Горещо: стачката

Предупреждение: статията е дълга и скучна, четете на своя отговорност!

Що е стачка?

Чисто технически, това е отказ на работещите да изпълняват служебните си задължения по някаква причина, най-често – поради несъгласие с работодателя. Стачката е съвсем нормален процес в демократичните страни, призната като законно право на трудещите се още в края на 19-ти и началото на 20-ти век.

Повечето стачки се организират от профсъюзите и са крайният резултат на неблагоприятно протичалите до момента (за работещите) преговориХляб и рози с работодателя. Работодателят, от своя страна, може да изпълни напълно, частично, или дори никак исканията, може и да отговори с локаут, тоест да наеме хора, които да заемат работните места на стачкуващите при същите условия, които са предизвикали недоволството на работещите и поради което те са напуснали работните си места. Това освен, че е незаконно в различни държави, се приема и за неетично, например „Желязната лейди“ Маргарет Тачър отнесе доста упреци и негативи, когато организира локаут на стачкуващите миньори.

В условията на настоящата учителска стачка правителството, тоест работодателят, трудно може да осъществи локаут. Най-малкото миньорите трудно биха могли да заместят преподавателите по български език, а тези, които биха могли, са вероятно много закъсали хора, та да се наемат да заемат работните места на стачкуващите учители срещу предлаганото трудово, как да го нарека, възнаграждение.

Стачките, както вече бе казано, се организират от синдикатите. Синдикатите представляват професионални организации, а тяхната цел е да служат като медиатор между работодателя и работещия, да договарят приемливи условия на труд, заплащане, защита на работещите от неправомерно уволнение или лошо отношение, различни привилиегии и пр. Тъй като синдикатите се състоят от хора, те съответно могат да бъдат твърде лесно манипулирани. Не е случайно това, че по време на Голямата депресия в САЩ от началото на тридесетте години на 20-ти век думата „синдикат“ започва да се възприема от хората на чисто семантично ниво заедно с думата „мафия“. Твърде лесно работодателят може да „купи“ синдикалния лидер, след което на работниците да се обясни, че няма начин заплатите им да бъдат повишени, а е по-добре да не стачкуват, защото безработицата е твърде голяма. В наши дни, между впрочем, подобни договорки са законово инкриминирани в белите държави. Синдикатите като цяло са богати организации. Трупат пари от членски внос, което е съвсем нормално, защото не само че това е фондът, от който синдикалните лидери си получават заплатата, но и тези фондове служат за обезпечаване на работещите по време на стачка. Стачката не се заплаща от работодателя – нещо, което е хубаво да се знае. Между другото, това също е съвсем нормално. Интересен и поучителен е фактът, че по време на споменатата вече миньорска стачка в Англия, същата, на която Тачър организира локаут, синдикалните организации не само, че покриха заплатите на работниците, но им организираха и почивка. На „Златни пясъци“, доколкото си спомням. Е, в интерес на истината по едно време им свършиха парите, но поне за известно време успяха да покрият част от заплатите на стачкуващите… Иначе казано, по света синдикалните организации са се научили така да играят с работодателя, щото ползата да е взаимна – и за лидерите, и за хората, които те представляват. Няма какво да се лъжем, никой не върши нещо, ако няма изгода от това. По принцип, когато даден отрасъл стачкува, хората по света са солидарни със стачкуващите. Това също е нормално, защото утре на друг отрасъл може да му се наложи да стачкува и съответно една обществена подкрепа никак не би му дошла зле. Има области обаче, в подкрепа на които хората масово излизат по улиците. По света се правят митинги в подкрепа на инвестиции и стимулиране на образованието и здравеопазването, защото хората отдавна са разбрали, че именно здравите и образованите са опората на една нация и колкото по-здрава и по-образована е една нация, толкова тя е по-просперираща.

И така. Да обобщим:

1. Стачката е нормален демократичен процес.
2. Стачката не е страшна.
3. Стачката е резултат от неудовлетворителния завършек на преговорите между работодател и работещи.
4. Стачката като цяло се ползва с доста силна обществена подкрепа.

Това обаче е по света. Как е у нас?

В началото: един стар виц. Хрушчов бил на гости на Кенеди. Докато си пиели кафето в градините на Капитолия, се дочула гюрултия и по улицата заприиждала тълпа от хора, понесли плакати и крещящи лозунги. На демонстрираното учудване от случката от страна на Хрушчов, Кенеди махнал с ръка и успокоил високия гост:
– Не се притеснявайте, просто стачка!
– Стачка? А у нас хората не стачкуват, всички са доволни, това явление остана далеч в капиталистическото минало!
– Но, господин Хрушчов, естествено, че е така! Стачката е нормално явление в демократичните страни, много ясно, че у вас то е забравено!

Както има хора, немалко при това, които неуморно и с плам обясняват, че българите са най-умни, че българските жени са най-красиви, че българските вина са най-хубави, че българското сирене е най-вкусно, че от България по-красива няма и че всъщност целокупно всички сме на върха на сладоледа, обаче реално не сме там, защото целият свят се е наговорил срещу нас по неизвестна причина, вероятно от чиста проба 24-каратова завист, така има и хора, които твърдят, че от българите по-себични създания няма. Именно тези хора са създали вица за нашенците в Ада – дето само на нашия казан липсвал дявол-вардиянин, че нямало нужда. Сами се дърпаме и натискаме надолу, колчем някой изплува. Лично на мен ми е ужасно странно да слагам под един знаменател цял народ. И все пак, ако проследим телевизионните репортажи и статиите по вестниците, можем да стигнем до извода, че в България:

1. Стачката не е нормален и демократичен процес. В конкретния случай някакви хора искат повишение на заплатите си, които реално погледнато са смехотворни, но тъй като не са нашите заплати, а техните, нека им. И по-малки трябва да бъдат, и това, дето го вземат, им е много. За да вземат повече, трябва да си вършат работата по-съвестно. Няма дефиниция какво ще рече по-съвестно, нито има гаранция, че ще им се плати повече, но нека му е зле на Вуте, на мен какво ми пука?!
2. Стачката е страшна. Много. А точно тази стачка е много страшна. Щото: няма да има кой да ни гледа децата, наложи се мъжът ми да напусне работа, щото да не седи детето само вкъщи (?!), просто кошмар. Очевидно иде реч за странна народна традиция, при която по време на зимната и пролетната ваканция родителите излизат в отпуска, а през лятната направо напускат работа, щото иначе няма да има кой да им гледа детето. Шокът сигурно е голям. Лятната ваканция точно свърши преди има-няма седмица, родителското тяло с облекчение най-сетне е започнало нова работа, а сега се налага пак да я напусне, щото челядта му иначе ще седи самичка вкъщи…
3. По т. 3 има единомислие
4. А бе мен какво ме интересува, че някаква патка, която отива за пет часа на работа, вземала 280 лева чисти пари на края на месеца?! Плюс това, някой дава ли си сметка откъде правителството ще намери пари за тези заплати, а?! А че на правителството не му пука как с настоящите заплати тези хора трябва да издържат на настоящите цени – това не е ничий проблем. Нито мой, нито на правителството. Това е проблем на патката, която заради чист алтруизъм и от любов към професията е длъжна да се грижи за детето ми, докато съм на работа, щото, ако гледа човек телевизионни репортажи, с това се изчерпват 9/10 от учителската функция. А и какво ще стане, ако всички започнат да стачкуват? (Друг е въпросът, че една всеобща и масова стачка чисто и просто означава, че главният работодател – държавата – я е започнал много преди всички други отрасли).

Синдикатите в България.

Вероятната причина за импотентността на българските синдикати се крие в това, че те всъщност са преки наследници на някогашните профсъюзи, чиято функция всъщност беше напълно неясна. Профсъюзните деятели бяха задължително партийни кадри, а дейността им се свеждаше до събиране на членски внос. Като цяло. Може би е имало и други, странични предназначения на бившата ни профсъюзна дейност, но те, уви, са обречени да останат в неизвестност. Настоящите синдикални лидери, тоест известните нам лица, предвождащи двата най-големи синдиката – КНСБ и „Подкрепа“, като цяло се занимават също с несвойнствени за един синдикален лидер дейности. Примерно д-р Тренчев има хоби, изразяващо се в периодично пукване подобно на пуканка на телевизионния екран, откъдето в едната си ръка размахва лула, а в другата – нечие досие. След което изчезва, за облекчение на всички, далеч от масовия взор, за да се появи отново, подскачайки около Симеон или друг политически лидер. И после пак изчезва, до следващото си пришествие тоя път като кандидат за евродепутат, след което, познахте, изчезва. Отново. Говори се, че всъщност живее постоянно в САЩ. От друга страна стои д-р Желязко Христов. Той се появява колкото да свика първомайски митинг, след което също изчезва. Той пък май има хобито да участва в бордове. А кой, какво и защо договаря в т.нар. Тристранна комисия, остава енигма.

В конкретния случай обаче трябва да се обърне по-голямо внимание на учителския синдикат. Мразя да говоря вместо с доказуеми неща с „говори се, че“, затова няма да се разпростирам много. Все пак, говори се, че учителският синдикат, предвождан от госпожа Такева, е един от най-богатите в страната. Имал имоти и какво ли още не. Пази, Боже!Може. Оставяйки настрана контраста, получен от съпоставянето на най-непрестижната и нискозаплатена професия с най-богатия синдикат, може би е добре да се спра на неумението на г-жа Такева да организира и води стачка. Как се стига до стачка, да преговорим:

1. Преговори с работодателя. В тази връзка, напълно нормално е да се постави висока летва, като например 100% увеличение на заплатите. Работодателят ще каже 10, синдикатът ще рече 90, работодателят ще каже 15, синдикатът ще се сопне: 85! Най-накрая ще си стиснат ръцете примерно на 70 и всички ще са доволни.

2. Преговорите се провалят.

3. Стачка.

Дотук нещата изглеждат нормални… Кое обаче не е нормално? Например, че от години учителската професия беше системно и целенасочено натискана с лице във водата. Може би поради лоши спомени на правителствата от училище, може би по друга причина. В това време синдикатът на учителите не отчита никаква видима дейност. Невидима може би отчита. До преди две години. Тогава, след постоянно натякване от страна на учителското съсловие, че от него се иска много, но не му се дава нищо, г-жа Такева обяви стачка. Гладна. И замина за Бостън. Никаква друга глупост да не беше направила Такева, на тази да беше останала, щеше да е достатъчно. Стачката е сделка. При всяка сделка трябва да се остави възможност за лавиране. А тук няма такава. Хоп – директно гладна стачка. Това е. Естествено работодателят отсича „Не!“, защото е напълно наясно, че това е блъф и никой няма да гладува до смърт, докато тоя, който го кара да прави тази глупост се вее из Бостън, и с това приключението на Янка в страната на синдикатите приключи. Слава Богу, че не прати депеша от Бостън „Колеги, самозапалете се пред министерския съвет!“, че като нищо някой надъхан можеше и да й се върже. Причината за подобно хаотично поведение се крие единствено във вродения ни страх от стачката. Резултатите в момента са налице: до вчера не беше ясно учителите ще стачкуват ли и ако да – как. Затова, дай да правим мълчаливи молебени в знак на протест. Ще мълчим пред учениците. Ако бях на тяхно място, сигурно щях да умра от срам преди да се изтъпаня пред тридесет деца и да почна да разигравам пантомима. Първо, че мразя пантомимата, второ, непоносима би ми била мисълта да стана за посмешище. Беше въпрос на време г-жа Такева да роди светлата идея учителите да подскачат мълчаливо на куц крак пред учениците като алегория на това, че образованието куца. Но в крайна сметка, стана ясно, че стачка ще има. А стачката е страшна работа. По света никой не обича стачкоизменниците. Колкото и да намира човек подкрепа в най-различни доводи относно учителите, които не стачкуват, причината за това е една – страх ги е. Всъщност, те са прави. Страхът не е достойно чувство, но е проява на инстинкта за самосъхранение. А Янка Такева с нищо не е показала, че ще компенсира заплатите, които колегите й би трябвало съгласно всички възможни закони да не получат, докато не са на работа.

Напук на г-жа Такева обаче аз подкрепям тази стачка. Подкрепям това, че е невъзможно да водиш достоен живот с ниска заплата при високи цени. Мен не ме интересува откъде правителството ще намери пари, за да повиши заплатите, защото него не го интересува как са принудени да живеят хората със символични доходи. Отношение за отношение. Разбиране срещу разбиране. А такова няма. Да не е спало досега правителството. Да не е бляло. За да стигнат заплатите на това ниво, на което са днес, бяха необходими дългогодишни и всеотдайни усилия, които българското управление във всичките си форми и разцветки съвестно положи. Да бъде така добро и да се опита да оправи бъркотията, която забърка. А министър Вълчев, вместо да се оправдава с образователната реформа, да я започне.

За тази цел е необходима драстична промяна.

