асистент – 2,1 мин. заплати, старшият асистент – 2,4, главният асистент – 2,7.
    Минаха години, мен ме повишиха в главен асистент и аз се усетих, че заплатата ми е по-малка от 2,7 минимални. Отначало помислих, че нашите шефове нарушават закона. Оказа се обаче, че се е променил законът, т.е. по-късно постановление фиксира заплатите като абсолютни стойности, при което, разбира се, заплатите на тъпите даскали изостават в растежа си от минималната.
    Така, ако изразим минималната заплата Х и даскалската заплата Y като функции на времето t, то е видно, че при t, клонящо към безкрайност, в България Y ще клони към Х.
    (Съжалявам, че не цитирам точно постановленията, фотокопията от тях не са ми подръка.)

  30. Боби, не ти ли идва наум, че учителите въпреки крайно отговорния характер на своята работа са хора, на които нищо човешко не им е чуждо?
    Защо те възмущава, че те не приветстват идеята част от тях да бъдат уволнени, а на останалите да се стовари допълнителна работа, която няма да бъде възнаградена никак? Особено след като на тях такава работа се стоварва непрекъснато (да вземем за пример само сменящите се учебници).
    Има ли друга професия, от която не само да изискваш, но като че ли да очакваш сама да налага високи стандарти в работата си?
    При повечето професии стандартите определя пазарът. Всеки производител би се радвал да продава боклуци, ама няма кой да му ги купи. Затова от немай-къде се старае да произвежда качествено.
    При професиите, които не са пряко свързани с пазара, има същия проблем като при учителите. Но това не ти вади очите. Хората от високите етажи на съдебната система са много по-некадърни и корумпирани от учителите (говоря като цяло; свестни професионалисти има навсякъде). Те вземат високи заплати, вземат нерегламентирани доходи, а накрая всички им плащаме бакиите за трети път, когато потърпевш осъди България в Страсбург. Но ти не искаш те да реформират съдебната система или поне да си гледат работата що-годе като хората.
    Нямаш нищо против високата заплата на Андрей Икономов или който и да е корумпиран некадърник, стига да не е учител!

  31. @Майя М

    Честно казано – по време на протестите на шофьорите писах някъде, че е престъпно един шофьор да взима повече от един учител или един лекар. За там бат Бойко си е виновен, че клекна, защото иначе имидж трудно се поддържа. Аз трудно бих бил полезен в решаване на проблеми на шофьори, защото единствената ми допирна точка с тях е именно да се пазя от допирна точка с тях, тоест – гледам да си опазя колата от наглото им шофиране 🙂

    Та викам, ако е възможно, тамошното решение да не го гледаме на държавно ниво, а да го гледаме на изцяло общинско такова. Още повече, че ставаше въпрос за средства от общинския бюджет, които, макар и извадени от парите на най-голямата община, са абсолютно несъизмерими с тези, които искат учителите.

    Именно поради университетското им образование /а те далеч не всички са с такова/ аз очаквам да не се държат с мен както шофьор на градски автобус се държи с пациентите си, а да се опитат по някакъв начин да ме направят съпричастен с техните проблеми. Прекрасно знам, че със заплата от 400 лева не се живее. Също така знам, че голяма част от тях са едни прекрасни професионалисти. А защо се държат като идиоти?

    Ето, и Марфа каза – какво им пречеше да занимават децата без да ги обучават? Какво им пречеше да организират през това време някакви странични курсове за същите тези деца, които с удоволствие аз бих заплатил. Какво им пречеше да отидат най-малкото на едно разумно обещание, че срещу 100% увеличение на заплатите те са съгласни да бъде проведена оценка от експертна комисия за броя и качеството на преподавателите в училищата и, при констатирани несъответствия, тази бройка да бъде намалена? Изобщо – мога на прима виста да изимпровизирам още поне 10 неща. Изобщо – неща, с които ти да покажеш наистина, че милееш за тези, които са ти връчени в ръцете, а не да ги използваш за заложници.

    Поне 2 пъти зададох един и същи въпрос, който мисля, че и някой друг в коментар го беше задал. Добре, бе, хора, вадим този половин милиард и им го връчваме. Дори приемаме щастливата хипотеза, че останалите на техния хал си сядат на задниците и не тръгват и те, ами ще чакат по-добро бъдеще. Какво се случва след това???

