Странно…

Типично блогърски пост. Тоест, размишления някакви… А бе какъв е тоя табиет напоследък, от чудене какво да правиш да почнеш да ровичкаш из хорските блогове, след което току се пръкне някое пълно с поучения ентри, свело до знанието на четящия го дори психопрофила на обсъждания човек. Мине не мине време и попадна на пост, в който някой се оплаква от блога на някой си, а не само се оплаква, ами клейми блогъра, щото, видиш ли, блогът и писанията в него не били по негов вкус. Ами не чети като не ти харесва бре, толкова ли е трудно?! Или по-лесното е да напишеш пост, в който пространно да обидиш човека, ей тъй на, за да не ти минава напразно времето! Тц, тц, тц… А ако попаднеш на нещо с детско порно или друга гадост, докладвай на админите на wordpress или дори на полицията, ако прецениш, че нещата са съвсем крими!

И аз си имам блогове, които не ми допадат, като не ми допадат не ги и чета. Не е трудно. По ми е лесно отколкото да охленча орталъка как не ми харесвал блога на тоя или оня, особено пък ако на въпросния човек не съм му виждала очите. Така де. В Блогосфера има начин да изключиш тези, дето не са ти присърце, а останалите просто не ги четеш. Гаси и мазохизма – да ходиш зорлем да се буташ из хорските писания, само за да можеш после да си начешеш яростно клавиатурата. Направо да им завиди човек на такива хора без проблеми!

Advertisements

13 thoughts on “Странно…

  1. Добре казано, Весела!

    Съгласен! Тъпо е така, да се плюе по нечий блог, ако не ти харесва… Е, случва се да има изключения, но по-скоро по повод нещо КОНКРЕТНО НАПИСАНО или случка, а не просто така…

    Аз хората които не ги харесвам… Ами, не ги чета. И това си е:)

    Просто е… 🙂

  2. Хм, напоследък и на мен ми се случва да ми оставят обидни, но нищо незначещи коментари и да, досадно е. Затова си има модерация 🙂 Не знам дали този ти пост е провокиран от негативно изказване за теб, но в крайна сметка блогът си е твой и ти ще решаваш какво ще има в него. В тази връзка ще пуснеш ли рецепта за нещо сладко, което се приготвя лесно, защото съм истинско бедствие в кухнята? 🙂

  3. Пиши всеки ден.С удоволствие чета всичко написано от теб, включително и готварските ти рецепти.Просто ми се разваля настроението, ако някой ден не пишеш.Добре, че има такива като теб.

  4. Поздравления…
    Хубава тема и ми беше приятно да прочета някой разумно да каже нещо, което се скъсвам да повтарям от твърде много време. Дано има ефект 😉

  5. На, няма да има, спокойно. Но наистина не го разбирам това – пишеш ентри, в което казваш на практика следното: „Кицка пък написала в блога си как вървят работите във Формула 1. Че мен к’во ме интересува това бе?! А тая, дето писала, че писала за Ф1 е сигурно някаква незадоволена лелка, която само пълни интернета с глупости! Сигурно пие диазепами и бродира гоблени, докато чака Шумахер да й звънне на вратата, яхнал бял болид!“

    Е ми, бати, като не те интересуват въжделенията на Кицка, ми не ги чети бе! Какво си седнал да обсъждаш какво пишат хората, като че ли някой те е вързал и те е заставил да четеш! Ще рече човек, че виртуалната Кицка е създадена, за да забавлява самотната ти мозъчна клетка и ти протестираш, когато програмата не отговаря на вкуса ти! Ами аз например чета доста блогове, което ми напомня, че трябва да си ъпдейтвам блог-рола. Хората вътре пишат за най-разнообразни неща, които ме интересуват и ми е приятно да ги научавам. Има и други блогове, в които пишат за други работи, които пък не ме интересуват. Е и? Ми да си пишат хората, нито пречат на мен, нито на някой друг, само си правят кефа и то без да престъпват законите. Не съм и давала сметка, че интернет също може да се пренасели – винаги съм си мислела, че мястото в него е достатъчно, така че просто няма как да настъпиш съседа си по палеца на крака. А то не било така!

    А най ми е любопитно как би се държал такъв човек, ако те срещне на живо. Да кажем, аз взема, че оплюя клетата Кицка. Нито съм я виждала, нито знам как изглежда в действителност, нито нищо. Ама внезапно се издразня на добилите й популярност писания в областта на Ф1 да речем (или в к’вото и да е там, в моя случай в кулинарията) и я оплюя как си знам. Кицка, ако научи за това, ще се засегне и то с право… А после се срещаме. Не е невероятно, никак даже. Вече и 8 милиона не сме, дето се вика едно китайско село, един вид. Кицка се окаже, че е приятелка на твой приятел. Как ще се държиш? Ще се ухилиш приветливо и ще кажеш „ама ти нали не се засегна тогава, аз само си правех шегичка?“ Може би няма да й подадеш ръка, като ви запознават и ще демонстрираш точно същото отношение, каквото си демонстрирал в интернет? Нищо, че ще приличаш на говедо, важното е, че си отстояваш принципите. Или пък учтиво ще се здрависаш с момичето, а после цяла вечер няма да си говориш с нея. Баси и хората, честно… А и що за интереси имат – да ровичкат из блоговете на другите, белким не харесат нещо и после го изприкажат, че да им стане хубаво. Ами чети което ти харесва бе – хем е по-приятно, хем е и по-лесно! Аз например предпочитам да чета блогове, които, ако ми харесат, да ги похваля. Какво му е лошото на позивитизма?!