Промяна на образователната система. Сегашната е построена на метода „Учителят преподава урока, написан подробно в учебника, ученикът го разказва на учителя и всички са доволни“.
Това просто не представлява предизвикателство за ученика, той няма никакъв стимул да мисли и да разсъждава. Малцина са учителите, които изискват от учениците разсъждения на базата на преподадения урок. Причините за това са много. На първо място, никой не го иска от тях. На второ място, те нямат никакъв стимул да правят подобно нещо. Освен това те просто спазват учебната програма. Не можем да се сърдим на това, че някой работи според одобрената и спусната „отгоре“ програма, можем да се сърдим, че тази програма не е добра. Но учителят разполага с нея. Разполага и със съответния учебник. Той трябва да преподава по тая програма и по тоя учебник. Това и прави, с по-добър или по-лош краен резултат, зависи от човека. Ако мръдне твърде много от тая програма рискува ученикът, местейки се в друго училище, да преживее шок от тоталната несъвместимост в преподаването. Затова учителят върши това, което министерството иска от него – преподава урока и чака да му го разкажат. Няма стимул да прави нещо повече, а и никой не го иска от него.

В образователната ни система профилирането е напълно недостатъчно, да не кажем, че такова практически липсва. Да, има математически гимназии, но засиленото изучаване на математика не спасява ученика от абсолютно същия обем литература като в едно нормално, общообразователно училище. Има хуманитарни гимназии, но изучаването на латински не спасява децата от същото ниво математика, като в обикновеното училище. Физическото възпитание рядко е любим предмет заради непременното изискване за покриване на норми като бягане сто метра за определено време, тласкане гюлле на не знам какво разстояние и да кажем мятане върху успоредка или прескачане на коза. Само който не е бил сред по-пълничките, той не може да оцени унижението, което би изпитало едно момиче, когато пред целия клас го карат да играе художествена гимнастика. Същото е и с предмета по музика. Вместо ученикът да влезе в час, в който знае, че ще се разтовари от току-що сполетялото го класно по химия, той е принуден да зубри точното определение на сложна триделна форма един Бог знае защо, или, не дай си Боже, да го карат да пее пред целия клас, въпреки упоритото му убеждение, че няма никакъв слух и пее фалшиво.

Общата култура е хубаво нещо, само дето дефиниция що е то обща култура и докъде се тя простира, няма. Никой не може да ме убеди, че е от голямо значение за формирането на богата обща култура натъпкването на знания в главата на четвъртокласник, който трябва да узнае, че гранитът е интрузивна скала. Учебниците се пишат на все по-академичен и все по-недостъпен език. Обхващат все повече и повече знания, а според мен е въпрос на време въвеждането на висша математика в пети клас и решаването на тройни интеграли в шести. Натоварващите общообразователни предмети изяждат часовете на разтоварващите, каквито би трябвало да бъдат музиката, физическото и рисуването.

Като стана дума за учебници, може би най-първото нещо, което работодателят, тоест министерството на образованието, трябва да направи, е да спре хрантутенето на неизборимите авторски колективи, бълващи n на брой учебници по един и същи предмет за един и същи клас. Тъй като учебната програма има определени изисквания, авторите на учебници не могат да правят нищо друго, освен да се надпреварват откъм дизайн и да се надцакват откъм по-академичен стил. Да не говорим, че ако на един ученик му се наложи да си смени училището, е почти сигурно, че ще трябва да се зареди със съвсем нов комплект учебници. Които, между другото, са оскъпени допълнително благодарение на ДДС. Наскоро Станишев изтъкна, че образованието било приоритет на правителството. Можем да въздъхнем вкупом от облекчение, щото фантазията ни какво ли щеше да бъде, ако областта беше неприоритетна, едва ли би ни достигнала.

Вменяването и на задължения към учащите, освен права, както и на права на преподавателите, освен задължения. Присъствието на един единствен недобросъвестен ученик е в състояние да провали учебния час на цял клас, а учителят няма никакво право да изгони провинилия се ученик. Всъщност, той наистина не може да направи нищо. Дори да извика директора, и директорът не може да му направи нищо. Броят на позволените неизвинени отсъствия трябва да бъде намален. От един ученик, който има пълното право да не се явява седмици поред в училище, не може да се изисква нищо, не могат да се отправят и упреци към учителя, че не е научил на нищо ученика.

Образованието трябва да се модернизира. Под това не следва да се разбира подаряване на компютри и организиране на курсове по компютърна грамотност за преподаватели. То трябва да се профилира, компютърната грамотност да влезе в учебния процес, например чрез създаване на компютърни тестове и игри, спомагащи в образователния процес. Такива няма. Единственото, което може да се получи като ефект от това, че някоя учителка е посетила организиран от министерството курс по компютърна грамотност е, че тя ще придобие някаква компютърна грамотност. Е и?

Учителската професия трябва да бъде реабилитирана. За да се върнат кадърните хора в учителските редици, за да постъпят нови, кадърни попълнения, тази професия трябва да бъде измъкната от дупката, в която се намира. А в съзнанието на обществото най-сетне трябва да се вкорени идеята, че никой не е длъжен никому, ако срещу това той не получава полза. Така както родителят не е длъжен да седи на работното си място, ако го подритват, унижават и като капак не му и плащат, така и учителят не е длъжен да го прави. Робовладелският строй има едно единствено място – на страниците на учебника по история.

Ниските доходи водят до няколко неща и всички са отрицателни: те представляват идеалната среда за процъфтяване на корупция, а освен това отблъскват знаещите и можещите. Важи за всяка професия, не само за учителската.

Но… Да видим.

Updated:
Между другото, прочетено наскоро за Румъния.

Тук!

Advertisements

70 thoughts on “Горещо: стачката

  1. Аз пък не подкрепям стачката, точно заради Такева и другите „синдикалисти“. Учителите, ако искат да бъдат уважавани да намерят читави хора, които да ги представляват. Учителят по философия от Френската, който миналата година даде идеята за повсеместното писане на шестици, е много над нивото на Такева например…

  2. От мен също! Изказвания „А бе мен какво ме интересува, че някаква патка, която отива за пет часа на работа, вземала 280 лева чисти пари на края на месеца?!“, плюс „те всичките са корумпирани и взимат не знам си колко от частни уроци“ или пък „за да искат повече пари, трябва да почнат да си вършат работата“ съм ги виждала казани даже от интелигентни хора, и съм се чудила как е възможно да разсъждават по този начин. Идело ми е да ги пратя тук да попрочетат малко…

  3. според мен трябва да се стачкува до дупка, но не да искат 100% увеличение на заплатите, а 1000%. държавата да капитулира и да престане да притежава училища.

  4. Значи, този въпрос е бил засяган на сума ти места, включително и друг път от теб, и съм се изказвал доста пространно, така че не ми се прави отново. Според мен и двете страни нямат моралното право: правителството, защото всичко това, което казваш е вярно, и дълги години нищо не се прави относно реформирането на системата, и достойно заплащане на работещите в нея; и учителите, които като пряко засегнати от реформите, би трябвало да излязат с алтернатива, след като не им харесва това, спуснато им от министерството.

    Само че две неща в твоите размишления ми направиха доста лошо впечатление – и при цялото ми уважение към теб, не мога да се съглася с тях.

    „Мен не ме интересува откъде правителството ще намери пари, за да повиши заплатите, защото него не го интересува как са принудени да живеят хората със символични доходи.“ – много погрешно – трябва да те интересува, защото иначе правителството ще намери възможно най-лошия за теб и за всички нас начин – да вдигне данъците. И тогава няма да ти хареса, но след като не те интересува как правителството намира пари, ще трябва да търпиш. Далеч по-добре е правителството да започне да работи по-ефективно, и така да намери пари, така че мен много ме интересува откъде тези пари ще дойдат.

    „Не можем да се сърдим на това, че някой си върши работата, можем да се сърдим на работодателя, че кара някого да върши глупости.“ – да кажем, че предишното изказване горе-долу може и да го приема, с уговорки. Но това не мога. Разбирането, че ако някой не си върши работата е ок, защото така или иначе не печели достатъчно, е напълно погрешно. Защото дари и да увеличиш на такъв човек заплатата му 10 пъти, той пак няма да си върши работата. И аз дълбоко не съм съгласен с това.

    В заключение, искам да кажа, че рано или късно това правителство ще отстъпи, но не защото е загрижено за образованието, а защото го е толкова страх да не се издъни на тези местни избори, че ще се попикае от страх. Така че дори и да си вземат двойните заплати, нищо друго няма да се промени за учителите. Искрено се надявам, че повечето от тях разбират това. Защото иначе не им остава друг шанс, освен да се вдигнат на стачка преди следващите избори.

  5. “Мен не ме интересува откъде правителството ще намери пари, за да повиши заплатите, защото него не го интересува как са принудени да живеят хората със символични доходи.”

    Нищо погрешно не виждам в подобно твърдение. Дотук правителството демонстрира основно непукизъм и безхаберие, придружени със снизходителни усмивчици и потупване по главицата, когато стане дума за съотношението цени:доходи. Не е показало, че с нещо се стреми да компенсира тази пропаст. Не е показало, че изобщо се интересува от този все по-сериозен проблем – нарастващата бедност на българина и контраста между него и европейския му събрат. Защо тогава на българина трябва да му пука за тегобите на правителството? Последното, ако се чувства некадърно и е в невъзможност да излезе от тая ситуация, да се маха. Дай сега да го жалим. За чий?!

    “Не можем да се сърдим на това, че някой си върши работата, можем да се сърдим на работодателя, че кара някого да върши глупости.”

    Мисля, че е ясно за какво говоря. Естествено, че не бих оправдала Айхман по обвинението, че е изпратил милиони евреи на смърт, щото това му била работата и той просто си я вършел. Говорих за конкретния случай. Учителят има програма. Има учебник. Той трябва да преподава по тая програма и по тоя учебник. Това и прави, с по-добър или по-лош краен резултат. Ако мръдне твърде много от тая програма рискува ученикът, местейки се в друго училище, да преживее шок от тоталната несъвместимост в преподаването. Затова учителят върши това, което министерството иска от него – преподава урока и чака да му го разкажат. Няма стимул да прави нещо повече, а и никой не го иска от него.

    Ако едно предприятие не върви добре, кой би трябвало да излезе с алтернатива за подобряване на крайния резултат? Работника или работодателя? В конкретния случай, алтернатива на какво да предложат учителите? На несъществуващата, митична и мистична реформа? Да, съгласна съм, че една драстична реформа ще доведе до уволения и пр. негативи, но така и трябва. Съгласна съм и с дзвер, че частните училища трябва да станат конкурентноспособни на държавните. Всичко това обаче се инициира от главния работодател. А частните училища никога не биха станали конкурентноспособни, ако се водят по настоящата тегава учебна програма.

    Аз не изкарвам учителите невинни агнеци, но начинът, по който ги изкарват дяволи адови ми идва в повече. А воплите „ама няма кой да ни гледа децата“ ми докарват обриви.

  6. Хубава статийка, понаучих ти вече стила (надявам се не е твърде неуважиутелно на ‘ти’, иначе все едно говоря на някоя „гуспужа“), така да се каже разпознавам кога си „набрала“.
    Бих искал да кажа нещо смислено, но не мога. Истината е, че в България няма нищо, което да е наред. Бях пуснал анкета по някакви форуми и в блога си с молба някой, който и да е, да ми посочи поне едно нещо, което да е „както трябва“ или „нормално“ в България. Брей… един не се намери…
    Та.. учителите ли са им само на главата на хората. За това няма подкрепа към стачкуващите, за това на никой не му се слуша и не му се занимава. Това е…. и жалко. Аз съм много доволен от образованието което получих в гимназията. От университета не съм. Честно казано, сега като чета какво предлагат на студентчетата от другата страна на океана ми става тъжно, че не съм студентствал там. Но не станах по-тъп (всъщност кой знае:)).
    Както бе казано из много места в блогосферата: ние имахме шанса да вземем най-доброто от света и да го инкорпорираме тук. Ние всехме най-лошото….

  7. Много добре казано. Само с едно не съм съгласна: от не един и двама съм слушала за дейността на профсъюзите преди лето 89-то. И всички са били единодушни – тогава те са били всичко това което не са сега. Защото само да се оплачеш на профсъюза и работодателя ти го отнася не като куцо пиле домат, ами то са били порицания и наказания за провинилия се началник. Т.е. изобщо да не се заблуждаваме, че работещите едно време са били по-зле синдикално представени отколкото днес.

