Дребни черни форумни влечуги :Р

Днес, като един истински анонимен комплексар, ще си говоря самичка. За интернет, за блоговете и за форумите. Брррррррр! Ето, почвам!

Чувстваш се комплексиран? Ти си дребен, черен и роден на село? Анонимността в мрежата разрушава личността ти? Никой не чете мненията ти, а ти, да точно ти, тебе соча, ти си бърбориш, подлецо?! Ако страдаш от някой (или всички) изброени симптоми, диагнозата е една – четеш форуми и (или), не дай си, Боже, списваш блогове. Ако пък си имал нещастието докато обсъждаш отглеждането на репички или кърменето, да преминеш към злостна, клеветническа и лична атака към някой от участниците във форума, вероятно не ти остава нищо друго, освен да се сбогуваш със света и лишавайки го от себе си, да го превърнеш в едно по-добро място за живеене…

Няма да преразказвам целия шедьовър, излязъл изпод перото на лицето Борислав Зюмбюлев, което вероятно облъчва света с всепомитаща любов, списвайки във вестник 24 ЧАСА, с извинение. Дори тоя път по изключение няма да окайвам в цялост явлението „българска журналистика“. Не че не е за окайване де. Но пък, за да съм честна, не и в цялост. Ще се възмущавам от отделни екземпляри, принадлежащи към тая клика, от които вероятно по-образованите им и донейде грамотни колеги се стесняват. На техническата и информационната грамотност на подобни хора се насладихме когато беше плъпнала манията по торентите и пиратството. Тогава по страниците на вестниците бял свят видяха неща, от които разбрахме, че българските хакери са измислили шеметна иновация след забраната на фрий сървърите: „цоцат“ информация през интернет през разни жаби и портокали, докато със сектантска преданост следят кръгчетата… Е да, цитирам статия от „Нощен Труд“, признавам, което донякъде оневинява нелепостта й. Както се казва обаче, минало (не)забравено. След последните смехотворни акции на НСБОП, довели със себе си уникални и вопиющо некадърни журналистически писания във вестниците, статии, чийто автори явно работят основно на пишещи машини „Марица“ и смътно подозират за съществуването на компютъра, но не са наясно що за чудо техническо е това, човек би си рекъл, че след масовия присмех, на който станаха жертва тези хора, ще идат да видят на живо компютър и да влязат лично в интернет, преди да натворят каквото и да било. Да, ама не, както вика Бочаров.

Уникалният труд на г-н Зюмбюлев, води до следните изводи:

  • хората се делят на два вида: такива, които ползват интернет и такива, които не ползват интернет
  • тези, които не ползват интернет, са щастливи слънчеви люде, които се прегръщат по улиците и с готовност споделят лична информация за себе си с всеки, препречил им пътя.
  • от другата страна стои техният пълен антипод: форумният потребител и блогърът. Това е комплексиран, черен и дребен селянин, бъкащ от омраза основно към Слави Трифонов, но понякога стъпкващ в ненавистта си и клетите любители на отглеждане на репички и младите майки-кърмачки.

Изводите му са подкрепени със солидни цитати от някакви вероятно мастити учени: г-н Рей Кавалино, от университета в Бостън, който е прекарал огромна част от ценното си време четейки форуми и блогове, за да докаже, че това са неща, които всъщност никой не чете, г-н Ланс Уинслоу, накичил се с титли като психолингвист и изследовател на блоговата психология и проф. Бойко Ганчевски, който пък бил дългогодишен специалист по криминална психология. Последният стига дотам да заяви, че анонимният автор от форумите е като анонимния убиец… За щастие обаче ни успокоява, че не всеки форумен потребител е потенциален убиец, така че спете спокойно, деца.

Наистина не знам как да коментирам това. То може ли изобщо да се коментира, да попитам?! Сега, приемам, че авторът на статията е надскочил себе си, тоест и аз вероятно щях да сътворя сходен шедьовър, ако трябваше да напиша статия за ползата от отглеждането на домати в средновековната криминология, ама не мога да не попитам: Боби, мило, що пишеш за неща, от които, повярвай ми, не разбираш?

