„Културният следобед на един полицай“

Вероятно е нормално, че министерство сключва договор с гилдия. Тоест, да допуснем, че министерството на културата сключи договор с гилдията на транспортните работници, което би довело до големи ползи и за двете страни: хем Стефан Данаилов ще може да разчита на безплатен превоз до Италия, където бързо и безпрепятствено ще стигне до снимачната площадка, хем пък шофьорите ще могат да слушат Анелии, Камелии, Алисии, Преслави и каквито там още поп-фолк диви има, на кило. Оригинални записи, предоставени им от баш заместник-министъра на културата, лицето Надежда Захариева, която в регионалната библиотека във Варна генерира следната фраза: „Колко е хубаво, че държавата, поне на думи, прави нещо за културата!“

Като стана дума за държава и култура, вероятно е и още по-нормално, че точно силовото министерство сключва договор не с коя да е, а с писателската гилдия, с което отнесе доста подигравки в интернет вчера. Ето защо, застанала на таз висока трибуна, с треперещ от вълнение гласец, ще отправя молба към синоптиците и метеоролозите: Хора, ма моля ви бе, направете нещо тези жеги да спрат! Румен Петков вече съвсем слънчаса! Моля ви!

Новината си е абсурдна откъдето и да я погледне човек: Румен Петков и (вероятно) известният(?!) български писател, Николай Петев, председател на СБП, подписват дългосрочно споразумение за сътрудничество. Лошо, Петков, лошо. И недалновидно освен това. Кой чете книги в днешно време, особено пък неща, излезли изпод перото на Николай Петев? Колкото и да е голяма родата му, едва ли е достатъчно голяма, че да вдигне популярността на редовия български полицай. Трябваше да почнеш със съюза на българските журналисти, мен ако питаш – ако не друго, вацките се харчат повече от българските книги. Но да оставим това, на мен ми е любопитно какви точно шедьоври ще се родят от тази спонтанно развила се симбиоза, а и какви са очакваните резултати все пак! Може би министърът се опитва да стимулира по този начин подопечните си да четат. Все пак, човек дори и със съвременна българска проза ще се пребори, стига да знае, че той е прототипът на главния герой. И сега като завалят едни ми ти романи… За храбрите поборници срещу организираната престъпност, които от далечна България се борят за доходите на Мадона, Бритни Спиърс и Еминем. За редовия полицай, който с риск за живота си се опитва да спаси изпаднал в дълбока морална криза криминален елемент, който се блъска злостно в земята с цел да се самоубие и да отърве света от грешното си присъствие! Романът ще е трагичен, защото доброто ченге все пак не успява да спаси самонараняващия се, получил катарзис, престъпник… За полицаят, храбро бранил охранителя от една несебърска дискотека, който с риск за живота си спасява крайморския град от самоубийствените действия на кюрди, маскирани като шведски туристи, но всъщност са войнстващи ислямисти. Как да не ти се прище да четеш за себе си? Ще четеш ами, и за втори том на „Повест за истинския полицай“ даже ще питаш!

Господин министърът обаче действително не трябва да спре дотук! Смятам, че е наложително да се подпише аналогичен договор и със Съюза на българските композитори! Верно, трудно е да се накара човек да изслуша открай докрай една авангардна творба, дори и да знае, че е посветена лично на него, но какво пък, поне една малка опера? Оперетка? Или поне мюзикъл?! Нека да не морим хората чак със симфонии, но пък една съвременна опера, мисля, е съвсем реално събитие! И все пак инструменталната музика не следва да бъде оставяна на заден план! Ако държавата в момента се нуждае яростно от нещо, то е от „Полицейска соната“ например. Или от пост-импресионистичната прелюдия „Следобедът на един Румен“. Да не говорим за концерта за пиано, полицейска свирка и клаксон на Ламборджини

Да се готви и Съюзът на българските художници. Предлагам подписването на дългосрочно сътрудничество между МВР и СБХ да започне с откриването на скулптурната група „Румен Петков държи детенце“. Подобен шедьовър директно си заслужава мястото насред фонтана на НДК.

И все пак, господин министре, наистина мисля, че донейде правиш грешка. Поне узакони симбиозата на министерството си със Съюза на българските журналисти, та поне всички да знаем, че неотразяването на митинги и шествия, гениалните вестникарски публикации и груповото мълчание по повод и без повод си имат ако не друго, то поне параф.

Не, моля ви, нека някой най-сетне да направи нещо по въпроса с тази жега, че вижте докъде я докарахме!

Advertisements

3 thoughts on “„Културният следобед на един полицай“

  1. Поздравления! Много ми хареса. Смело за „слабия“ пол…абе, май жените наистина сте по-силната част на обществото.

    Слабия пол е по-силен, поради слабоста на силния пол пред слабия.

    Казал го е Чърчил, шегувайки се, но аз си мисля, че причината е другаде, а констатацият му е вярна. 🙂

  2. Pingback: Как ще ни стигнат ... американците

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s