  32. @ Майя М

    Това с постановленията добре. Прекрасно разбирам, че са идиотски. Прекрасно разбирам, че подлежат на незабавна промяна. Ти сега, от своя страна, би ли ми показала точно къде в исканията на учителите се иска промяна, отмяна, корекция или каквото и да е на което и да било постановление, наредба, закон и каквото се сетиш още? Не го посочват. Защо? Защото тогава 100%, които искат, трябва да бъдат дадени на всички останали, които са посочени в същото това постановление. А тяхната идея не е такава. Даже тяхната идея беше „плодовете на стачката“ да се берат само и единствено от стачкувалите, а останалите да си останат на тоя хал, на който са си сега.

    Ега ти университетското образование, ега ти хуманноста, ега ти ценностите, ега ти грижата за обществото, щом са склонни и своите да преее….т..

  33. Е нищо. Аз пък за сметка на това няколко пъти питам по най-различни начини как образователната реформа ще налее пари в образованието. Питам и защо в момента толкова много хора са с ниски заплати и кой е виновен – образователната реформа или калпавото управление? Питам и защо за хората, чийто заплати са ниски поради калпавото управление, се счита, че е неморално да протестират. Майа пък каза, да я цитирам аз:

    При професиите, които не са пряко свързани с пазара, има същия проблем като при учителите. Но това не ти вади очите. Хората от високите етажи на съдебната система са много по-некадърни и корумпирани от учителите (говоря като цяло; свестни професионалисти има навсякъде). Те вземат високи заплати, вземат нерегламентирани доходи, а накрая всички им плащаме бакиите за трети път, когато потърпевш осъди България в Страсбург. Но ти не искаш те да реформират съдебната система или поне да си гледат работата що-годе като хората.
    Нямаш нищо против високата заплата на Андрей Икономов или който и да е корумпиран некадърник, стига да не е учител!

    Ти също досега не си дал отговор на нито един въпрос, вместо това постоянно искаш от нехуманните идиоти, в чийто ръце продължаваш, по неизвестни за мен причини да желаеш да оставиш отново детето си, да се върнат на работните си места, проявявайки разбиране към тебе, което ти дължали щото си плащаш данъци, а те, рийшли, данъци не плащат, така че сме квит.

  34. @Marfa

    Отзад напред.
    Сега от чичко Гугъл разбрах кое е лицето Андрей Икономов, ерго – не съм в състояние да взема отношение нито към неговите качества и способности, нито към неговата заплата.

    Да попитам – ние социализъм ли ще строим или нещо от по-друг тип? Защото „дайте на учителите“ в момента ми звучи като „на всекиго по равно“. Пари в образованието има повече отколкото си мислиш. Само спирането от печат на 7 от общо 10-те учебника, които ежегодно се печатат за един и същи клас, но от различни „авторски колективи“ са в размер на стотици хиляди левове. И въпреки това пак остават алтернативи, не е както беше едно време – един учебник и в него задължително половината е за Съветския съюз. Едно добро начало, както казват. После можем да минем през субсидиите за ремонт и подновяване на материалната база, които се харчат по един изключително странен и забавен начин, можем да минем през десетките селски махали, в които училища биват издържани заради 10-ина деца, при условие, че, със закриването на това училище, дори и да платиш транспорта на децата до най-близкото училище в съседния град или село, ти можеш преспокойно да пренасочиш икономисаните пари от първото към второто и по този начин да му осигуриш една хубава финансова инжекция. Отделно от гореописаните със сигурност съществуват още много „кранчета“, известни само на запознатите.

    Също така никъде не съм казал, че не са в правото си да протестират. Това, че имат право на протест, гражданска, лична, професионална и каквато още искаш позиция, не значи, че непременно им дава право да го правят по начин, който е изгоден само и единствено на самите тях. По същата тая логика, като е виновно управлението, те защо тормозят родителите и децата, ами не се захванат със същото това управление?

    Ако държиш в прав текст да ти призная, че управлението е калпаво – да, добре, никъде не съм го отрекъл, много е калпаво!!! Изключително много е калпаво!!! Аз точно заради това роптая срещу тези, които чрез наглите си и изключително неадекватни и неориентирани действия му осигуряват душевен, медиен и какъвто се сетиш още комфорт. Да ти прави впечатление, че със всеки изминал ден коментарите „дайте им заслуженото!!!“ все повече се превръщат в нещо от рода на „тея вече прекалиха!!!“? Аз и ти, посредством спора си тук, ли сме виновни за това? Много се съмнявам, да ти кажа…. Просто малко се понадскочиха тоя път в мераците си и все повече хора го осъзнават.

