Личност на годината

Миналата година ми донесе изненада – направи ме известна. Нещо повече, бях обявена за личност на годината! Но не бързай да ми завиждаш, защото ти, дето четеш това, и ти си личността на 2006-та! Ти, дето ползваш интернет, блогваш, пишеш по форуми, получаваш и публикуваш информация, си личност на 2006-та! По данни от „24 часа“ в България с това можем да се похвалим има-няма 1500-2000 души, но какво пък, все е нещо. Вярно, малко сме (засега), но пък за сметка на това имаме много самоличности, защото българската личност на годината страда от странна интернет-шизофрения. Българската личност на 2006-та в момента, в който „влезе в квадратчето“ (цитирам Борислав Зюмбюлев, него питайте) й се изкривява лицето като във второстепенен холивудски филм и се превръща в ужасно зомби, евентуално обикновена гад, а понякога, по съвместителство, и влечуго.

Извинете, че пак връщам лентата назад и пак подхващам въпроса със „статията“ на Борислав Зюмбюлев „Влечуги зад компютъра“, която вижда бял свят не на страниците на ШОК, ПАПАРАК, от екрана на СКАТ в предаването „Сигнално жълто“, а е родена сред хартиеното море на една от ВАЦ-овските перли. В България започваме да си отглеждаме нов вид журналистика, можем (аз и някоя от моите шизофренни посестрими) да я наречем ВАЦ-журналистика.

Реално погледнато, статия като статия. Тоест, като смехотворна, нелепа, обидна от първото до последното си изречение, от непрофесионалния си колаж до последния си препинателен знак, статия. Да беше друго време, човек да я погледне и със снизхождение да свие рамене, промърморвайки „ВАЦ, какво да го правиш!“ Статията на мен лично ми е смешна. Отново и отново ме напушва смях щом се сетя за нея. Дори в един от форумите, в които пиша, съм си сложила подпис, вдъхновен от Мишел: Черно, дребно, на село родено. Що е то? БЛОГЪР! Само че тук има един проблем… Проблем, който се набива дори в моите кръвясали, дебнещи жертвите си очи на потенциален сериен убиец.

Миналия месец ВАС прие абсурдно по същността си, смущаващо с необразоваността си и нагло до безочливост решение, в което обяви, че Странджа не е национален парк, щото планината, видиш ли, нямала ясни граници. Тъй като това явление стана факт в страна, която пледира с основание за името Абсурдистан, на доста хора просто им писна. Така де, дайте да погледнем за какво иде реч! Говорим за страната, в която някакво недокороновано явление си присвоява Рила планина и започва безогледно да сече борови гори, като за награда му връчват и орден „Стара планина“. За страна, в която се правят метани на човек, който дотам е стигнал с наглостта и безнаказаността си, че открито си позволява да парадира с обръчите си от фирми. За страна, в която си криминално проявен тип, ако сваляш аниме от мрежата. За страна, в която ако не те блъснат по улицата, имаш огромния шанс да станеш свидетел на показен разстрел на поредната мутра. Няма да изреждам повече, че ще си изчерпя обема на блога… Накратко, страна, в която беззаконието е начин на живот. И на някои хора им писна. Дойде им до гуша. Беше обявен протест, за който нямаше разрешение. Протестиращите разчитаха на това, че и за таксиметровия протест през зимата, когато цяла София беше блокирана, разрешение нямаше, но кметът излезе да съчувства на таксиджиите, подкрепяйки исканията им, изразяващи се в желанието да се монтират паник-бутони и решетки в колите им. Тоест, скъпи български граждани, вие имате право да шантажирате града, в който живеете, ако ви изгори крушката в хола – излизате на протест и заплашвате, че ще се взривите, самозапалите, или ще извършите някоя противозаконна проява (само не пикайте във фонтаните, това е деяние, запазено изключително за министъра на вътрешните работи Румен Петков), ако някой не дойде и не ви сложи нова крушка!

