На крак, о парии презрени,
на крак, о, роби на труда!
Подтиснати и унижени
ставайте срещу врага!
„Интернационала“, таковата…
Колелото на историята се върти, цивилизацията се развива, от индустриалния капитализъм все по-развитите държави, тези, по чийто стандарт въздишаме, неумолимо вървят към социалдемокрация от шведски тип. Утре-вдругиден кой знае какъв строй ще се роди и докъде ще стигне човечеството, ако разбира се успее да избегне апокалипсисите, чакани през 2010-та, 2012-та, 2016-та, 2026-та, 2027-ма, 2028-ма и т.н. За щастие, апокалипсисите от 1990-та, 91-ва, 92-ра, 97-ма и разбира се, от 2000-та, се смилиха над нас и отидоха да тормозят други планети и други цивилизации.
Докато цивилизацията обаче еволюира, България пази традициите, упорито живеейки в родово-общинния строй, известен днес като шуро-баджанашки, стъпила с единия крак в робовладелската епоха. Здраво, при това. В тази връзка, бурни аплодисменти за всички шуреи и баджанаци, които за шест години успяха да направят тъй, щото не само да мечтаем за жизнения стандарт на румънците, но да започнем да гледаме и със завистливо око не към кои да е, а към албанците. Ашколсун!
И така, днес моя милост, водена от праведен гняв, с душа, в която пожарът на бунта гори, отново ще подхвана любимата си тема, която по стечение на обстоятелствата в момента е и мейнстрийм темата, а именно Животът, Вселената, Лекарите, Учителите, Цените, Заплатите И Всичко Останало™.
Няколко пъти вече изказвам едно прозрение, което едва ли ще ми донесе признание за най-мъдра мисъл, но това не променя неговата истинност. Иде реч за мантрата ми, че държава, която буквално е заебала здравеопазването си и образованието си, в крайна сметка ще се окаже, че управлява болен, неграмотен и лумпенизиран народ.
Здравей. Да, на теб говоря. Ти, който си се настанил на удобното си бюро, ти, който получаваш 1000 лева заплата (дай си сметка, че живееш в лелеяната Обединена Европа и работиш за 500 евро, между другото), да ти, четеш ли това? Ако да, чуй ме. Захвърли работата си. Заеби стандарта си. Нека те обземе най-чистий и светлий алтруизъм и иди да станеш учител. По математика. Или информатика. Или каквото там би могъл да преподаваш. Ти си млад, образован, имаш компютърна грамотност (меко казано), имаш доста по-широк светоглед от петдесетгодишната, чакаща кротко пенсията си госпожа по география, чиято лична представа за света е от времето, когато си е писала със съветско другарче и дори е посетила на разменни начала Ленинград. Бий й дузпата и й покажи какво можеш и колко знаеш. Иди в училище, застани срещу тридесетте пубертета, чиито хормони почват да ги карат да искат и да правят все по-странни неща, привлечи интереса им, предай им знанията си, а накрая иди да получиш фиша си. За триста лева. Не искаш ли? Разбирам те.
И аз не искам. Ето защо никога няма да прекрача училищния праг, обзета от пламенната страст да обогатявам културата на нервозните дечурлига. Ето защо нахъсаната, готина, млада и обичана от учениците си учителка ще хвърли дневника, ще си избърше тока на обувката с фиша за заплатата си и ще отиде да работи нещо друго. Например ще стане журналист. Или ще отиде в частен учебен център да води курсове. Или просто ще й дойде ей дотук и ще се махне от тая страна, чието правителство снизходително я потупва по главицата както би потупало непослушния си пудел и ще отиде да гледа стари баби в Гърция, да бави деца в Испания или да бере портокали в Португалия.
Робовладелският строй по света отдавна вече е спомен. „Чичо Томовата колиба“ е вече само книга. Но не и тук, не и в България. В България е нормално да искат от хората да работят, само че, ако може без заплащане. Или в краен случай със заплащане, което да те държи на долната граница на социалния минимум, което да ти позволява да запълваш гардероба си с дрехи, закупени от все по-разрастващите се вериги магазини за втора употреба, заплащане, с което можеш да си позволиш да закупиш килограм от безвкусния, тестен заместител на кашкавала, наречен „Тостино“, защото дори млечните продукти се превърнаха в деликатесна, недостъпна за твърде много трапези, стока.
Оправдания винаги има, особено в шуро-баджанашкия квазиробовладелски строй, в който живеем. Българинът работи малко, затова получава малка заплата. Точно по същия начин в американските южни щати са били убедени, че вършат добро на робите си. Негрите работят, а господарите ги хранят, осигуряват им подслон и им дават от време на време дрехи. Не им плащат, но вероятно защото робите работят малко. Когато все пак робът не работи достатъчно, заслужава бой. Понеже и българинът работи малко, сума ти престижни международни фирми изнесоха производството си тука. Вместо храна и дрехи дават на българина някаква сума, с която да може да се зареди с достатъчно въглехидрати, но повече той не е заслужил. А когато все пак затлъстелият, овъглехидратен и обезбелтъчен българин каже, че вече е европеец, че цените са европейски и заплатите също трябва да бъдат европейски, за да може да води един наистина европейски начин на живот, следва бой. Словесен. Обясняват му, че е мързелив и неинициативен, затова дори и подаянието, което получава, му е прекалено много. Да го взима и да не мрънка.
Извинете, шуро-баджанаци, вие, охранени, оядени циреи, достатъчно узрели, за да бъдете изцедени от лицето на България, вие, чиито задници са приели формата на седалките на лъскавите ви ламборджинита, ферарита, мазератита и ягуари, вие, обути с обувки на такава цена, че един чифт би възстановил покрива на къща в Цар Калоян, вие ли ще оценявате труда ми?! Вие ли, парвенютата, вдигнали палати, возещи се в яхти, обличащи се от Париж и Лондон, тъпчещи се с редки храни и лочещи скъпи вина, всичко това – постигнато с помощта на честната морална проституция – истинската ви професия, вие ли ще ми кажете, че моите като минимум дванадесет часа ежедневно блъскане, честно ежедневно блъскане, са по-некачествени от осемте часа на румънеца, македонеца, че и на албанеца (да не говорим за холандеца, германеца, шведа, англичанина и пр., те са от друга галактика)?! Ти ли, нещастнико, с оядена мутра, с костюм на Армани, за който някой ти е казал, че не е прието да му виси етикета, ще ми кажеш, че българският лекар няма моралното право да иска достойно заплащане, че българският учител трябва да целува земята под краката ти затова, че изобщо му позволяваш да работи, че работещият в сферата на културата трябва да е щастлив на заплата от триста лева?! Ти ли бе, дребно, жалко човеченце, юпи, чиято единствена прочетена книга е останала някъде далече в миналото, ти ли ще имаш лице да излезеш и да кажеш, че в България може изобщо да се живее с милостинята, която социалното правителство благородно подхвърля?!
Каква е тая наглост? Как може изобщо да съществуват месечни доходи, гравитиращи между сто и петстотин лева в страна, в която сезонните плодове и зеленчуци, в която основните хранителни продукти неумолимо преминават в графата на деликатесните стоки? Да не би да сме се озовали в Африка случайно?! Вие, които се възмущавате на хората, че не проявявали разбиране към правителството, че не се интересували то откъде би могло да намери средства за достойни заплати, пука ли ви на вас, копелета, откъде хората намират пари, за да изкарат месеца?! Имате ли идея как се живее с триста лева? А с двеста? Можете ли да си го представите изобщо? Не, не можете. Прекалено сте заети да логорействате за досиета, да строите магистрали, хотели, курортни комплекси, да се мятате от борд в борд, прекалено сте заети да играете на „Фараон“, убедени, че при крах просто можете да рестартирате играта. Прекалено си заета да измисляш програми „топло мляко и кифла“, може би като знак на това, че съзнаваш, че си тъпа кифла, прекалено си зает да се снимаш в поредния си филм, за да обърнеш внимание на стъпканата, лежаща в калта култура, оставена в ръцете на посредствена производителка на долнопробни чалга-текстове. Прекалено си зает да говориш за реформата в образованието, за да намериш време да я проведеш, прекалено си зает да се радваш на бюджетния си излишък, вместо да се притесниш, че това значи неусвоени средства, прекалено си зает да набираш синджири с бесарабски роби, за да обърнеш внимание на българската икономика, прекалено си зает да се възхищаваш на туркменистанския икономически напредък, за да посетиш Европа, прекалено си зает да дрънкаш, за да управляваш.
А ние сме прекалено заети, за да живеем. Прекалено сме заети, за да сме щастливи. Страх ни е да се разболеем, защото лекарствата ще улучат в сърцето парализирания семеен бюджет, караме грипа на крак, защото сме твърде мързеливи, за да работим и парите, които все пак получаваме са знак на милост свише, купуваме учебник втора ръка на детето си, защото дори учебниците поскъпнаха като резултат на проблясъка на поредния гениален ум, изпростяваме, разболяваме се, лумпенизираме се.
На крак, о лумпени презрени,
на крак, далече от труда!
Болни, прости, разорени,
псувайте срещу врага!
Из химна на лумпенпролетариата
Pеалността е въпрос на гледна точка... 
Страхотно!!! Въпросът е дали „шуро-баджанаците изобщо влизат в твоя блог?
Е това е!Дано се намери някой да го публикува!
Аз съм от ония в Испания,които са си наврели всички български дипломи в бутилка и са ги пуснали да плуват в Средиземно море.Аз съм лудата,която вместо да отиде на плаж,чете за България,с надежда да стане чудо.Ако ще се случва нещо по-ефективно от развеселителна мирна демонстрацийка(в такива ми мина студентството),веднага да ме броите и мен!
Вероятно истината е някъде по средата.
Не го казвам просто ей-така, ами защото имам пресен пример – шестнадесет български работника свършиха в продължение на четири седмици работа, която преди това четирима германски бяха свършили на идентичен обект за същото време. Накрая имаше идиотски пропуски, а аз така и не схванах какво пречеше всичко да бъде идеално.
Едва ли някой, когото това засяга, ще прочете някога това, затова и го казвам така открито. Организацията от наша страна куцаше яко, а не забелязах и въобще да си взехме някакви поуки за в бъдеще. Нито пък е отделен случай, защото и другите „нашенски“ фирми се представиха отвратително при подготовката на обекта и трябваше да им ходим по петите. Естествено – никаква полза.
Нито пък самият обект е някакъв свръхестествен магнит за каръшки изпълнения, направи справка с печално известното „Цариградско шосе“.
Или с тотално неадекватните действия на „отговорното министерство“ по отношение цените на хранителните продукти.
Вероятно ще кажеш, че всичките тия хора са си роднини един на друг и затова се случват такива инциденти, но някак не виждам така да стоят нещата, макар и да сме сравнително малка страна.
Така че – истината е някъде по средата, сигурно най-точно я отразява оня древен виц за взаимното лъгане при плащането и работенето, не знам. Но и не си права да твърдиш, че по принцип за една и съща работа получаваме по-малко пари отколкото „другите“. Фактите са си факти.
Имам въпроси. Колко им беше платено на българите, а колко получават германците?
Защо един български счетоводител вСАЩ (съвсем пресен пример между другото) за нула време се издигна, след като шефът му оцени по достойнство това, че човекът още в девет и половина сутринта е готов с работата, която другите му служители вършат за цял ден? Защо не се издигна тук, въпреки че вършеше работата на сума ти още хора, които бяха бронирани от увереността, че и камъни да падат, те няма да бъдат мръднати от местата си? И е факт, те още са на същите места, а работата на оня счетоводител я върши друга калинка, която също скоро ще й гръмне бушона и ще си бие камшика.
Кой, по дяволите, ще има наглостта да ме кара да работя качествено, след като изобщо не възнамерява да оцени по достойнство труда ми? Истината е една – в една пазарна икономика хората работят толкова, за колкото им плащат. Ако не работят толкова, заколкото им плащат, работодателят ги уволнява и си търси други хора. Ние обаче получихме обещанието, че понеже ние не щем да работим за парите, които ни плащат, ще внесат балами отвън, които ще са навити да работят и за без пари. В комунизма парите щели да са анахронизъм, но май министър Димитров прекалено насериозно се е взел.
Ще ти задам един контра-въпрос: кой клиент би давал на тези работници същите пари, както на германците, ако вършат работата в такова количество и качество?
Може да ти прилича на спора за кокошката и яйцето, само дето в случая ситуацията е коренно различна – въпреки съотношението 4:1, нито работата беше по-бърза, нито по-качествена. Ще кажеш – никой не ще да е балама, а според мен именно в това е проблема.
Естествено, че всеки клиент иска да плаща по-малко, ти също не щеш да замеряш с пачки мандраджиите за честта да лапнеш парче кашкавал на рождения си ден. Затова и германците бяха наели българска фирма подизпълнител.
Но тази фирма никога не би могла с такава работа да претендира за повече пари, нито да се конкурира с въпросните германци на равна нога, както е направил счетоводителят.
Именно за това говоря. Първо трябва да се постараеш, преди да те повишат. Въпросът „къде“ е маловажен, никой не е заробен тук.
Просто уволняват работниците, които не си вършат работата и назначават такива, които да си я вършат. Само дето съм адски убедена, че между тези шестнайсет работника все е имало двама-трима, които са били съвестни, за сметка на тези, дето са се подпирали на кирките си.
А именно, никой не е заробен тук. Това е причината все повече работници да вършат работата за все по-малко хора. „Качествените“ просто бягат навън.
Страхотна статия Марфа. Наистина страхотна. Има надежда все пак, докато има хора като теб, със сигурност има надежда. Ето едно нещо, което написах преди време под въздействите на събития в нашия Абсурдистан …:
Аз съм Бръмбарче (Колорадско)
Аз съм бръмбарче и силна
майка мене е родила;
с цигани и злост обилна
ме’й родината калила.
Аз съм бръмбарче. Обичам
наште планини червени,
бръмбарко да се наричам –
първа радост е за мене.
Аз съм бръмбарче свободно,
и на край света живея,
всичко българско и родно
не желая да пилеят.
Аз съм бръмбарче и расна
в жалки дни, в безславно време,
син бях на земя прекрасна,
сега – баща на син без бреме.
Страхотна статия, страхотни думи.
От истината боли.
Но и от ваденето на зъб боли, но е полезно за организма. Как да стане така, че да извадим гнилия зъб, да игрежем мъртвата тъкан. Само с думи май не става.
Добре написано и за съжаление ПЪЛНА ИСТИНА.
мдам…
Изключително добре казано !!! Но аз ще подкрепя Нела относно действието !!! Не може само да говорим какво става или да се надяваме някой ден да се оправят „нещата“ – ако искаме нещо, трябва да се борим за него !