  35. Аха, много е важно да се хрантутят шейсет авторски колектива, чието съществуване обезпечава разминаването в знанията на децата, учещи по различните учебници, както и сигурността, че ако детето си смени училището по някаква причина, ще трябва да го сдобиеш с чисто нов комплект. А аз лично нямам спомен половината ми учебник да е бил пълен със СССР, освен ако не е бил урокът по стопанска география на страните от СИВ или историята след Втората световна. Anyway, не ми е ясно що говорим за учебници отпреди не знам колко години, след като вече сме в 21 век. В тази връзка, неунифицираната система и академично наплясканите учебници са нещо много хубаво, как да споря?

    Субсидиите за ремонт и подобряване се харчат наистина много забавно, най-често защото се отпускат две седмици преди началото на учебната година, когато изобщо ги отпуснат.

    Много е хубаво, че парите, икономисани от закриването на училища могат да се пренасочат обратно в образованието, само че що тогава не се пренасочват там?

    На няколко пъти обясняваше как нямало право да протестират, как трябвало с палки да ги приберат по стаите, как ти им плащаш заплатите с данъците си, как буквата на закона ги задължавала да не стачкуват и какво ли още не, сега излиза, че те, да, могат да протестират, от теб да мине, стига обаче да го правят от достатъчно голямо разстояние, че да не ти развалят душевния уют. Щото са ти длъжни. А техния душевен уют кучета го яли.

    Продължавам да не разбирам постоянното ти желание да искаш да върнеш детето си в ръцете им. Би трябвало всеячески да не го искаш, така както аз разбирам нещата. Продължавам да не разбирам как промяната в методиката на обучение ще налее пари в образователната система. А колкото до Андрей Икономов, той беше в края на цитата. Началото му, ако не ме лъже паметта, гласеше:

    При професиите, които не са пряко свързани с пазара, има същия проблем като при учителите. Но това не ти вади очите. Хората от високите етажи на съдебната система са много по-некадърни и корумпирани от учителите (говоря като цяло; свестни професионалисти има навсякъде). Те вземат високи заплати, вземат нерегламентирани доходи, а накрая всички им плащаме бакиите за трети път, когато потърпевш осъди България в Страсбург. Но ти не искаш те да реформират съдебната система или поне да си гледат работата що-годе като хората.

    За сметка на това обаче искаш от човека, в чийто ръце нямаш търпение отново да натикаш детето си напук на здравия си разум, да седи на заплата, с която ти самият не би могъл да си платиш тока?

  36. Всъщност – май нещо не си ме прочела пак. Я виж по-добре пасажа с различните учебници и кажи дали искам да има амнайсет авторски колектива, или по-скоро искам да бъдат сведени до 1-2, максимум 3.

    После. За какъв мой душевен уют ми говориш? Аз казвам, че стачката им се провежда неправилно, с абсолютно егоистични мотиви и най-вече – насочена е не към когото трябва. Аз не съм управлението. Аз не съм този, който трябва да бъде изнуден в случая. Защото си е чисто изнудване, а не диалог. Или може би се разчита, че накрая ще бъда изнервен до толкова, че аз лично в качеството си на родител да седна да тормозя министъра и сие и да търся различни начини и методи, за да постигна техните цели?

    Пак казвам – в такива диалози се ангажирам с удоволствие тогава, когато отсрещната страна наистина желае нещо да промени и е склонна на диалог. Когато тя си мисли, че посредством принуда ще ме накара да го направя – имат много поздрави. Ако ще и за най-благородната кауза да е. Едно е да ти кажат: „Дай 2 лева, защото има такива и такива проблеми, случва се това и това, този и този ни правят на маймуни, онзи и онази не желаят да се вслушат в нас, а само си правят пачките, докато детето ми гладува“, друго е да ти вържат ръцете и да ти ги измъкнат насила от джоба. Да не говорим, че ти си с ясното съзнание, че, след това връзване на ръцете, ти отново оставаш на изходна позиция, като ти се запазва само и единствено правото да плащаш нещо.