  8. @Pipilota Mentolka
    Преди 89-та профсъюзите бяха поделения на компартията. Не си мисли, че са работили за работниците. Единственият истински профсъюз в „социалистическия блок“ беше полският „Солидарност“. В другите профпредседателите бяха на щат. Организациите бяха казионни и членството в тях беше задължително, членския внос ти го удържаха автоматично от заплатата. За съжаление сегашните „синдикалисти“ са бившите“профсъюзни“ търтеи… Например в банката, където бях Директор ИТ задачите на синдиката бяха да организират кьорсофрата за „Деня на банкера“, да разпределят картите за почивка в двете непродадени почивни бази и всяка година да крънкат пари за „очила за работа с компютър“ при условие, че всички служители имаха TFT монитори…

  9. Учителската стачка няма нужната й обществена подкрепа, защото използва като лост за „шантажа“ си (или, натиска, да не е толкова остра думата) напълно невинните дечурлига. Които се единствени истински пострадавши в цялата синдикална активност.
    Същото е и с лекарите – те пък на гърба на болните.
    На държавата не й дреме ни за децата, ни за болните, нищо пряко не я касае. Но обществото е особено чувствително и към децата, и към болните, и поради това, колкото и обективно вярно и справедливо да е това за ниските заплати, не оказва задължителната за един успех морална подкрепа.
    Същото беше и с таксиметровите шофьори, чийто протест генерира масово възмущение. С тази разлика обаче, че там на държавата не й е безразлично, защото усеща, че губи контрола, т.е., престава да бъде държава.
    Изводът е очевиден – този тип стачки, както си го представят учители и лекари, им носи само неодобрение и засилване на и бездруго съществуващото неуважение към тези професии, нещо за което и да е виновна държавата, не може да се отрече и силен личен лекарско-учителски принос.
    Следователно – за да получат масова морална поддръжка от обществото, което ще е и гаранция за успеха им, протестите и стачките трябва да са други, без в данданията да се замесват невинни деца и болни.
    Какви други? Като не знаят тези им синдикални лидери, да си намерят други, дето да знаят това, ама плюс и да знаят на кой свят са и че не са сами в него.
    В този смисъл оплакванията на родителите са само малка част от истинските причини никой да не е излязъл в тяхна подкрепа. И няма и да излезе – с всичката им справедливост. За целта – и средствата им трябва да са справедливи. И без да намесват децата, които нямат нищо общо.

  10. И да, и не… Нека просто за баланс да отбележим и другата гледна точка…

    Учителската гилдия в момента изобилства от тотални некадърници. И това мисля, че не е тайна за абсолютно никого. По никакъв начин не отричам наличието на стойностни такива, но, за мое огромно съжаление, те се топят всяка изминала година. Познавам лично точно 3 броя дами, които са се хванали с учителство не защото това са учили и това искат да работят, а защото това е бил единственият вариант за оставането им София, в противен случай трябва да предприемат поход назад към село. И не само, че си признават горния факт, ами и се гордеят с него. На мен ми остава единствено да се моля детето ми да не попада в подобни ръце. Неквалифицирани, готови на всичко, само и само да са тук. От тук ми тръгва основното недоволство по посока на учителското съсловие – точно те и техните профсъюзи са на първо място, когато трябва да иде реч за обезценяването на професията им. Те са тези, които допуснаха в редиците им да се влее кой ли не. Не може да взимаш мизерни 300 – 400 лева и да очакваш разумен диалог с работодателя си за повишение, при условие, че навън изобилства от такива, които са склонни да приемат тези 300 – 400 лева и да си кютат кротичко. Точно ти си човекът, който трябва да защитава професията си, а не да чакаш някой друг хем да ти вдига парите, хем да ти налага стандарти за образование, хем да те пази от паплач в собствените ти редици.

    Нататък. Голяма част от тези учители и директори успяха да превърнат професията си в бизнес. Доста печеливш, при това. Сигурно само учителите по физическо не дават частни уроци и то не защото не им се иска, а защото никой не намира смисъл. Няма родител, който да не е финансирал ремонт в училище, няма родител, който да не е давал „спонсорство“ на детска градина. И от там нататък – майка плаче… Няма конкурси, няма дявол. Парите отиват по разпределение от същите тези, които реват като грешни дяволи. Аз лично отказах миналата година финансиране на ремонт на тоалетните в училището на сина ми не защото не са в окаяно състояние, а защото по разчети на „избраната фирма“ ремонтът на една тоалетна щеше да струва около 9 хиляди лева. И тук не идеше реч за нещо, за което е отказана субсидия, ами трябваше да се допълни отпуснатата вече такава. Е. аз реших, че синът ми и съучениците му са малко малки да седят на златни бидета и отказах. Тук идва следващото камъче за колата – не може да скубеш брутално и нагло родителите за какво ли не, а после да очакваш подкрепа от същите тези родители.

    За финансирането също съвсем не съм съгласен. Просто защото голяма част от учебните заведения /да не кажа всичките/ са в състояние да си осигурят самофинансиране посредством елементарно преструктуриране на учебното заведение. Навремето, когато баща ми е учил в селското училище, са били 80 ученика и 12 учителя. Сега са 21 ученика и 12 учителя. Малко нерентабилно излиза…

    И последно. Учителите /поне на книга/ са с норматив 700 часа годишно. Превърнато в нормални работни дни, това излиза някъде около 58 чисти такива. Абсолютно нищо не им пречи /а те го и правят непрекъснато, при това срещу добри пари/ да осъществяват някакви занимални ли ще са, извънучебни занятия ли ще са или каквото и да е. Ако продуктът им е добър, то със сигурност ще бъде и продаваем. Ерго – ще реализират допълнителни приходи, при това упражнявайки това, на което са се посветили и се очаква да са най-добри.

    Ама видяхме, че стачките минават и айде, юруш…. Е, сори, ама не е това начинът. Поне според мен.

    П.П. Горното по никакъв начин не омаловажава и не извинява всичките минали, настоящи и бъдещи простотии на правителството. То също трябва да си носи. кръста

  11. Е тя стачката си е справедливо средство, бих казала… Всъщност, аз например бих организирала нещата така, щото учителите да седят в училище, но вместо да преподават, да „гледат“ децата, както искат немалка част от родителите. Ма кой ме пита мен…

    @Б. Величков.
    Естествено, че учителското съсловие ще се пълни с все по-некадърни хора, както писах и обяснявах защо само два поста по-надолу. Естествено, че в него все повече ще започнат да се срещат хората, които са станали учители щото не са могли да станат нищо друго. Щото кой нормален, здрав, прав, кадърен млад човек ще предпочете да стане точно учител, знаейки каква заплата го чака и как ще бъде подритван и длъжен, вместо да се хване да работи нещо, с което ще може да се издържа?!

    Частните уроци са продукт точно на ниските заплати. Както съм убедена, че споменах, ниските заплати при несъразмерно високи цени водят до корупция.

    Всичко това е в резултат на впечатляващо лошо ръководене на тази толкова важна област. По същия начин стоят нещата и в здравеопазването. А учителите, вместо само да се водят като овци, наистина да седнат и да си изберат едни нормални синдикални дейци. Щото ако не те, няма кой друг.

  12. @marfa: Предполагам знаеш, че в София /а вероятно и в останалите градове, за там нямам представа/ някои училища са определено предпочитани и с добро име пред останалите. Не говорим за разни изгъзици от рода на Италианския лицей, говорим за съвсем нормални училища, в които може да влезе средностатистическо хлапе. И те са предпочитани не защото правителството ги глези и лигави по някакъв начин, а точно защото директорите им + „старите кучета“ сред учителите се опълчиха точно срещу навлизането на подобни кадри сред тях. И донякъде успяха. Правят всичко възможно, колкото и да е недостатъчно, да запазят реномето на училището си и качеството на образование в него. Всяко училище е абсолютно свободно да си подбира кадрите и така трябва да бъде – някак си не е редно министерството да го прави. Някои успяха. Пак казвам – донякъде, но успяха. Затова са и предпочитани.

    Що се отнася до частните уроци – тях си ги има абсолютно навсякъде, само дето са организирани в училищни и извънучилищни центрове. Аз лично съм с 2 ръце „За“ един учител да изкарва допълнителни пари от тях, стига наистина да дава качествен продукт, а не да изнудва закъсал ученик, че ще го остави на поправка, примерно.

    По отношение на управлението на образованието не споря по никакъв начин. Определено, каквото и да се направи в тази посока, все ще го бутне напред. Просто твърдя, че има десетки неизползвани механизми от страна на учителите да продават труда си и да са доволни от професията си, като при това тези механизми ще бъдат посрещнати с разбиране и от ученици, и от учители. Ама схемата „дай да вземем първо по хиляда лева заплата, пък останалите неща да си ги караме по старому, щото от там капе здраво…“ е малко нагла, не мислиш ли?

  13. Съгласна съм, че (все още) има училища с качествено ниво на преподаване. Докога обаче? Докога директорът ще успее да задържи кадърния преподавател и какво ще прави, когато най-накрая се окаже, че може да избира само измежду некадърен и по-некадърен? Как и за колко време ще успее да задържи кадърните, като няма никакъв ресурс да ги стимулира с подходящо заплащане?

    А схемата „дай първо за вземем хиляда лева заплата, пък после ще видим“ не е по-нагла от схемата „ти работи, пък после аз ще видя какво и колко ще ти платя“. Изконно право на трудещия се е да протестира срещу лошите условия на труд и ниското заплащане. Всъщност, с целия предълъг пост исках да кажа точно това (макар и не само): че в стачката няма нищо лошо, лошото са набиваните през годините предразсъдъци.

  14. Статията е напълно вярна. Но грешното е, че се стачкува кастово – трябва всички да се вдигнат срещу този кабинет. Сигурно звучи много патетик, но аз мисля, че времето на тоя кабинет е изтекло отдавна. Надявам се университетите също да се включат в стачките от октомври.
    И напролет трябва нови избори… Дано не звуча като хатакаджия, но това вече не се трае просто.

  15. Споделям напълно написаното в частта за необходимата драстична промяна в образованието.
    Това е задължение на правителството – да предприеме действия след обсъждане на програма в обществото. Такова обсъждане не съм забелязал да е имало досега, значи няма и програма.
    Не симпатизирам въобще на стачките – а на тази и то именно сега, още повече. Защо не стачкуваха учителите през лятото? С шествия с коли и без коли, митинги пред училищата и на площади, с дискусии в СМИ и т.н. и т.н.?! Като гледам синдикалните дейци (имам си и съученик сред тях) ме побиват тръпки какво още можем да очакваме… Иначе наистина заплатите на учителите и лелките в градините са ниски, но ниска е и пенсията на баща ми и тъщата ми и т.н. и т.н. Повишаването на заплати в бюджетния сектор на калпак, както е само началото на процеси завършекът, на които ще е сходен със случилото се през 1996-97 год.
    Ясно ми е, че и това правителство като всички от последните 15 години няма да направи нищо съществено за реформиране на образованието – защото тези реформи преди всичко: ще затворят училища в селата, техникуми и др. средни училища в някои градове; ще отнемат част от сладката хапка на обществените поръчки за многото автори и издатели на учебници и тетрадки към тях, ще позатворят кранчето на частните уроци како се промени системата на прием – а всичко това вкупом ще засегне учители – потенциални гласоподаватели за различните партии, сдружения и пр., местни техни активисти, кметове и прочие лобита.
    Тогава какво да се прави – след като управляващите толкова години не узряват да предложат на обществото нов проект за начално и средно образование?
    Защо кадърните и читави млади хора сред учителите не го изготвят и предложат? Да си направят сдружение, съюз – да се потрудят сега и през лятото и да излезат с нещо, което да предложат на дебат в обществото.
    А не г-жа Янка Такева и компания след „гладуване“ преди години и стачката сега, след 2 године отново да рекетира косвено родителите за още 50 или 100% увеличение на фона на приказки от „Хиляда и една нощ“ за достоен труд, морал…

  16. Хм, стачка посред лятната ваканция какво би донесла освен учудено повдигната вежда и присмех? А иначе съм съгласна, че много хора в България са ощетени откъм доходи. Именно затова по света като цяло хората са солидарни със стачкуващите – взаимност за взаимност, не знаеш кога ще ти се наложи и на теб да развееш знамето.

    И пак ще кажа – нищо страшно няма в една стачка. Тя си е естествено продължение на несполучливо завършили преговори. Страшно е държава, в която не са позволени стачките, страшна е страна, чийто народ се страхува от стачките, страшен е и народ, който целият се е вдигнал на стачка. Това обаче, както също казах, просто означава, че правителството е започнало да стачкува много отдавна. И аз като Спар ще река, че може и да звуча много патетик, ама така ги виждам работите 😉

  17. Без да съм в час по въпроса за образованието,мисля си ако се въведе правилото:минимален брой на учениците в клас 25 и минимални часове за учител 32 часа, на учетелите могат да им увеличат заплатите с 100 %

  18. Марфа, разбира се че няма нищо страшно в една стачка. Стачките от поне век насам са едно от средствата на наемния труд да отстоява интересите си и след 1989-91 год. едва ли у нас някой се страхува от тях, освен от моментния дискомфорт.
    Солидарност със стачкуващите – най-често те наистина я получават в една или друга степен според каузата си и умението да я представят пред обществото.

    Но в нашия случай просто нямаше преговори, а и време за преговори, които да се провалят, че да е оправдана стачката. Имаше само крилати фрази: „100% увеличение на заплатите“ и от другата страна „няма толкова пари в бюджета или нещо подобно“ обменяни може би седмица преди 15.09.. Някой да отстъпи по нещо, някой да търси сближение на позиции? Измислена стачка според мен. Било заради местните избори, било за друго – то ще си проличи.