Значи, предполагам, си съгласна, че голяма част от хората тук не си вършат добре работата, съответно трудът им е нископроизводителен, съответно не могат да спечелят „европейските“ пари, които им се искат?
Примерно, я си представи, че вместо 16, работниците бяха 8 – нищо не би пречило да вземат двойно. Но пък щеше да се наложи да работят повечко. Това също не би било такъв проблем, ако организацията им беше по-добра – можеха да си спестят сума мотаене, излишни усилия и ненужни поправки. Профилактиката винаги излиза по-евтина от лечението.
Иначе, да споделя, нещата дори в Германия не са розови, обикновените хора там също се страхуват да се разболеят и все по-малко вършат все повече работа, за същите пари. Вероятно защото няма накъде да бягат и нямат с кого да се сравняват, оплаквайки се 🙂
Съгласна съм, че хората, оставащи тук, все повече ще са точно от тоя тип хора, които не си вършат добре работата, просто щото хората, които си вършат добре работата искат да получават и съответното заплащане срешу труда си. И се махат. Затова твърдя, че опасността от лумпенизация става все по-голяма. Ако нещата продължават по начина, по който си вървят в момента, утре-вдругиден вместо 16-те работника ще е нужно да се наемат 32-ма. Вдругиден 64-ма ще се почесват пред кирката и ще се чудят от кой край да я хванат. И така нататък. Дори и на Ленин в един момент му просветва, че човек работи най-добре тогава, когато има някакъв стимул, но вероятно сегашната управляваща клика не е изкласила дори до ленинизма, което, признавам, е твърде странно, предвид породата им.
А не ми оплаквай германците, моля. Щастлив човек на тоя свят едва ли има, хора без настоящи проблеми са само неродените, както успява да прозре още дядо Еклесиаст. Та и германците си имат своите проблеми, това е истина, но тъй като те просто не са свързани с унизителни мисли като „как да успея да си платя тока, водата и телефона, че да ми останат пари за да си нахраня двете деца и да им купя някоя нова дрешка, че старите вече не им стават“, просто е смехотворно да бъдат споменавани, нали? Я иди и кажи на някой умиращ от глад суданец, че бялата държава, в която иска да замине, също си имала проблеми? Ще бъде твърде нелепо, нали? Ние, слава Богу, още не сме докарани до тоз хал, въпреки некачествените хранителни стоки, към които все повече посягаме, но дотам наистина не сме стигнали. Въпреки всичко сравнението с проблемите на германците си остава ирелевантно. Нещата просто са несравними.
Не е по темата,но с това за немците изобщо не съм съгласна!Те са световнноизвесни с вечното си недоволство и оплакване.Все нямат желание,все им е писнало,все най-много те са натоварени и прецакани!Вярно е ,че работят и са перфекционисти,но само ако заплащането ги устройва.По всички най-красиви кътчета на света са се заселили,“избягали“от Германия немци.Разликата е,че те са се преместили на по-добри условия и заплащане,а българите хукваме „където ни видят очите“,с надеждата за по-добър живот и поне малка частица от сигурността на немците.Прочети немската преса,за масово изселване на немци,напр. за Швейцария!
Отговорът ми е към коментара на Skoklyo за „горкичките“ немци.Само с немци работя от 7години и всеки ден им слушам проблемите,само не смея с моите да ги занимавам да не ги „тревожа“ или да ме помислят за от друга Галактика.
Бе остави ги немците, за друго ми е думата. Когато няма стимул за работа, качеството й спада. В даден момент процесът става необратим, тоест работодателят разбира, че са му останали само такива работници, че както и да ги стимулира, каквито и заплати да речем да им дава, производителността им никога няма да се вдигне. А ние вече сме твърде близо до този повратен момент, за съжаление.
Никого не съм седнал да оплаквам, Марфа, нито пък казвам, че категорично грешиш. Просто цитирах факти.
И към тях добавям субективното си мнение, че всичко е въпрос на организация, на лично и обществено ниво.
Все пак не мога да се сдържа да не те попитам – защо, мислиш, „сума ти престижни международни фирми“ изнасят продукцията си в България, Индонезия или Китай? Какво точно им пречи да си я произвеждат у дома? Скапаната им инфраструктура, корумпираните им правителства или липсата на работна ръка?
Ще се изненадам, ако успееш да си изсмучеш от пръстите друг отговор, освен: разходите за производство. Разбирай: заплащането на труда.
Данъците също, но те косвено могат да се считат за производствени разходи, и така или иначе отиват за поддръжка на „белия“ обществен стандарт, нали.
Естествено, че нямам причина да си смуча нещо от пръстите. Отговорът е именно заплащането на труда. Естествено. Много ясно, че Dolce e Gabanna ще предпочетат да си отворят цех в Русе, просто защото никоя италианска шивачка няма при никакви обстоятелства да се навие да им шие дрехи срещу заплащане от по дванайсет стотинки на парче. Не мога да разбера с какво това откритие оборва моето твърдение, че България се превърна в една много бедна държава. Фактът, че D&G са предпочели България пред Индонезия или Китай означава следното: че тук получават по-качествена продукция срещу по-ниски цени. Това какво, да ме радва ли трябва?! Извинявай, но това е абсурдно! Не сме влезли в Азиатския съюз, влезли сме в Европейския! Че нали затова викам толкова, щото България по качество на живот все повече се доближава до държави като Индонезия, вместо до държави като, да речем, Португалия (за по-„високо-стандартни“ страни дори ме е срам да мисля).
Нали и аз за заплащането на труда говоря? Нали точно това заради това логорействам? Нали обяснявам, че един човек работи добре, ако има стимул. Това не е някакво прозрение, което ще ми донесе нобеловата награда по полит-икономия, до тоя извод е достигнал първият робовладелец, комуто е хрумнало да освободи робите си и дапочне да им плаща за труда. Колкото по-няма стимул човек, толкова по-зле работи. Затова и светът е преминал от робовладелство към капитализъм, затова и комунизмът е ялова утопия, затова и еврейските кибуци отмират, защото хората, откак свят светува, работят за толкова, за колкото им се плаща. Ако не им плащаш, те работят само срещу бой и заплахи, но пък по-некачествено. И понеже днес човек все пак има избор, този, дето работи добре, отива там, където му плащат добре. Работодателят, който си е позволил това да се случи, остава да разполага само с некачествена и некомпетентна работна ръка. Точно затова и качеството на българските стоки и услуги не особено бавно, но затова пък съвсем сигурно запада от година на година и точно затова скоро ще стигнем до точката, от която няма да има възможност този процес да се обърне. Хората, които са се уредили да работят срещу достойни заплати биха се върнали да работят тук само срещу още по-големи заплати, което е, да си го кажем, невъзможно. Точно затова страната ни върви към лумпенизиране. Стремително. Все още недотам забележимо, но стремително.
P.S. Извинявай, без да се заяждам, не го приемай така, но неясно ли говоря, че трябва за шести път (ако броя и ентрито си) да пиша едно и също?
Pingback: Защо се заяждам с Марфа « полетът на костенурката
Неразбирателството, Марфа, произтича оттам, че ти си се вторачила в пасивната роля на работника като кон с капаци, без да се обиждаш.
И масово населението приема нещата така – пасивно, може би като наследство от „работническата диктатура“ ?
Качеството на работа предхожда заплащането. Нужна е инициатива. Мислех, че като ми даде пример с оня счетоводител, разбираш какво имам предвид.
И защо фриволно комбинираш по-високото качество и по-ниските цени в случая с тия шивачки, имаш вътрешна информация ли? Винаги съществува съотношение между тия две неща, но си има и необходим минимум – ДиГ вероятно са можели да бълват парцалки и в Китай, за по-евтино, но и за по-некачествено. После нали трябва да ги продадат някъде, а и имидж да поддържат?
Това може би за теб са дреболии, но си има икономически закони, като физическите. Аз си нямам особено понятие и от двете области, но като падна от балкона, ще се пребия, а като не работя, ще гладувам.
Това са факти, а всичко останало е „ирелевантно“.
И още един упрек, че идеализираш положението „там“. Точно пък в италианския шивашки бизнес мафията е дълбоко замесена и БУКВАЛНО има роби. Ще ми се да прочета книгата на онзи тамошен автор, за чиято глава е определена награда, ще ми се и ти да я прочетеш …
Не съм се вторачила в пасивната роля на работника, просто смятам, че е нормално човек да бъде стимулиран, за да работи добре.
Качеството на работа естествено, че предхожда заплащането. Но в един момент, когато заплащането изостане с няколко обиколки от качеството, се получава късо съединение. Що се отнася до инициативата, имах предвид, че инициативните хора, които смятат, че трудът им не се заплаща адекватно, просто отиват да работят другаде. Тук постепенно остават да работят тези, чиито качества не биха им позволили да си намерят високоплатена работа.
Точно същото говорех за Д&Г – очевидно са счели, че ситуация, при която плащат индонезийски заплати за европейска висша продукция ги устройва напълно. За италианската мафия нищо не мога да кажа, признавам.
Проблемът е, че има хора, които работят, но въпреки това гладуват. Затова, понеже работят, отиват да продават труда си там, където ще се цени. Остават такива, които са доволни на ежемесечните социални помощи, които им позволяват да си купуват редовно евтин алкохол.
Нищо не идеализирам. В утопии не вярвам. Но не ми харесва това, че България с бързи стъпки припка към Индонезия, докато Албания припка с бързи стъпки към Европа.
Добре, Марфа, ако ДиГ бяха отишли в Индонезия, русенските шивачки не биха получавали и тия пари, не мислиш ли?
Може би Ина пак ще ми трие сол на главата, но едва ли ще отрече, че и германската „социална икономика“ буксува напоследък именно заради хората, които са доволни на ежемесечните си социални помощи, вместо да се прецакват за ниска заплата.
Струва ми се, че разбирам за какво точно говориш – обществото като цяло обеднява, защото губи ценните си хора. Лично аз съм оптимист – хората подлежат на промяна и самоусъвършенстване, но парите не са единствения и най-важния стимул, питай някой психолог.
Мисля, че проблемът е доста по-дълбок. Не искам да цитирам Симеон, но оная приказка за „чиповете“ крие известна истина …
Tова какво, трябва да ме радва ли?! Което отново ме връща на идеята ми, че държавата ми се управлява от абсолютни аматьори, защото иначе западни фирми нямаше да изнасят производството си у нас, с цел да имат колкото се може по-малко производствени разходи за оптимално добра крайна продукция. Самият факт, че D&G са предпочели България пред Индонезия вместо, де да знам, Норвегия пред Индонезия, ме води до извода, че България, тъй както е в Европа, икономически е много по-близо до страни като Индонезия или Бангладеш, вместо до страни като Норвегия или дори Португалия, срещу което именно недоволствам.
Парите не са единствения стимул, но в едно консуматорско общество те са основния стимул, колкото и да не се харесва това на романтичните ми мечти за един по-добър свят. Човекът е инатлива твар и твърде рядко успява да живее на вяра и идеи (вж. Тереза Нойман например), останалите няколко милиарда се нуждаят от по-веществени неща.
А за чиповете съм съгласна – сума ти народ просто трябва да си преформатира харда, особено оная част, която е склонна да вярва в съществуването на хора с вълшебни пръчици. Да не говорим, че Симеон дори не приличаше на типичната фея, а така омагьоса народа, че в резултат днес, след шест години, завиждаме на Румъния.
За да се намеся в дебата ще цитирам един друг блог на човек, когото не познавам, но е видял света от същия ъгъл като мене:
http://hardtrance.blogspot.com/search?q=%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0
Сега пак по темата. В България умните хора не се ценят. Фирмите у нас нямат никаква стратегия как да задържат умните служители. Напротив, на такива се пречи жестоко. Първата пречка идва от простите им колеги, които считат умните в колектива за заплаха за самите себе си. Втората пречка идва от ръководното тяло във фирмата, членовете на които виждат в умните хора пречка, за прокарване на тъпите си идеи. И понеже в България всичко е грубо и селско, по-умните служители биват най-позорно гонени. И защото това се случва, умните хора си хващат самолета за някъде извън България, теглят една псувня на тъпата държава, в която са живели и отиват да се реализират в по-друг свят.
През изминалите две седмици търсих работа като консултант на частично работно време. За жалост ми се налага още година (може би) да стоя в адът, наречен България и трябва от нещо да се живее – от академична работа се печели у нас толкова, колкото да умреш. Ходих на интервюта в шест фирми. В нито една от тези фирми нямаха работа за мен. А тези фирми са достатъчно известни в ИТ бранша. Няма да издребнявам и да ги изброявам една по една, защото според мен и в другите е така.
От ходенето ми по интервюта разбрах следното:
1. Не пишете какво знаете, това дразни интервюиращия, защото не знае и 0,1% от това, което вие знаете. Това пък показва, че той не търси можещи хора, а оператори на нещо си.
2. Не казвайте какво нередно сте видяли в инфраструктурата на фирмата – фирмата нямала нужда от акъл да й се дава, защото била голяма и следователно не можела да прави грешки, защото голямата фирма имала големи специалисти (не големи, а направо титани, които са оставили rsh, през който може да влезе ученик и .. се оказа, че наистина ученици са влизали).
3. Не можете да бъдете назначен, защото сте свръхквалифициран! Как можело да пишете, че знаете неща, които не знаел смотания технически директор на фирмата.
4. Не пишете какво искате да направите за фирмата – то не съвпада с желанията на ръководството, които обикновено са правене на пари по лесния начин и спускане на кепенците.
Оказа се, че за мен работа в България няма.
Картинката е чудна. И когато някой утре дойде да ви каже, че е бизнесмен или мениджър, хванете един пожарогасител и му го набийте в тъпата глава.
публикуван от God Is A DJ в Сряда, Ноември 15, 2006 6 коментара
Източникът е :
http://hardtrance.blogspot.com/
Не знам имам ли право да цитирам, но е във връзка с темата. Ако нямам право – извинявам се на В.Колев и Marfa да трие коментара.
Оттук до лумпенизирането за което става дума е една крачка и то лека – на принципа роднина-милиционер-роднина-милиционер.
Е,браво!
Така един страхотен пост,отразяващ истината за пазара на труда в България,се превръща в безсмислен спор,в който всеки се стреми да намери най-подходящите думи ,за да обори опонента!
Кои са ви тезите,които защитавате:
1.Българите са ниско платена работна ръка в собствената си страна и са доведени до състояние на безразличие към качеството на труда си,защото и добре да работят,все са на дъното!
