Старозагорското клане – знаехте ли за него?

Със срам си признавам, че моят отговор е отрицателен. Прочетох за него днес и споделям наученото с вас. Някои неща просто трябва да се знаят. Не, за да мразим комшиите, днешният Хасан няма нищо общо с башибозука от по-миналия век, просто трябва да знаем и да помним, за да същестуваме.

 

Взето от >тук<

 


Белите петна в историята ни
Венелина Попова

 

Странни хора сме ние българите. А ниското ни национално самочувствие най-често ни е лош съветник. Пример затова е реакцията – не на отделни историци и анализатори, а институционалната реакция по повод някакъв проект, именуван изкуствоведски (“Батак като място на паметта») на някакви автори (Улф Брунбауер и Мартина Балева) от някакъв институт (институт за Източна Европа) към някакъв си свободен университет (Берлинския). Този проект вдигна шум до Бога в страната ни, провокира изявления на най-първите мъже в държавата, на партии и политици, на академичната ни общност, и на кой ли не още. И рискува дори да се превърне в дипломатически въпрос между две държави – България и Германия.

 

Подобен тип реакция може да бъде акламирана или отричана. По-важното в случая е, че тя извади на светло националните ни комплекси. Знам, че тази теза би предизвикала гнева на мнозина. Но се питам дали американския президент, сенатори или някоя партия в САЩ биха рипнали, ако екип от български учени от някой наш свободен университет би решил да работи по проект, финансиран от някоя от многобройните наши или чужди фондации, който търси аргументи срещу американската демокрация, защото е изградена върху черепите и костите на хиляди индианци и на още толкова чернокожи и бели, загинали във кръвополитната гражданска война между Севера и Юга? Въпросът, разбира се, е риторичен и няма нужда от отговор. Струва ми се, че ако т. нар. проект за Баташкото клане беше подминат с мълчание или бе оборен без емоции на един научен форум, където е най-подходящото място за подобна дискусия, това щеше да бъде една много по респектираща реакция. Такава реакция би показала, че можем да сме овладени и спокойни, дори, когато преднамерено или не, манипулативно или не засегнат най-чувствителните струни на колективната ни памет и националното ни самочувствие. Фактът, обаче, че реагирахме емоционално, показва и още нещо – че не сме се простили с историята си. А това сигурно е така и защото още не сме прочели истината за историята на България. Оказа се, не само най-близката, част от която, е затворена в навярно ужасните страници от архивите на бившата ДС. А и по-далечната, свързана с петвековното ни турско робство.

 

Президентът Георги Първанов се обяви против пренаписването на българската история. Всъщност обаче историята ни има нужда да бъде написана отново. Този път без диктата на политиците и без съображения към чужди държави.

 

Тук е мястото да попитам защо в учебниците ни по история го има Баташкото клане, но го няма Старозагорското. Което държи палмата на първенството в геноцида, упражнен по време на турското робство върху българите. Да, защото на 31 юли 1877 година армията на Сюлейман паша влиза в града, придружена от башибузук и подлага на сеч невинното население на града и околните села, потърсили убежище и сигурност там. Избити са между 14 и 15 хиляди души, други над 1000 са отведени в робство. 60 часа продължава кървавата баня, за която историците със сигурност знаят, но мълчат. Тази драма не може да бъде разказана с няколко изречения. Ако в Баташката църква са изклани около 1900 българи, то в старозагорската “Света Троица” – в храма и двора й са били избити зверски над 2500. А някои от труповете останали прави, защото след като били обезглавени, нямало къде да паднат, описват по-късно малцината останали живи очевидци страдалческата смърт на невинните си съграждани, чийто спомени са в основата на няколко книги. Преди да унищожат Стара Загора и населението му, войниците на Сюлейман паша правят същото и с околните села, от тях ще спомена само Любенова махала, където са избити и изгорени живи над 1000 души. Същата участ навярно би сполятяла и София в началото на януари 1878 година, но според информация на френски журналист равинът на града разубедил Сюлейман паша да не го стори.