    А по отношение на собственото си дете – мисля, че ти отговорих. Не считам за необходимо то да се чувства различно и по-специално от децата, с които всяка вечер играе. Така съм го преценил. И както ти се изрази по-горе – аз нямам правото да казвам кой и къде ще работи, но, когато някой се е хванал с изпълнението на дадена задача, аз имам правото да не бъда изнудван от него, докато той я изпълнява. На разговор – винаги. На взаимни компромиси – също. На взаимопомощ в процеса на обучение на сина ми – твърдо да. Но не и на изнудване.

  37. Да ти напиша и за корупцията, защото пак ще питаш за нея.

    Има я. Особено на високите нива. Съдейки по това, че я има в цял свят, аз изобщо не съм склонен да обвинявам за нея калпавото управление, а по-скоро чисто човешкия ламтеж за повече и повече. Изобщо не съм наясно със структурата на съдебната система, за да си позволявам да изказвам някакво мнение, което да бъде счетено за разумно. Там, където не знам – не знам. Това, обаче, което съм видял и изпитал – видял съм и съм го изпитал. И не, не съм съгласен по високите етажи да има корупция, но една от особеностите на високите етажи е тази, че изключително рядко някой външен човек може да се намеси в процесите там. Докато при образованието е нещо съвсем различно, особено що се отнася до нивото на комуникация родител-учител-ученик.

  38. За учебниците се извинявам, грешката си е моя. Не съм довидяла. Наистина, извинявай.

    Стачката им е насочена към управляващите. Да, детето ти страда в момента, но пък и те имат деца, и техните деца страдат от ниските доходи на родителите си. А иначе два ли имат нещо против детето ти и децата изобщо.

    Диалог с тебе трябваше да проведат, аз и това съм казала, но за да обяснят мотивите си, евентуално да измислят начин децата да стоят в училище вместо да се размотават или нещо такова. Така щяха да спечелят повече симпатии, отколкото сега, но за Янка наистина не ми се говори, нямам настроение. Не е лесна и нейната – да си куха лейка е отговорно занятие. Но иначе, за другото, ти не би могъл да им помогнеш за заплатите. За това нямаше как да диалогирате, щото не зависи от теб.

    Човек се е хванал с изпълнението на дадена работа, но човек не е венчан за работата си и има пълното право да я напусне, ако не се чувства удовлетворен. Продължавам да недоумявам защо им се сърдиш в такъв случай. И бездруго раздутият им щат трябва да се ореже, така че няма проблем. Никой не те изнудва, човекът просто казва, че повече няма да работи това. Ти беше предложил да напуснат, ако не им харесва. Не само ти, това в момента е мотото. Ти обаче нарече тези, които казаха, че ще напуснат, с доста нелицеприятни неща. Не знам кой е изнудван – те, за да седят и да работят срещу заплати малко по-високи от заплатите на метачките в „Чистота“, или ти, който имаш избор къде да дадеш детето си да учи, но не го даваш в частно училище, за да не се чувства по-различно от другарчетата си. Много те моля, чувствам се като грамофонна плоча. Айде стига с това кой на кого бил длъжен! Аз не смятам, че някой ми е длъжен! Нито смятам, че аз съм длъжна на някого. Не сме смятам за единица мярка за непогрешимост, но това със задължаването не ми е ясно и това е.

  39. Не съм предлагал да напускат. Те самите заплашваха, че ще напускат групово, И аз нарекох поведението им „нагло“ точно защото те изобщо не го мислят, а го използват като начин за увеличаване на количеството заплахи. Хората, които могат да се реализират навън, не чакат врели-некипели от рода на 50-100 лева отгоре /колкото реално ще получат в края на цялата дандания/, ами се хващат и се реализират. Човек, който наистина не издържа от една страна, а от друга наистина има къде да се реализира, просто си хваща шапката и отива някъде за по-добри пари. Игричките от рода на „ще ми дадете това и това, иначе напускам“ може да ги играе само някой изключително ценен и /почти/ незаменим кадър или човек, който предварително е наясно, че подобни изявления се ползват предимно като средство да получи желаното.

    Добре, спирам по темата, защото вече изпадам в непривична за мен повтаряемост и вероятността да бъда причислен към „троловете“ е повече от голяма. Поне се радвам, че успяхме до някъде да си сближим позициите.
    Поздрави 🙂

  40. Ами добре. Приеми, че напусналите са отишли да се реализират някъде другаде. Писна ми да говоря едно и също. Поздрави и на теб.