    Та за това ти писах за лятото – аз зная, че никой учител не е луд да предлага синдикални искания през лятото, тогава няма да го има ефекта на рекета над родителите. Но щеще да има много време за разгръщане на исканията и обосновката им, за преговори с министерството и общините, за търсене на компромиси и решения. Ето това са преговорите, но окй от учителите да ги води? Пък като нямаше резултат от такива преговори през август – стачката щеще да е закономерна през септември и със сигурност с повече солидаарност и подкрепа от обществото.
    Ниски заплати, измислени синдикати с дейци подвеждащи масата зад себе си за извличане на лични дивиденти – това е действителността сред учителите от години насам и тази стачка няма да я промени според мен.

  19. Пействам тук разговор от едно чатче:

    КНСБ, Весе, както и подопечният СБУ на простакелата, някъде около 90-91-ва си поделиха по братски с Тренчевата Подкрепа имотите на бившите профсъюзи. При няколко предишни стачки СБУ възтановяваха удържаното на своите членове.

    Под братска подялба имам предвид 70-30 в полза на КНСБ, но и 30-те% на Тренчев не са лоша цифра.
    Аз, понеже ги много мраза, се нахаках в новия синдикат Промяна, който пък се оказа синдикатче на Симо! Някой да е чул тоз синдикат по сегашните събитя? Няма и да го чуе.

    като как синдикатът на члена на симовия предизборен щаб Пламен незнамкойтамбеше ще се обади срещу симовия министър и зам.премиер? А?!

    Ама членовете му стачкуваме, щото се отнася за всички, не само за нЕкои, както се опитва да ни вменява сума народ.

  20. разпродажбата на поделеното – май че стана около 1997-1999 год. ако съдя по въшните белези на благосъстояние на моя съученик – синдикален бос.

    Ето защо не ми харесват синдикатите – всички страдат от един порок – уреждат върхушката си на гърба на членската маса с приказки за морал, достойно заплащане и прочие, а зад гърба на тази маса продават имоти (в България – приватизация), въртят сделки с правителството и работодателите, обслужват партийни интереси …

  21. и аз мисля, че учителите трябва да предложат какви да са реформите в образованието, и ако им се занимава и са наясно с работата си, досега можеше да са подготвили някаква програма и да я предложат на министерството, но на тях не им се занимава, защото заплатите им са малки …
    пък да си губят времето по време на лятната ваканция…

    и не съм убедена, че учителите искат да работят по друг начин – ако искаха, щяха. работила съм в училище достатъчно дълго за да знам, че в час учителят си е сам господар и не може никой да диктува стила му на работа, че ако има желание, дори и с глупав учебник, ще намери начин (поне на мен не ми е било трудно, а забавно), а относно учебниците … учителите и тук имат достатъчно власт – ако масово не харесват предлаганите учебници, ами да бяха го казали на висок глас. същото се отнася и за учебните програми.

    препечатвам последния си коментар от темата за норвегия и бурунди, която позаглъхна:

    сегаааа, чудесно е, че обсъждаме тия неща, обаче колко учители участват в такива обсъждания? колкото пъти съм участвала в онлайн обсъждане на образователни проблеми, съм забелязвала, че в дискусиите почти не се включват учители. повод за размисъл #1

    някой ден ще разкажа за една среща на министъра вълчев с директори на училища от нашата област, на която присъствах, а сега само ще спомена, че миналата година хиляди учители участваха в обсъждания какво да бъде образованието. теглеха ги от мон като на тото, с компютърна програма и ги канеха да обсъждат учебноти съдържание по предмети. тези срещи, обаче, май се превърнаха в обсъждания на това дали ще има съкращения и как да бъдат предотвратени, така че … на учителите беше дадена възможността да изразят мнение какво да се учи и по колко. те използваха тази възможност, за да покажат, че всичко трябва да се учи по много и по възможност в същия вид.

    всяка година учителите имат възможността да избират учебници. от мои познати инспектори знам, че учителите отново избират не нещо ново и интересно, което ще вдъхнови децата, дори и на самите тях да е било интересно. избират традиционни неща, с обосновката, че онова повече им харесало, ама с това били свикнали да работят.

    в училищата вече има доста компютри и интернет, а на учителите организираха курсове по компютърна грамотност. познайте колко учители използват възможността да работят на компютрите в училище, да ползват нета, както и да провеждат часове там. един директор каза на министъра, че за това трябва да им се плаща – че отиват от една стая, в която няма компютри в друга, в която има. а един директор разказва, че оставил компютрите в кашоните, завил с одеяла и заключил, понеже бил чул, че има вируси. и това не е виц.

    на учителите се дават доста поводи да предложат изменения в образованието, но те не използват тези поводи. когато министърът обясни, че нещо бива да се промени, те обясняват, че е малоумен. мисля, че реформи няма да има, понеже това, което се пише като стратегия и обсъжда бива саботирано отвътре.

    това са моите скромни наблюдения в училище и в близост до училище. до ден днешен работя с учители и директори.

    има светли личности сред учителите, но за жалост те са малцинство. това, което става в училище е отражение на обществото ни – училището е такова, каквото го желаят повечето хора. ако толкова искаха да е друго, нямаше да си траят на родителски срещи и да плащат рекет, нали?

    и да, подкрепям принципно много над 100% увеличение на заплатите на учителите, но ако ме питате дали всички го заслужават, ще кажа, че ако трябва да съдя само като родител … ок, само физика и музика не ми се е налагало да преподавам дотук, така че смятам, че тези госпожи си вършат работата.

    истината е, че обществото не се интересува от ставащото в образованието, иначе тези дискусии щяха да са широки, иначе родителите ако не бяха доволни от ситуацията, да бяха вдигнали шум до небето. явно повечето са доволни. и ще вдигнат шум само ако има шанс матурите да се проверяват така независимо като TOEFL, че шансовете децата да се провалят с гръм и трясък да са огромни.

  22. „Физическото възпитание рядко е любим предмет“

    Моля? Където аз съм учил, физическото винаги беше любим предмет, поне на мъжката час от учениците. А това, че нормативите и изпитването по него са тотални абнсурди е отделен въпрос, при положение, че 95% от часовете даскалът дава няколко топки и остава децата да се забавляват. 🙂

    Иначе истината е някъде по средата, трябва и заплатите да се вдигнат и реформа да има, но и учителите да покажат, че масово заслужават тези заплати, примерно като спомогнат за реформата и пооредеят редиците им след уволняването на некадърниците. За мен е доста абсурдно примерно учителите в гимназия, за която иам огромен наплив и се влиза с висок бал да взимат същите пари като тези в средностатистическа гимназия, където само се отбива номера, за да получат учениците диплома (не че това го няма и в „елитните“ училища). Или учителят по физкултура, който само идва да дава топката на децата и отива в кафенето да чака следващия „час“ да взима същите пари като учителка по математика, чиито ученици примерно постигат среден успех над 5,50 на кандидатстудентски изпит почти без частни уроци. Ясно е, че диференциация на заплащенето ще се постигне много трудно, но по-добре да пробват поне, вместо да си карат по старому. А за изграждането на обща култура, дайте да не започваме, че не съм в настроение да псувам. Нека само да кажа, че зазубрянето и изпяването на уроците, с последващото им моментално забравяне не е начинът за постигнането на такава култура. 🙂

  23. Много добра статия. Задълбочен поглед върху проблема. Но следвайки името на блога ти, ще кажа само, че всичко зависи от гледната точка.

  24. Мат, всичко е субективно, душа. Аз ти казвам, че ако те карат да прескачаш коза, въпреки че те е страх, щото инак ще имаш двойка, или пък да си кекериш голямото дупе на успоредката пред тълпа четиринайсетгодишни подхилкващи се пубери никак не допринася за изграждане на добро самочувствие и за разгаряне на искрена любов към този предмет. Ама то това важи и за музиката – дай сега, пей пред всички. Ама можеш, ама не можеш – пей. Щото тъй е написано в програмата. А бе изобщо няма какво да говорим, драстична промяна в системата е нужна дори и да доведе до съкращение на учители, естествено, че преподавателите в елитните гимназии трябва да получават повече от колегите си в обикновените, но диференцираното заплащане е точно на същото място, дето е и реформата – в устата на министъра. За тези неща се говори, но никой не ги е виждал.

    Лид, преди години имах една учителка по история, Панайотова. Жената се амбицира да създаде качствено нов учебник по история за десети клас. За тази цел си набави френски учебници, испански учебници, н’нам какви учебници… Помоли ме да й преведа част от испанския учебник, за да види за какво става въпрос. Там нещата не са на принципа „написан урок, който се назубря и изпява“. Има, естествено, и писани факти. Тази година това е станало, този пълководец това е направил… Обаче има освен всичко това и картини от тези епохи, списък с произведения от епохата, които е добре да бъдат прослушани. Списък от филми за епохата. Списък от книги за епохата. Така например в темата за Балканите под турско робство освен всичко бяха дали като филм и да гледат „Козия рог“. Ама оригиналът, не секшън-римейка де. И така, освен дето учителят разказва все пак урока, той иска от децата да кажем реферати на базата на материалите, да представят собствено изследване, да обяснят пред всички собствената си визия и т.н.

    Жената работеше в един авторски колектив, в който, естетвено, също имаше някъв академик ли беше, професор ли беше, какво беше там… Излишно е да казвам, че идеята, по която тя работи цяла година, когато възложиха на колектива списването на учебника, беше осмята и отхвърлена. Академикът наблъска страниците с готово смлени и сдъвкани уроци, щото к’ва Испания, к’ва Франция, к’ви пет лева, пък и къде щели да търсят децата материали и изобщо, наблъска ги с характерните нищонезначещи академични фрази и с това се приключи. Панайотова си взе петте лева за участието си в авторския колектив и толкоз.

    Та на кого, викаш, учителите да предложат чисто новата програма, кой ще ги вземе насериозно, кой ще ги изслуша, че не разбрах? Като пожелание е добро. Като изпълнение – всички сме наясно, че всяка предложена реформа или каквото и да е със същия успех може да бъде занесена в Йерусалим и оставена пред Стената на плача. Че може и успехът да е по-голям, току-виж Дядо Боже чул.

  25. твоята учителка не е успяла, защото не е имала колеги и общество, които да я подкрепят. жалко, жалко, жалко, но мнозинството диктува каква ще е картината в едно общество като цяло. а белите врани започват промените – все тая дали се намират долу, в низините, или горе, сред управляващите. и биват саботирани и осмивани от традиционно мислещите. така че като говоря за това, че учителите или който и да е от нас има възможност да подхване промени, не искам да кажа, че повечето хора желаят или им стиска да правят революции. е, според мен на повечето учители образованието им е удобно такова, каквото е. и ако резултатите са калпави, вината е у деца, родители и управляващи. ти искаш промените да дойдат отгоре. на мен ми е все тая откъде ще дойдат ако са положителни. проблемът е дали идеите ще имат широка подкрепа. щото ако нямат, могат да се наложат само с диктатура.

  26. Обаче, съгласи се, важното е промените все пак да започнат. А те не започват. Един учител може евентуално да предложи някакви свои виждания, дори учебник, да кажем дори концептуално нова учебна програма. Но нито може да я въведе, освен на локално ниво, нито нищо. А в това време министърът кърши ръце. И не само тоя министър. За да се стигне до това състояние, както казах, бяха необходими дългогодишни и усърдни усилия. Ами айде да я почнат тая реформа де, стига са я приказвали!

  27. Много е странно как нЕкои хора, спасили се по някакъв начин от системата, забравят конструкцията на самата система.

    Забравят йерархията, по-строга и от военната, забравят, че работещите в училищата не могат да мръднат и на косъм от хилядите официални инструкции, документации, нормативи, стратегии, учебни и контролни планове, програми и изисквания, и не знам още какви стотици килограми хартия, които задръстват учебния процес. Забравят, че белите врани никой не ги слуша, ако евентуално успеят да се промъкнат по някакъв начин през йерархията. Забравят отношението на собственото им министерство към тях, което ги третира като боклуци, в най-добрия случай не ги забелязва. Забравят надменното отношение дори към директорите, които са си заложили главите, на останалите институции като районни и общински кметства, регионални инспекторати, ХЕИ, пожарни, стопанска полиция, главни счетоводителки и каквото още там се сетите. Всички тези чиновници, вместо да търсят мнения, начини и диалог за подобряване на положението ни третират като изпълнителни боклуци. Това е положението.

    Нека никой да не си въобразява, че няма учителски предложения и разработки, базирани на собствен опит. Има, но отлежават години по чекмеджетата на квотните чиновници в министерство и инспекторати, ако все още са там, а не на боклука. И никой да не си въобразява, че реформите зависят от учителите, а не от някакво Дядо Боже в министерството и от квотата му орташки заместници, „експерти“ и „специалисти“, неработили и ден в училище, но държащи да се обръщат към тях с титлите им „проф. д-р“ и подобни.

    Реална реформа в тромавата и консервативна система на образованието няма да има, докато най-отговорните институции (сещай се министерство и министерски съвет) не осъзнаят необходимостта й. Всички останали приказки са прехвърляне на отговорностите към последните дупки на кавала.

  28. не съм забравила, не съм забравила. именно и аз това казвам – учителите, за които мечтаем са бели врани. в това е най-големият проблем. ако те бяха мнозинството, образованието щеше да е друго, въпреки чиновниците.