 

Защо в учебниците по история денят 31 юли 1877 година е отбелязан с едничкото изречение, че Стара Загора бил превзета от турците и опожарена, а позорът на Сюлейман паша (професор от Сорбоната с истинско име Соломон Леви) и неговата армия, престъпили всички писани и неписани закони и извършили военно престъпление (какво друго може да бъде клането на мирно население на една страна без суверенитет, въвлечена във война между две други държави – Русия и Турция?), е подминато от нашите историци с мълчание. Това е позор. Както е позор, че костите и черепите на хилядите заклани в църквата “Света Троица” вместо да бъдат експонирани, както е сторено в Батак, са бетонирани в старозагорската костница.

 

Може би историците мълчат за старозагорския геноцид, защото е свързан с факти, които бяха и все още са неудобни за коментар от гледна точка на взаимоотношенията ни с Русия. Около превземането и, опожаряването на Стара Загора, и избиването на цялото му мирно население витаят много въпроси. Като този например: защо войските на генерал Гурко се оттеглят към прохода Хаинбоаз и оставят града да бъде превзет от армията на Сюлейман паша? Толкова е било силно убеждението, че русите няма да оставят Стара Загора в ръцете на турците, че населението от околните села е потърсило убежище в града, а Петко Рачов Славейков лично склонявал недоверчивите да не бягат към Казанлък.

 

Десетки страници са изписани за смъртта на подполковник Калитин, мемориал на защитниците на града стърчи гордо край Стара Загора (и Путин му се поклони по време на посещението си в България), но за клането – нито дума. Щом такова събитие е подминато с мълчание, защо да сме сигурни, че и други важни факти от историята ни не са останали извън учебниците. Пак поради някакви “важни” съображения.

 

Заради това, че не познаваме добре собствената си история, връщането ни към нея ще ни поражда винаги болка. И етническо напрежение.

 

На финала ще кажа, че може би е настъпило и времето България да поиска от Турция да признае геноцида над българите, извършен по време на робството в рамките на Отоманската империя. Това светска Турция трябва да направи, ако иска да се разграничи от имперското си минало. И да стане част от Европа.

 

Тук му е мястото да кажа, че ксенофобски коментари трия всякакви. Но пък се опитвам да си представя реакцията на „националноотговорното“ движение по по дефиниция и мафиотска организация по същество – ДПС. Каква ли би била тя при едно евентуално обсъждане на тоя въпрос в парламента? След като същите тези хора си излязоха при обсъждането на въпроса с арменския геноцид, нещо, което технически не би трябвало да има нищо общо с тях, понеже доколкото ми е известно, поне про форма се водят за българска политическа организация, как ли ще реагират при повдигането на подобен въпрос?

Advertisements

14 thoughts on “Старозагорското клане – знаехте ли за него?

  1. С най-искрено съжаление мога да отбележа, че за пореден път виждам подобна статия. Статия, която обвинява съвсем ей така, за идеята.
    Всъщност прерових всички учебници по история, които имам. Кандидатствал съм с нея и имам де що има излизало подобно нещо последните 50 години (по-старите издания благодарение на дядо ми и майка ми). За съжаление нямам бърз достъп до такива отпреди повече.
    В повечето от тях има само едно споменаване за клането в Батак от типа на:
    „масовата гибел на батачани“, „турците избиват цялото население на Батак“
    Подобни фрази има и за Стара загора, като там се споменава и сриването на града:
    „войските на Сюлейман паша опожаряват Стара Загора и околностите“, „башибозуците грабят, колят и бесят в околностите на Стара Загора“
    Аз лично не виждам разликата, а вие?
    Причините Баташкото клане да е толкова известно са съвсем елементарни, както всеки един момент от потушаването на Априлското въстание той бива отразен в пресата на цяла Европа.
    А защо ние българите знаем повече за него и за Перущица въобще няма нищо общо с историята и учебниците.
    „От Батак съм, чичо,
    знаеш ли Батак?“
    Да ви звучи познато? Да. Дядо Вазов и неговата политическа пропаганда 🙂 Остава да кажете, че не сте чели и не помните Кочо?
    В темите по история и учебниците на историческия факултет положението с информацията е съвсем различно. Там има място за всичко и на всичко му бива отделено време. Самият факт, че в статията има факти… е достатъчно красноречив, че има и документи и изследвания. 🙂
    А колкото до причините за изтеглянето на войските на Гурко от Стара Загора….
    Ами имате една разбита малобройна руска армия, една обсадена при Плевен турска. Имате победила при Стара Загора турска армия отиваща на помощ на обсадените и движеща се след победените. Имате проход, а те по принцип са прекрасни места за отбрана срещу по-многоброен враг.
    Гурко на практика не е имал избор. Освен да провали цялата кампания на Балканите, а тогава Стара Загора щеше да е само началото.
    Защо обаче българите остават е съвсем друг въпрос. Вярата в Дядо Иван също 🙂
    А примерът със САЩ е съвсем неуместен. Говорим за държава, където етническите и расовите проблеми са много, ама много по-сериозни отколкото са при нас. И там темата за войната между Севера и Юга и робството бива отминавана с мълчание поради съвсем различни от посочените причини. Гузна съвест. И нежелание темата да бъде обсъждана ИЗОБЩО. От масовата публика, а не само от политици и т.н.

