Кукурукукууу, палооомаааа!

Още не бил изяснен феноменът, според койтo случат ли се две подобни явления, задължително това еволюира като минимум в серия от три такива. Май били виновни квантите, или пък може и да беше морфичния резонанс… В конкретния случай на мен ми се ще да си ида вкъщи и да се заключа в тоалетната, като предварително съм се екипирала със суха храна за три дена. Значи, стана така:

Служебният ми компютър е много слаб. Няма да му описвам характеристиките, щото ми е неудобно, само ще кажа, че Windows 98 едвам се крепи със сетни сили. Обаче към Bobec (всички компютри в Регионална библиотека Варна имат имена, не ме питайте, не съм аз) има прикрепен свръхмодерен скенер. И него няма да описвам, просто си представете селска каруца със самолетен двигател към нея. И ме накараха да сканирам едни pdf-и. Тоест pdf файл от 40 страници. Лошо няма. Всяка страница се сканира минимум по минута и половина. След което при самото запазване в pdf формат за една минута се запазват максимум две страници. Продължавайте да не ме питате. На 38-мата страница дава грешка, щото просто всички наличен RAM точно тогава обявява стачка и почва да иска двеста лева върху заплатата си. Затова, като бонус, от мен се иска да сканирам повторно цялата работа. В това време обаче влиза оная леля, която е убедена, че отвън облъчват компютрите с интегрални схеми и ги пренастройват, иска ми достъп до ciela и започва да чете трудовия кодекс.

Естествено, точно тогава под носа ми лъсва жълт микрофон. Ами да, то било ден на отворените врати, разбираш ли, и някаква от Радио Варна започва да ме разпитва какви тълпи до тоя момент са ме налазили. До тоя момент обаче ме е налазила личност, която изпитва необясним страх от прелитащи из въздуха интегрални схеми, но аз не мога да обясня това на журналистката, която обаче се почувства неудовлетворена от ръмжащите ми отговори и тръгна да разпитва лелята с интегралите. На която й се било дало да чете трудовия кодекс. Май звездите й го говорели, нещо такова. Междувременно аз сканирам за втори път проклетите неща, когато се оказва, че някакъв от M SAT изпитва нездрав интерес към мене и обстоятелствено ме заснима с камерата си. Аз пък установих, че изпитвам нездрав интерес към острите предмети в околността, когато влиза лелка номер две. Естествено, точно в тоя момент клетия Bobec се опитваше да сейвне pdf-a и заби на 37-ма страница. А леля номер две почва:

– Извинете, аз такова, не знам към кого да се обърна, може би към Вас?
– За какво става въпрос?
– Ами те от третия етаж ми казаха, че може би към Вас е най-добре да се обърна, така че да ми кажете, кога ще Ви е най-удобно да поговорим, за да Ви обясня…
–…?!
– Мога ли да говоря с Вас? Няма ли да е неудобно? Защото ако е неудобно, може би ще е е добре да ми кажете кога точно ще е удобно да разговаряме… Хихихихи…
Така. Вероятно ако спра да гледам голямата ножица, която по неведоми причини ми се набива на очи, ще успея да избегна доживотната присъда, която ме грози.
– Госпожо, цялата съм в слух. Питайте.
– Ама няма ли да е неудобно? Хихихи?
– Не, освен ако проблемът не е гинекологичен. Та, слушам Ви?
– Ами… Хихихихи… Нали знаете напоследък тези неща дето станаха с пиратството, дето се говори за тях, пък аз пиша книги, нали, и взех да се притеснявам някой да не ме изплагиатства… Хихихи!
Само някой наистина закъсал писател би изплагиатствал нещо нейно, убедена съм в това. Разбира се, нямам данни за представителна извадка, но убеждението ми е непоклатимо като черна дупка в пространството.
– Госпожо, изобщо не съм убедена, че схващам точно какво искате от мен -гледам я страшно аз.
– Амиии, хихихи – е, добре, вероятно не гледам чак толкова страшно, колкото съм си мислела – работата е там, че въпросът с пиратството много се коментира напоследък, а пък Вашите колеги от третия етаж ми казаха да се обърна към Вас за помощ, хихихихихи.
Мълчание.
– И после, значи, реших да Ви попитам по този въпрос, но ако не е удобно в момента, можете да ми кажете кога това ще бъде удобно, може би час, нещо…
– Госпожо, старая се да бъда колкото се може по-учтива и лъчезарна, но усещам, че започва да ми минава. Можете ли да ми кажете накрая какво точно искате от мен? – или може би трябва да си направя една чаша турско кафе и да се опитам да отгатна?
– Хихихихи, амиии, ихихихи.
Мисля да си направя маска като на Lordie и да седя с нея в Информационния център.
– Аз обаче още не знам какво искате от мен.
– Ами то аз май започнах от Я вместо от А, хихихихи! – кимнах утвърдително – Разбрах, че тук може да се четат закони! – кимнах утвърдително и изчистих ума си от всякакви ножици – Дали би ви било удобно да ми покажете закона за интелектуалната собственост, хихихи?
Отбелязваме напредък. Хуквам към свободния клиентски компютър, за да й отворя ciela и съответно – закона за авторското право и сродните му права, но тя ме спира.
– Но ако не е удобно точно сега, бих дошла и друг път!
– А!!! Няма нужда!!!
Истерично отварям закона и я оставям да се забавлява. Колежката Гинева, която случайно е там, за да си печата някакъв формуляр, е на път да предаде Богу дух от смях. Точно в тъй време колегата ми влиза, да ме смени, понеже е дошло време за обедна почивка. Избягах панически, като го оставих да намери общ език с лелята. Връщам се, от вражески елементи няма следа и тъкмо решавам да изпия едно айранче на спокойствие, нахлува лелята с интегралните схеми. Почувствала духовна необходимост да прочете Хартата за човешките права…