    човек, който не се страхува за местенцето си, не се страхува да бъде добър учител, въпреки всичките чиновнически безумия. аз бях такъв учител. и ако повечето бяха като мен, на първо място щеше да стои ученикът и неговите нужди.

    но за повечето учители преподаването не е призвание, а ЕДИНСТВЕНИЯТ начин за прехранване, за който им идва на ум. за тях по-важно е да спазят всички безумни изисквания и да не противоречат на началството. и такива хора ВЪЗПИТАВАТ децата ни с отношението си към живота.

    ще кажете, че е по-важно да бъдат специалисти по предмета. ок, нека са най-добрите специалисти. но може ли човек, който преподава само за да вземе пари да вдъхнови учениците си? а можем ли да очакваме високи постижения от ученици, които чувстват, че на учителите не им пука за тях, че не са влюбени в това, което преподават.

    ето затова децата ни се превръщат в нихилисти.

    не знам дали високата заплата и реформите отгоре изграждат личността на учителя. дълбоко се съмнявам.

    и ако личността на учителя няма значение, спомнете си вашите учители …

  29. А бе, да ти кажа, ако тръгна да си спомням за някои мои учители, трябва да сезирам международния съд в Хага. Слава Богу, че съм имала и инакви учители. А съм имала и най-обикновени хора за учители. Съвестни, вършат си работата да речем по-добре от посредствено, но просто едни такива, обикновени. Няма професия, в която да работят единствено гении.

    може ли човек, който преподава само за да вземе пари да вдъхнови учениците си?

    А може ли човек да вдъхновява учениците си, ако в страна с европейски цени взема африкански заплати? От какво ще живее този човек? С какво ще си храни децата, с какво ще си гледа семейството? С радостта в детските очи ли? И на мен би ми харесала подобна реалност, но уви, нашата е съвсем различна.

  30. Pingback: когато бях учителка в училище « полетът на костенурката

  31. а кой създава реалността? единствено правителствата или всеки от нас? чета кришнамурти тия дни, който казва, по повод питането на един учител как е възможно с Х пари да отглежда У деца, че истинският учител е призван и първото нещо, за което работи не е заплатата, а ако той лично получавал Х пари, не би си направил У деца.

    марфа, ти също пишеш без пари в тоя блог, нали? отделяш доста време и енергия за това. защо? понеже те привлича, нали? ами по същия начин някои хора си вършат работата. някои от тях получават много пари точно поради това, че бачкат от сърце. а други бачкат от сърце, въпреки че знаят, че никога няма да им се повиши заплатата 🙂 но концепцията, че парите не са върховният стимул не е лесна за схващане на емоционално ниво, особено когато смяташ, че парите не ти стигат.

    но дали парите ти стигат е … въпрос на гледна точка, марфа 🙂 казвам ти го от позицията на човек, който се люшка между много и малко и никога не е имал финансова стабилност 🙂

  32. Мхм. Пиша без пари в блога си, защото ми доставя удоволствие. Влагам енергия съобразно времето, което мога да отделя за това. Не пиша всеки ден и макар често да бълвам огромни постове, понякога слагам само картинка или стихче. Защото не печеля от това. И готвя с удоволствие, и други работи върша с удоволствие. Обаче! През свободното си време, Лид, така разпускам. Учителството е призвание, но е и професия. А всяка професия е призвание. И ряпа за да отглеждаш хубава ти трябва призвание на градинар. И един омлет да забъркаш свестен, ти трябва все нещо отвътре да имаш. Та дай сега като е призвание учителстването да го поверим само на монаси и монахини, които да се изхранват от земите на монастиря, да нямат семейства и деца и да работят за Бога и за хората. Знаеш ли? Никъде по света не е станало. А освен това ти гарантирам, че няма да стане и тук. Откъде знам ли? Защото знам, че никъде по света не са успели да подкарат каруца с квадратни гуми, няма да успеем и ние. Защо? Въпрос на здрав разум.

  33. разпускаш ли? ами ако имаше възможност с това да си вадиш парите, нямаше ли да го предпочетеш?

    имаше един филм „най-добрият човек, когото познавам“ с невена коканова – за вечерна гимназия ставаше въпрос … понякога просто е трудно да съчетаваш семейство и работа, да правиш каквото искаш и да вземаш много пари за това … но пък е лесно да намериш виновен, че не се получава точно така, както би ти харесало 🙂

  34. Подкрепям Марфа, Мима, както и много от нещата, които пише Лид (аз не пропуснах дългия й коментар към предишната дискусия, но е хубаво, че го е копирала и тук).
    Не харесвам, когато към учителите се предявяват нереални (според мен) искания, например както пише Matrim, „учителите да покажат, че масово заслужават тези заплати, примерно като спомогнат за реформата и пооредеят редиците им след уволняването на некадърниците“.
    Първо бих попитала коя точно реформа? Защото не знам вече кое поред просветно министерство уж се кани да провежда незнайна и за самото него образователна реформа.
    Второ, как да се уреди това с некадърниците? Аз като асистентка мога горе-долу да мина за учителка. Да предположим, че моят шеф вземе, че назначи очевиден некадърник. По някакви си свои съображения или просто защото по-кадърен не се е явил на конкурса (баламите в България се посвършиха и не само аз го забелязвам). Как точно аз, за да заслужа евентуално повишение на заплатата си, мога практически да допринеса за уволняването на този некадърник и кой после ще върши неговата работа?
    Защото, трето, мит е, че учителите си клатят краката без работа. Усещам тук-там да се прокрадва мисълта, че те трябва да преподават по 40 часа седмично. Ами кога ще преглеждат контролни, кога ще пишат тестове, кога ще четат, за да повишават или поне да поддържат квалификацията си? Кога ще се срещат с родителите, кога ще подпомагат изоставащите ученици, кога ще насърчават интересите на отличниците?
    lyd между другото описва как просветното министерство манипулира учителите да са против всякакви реформи в образованието (може манипулацията да не е умишлена – не съм сигурна, че в министерството са толкова умни). Заговори ли се за реформа, на учителите се казва, че много от тях ще бъдат съкратени, а на останалите ще бъде стоварена допълнителна тежка работа, която, разбира се, няма да бъде възнаградена дори със стотинка. Е, как да не са против реформите?
    Вижте само каква „реформа“ скопосаха за диференцираното заплащане. Добри учители са тези, които пишат проекти за Евросъюза (все едно децата от европроекти имат нужда) и губят времето на отличниците, мъкнейки ги по олимпиади и други безсмислени занимания. И ако ще всички учители в училището да са добри, ще вдигнем заплатите на най-много 40%! За да се карат помежду си и да не ни създават проблеми.
    Ето няколко мои идеи за образователна реформа: Солидно вдигане на заплатите, но съчетано с назначаване чрез конкурс като в университетите. Иначе училищата съвсем ще се напълнят с протежета и шуробаджанаци. Въвеждане на национални стандартизирани изпити – първо матури, по-нататък и годишни изпити. Диференцирано заплащане на учителите: чиито ученици се представят по-добре на изпитите, да получава по-висока заплата. Тези, които обучават деца с увреждания и деца в неравностойно социално положение (или какъвто друг евфемизъм измислите за циганчета), също да получават по-висока заплата. И приватизация на т. нар. елитни гимназии. В момента те служат като оправдание за спадането на общото образователно ниво. Демек, ако искате детето ви да научи език и изобщо нещо да научи, има си елитни гимназии, пратете го там. Ако не може да се класира, значи детето ви не е елитно и не заслужава да го образоваме сериозно.

  35. Браво Мая, абсолютно си права! Но всечки онези, които са извън системата не могат да си дадат сметка, че от учителите нищо не зависи!
    Дори и разгневените в момента родители не си дават сметка за собственото си безхаберие! Ами нали те са първите, които хукват, лъжат, правят, струват, да зищитят отрочето, натрупало отсъствия! Нали даскалката е безкрайно лоша и не разбира тенденциите в съвремения живот, защото виждате ли, моето чедо любимо изпсувало като каруцар в час или пък си играло игрички на луксозното телефонче, дето му купих онзи ден, наместо да слуша квачката какво му обяснява! Коя е тая и за каква се мисли, и тя ли, дето обувки като хората няма на краката си, ще ми прави оценка, че не съм си бил възпитал детето. Нямало да му пише 6, щото не знаел синът ми, ей сега ще я научим ние нея.
    И се започва един натиск, едни изнудвания, манипулации, не ти е работа. Е , да, ама, даскалът и той е човек, сещате ли се? И той деца храни и вярно в един момент вместо да се покаже нахакан и съвестен, затреперва за мизерната си заплата и мизерната работа, щото ако напусне и кандидатства при вас за работа, вие първи ще го осмеете и отритнете!
    Сложете ръка на сърцето, скъпи ревящи родители и кажете тук високо и на глас, колко пъти при явни нарушения, груби прояви на арогантност, вие като родители защитихте даскала и му подадохте ръка да вкарате заедно в пътя, кривналото отроче?! Каква педагогика проведохте в къщи на детето си? И защо всички обвиняваме учителите, за онова, което сами не вършим като хора, граждани, родители?!Колко пъти заехте позиция като родители по образователните безумия на МО и казахте- стоп! Така не става! Ние искаме това, това и така и ще помогнем, защото искаме нашите деца умни и достойни хора!
    Лесно се плюе, когато си от другата страна, но да си видим и ние кривините, па най-вече дали можем да ги изправим или ще ги доизкривим!

  36. Правилно си схванала, че учителите като чуят за промени, смятат, че те непременно са свързани със съкращения и натоварване, ама сега министерството да не говори за това ли? Ами какво да прави? Да ги изненада една сутрин?

    И защо да не са добри учителите, които правят европейски проекти? И защо тези проекти да са безсмислени? Чрез тях се тестват промени, които желае самият учител, и за да се направи нещо повече от рутинното, се дават пари. И пари, за да пътуват ученици и учители до други европейски страни и да видят как се учи и преподава там. Така желанието за промени, и работата по промените става спонтанно, и учителите и учениците влагат сърцата си. И идеята е новите неща
    да се интегрират в редовната програма, да я обогатят. Какво лошо виждаш в това?

    Има и стажове за студенти, които се подготвят за учители – в други европейски страни, И за това се отпускат пари, но … малко са кандидатите, за съжаление.

    Казвам тези неща „от кухнята“, защото работя в националната агенция, която администрира европейските образователни програми в България.

    А това, че децата не научават език в „неелитните“ училища в голяма степен се дължи и на родителите, които не настояват некадърните учители по езици да бъдат сменени, а вместо това пращат децата на платени курсове. В училище има доста часове по език.

    Просто всеки родител е приел, че образованието не струва, и всеки, който има възможност дава пари за уроци. Защо? Защо, когато всички родители виждат, че един учител не струва, си мълчат като задници на родителските срещи?

    Родителите не искат да се ангажират с нищо и учителите с право се ядосват. Но от друга страна, какво са виновни децата, които са се родили в семейство, което не прави нужното за образованието на детето си – поради каквато и да е причина? Защо забравяме,че в крайна сметка училищата съществуват заради децата, а не заради учителите, и в тая връзка, тези, които са рещили да станат учители, трябва да са наясно, че има много родители, които не успяват да направят нищо полезно са възпитанието и образованието на децата. НО за съжаление, родителите не се назначават с конкурси и не получават заплати за родителстването. Щом това е вярно за учителите, то тогава от тях трябва да се иска.

    Щом са се съгласили да започнат работа на ниска заплата, значи са съгласни да си вършат работата. Ниската заплата не е оправдание за незипълнението на служебните задължения, понеже никой никого не кара насила да започва една или друга работа.

    Вярно е, че с ниски заплати не се привличат много кадърни хора, но това е друг въпрос и той не замества въпроса за липсата на трудова етика у ниско-платените служители.

  37. Pingback: Резултатите от стачката, « Патиланско царство

  38. lyd, нямах предвид, че всички европроекти са лоши, а че е нелепо нещо, с което се полага да се занимават нищожен процент от учителите и от което учениците пряко не се нуждаят (поне не конкретно учениците на тези учители), да бъде критерий за определяне на заплатата. Представи си евроинституциите да получат от всяко българско училище по 7-8 проекта, писани от учители, напънали се да си повишат заплатите по законен начин! Все пак трябват много чукчета-читатели и малко чукчета-писатели, а не обратното.
    Аз самата писах европроектче веднъж, когато светът беше млад. Бях го предала, спазвайки срока от формулярите, ама не му бе писано дори да бъде достойно отхвърлено. Точно тогава нашите идиоти казали, че България е цъфнала и вързала и няма повече нужда от програма TEMPUS, и евроидиотите им повярвали и клъцнали със задна дата всички подадени по програмата проекти. Като се запознах с останалите европейски програми в действие и се уверих, че са негодни за човешка употреба, реших да ходя до Европа по Интернет.
    А сериозно, какво не одобрявам в безкритичното заимстване на европейски опит: Когато се опиташ да подобриш система като образованието, която е в глобална криза, не можеш автоматично да вземеш образец от дадено място и да го приемеш за добър. Трябва да имаш причини да смяташ, че наистина този образец дава добри резултати. А точно този момент се изпуска. В момента в Европа (и света) се експериментират какви ли не подходи за подобряване на обучението. Проблемно-базирано обучение, модулно обучениие и т.н., ти ги знаеш по-добре от мен. Засега всичките са с неустановен краен резултат и повечето (както е винаги с повечето идеи, подлагани на критична проверка), са по-лоши от старата система, която искат да подобрят. Но нашите образователни шефове обикалят Европа, вземат най-лошото отвсякъде и го правят задължително за нас.
    Преди години (горе-долу когато си писах проекта) се запознавах с курсове по биология с различни европейски университети с надежда да открия нещо, от което да се поуча. Но то се оказа като Светия граал – колкото по го търсиш, толкова по го няма. Така осъзнах, че ако искам курс, който да отговаря на моите свръхвисоки изисквания, просто трябва аз да си го напиша.