  2. Само да допълня цитат от учебник по история издаден през мрачния комунистически период:
    „След оттеглянето на войските на ген. Гурко Стара Загора и околностите биват опожарени, а жителите избити или отведени в робство.“

  3. На 11.5 от 18 часа в НДК ще бъде открита изложбата “ Велики Събития и Личности в Българската История“. Ще бъде показана картината на Антони Пиотровски за клането в Батак.Неотдавна, в интервю, директора на НДК съобщи, че тази картина е била в трезьорите на НХГ и няколко поколения не са я виждали и не са чували за нея.А, толкова дебати по-повод картината и клането. Вие вижда ли сте я?
    В моя блог писах за едно „малко“ клане в с.Медвен.

  4. Със сигурност ще отида да я видя. А що се отнася до „малките“ кланета… за съжаление историята на въпросната война е пълна с подобни примери. И на следващите 70-80 години история на света.

  5. Исках да оставя коментар под самата статия, ама ме спряха другите коментари там и затова ще го направя тук – и без това разбрах за нея от твоя блог.

    Приемам, че като цяло статията се опитва да ни накара да не бъдем лесно манипулируеми, като ни натискат по болни места и затова смятам, че е положителна. Но има неща, с които не съм съгласна и основното е, че с тази статия се насаждат отношения по такива въпроси като безучастност и безхаберие. И без това българите вече сме достатъчно безхаберни по много въпроси…

    За мой срам трябва да призная, че историята която учих в училище отдавна съм я забравила и се нуждая от ново прочитане. В този смисъл не знам за Старозагорското избиване на българи по жесток начин.

    Това, което ме издразни в опита за пренаписване на Баташкото клане беше, че някой си от някъде си е решил, че точно нашата история има нужда от преправяне с оглед на по-добрите бъдещи взаимоотношения между България и Турция. Това не е ли въпрос, който нашата страна трябва да уреди със съседката си, ако има нужда?

    Второ, защо се прави всичко това? Предполагам че за пари естествено. И ме е срам, че някаква там българка е в основата на това.

    Трето – защо толкова набързо се отказаха от т.нар. си проект? Аз лично смятам, че учени които са убедени в своята правота, разполагат със солидни аргументи и са работили в продължение на години върху подобно нещо, не биха оставили с лека ръка своя труд?

    Затова се издразних, както много други българи и затова не ми хареса въпросната посочена от теб статия – това, че не знаем за другите кланета е срам за нас, разбира се, но това че би трябвало да приемаме спокойно такива проекти и опити – категорично – не!

  6. Когато написах „Вие виждали сте я?“ нямах предвид създателя на блога, а всички включили се с коментарии.
    Що се касае за малките „кланета“,те са много, но не ми е в характера да призовавам блогерите ако знаят някоя родова хроника свързана с това ,да пуснат пост,за да не забравим мъчениците и влизайки в някоя черквичка да запалваме по една свещичка.Това е достатачно.

  7. Баташкото клане е просто ужас,който не бива да се забравя!Всичките тия кланета,разстрели,кръв,писъци,скръб може да са били през 19 век,толкова отдавна,ако ще и да са 1 век,те не бива да се забравят!А,колкото до Мартина Балева и Улф Бранбуаер,тези които отричат баташкото клане,те са едни мръсни подлоги,платени от американците,турците и незнам си още кои!Тоя немец сигурно щото е немец,би отрекъл и фашистките жестокости,спрямо руснаците и поляците и още много такива,нали така?!