2.Българите си заслужават ниското неевропейско заплащане,защото са некачествена работна ръка и да се спасяват поединично с европейските цени(кой,къде му очи видят)
Марфа,прави това,което може-пише(предполагам и говори) с „Ботевска жар“,ако някой изучил „икономическите и социални процеси“ има конструктивно предложение или решение нека го сподели или осъществи!
Чели сме за италианската мафия,но не ни вълнува.Ние се опитваме с българската да се „разберем“!Лошото е че мафия и държава са станали синоним!Лошото е,че личности .които имат силата,вярата и възможността,липсват,но благодарение на писане и говорене с „ботевска жар“,има надежда и всеки,който е „изучавал икономически и социални процеси“знае,че огънят от жар се разгаря!
Айде пак, а уж почнах с думите, че истината е нейде по средата. Що непременно трябва да защитаваме крайни тези, а не се придържаме към фактите, а?
И от прекаленото ползване на всичките тия прилагателни „евро-„, „европейски“, „неевропейски“ почва да ми се гади, честно!
Нископлатени в собствената си страна – ами афганистанците, суданците, китайците и толкова други какво да кажат?! Или те са без значение, друг биологически вид, за тях е нормално, а? Не намирисва ли това на расизъм и двоен аршин?
Икономическите и социалните принципи са едни за всички. Или може би някой ще изобрети нови? Единствената причина, поради която фразата „ботевска жар“ съществува, е че човекът е загинал навреме, за да бъде идеализиран днес. А не като много други след Освобождението да се издъни, опитвайки да приложи визията си на практика, или просто да си продаде идеалите.
Защо, да го еба, можем да говорим за самоотвержени думи и самоотвержена борба, но не и за самоотвержена работа? Какво ще роди общество, в което всеки иска паричен стимул и се пази да не го нарекат „балама“ като дявол от тамян?! Ами ще роди чиновници, които искат пари, за да си изпълнят задълженията. Ще роди лидери, които вземат пари, за да си подклаждат „жарта“ в нечий интерес …
И същото общество ще отправя благоговеен взор към страна, където Герхард Шрьодер си продаде задника на Газпром, а един от символите на индустрията е разследван за корупция в огромни мащаби. Нищо ново.
В същата страна само преди половин век политическият елит беше тотално изтребен, научният – изсмукан насила или не в чужбина, а икономиката унищожена в абсолютно буквалния смисъл. Пак нищо ново.
Малко по-рано пак там, по време на Депресията, младите мъже са си продавали буквално задниците за парче хляб, а после са ги бърсали с банкноти за по милион. Е, това вече наистина не сме го преживявали.
Въпреки всичко са продължили напред, не виждам обаче да са осъществили междувременно някакъв невиждан социален експеримент.
Но, разбира се, това кого ли вълнува, ние сме специални, нали …
Не говоря за афганистанци и пр., щото постът ми е посветен на състоянието на България, а не на състоянието на Афганистани Судан, които са страни, по които предпочитам да не се равнявам далеч не поради расистики подбуди. Употребявам прилагателните европейски и неевропейски по една проста причина: цените в България са европейски, доходите обаче масово не са. Не виждам що трябва да употребявам евфемизми, след като нещата просто стоят така.
За самоотвержена работа не виждам смисъл да се говори, може да се работи самоотвержено. Но знаеш ли какво, ти можеш да отидеш и да работиш самоотвержено. Захвърли си заплатата и стани учител, искаш ли? И иди работи самоотвержено. Ще те оценят, обещавам ти.
А между другото, хората отправят взор към Германия не пак поради расистка афганска непоносимост, а просто щот там имат бъдеще. И не ми говори кой си е продал задника на Газпром, намираш се в България, където кой не мине, той не те оправя. Но ако не щеш да учителстваш и се отвращаваш от Германия, винаги можеш да заминеш за Судан, за да докажеш, че не си расист.
И в заключение, очевидно тезата ти е, цитирам Коприва, че българите си заслужават ниското неевропейско заплащане, защото са некачествена работна ръка и да се спасяват поединично с европейските цени (кой, къде му очи видят). Длъжна съм да ти кажа, че това е теза, в която ти не можеш да ме убедиш, така че спри дотук, няма нужда да се хабиш и да си образуваш нерви, както упорито се изразява моя позната.
@skoklyo
Не ми се искам да става дискусия, но този прилагателните с корен „европейски“ ми харесват, защото някой ще ни ги наложи и оттам ще тръгнат нещата :
– пазарът ще наложи за една и съща работа да плащаш едни и същи пари – макар, че на работодателите не им се иска и не им се вярва, но ние свободно пътуваме вече в страните на ЕС, свободно и ще се продаваме
– работодателят ще те осигурява на тези пари, не на минимална заплата – защото законът ще го наложи, и защото в другите страни е така
– законодателството ще забрани и ще санкционира индонезийския тип предприятия от леката промишленост с работа по 16 часа и отровени работнички от лепила за обувки, които с 200 лв заплата не мога да издържат и един ученик – защото синдикатите са ни демо -про-соц версия и стават само за пресконференции.
А на мене не ми се гади от тези прилагателни , а искам да станат съществителни – т.е да не ги употребяваме, защото сме като цивилизованите страни, които доста са се борили за тази работа и за този статус на обществото.
А работа залудо – много е хвърлено в България – тя не е бедна държава – просто тези, които работят залудо са обеднели.
Марфа, изагаш се с това, честно.
Как се живеело с 200 лв… Кой живее с 200 лв бе? И ако не си изкара той повече, АЗ ли да му изкарвам???
Аз съм с Марта и nv.
Положението е следното: В бюджетния сектор цели професии, и то важни за обществото (напр. учители, медицински сестри), са с нормативно фиксирани ниски заплати. Както и да си скъсват гъза (без извинение) от качествена работа, няма да получат повече и ако искат да ядат кашкавал, трябва да чакат Longanlon да им изкара парите за него.
За жалост малцината българи, които печелят прилични (за България) заплати, винаги приписват успеха си само на професионализма си. И при това забравят презрените даскали с изтъркани палта, които са им помогнали да станат професионалисти.
Дори и когато в държавно учреждение има възможност да се повишат заплатите, шефовете обикновено предпочитат да не го правят. Харесва им да мачкат хората и да ги държат на жизнения минимум. При това положение, разбира се, все повече професионалисти бягат и все по-малко идват. Но това не притеснява шефовете – нали страда общественият интерес, не техният личен. Така е на мястото, където работя.
Колкото до частния сектор, странно е, но при набирането на персонал дори уж сериозните фирми се държат като домакини на разпродажба. Вземат не каквото наистина им трябва, а каквото е най-евтинко. На интервютата питат кандитатите каква заплата искат и вземат този, който каже най-малко число. После опищяват орталъка как в България не можело да се намери качествена работна ръка. А ако случайно се излъжат да наемат добър професионалист, наказват го за неговия професионализъм, като го товарят и с работата на некадърниците (но не му плащат повече). На това отгоре все го гледат с подозрение – да не би да иска да се издига и да ритне на някого стола.
И при тази мила родна картинка опонентите на Марфа внушават, че ако някой българин почне да работи яко и качествено, в сметката му по някакъв вълшебен начин ще се появят пари. Който иска, да вярва в дядо Коледа.
Марфа не била предлагала решение ли? Първата стъпка към решението е да се признае, че има проблем. Опонентите й твърдят, че проблем няма: както казваха на руснаците, сами сте виновни (че сте бедни), защото работите лошо („сами виноваты – плохо работаете“). Трябва да се говори, говори, говори, че системата, която държи професионалистите в мизерия и зорлем ги превръща в емигранти или некадърници, е проблем. Признае ли се, че има проблем, ще се появят и решения.
Напълно съм съгласен с Марфа. Никак не приемам тезата на Скокльо, която се вижда и от изказванията на министъра на финансите – лошо работите, затова лошо плащаме. Дори това да е така, а е лошо да се обобщава, факта, е, че цените скочиха с много без никаква адекватна причина. Значи, ОК е когато цените скачат без причина, но за заплатите се иска качество, така ли? Малко ми е крива тая логика.
Единственото нещо, за което бих обвинил хората е, че не протестират много по-масово. Цялата държава трябва да бъде блокирана, както през 1997. И нека никой не ми казва, че това е неевропейско, тъй като има бая страни, в които хората протестират и за най-малкото нещо – нека спомена Франция, Гърция…
@Longanlon, добре дошъл в България.
Майа, Спар, благодаря ви.
Marfa, приятно прекарване на планетата на депресираните мрънкачи. България, в която аз живея е много далече от нея.
Тоест, живееш в цъфнала и вързала страна с добре заплатени хора, които се радват на качествено здравеопазване, образование, на общо-взето нормално управление; страна, в която шофьорът на автобус не печели повече от лекар с все корупцията, със служби за опазване на реда, на които може да се разчита, с овладяна престъпност; страна, в която онкоболните не са осъдени на смърт от собствената си държава, а пък самата държава е със съвсем поносими нива на корупция, нали? Вероятно там даже спират на пешеходната пътека, когато видят пресичащ пешеходец, никога не минават на червено и дори дават мигач, когато завиват, нали? Убедена бях.
Впрочем, как би изглеждала страна, в която всички са се преориентирали и са зарязали професиите си, за да могат да печелят повече? Примерно лекарите излизат от болниците и почват да блъскат само и единствено на частно. Учителите излизат от училищата и почват да работят само в частни учебни центрове и да дават частни уроци. А, и по програми за финансиране към ЕС, интегрирайки цигани. Музейните работници излязат от музеите, щото не виждат причина да се грижат за културни ценности срещу заплата с една идея над минималната и почнат и те нещо друго да работят. Или просто се махнат оттук. Библиотекарите излязат от библитотеките, кой се уреди там да стане я журналист, я каквото там друго може да върши, ако изобщо не напусне страната, в която живее Лонганлон. (Ако исках много да се заям, щях да добавя, че така поне няма да има опасност отгоре му да падне пречукан гълъб, но няма да го кажа) Научните работници си вдигнат капите и те и те си бият дузпата, заминат и те за чужбина, където интелекта и годините образование се зачитат.
Изобщо всички хора, които, както Майа спомена, работещи в бюджетния сектор, където заплатите действително са фиксирани и то под долната граница на санитарния минимум, просто се вдигнат и почнат да се занимават с нещо друго, как ще изглежда страната, която в момента толкова много се харесва на Лонганлон? Вероятно дори ще стане още по-хубава…
Благодаря на всички за коментарите, а на тези, които ме подкрепиха – за подкрепата. Желая ви приятна и усмихната вечер! 🙂
От много време ти чета блога и наистина мисля, че пишеш много добре, браво специално за този пост! А пък мнението ми напълно се покрива с твоето. На някой, който си взема хубавата заплата, може и да му е трудно да повярва, че нещата стоят така, обаче истината е, че България не се изчерпва само със София и Варна, а в останалата част от страната заплатите понякога са чак смешни.
И да оставят тия глупости за мрънкането и нуждата да се даде разрешение на проблема. На обикновените хора, ако работата им е да дават решения на проблема, за какво, аджеба, им се плаща на въпросните министри? Тъжно ми е като гледам някои хора, които са имали късмета да се уредят да живеят малко по-добре, да плюят по останалите с ожесточение, което няма никакво основание. А пък най-тъжно ми става от чувството за безсилие, като гледам някакви нагли министри, които не стига, че са некадърни, ами имат и наглостта да обвиняват хора, които работят, за разлика от тях.
браво, марфа! силни думи, на място казани… ех, дано да имаше повече такива като теб…
Значи, Марфе миличка, както винаги брависимо! 15/10
А за два-трите щрауса, просто нямам нито думи, нито време да ги навивам че и да заровиш глава в земята пак ще имаш неприятности, проблеми и тн. Само защото се надупиш и скриеш някъде кратунката, не те подминават! Най-много да имат още един проблем, с такова едно съблазнително и вирнато нагоре дупе, което никоя глава не наглежда!! (Муахахаха)
Жоро, не знам дали си ти или не, но стихотворението е прекрасно! Ще го науча непременно.
А Майя М е нацелила точно в центъра на мишената, дето се вика!
Друг Жоро е това 🙂
„Учителят като жертва“ от 26 юни е мой постинг, който може да се отнася не само за учителите, но и за всички, които Марфа оплаква.
„Ако се налагаше да работя за 300 лева“ от 21 юни е друг постинг, който описва работата на учителя такава, каквато съм я преживяла в държавно училище, каквато трябва да бъде, каквато не е и т.н.
Да, работа на министрите е да правят неща, дето не са ни работа на нас, понеже те вземат заплати, но като не си вършат работата, може би трябва да се замислим как можем да си помогнем сами, понеже няма кой. А тези, дето не могат да си помогнат сами? Готови ли сме да им помогне, въпреки че не ни плащат за това?
Колко от пишещите тук са стимулирани най-вече от парите? Колко от вас биха работили нещо без заплащане? Кое би ви накарало да го правите? Колко от вас го правят?
ДОбре платената работа късмет ли е или резултат от положени усилия, както и от личностни качества? Или от всичко по малко? В каква степен?
Дали най-добрият начин да помогнем на страдащите е ние да сме точно в тяхното положение?
Защо учителите никога не стачкуват ефективно и не правят истинско гражданско неподчинение? Ако го направят, ще бъдат ли подкрепени от обществеността? А лекарите?
Ако некадърните ти колеги те тъпчат, понеже си кадърен, кой министър носи отговорността?
Колко от вас са имали свой бизнес и са плащали заплати на други хора? Ако имате малка фирма, която не печели кой знае какво и не може да си позволи да плаща на служителите си повече от 300 лева на месец, работодателят за изверг ли следва да се смята, особено ако служителите нямат шансове да си намерят по-добре платена работа?
Може да ви звучи налудничаво, но съвсем съзнателно работя без заплащане или срещу заплащане, което е по-ниско от това, което бих могла да имам ако правя нещо друго солидна част от времето си. Това е мой собствен избор.
Още по-налудничаво може да ви прозвучи фактът, че като работодател не съм плащала кой знае какви заплати, понеже не можех да си позволя, но за мен работеха хора, които можеха да правят и друго – без да се стараят толкова, за същите пари … или пък като се стараят толкова за повече. Случвало се е мой служител да вземе назаем от баба си, за да ми помогне. Случвало се е без да го моля да поеме работата ми докато съм в болница и да се окаже, че всъщност няма да загубя пари, които смятах, че ще загубя. И след всичко това да не приеме допълнително заплащане.
И аз искам управляващите да работят много по-добре, но не мога да се оплаквам, понеже не съм предприела нищо, за да ги накарам да работят по-добре. Освен това е имало периоди, в които съм си казвала, че не мога да си позволя да живея с депутатска заплата в София, понеже не бих искала и могла да се корумпирам. Сега не знам какви са им заплатите, но още не съм готова да управлявам. Може да има по-некадърни от мен, но те се захващат, а аз не. Да съм се била захванала.