Засега спирам дотук, оставям ви да прочетете творението му и да му се насладите, вие, подли влечуги зад компютъра! 👿

Advertisements

47 thoughts on “Дребни черни форумни влечуги :Р

  1. Така се смях, под стола паднах…

    „Дребно, черно, на село родено – що е то? БЛОГЪР“ 😀

    Мда…

    Не е чудно, че тайните служби ни четат блоговете редовно – може да сме масови убийци, без да го знаем самите ние, пишещите 😀

  2. Мен особено много ме обиди онова за селото и града. Крайно време е всички софианци да разберат, че това че някои сме родени извън столицата, не ни прави по-малко достойни. Даже сме много по-добри от тях!

    Милен Сливев
    дизайнер и светски блогър

  3. хахаха, няма такава простотия… всички сме изроди. а не го знаехме дори. добре, че има такива вестници, че и ние да научим по нещо.

  4. Може милия тия дни да са го „нахранили“ с топъл хляб и сирене в добавка в някой форум и да е решил да генерализира мъката си от липсата на разбирателство и съчувствие от дребните, черни, фоорумни лечуги в гореизложената статия, за да приобщи неизползващите интернет към безмерната си мъка…
    Докарах ли стила и интонацията на българската журналистика? 😛

  5. @Gregg, само сканираната страница ми се намира 🙂

    @inat Ставаш, мацка, ставаш!

    @Останалите: викам си сфоримраме клуб на анонимните формуджии и блогъри, белим като споделяме, да успеем да се изцерим, м? Ко ше кажете??? 😕

  6. Pingback: Дребен, черен и роден на село анонимен подлец « Медийно право 2006-2007

  7. nellyo: Не е колаж, звънях в редакцията, за да питам за броя, в който е публикувана статията. Ще разправям след малко. 🙂

  8. Pingback: Дневникът на един Gregg

  9. Pingback: Блогърите: наричат ни “Влечуги зад компютърът” « tin4e-blog

  10. Pingback: Петък 13 « Под Дъгата

  11. не веднъж и дваж съм казвала – в българия просто няма стойностна журналистика! `24-бяса` по едно време се имаше за официозния барометър на общественото мнение и пръв проводник на най-важните новини. сега, при положение, че бг пресата е много лобистки организирана, (пък и става за пране, дет` се вика 😉 ), а от друга страна – блоговете като вид интерактивна и по-достоверна в много отношения медия, на която все повече хора предпочитат да вярват – ми, при това положение господин зюмбюлев как да реагира? има едни такива неща, наречени `творческа импотентност и мозъчен запек`, симптомите на които са яростно критикарство към това, което не само, че не разбираш, но и виждаш, че е по-готино от тебе.
    Niili, джърнълист в творческа отпуска, настоящо форумно влечуго. черно, при това!

  12. Въпросният Зюмбюлев е написал не една и две олигофренски статии в „24 гафа“, повечето от които са също хомофобски и социопатични.

  13. Преди малко четох историите с разследването на Мишел и блога му, сега това.. някой ще ми обясни ли какво става, вече? Новата мода е да се гонят блогъри ли? След торентите са блогърите.. Много забавна статия, има малко истина в нея, но повечето от написаното е дело на точно такова влечуго, защото и той убижда в момента, слага всички под един знаменател. Това е смешно, и младите хора се псуват но има форуми в които да ровиш 3 дни няма една лоша дума да намериш.

    Аз обаче не мога да кажа нищо в своя защита.. факт 😀

  14. Малиии…ма мен наистина ме е срам вече, че се занимавам с журналистика.
    Къв е тоя с тия комплекси.
    Ок, да в много форуми е пълно с комплексари, които сипят ругатни.
    Но нима в реалния живот не е така?
    Мнеее, „колегата“ (гнус ме е да го кажа дори) слага всичките под един знаменател – генерализация му е майката и сензация.
    Почвам сериозно да се плаша – ми те в „Шок“ материалите са по-малко жълти и по-добре написани от тези в „24 часа“и „Стандарт“ 😦
    Ама пък като се замислиш…явно за да ги пишат такива…значи хората искат такива да ги четат…
    Колко тъжно, драги ми Смехурко…