    Искам да припомня още нещо,което може би не е известно на тук присъстващите във форума.Всички знаем,че турците са клали в Батак,нали?Е?Освен турци е имало и българи помаци,които наред с турците са клали.Някой хора забравят кръвта си…и човещината…

    Така е …Всеки да си прави извода…

  8. Всеизвестно е, че всяка империя се крепи от камари трупове. Някой задава ли си въпроса защо поляците смъртно мразят руския генерал Гурко (с прозвище ромейко), тачен от нас като освободител редом с генерал Скобелев, ненавиждан в руска Средна Азия?

  9. Съвсем случайно попаднах на този блог и на конкретната тема за Старозагорското клане. Не се обвинявайте, че не знаете или не сте чували за това зверство, защото съвсем целенасочено се прикриват тези моменти от нашата история. Ще публикувам тук част от една книга, където има и разкази на очевидци по-чудо отървали се живи от клането в Стара Загора. Дългичко е но прочетете го, длъжни сте да си знаете историята, ако сте Българи…. „Из „Геноцидът и холокостът над българите” – Георги Войнов : След като руските войски освободили някои градове в Северна България, те прехвърлили Стара планина през прохода Хаинбоаз и предният отряд освободил Казанлък и Стара Заго-ра. След този успех настъпил известен обрат. Турците успели с английска помощ (по заповед на Дизраели*!) и английски параходи да прехвърлят от Северна Албания огромната армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш)*, състояща се от 48 000 души, 600-700 черкези, с 4 полски и 4 горски оръдия. Те дебарки-рали при Дедеагач и започнали да се съсредоточават около Търново Сеймен и Карабунар и настъпили от юг към Стара Загора и Нова Загора. Сюлейман паша бил подкрепен и от войската на намиращия се в Чирпан Хюлюси паша, състояща се от 7 батальона редовна войска и 150 черкези с една горска батарея, както и войската на Реуф паша от 15 батальона, 330 черкези, с по една горска и полска батарея. Тези хора по заповед „от горе“ и инструктирани от Синедриона, извършили едни от най-големите военни престъпления през тази война, избивайки мирното население на Стара Загора, Нова Загора и околността – 14 500 души, а може би и повече, и опожарявайки град Стара Загора и целия му хинтерланд (115). За кланетата в Стара Загора, за разлика от тези през Априлското въстание (Батак, Панагюрище, Перущица и др.), се знае твърде малко, въпреки че в някои отношения това изтребление е много по-зловещо и всеобхватно. Дори в многотомната История на България почти нищо не се споменава за тези събития, освен че „башибозушки отряди, които придружавали редовната армия на Сюлейман паша*, подложили на плен и пожар българските села и градове, разположени южно от Ста-ра планина“ (66). Навсякъде в другите източници същата исто-рия – за Старозагорските кланета от юли 1877 г., не се казва нито дума, сякаш архивите са изчезнали и нечия невидима ръ-ка е изтрила тази апокалиптична част от българската история. *Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш)* е ислямизиран евреин – дьонме, бивш професор по литература в Сорбоната (Франция); масон!… Причините за тази мистификация ми станаха веднага ясни, след като се запознах със сборника на Донка Йотова „Пъкленият ритуал. 125 години от Старозагорското клане“ (115), съставен от автентични документи и свидетелства от това време, и ста- тията „България“ от „Еврейска енциклопедия“ (т. 4, изд. „Тер-ра“, Москва, 1991 г., стр. 964) (55). От тези и други източници се разбира каква е била зловещата роля, която са изпълнявали Старозагорските евреи в тези кланета на българи (по същество ритуални убийства) и Холокост (принасяне в жертва чрез изгаряне)! Ето защо документите, разобличаващи тези ужасни престъпления, извършени от турци и евреи, бяха изчезнали! Не е трудно да се досетим кой се е погрижил за това. По време на диктатора палач Тодор Живков, а и преди него, основните дейци и идеолози на БКП бяха евреи; съветниците на Тодор Живков бяха такива. След 1989 г. така наречените „демократи“ и „либерали“ също бяха и са предвождани и доминирани от ли-дери с еврейски произход. По-нататък подробно ще се спрем на този проблем. Не всичко обаче богоборците са успели да унищожат. В сбор- ника на Донка Йотова са събрани материали от следните книги: Г. Димитров „Княжество България в историческо, географско и етнографическо