Всеки клаксон – бомба, всяко такси – свистяща крепост срещу руменпетковизма…

Manowar не изпяха осъвременения вариант на химна. Припевът трябваше да гласи следното:

Мила Родино,
ти бе земен рай!
Твойта хубост, твойта прелест
вече имат край!

Не е лесно да протестираш, ако си в България в началото на 21 век. Никак не е лесно. Има си някои основни пречки:

  1. Да се пребориш със себе си и да решиш, че ти пука
  2. Да се сдобиеш с такси

Тъпо, нали? Тази сутрин си пускам телевизора и почвам да превключвам между сутрешните блокове, за да науча дали снощният протест в подкрепа на запазването на статута на Странджа е бил по-успешен от петъчния. С искрено удивление научих, че е бил успешен. Всъщност, наистина. Този път на протестиращите им е било обърнато внимание не само от страна на неориентирани тийнеджъри, които са питали хората с плакати какво, аджеба, е Странджа, този път е имало полиция. Идея нямам защо, обаче. Тоест, да речем, че полицията се е намесила заради временното блокиране на движението, причинено от демонстрантите. Туй хубаво. И освен това – правилно. Така трябва. Демонстрантите не са имали разрешение да протестират. Тук някой заядливец би изтъкнал, че хората, започнали с пионерски плам в сърцата да бетонират Странджа също не бяха имали разрешение, но дето се вика, няма малки и големи престъпления. Днес ще арестуваме тези, дето блокират движението по Орлов мост, пък утре-вдругиден, дай Боже, можем и да арестуваме собствениците на незаконните строежи, симпатичните дебеловрати индивиди в гигантските черни коли, които не са чували, че съществува такова нещо като Закон за движението по пътищата, да спират и глобяват профучаващите с бясна скорост ламборджинита… Така де, знае ли човек какви изненади му готви бъдещето?

Естествено, винаги може да се изтъкне, че тези хора не са имали разрешение да излязат на протест. Да, защото в нашата абсурдна държава трябва да ти разрешат да протестираш. Трябва да се помолиш да ти разрешат да викаш срещу настъплението на сюрреализма, изразяващ се в безогледното потъпкване на закони, на лъгане, грабене, унищожаване, на бетониране на културни и природни обекти, на това, че се отнасят към теб като към маймуна в зоопарк: ако си мълчиш ти дават бананче. За тази цел просто трябва да се научиш да не забелязваш. Да не виждаш и да не отчиташ престъпността във всичките й проявления: от битова, до високо аристократична, позволяваща на отделни типове да си присвояват цели планини. Да не забелязваш най-различни неща: като това, че тук например елементарните правила за движение по пътищата не се спазват, че е нормално главен прокурор да ти бъде човек с очевидни ментални проблеми, който си въобразява, че е плод-зеленчук. Че е нормално същият този човек да бъде назначен за посланик на страната си. В Казахстан. Че е нормално изсичането на горите. Че е нормално, не, не нормално, че е достойно за уважение и възхищение парадирането с обръчи от фирми. Че е нормално в затвора да се вкарват хора, които са източвали мp3-ки от интернет, точно толкова нормално, колкото е нормално в затвора да не влизат хора, които източват еврофондове. Че е нормално иманяри да унищожават културното наследство на страната си. Че е нормално съсипването на образованието и здравеопазването. Че е нормално системното унищожаване на природата на България, изсичането на горите й, сметищата по бреговете на реките й, урбанизирането на двествените й кътчета, застрояването на последните незастроени места по черноморието й… Че е нормално строителство да се започне с благословията на документ с фалшифициран подпис, че е нормално Върховният административен съд да приема абсурдни решения и да отменя статута на цял национален парк, с което на практика става абсолютно все едно дали подписът бил фалшив или не…

И ако внезапно на теб ти писне, ако решиш, че се чувстваш застрашен и беззащитен, че си дадеш сметка, че не само могат да те блъснат, докато вървиш по улицата, но и да те набият след това, ако си дадеш сметка, че не желаеш да живееш в постапокалиптичен бетонов ад, трябва да помолиш за разрешение да изразиш протеста си, да помолиш за разрешение да поискаш законност.

Забележка: Това обаче важи само в случаите, че не си таксиметров шофьор. Ако не си таксиметров шофьор, ти задължително трябва да поискаш разрешение да протестираш. Ако имаш късмет, може и да ти разрешат, ако късметът ти не е толкова голям, в последния момент протестът ще бъде отменен за неделя, следобед, в парка, където да можеш на воля да викаш към дървета и храсти и да изкарваш ангелите на мирните ексхибиционисти.

Ако си таксиметров шофьор обаче, ти имаш много по-големи възможности за маневри: можеш например да блокираш столицата, нищо, че не си помолил чинно за разрешение да го направиш. Можеш да вършиш абсурдни неща, като например да крещиш пред министерския съвет, че искаш в колата ти да има паник бутон. Можеш и да заслужиш потупване по главицата от кмета, който съчувствено да се съгласи с теб и да ти даде благословия да продължиш да правиш каквото си щеш.

Значи, какво трябва да се прави в такъв случай, с оглед на факта, че живеем не къде да е, ами в България? На следващия протест хората трябва да са облечени в жълто и да си окичат по тук по там надпис TAXI. Като нищо може и да проработи.

Повече за това, което се случи в понеделник, 2.07., можете да разберете от тук:

Мишел, Наблюдател, Димитър Катерински, Вени Марковски, Гибли, Григор Гачев, Cliff Burton, LeeNeeAnn, Блогът на Капитал, Дневник, Фокус.

Между другото, впечатлявам се от усърдието, с което големите български медии успяват да смотолевят за предстоящото унищожаване на Странджа…

Advertisements

4 thoughts on “Всеки клаксон – бомба, всяко такси – свистяща крепост срещу руменпетковизма…

  1. Съгласна съм с всяка твоя дума.

    Благодаря ти, че описа толкова точно всичко, което ври в душата на мнозина днес.

  2. На полицаите можеш да разчиташ вече единствено да арестуват протестиращи родолюбци.

    Онзи ден се прибирам покрай Японския хотел в София, където някакъв джиповрат индивид е паркирал съвсем спокойно съвсем насред и без това тясната улица, която излиза на булеварда до хотела, практически запушвайки изхода на ЦЯЛ КВАРТАЛ към центъра и предизвиквайки задръствания на поне половин километър навътре към парка.

    Опрял се е на капака и си лафи ведро с няква мадама насред клаксоните на околните, мъчещи се някак да го избиколят И В ДВЕТЕ ПОСОКИ шофьори.

    Точно срещу него на тротоара има патрулка…

    Добре, никой не очакваше да излязат и да го глобят, все пак живеем в България, това че нарушава най-нагло правилника пред очите на полицията и застопорява целия трафик на и без това трудно проходимо по това време кръстовище, все пак не е причина да си развалят момчетата в униформите рахата. НО ПОНЕ МУ МАХНЕТЕ ДА СЕ МРЪДНЕ БЕ!!!!!!

    Просто не е живот – поне в София, за при вас не знам.

    Между другото някой да е виждал катаджия под 100 кг? Как тия хора успяват да завършат физическата подготовка в Симеоново, питам се?

  3. Pingback: andreas04: close to attraction

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s