  39. Тъй наречените „проекти“ по които любимия ни МОН събира сега желаещи под дърво и камък са доооста отнесени и по никакъв начин не виждам да успеят да помогнат с нещо.
    Всеки, който е бил на представянето на 4-те основни програми е наясно с драконовските рамки, които са сложени във всеки от тях.
    За съжаление, вече почва да се усеща, че в българия няма достатъчно кадърни хора дори и само за да напишат тези проекти и съответно няма да могат да бъдат, ахъм, „усвоени“ тези средства и затова под сурдинка се споменава че ще свалят изискванията, само и само да има проекти подадени.
    Ноо, това няма да помогне, докато манталитета на директорите ще е „да ми ги отпуснат, пък аз все ще ги наместя някъде…“
    Проект се прави за свършена конкретна работа, в случая до 2 години. така не се правят дългосрочни промени…

  40. чакайте, за европроектите ще кажа две неща:

    1. по всеки предмет е приложимо да се направи проект по програма Коменски, освен това е лесно и не са нужни експерт-счетоводни таланти, както е с проектите, обявени от МОН. Става въпрос за по-малки суми, които са фиксирани 🙂 И идеята не е просто и само да взаимствате – далеч не е това. Идеята е да направите интересните неща, които не сте можели да си позволите и да поработите с колеги от други европейски страни, и децата ви да поработят с деца от европейски страни, защото вече сме в ЕС и трябва да свикваме да работим заедно – особено децата. Но затова ще пиша специално в блога си някой ден. Дори и проектът ви да не бъде одобрен, получавате точките от МОН, затова, че сте си направили труда. Отчитането е лесно.

    2. по всеки предмет е приложимо да се направи проект по програма eTwinning – всичко се прави в Интернет и не е нужно финансиране, и почти е изключено да не бъдете одобрени.

    А нашите методи на работа – с какъв установен краен резултат са? Че децата масово се нуждаят от частни уроци?

  41. Това за проектите е много интересно, заинтригува ме и с удоволствие ще го проуча, още повече, че имам доста идеи в тази област.

    А методите на работа… Те, че в много случаи са остарели, остарели са. Аз не спирам да го опявам това. Но чак масовото нуждаене от частни уроци – айде да не е толкова масово. Масово и то точно в определен смисъл става чак на края на средното образование малко преди кандидатстването за заветното „вишо“. Тогава се установява, че благодарение на найсетте учебника на найсетте авторски колектива, чието най-малко общо кратно представлява меко казано хаос, на кандидат-студента му се налага да хукне по уроци, за да си свери знанията. А бе… Чувствам се странно като самоназначил се обществен защитник на даскали, още повече, че спомените ми от училище не са най-радостните по най-различни причини, но чак толкова вина, колкото им се приписва тези хора просто няма как да носят. Иначе просто масово са за затвора.

  42. Marfa, искрено ти свалям шапка за разсъжденията и за дискусията, която се случва в блога ти.
    Чак ми се гади вече, като слушам за стачката и за учителите, и за ниските им заплати, и за бедното ни затруднено правителство, и за родителите, на които няма кой да им гледа децата…
    Много ми падна на сърце предложението ти учителите просто да гледат децата в училище. Реално е, знаеш ли. Особено ако накрая на курса на забавачницата им се издават Дипломи, в които пише, че тия дечица са завършили с пълно 6 „Първа частна международна всепризната супервисша гимназия по чужди езици, мениджмънт и ядрен синтез с разширено изучаване на икебана“. На какво да се обзаложим, че много родители ще се съгласят?
    Проблемът не са мизерните заплати на учителите. Проблемът е мизерната стойност, която имат знаенето и моженето в обществото ни.
    Проблемът не са разпасаните, непоносими, мързеливи, невъзпитани млади магарета. Проблемът е, че трудът и грижата дори на един-единствен учител, който да го е грижа за тях, практически не може да бъде остойностен в парични знаци.
    Проблемът не е в това, че учителите няма да получат исканото 100-процентно увеличение на заплатите си от това правителство. Проблемът е в това, че нито сега, нито догодина, нито никога няма да получат уважение.
    Туй то.

  43. За частните уроци аз се солидаризирам с Марфа и бих искала да добавя, че дори министерството да одобри само по един учебник на предмет и той да е с прилично качество, пак щяхме да чуваме същите оплаквания от родителите. Защото родителите имат поразителната способност да възприемат субективното мислене на своите деца. Имам предвид нормалното за 3-годишния убеждение, че сняг вали, за да може той да си кара шейничката. Така и много родители на думи признават, че задачата на училището е да просвети всички деца, но дълбоко в себе си му приписват друга задача – да подготви тяхното дете за университета и изобщо за успех в живота. Т.е. да просвети тяхното дете, а другите да остави недоучени, за да не са му конкуренция. И когато стане ясно, че другите деца са му много сериозна конкуренция, тези родители не само поръчват частни уроци (срещу което не възразявам), а и се оплакват, че училището не е постигнало желаната от тях цел – тяхното дете да е на две обиколки пред конкурентите си! Е, срещу това вече възразявам.

  44. lyd, да знаеш в някоя европейска (или друга) страна да има годишни изпити по национален стандарт? Понеже на първо гледане откривам информация само за матури от такъв тип. А да установиш чак на финала, когато вече е късно да се вземат мерки, че образователната система е лъгала детето ти 12 години, не ми се струва добра идея.

  45. Особено ако накрая на курса на забавачницата им се издават Дипломи, в които пише, че тия дечица са завършили с пълно 6 “Първа частна международна всепризната супервисша гимназия по чужди езици, мениджмънт и ядрен синтез с разширено изучаване на икебана”.

    Гениално е! :mrgreen: 😆

  46. На масата хора им се струва пределно ясно какво точно е да си учител (лекар, учен или дори шофьор в градския транспорт), само защото някакъв аспект от трудовата дейност на тези хора е пред очите им. И като съпоставят това, което виждат, с това, което знаят за собствената си работа, им се струва много по-лесно да си изкарваш прехраната като учител, например. И се чудят защо, аджеба, тия учители, като и без това нищо не правят, имат и някакви претенции.

    Г-н Б. Величков писа в [11]:
    „…Учителите /поне на книга/ са с норматив 700 часа годишно. Превърнато в нормални работни дни, това излиза някъде около 58 чисти такива…“

    Тази аритметика е абсолютно погрешна и злонамерена. Норматив от 700 учебни часа годишно е огромен, чудовищен, смазващ. Чистото учебно време (пред дъската) не е „някъде около 58 чисти“ работни дни а е точно 82 работни дни. Освен това, господинът очевидно смята, че учителят просто така отива в училище, влиза в час и започва да си пее урока. И с това приключват всичките му служебни ангажименти. Той не се подготвя за часовете си, не пише учебен план, не го изпълва с учебно съдържание, не чете книги – по своята специалност, нито по педагогика, психология или каквито и да било други. Учителят не провежда текущ контрол, не преглежда домашни, контролни, класни, есета, реферати. Учителят не работи допълнително с по-бавно успяващите, нито с тези, които напредват бързо и могат повече. Той никога не се среща с родители и не седи по 3-4 часа седмично на педагорически съвети. На всички им се зловидят тези „само“ 700 учебни часа годишно, да не говорим за 2-та месеца платен годишен отпуск. И никой не се сеща, че на всеки един час пред дъската са нужни минимум 2 часа подготовка и други присъщи дейности (по някои предмети – 4-5 часа). Да приемем, че са средно 3 часа – тогава какво излиза, че учителят с пълен хорариум реално изработва 240-250 работни дни – колкото всеки друг работещ, че и повече. А разпокъсаното работно време, твърде специфичната работна среда и постоянната промяна на правилата в хода на т. нар. „реформа в образованието“ – това си остава за негова сметка.

    А пък kanew писа в [19] :
    „Без да съм в час по въпроса за образованието,мисля си ако се въведе правилото:минимален брой на учениците в клас 25 и минимални часове за учител 32 часа, на учетелите могат да им увеличат заплатите с 100 %“

    В VІ клас аз бях 48-и номер по списъка. Имаше и още номера, нали буквата „С“ не е на края на азбуката. Беше просто невъзможно дори да седиш 45 минути в стаята, кислородът свършваше. Как са ни преподавали и какво сме успявали да научим, сами си представете. От тези спомени и от личния си опит като родител и преподавател смея да твърдя че 25 ученици в клас е МАКСИМАЛНО ДОПУСТИМИЯТ брой, над който просто няма смисъл да се опитваш да провеждаш урок. За 32 часа (седмична заетост, предполагам) вече писах по горе – това прави по 2 учебни часа на ден с подготовката и прочия, а учебните часове и сега са в пъти повече 🙂

    Та така, госпожи и господа. Колкото по-малко знае един (прост) човек по даден въпрос, толкова по-лесно и категорично съди. Лошото е, че от подобни (прости) хора зависи почти всичко – от избора на кмет (общински съветници, депутати, президент и т.н.) до размера на учителските заплати.

  47. @Светла
    Господин Б.Величков смята, че 80% от написаното е в сферата на добрите пожелания. Г-н Б. Величков смята също така, че един учител, ако подготвя един и същи урок по 2 часа повече от 3 пъти, значи този учител нещо му е сбъркано. Господин Б.Величков смята също така, че точните 82 дни, прекарани пред дъската,
    а) пак не правят цяла година работа
    б) по никакъв начин не отговарят по никакъв качествен показател на 82 часа, прекарани пред дъската през 1992-ра година, примерно.

    Изобщо – г-н Б.Величков може да продължава още много в този дух. Г-н Б.Величков също по никакъв начин не би се посрамил да признае, че бърка и да си посипе главата с пепел, но никой учител, за съжаление, не желае да седне да обясни на г-н Б.Величков къде точно е скрит ключът от палатката и какво точно се очаква от г-н Б.Величков, за да настъпи наистина промяна, освен изконното му задължение да продължи налива пари в една пробита кофа. Без да се оплаква.

    Ей сега, в разговор с една приятелка, г-н Б.Величков бе подсетен за дядо Вазов и неговия „Под Игото“ и по-точно – главата „Радини вълнения“. Г-н Б.Величков прекрасно си спомни, как Рада Госпожина се притесняваше какво ще покажат децата на родителите, защото от тях й зависи мястото и заплатата. Изобщо не й мина през ум на горката, че, ако се издъни, може да обвини родителите и системата в липса на системен контрол върху подрастващите.

  48. О, да, Рада Госпожина е наистина един твърде адекватен пример за състоянието, породено от управлението на съвременната българска държава, няма що. Опитвам се да разбера нещо – ти действително смяташ учителите за някаква отделна порода българи, които се отличават по това, че са некадърни, безхаберни, непрофесионални, виновни, че няма реформа в образованието, и изобщо като цяло са някакви твърде неприятни индивиди с леки и случайни изключения между тях, затова трябва да получават ниски заплати и да си мълчат, докато образоват и възпитават детето ти?

    Преди да ми отговориш, че само добрите трябва да вземат пари, първо ми кажи как точно да определим кои са добрите, какви са критериите затова, че са добри, какви пари би трябвало да вземат и защо това да се прилага само към учителите, но да не важи за никоя друга сфера?! Например само добрите министри да вземат хубава заплата, добрите им секретарки, добрите им шфоьори, изобщо добрите от тройната коалиция. Лоши спомени нещо си имал от училище? Все си попадал на даскали, които някак са успели да избягат от взора на полицията и не са излежавали заслужената си доживотна присъда? Превръщали са живота ти в ад? И сега намираш идеалния момент, в който да ги посочиш с пръст и да кажеш „на ви!“, а?

  49. Марфа, вече на няколко пъти пиша, че сред учителите има много достойни такива. Не го отричам. Обаче са малко и намаляват прогресивно, за съжаление….

    Всяка една среда, която предполага възможност за нерегламентирани и необлагаеми лесни доходи, рано или късно започва да изобилства от паразити. Е, тук отдавна е така.

    Какво ще кажеш, например, за предложението им да се вдигнат заплатите само на тези учители, които са стачкували, а на нестачкувалите да се запазят старите нива? Официално направено пред министерството. Това може би е едно изключително разумно предложение? Може би след това би следвало учителите с повишени заплати да поемат децата на родителите, които са подкрепили стачката и да им излеят на главата „рога на изобилието“, а останалите да останат „да си получат заслуженото“ при нестачкувалите? И изобщо – това според теб е предложение на хора, които наистина са загрижени за системата, в която работят?