отношение“, т. 3 „Руско-турска освободителна война, 1899 г.; Даскал Петър Иванов „Възпоминания от разбърканите времена“, 1855 г. и Димитър Илков „Принос към историята на град Стара Загора“, 1908 г. И трите книги заедно със сбор- ника на Йотова днес са библиографска рядкост и са запазени само отделни техни екземпляри. Тези книги, в които са поместе- ни свидетелства на много очевидци, ни дават точната картина I за кланетата в Стара Загора, както и за извършителите им. В обвиненията си Донка Йотова е категорична, че извършеното от войските на Сюлейман паша*, по изрична негова запо- вед, е кърваво жертвоприношение (Холокост и Геноцид). При това мръсният чифут е пролял реки от българска кръв, насъск-вайки турските гаджали „нито един българин да не остане жив!“ За това не е и чудно, че толкова малко свидетели има на органи- зираната от евреите касапница По време на Старозагорското клане първи помощници на турците са били живеещите в Заара (Стара Загора) евреи. Те би-ли пришълци от Одрин и Солун (идват около 1605 г.) и образу-вали еврейска махала, ставайки опасни конкуренти на българс-ките търговци. По време на събитията имали 812 къщи, 2 големи синагоги, 7 фамилни еврейски параклиса и 5800 души. Към българите се отнасяли враждебно, защото последните били техни най-големи съперници в търговията. Ползвали се с покрови- I телството на турските власти и притеснявали по всякакъв начин християнското население (115). Първите сведения за клането на българи в селата на юг от Стара Загора започнали да пристигат към средата на месец юли 1877 г.: „… На 12-ти почнали да пристигат от селата мъже, жени и I деца голи и боси, между които имало пълни коли с ранени. Ра- нените били оставени в училището, а здравите настанили по къщите. Те разказвали, че башибозуци и черкези нападнали селата | им, убивайки кой където сварят; грабили, безчестили и селата на огън предавали. А пък и самите граждани от височините на града започнали да виждат дима и пламъка от горящите села. I Скръбни и неприятни слухове започнали да се носят този ден из I града…“ (115). „… На 16-ти градът започнал да се пълни още повече със селяни. Те разказвали, че по полето се търкаляли мъртви тела, рязани и дупчени, и вонята била нетърпима. Слухът за ужасното клане в село Гюнелийска махала още на сутринта се разнесъл из целия град… Село Дълбоки било запалено от черкезите, където избили много хора…“ (115). Очевидно тези действия били извършени от предните отря-ди от башибозуци или така наречените „акънджии“ на армията на Сюлейман паша*, следвани от редовната войска, съгласно тактиката на турците. Същинските разрушения и кланета започ- | нали след пристигането на основната армия, която изтласкала малобройния руски казашки отряд от около 5000 души, подкреот 800-900 души опълченци. Все пак с много героизъм тези хора успели да задържат два дни настъпващата огромна турска армия и дали възможност на една част от мирното население и бежанци от селата да се изтеглят в посока към Казанлък. По бежанската колона от мъже, жени, деца, граждани и селяни, натоварени с багаж, от турските и еврейските къщи и джамии стреляли и убили много хора. Скоро след това черкезки отряди на коне под водачеството на Дай Ахмед през Аязмото отрязали пътя на бежанците към Казанлък и тези, които не успели да избягат от града, били вече обречени, тъй като попаднали във властта на нахлуващите от всички страни турски войски. Тук е мястото да отбележим, че в щаба на Сюлейман паша се намирал и англичанинът Юлий Викед, който изпълнявал особени функции – бил агент на английското правителство и лице за връзка с него. След като преградили пътя към Казанлък, черкезите на Дай Ахмед достигнали до Кулов вир в прохода и избили много хора. При воденицата „Башовите“ избили около 50-60 души граждани и селяни. После пристигнали и още черкези, които избили стотици хора в теснините на това място (115). За същото събитие Димитър Илков казва: „… Към залез слънце (19 юли) черкезите пресекли пътя на бежанците при южното гърло на боаза и веригата към Казанлък се прекъснала моментално. Тогава настанала страшна касапница около подножията на Аязмо баир. Шопорите и коритата на бешбунарските чешми се оплискали с човешки кърви и вадичка-та, образувана от тези чешми, потекла към река Бедечка, червена като огън. Полянките в тази