И така, хората решиха, че след като кметът нямаше нищо против шофьори на таксита да задръстят двумилионна София без да имат разрешение за това, то той не би имал нищо против и стотина души да развеят плакати, в които да призоват за спиране на строежите в Странджа. Да, но живеем в България. Честно казано, аз лично не очаквах, че ще има чак такъв отзвук от събитията. Не очаквах, че ще има арестувани, но се радвам, че тоя път няма самонабити. И тъй като протестът се засилваше, трябваше да бъдат взети мерки. Понеже поне до момента по телевизии и масмедии общо-взето се мълчеше или в краен случай се мънкаше за Странджа, информация за протестните действия се получаваше главно чрез интернет. Хора, които в блоговете си пишат основно за рецепти, житейски несгоди и разни размисли и страсти (като мен) или пък публикуват само рецепти (като Нож и виличка) също се включиха в протестните действия. Кой както може. С материали, с разпространение на информация за поредните беззакони прояви на овластените, със снимки, с анализи и призиви да защитим каквото непохабено, небетонирано и неизсечено е останало в България.

С удоволствие мога да кажа: уплашиха се. Уплашиха се от теб и мен, от едни иначе съвсем обикновени хора, със съвсем обикновено ежедневие, със съвсем обикновени мечти и стремежи – за щастие, за здраве, за спокойствие… Уплашиха се от Личността на 2006-та година. Парадоксално, това става в България, а не в Северна Корея! И докато ГДБОП решава да бори организираната престъпност, започвайки от хората, които протестират срещу нея (тук някой може да каже „какво пък толкова? Нали нищо не са му направили на тоя Мишел?“), във вестник „24 часа“ излиза и съвсем навременен материал, който цели да внуши на почитателите на ВАЦ-журналистиката, че тези, които искат законност, искат да се спре незаконната сеч, безразборното строителство, да се даде отпор на настъпващата бетонова лавина, са шизофреници, лумпени, влечуги, тъжни гейове с мазни коси, потенциални убийци, зомбита, с разкривени от злоба черти.

На ВАЦ-журналистите, на ГДБОП-овете, които отделят от иначе ценното си време, което би трябвало да бъде посветено на борба с беззаконието, за да четат блогове и форуми, на съчувстващия Бойко, според който стотина човека, лежащи по тротоарите представялват заплаха за блокада на София, а парадът на МВР по братски съветски маниер, който наистина я блокира, представлява необходимост, на министъра на вътрешните работи, който вместо да се оглежда за престъпници се оглежда за пострадали от престъпления, искам да кажа:

АЗ НЯМА ДА СПРА! Може да ви стане смешно, да си речете, че е прекалено патетично. Някаква си там, отнякъде си, се юрнала да бори стената с глава. Смейте се, господа, но аз няма да спра. Не съм спирала, между впрочем, няма да го правя и тепърва. А вие си гледайте работата! Изтръгнете моторната резачка от ръцете на Симеон, свалете го от багера му и спрете раздирането на Рила. Привикайте на дружески разговор симпатягите от „Краш 2000“ и спасете Странджа. Завардете храма на Кибела в Балчик, за да не осъмне тоя път вече напълно бетониран. Открийте, да му се не знае, кои точно са били изродите, убили сестрите Белнейски! (За толкова време от врата на врата да бяхте тръгнали да питате из Пазарджик, щяхте вече да сте разбрали) Спрете войната по пътищата! Изобщо спрете беззаконието което ни е обгърнало като нова реалност и престанете да се занимавате с глупости! Стига!

Advertisements

5 thoughts on “Личност на годината

  1. браво, марфе. чудесно казано!

    ние ще продължим да ходим на протестите и да измисляме други хубави рецепти за блюстителите на реда и демокрацията у нас.

    к.

  2. Мерси 🙂 Съжалявам, че покрай шумотевиците хората не го прочетоха това, ама здраве да има, ко да прайм ся 😛

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s