  15. Ми да, рептили, що не. Само че някои не сме толкова дребни, нищо че сме ислямски фундаменталисти от КГБ 🙂 Или кагебисти от исляма… ох, обърках се 🙂

    Аз пък казвам, че той е слузест неграмотен селяндурски рептил 🙂 Ха сега де, как ще се разберем? 🙂

    Това малко момченце, което мисли, че хората трябва да се възхищават на Славчо, иначе са влечуги 🙂 ми напомни една реплика от „Медияпул“ на някакъв подобен аналфабет, който искаше да обиди едно момче по следзния начин: „Тоя селянин сигурно не знае дори какво е дезодорант „Фа“!“

  16. Марфа ако иска, да я махне статията., Много е противна като мисловен арсенал, но някой нали питаше.

    Не съм я преписвал, естествено. Броят е изчерпан – изкупен е от литературоведи като образец на изящен стил. Обадих се на колегите от ФСБ (не състава 🙂 ) и те ми я пратиха 🙂

    Според скромното ми рептилно пробягване по текста такива гнусни видения, като тези, от които е завладян авторът, не съм срещал другаде из нета 🙂

    „24 часа“ 4 юли 2007 , 15 стр.

    ВЛЕЧУГИ ЗАД КОМПЮТЪРА

    Дребен, черен и роден на село е безименен подлец от интернет форумите. Анонимността в мрежата разрушава личността и ще е главният психологически проблем в следващите 30 години

    Борислав Зюмбюлев

    Злобата в интернет е толкова могъща, че ако някой успее да я превърне в мегавати, енергията й ще стигне да светят крушките на цяла България поне за 77 години.

    Във форумите писанията са главно негативни – насочени са против другите участници във форума или против някакво житейско явление, което бива разобличавано, дава му се отпор, разкриват се тъмните сили, които всъщност го движат. А когато става дума за хора, те са ченгета, мръсници, мутри, некадърници, тъпаци. Абе, един свестен няма в тая държава. Това особено се отнася за хора, които са популярни. Всеки, който е по-известен или се ползва с широко обществено одобрение, всъщност си е чист нерез, който заслужава

    да му изпием кръвчицата

    При това по особено мъчителен начин.

    Да вземем например Слави Трифонов и съзнателно да заобиколим популярни политици като Бойко Борисов или Георги Първанов. На концертите си Слави събира за едно лято 200 000 души, но във форумите не можеш да прочетеш една добра дума за него – само злоба. Очевидно е, че тези, които злорадстват за ослепяването му, всъщност са си купували билети за концертите му. Но те изпадат в някаква странна интернет шизофрения.

    В нормалния си живот, когато не са си сложили някакъв прякор, те почти изглеждат редовни и не наричат тъпаци всички хора, които срещат. В мига, в който влязат в квадратчето, лицето им се изкривява като във второстепенен холивудски филм и се превръщат в ужасни зомбита, обикновени гадове и влечуги.

    На какво се дължи това

    масово раздвоение на личността?

    Може би официалните канали -медии, социология, политически партии, не отразяват живота такъв, какъвто е. И хората намират своята истина във форумите.

    „Писачите във форумите са комплексирани, неудовлетворени от живота си хора“, обяснява психологът на поведението Рей Кавалино от университета в Бостън. „Анонимността им дава смелост, каквато в живота те не притежават. Дава и възможност да се почувстват значими, макар и за малко. Хора, чието мнение значи нещо. За съжаление всъщност никой не чете мненията им и интернет е един гигантски психоаналитичен монолог. Бърборене на подлеци“, както е нарекъл изследването си за анонимните псувни в мрежата Кавалино.