местност, доскоро зелени и прини, заринали се с глави, нозе, ръце и обезобразени трупове на деца, майки, родители, юноши и старци…“ (115). Градът бил запален от турската артилерия и башибозуци-те; подпалили се спиртните складове на старозагорските раки-джии, които избухнали. В същото време по улиците и къщите на град Стара Загора се „загнездил пъкълът“, по думите на Димитър Илков: „… Старозагорските мохамедани посрещнали войските на Сюлейман паша* с радост. Те се сдружили с черкезите и башибозуците още на 19 юли и се впуснали с тях заедно като зверове“ върху беззащитното български население да го изтребват, мъчат, безчестят и обират. Малките пеленачета намушквали на ятаганите си и ги подавали така на майките им, когато те се противели да се предадат доброволно на безчестието. Всички български мъже останали в града, били изклани безмилостно до един, започвайки от най-невинното сукалче, дори до престарелия сто-годишник. Нищо не било пощадено, нищо не трябвало да остане. Останали недокоснати само евреите, които изкупили живота си с пари, с осрамяването на своите жени и дъщери и с шпионските си услуги, които оказвали на турците непрекъснато и след отминаване на опасността…“ (115). Според свидетелствата на професор Любомир Костов, записани от неговия баща Димитър от Стара Загора, наред с турците в кланетата участвали чирпанските даалии и циганите, които били подстрекавани от евреите. Старозагорските евреи с радост посрещнали турските войски и действали като техни шпиони и помагачи в грабежите и убийствата. При кланетата, търговецът евреин Даниш* отказал да скрие в къщата си българи бегълци от турския ятаган. Преди това, при идването на руснаците, той е укривал в големия си дом най-свирепите турци българоубийци. При бягството си от Стара Загора прадядото на Костов – дядо Михал, загубва двете си дъщери и жена си и оцелява само най-малкият му син Коста (81). Затваряйки обръча около Стара Загора, турските войски нахлули в града и започнали невиждани кланета и насилия, пред които Батак бледнее!… Самият Юлий Викед разказва: „… Аз не съм в състояние да опиша всички ужаси на сцените, на които за мое нещастие съм бил донякъде свидетел – очевидец и сега даже, като си припомня за тях, кръвта ми замръзва в жилите. На нещастния град Стара Загора налетели не човеци, а като че ли били някои бесни дяволи. В плен никого не взимали, а всеки, без разлика, с байонета пробождали, или с ятаган посичали и на повечето от ранените главите отрязвали. Болни, жени, деца, старци и всичко, що дишаше живот, без милост убивали, или в пламъците на горящи къщи хвърляли. Башибозуците, които дойдоха със Сюлейман паша* от Албания, върлуваха и беснееха по-страшно от самите дяволи; те убиваха без ни най-малка причина всекиго, само и само да наситят своята страст. Офицерите, ако би могло да се употреби такова название за албанските или други такива нередовни войски на падишаха, бяха изгубили всякаква власт над побеснелите и преспокойно гледаха, докато се наситят…“ (115). Тук Юлий Викед, макар привидно да се възмущава от действията на турците, се опитва да прехвърли вината за кланетата, изстъпленията и погромите изцяло върху нередовната турска войска (албанци, черкези и башибозук), което е явна лъжа. Знаем, че тази войска сравнително малобройна (около 800 – 1000 души) не е могла самостоятелно и в кратък срок да избие близо 15 000 българи, число, което според мен е силно занижено, като се има в предвид, че голяма част от населението на Стара Загора не е успяло да избяга, а в града също е имало и около 40 000 бежанци от Нова Загора и селата в областта. Очевидно е, че в кланетата са се включили всички: башибозуци, редовна войска, местни турци и евреи, а също цигани и черкези, за които се спомена. Това, което пропуска Юлий Викед, е, че „турците карали моми и жени да играят голо хоро; че бременни жени са разпаря-ни и рожбите им от утробата им вадени; че много момичета от изнасилвания са умирали; че живи хора в кладенци са хвърляни; някои са простирани на земята с вързани ръце и крака, а на гърдите им огън палели и кафе си варили; онези които не давали или нямали пари, на врата им горещо желязо полагали; имало е хора, на които най-напред пръстите отрязвали, после носа, ушите, други части, докато издъхнат; на убитите мъже и жени членовете им режели и