  41. И аз се радвам, че донякъде си сближихме позициите, и дори започвам съвсем ирационално да си мисля, че може би все пак всичко ще се оправи. Поздрави и от мен!

  42. Намекът ми е, че по- добре да се научи човек да лови риба отколкото да му датат риба. Защото щея изяде и после пак ще е гладен…

  43. Марфа, явно две седмици не съм поглеждал тук. Или съм бил зает или съм бил ядосан. Мисля, че е второто!
    Но, като казваш, че няма никаква стратегия за прилагането на програмите, дето наистина ги има „по пет за лев“, ще си позволя да ти посоча една http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/strategies/strategy_prof_edu-2005-10.pdf
    [PDF] НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ПРОДЪЛЖАВАЩОТО ПРОФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ Формат на файла: PDF/Adobe Acrobat – Във вид на HTML
    Водещи в това отношение за нас са Лисабонската стратегия до 2010 г., … продължаващото професионално обучение в страната. Стратегията е взаимно …
    http://www.minedu.government.bg/…/export/sites/mon/left_menu/documents/strategies/strategy_prof_edu-2005-10.pdf – Подобни страници

    Мисълта ми е, че и стратегии има, но няма кой да ги чете. Програми има, но няма кой да ги изпълнява, закони има, но няма кой да ги спазва. Защото докато си разработим и приемем законите, стратегиите, правилниците за прилагането им и то сума ти време минало и хората от „белите” страни избягали със светлинни години напред в производството на блага. Много по лесно е да скача ме и да се държим като маймун по площадите с нереалистични искания и мисълта, че цялото общество и света ни е длъжник, вместо да впрегнем знанията и уменията си, за да издигнем не само собственото си преподавателско ниво, но и нивото на учебното заведение в което работи. Вярно, звучи малко по социалистически, но кажи ми, нивото на частно учебно заведение, било колеж, било училище, било детска градина или висше учебно заведение не зависи ли от колектива на това заведение? Нима колектива на един частен колеж не е заинтерисован и от развитието на материалната база в която работи?… Казвам това, защото виждам, че голяма аст от учителите продължават да разсъждават наистина по социалистически. Продължават да се самодистанцират от“държавното“ училище. Продължават да са незаинтересовани от подобряване на материалната база, та била тя физкултурен салон или спортна площадка, кабинет по физика, химия, история, математика, чужд език или какъвто и да е предмет. Кой питам аз, ако не съответния учител ще знае най-добре, как трябва да бъде обзаведена и съоръжена учебна стая или кабинет, за да може да повиши ефективността на своя преподавателски труд, за да може да направи предмета си желан, привлекателен и любим? Кой ? Държавата? Тристранната коалиция? Политиците?… Кой ако не самите учители могат най-добре да разработят проекти по Национална програма „Модернизация на материалната база в училище”, Национална програма „Училището – територия на учениците” и Национална програма „Енергоефективно саниране на училищната сграда” ? Или в училището няма преподаватели инженери и информатици, икономисти и менажери, българици и преподаватели по английски – колектив разработващ проекти, за кандидатства не само пред Общината и МОН, но дори и по оперативните програми на структурните европейски фондове! … Но това иска допълнителни усилия , заинтересованост и перспективно мислене. Това искаше спестените средства в МОН, да отидат точно там, а не за заплати. Защото парите като заплати ще бъдат изядени, а като модернизиране на материалната база щяха да имат дълготраен ефект. Марфа, честно да ти кажа, болно ми е когато гледам изгнилата и износена, тридесет годишна ,дограма на прозорците и вратите в гимназията, попилените тоалетни, работилници и учебни пособия. Само, че на никой не му пука, че в учебната стая е по студено от колкото на вън. Болшинството от преподавателите идват като на чужда нива, изпяват си проформа планирания материал и бягат от училището като дявол от тамян. И питам се, след като преди 30 години хората са имали перспективното мислене за кабинетно обучение и към всяка специализирана учебна стая са изградили кабинет за учителя ( при нас поне е така), то защо учителя не си стой в кабинета и там да си готви уроците? Има училищна библиотека, училището има интернет, има и три учебни компютърни кабинета с по петнадесетина компютъра. Какво пречи от единия да се раздадат на учителите по техните кабинети към учебните стаи и те там, в останалото до 8 часа време да се подготвят, а не да работят в къщи. Може да стане нали? Въпрос е само на организация. Само че, има и една малка подробност. Не малка част от учителите нямат компютърна грамотност, не малка част от учителите не владеят западен език, не работят с технически средства, не малка част са на нивото на просвещенския даскал с показалката и тебешира, и въобще не се интересуват от новостите в методиката на преподаване. Как тогава да увлекат учениците, как да ги накарат да заобичат предмета за цял живот, когато за самите тях той е мъка! После се чудим защо днешните деца, тези разкрепостени деца на информационната епоха се бъзикат, че не е училище, а мъчилище…
    Но както и да е. Предполагам, че се питаш защо ти посочвам точно тази стратегия. Ще ти кажа. Първо,защото гимназията в която работя е професионална и материята ми е най позната. Второ, защото установявам, че годините на прехода създадоха прекалено много, икономисти, политолози, социолози, журналисти, специалисти по информационни технологии, прависти, учители, специалисти по туризма и т.н., но малко кадри за производствената сфера. Вече се чувства нужда от инженери, техници, и млади работници оператори на производствени машини и съоръжения. Точно кадри които ще произвеждат стоки за световния пазар. Стоки конкурентноспособни и реализируеми. Стоки и средства от тях които ще подобрят нашия бит и стандарт…. Но това е друга тема!