    „Често пъти дори най-невинната обсъждана тема, като например отглеждането на репички или кърменето, се превръща бързо в злостна, клеветническа и пълна с лични атаки към някого от участниците във форума, чак избуява до мотивирано от отмъстителност тотално неуважение“, пише Ланс Уинслоу, психолингвист и изследовател на влоговата психология. Интернет общуването прилича на псувните в столовата на начално училище – казва Уинслоу, – ако не се намеси някой учител, винаги се стига до бой. Задължително се оформят клики и винаги има някой, върху когото се стоварва немотивираната агресия. „Анонимният автор във форумите е

    като анонимния убиец

    Той се деперсонифицира, приема друга самоличност – облича се в расо или като клошар, за да осъществи престъпния си замисъл“, казва проф. Бойко Ган-чевски, дългогодишен специалист по криминална психология. Той обаче подчертава – не всеки потребител на форумите е бъдещ убиец или има кой знае какви престъпни намерения, просто освобождава комплекси и дълго трупани неудовлетворености. Но механизмът на раздвояването на личността е сходен като при убийците: върши се зло, безнаказано и ненатоварващо психиката, чрез приемане на друга самоличност и под прикритие.

    Според Уинслоу анонимността и плевелите на злобата и подлостта в интернет

    разяждат тъканта на човешката цивилизация

    изобщо. Защото дори най-диктаторските режими не допускат безконтролни обиди между отделните индивиди. Може, но само със санкцията на властта, и то срещу определени членове на групата. Не знаем какво ще е след 30 години, какво ще се случи с човечеството, щом всеки може да псува всекиго безнаказано и да бълва каквито си иска клевети, удивлява се Уинслоу. Той смята, че това е най-важната област за развитие на психологическата наука в близко бъдеще.

    Ще промени ли интернет анонимността човешката личност? Ще има ли епидемия от шизофрения и по улиците, щом в мрежата това вече е нормално?

    Защо все повече хора предпочитат да използват псевдоними дори когато няма никаква оправдана нужда от това. Един от възможните отговори е, че се страхуват да не станат жертва на „избуяващата злоба“. Ако в един нормален форум си напишете името, вие сте като бяла врана сред фигури, наричащи себе си „Златния“, „Анонимния“, „Един от“ и прочее мутроподобни наименования.

    Могат ли да тръгнат

    горещи конфликти от интернет попържнята?

    Една арабска легенда разказва| за обсадена крепост през Средновековието. Един от защитниците излязъл на кулата и започнал да псува неприятеля дълго, яростно и цветисто. Нападателите били толкова обидени и разгневени от гадните думи, че започнали един по един да умират. Така крепостта била спасена.

    Инвективата има наистина поразяващо действие – всеки обиден трупа злоба и почва и той да обижда. Проблемът с обсъжданията в мрежата е, че хората започват да се псуват без нужда. Например във форума „БГ мама“ при обсъждането на темата „Може ли момченцата да се обличат в розово, а момиченцата в синьо“ има публикувани 40 мнения. В половината от тях има негативни квалификации, а в 7 има обиди. Изключително ненужна агресия в една толкова безобидна тема. А има форуми, в които няма нито един запис без обиди, квалификации, заплахи, призиви за мъст и тежки клетви.

    Кой пише по форумите? Българските доставчици на услуги твърдят, че това са ограничен кръг от хора. Не повече от 1500-2000 души според анализ на айпи адресите им. Често пъти те използват различни имена дори в една тема, което забавлява администраторите на форумите. Сравнително повече хора се включват в сайтовете за запознанства и някои форуми, които всъщност служат за същото. Тези обаче, които обсъждат теми, различни от секса, са малко. Трудно е да бъдат определени възрастово и по пол. Но анализът на текстовете им сочи, че това главно

    хора, надхвърлили средната възраст,

    поравно жени и мъже Предположението, че интернет е медията на младите, е погрешно. Невръстните са в сайтовете за запознанства, музика, филми и други тийнейджърски забавления. В „сериозните“ форуми хората са на средна и над средната възраст, натрупали дълга поредица от фрустрации.

    Има няколко типа многознайковци.

    Първият можем да наречем Влечуго – дребни, черни и родени на село субекти. Преживели низ от нещастия и първи в рода си извършили цивилизационния преход от село към град. Заради този си подвиг живеят с чувството, че светът им е длъжен. Това поражда болезнен кариеризъм, съчетан с липса на реална личностна самооценка и типичен селски мързел.