И наистина не разбирам с какво мрънкането е полезно за мрънкащия и читателите му. Но не смятам, че някой е задължен да ми обяснява. Това, което съм чула от бездомния чичо с отрязаните крака и си повтарям когато започвам да мрънкам, „Роптаенето не е радост“
Марфа, ти ще станеш ли учителка като завършиш музикалната педагогика? Защо или защо не?
Да, Марфа, много хора изчакват пешеходците, а още повече дават мигач на завоя, представи си!
Може и аз тук-там да идеализирам нещата, ала само тия твои думи стигат да покажат, че и ти не гледаш реално, прекалено заета да сипваш вода в твойта си мелница.
Не съм аз ситият, който не вярва на гладния. Нито пък някога съм презирал учител, а ако има такива хора, проблемът е в тях, не в образователната система. А и, впрочем, не съм виждал „даскал с изтъркано палто“, айде да не почваме с пролетарска проза в стил „Работническо дело“.
Понеже ми омръзна да спорим безпочвено, правя в момента едно малко изследване, дано бъде отговорено на въпросите ми от един човек, после ще напиша отделна тема.
И ще го сторя, понеже се интересувам от истината, не за да доказвам някому нещо. Лид достатъчно ясно ги каза нещата, но подозирам, че голяма част от хората тук са дошли не за да излагат аргументи и факти, а просто да се „наприкажат“.
Малка справка – бюджетът на Федералната република за 2006 е бил 1277 милиарда при население 82 милиона. Българският е бил 13 при население 7,3 мил. Съотношенията са почти 100:1 в парите, при 9:1 при населението. Хубава картинка.
Нето (след данъци, осигуровки и пр) за 2006 германски гимназиален учител е получавал към 1600 евро (2880 бруто). Българският – 135 (180 бруто). Предполагам съм прав? Значи разликата в средствата е 12:1 при бюджет 100:1.
Но дори нетната учителска заплата тук да постигне същия или малко по-голям процент от бюджета, тоест да стане към 200 евро, или кажи го 400 лв чисти пари, нима някой ще е доволен?!
Ако греша в изчисленията – посочете ми къде. Единственото решение е да се приоритизира образованието ни в ДАЛЕЧ по-голяма степен и да получава поне ДВОЙНО по-голям процент от бюджета, отколкото германското, или към 2,5 пъти повече от сегашното финансиране (става въпрос само за заплатите, не и за материалната база, отоплението и пр.), за да могат учителите да разполагат с поне 500 лв. за посрещане на нуждите си.
За какво изобщо говорим?!
Lyd, отговорът на въпроса ти е в статията ми, заедно със защо не-то.
Скокльо, е как ще е доволен човек, получаващ 400 лева на месец? Ти би ли бил доволен? Ама верно, айде стига сме спорили, а? Нали си наясно, че не можеш да ме убедиш в тезата си? Нали си наясно, че не приемаш моята? Е какъв е смисълът тогава?
Toва дали някой е доволен от 400 лв заплата си е негов проблем – това са парите, с които ромското семейство, на което Lyd помага се издържа 2 месеца (18 души).
Това дали заплатата ти ще е 400 или 4000 също си зависи в най-голяма степен от самия теб. Не си мисли, че съм някакво арогантно юпи – просто си позволявам да разбирам малко от икономика, както и да съм достатъчно мързелив, за да не вземам 4000 лв и достатъчно работлив за да не вземам и 400.
Добре, бе, Марфа, аз ти посочвам реални факти, а ти отговаряш с „Нали си наясно, че не можеш да ме убедиш в тезата си“. Или ако ползвам думите ти, си прекалено заета, за да си направиш труда и да драснеш няколко прости сметки и да си отвориш очите?
Споменатите в началото работници биха могли да вземат не 800, а 3200 лв, за сметка обаче на освободените си колеги. Споменатите учители биха могли да вземат не 300, а 900, само ако сума други хора, разчитащи на бюджета бъдат ощетени, както направиха прословутите ватмани.
Ресурсите не са безкрайни и всеки се бори за тях с подръчни средства, за съжаление, това е моята презряна от всички теза. Пък ако щеш се убеждавай.
Малка поправка в текста „разликата в средствата е 12:1 при бюджет 100:1“.
Пропуснах да повторя съотношението 9:1 при населението. Бюджетните разходи в Германия за 2006 са били 1314 милиарда долара (малък дефицит), докато българските са били 12,6 (известен излишък). Съответно на глава от населението бюджетните разходи са били 16 310 спрямо 1 660. Тоест почти перфектно 10:1. Не искам някой да се заблуди от абсолютните суми, които преди писах.
Още едно важно уточнение – в момента учителите средно вземат 444 лв. бруто, тоест към 350 нето или 175 евро, ако не се лъжа. Сравнено с 1600 евро за германския учител, ние дори надвишаваме като процент съотношението между бюджетните средства на глава от населението.
Хубаво е тези неща да се знаят.
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=374836
http://www.lehrerfreund.de/in/schule/1s/wieviel-verdienen-lehrer
https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/gm.html
https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html
Скокльо, аз също ти посочвам реални факти, а ти ми отговаряш с „защо не ти е мъчно за хората в Афганистан, расистка ли си?“ Е ми направо ми е под достойнството да отговарям на подобна глупост, да ме извиниш, но ти пиша все пак от уважение, че си решил да ми четеш блога.
Например, не само аз, доста хора си изтъркаха клавиатурите да ти обясняват, че прагматичният работодател е рядко срещан биологичен вид в България. Не казвам, че го няма, но лично аз за толкова години не съм се натъкнала на него, въпреки че усилено съм го издирвала. И аз, и много мои познати са работили на места, където освен своята работа са вършили работата на доста други хора, но нито някой е махал „мързеливите“, нито се е сещал за нещо толкова тъпо като например да увеличи заплатата на работещия, като по тоя начин да стимулира въпросните мързеливци да си размърдат и те задниците. В резултат, както вече писах многократно, работещите качествено хора напускат нископлатената си работа и отиват да работят там, където трудът им се цени повече. Дадох ти пример как постепенно и сигурно кадърната работна ръка напуска страната – счетоводителя в САЩ, който впечатли работодателя си с бързия си и качествен труд, в резултат на което вече си заслужи и повишение във фирмата, и значително по-висока заплата. В резултат на тоя процес, както вече писах наистина не помня вече колко пъти, последния път като проверих бяха поне шест, но то беше преди доста постове все повече ще се доближаваме до момента, в който за една работа, за чието качествено извършване са необходими не повече от четирима човека, ще се мъчи от 16, после от 32-ма, после от не знам колко души, просто щото способните хора са станали достатъчно инициативни, за да им писне трудът им да се оценява по същия начин като този на хората, които се подпират на кирките си/цъкат белот на лаптопите си/пият кафе/пушат цигара/обикалят магазините/правят вятър на шефа, докато те работят.
Споменатите учители са бюджетни служители, а ниските им заплати са пряк резултат от твърде лошото управление. Както вече писах още в статията, а после във всеки следващ свой пост, те, дори да се огътат от бачкане, няма да получат повече. Именно поради тая причина те не се огътват от бачкане, защото знаят, че няма да получат повече, кадърните напускат работа, а на тяхно място идват хора, които са станали учители щото не са могли да станат нищо друго. Ти ми отговаряш, че ако заработели по-добре (неясно по какви критерии), ще получат по-големи заплати съгласно неизбистрената и твърде хаотична идея на министъра относно диференцираното заплащане, което той самият досега въобще не е дал идея как смята да бъде осъществено.
Аз ти казвам, че твърде отдавна е установено, че човек работи най-добре, когато има стимул. Ти ми отговаряш, че то не било необходимо стимулът да е финансов, но не ми отговаряш какъв тогава да бъде. Ти срещу какво работиш? Срещу червени точки, рисуват ти пчелички с червен химикал на фиша за трудовото възнаграждение като в първи клас ли, дават ти грамота и плакет в края на месеца ли, що ли?
Аз ти казвам, че очевидно проблем има. Самият факт, че преди шест години се сърдихме на Симеон, който ни набута в една предприсъединителна група с Румъния, която неоспоримо ни дишаше прахта, а днес гледаме със завист към тая наша съседка, а се чува, че дори Албания вече ни изпреварва по доста показатели, ти ме питаш що не ми било мъчно за суданците. И ми обясняваш, че проблем нямало. Или може би имало, ама какво да направело правителството. Пък ако не правело, що хората не поемели инициатива, за да си вдигнат за платите. Аз ти казва, окей, ще проявят. Лекари, медицински сестри, научни работници, библиотечни служители, музейни служители, всякакви там, за които човек се сеща само при нужда, ще проявяват инициатива и ще идат да работят или нещо друго, или същото, но другаде. Какво ще правим тогава? Държавата може да се съпостави с една огромна фирма. Аз за фирма, фалирала поради некадърни работници не съм чувала, но съм чувала за ужасно много фирми, фалирали поради некадърно управление.
Ти ме питаш как може да не ми пука за това отде държавата щяла да намери пари. Аз ти казвам, че държавата пък изобщо не пита хората отде намират пари, за да покрият огромната пропаст която се е образувала между цените и доходите им. Аз ти казвам, че държавата, след като е докарала нещата до там, а ги е докарала именно тя, защото именно тя седи на пилотското място на единствения самолет от авиокомпания „България“, трябва промени из основи начина си на управление, а ако не може, да бъде сменена с хора, които имат пилотска книжка.
Аз ти казвам, че човек работи добре когато има стимул за това. Ти ми казваш, не това не е вярно, качеството на работа предхожда заплащането, с което преобръщаш световната икономическа теория с главата надолу. Никой не плаща на работника си, колкото и добре да работи, ако може да не го прави. Никой няма внезапно да седне да работи по-добре, ако не знае с абсолютна увереност, че това ще доведе до повишение на доходите му. Никой не започва да работи по-добре с неясната мисъл „я аз да преизпълня петилетката за два дена, шефът ми ще се влюби в мен“, ако преди това не съществува прецедент в тази насока. Аз ти казвам, че дори Ленин, размахал знамето на комунизма и всеобщото равенство, внезапно е прозрял, че хората работят най-добре когато имат перспектива в тази насока и е измислил НЕП-а.
И ти пак започваш отначалото: ама те работниците работят лошо, могат да вземат повече, ако по-мързеливите бъдат уволнени, на което аз пак ти отговарям, че при нас прагматичните шефове, които стимулират финансово добрия си работник са рядкост, че в резултат тези, които работят добре напускат и лека-полека остават „мързеливците“ и подпирачите по кирки. Ти ми казваш, че учителите могат да вземат по-големи заплати, ако вземат да работят добре и ако се ощетят други бюджетни служители. Аз ти казвам, че кокото и добре да работят те няма да вземат по-големи заплати щото са на фиксирано трудово възнаграждение, а и никой не е наясно в какво се изразява по-доброто работене, пък и никой няма да започне да работи по-добре, ако не е убеден, че това ще доведе до по-високо заплащане. Казвам ти, че понеже държавата не се интересува какво са принудени да правят хората, за да изкарат месеца с 300 лева заплата, то и хората не жалат държавата за това, че нямала отде да вземе пари, особено когато пръст им размахва ояден тип, който подскача от борд в борд като бълха от куче на куче.
Та… Думата ми е. Преди да започнеш следващия си пост, прочети този. Знам, че е много дълъг, но е точното повторение на нашия „спор“. Просто в него е казано всичко, което би могъл да ми кажеш, така че няма нужда да се повтаряш. То ко да се повтаряш, ама карай… Имаше такава безкрайна приказка навремето „Един поп имал кученце. Кученцето му умряло, на попът му дожаляло и той направил един гроб и написал, че един поп имал кученце, кученцето му умряло, на попът му дожаляло и той направил направил един гроб и написал, че един…“.
С други думи (искрено се надявам да си стигнал до края на този предълъг и тотално безсмислен пост и да прочетеш това) или ще напишеш нещо ново, което да ми докаже, че гравитацията в България не важи, или, с огромно съжаление го казвам, ще го изтрия. Тоест следващото ти мнение, което гласи „ама за да получават повече трябва да започнат да работят повече“, или пък е в стил „ами да започнат да работят нещо по-доходоносно“ или „ама откъде държавата ще намери пари, за да излезе от кашата, която забърка“ ще иде директно в кошчето. Ужасно несправедливо и тоталитарно, знам, но, моля те, напиши ми нещо ново, което да не цели да ме кара да се чувствам щастлива за хората, които работят на минимална заплата, щото в Индонезия било много по-лошо или каквото там беше.
P.S.
Вторият ти коментар отново ни връща в приказката за попа и кученцето. Отговарям ти, че това се дължи на лошо управление, а човек със съотношение между бюджетните средства на глава от населението трудно може да бъде нахранен. Твоята заплата изобщо не е бруто 300 лева на месец, така че не обяснявай на хора, които са принудени или да живеят с подобна сума, или да търсят друга алтернатива, колко им е хубаво.
В един предпоследен пост, очакващ модерация, направих малки уточнения в „бюджетния материал“. Толкова за държавните служители или публичната сфера, те пряко зависят оттам. Никъде не съм казвал, че могат с повече труд на работните си места да изкарват повече, просто защото те не произвеждат реален продукт, който да бъде продаван и оттам да се финансират, а се разчита на една предварително фиксирана сума.
Критериите за оценяване на учителския труд са невероятно мътни и по начало смахната идея, никъде не съм ги защитавал, ако забелязваш. Произтичат обаче от това, че броят на парите в бюджета е даденост, броят учители е даденост, а след като нито едно от двете неща не подлежат на промяна, трябва да се симулира действие пред възмутените гласоподаватели.
Да, в Германия също е възможно един редови автомеханик да получава повече от един редови учител месечно. И да, наистина там по правило получават повече от една цветарка, примерно. Тук нещата са сходни, но изчаквам окончателните резултати от изследването, за да не публикувам голословно.
Обаче в една обикновена фирма, както и Лид изложи, не може да се разчита на фиксирани приходи, като в бюджета. Именно натам беше насочен първоначалният ми пример (който е напълно реален, а не изсмукана от пръстите теория). Там, за да могат работниците да получат по-голяма заплата, или фирмата трябва да получава повече поръчки, или да оптимизира персонала и работния процес. И в двата случая става въпрос за повече и по-качествена работа от страна на работниците.
Не виждам къде съм обърнал икономиката с краката нагоре, нито пък откъде ще се вземат въпросните пари, освен ако първо не бъдат заработени. Оттам нататък, освен ако работодателят не е идиот, който не си знае интереса, или пък не бичи далаверки на парче ден за ден, вече може да се мисли за инвестиции – в персонала или материалната база.