  44. Много приказки и за какво? В този си вид програмата на МОН не е нищо повече от добро пожелание. И ще продължи да си бъде добро пожелание, докато не бъде приложена. А няма да бъде приложена, докато е само добро пожелание. А и що се нервираш? Как беше тя, нали трябвало да се прави разлика между интернет и реалния живот?

  45. Благодаря ти, оправи ми настроението с последните две изречения! Хвана ме в крачка.
    Все пак, ще си кажа защо се нервирам. Казваш: .“…няма да бъде приложена докато е само едно добро пожелание.“ Права си! ДОКАТО Е САМО ДОБРО ПОЖЕЛАНИЕ! За това учителите не бива да се правят на маймуни по площадите, а трябва да работят за превръщането на ДОБРОТО ПОЖЕЛАНИЕ в РЕАЛНОСТ! Та нали И НАЙ-ВЪЗВИШЕНАТА МЕЧТА СИ ОСТАВА САМО МЕЧТА АКО НЕ БЪДЕ ОСЪЩЕСТВЕНА ( РЕАЛИЗИРАНА) !?
    Не знам, дали пътуваш с градски транспорт? Предполагам, че не! А там виждам, че все по голяма част от обществото се изнервя от действията на синдикатите и учителите. И това е факт! Както е факт, че и през изминалите две седмици отново пътувах Пловдив – София- Пловдив и обратно като гледач на внука. Съпругата ми също си взе отпуска за да го гледаме. И трябва да ти кажа, че вече е моного напред в учебния материал. Жена ми го занимаваше по математика и английски, аз по български, култура и физкултура! Приятно ни е да сме с него. Но детето (в трети клас е ), естествено е да иска да е с баща си и майка си, с приятелите си от училище и квартала, да посещава тренировките по фехтовка. Сама разбираш, че се нарушава стериотипа му на живот. Цяло лято чакаше да доде време за училище… и на края…??? Разбираш ли КАКВО СТАВА В ДЕТСКАТА ПСИХИКА? …
    Съпругата ми е инженер-технолог, високо интелигентен, знаещ и можещ човек, с достатъчно следдипломни квалификации и владеене на висшата математика. И аз, освен едно инженерно образование съм завършил задочно и българска филология, та може да му помагаме. Виждам край мен какво става с децата на по- непросветените хора. И като прибавим, че и нашия стериотип и крехък семеен финансов баланс е нарушен..? Не мога да не се нервирам!. Не мога, да не се нервирам на ЕДНА ПРОВАЛИЛА СЕ,ГЕНЕТИЧНО ЗАЛОЖЕНО, ЯЛОВА ОПОЗИЦИЯ, Щото пренасочва обществената енергия в погрешна посока. Щото с деструктивни действия само спъва и забавя хода на страната в опитите за интегриране в европейската общност. Но, това е друга тема!
    Нервирам се, защото съм СОЦИАЛНО ЖИВОТНО! Защото съм до йота съгласен с казаното от професор Пантев в пленарна зала, по повод внесения вот за недоверие на правителството!! Сега разбрали ме? .. Жалко, че са на лице подобни тенденции и в Германия, Франция, Полша, Унгария и тн. ….Като че ли някой клати колата на Европа?! ……

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s