    Та така де, извинявам се, ама трябваше да си го кажа 🙂

  6. Всъщност доста често се случва. Явно за нЕкои елементи е по-важно и интересно да о(б)съдят писанията на други блог елементи, вместо, примерно МВР-МВнР-MK-МЗ, иракли-странджа, мед.сестри-Либия, Microsoft-linux, etc.
    Щом това е за тях смисъла на блогването и изпитват удовлетворение – тяхна работа – може пък да им е по-приятно от позитивизма, друго си е да помрънкаш 😉
    Освен това е и по-лесно …
    Лично аз нямам нищо против от време на време да чета критика или просто мрънкане, ако е добре написано, въздействащо, спонтанно … дори и да е откровено заядливо,, пристрастно, грубо или погрешно.
    Да де, на нас може да ни се струва странно (на мен тоже), но пък ще се загуби нещо от хубавото разнообразие и свободата, ако нямаше такива … „отклонения“ 🙂

  7. Принципно си права, но все пак – по тази логика ти защо коментираш какво пише във вацовските вестници? Ми не ги чети просто, след като те дразнят.

    Когато някой пише глупости в блога си, това наистина си е негов проблем. И е тъпо на база на неговите глупости, да се крещи: „Вижте колко съм по-умен от тоя, дето пише глупости!“
    Но когато някой манипулира хората, използвайки това публично пространство, смятам че ако имам друго мнение и съм права, трябва да го кажа. И го казвам в блога си, защото ми е станало вече противно да си комуникирам с такъв човек и да се опитвам да го убеждавам, че това което върши не е редно – нали ще ми каже, това си е моят блог, ще си пиша каквото искам. Ми то и аз така – това си е моят блог и ще си пиша каквито искам постове, пък на който не му харесва – да не чете…

  8. Е, не е съвсем същото като с вацките 🙂 Аз на тях доста съм им набрала още от историята с Виктор и bezmonitor.com, така че никога не бих пропуснала да ги ухапя, когато мога. Не че усещат нещо де, то такова дебелокожие и с ядрена бойна глава трудно ще пробие човек. Коментираните от мен статии са крайно тенденциозни и обидни и трудно можеше да ги подмина, след като вече ми беше обърнато внимание въхру тях.

    При блоговете положението е по-различно. Нямам нищо против някой да влезе тук и да започне да води спор с мен. Забележи, спор, не обиди. Или да ми отправи критика. Няма проблем. Въпросът е да се поддържа един културен диалог, без обиди, ругатни и простащини. Та думата ми е, че когато имам да кажа нещо на даден блогър, ще отида и ще му го кажа. Това обаче е съвсем различно от преднамеренето, с нищо непредизвикано заяждане. Не мога да сравнявам Кицка, дето обича Ф1 и пише за това в своя блог с обидната помия от страниците на вацките. Кицка нито ме обижда, нито изобщо обижда някого, пише за това, което й харесва. Ако на мен не ми харесва Ф1 просто няма да й чета блога, какво толкова? Не е като да ме е хванала за косата и да ми е набутала лицето в монитора, нали? Но да седна да напиша в блога си преднамерена статия за непознатата ми Кицка, чиято единствена вина е, че харесва нещо, което аз не харесвам, си е проява на две неща: простотия и егоцентризъм. Простотия, защото си позволявам да обиждам човек, който с нищо не ме е провокирал. Егоцентризъм, защото се нервирам, че Кицка не пише за нещата, които ме интересуват, тоест смятам, че тя, а и всички останали блогъри са създадени само за да ме забавляват.

    Да, можеш да изкоментираш някой в блога си, няма проблем. Сама даваш пример: някой манипулира хората и ти смяташ, че трябва да го кажеш. Точно както е историята с вацките. Пишеш в блога на въпросния човек, но той преднамерено те трие, след което пише няколко коментара, в които те охарактеризира пространно. Естествено, че след като вече няма никакъв начин за комуникация, можеш да го направиш на бъз и коприва в блога си! Но как ще се почувстваш, ако влезеш в моя блог и откриеш писание, посветено лично на теб, в което те описвам по някакъв, меко казано, обиден начин? Първо ще си кажеш „тая пък какво иска от мен!“ и ще си абсолютно права – нито сме се засичали, нито сме се карали, нито нищо. А писанието ми в моя блог е посветено на това колко точно тъп е твоя. Пита се в задачата тогава защо изобщо съм ти чела блога, ако съм го намерила за тъп, нали? И кой ми дава правото след това да те обиждам публично?

    Само дето това няма как да се случи, просто щото не съм простачка и егоцентричка.

  9. Pingback: Образът на врага: митът за българския национализъм « Моето ъгълче

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s