Приказки по телефона

Дръннн. Дръннн. Дръннн.
– Ало?
– Оооо, здрасти! Как си, как си?- изрича абсолютно непознат, но затова пък излишно жизнерадостен мъжки глас. Докато си предъвкам обедното мезе, гарнирано с пушена шпрота, успявам да се настроя подозрително.
– Ами здрасти. Кой се обажда?
– А такааааа! – натъжава се гласът отсреща – Не ме ли позна?!
– Тц. Не те. Кой си?
– Че кой от чужбина може да ти се обажда? – с тембър, намекващ за разтапящ се от щастие далечен чичо, ме питат отсреща.
Че познавам доста приятели, дето са в чужбина, признавам, но никой от тях никога не ми е говорил с тежък трънски акцент. Така, така, така… Я да видим?
– Алипи, ти ли си бе, душа?!
Напрегнатата пауза отсреща ме осведомява, че човекът не е очаквал да го нарекат точно Алипи. Може би Евгени, вероятно Петър, в краен случай Гошо, но не е предполагал за възможността познатият ми от чужбина да се зове Алипи.
– Е, най-сетне, е аз съм де! – примирява се с положението похвално бързо той – Чакай да ти кажа за какво се обаждам…
– Ами Пенка?! Как е Пенка? – не се отказвам аз.
– Много е добре Пенка – успокоява ме новопокръстеният Алипи.
– А дъщерята? Тя добре ли е?
– Че добре ще е, как няма да е добре! – започва да ме уверява той, стъпвайки по несигурна почва.
– Ух, много се радвам. Като получих оня мейл, в който Пенка ми се оплакваше, че Симона-Виктория е избягала при оня Мбонго от Бурунди, бая си изкарах акъла. Успяхте ли да я върнете оттам?
– Ми то… – несигурно се обажда гласът.
– Не бе, питам, понеже щото нали Мбонго се оказа, че има още три жени и държал Симона-Виктория заключена в колибата…
Разтревожен шум от другата страна на слушалката. Алипи изсумтява нещо на някого и бързичко затварят. Еееее, то пък бива, бива, ама намерили църква, дето да се прекръстят, как не!

Advertisements

19 thoughts on “Приказки по телефона

  1. Ех, ако се бях сетила, че това е един добър начин да надхитриш хитреца… Щях да го предложа на родителите си. Нямаше да се стига до псувни.
    Не, че ги опариха по същата схема, ама опит имаше.

  2. И моите родители се опитаха да ги измамят по този начин, но онзи не е бил достатъчно убедителен. Много е яко да запазиш самообладание и да започнеш да го пързаляш по неговата плоскост, ама не всеки го умее.

  3. Pingback: Top Posts « WordPress.com

  4. Марфа, прегледах много внимателно досиетата на служителките в моя call-center. Открих пет Весели и десет Ангелови, но нито една Весела Ангелова. Има обаче МАРуся ФАлосенко. Нещо ни будалкаш с произхода на твоя ник 🙂

  5. Отделих още малко време и прегледха всички мъже. Може би си МАРгарит ФАйтонджийски? 🙂

  6. Анджито има една пластмасова мишка, дето вече е разфасована, а истински не й давам, щото са нехигиенични. А пък аз нямам нищо против мишките, ма не ги ям! :mrgreen:

  7. хахахха. И на мене същите работи ми ги предложи тоя лайнар. Ама аз му казах, че ще му се обадя и му се обадих след това де, нали ми е на безплатните. Обаче го наругах не се сетих да го питам за роднините как са ;))

  8. Ама това чудо много разпространено стана?! И на нас ни звъняха… два пъти… Ама много яко си го подредила този тъпак, аз на моите само им затварях телефона. :Р

  9. Поздрави! Аз съм използвал доста по-прозаичното
    „Ооо, Пешо, здрастии… Таман мислех да ти звънкам скоро… Абе ти кога ще ми връщаш онеизи пари?“
    Върши работа, но не е толкова изпипано 🙂

  10. Че това е просто гениално бре! Малиии, нямам търпение пак да ми се обадят! Дето ще ги къпя със зетя от Бурунди, що да не им поискам пари? Да пукна, ако ми беше дошло на ума! :mrgreen:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s