17:40, двайсет минути до края на работния ден. Седя, втренчена в часовника, броейки секунди, когато влиза едно чичо. Това си има предистория. Господинът е автор, пише някакви книги. И той. Изгорял му е компютърът, поради което ползва нашите компютри за творческата си дейност. Много съвестно си пази нещата на дискета и си трие творенията, за да не го изплагиати някой. Миналата седмица влиза, обладан от идеята, че сам ще си направи обложка на книгата и ме пита:
– Имате ли Paint Brush?
– Да, има…
– Вие вероятно не сте запозната, но това е една много хубава програма, която е за…
– Знам какво е Paint Brush, имаме го, седнете на оня компютър.
След пет минути:
– Ама Вие нямате Paint Brush!
Материализирах се до компютъра и тръгнах да му отварям пейнта.
– Госпожице, иконката му предсталява кофичка с четки в нея, пък тука никъде я…А! Имало я! Ама защо не сте сложили на десктопа програмата?
–…!

Та вчера влиза същия човек. И ми носи картинка. На къщичка. Върху лист А4. И ме кара да я сканирам. Добре, сканирах я. Отворих му я през пейнта и той почна да си я оцветява. След това ми направи комплимент, че косата ми е много хубава. Тя, че е хубава, хубава е, ама ми писна да ми правят комплименти хора на 50+, досадно ми стана вече. А вечерта серията на д-р Хаус беше доста тъжна, така че днес дойдох на работа в отвратително настроение.

Дойде и чичото. Сега, седнете и се хванете.

– Бихте ли ми сканирали един бял лист А4?
– А?! Защо???
– За да рисувам върху него!
Аз, водена от най-добри чувства, таковата, му отворих пейнт бръша и му нагласих поле А4. Той дори не го поглежда.
– Ако обичате да ми сканирате един празен лист!
– Ама аз мога да Ви наглася поле колкото голямо си искате!
– Сега, Вие мен не ме учете, много по-удобно ми е да работя върху А4 лист!
Аз, че сега падам от крушите, е ясно. Ама все пак?! И започвам, разбирате ли, да сканирам, разбирате ли, бял лист. Опитите просто да експортна бяло поле с размери А4 през и без това отворения ми Photoshop elements се провалиха в зародиш, щото той седя до мен и ме гледа в ръцете. Така че сканирах бял лист. На 300 dpi. И го експортнах в jpeg. И му го отворих през пейнта. Сега в момента той си рисува къщичка на него и изяви желание да ми подари кутия шоколадови бонбони.

Мисля довечера да се напия. Сама. Битово и алкохолистично. Зелена салата и ледена мастика, ко му трябва на човек?!

Updated:

Нарисува си три къщички и си ги разпечата на принтера. Похвали ме, че много разбирам от компютри и се опита да цани мен и колегата да работим в списанието, дето ще издава. Определено смятам да изпия поне сто грама мастика, трябва си.

Advertisements

34 thoughts on “Кукурукукууу, палооомаааа!

  1. марфичка, миличка, златна! като чета това се пренасям у дома, когато вечер, след работа, синът ми ме пита „нещо интересно днес?“ и очилата му святкат лукаво …

  2. Марфе, заради това писание ще ме уволнят. Хиля се тука като дебил на бюрото си като се опитвам да го правя сподавено, ама само се гърча зад монитора и колегите си мислят, че съм разстроена за нещо и си сдържам плача.

  3. Ама това е ужасно…

    Само не разбрах какъв й е проблемът на лелята с интегралните схеми. Не съм сигурна дали ще ми стане по-добре ако разбера.