    ОК, оттатък ти казах, че съм много „ЗА!“ един експертен екип да проведе реформата. А ти сигурна ли си, че този екип ще получи необходимото съдействие от всички участници в процеса?

  50. А аз няколко пъти казвам вече, че ако мислиш, че сега свестните учители намаляват, почакай да се дипломира новото попълнение и пак ми кажи какво ти е мнението. И най-некадърният сегашен ще ти се види като някой Айнщайн. Що е тъй? Щото тази професия е зле заплатена и в момента към нея се насочват само идеалисти, които я смятат за призвание и такива, дето гледат да завършат „вишо“. На идеалистите обаче по някое време им писва, остават тея с „вишото“. Ама нищо, нека още ги държим на ниски заплати, нека още им обясняваме колко са тъпи, прости, некадърни, длъжни на всички, как всички сме им работодатели, а че и те данъци плащат, и те деца имат не ни пука, пък следващите ще са даже още по-добри от тея, новите, дето чакат пред вратата.

    Коя среда предполага възможност за нерегламенирани доходи? Я да видим какво казвам:

    Ниските доходи водят до няколко неща и всички са отрицателни: те представляват идеалната среда за процъфтяване на корупция, а освен това отблъскват знаещите и можещите. Важи за всяка професия, не само за учителската.

    Гениалните простотии на Янка Такева ми е под достойнството да коментирам. Описала съм подробно в същата тая статия що е то синдикат по български и няма да е повтарям, само ще те помоля да не ми слагаш думи в устата.

    Никога човек не може да угоди на всички. Реформата обаче е нужна не заради учителите, а заради децата, така че щяло да имало недоволни учители за мен е доста второстепенен проблем, след като крайният резултат ще представлява по-образовани деца. Само че в конкретния случай не говорим за реформата, говорим за заплати. А защо говорим за реформата? Щото Вълчев се присети да заговори за нея и да надуе хорските глави с това едва щом се отвори приказка за заплатите. Къде бля досега? Що не я започна поне?! Всички знаем защо, но това оправдава ли го и какво са виновни подчинените на неговото ведомство за ниските си заплати?! Освен дето са виновни за това, че живеят в България, нали.

  51. Марфа, завършващите „вишо“ са една малка част от плявата, която нахлува напоследък в образованието. И аз не мога да не обвинявам училищата, че не упражняват никакъв контрол върху качеството на постъпващия при тях преподавателски материал.

    Освен това – нискозаплатената среда далеч не е единствената, в която корупцията процъфтява. Наред с останалите, какво ще кажеш да добавим и слабо контролираната такава?

  52. Малка част от плявата? А коя е голямата част от плявата в такъв случай? Ами какво да направи училищният директор, когато може да избира само между между плява и плява? Да извика тебе за преподавател по информатика, обещавайки ти 300 лева трудово възнаграждение? Дори и това не може да ти обещае, защото като човек, който няма педагогическо образование, за теб се прави изключение, че изобщо те наемат и могат да ти обещаят само минимална работна заплата. 160 лв.

    Нискозаплатената среда е точно средата, която създава идеалните корупционни условия, а силен контрол в една нискозаплатена среда е равнозначен ни повече, ни по-малко на някаква робовладелщина: държиш някого да ти работи почти без пари и внимателно контролираш да не би случайно да намери начин да си повиши доходите.

    А ти продължаваш да се опитваш да ми доказваш, че българските учители са сбирщина крийчъри, нещо, което не мога да разбера защо го правиш. Постоянно се опитваш да прокараш тезата, че те трябва да работят срещу ниски заплати, едновременно с това се оплакваш, че нивото им пада и ти е чудно защо, мечтаеш за времето на Рада Госпожина, като пропускаш факта, че инерцията на идеализма изчезва тутакси след фронталния сблъсък с цените в магазина, смяташ, че учителите постоянно са ти длъжни с нещо, а ти нищо и никому не дължиш. Те не са ти длъжни. Никой не ти е длъжен. Никой няма никакво задължение да си върши работата, ако не му плащат. Не ми пробутвай отново, че те имали морална отговорност към обществото, щото общество у нас няма. У нас вместо общество има Гелета и Вутета, които са доволни, когато на другите им е зле. Едно нормално общество не би гледало на част от съставляващите го като че ли са вируси.

    Хората не са ти длъжни, заплатите им са ниски, те протестират. А реформата в образванието няма абсолютно нищо общо с това.

  53. „А ти продължаваш да се опитваш да ми доказваш, че българските учители са сбирщина крийчъри, нещо, което не мога да разбера защо го правиш.“

    Аз прекрасно знам, че не са такива, но защо те непрекъснато се стараят да ми докажат обратното? Мисля, че, съгласно разбиранията ми за обществото, учителите би следвало да се нареждат сред най-образованата и интелигентна част от него. И като такива би следвало да ме третират като равноправен член на същото това общество, а не като източник на постоянни допълнителни доходи. Би следвало да имам някаква алтернатива. А аз я нямам. Прекрасно знаеш, че в едно училище има стотици проблеми, които спокойно биха могли да бъдат разрешени на локално ниво, без каквато и да е намеса отгоре. Защо тогава те не ми позволяват диалог по тях? Когато проблемите са от финансово естество, те не искат да им съдействам, а искат да им дам пари и те да ги решат по техен начин. Когато проблемите са други – вдигат рамене и ме препращат към „съответния инспекторат“. Направихме си експеримент. Искахме да затворим една врата, която смесваше коридорите на децата от 1-ви клас с тези на юнаците от горен курс. Мисля, че се сещаш защо. Учителите ни препратиха към директорката, тя към инспектората. В инспектората бяха безкрайно потресени, защото това си било въпрос на училищното настоятелство. И трябваше да направим още 3 скандала, за да се стигне до там, че един портиер да отиде да врътне един ключ. Накрая една учителка сподели на уше, че всъщност вратата била отворена, защото от там било най-пряко да минават майсторите, дето ремонтират директорския кабинет. Но нас трябваше да ни изпратят в инспектората. Баси наглата история.

    Смешен пример. Единичен пример. Но прекрасен пример за безочие, чувство на безнаказаност и липса на желание за диалог. Ако тъпата овца си беше споделила драмата, мислиш ли, че някой от нас не би се навил на седмица изчакване? Но тя предпочете тази седмица да ни я прекара на къс пас с инспектората. Що пък не – ние или няма да отидем, или от там ще върнат паса, и в двата случая седмица ще изтече.

    Та. Предлагам примирие. Аз ще кандисам, че управлението ни за нищо не струва /то пък къде ли съм го отрекъл/, а ти ще се съгласиш, че тея 100% по никакъв начин няма да оправят системата. Deal? 🙂

  54. Не знам как се стараят да ти докажат, че са сбирщина криминали и не ми е ясно защо ти не третираш тях като равноправни челнове на обществото, а живееш с вярата, че можеш да им нареждаш и да ги задължаваш, като че ли си им някакъв господар. Не знам защо искаш те да вършат неща, които не са им задължения и ми носиш не кофи, а цели кладенци води, за да ми обясниш как реформата се започва от масата, а не от главата. Не искаш да си припомниш уроците по история, за да се сетиш, че когато реформата започва от долу вместо отгоре, тя обикновено се нарича революция и е свързана с кървави и нелицеприятни събития. Не си даваш идея, че по твоята логика те също имат правото да ти нареждат и да те задължават. А всъщност никой от нас няма правото да нарежда на друг от нас. Всички сме в кюпа и ти ако вземаш хиляда лева заплата, въпреки че трудът ти, колкото и да е квалифициран е значително по-маловажен от труда на учителя, който се грижи за образованието на хилядите деца, които преминават през ръцете му през годините, нямаш право да съдиш някого за желанието му да му се заплаща достойно. Колкото и компютърните професии напоследък да са модерни и котируеми, обществото много по-лесно би преглътнало липсата на един програмист или уеб-дизайнер, отколкото липсата на един квалифициран учител. За това не мислиш, защото имаш осигурена добра заплата и по тая причина си поредния Геле, който не му пука за терзанията на Вуте.

    Директорката е идиотка. Нямаше да е идиотка ако всеки по веригата си вършеше работата. Впрочем, ако държавата работеше нямаше да се налага хора да търсят съдействието на телевизията, че дано някой да дойде и да вдигне колата, която им вие под прозорците три денонощия. За подобни безобразия не е виновна учителката по химия и даскала по математика, виновни сме всички, че търпим, а когато има възможност да не търпим повече, обвиняваме за всичко Вуте, че е по-удобно.

    Не помня някъде да съм твърдяла, че стоте процента ще оправят системата, но адски добре си спомням, че в продължение на няколко дни като маниачка повтарям, че учителските заплати нямат нищо общо с образователната система. Твърдя, че системата трябва да се реформира и твърдя, че заплати от 100-150 евро в една страна от европейския съюз не са нищо друго освен гавра. Не съм преставала да го твърдя, така че не виждам що тепърва трябва да се съгласявам със собствените си твърдения. Знам само, че никой не е длъжен да работи без пари щото някой си вярвал, че не било уместно да се иска да се работи срещу пари. Не сме в социализма според официалните данни.

  55. „…учителските заплати нямат нищо общо с образователната система.“

    Моля???

    Дай да се върнем на бай ти Стоян. Какво прави шефът му, когато установи, че последните 15 години клиентелата му е намаляла 3 пъти? Може би преустройва производството? Може би бай Стоян минава метър, но бай Иван и бай Пешо биват съкратени? Може би се юрва да търси други пазари. Може би на бай Стоян, бай Иван и бай Пешо заплатата започва да се формира по някакъв начин като процент от пласираната продукция? Не знам, всичко това са възможни варианти, както е възможна и комбинация от тях. В едно съм категорично убеден – на никой разумно мислещ шеф няма да му мине през акъла в този момент да вдигне заплатата на бай Иван със 100%, колкото и бай Иван да му сваля звезди, лампи и крушки, че, видиш ли, от утре просто ще е супер, ти само ми дай парите.

    Марфа, ние сме бедна държава. Социално ориентирани могат да бъдат само и единствено богатите такива. Нека да направим елементарна математика. Да вдигнем заплатите на 30 000 души с по 400 лева на месец. Това прави 12 милиона месечно или 144 милиона годишно. Откъде ще дойдат тези пари??? И айде да спрем да дъвчем мерцедесите и беемветата, щото вече стана банално. Дори и да се лишат от тях – грубо да сложим по 100 000 евро на мерцедес, за 20 коли това прави 20 милиона евро или 40 милиона лева. Да оставим настрана, че сделка за 40 милиона за автомобили до сега не е имало и да видим къде ни се губят другите стотина милиона.

    ДА, заплатите им са ниски. Ниски са, както са ниски заплатите на докторите, полицаите, миньорите, горските стражари, социалните работници и още, и още. Да не забравя, че и пенсиите са ниски. Не можем да им вдигнем на всички със 100% заплатата не заради това или онова правителство, а поради чисто икономически показатели. Лесно могат да се напечатат пари, ама тогава в един момент всички ще заревем от цените. Лесно могат да замажат очи и да пренасочат някой европейски целеви кредит, ама тогава, утре, аз и ти или децата ни ще се озовем с един кофти целеви кредит за изплащане, заради който няма да можем да вдигнем заплатите на докторите, примерно. Трябва да се търсят компромиси. А сега ми посочи един-единствен разумен довод, поради който аз да избера вариант, при който на учителите се дават 100% заплати, а останалите се оставят на изчакване, докато не им писне и на тях?

    И пак да си задам за пореден път въпроса – защо аз трябва да бъда изнудван от едни хора, които искат да си живеят като преди 20 години, ама с днешни заплати? Плюем правителството, ама, като ни изнася, се държим точно като него – „като не ви харесва, дайте си децата в частни училища….“. Е, аз същото мога да кажа на учителите – като не ви харесва, отивайте да работите в частните училища, тъкмо ще ги развивате. Аз имам финансовата възможност да пратя детето си в частно училище, но не виждам необходимостта да го правя и да му насаждам насилствено идеята, че е по-различен от децата в квартала, с които играе всяка вечер, само и единствено защото някой си, който взима заплата от моите пари е решил, че най-лесният път да си вземе увеличението е пак в моя джоб. Въпреки това бих го направил – ако някой ми даде алтернатива, чрез която парите, излизащи от моя джоб за образование, бъдат насочени към същото това училище, където е детето ми. А не да плащам 2 пъти за едно и също нещо, само и единствено защото на някого така му харесва и изнася.

    Изобщо, когато ни изнася – общество сме. Когато не ни изнася – обществото трябва да ни е длъжно. Айде, бе!

  56. Няма какво да се молиш. Факти. Образователната система е едно. Тя е основана на методиката на преподаване. Сега, въпрос с повишена трудност:
    Какво общо има остарялата методика на преподаване, непроменена още от времето на ранния социализъм, с ниските заплати на толкова много български граждани, сред които попадат и учителите? Много те моля да ми отговориш.