за поругаване в устата им ги слагали; някои на ръжен прекарвали и на огъня като чеверме ги пекли; други на дървета разпъвали и с гвоздеи като Христа ги заковавали, а най-накрая никой не трябва да се учудва, ако кажем, че живи хора като овце са драни, а кожите им със слама пълнени и по дърветата окачвани…“ (115). Естествено българите се съпротивлявали на убийствата и тези, които имали оръжие, се барикадирали в къщите си, бранейки живота и честта си. Това дало повод по-късно турците и евреите от Стара Загора да обвиняват българите, че те са предизвикали турците да отидат до „такава крайност“. Еврейската енциклопедия дори се опитва тотално да изопачи нещата с типичната чифутска наглост и дебелоочие. Ето какво пише там с фалшив патос: „… Евреите излизат на историческата сцена главно по време и след Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.). С освобождаването на редица градове от турците, местните евреи са подложени на най-жестоки преследвания. Селяните от Свищовско, които смятат евреите за привърженици на турския режим, ограбват, изгонват и убиват евреите от Свищов. Изгон-ват ги и от Видин, Стара Загора и други места, и те са принудени да бягат в чужбина. Случвало се е дори руските войски да спасяват бягащите евреи от яростта и жестокостта на българите. В Казанлък през август 1877 г. масово избиват местните евреи. Това предизвиква негодувание във Франция, Англия и САЩ, още повече, че евреите не са били уличени в конкретно престъпление…. До обявяването на войната евреите са заемали изчаква-телна позиция. Със започването на войната, евреите застават на страната на освободителите…“ (55). Абсолютна лъжа и фалшификация, още повече, че тази „обективна“ енциклопедия е писана през 1991 година, докато цитираните тук документи са от очевидци на събитията и са писани скоро след това! Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“ От тези документи става ясно, че именно евреите са подбудители на кланетата, те участват в разграбването на българското имущество и ценности; извършвали са особени ритуали с кръвта на убитите християни (дял от черната магия) и заедно с турците са избягали в Одрин, Цариград и други градове, страхувайки се от отмъщение и наказание за извършените престъпления! Твърдението, че през август 1877 г. били избити евреите в Казанлък, и то от българите, е лъжа и пълен абсурд. По това време Казанлък е бил окупиран от войските на Сюлейман паша*, които атакували Шипченския проход, и градът бил под техен контрол и през следващите месеци (66). Всички тези фалшификации на историята са направени с една единствена цел: да се прикрият злодеянията на евреите и турците при Старозагорското клане, а също избиването на стотици българи в Сливен, Калофер, Сопот, Нова Загора, Казанлък, Айтос, Карнобат и други, както и разграбването и унищожаването на стотици магазини и къщи, в което участвали и много евреи, като участници, помагачи, доносници, шпиони, оценители и прекупвачи на откраднатите стоки и ценни вещи (115). Тук предпочитам вместо коментар да цитирам видяното от оцелели свидетели на Старозагорското клане: „… Ужасната картина в тези минути още по-ужасна се представила, когато турците заградили казанлъшкия път. Тълпи народ тичат насам-натам из улиците, руси и опълченци не се виждат, градът обиколен отвсякъде и отникъде изход няма; турците от всички страни стрелят, тук се прострял мъж, татък се отър-колила жена, другаде неколцина пъшкат, жени плачат, деца пищят, кучета лаят и вият, коне цвилят, говеда мучат, а пък пламъците на ужаса ужас придават. Щом из тълпата се впуснат неколцина и влязат в коя и да била здрава къща, всички нахлуват вътре и се затварят, тъй щото из пълните преди малко улици с мъже, жени и деца, взели да се показват въоръжени граждани турци и когото срещнат или застигнат, колят, убиват и българин вече на улицата не се показвал…“ (115). „… В къщата на Хаджи Димитра имало 50-60 души селяни, все приятели, с жените и децата си. Турците нахлули вътре и започнали да убиват наред. Янка, съпругата на Трифон Спасов, успяла да избяга, но била застигната, уловена, и след като я обезчестили, й отрязали езика. Тя кървави сълзи ронела и всячески мъчела да даде някакви обяснения за турските зверства при избиването на хора, както и за нейното обезчестяване, но нищо не се разбирало от движенията