Да, всичко е въпрос на организация, тук буквално цитираш писани по-горе от мен думи, както при въпросната фирма, така и при въпросния държавен бюджет. Но за кой ли път повтарям, че ресурсите първо трябва да бъдат получени, преди да бъдат дадени.
А недалновидните работодатели рано или късно ще бъдат наказани от елементарната икономическа логика, както и недалновидните работници. Аз лично с всичкия този хвърлен труд по писането тук влизам с единия крак в последната група, но си осъзнавам риска и последиците, Лонганлон го каза одеве.
lyd, патосът ти ми е малко странен, особено при положение, че се предполага да громи чужд патос. Прекрасно е, че ти си такъв човек идеалист, че работиш за без пари с цяло сърце, че около теб явно също има такива хора – това е много хубаво, браво. Има го само тънкия момент, че от това не следва нищо. Защо мислиш, че си пример за всички? Според теб хората задължени ли са да са като теб? Мани това „задължени“, според теб те ТАКИВА ли са? Що за идея е изобщо да защитаваш система, която се крепи на предположението, че индивидът ще е идеалист като теб? Това предположение е НЕВЯРНО и няма тук универсална справедливост, която да казва – „щом не са такива, хак им е, кой им е виновен, че страдат“. Има само фактът, че мнозинството нормални хора не виреят добре в създадената система, както и фактът, че шибаната система съществува ИЗНАЧАЛНО с предположението да им помага да виреят добре в света.
Държавата България не си върши работата и не прави животът ни по-добър, отколкото би го направила друга държава. Следователно хората отиват в друга държава. „Това е толкова просто и логично“.
Моридин, може би аз прекалявам с четенето на исторически книги, но я по-добре погледни каква е идеята зад понятието „държава“, а също направи справка за понятието „общество“ и ми кажи къде виждаш споменатата от теб изначалност?
Държавата е функция на обществото и недостатъците на второто се отразяват в първото. И хайде, позволи ми да твърдя, че хора с мисленето на Лид „там“ са доста повече, отколкото „тук“. Очевидно забелязваш недостига им, но не си правиш никакви изводи за последиците по отношение на обществото, камо ли за косвените резултати в дъжавата.
skoklyo, за съжаление си абсолютно прав! Но мисля, че просто не си струва да се спори с радиоточка. Не си хаби енергията за оборване на тези далече от реалността и логиката, и то подчинени единствено на емоцията. За мен истината е, че целта е ясна, пътят е верен – просто трябва: методично, целенасочено, всеотдайно и къртовси да работим за интегрирането ни в ЕС, за създаването на такава система каквато хората са създали по естествен път.
Спокоен съм защото виждам, че това става под напора на обективни общочовешки закони. Мисля си че от мен се иска да да се самоъсъвършенствам за да мога да се реализирам в тази система. С една дума да усъвършенствам своите занания и опит с което да стана конкурентноспособен и успешно да се впиша в новата, наложена от живота ситема! Нормално е да бързаме за положителни резултати, естествено е да ни се иска това да става много по-бързо и без сътресения, но не бива да забравяме че е необходимо и време!!!
Скокльо, принуден съм да ти повторя това, което Марфа ти поенти – ако „там“ са повече отколкото „тук“ (за което не ти позволявам да твърдиш, щото не си показал с нищо, че имаш особени основания за това, но нейсе), то е защото благосъстоянието им там ги е довело до това, а не обратното.
Колкото до държавата и обществото, доколкото това трябва да става обект на и без това раздутата дискусия, ще те помоля да не ме реферираш към анонимните си „исторически книги“ (да не говорим, че въпросът тук е социално-философски, а не исторически), а да използваш поне НЯКАКВА конкретика, когато спориш.
Митко, от теб нищо не се иска. Едиснтвеният, който може да иска, си ти. Въпросът е доколко ще ти се пречи да постигнеш това, което искаш. А да се нагаждаш към системата, вместо тя към теб – това ли е съкровеното ти желание, изпълнено с такъв горд дух тип „завладяхме Галактиката, тръгвайки от Байконур“?
Може би ще ми отговориш, че не си имал предвид учителите, не знам. Но тъй като на статията ми ти отговори именно по този начин, аз го разбрах именно така. В поста си с цифрите и пропорциите ми казваш, че Германия харчи по-малко от нас за образование, а това директно ни връща към твърденито ни, че държавата ни управлява неефективно. Аз несъгласие по този пункт не виждам, щото наистина повтарям, че държавата управлява неефективно, но постоянно има хора, които изтъкват с различни думи и доводи, че всъщност държавата изобщо не била длъжна да управялва ефективно, което директно ме хвърля в къпините.
Тотално съм съгласна. така е, факт.
Не. Става въпрос за добро управление на фирмата. Читавият шеф, който иска фирмата му да произвежда така, че да получава повече поръчки и изобщо да се разрасне и да просперира, ще вложи различни средства по различни начинии по различно време. Първо ще си намери добри работници. Ще инвестира в добри машини или каквото е там. за да задържи добрите работници, ще инвестира и в добро заплащане, за да не ги загуби. Добрите машини ще позволят на добрите работници да работят повече и да произвеждат повече. Понеже конкурента фирма ще ги хареса, може да се опита да ги съблазни с по-добри условия и по-добра заплата. Тогава шефът също ще им увеличи заплатата, но и ще е напълно в правото си да изиска по-голяма производителност. Така ще се наложи да си наеме и други работници. Ще гледа да са също толкова работливи. Ще си ъпгрейдва машините. Междувременно ще уволни този, за който е забелязал, че предпочита да се скатава, вместо да работи, ще повиши заплатата на този, за когото е забелязал, че работи повече от другите. Може дори да го повиши като шеф на отдел или нещо такова. Това ще стимулира останалите и те да искат да работят повече. И така нататък. Но разбира се, вместо да прави всичко това, той може да държи на една заплата подпирачите на кирки и тези, които ползват кирките по предназначение, което ще доведе до това, щото работливите да отидат в конкурентата фирма, понеже шефът им пръста си не мърда, за да ги спре и най-накрая ще останат само неработещите, щото шефът не се усеща да се отърве от тях. Пък и единият му е баджанак, вторият редовно му казва колко го обича, третият му носи домашна гроздова и т.н. А оня какво? Верно, че бачка здраво, но нито му казва, че го обича, нито му е баджанак. В резултат в даден момент фирмата ще почне да работи на загуба, а шефът ще каже, че това е поради туй, че работниците не искали да работят. Както казах, има печално много примери за фирми, фалирали поради лошо управление, но аз лично поне не съм чувала за фирма, която е фалирала поради лоша работа. Просто щото добрият шеф лоша работа няма да търпи. Което между другото твърдя от самото начало – че шефът е калпав, поради което и работата се скапва. Все повече и повече. Попът и кученцето, нали…
Ами те няма да бъдат заработени, докато не убедиш хората да ги заработят. Те пък не щат, щото или са останали само киркоподпирачите, или тези, дето все още им се работи, не искат да получават колкото средния киркоподпирач, а не се задоволяват само с пчеличка на фиша си или с плакет. Всъщност, най-първата инвестиция на работодателя трябва да е точно в персонала, ако иска добър краен резултат. Щото инак просто никога няма да го получи.
Именно. Точно този процес в момента се развива директно пред очите ни и именно срещу това усилено протестирам.
@Митко, с човек, със сърце на комсомолеца, строял всеотдайно и безвъзмездно, с къртовски труд и пламенно дръзновение Хаинбоаз, воден от светлата идея, че по този начин ще достигне заветната ясна цел, няма да споря.
Моридин, недей да ми лицемерничиш по отношение на конкретиката, защото достатъчно факти и логика наблъсках в последните постове, а ти самият извади от нищото някаква си „изначалност“.
И хич не ми налагай какво да реферирам, защото за разлика от теб подкрепям тезите си с аргументи -въпросните книги са „Историите“ на Херодот, биографиите на Нерон и Октавиан Август, Библията, писмата на Плиний Млади, „Книга на страшния съд“ (последното е фикция, но писана от авторката в течение на пет години изследвания), и това съм преглеждал само в рамките на последните два месеца. Хич не ми дреме дали ще ги четеш, но не очаквай и аз да ти ги чета тук на ушенце.
Никъде там не виждам и следа от твоята мъглява „изначалност“ на „системата“, която въведе в спора, който въобще не е социално-философски, а засяга конкретни икономически факти.
Държавата се оформя от обществото, брутният вътрешен продукт се изработва от обществото, обществото праща и учителите, и учениците в класните стаи, пак то определя колко ще получат първите и колко дисциплинирани ще са вторите, обществото излъчва и лидерите си (доколкото не съм видял чуждестранни танкове по улиците скоро) какво тук виждаш като неправилно твърдение?
И за да не ме пита някой наивно или пък с подигравка каква е връзката между Римската епоха, Средновековието и наши дни – това са хората. И принципите, по които действа всеки един жив организъм или социална структура.
Същите взаимодействия в обществото, както и преди 2000 години. Същата вътревидова борба за ресурси и място под слънцето. Същите победители и губещи.
Правото на всеки да преследва своето лично щастие не е било изобретено преди два века, прословутата американска Харта е само констатация на праисторическа даденост. И това е един хубав пример за изначален принцип, но не и в тълкуванието на Моридин, според когото някаква свръхестествена външна сила му е длъжна за нещо.
Ще подтисна моментния си изблик да приключа с едно „@_@“ и ще обясня. Какво неправилно виждам аз ДОРИ не е особено съществено – ТИ си този, който видя нещо неправилно в моите писания и ме посъветва да чета повече книги. И да, когато казваш нещо такова, от теб се очаква да приведеш цитати, които илюстрират каквото и твърдение да имаш (аз още не мога да го разбера съвсем), а не да минаваш с „иди прочети исторически книги“. Та не знам кой е лицемерният.
Не знам и какво общо има например биографията на Нерон, както и Библията, с идеята за функцията на държавата. Изобщо не разбирам защо ми цитираш исторически летописи, след като мисля, че е повече от очевидно, че въпросът тук не е как е възникнала държавата (а и едва ли биографията на Нерон отговаря дори на този въпрос).
Може би си разбрал превратно думата „изначално“, с която аз по никой начин не съм имал предвид какъвто и да е исторически смисъл. Абсолютно ирелевантно, към днешна дата, е как се е стигнало в момента до нещата каквито са. Обсъждаме съвременната държавна система, съвременното общество и „изначално“ тук визира единствено аксиоматиката на съществуването на държавата – защо ни е тя, какво е призована да върши, как ще го върши най-добре. Че тези въпроси са философски, а не исторически, е училищна истина, която не смятам за нужно да поставям изобщо тук на обсъждане. Във всеки един момент на задаване на тези въпроси от философи в човешката история, историческата информация за това как се е развила държава досега, е била само някаква си отправна точка и предмет на анализ, но не и извод за отговора на въпроса, който, като се замислиш, изобщо не би бил задаван, ако нещата бяха ОК такива, каквито са.
Та така. Не ми се искаше да избивам на подобна тематика, защото тя е доста встрани от въпроса. Твърдението ми за изначалния смисъл на държавата беше очевидно лично мнение (друго няма по философските въпроси), което е изцяло в унисон с мнението ми, че нашата държава не изпълнява този смисъл, което и защитавам изобщо в темата.
И за да се върна на нея, ще допълня този пост с поредното ти изречение, пълно с общи приказки без конкретика:
„Очевидно забелязваш недостига им, но не си правиш никакви изводи за последиците по отношение на обществото, камо ли за косвените резултати в дъжавата.“
Какво сега значи това? Какви изводи следва да се правят за ПОСЛЕДИЦИТЕ по отношение на обществото от факта, че в обществото няма достатъчно хора като Лид. Терминът ти просто не означава нищо. Говориш все едно това е нещо, което може и даже трябва да бъде променено. Това не може да се случи, защото е обективен факт. Връзката е обратна. ПОНЕЖЕ обществото е бедно на хора като Лид (фактът), питаме какво следва да се направи, за да се компенсира това (разрешението). Ти и Митко предлагате да променим хората, за да отговарят добре на системата (което е не просто невъзможно от една страна, ами и доста неоправдано от друга), Марфа предлага да организираме по-ефективно и кадърно системата, за да отговаря на хората (което е меко казано логично).
Вторият вариант бтв доста повече отговаря на собственото ти твърдение (макар ти да го направи в грешния контекст), че държавата трябва да е функция на обществото. Еми да, трябва. Хората са такива, не можеш да ги промениш. Така че си организирай така държавата, че да работи.
Херодот, Нерон, Библията, а защо не и древногръцката митология може би имат, а може би нямат кой знае колко общо с факта, че българската държава понастоящем се управлява твърде зле. Не ми харесва да чета фрази като „Хич не ми дреме дали ще ги четеш, но не очаквай и аз да ти ги чета тук на ушенце.“, но би ми бил добре дошъл един библейски цитат, имащ отношение към спора, който не ми е ясно вече точно какъв е, но примерно би обяснил дали държавата ни в момента буксува, защото хората работят лошо, или хората работят лошо, защото държавата буксува. А да не говорим че спорът „що е то държава и има ли почва у нас“ си е точно социално-философски, ще ме прощаваш и няма нищо конкретно икономическо в него.
БВП-то се изработва от обществото, факт. И е толкова по-голям, колкото по-добре е ръководено. За трети път пиша, че съм чувала за много фирми, фалирали поради некомпетентно управление, но не съм чувала за нито една, фалирала поради мързеливи работници, и за втори път натъртвам, че компетентното управление калпава работна ръка няма да търпи. В тази връзка, ако ме накараш да напиша за четвърти път първото и за трети – второто, ще те изтрия без предупреждение, вж. „Попът и кученцето“.
А колкото до твърдението, че обществото излъчва лидерите си, както и размисли относно с какъв акъл това общество е излъчило точно тези лидери – това си заслужава отделна тема, която вероятно скоро ще напиша. Всъщност, писала съм вече и то отдавна, статия, касаеща развенчаването на мита за „мъдростта на народа“, може би е време за нова. Няма да се хареса на доста хора, отсега си знам. Другото, което не знам, е с какво твърдението ми, че управлението на държавата в момента е забележително и покъртително слабо, разстрои доста хора, та ме препращат към Библията и перефразират творчеството на Пеньо Пенев, за да ми обяснят, че всъщност нищо му няма на управлението, а неработещата фирма е в това състояние поради странното несъгласие на работещите в нея да получават неевропейски заплати, а да имат европейски цени. Но пък прилагателните „европейски“ последно те дразнеха, което все още ми е странно, та сега ми е некомфортно да ги употребявам пак. Очевидно дразни и недолюбваното от мен управление, поради което то от доста време вече непоправимо гастролира из Азия, но какво да се прави…
Скокльо, БАСИ как си противоречиш, не е истина. И какво сега стана в крайна сметка – древното кат топлата вода право да преследваш личното си щастие е изначалния принцип (очевидно, както и аз твърдях от самото начало – държавата не трябва да ти пречи да го правиш, а да ти помага), но въпреки това ти трябва да си доволен, когато – поставил се уж в служба на обществото в името на това лично щастие – държавата се изгавря с теб, отказвайки ти средствата за достоен живот (без които лично щастие има само за работохолици ала Лид). Жалко, че работохолизмът не е инхерентна човешка черта, а всъщност е рядкост, към която никой не е особено задължен, а?