    Техните виждания за живота не се сбъдват, но вината за това се търси извън тяхната личност – някакви други хора и обстоятелства им пречат, което обикновено изобщо не е така. Наричаме ги влечуги, защото техните писания са най-отровни, злото е най-отчетливо. Всъщност

    тези хора се нуждаят от специализирана медицинска помощ

    заради тяхната социопатия, която често пъти има тежки проявления. Те зарязват семейства, алкохолизират се, извършват битови насилия.

    Другият тип е Тъжен гей, като в тая група се причисляват и немалко жени. Тук неудовлетвореността произтича от объркана сексуалност, неколкократни неуспешни опита за отслабване, жалък личен живот, акне, мазна коса. Особено агресивни са хомосексуалните типове, които водят двойствен живот – снимат се с голи манекенки, но мечтаят за момчешки дупенца. Неврозата е сигурна, биполярното разстройство на личността – наближаващо.

    Третият главен типаж е Професионалният доносник. Бившата ДС имала в началото на 80-те години около 300 000 души персонал и доброволни сътрудници. Не всички от тях са съвременен бизнес елит и не всички още се подчиняват на някогашната субординация. У неуспелите ченгета също се трупа неудовлетвореност от капиталистическите времена. Защо колегата

    младши лейтенант се фукняви с мазерати,

    а аз имам само заеми? И почват доносите, в които тези типове са много изкусни – срещу всеки, срещу всичко. Форумите станаха медията за пускане на компромати. Някога ги подхвърляха във вестниците или по пощенските кутии на депутатите. Сега ги качват там – и за Първанов имаше, за Бойко Борисов се мотае някаква справка все още, и за Румен Петков също. Обикновено ги качват там, където най-малко може да очакваш. Характерната лексика на ДС навлезе в интернет. Това няма как да е направено от млади хора. И може би не е съвсем случайно и не е само плод на невротично поведение.

    Защото руските служби през 90-те г. навлязоха в интернет. Може би си спомняте скандала с Паметника на Съветската армия в Естония. Тогава анонимни руски псуватели се включваха във всички естонски сайтове и ругаеха наред Талин. Това бе организирана акция, определена от естонците като кибервойна на ФСБ (както сега наричат КГБ). В интернет навлизат не само руските служби, а и организации от типа на ислямските терористи. Може би е чиста случайност, но повечето новопоявили се български информационни сайтове и блогове имат някакви връзки с бившия Комитет за държавна сигурност.

    Анонимността в интернет, разбира се, е измамна – няма абсолютно таен потребител, дори посетителите в интернет клубовете се описват в дневник. Когато има заплаха за терор, даже нашите служби, известни с оперативната си немощ, откриват извършителите до 4-5 часа. Но когато един човек те напсува в лицето, можеш и ти да го напсуваш и свадата да приключи. Прикрит зад мрежата, изискващ специални умения и доста усилия, за да го откриеш, анонимният подлец става безнаказан. Това може би го радва, но то съсипва психиката му.

    Анонимният гад всъщност е един сериозно болен човек, който заслужава съжаление. „Тази агресия е трупана хилядолетия, откак човешкият род е започнал да се сопиализира. Пред спонтанността са издигани бариери, които в мрака на интернета падат. Но истинската здравословна агресия е позитивна, тя е спонтанна, но не напада личността като цяло, а нейни конкретни недостатъци или прояви. Типичната за интернет обобщена агресия, която заявява, че всички са са тъпанари, е патологична. Израз е на невротично поведение, подобно на садизма и мазохизма. Тя има нужда от помощ“, казва психоаналитичката Мадлен Алгафари.

