„Аз съм безсмъртен“

Това е мисълта, с която огромна част от хората, поне у нас, сядат зад волана. „Аз съм безсмъртен“, мисли си шофьорът, докато завива, без да подаде мигач. „Аз съм безсмъртен“, казва си и не си слага колана. „Аз съм безмсъртен“, убеждава се той, изпреварвайки на завоя и оставайки жив. „Аз съм безсмъртен“, радва се, когато слиза от колата си след преход със средна скорост от 200 км/час, загрят от здравословно пийване. „Аз съм безсмъртен“, убеден е окончателно, след като е оцелял, слаломирайки по заледен планински път. Голяма работа, че съдбата го е сблъскала с не толкова безсмъртни хора… „Аз съм безсмъртен“, казва си същия човек, нищо, че не е зад волана. Просто притичва на червено докато колите летят.

А ние, смъртните, какво да правим?

Advertisements

4 thoughts on “„Аз съм безсмъртен“

  1. Имам книжка от 1957 г. Опита ми показва, че повечето се чувстват безсмъртни докато не се появи „шотландския боец“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s