Марфа, права си, първоначално въобще нямах предвид учителите, а икономиката. Може би различията във възгледите ни идат от това, че ти си в бюджетната сфера, а аз – повече или по-малко в промишлената. Съответно и личният ни опит е различен, погледът върху нещата също.
Така че относно управлението на фирмите имам забележки – твърде много зависи от самите работници. Знаеш ли какво ще се случи, ако дадеш на някого повече пари? Останалите ще се възмутят от „несправедливостта“ и ще почнат да работят по-малко. Такива са настроенията, повярвай.
Виж и това относно масовия стремеж към самоусъвършенстване: http://www.panev.info/blog/?p=670
Вероятно в онази приказка за казана на българите в Ада има доста истина, вероятно десетилетията на насилствена уравниловка и обезличаване още държат влага, не знам.
Така че може би не винаги вината е у работодателите, те просто се съобразяват с обществените условия и става един омагьосан кръг. И затова твърдя, че решаваща е именно нагласата на хората, тяхната лична самоорганизация.
Въпрос е на двустранен процес и взаимно сътрудничество. Както казах в самото начало – истината е по средата.
Моридин, ае престани вече с тая държава, след като нарече дискусията социално-философска, а аз ли да те уча откъде произхожда първата съставна част на тва прилагателно и как би звучала на български?
И стига си манипулирал казаното от мен, къде ти се привидяха държавни помощи в древната борба за живот и щастие? Ако някой ще го прави, това е обществото, хората около теб.
Ти кога последно си помагал на ближния си? Не разбирам с какви очи хулиш Лид, след като очевидно очакваш от такива като нея да те дундуркат.
Нищо не очаквам от Лид, но ТЯ очаква нещо от Марфа, което Марфа не е длъжна да дава, за да има правото да се чувства щастлива и да живее добре.
Толкова е просто.
Ае престанах. То се видя, че нито ти, нито аз имаме идея какъв ти беше проблемът с твърдението ми.
Марфа, въпросната фраза беше насочена към друг, пък и може би е прозвучала двусмислено 🙂
Защото конкретен цитат, един вид Е=mc2 не мога да извадя от тези книги, пък и нали знаеш, че това прословуто уравнение само по себе си не доказва нищо – нужно е човек да прочете необходимите текстове от край до край, за да разбере за какво иде реч и защо стоят така нещата.
А колкото до всичко останало – писал съм го в предходния коментар, малко се разминаваме с времето на реакция, но не защото сме прекалено далеч във възгледите си. Просто в тълкуванието на някои факти.
…
…
…
…
@_@
Не си учил „Управление на човешки ресурси“, нали? Цитираш ми основната икономическа доктрина, характерна за периода, от който (уж) се измъкнахме преди 18 вече години, а едновременно с това ме поучаваш какво било в Германия. Извинявай, твърдението ти е толкова нелепо и безхаберно, че аз наистина не знам какво да ти отговоря на него, освен ако пак не започна да ти обяснявам, че просперитета на една фирма е пряка функция от доброто й управление, което не би допуснало некачествено производство (все едно дали ще е от промишлен духовен или научен характер), което би било възможно единствено с финансов (най-вече) стимул на персонала, сред който просто не би имало място за хора, които се сърдели(?!?!?!?!), че по-работливият им и кадърен колега е заслужил повишение и на заплатата, и на поста си.
Колкото до следващия ти пост, съдържанието му откъм смисъл сериозно ми се губи. Само за сведение, прилагателното „социалистически“ (пряко производно на „социализъм“) произхожда от прилагателното „социален“, а не, както може би си мислиш, а може би не – обратното. Може би Моридин трябваше да ти излезе с термина „обществено-философски“, избягвайки чуждицата, макар че не виждам защо би го правил. Пък и не разбирам кое точно те нервира в случая, след като ти си човека, излизащ с необятно абсурдното си твърдение, че качественият персонал не бива да бъде стимулиран, за да не би неработещият да му завидел.
Древната борба за живот и щастие на един човек в повечето случаи е силно зависима от просперитета на обществото, на което е член (вж. „социум“; „социален“). Просперитета на обществото (социума) пък е пряка функция на неговото управление. Доказателство за думите ми е тоталната липса от хоризонта на проспериращата анархична държава, в чието съществуване се опитваш да ме убедиш. Тъй като държавното и фирменото управление по същество не са чак толкова различни, пак се опитвам да изтъкна, че качество на продукцията се постига единствено благодарение на доброто ръководство, което, изненада, не би допуснало да хрантути мързелив и некадърен персонал щото той да не завидел на работливите и кадърните си колеги (съграждани).
А последното ти изречение е тотално вън от какъвто и да е контекст, да не говоря и че е обидно. Значи, първо Моридин не е циганин, че да чака на Лид да го дундурка. Той е работлив, кадърен, компетентен и изключително способен млад програмист, за който някои предприемчиви работодатели действително се надпреварват да го имат, може би защото не са наясно с твоите социално-икономически теории. За сметка на това Лид се е заела еднолично да интегрира една не особено привлекателна етническа група, известна основно с антисоциалното си (антиобществено) поведение. Аз, честно казано, й се възхищавам за това, защото не бих намерила в себе си сили да тръгна и пряко волята им да интегрирам хора, които с цялостното си поведение крещят, че не желаят да станат членове на обществото.
Бих изтъкнала факта, че ако Лид беше родена в, де да знам, в Швеция, за да упражнява хобито си на майка Тереза, щеше да й се наложи да иде някъде другаде, например в България. Просто защото съществуването на циганския проблем в българската държава също е пряка функция от некадърното й управление, което дотук стимулира задълбочаването на проблема, а борбата с него е ограничена до дивотии като „топло мляко и закуска“. Ценя мисионерската роля на Лид, повече от мен я ценят само дундурканите от нея хора, които са щастливи именно щото са безпричинно дундуркани, ударили шестица от тотото с жената, която всяка седмица им дава по „петдесет лева за лекарства“. Но тя си знае, голяма жена е и щом вижда интеграцията по този начин, коя съм аз да й обясня, че за да се интегрира човек, той трябва преди това да го поиска, а няма да има никаква причина да го иска, след като на държавно ниво го хранят и дундуркат само защото е благоволил да украсява пейзажа с присъствието си в него.
Моридин, ще ти го кажа в пряка реч, щом има нужда:
Ако никой не е длъжен да дава нещо, откъде друг ще го получи?
А, Марфа, наистина ме обиждаш с тая параноя. Говорех за помощта към ближния като цяло. И въобще няма значение кой какъв е, тук обменяме аргументи, не си мерим дипломите или нещо друго. Дори той да беше бездомен алкохолик или нобелов лауреат, значение има единствено казаното и произтичащите от него впечатления.
Забележка от Марфа:
Скокльо, за последен път: а този, който би получил даденото нещо, какво дава насреща? Защо даващият на нещото да е длъжен да го дава проклетото нещо, ако той не получава нищо насреща?! И да, никой не е длъжен да дава каквото и да е, ако няма да извлече някаква полза от това, Welcome to Realityland Задължението да се работи срещу нищо е било нормално по време на робовладелския строй. Ти срещу какво работиш? Срещу задължение или срещу заплащане?! Няма да ме накараш да напиша това още веднъж, само те предупреждавам и то твърде учтиво.
Помощта към ближния е много хубаво нещо и аз я одобрявам изцяло. Понякога човек изпитва неутолимата страст да помага на ближния си дори той да не желае това, затова е добре да се съсредоточи върху помощта към този ближен, който заявява желание в тази насока. В контекста обаче на моята статия, аз изтъквам, че държавата ни се държи спрямо огромна част от населението си като към просеци, подхвърляйки им вместо заплати социални помощи, вместо да направи така, че икономиката най-сетне да заработи ефективно, нещо, което не ми харесва. За кой път го казвам?! А колкото до меренето на дипломите – извини ме, но ти беше този, който заяви на абсолютно непознат човек, при това в прав текст, че чакал на Лид да го дундурка, което е неописуемо абсурдно, да не говорим и че е обидно, поради което противоречи на правилата за коментиране в блога ми.
Затова те предупреждавам за последен път: Ще ми дадеш доказателство за работеща въпреки лошото си управление фирма, която успява не само да не фалира, но и да бележи ръст на продукцията и печалбите си, като същевременно поддържа неработещ персонал на ниски заплати; ще ми представиш доказателство за съществуването на фирма с чудесен ръководен екип, който въпреки неистовите си усилия не успява да си намери работещ и качествен персонал и праща фирмата под дъното на блатото. Ако не го направиш, а ми отговориш с някакви твои, неподкрепено с нищо виждания за успешно държавно управление, подплатени с писмата на Плиний Младши и препратка към „Паралипоменон“, с добавена и нищо непредизвикана обида към някой от участниците в тая изродена сапунка, с огромно съжаление ще се убедя, че си трол и ще те изтрия. Съгласно собствените си правила.
n 14 сеп 2007 at 12:09 pm48 Moridin „.. Държавата България не си върши работата и не прави животът ни по-добър, отколкото би го направила друга държава. Следователно хората отиват в друга държава. “Това е толкова просто и логично”.
Уважаеми господин Moridin, а нима не е вярно, че тази „друга държава“ се нарича Европейски съюз и че целта е да изградим и нашата държава като страните от този съюз, че за това е необходимо технологично време?
„Митко, от теб нищо не се иска. Единственият, който може да иска, си ти. Въпросът е доколко ще ти се пречи да постигнеш това, което искаш. А да се нагаждаш към системата, вместо тя към теб – това ли е съкровеното ти желание, изпълнено с такъв горд дух тип “завладяхме Галактиката, тръгвайки от Байконур”?
Не мога да се съглася и с това ти твърдение! Иска се, и още как, както от мен, така и от теб и от всеки член на нашето общество да бъде на нивото на западноевропейските си колеги, независимо от това дали е държавник, политик, учител или обикновен заварчик и шлосер. Времето иска да е адекватен и съпричастен, а не предубеден отрицател . Никъде не съм използвал нагаждам, а да се впиша в системата, тоест да се интегрирам, да намеря своето по добро място в нея. Та нали точно това е правил човека в своето хилядолетно развитие. Първо се е борил да оцелее а после и да променя света , а днес да се глобализира.
В момента работя в Професионална гимназия по машиностроене гр. Пловдив. За 4-5 годишен курс на обучение нейните ученици стават, електро и газозаварчици, автомонтьори, стругари фрезисти, механици и шофьори на пътни и транспорти машини.
За същите професии може да придобиете документ с едномесечен платен курс в същата гимназия…. Само, че не усвояваме роботизирано завяраване и нови технологии в машиностроенето, а ги учим на допотопни, електрожени, мотокари и стругове.???? Като добавим, че машиностроенето ни е полуликвидирано, за каква необходимост от тези кадри и заплащане на учителския труд на техните учители ще говорим? Но техните учители искат, защото казваш всеки е единствения който може да иска. А от тях не се ли иска осъвършенствуване, компютърна грамотност, чужди езици, изучаване и овладяване на нови технологии и в учебния процес..?
В същото време следя и Математическата гимназия в Пловдив. Реномето което си е извоювала, нивото на знянията, общата култура и манталитета на завършващите гимназията, езиците които овладяват на нивото на езиковите гимназии са на светлини години от тези на първата гимназия. И като добавим, че почти всички випусници на Математическата гимназия в Пловдив завършват реномирани висши учебни заведения у нас и в чужбина, ще разберем, че те имат 100 пъти по голямо право да искат защото произвеждат продукт на европейско ниво, конкурентноспособен и т. н.
За това ще си позволя да кажа, че час по скоро е необходимо да се завърши реформирането на образователната система с критерии и за диференцирано заплащане на учителския труд. Противен случай няма да участваме в завладяването на галактиката, наистина ,започнало не от Кейп Канаверал, а от Байконур!!!
Искам да помоля хората, които са прочели тази статия и имат желание да коментират, да се придържат към същината. Мога да преглътна и мнения „за“, и мнения „против“. Не искам да заключвам коментарите, защото ми е интересно какво имат да кажат читателите. Затова обявявам, че ако някой реши да оборва твърдението ми, че България в момента се управлява забележително зле не с аргументи и факти, а с доказателства, съдържащи твърдението, че някой е чел да речем Библията, писмата на Плиний Младши, биографиите на Нерон и Октавиан Август, „Илиада“ и „Одисея“ на Омир, „Властелинът на пръстените“ и „Шифърът на Леонардо“, да не си прави труда, защото ще изтрия мнението му при първа възможност.
За съжаление мисля, че отправям това предупреждение прекалено късно, защото не отрязах възможността за тролене още в зародиш, но да видим…
Марфа, нали искаше да видиш как разсъждава един 60 годишен стругар , имах удоволствието да ти демонстрирам. Не забравяй, че такива са много. Стъпил съм здраво на реалната земя, в реален материален свят, произвеждал съм и произвеждам материални блага, не ми е чуждо изкуството и културата и живея в душевно равновесие! Завижда!!
Кхм, кхм, Лонганлоне? Я пак, какво мислене имам? (като гледам май трябва да бъдеш щастлив!)
Митко!! Кой това?? (Съжалявам, не можах да се въздържа) 😳
Иначе, мога да ти кажа само едно евала, че на тези години си готов да се развиваш. Това е чудесно. Изказваш мнение, че на тези, чийто краен резултат е по-добър, трябва да се плаща повече, като дори предлагаш и нагледно сравнение между кадрите на твоя техникум и тези, излизащи от Математическата. Стремиш се към Европа, което също е чудесно.