  17. Знаех си, че нещо не ми е наред. Подозирах го. Глождеше ме от вътре и не ми даваше покой. Хубаво е, че се намери някой, който да ми обясни какво ми е. Да ми каже в очите, че в последните три години съм се превърнала в дребно, озлобено същество, клечащо в подстъпите на софийското равно поле и дебнещо за невинни граждани, чиято кръв да изсмуче и после да им разбие главата в някой по остър камък, за да си сготви мозък пане. И ако не беше толкова притеснителна цялата тази глупост щеше да е ужасно забавна.
    Притеснителна е от чисто историческа гледна точка. Защото в момента се оказваме изправени срещу поредната истерична вълна, заплашваща да се превърне във фанатично-преследваща такава. Породена от същия онзи страх, съпровождащ човечеството през времената на „отваряне на границите“ – физически и психически, разбиването на илюзиите за съвършенния строг патриархален ред или масовата психоза около това какво ще ни сполети, ако бъде премахнат класовия модел на обществото и всички получат право на достъп до висококачествено образование. Само отделни примери са това, но са показателни за паническия ужас от промените, който се таи у всеки и това накъде може да „избие“ този ужас.
    А иначе извън рамките на надигащото се притеснение пожелавам на милия господин Зюмбюлев да се прибере на топло в дупката, от която по погрешка е изпълзял и да си преосмисли вижданията за живота, Вселената и всичко останало. Крайно му е необходимо…

  18. След като прочетох статията, вече нямам никакво съмнение- Списвовачът описва себе си. Това е неговия вик за помощ. А определено на него му трябва сериозна професионална помощ. И да си пие лекарствата редовно.

  19. Не е хубаво, другарю, да използвате чужд псевдоним.

    Само не ми отговаряйте „Ти кво бе, нетът да не е твой, да не си го купил това име бе, простак!“ и други такива.

  20. Което си е истина си е истина…Какво се кривите сега – влечуги сме! Гадното е, че баба Ваца от 3б вярва на такива статии и ме гледа много странно. Хубавото е, че сме много, силни сме, хапем, ръфаме и какво ли очте не…Влечуги бе – кофти твари.

    Не се сърдете на тоя пич! Тази статия е връх в неговата кариера – чак награда чака вече. Нечто повече 24 часа и за вецето не става – много ефтина хартия ползват! Развали се тоя вестниек ей, развали се.

  21. Тогава предлагам всички които пишат по блогове да се наричат „Гръмогущерите“ – като ония пичове от анимационното филмче, не пейнтбол отбора, въпреки, че може и така:)

  22. […] Явно свръхнаднорменото ми тегло, мазната ми коса, пълна с пърхот, обсипаното ми с пъпки лице и тайни сексуални щения ме класифицират безпогрешно като Тъжен Гей. […]

  23. Pingback: Pеалността е въпрос на гледна точка...

  24. Pingback: Re: Влечуги, от Борислав Зюмбюлев, зам.-главен редактор на 24 часа

  25. Абе за нещо, което никой не го чете, бая коментари си събрал :).
    Така е всичките сме от село и работим с компютри, а виж ти журналята са модерни минали са вече през този път и вече не ползват компютри… може би пишат по стените с въглен.

  26. Pingback: Четвърта, пета и шеста власт

  27. Прав е човекът – аз от както започнах да пиша по форуми (2005-та) видах толкова комплексари, колкото никога преди не съм срещал на живо. И освен това успехът ми спадна. Абе майната им на форумите, от 2010 година вече няма да пиша по форуми, нито да ги чета. Ще се занимавам с далеч по-полезни дейности – четене на книги, списания, гледане на телевизия и фитнес.

  28. Смех, смех, смех и пак смех 😀 толкова умности на едно място рядко се намират. От тая статия с това това злоо и с тия влечугии цяла нощ терариуми ще сънувам. Ама какво пък – нали уж всеки има право на свободно изразяване на… хмм…мнение, a ние нека си пием кръвчица, кой ни спира

  29. Мен особено много ме обиди онова за селото и града. Крайно време е всички софианци да разберат, че това че някои сме родени извън столицата, не ни прави по-малко достойни. Даже сме много по-добри от тях!

    ^Крайно време е на някои несофиянци да спрат с комплексите и манията за величие.

  30. Аз от 2010 ще спра до посещавам каквито и да е форуми. Аз мисля , че по форумите се подвизават адски комплексирани хора. Които най-вече впечатляват с ограничените си умствени възможности. Масово пишат на латиница (маймуница) , елементарни познания по български език нямат. И вместо да изразят някакво мнение , гледат как да се заядат или обидят някой. И да избиват комплексите си , породени от мизерния си живот който водят.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s