    Между другото, ако клиентелата на шефа на бай Стоян намалее, естествено, че ще се наложат съкращения. Никой не спори. В България се закриха вече доста училища, а аз с ушите си чух министърът да се хвали, че така са били икономисани 200 млн. лева. Това беше преди няклко месеца, зимата, мисля. Може и по-рано да е било. За съжаление не намерих писмено потвърждение на тези му твърдения, защото по неизвестна причина прозрачността в приходно-разходната част на МОН е толкова голяма, че чак е невидима. Да допуснем обаче, че не съм имала халюцинации и министърът наистина го е казал. Само дето кой знае защо тези икономисани 200 млн. не са се влели обратно в образованието. Откъде знам, че не са се влели ли? Ами например знам, че министърът още повтаря като обсебен как на не знам колко училища били подарени компютри още преди няколко години. Ако тези 200 млн. бяха влезли по някакъв начин в образованието, дали нямаше сега да са заместили любимите му компютри в изречението, което толкова обича да повтаря, когато стане дума за модернизация в образованието? Къде са тези пари? Много лесно, нали накрая си имаме бюджетен излишък, дето толкова си го обичаме!

    Съкращения може би трябва да има. Не се знае. Това ще зависи от новата образователна система, която още е във вид на сперматозоид, лутащ се безцелно по пътя си към яйцеклетката. Ние не знаем обаче дали образователната система няма да поиска дори повече учители, защото, да кажем, няма да включва в себе си задължителното изискване децата в един клас да не са повече от 20. Примерно говоря. Нищо не знаем. Обаче така, както чета обаче писанията ти, ти лично още не си решил, че търсене на учителския труд на пазара няма. Ако в момента се изпоуволнят механично известен процент от преподавателите, това ще доведе само до едно-единствено нещо: уголемяване на паралелките. Искаш ли детето ти да е записано в дневника под номер 53?

    А тебе кой те изнудва, не мога да разбера. Много се дразниш, че на лозунга ти „като не ви харесва си намерете друга работа“ някой ти отговаря „ами на теб като не ти харесва си дай детето в частно училище“. Кое точно те нервира?

    Добре, има някакви хора, които, кой знае защо, не могат да закърпват месеца с 200-300 лева. Проблемът е техен, защото, както гледам, ти си човекът, който имаш избор. Учителите и бездруго са некадърни пиявици, смучещи потта на честния трудещ се и дори да бъдат толкова нагли и безотговорни, че напуснат училището, никой няма да ги наеме да работят нещо нормално. Ти какво, жалиш ли ги?! Дай си детето на частно училище и остави онези нещастници да тънат в собствената си мизерия, какво си се впрегнал толкова?! Зор да си дадеш детето в ръцете им! Не го разбирам… 😐 И след като са такава паплач, защо гориш от такова нетърпение да върнеш детето си в техните лапи? Да, наистина, общество сме само когато се отнася до нас. Ако обаче проблемът е на някой друг – да мре или да не се оплаква. Правилно, така трябва.

  57. Pingback: Величков»Blog Archive » За учителите, ама по-иначе.

  58. Из блога на Мартин Заимов:

    Проблемът на образованието е в неговото управление, а не в това, че учениците са лоши или учителите некомпетентни. Доброто образование има нужда от две неща – умело финансово управление и обществено участие

    Измъкнато е от контекста, касае само това, което би могъл да направи някой кмет за общинските училища, но ми хареса като мисъл. Може да се разшири. като цяло, Заимов ми е симпатичен. Жалко, че няма как да гласувам за него. 😐

  59. Кое му е добре мотивираното? Че ако повишат заплатите на учителите, ще трябва да вземат лекарствата на онкоболните ли? Не виждам там нищо, което премиерът и обкръжението му да не повтарят от края на септември: „за да дадем на тези ще трябва да вземем от онези“, което не е нищо друго освен насъскване на хората едни срещу други на първосигнално ниво.

  60. Марфа, първо – поздарвления за статията. Бих се подписала под всяка твоя дума /имам само някои забележки по въпроса за учебниците, но това си е отделна и доста обширна тема/. Не знам с какво се занимаваш, но явно познаваш проблемите на образованието доста добре.
    Аз бих искала само да добавя, че съм в системата от 1994 г. и никога не съм виждала учителите толкова обединени и толкова решени да се борят до край.
    Колкото до медиите – те винаги са давали меко казано неточна информация за положениет в училищата. Този път обаче надминаха себе си с манипулациите.
    Съгласна съм напълно стеб, че ниските заплати всъщност не са най- големия пролем на българското образование. Нужни са много и генерални реформи, но от друга старана все от някъде трябва да се започне. Само че да се повтаря „първо да повишат качеството на работата си, после да искат заплати „е пълна безсмислица. Поради простата причина, че ако образователната ни система продължава да е в това окаяно състояние, скоро няма да има кой да подобрява качеството. Познамвам много млади хора амбициозни, желаещи да си свършат работата както трябва, но … не издържаха дълго в училище. Познавам и доста други, които се канят да напуснат ако и този път стачката е неуспешна. И причината няма да е само в смешните заплати. Просто не желаят повече да бъдат унижавани от „техния“ министър, предавани от синдикатите и да слушат абсолютни лъжи от медиите. За тези, които не знаят – и в момента съществува сериозен недостиг на преподаватели по английски език и информатика. За какво модерно образование може да се говори при това положение?
    Накрая бих искала да добвя и нещопо въпроса с с така наречените „синдикални лидери“. Някой да знае какава е процедурата за сменянето им? Ако преговорите пак се проалят този въпрос ще стане доста актуален. Аз лично говорих с десетки учители – нито един не знаеше кой и как е избирал Янка Такева например. Ясно е само, че не е избирана пряко от редовите членове на синдиката. Очевадно е , че те не биха дали гласа си за нея.

  61. А, идея нямам за синдикалните лидери… Ще попитам обаче, все някой трябва да знае. Английски и инфоратика… Че кой нормален човек, който знае английски достатъчно добре, ще се забие да учителства, вместо да използва познанията си по този език за други цели? За информатиката да не говорим… Всеки, дето знае как да си пусне ICQ-то може да почне работа поне като секретар/ка, ако не друго. Оттам нататък айде вържи един програмист на Perl да преподава информатика срещу джобни пари и унизително отношение.

  62. @Ани

    Ето тук е Уставът на СБУ към КНСБ:
    http://sbu-haskovo.com/ustav.htm
    По-специално, чл. 19-22 регламентират избора на ръководни органи на национално равнище. Интересно е, че не откривам текста на Устава на официалния сайт на синдиката:
    http://www.sbubg.info/index.php?SectionMy=&action=list&PageMy=6

    Не откривам и отделен устав на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“. Общият Устав на Конфедерацията може да се прочете тук:
    http://www.podkrepa.org/ntb/Sofia/modules/edito/content.php?id=14

  63. Към Марфа и всички останали в този форум
    Аз точно това обяснавам, че няма да стои. Идват млади хора, започват с ентусиазъм и след 2-3 години като разберат в що за система са попаднали гледат да избягат. На тяхно място идват: а/ други млади учители – и при най-добро желание не могат да направят много защото в тази сфера без опит не става б/ пенсионери – може да са били някога добри специалисти сега могат най-много да „спасят положението“ за една учебна година. На следващата година трябва да се търси пак нов човек. А и те не могат от сега нататък да променят системата.
    в/ хора с набързо изкарана преквалификация – естествено, няма гаранция, че ще преподават толкова добре, колкото специалиста – филолог. До тук изброих по- добрите варианти. Всъщност, все по- вероятно става детето ви да попадне на човек, никога не стъпвал в училище, без педагогическа подготовка – просто е бил единствения, подал документи за учител по английски например. Вече се наслушах на куриозни случаи с такива дами и господа – и то в престижни уилища, в големи градове. Много е беше весело, стига детето ти да не е сред потърпевшите.
    Та да си дойдем на думата – това, което се случва с английския и информатиката ще започнем да го наблюдаваме и по всички предмети в най- скоро време. Исках просто да обясня, че с ниски заплати и пренебрежително отношение качествени хора не могат да бъдат привлечени. И че приказките „първо си оправете работата, а после заплатата“ са пълна глупост или умишлена манипулация. С този подход образованието няма да се оправи и след 100 години. А до тогава – помислете какво искате за децата си.
    До Светла. Благодаря за информацията. Аз лично не смятам да свалям синдикални лидери от постовете им защото съм сред мнотгото, на които им „писна“ и напуснах училището. Но ще покажа тези сайтове на приятелите ми – учители. За тези , които не знаят – гилдията е настръхнала в момента не само срещу министъра а и срещу синдикатите, които вече не веднъж ги предават.

  64. Интересна дискусия… Няма да взема страна по стачката, само да внеса едно уточнение за синдикалното имущество. Имаше подготвено споразумение за разпределението му, но не стана. Със закона за конфискуване цялото имущество на бившите профсъюзи (БПС) беше одържавено, като най-голямата част – почивната база, беше дадена на НОИ. Сега това е „ПРО“ ЕАД – „Профилактика, рехабилитация и отдих“ към НОИ. Естествено, КНСБ успя преди това да приватизира някои неща като вестник „Труд“, издателската къща „Труд“, сградата си на пл. „Македония“ и някои в областните центрове. „Подкрепа“ не можа да намаже и това беше причина за разрива им със СДС, които прокараха Закона. По онова време работех в МФ и затова съм малко по-навътре в тази материя. 🙂

  65. Много ми се иска да чуя коментарите за стачката с днешна дата. Ще избягна философската част на въпроса и глобалното позициониране на образованието спрямо другите обществени сфери и ще нахвърлям само няколко мои лични преживявания, виждания „от другата страна“ на стачката…. децата. Този цвят на нацията. Бъдещите наши управленци.
    Днес младите хора, ученици, студенти работят доста с компютър. Видя ли написано с безобразни правописни грешки текст, знам, че е от младото поколение. Ъъъ, от бързане ще да е явно.
    Чувала съм, че в „Педагогика“ влизат тези, които никъде другаде не са успяли.
    Синът ми в момента е 12 клас. Елитна, езикова гимназия. Отличник. Не съм го видяла да отвори учебник. На моите забележки отговаря: „Какво искаш от мен, нали нося шестиците?“. Единственото ми обяснение е, че е гений. Ама тц……. нали знам кои са му родителите, няма начин!
    Абе най ме е яд когато в къщи се подсмихва и ми разказва учителите какви елементарни грешки правят.
    За мен Даниел Вълчев е първият министър от години насам, който знае какво прави и иска да го направи. Естествено, никой няма интерес от матурите. Нито учениците дето получените в клас шестици са им достатъчни, нито учителите, които ще бъдат изобличени като преподаватели с тези матури, нито родители, които са си рахат с оценките, които децата им получават.
    За сведение тези безобразни учебници се одобряват единствено от учителите, министерството пръст няма в тази работа.
    Това за заплатите го приемам, ама далеч не смятам, че ще повиши нивото на образованието. А на учителите май не им се иска друго да променят освен цифрите във фиша. То преди да кажеш „дай“ се налага да дадеш. И като кажат горките учители, представяте ли си какво им е да гледат 30 деца днес. Е да, ама въобще не ги гледат. На учениците е предоставена свободата да правят каквото си искат. От малки до големи. Пушенето по тоалетните се оказва вече традиционно занимание, дори се проявява разбиране. И това е най-малкото.
    Апропо, в момента се гърбя да ходя на две места на работа за да плащам частните уроци на бъдещия абитуриент. И така два пъти, веднъж плащам заплатите на учителите, втори път частните уроци. Все от моя джоб. Пътьом платих ремонта на класните стаи, боядисването на фасадата на училището, жилищния наем на чуждестранните преподаватели, билетите за екскурзии на учителите и още, и още….. Много ми се иска образованието да не е безплатно.
    Айде, че ми писна. То от приказки файда няма, ами да се захващам с работа, че разходи ме чакат.

  66. Рано тази сутрин, още спейки, чух по радио „Хоризонт“, че според вчерашно изказване на министър Вълчев стачкуващите учители трябва да го оставят на спокойствие и да се отнасят с исканията си към Народното събрание, понеже бюджетът на страната за следващата година вече е внесен там за обсъждане. Същи Пилат Понтийски си умива ръцете…

    А президентът Първанов днес му приглася: „Аз имам впечатлението, че процесът с учителската стачка беше финализиран и беше постигната принципна договореност по редица параметри “ http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/News/0111-9.htm
    Той си е такъв нашият президент, впечатлителен…

    Абсурдните управници на родния Абсурдистан правят на маймуни и учителите, и учениците, и въобще целокупното население. Подчертавам, население, а не народ, нация и в никой случай – граждани. А ние ще продължаваме да гледаме мръсно и да псуваме през зъби, вместо да скочим и да ги изнесем от съответните им кабинети.

    Ама като си е умрял даскал Добри, няма сега кой да грабне цигулката и да ни запее:
    „Стани, стани, юнак балкански,
    от сън дълбок се събуди…“

    Тук ще спра да пиша, щото ще наруша словесната хигиена на блога.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s