Тогава, пита се, какъв ти е проблемът и как с всичко казано в твоя предпоследен пост успяваш да съвместиш и да заявиш, че поддържаш тезата на Скокльо, която той застъпва трийсет поста поред, че не е правилно да се плаща на по-работещите, щото колегите им щели да им завидят, и който се нервира от употребата на прилагателното „европейски“, успокоявайки ме, че трябва да съм щастлива, че не сме станали като Судан?! Че и ме наричаш радиоточка, а като капак и искаш да ти завиждам! А пък аз се радвам като срещна такива хора, а мога да им завиждам само благородно! Имам усещането, че нещо не сме се разбрали, ама айде, здраве да има. 😉
Marfa, ПРОСТЕНО ДА ТИ Е ! Прощавай и ти за радиоточката, но ме подразни твоята предопределеност и и невъздържана неприязан към УПРАВЛЯВАЩИТЕ !
Мислех тук да напиша ИЗТРИХТЕ, но немога заради:
Импресионистично
авг 16th, 2007 by Marfa
Да поседнем на чаша горчиво кафе.
Да си кажем две хубави думи.
Да се вгледаме в черното бурно море,
да мечтаем за сини лагуни
Ще политна далече от болка и страх,
ще се влея с надежда в безкрая.
Щом вълните докоснат брега
ще почувстваш ли с мене ти рая?
Но защо ли тез черни слова днес редя?
Та нали чак до болка синей се небето?
И нали смях вали след дъжда,
който бие ме право в сърцето?
И защо ли говоря, не ще разбереш,
ти загледан си там, в тишината,
чуваш думи, неразбирайки реч,
слушаш звуци, непрогледни сред мрака.
Да поседнем на чаша горчиво кафе,
ти кажи ми две хубави думи.
И загледана в черното, бурно море
ще мечтая за сини лагуни!
Благодаря ти ! Другото е суета!
С уважение Митко Иванов – просто човек!
Редактирано от Марфа:
Нямате възможност да прочетете коментара на Скокльо по простата причина, че той не изпълни условието, което му бях дала: да посочи действаща и просперираща фирма с лошо управление, както и недействаща фирма със свястно управление. Той твърди, че ми е предоставил доказателства, но тъй като такива просто не са налице, следва това, което и Скокльо предположи, че ще се случи, тоест коментарът му в момента не съществува.
Скокльо, не мога да си обясня аз с какво съм те обидила, но за сметка на това мога да посоча поне две твои преки обиди към мой близък приятел, при това с абсолютно нищо непредизвикани. Колажи от думите ти не съм си правила, а най-малко пък от админа на ENEArt очаквах подобно отношение. Що ли? Просто много ти харесвам блога и с удоволствие го чета, но това са си мои кахъри. Все пак ще прочета това, което ще напишеш, може пък там да намеря доказателството в подкрепа на тезите ти и може би ще успее да ме убеди. Желая ти всичко хубаво и искрено се надявам блогът ти да продължи да бъде толкова читав и качествен.
е, марфа, щом искаш да си негър в алабама, бъди 🙂
Блогът е на сх, както писах.Админ съм формално.
Въпросът ти за фирмите е коварен, както може да се очаква, а ето защо:
1. Случайно да ме виждаш в начие икономическо разузнаване с купища поверителни и подробни доклади за български фирми в шкафа?
2. Случайно да очакваш да клепам работодателя си?
3. За пръв път в коментар 3, а после в 12,17 и 47 се споменава думичката „организация“ и нуждата от по-добра такава. На фирмата и на методите на работа. Мои коментари, факт. Пробвах с браузъра и се изненадах, понеже междувременно Моридин я приписа на теб, а аз се оказах защитник на социализма по твои думи. След като бях такъв на робовладелския строй. Теб не те бъркат разминаванията, щом са твои, но това е меко казано безочие.
4. Теорията за управление на човешките ресурси ти изучавала ли си я или практикувала случайно? И аз не съм, но през изминалите 7 години съм се движил сред няколко йерархични нива ръководители, както и сред монтьори и заварчици. Сред българи и германци. Ако срещу тоя опит, колкото и малък, стоят твоите празни приказки, просто замълчи.
5. Просто не мога да следя всичко, което казваш ти или останалите, съответно пропускам коментари или цели пасажи текст, или „гася“ спорадично горещи зони. Затова и тезата ми е толкова разхвърляна, както писах в изтрития коментар. Пример – пропуснал съм големия коментар на Моридин, видях следващия му, отговорих в подобаващ тон. Точка.
6. Добре управляваните фирми по принцип не фалират, но това далеч не се случва тъй често на лошо управляваните такива. Не виждам защо обвързваш двата вида.
7. Въпросът е в черно-бели краски. Реалността е предимно сива. Имам примери от нея, но естествено в неподходящи за теб нюанси.
8. Самият факт, че със заплахи ме караш да отговоря на един поначало некоректен въпрос, говори сам по себе си. Ако някой не схваща, да прочете отново точки 1-7. Благодаря.
За периода 2000-2006 г. реалният БВП на глава от населението е нараснал с 45,2%, докато средната работна заплата – с 15,8%, т.е. 2,9 пъти по-малко, обявиха още от КНСБ. Като последица от това миналата година реалната разполагаема работна заплата е представлявала 52,4% от реалната й покупателна сила през 1989 г. По данни на Евростат, изнесени от синдиката, БВП на глава от населението у нас е 3,1 пъти по-малък от този в ЕС, а средната ни работна заплата – 7,2 пъти по-ниска от тази в ЕС.
20 лв. губят най-ниските заплати заради плоския данък
Когато числата говорят, мисля, че и Скокльо-вците би следвало да помълчат 😉
Правилно е да се казва „числа“, а не „цифри“, макар че днешната въпиюща неграмотност наложи грешката като правило. Причината (за тоталната неграмотност) НЕ СА учителите, в смисъл какво са виновни учителите на необразованите и невъзпитани хора, които ни посещават всяка вечер и сутрин – имам предвид хора като Ани Салич, Николай Бареков и подобните?
Обаче скокльовците дуднат, че учителите били нагли да искат повече пари, без да си вършат качествено работата 😦
Работила съм малко време като учител – харесваше ми, учениците ми ме харесваха; но въпреки това зарязях даскалъка. Щото трябва да си наистина малоумен или мазохист да вкарваш мисъл, емоции, усилия и така нататък за символичната даскалска заплата.
Бос, опърпан, остриган заради въшките; вързопът в ръцете му помръдва и изплаква. „Сестрата, напикана е“, казва делово, после плачливо: „Дай двайсе стинки, чичка, Бог ш’тъ поживи“. Сестрата е близо годинка. Влачи я със себе си, понеже майка му и мъжът й работят. „По кофите, това-онова“. Били още три деца, две стояли в тях си, в махалата до реката в „Западен парк“, едно просело из центъра. Неговото място е пред лъскавия магазин до училището, където е записан. Трети клас ще е, трудно чете, но преписва добре буквите. Без да преписва може да напише името си – Исус. „‘Мериканци“ дали пари на техните за смяната на предишното – Методи; брат му Кирил си останал така, а той станал Исус. „Ма не съм протестан, хриситянин съм.“ И в училище го водят Исус, но ходи рядко. Няма да отиде и днес, 15 септември. С какво, нали сменил за цигари обувките, дето баща му намерил? Пък и заради малката. „Два лева днеска нема, само боза, кифла, малко дават, скъпо, ама в събота – повече“.
Поскъпнало е и за Мария, също от трети клас. Разбира се, не в това училище, където уж ходи Исус, макар да е най-близко. Баща й я вози до другия край на града; там били най-добрите учители; майка й я прибира с другата кола. Мария не излиза сама навън и изобщо не говори с непознати. Говори майка й: „По-трудно ни стана, нямаме баба, а и бензин, учебници, особено тия по език; ние учим английски и в училище, и частно. Толкова пари даваме за 15 септември, дрехи, обувки, чанта, сега пък – стачка. Но в нашето училище няма да има. Защо да развалят празника на детето?“ После забелязва Исус, дръпва Мария и влиза в магазина.
Исус и Мария няма да се срещнат на 15 септември, не само защото учат в различни училища. Стената между тях е по рождение и сантименталните илюзии за образованието като изравняване на жизнените им шансове не могат да я пробият. Те нямат общо място, ако не броим входа на магазина, пред който Исус проси, но никога не влиза, а Мария го прекрачва с майка си, но никога не говори с такива деца. Само случайно пътищата им биха се пресекли, когато по необходимост Исус премине от просия към кражби и продажби, а Мария се измъкне от родителския контрол. Примерно като й свие GSM-а или тя му даде десетарка за трева. Е, могат и да се влюбят от пръв и следващи погледи, но пак ще е след пет-шест години, когато детето от вързопа ще има своя 15 септември. По особен начин днес тъкмо той е най-важен.
Ако нещата и тогава са като на днешния, то ще бъде не като батко си сред 30-те процента, а вече сред 50-те процента от децата в България, чийто шанс за прилично образование е близо до нулата. Това ще личи още повече край лъскавите магазини, където съвестните учителки по литература могат да водят класа, та да гледа живи картини в стил „Братчетата на Гаврош“, стане ли дума за Смирненски и днешните Ючбунар и Коньовица, новото „сити“ на столицата. Не само в трети, но и в десети клас, който обещават тогава да е задължителен, доста от тия деца трудно ще говорят и четат, още по-трудно ще пишат. Повечето ще разчитат на мизерни родителски доходи и на кампанийни подаяния, за да имат храна, обувки и учебници. В масовото училище основен проблем ще бъде поддържането на реда и охраната, а не качеството на т. нар. образователна услуга. А Янка Такева, Желязко Христов и Константин Тренчев сигурно пак ще заплашват със стачки, ако не се увеличат със 100% заплатите на заетите в училище. От 1 януари 2014.
Може ли да не стане така? За Исус и Мария нещата изглеждат предопределени. Но поне за безименното дете от вързопа все още е възможен друг 15 септември.
Най-напред Исус трябва да бъде освободен от грижата за сестра си, прибрана в седмична ясла, а после и в детска градина на пълна държавна издръжка. Именно средствата за такива ясли и градини навсякъде могат да се увеличат рязко, включително и за заплати на работещите в тях – резултатът от техния труд ще се види след време. Той ще е толкова по-добър, колкото повече една община съумее и със средства от самооблагане да подкрепи началното образование, в което се постъпва с проверка на образователната готовност след задължително двегодишно предучилищно обучение на всички деца, пък ако ще детето да е едно в селото. Ако няма учител, с това да се заемат родители – дори и срещу заплащане. С право една кандидат-възпитателка казвала за квалификацията си: „Нямам никакво педагогическо образование, но пък съм била дете“. Току-виж така се смени господстващият принцип на образователната ни система – всяко по-горно ниво да компенсира несвършената работа както в по-ниските нива, така и на родителите. Предстоящите местни избори са прекрасна възможност за подобни обещания и действия, а още по-прекрасна – идващите парламентарни. Не ЕС, фондовете, инфраструктура, пенсиите, а образованието трябва да е основният им проблем. Защото еврокрацията, крадливата политическа върхушка, магистралите и дори пенсионерите могат да почакат, но не и детето от вързопа, което расте в ръцете на брат си. Съвсем скоро не само то, не само половината от децата, но и самата България все повече ще изглеждат така, както изглежда Исус на 15 септември 2007: почти неспасяемо. Нищо че името подсеща за спасител. А Мария? След време тя ще спасява от чужбина с 200-300 евро родителите си, чиито инвестиции в образованието й са далеч по-надеждни от вноските в НОИ и който и да е от пенсионните фондове.
статия на Димитър Денков
Вени, моля, когато критикуваш, придържай се към онова, което критикуваният е казал, става ли?
Да ти посоча ли злоупотребите с моите думи? В линковете, дадени от мен, фигурират и данните за БВП, наистина има само три пъти разлика на глава от населението, аз говорех за бюджета обаче. И за кой ли път повтарям, че въобще нямах предвид учителите относно качеството и организацията на работата, нито съм счел това за свое право, понеже нямам поглед върха нещата в тази сфера. Точка!
Аз също мога да цитирам:
„Некоректно е сравняването на реалната работна заплата, т.е. без инфлацията, с растежа на БВП, в който е включена инфлацията. Коректността изисква темпа на БВП да се сравнява с темпа на номиналната работна заплата, който след 2002 г. изпреварва значително нарастването на БВП. През периода 2002-2005 г. БВП се увеличи с 14%, а средната работна заплата – с 30,6%.
8.6. Сравняването на средната работна заплата у нас с тази в ЕС-25 не отчита факта, че по данни на Евростат цените на стоките и услугите в България са средно 36% в сравнение с ЕС-25, т.е. около 3 пъти по-ниски. Също по данни на Евростат доходите в България са 31,8% спрямо ЕС-25, а производителността на труда – 32,5%, т.е. заплатите у нас съответстват на конкурентноспособността ни. Освен това енергоемкостта на единица БВП у нас е 7 пъти по-висока, отколкото в ЕС.“
Ако някой дудне, това не съм аз. Нито пък аз съм виновен за спекулациите с цените на хранителните продукти, защо Марфа поначало не насочи реториката си натам, след като те са основен неин аргумент, а тръгнахте да търсите под вола теле?
Някой по-горе отбеляза, че в нашата дискусия е станало объркване между парите за заплати в бюджетната сфера и тези в реалната икономика. Това „объркване“ е съвсем закономерно по две причини:
1) огромен работодател като държавата, конкурирайки се с частните работодатели за работна ръка, не може да не влияе върху заплатите в частния сектор. Вдигнат ли се заплатите в бюджетния сектор, частниците трябва да направят същото, за да не им избягат хората;
2) държавата влияе върху заплащането в частния сектор и чрез своята политика по доходите (напр. данъци и осигуровки).
Ето защо сме прави, дори да не работим за държавата, да хулим нея, че са ни ниски заплатите. И Марфа е права, че българите са виновни за ниските си доходи не поради некадърната си работа (както твърдят опонентите й), а поради некадърното си гласуване, водещо до некадърно управление.
Държавата от години целенасочено води политика на ниски доходи. Уж нископлатената работна ръка щяла да направи българската икономика конкурентоспособна. Да, ама това ще стане само ако хората приемат пазарно натрапени им високи цени и ниски заплати, а в замяна непазарно предложат качествен труд. Което не става. Твърди се, че в някои азиатски държави за известно време е ставало. Дайте да дадем за родината и фирмата. Но в Европа, дори в нашия край на Европа, тази психика я няма.
Някой по-горе попита откъде ще се вземат пари за достойни заплати на учителите (и другите в бюджетната сфера). Отговор: На много места в бюджетната сфера, включително и където работя, пари има и сега, просто не се дават на хората. А ето и идеи откъде да се вземат още пари, без да се пуска печатницата:
– да се предвижда реална разходна част на бюджета, вместо да се трупа излишък, който после да се разпределя произволно;
– да се ограничи максимално държавната администрация, която от години се разраства точно по закона на Паркинсън и се радва на нелоши за България заплати;
– да се ограничат максимално субсидиите за стопански дейности, които по скромното ми мнение трябва да пълнят бюджета, а не да цоцат от него;
– да се ограничат максимално социалните помощи за здрави хора в трудоспособна възраст.