    Това с празния лист А4 незнайно защо ме накара да се сетя за Втората световна и нещата дето са ги вършили нацистите в концлагерите…

  4. Хахахах и мен ще уволнят
    тук всички в офиса сериозно чаткат на клавиатура е се хихикам като луда….

    ама това с листа А4

    поне неможеш да се оплачеш от скука ….

    хихиихи

    Поздрави…

  5. Филтер, чрез който от Сиела ще облъчваме при засичане на идиотско задмониторно устройство, с интегрални схеми….пренасочването не знам къде да го включа само…

  6. Имаме и такава опция…при положение, че клиентите си знаят асцедента. Фирмата е върл привърженик на Кант и Сартр – ние сме най-заклетите екзистенциалисти в бранша.

  7. Ако не идваше от тебе това за белия А4 лист, щях да реша, че не е истина. Ама как може. Ако бях на твое място щях да го науча аз как ще ми казва какво да правя, все едно не разбирам! аама ха!

  8. :O_o:

    Вече няма да мога гледам лист А4 по същия начин… Това беше травмиращо…

    /me почва да рови в чекмеджето и старателно да прегъва всички листи на две…

  9. Бе човекът иска да ми подарява шоколадови бонбони и да ме кани да му работя в списанието бе, ко да му прая?! 😛

  10. Не знам. Както и не знам дали вече го издава или това влиза в непосредствените му планове. И май не ща да знам, като се замисля!

  11. Мммммда… от време на време ми се случва, след някой телефонен разговор с клиент или, малко по-рядко, след среща на живо, да казвам, че работата ми щеше да бъде толкова прекрасна, само да ги нямаше тия клиентовци… Но от време на време се случва някой от тях да направи някакво изказване или да зададе въпрос, с който се отплаща за всичко, което и той, и другарите му от глутницата са ми причинили напоследък – като човекът, който съвсем искрено се интересуваше дали маймунското „а“ в e-mail адреса трябва да бъде малко или главно…

    Но, виж, трима такива за един ден май не са ми се случвали 🙂 А и чак такива суеци, с толкова артистичен уклон, които да разбират толкова добре, че всъщност при сканирането на бял лист не се получава чисто бяла рамка, и да търсят този ефект за реалистичност при рисуването на къщичките, че дори и да не си признават, вероятно от страх да не бъдат обявени за прекалено авангардни… мммммммне, това е нещо ново 🙂 И май ще е още една от причините сега да лягам да спя с много широка усмивка на уста 🙂

  12. Пък аз вчера като го четох на работа не можах да се разхиля подобаващо, щото бях втрещена. Обаче вечерта наистина ми идеше да падна от стола.
    И, Марфе, разкарай я тая мастика, само Бейлис…:)

  13. Дам, между другото, Пенчев, съзнавам грешката си, че не споделих, че той боядиса листа с бяла боя, след като му го импортнах в пейнт бръша, нали… 😕

  14. omfghaxx o_O“
    Предлагам да съберем парички и да ти подарим една голяма табела с това или това.

    И онлайн петиция ‘Вредни за Марфа.’ Кисело мляко или мастика. Пък може и двете, за да си пийваш мастиката с айрянче.

  15. ad_chaos, искам само да ти кажа, че то я с листа току-що беше тук. Интересуваше се точно как се ползва ciela и остана възхитен, от, цитирам, тая технология…

    На излизане отново ми хареса косата 😦 Май и тая вечер не ми мърда мастиката като гледам 😐

  16. hahah, marfieto ne sku4aesh 😉 mene puk mi opukaha sa 20 kinta rouming a da me pitat kade e shibania swich w ofisa. okaza se 4e e na biuroto na shefkata posledno. lamii.

  17. Определено си има нужда от мастичка в края на работен ден, изпълнен с подобни откровения за битието.

    Както се казва, всеки администратор (а особено системният) има два проблема – глупавите потребители и умните потребители. Бъди благодарна, че докато си пила кафе някое хлапе не е разглобило два от компютрите за да сглоби един по-як и да хакне пентагона… или поне да изгори бушоните на библиотеката. )

  18. 16 Marfa

    Бе човекът иска да ми подарява шоколадови бонбони и да ме кани да му работя в списанието бе, ко да му прая?! 😛

    Направи му лоботомия, мен ако питаш.
    Няма да ъусети разликата…

    Сега, по поста – добре, че съм си вкъщи и няма кой да ме следи дали се кикотя или не. Имам предложения към теб: вземи напиши нещо по-обемно. Чик-лит ще е добре. Особено добре, бих вметнала. И не ми обяснявай, че ти е под достойнството. Стилът ти е особено подходящ за подобен род литература.
    После абсолютно безплатно ще редактирам (ако искаш) и ще ти намеря издател. Само и само първа да прочета „Историите на Марфа“ :xqxq:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s