Аз не съм икономист, ако тук има някой икономист, да ме светне къде греша!
Колкото от гениалната идея да се внасят имигранти за евтина работна ръка, надявам се, че с нея скъпите ни управници само плашат гаргите, а не смятат да я прилагат на практика. Всяка държава, която го е правила, си е навличала страхотни проблеми ако не със самите имигранти, то с децата им. Нашите цигани поне не палят училища и не слагат бомби в метрото, както правят в Европа младежи, чиито родители са били внесени да работят евтинко.
Де да можех да пиша толкова кратко и ясно като Майа, ама не мога 🙂 Благодаря на Вени и Майа.
С това съм напълно съгласна, както и че е двупосочен процес. Ако се изключи възможността някой да е успял да се вреди на хубава длъжност в някое министерство, заплатите в бюджетния сектор като цяло са по-ниски от заплатите на съответните длъжности в частния. Тоест, очевидно е, че лекарите предпочитат при възможност да работят на частно, учителите – и те, примерно един счетоводител в частно предприятие взема повече от колегата си в държавната фирма и т.н. а тъй като работещи на частно научни работници от всякаква порода нямаме, те просто полека-лека се махат. И така, все повече хора, които иначе са добри професионалисти напускат работните си места в бюджетанта сфера и минават „на частно“, за да припечелват повече. Това води до две неща: първо, професионалистите сред държавните длъжности намаляват рязко, което е страшно, и второ, тези хора често пъти попадат на некоректни работодатели, осигуряващи ги наминимални заплати, невнясящи им осигуровки, и както беше в моя случай и то на три пъти, без трудов договор.
От друга страна, както Майа вика, пък има още повече работодатели, които се влияят от нещото, наречено „минимална работна заплата“, особено в по-малките градове, където алтернативи за работа няма твърде много, в резултат на което чуваме за натровени с лепило жени, работещи аслъ като бели робини. Цялостното състояние на буксуване, до което е докарана страната, не е в резултат на нашествие от скакалци или от падане на метеорит, факторите са изцяло вътрешни и всъщност всички те могат да се сведат до един-единствен: лошо управление. Че лош управник и с диаманти да го замеряш, той пак няма да успее да задържи на повърхността поверената му фирма, държава или каквото е там. И така, что делать? Да станем негри в Алабама? Тц, Лид, не ща. Искам да съм си българка в България, ама не да гледам към Индонезия, Туркменистан или Северна Корея, която като нищо може да е следващта спирка в околосветсктоо пътешествие на Калфин и Серьожа, ами да гледам, че и да бъда в Европа. Патетично, а? Е че откога патосът е лошо нещо? 🙂
Скокльо, че като блогът е на сх да не би да не е хубав? Не съм ви запозната там с йерархията, но понеже го чета редовно, видях, че си писан като автор и си направих изводите. На всичките ти въпроси отговорих и то по няколко пъти, дори когато задълбахме в странната за мен тема „качествено управление на човешки ресурси“, а не виждам никаква заплаха в това да те помоля (и то повече пъти отколкото друг би го направил) да подкрепиш тезите си с реални факти. Виж, хайде наистина, кълна се, че не желая с никого да се карам, най-малко с теб, допускам, че е възможно да не сме се доразбрали нещо.
Пожелавам на всички приятен ден, че днеска ще трябва да се работи. Вчера ми беше по-свободно, но днес съм в служба на империализма, така че, до довечера 😉
„Въпреки лекото свиване на публичния сектор той
продължава да заема близо 14 процента от общата заетост в страната. В държавни предприятия са заети още около осем процента …“
Бюджетният излишък е 1,1 милиарда долара, работната ръка – 3,51 милиона. Това прави 772 200 заети от страна на държавата. Ако всичките въпросни пари се налеят в заплатите на въпросните заети, това прави 1424 долара годишно, или 167 лева средно месечно увеличение.
167 лева, бруто.
Така че стига с тоя прочут бюджетен излишък. Ок, нужни са оптимизации при администрацията, но нека направя една диво изсмукана от пръстите сметка: ако сложиш под ножа 100 000 служители, а всеки от тях взема по 1000 лв (оптимистично), това ще ти освободи към 850 милиона долара годишно (в случай, че намерят друга работа и си плащат отчисленията във въпросния бюджет). Звучи добре като начало, но ако направиш пак сметката, ще получиш …
332 лв. месечно увеличение, бруто.
На цената на буквално харакири за въпросния политически лидер, предприел тая стъпка.
Е, как да не говорим за нужда от самоотверженост в полза на отечеството 😆
Марфа, имах предвид, че като блогът е на сх, той заслужава комплименти за красивия му вид, не аз. Ще му ги предам при първи сгоден случай 🙂
Вероятно наистина се поувлякох, в крайна сметка и аз искам същото като теб, но съм прекалено квадратен, за да пренебрегна реалността.
Що се отнася лично до мен, с удоволствие бих работил за залко пари онова, което ми харесва. Може би е малко старомодно, ала гордостта от собствения труд за мен е определяща. Така че първо бих се потрудил съвестно, преди да претендирам за каквото и да е, а ако не го получа, бих потърсил обективните причини. В това се състоеше цялата разлика между гледните ни точки.
Приятен ден, аз също леко го прецаках вчерашния, днес наваксвам 🙂
Поздравления за статията, Marfa! Казала си го много точно и аз чувствам нещата по този начин, но нямам нерви да дам израз на гнева и недоволството си в писмен вид!
И за търпението, с което четеш и отговаряш на всички коментари, още поздравления!
Марфа, благодаря за комплимента!
На Скокльо исках да отговоря за изтърканите палта, но за да не измествам дискусията, го направих в своя блог: http://mayas-corner.blogspot.com/2007/09/perpetuum-mobile-of-bulgarian-education.html. Вярвам, че английският няма да затрудни никого от нашата виртуална компания.
Pingback: Положението си е е*ало майката | Какo Сийке, не съм от тях!
Извинявам се, не съм чел последните н на брой поста в тая тема, но днес ми се случи нещо, което просто ме втрещи.
Поръчвам диск от Япония. Дискът е на нормалната и за тук себестойност 20 лв. Сайтът ми иска 40 лв за доставка, защото уж супер бързо уж с куриер – хубаво. В смисъл цинично е доставката да е 200% от продукта, но ХУБАВО. С малко замисляне ги давам, дискът няма откъде иначе да го намеря, а е за подарък.
След няколко дни (е, бързо е, факт), до мен стига известие от куриерската фирма, че пратката е в митницата и че трябва да я освободя оттам.
Ще спестя нервите, които вкарах в цялото мероприятие, борбата с безумната бюрокрация („изчакайте половин час, има технологично време“ – за разпечатване на една бланка и един подпис става дума………………….) и жлъчката от сблъсъка с наглостта на институциите.
Ще направя само една финансова равносметка:
Оригинална цена: 20 лв
+ доставка: 40 лв (за нея няма да обвинявам България)
+ декларация за внос: 15 лв (МОЛЯ? Една попълнена бланка 15 лв?)
+ мито: 3 лв
+ ДДС: 12.22 лв
+ такса банков превод: 3 лв (МОЛЯ? Не мога да платя на ръка след като съм отишъл на крак до там? 3 лв за превод на 15 лв? СМЕШНО?)
+ 4 лв паркинг (на летището паркингът е някакъв по-така паркинг)
+ 8.40 лв при фирмата куриер, че са превозили пратката от летището до склада си (МОЛЯ? Аз за кво ги платих ония 40 лв? Май за да ми я донесат ЗА ТЯХ до вкъщи, а не за ОЩЕ 8.40 до склада им на ПОЛОВИН ШИБАН КИЛОМЕТЪР ОТ ЛЕТИЩЕТО)
+ 40 ст за едно скапано ксерокопие на лична карта!!!!!
Не слагам бензина от Орландовци до Летището и обратно, щото съм изключително щедър днес!!!!!!!
Заключението: Златният рай на Митко от по-нагоре, наречен ЕС, е пишка (сори Марфе), особено приложена мот-а-мо в параметрите на родната финансова действителност. Но това Марфа го говори не от днес, не от вчера, така че не е някаква изненада. Но че българската държава позволява на рандъм БЕЗУМНО НАГЛИ частници и на САМАТА СЕБЕ СИ да искат някакви абсурдни пари за всяка глътка въздух, вдишана, докато човек се бори с бюрокрацията й – просто не знам след подобна случка как нормален човек би изобщо защитавал държавността тук. И специално поздрави за Скокльо и неговата достойна теза, че нашата държава е естествено образувание и е проява на лош вкус и наивност да си недоволен от начина й на работа.
П.П. Искрено моля ако някой с юридически познания чете това, да ми помогне да се ориентирам в кой закон и коя наредба е формулирано кога един внесен продукт подлежи на проверка в митницата. Обясниха ми, че това е само за продукти на стойност над 22 евро. Моята фактура общо наистина е над 22 евро, но ако включим цената на доставката. Не трябва ли да се смята само цената на самия продукт, и изобщо да се начислява ДДС само върху нея? Бих искал да разбера как е формулирано, ако някой може да помогне 😦 Поръчвал съм много по-скъпи продукти от Америка (също не е в ЕС) и никога не ми се случвал подобен абсурд 😦
По-горе май забравих да тегля чертата – 110 лв и отгоре за диск, поръчан за 60 лв 🙂
Но това как да е… почти ми мина ;р НЯМА как да ми мине обаче нещо друго на което станах свидетел – една жена се редеше с мене. Дъщеря й праща от Австралия използвани дрехи и обувки, за децата си в България. Става дума за ИЗПОЛЗВАНИ ДРЕХИ И ОБУВКИ.
Поискаха на бабата 300 лв за да си ги вземе. В смисъл…
Честито на всички печеливши.
Искам да попитам също според вас редно ли е държавно учреждение като митницата да урежда валутните прехвърляния на курс не просто по-висок от този на БНБ, а по-висок от този на ЧАСТНА БАНКА като ПИБ. Моята пратка е таксувана 61.30 лв на кредитната ми карта по курса на ПИБ (под 60 по курса на БНБ). При обръщането йени – лв, по митническия курс това излезе 63.50. Това нормално ли е наистина?????
Не. Но 300-та лева за използвани дрехи ме шашна повече и от диска…
Ех, Моридин, стига си ми слагал думи в устата, къде ги видя този лош вкус и тази наивност …
Просто твърдя, че промяната трябва да се извърши първо в самото общество. Защо липсва на хоризонта достатъчно нормална и перспективна партия? Забранено ли е да се появи или другаде е причината за липсата й? Може би я има, но аз не я виждам?
Виждам само как избуяват такива като ГЕРБ и Атака, играещи си с емоциите на недоволните. Това през цялата история е било ключов прийом на дирещите власт, но именно от зрелостта на хората зависи дали виждат кога им хвърлят прах в очите. Е, все още не виждат, а си играят на запалянковци.
Извинявам се, ако на някой му се струва, че се отплесвам, но според мен пътят е хора като Марфа, Лид, Григор и толкова много други да обединят усилията си, всеки със своя принос, и да започнат да оказват влияние координирано и смислено.
Политиците в Америка обръщат изключително голямо внимание на блогърите не за да се правят на интересни и модерни, а именно защото последните имат голямо влияние.
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=364776
На някого да хрумва, че и тук блогърите могат да направят конференция? 🙂
Еми то ние накрая ще се обединим, ама първо да се разграничим, както е казал другарят Ленин 🙂
“ Сравняването на средната работна заплата у нас с тази в ЕС-25 не отчита факта, че по данни на Евростат цените на стоките и услугите в България са средно 36% в сравнение с ЕС-25, т.е. около 3 пъти по-ниски. Също по данни на Евростат доходите в България са 31,8% спрямо ЕС-25, а производителността на труда – 32,5%, “
Извинявай Скокльо, но някак не мога да се съглася 🙂
1) това обобщение „ЕС-25“ е много некоректно.
2)Аз бях в Испания за 1,5 година и мога дори и с касови бележки да те оборя. Майната му на Евростат.
3) Когато говорим за доходи трябва да имаме предвид едно много основно понятие – минимум за физическо оцеляване. Без него всяка икономическа постройка е фиктивна – нищо не струва 🙂
3) производителност – не видях испанците да показват по-добра производителност при очаквано качество (в строителството поне)
От друга страна, мога да твърдя, че резултатите от обучението на средностатистическия испанец не дава резултатите към които се стремим тук. Бях даскал и мога да сравнявам. Почти не видях испанец който да може да смята без пръстите си. Не искам да кажа, че образованието в България е такова каквото трябва. И от тази мисъл съм далеч. Но това не е по вина само на учителите (защото всяко стадо си има мърша). Основната вина е на управляващите които прилагаха реформа след реформа без да се допитат до тези които засягат. Но това е много дълга тема…
Ти и правителството в момента много ми напомняте на Боне Крайненица. И той най-вероятно си е мислил, че добитъкът и без зоб ще работи. Дори и опитът му да сплаши Сивушка накрая, не дава резултат. Просто е много късно… Е, хората и в частност учителите, добитък ли са?
И накрая… Нека не забравяме, че голяма част от фирмите в развитите страни реализират огромни – изразяващи се в десетки пъти печалби от изнасяне на производството в страни с цена на труда като в България, че и по-малка. Така, че… тези числа които навираш под носовете ни, изобщо не са коректни от математическа гледна точка. С други думи – математиката има много малко общо с икономиката, а още по-малко със стъкмистиката която явно те впечатлява. Всичко е по-скоро въпрос на очаквания, нали:-)
Браво на ivo_isa за различния, мислещ поглед към „На нивата“ (така ли се наричаше този разказ на Елин Пелин)? Аз бях в училище по бай-Тошово време, когато уж образованието беше супер (не че не се влоши в много отношения оттогава) и всичко, което се изприказва в часовете по литература за този разказ, беше – колко ужасно нещо е капитализмът.
Същото го изприказвахме и за „По жицата“ от Йовков. Много по-късно чух някой да разкрива друга страна на този разказ – че търсенето на бялата лястовица е чудесен пример за склонността на българина да търси ирационални решения на проблемите в живота си.
Ако идеята на Lyd за блог за образованието се осъществи, ще имаме чудесно място за такива противоречиви гледни точки.
Майя, благодаря 🙂 Въпреки, че е извън темата… Това ми дойде на ум… Просто асоциация… Жалко, че основната ми идея не е оставила подобна следа…
Включихте в списъка на тези, които им е писнало :)))