й…“ (115). „… Къщата на Драгия Куюмджиоглу била на две отделения с по 5-6 стаи, изби, конюшни, сенници и широки дворове. В двете отделения се събрали към 500 души. Турците запалили къщата с газ и тя цялата пламнала… Щом се отворили вратите и окаяните българи се показали навън, почнали един върху друг да се повалят и всички били избити или изклани с изключение на неколцина, които незабелязано се промъкнали през тълпата. В друго отделение на тази къща имало до 200 души граждани и селяни. Турците нападнали и без съпротивление влезли вътре. Най-напред уловили Стоил Куюмджи Драгиев, на когото отрязали ръцете от раменете и той паднал на земята. Всеки почнал да поднася парите си, часовник, пръстен и молел за милост, обаче нито един от тях не бил помилван, а всички били изклани; между тях имало и някакъв млад свещеник от селата, на който запалили брадата и косата с кибрит, после го полели с газ и жив го изгорили… (типичен Холокост!) (115). „… В къщата на кожухара Минчо имало събрани 200 души граждани и селяни – повечето жени… лутали се насам-натам, докато нападнали турците, които почнали да убиват кого където настигнат, да колят, и покрили целия двор с мъртви тела. Малцина сполучили да избягат през дола и то затова, че къщата била на края на града…“ (115). „… В един обширен двор се намирали къщите на Георги, Сава, хаджи Иван и хаджи Марко Дечеви, където се събрали повече от 200 души граждани и селяни. Турците, като нахлули в този двор, най-напред запалили онова отделение, което било пъл-но с жени. Огънят обхванал къщата, злощастните жени започнали да излизат, но щом се показала баба Драгулица навън, един манафин я застрелял и тя се проснала на земята, без да помръд-не, а другите се върнали в горящата къща. В това време избата се изпълнила с такъв дим, че око с око не се виждали. Скритите там почнали един по един да излизат и да се търкалят около прага простреляни. Паднала Дешка Георгиева, паднал абаджията Кольо, натрупали се една върху друга селянки, другите се върнали назад, подът бил вече тук-там прегорял, провиснали черни трупове, жени и деца пищят, пушките гърмят и след няколко минути къщата се сурнала и всичко утихнало… Хаджи Марко бил уловен и в гушата като свиня прободен. Той дълго време хъркал и най-после издъхнал. Други три отделения в този двор -така също заедно с хората – изгорели…“ (115). „… Вкупом около 150 отишли в къщата на Иван Лещов, а после на Стефан Тодоров и в избата се скрили. След малко черкезите разбили пътните врата, изпълнили двора, взели да лискат газ по вратите на къщата и скритите в избата били принудени да излязат. Черкезите ги претърсили един по един, взели всичко, което се намирало върху тях, после ги закарали в къщата на Мал-коча, където отделили жените настрана, а мъжете до един изк-лали до самите пътни врати… (115). „… Тодор Славчов имал в къщата си едно затулено дамче за добитък, в което се наблъскали до 30 души граждани, селяни и един русин. Турците ги намерили надвечер и до един ги избили, а Никола Иванов, рязан по главата, по раменете, по ръцете, паднал между убитите и там се спотайвал. След малко време дошли туркини за плячка и с възхищение казвали: „Машалла, машалла и тука има няколко свинета убити“, като обикаляли избите и се подигравали с тях; пристигнали десетина души турци, които започнали да преобръщат труповете и да ги претърсват. Една от туркините така силно ударила Иванов в главата, щото цял потреперал от този удар и турците изново го накълцали. В такова положение той лежал между мъртвите без хляб и вода до събота и тогава избягал в Търново, където в болницата очистили червеите от раните му и го изцерили…“ (115). „… В къщата на хаджи Станко Минчев се събрали до 300 души почти само селяни. Турците ударили огъня на къщата и едни от тях изгорели, а други, които искали да избягат, всички били убити и хвърлени в долапа на градината…“ (115). 106 „… Къщата на Унджи Генчо била двуетажна, с осем стаи, изба, ракиджийница, две конюшни, широк, добре обграден двор. Около два часа цялото здание се изпълнило с мъже, жени, деца, граждани и селяни. След малко време турците нападнали, счу-пили вратите, нахлули в двора и почнали да убиват наред и мъ-же, и жени, и деца – даже и пеленачета. Избили почти всички, обрали ги, обрали и къщата, а после я запалили. Тук баба Дафина Андонова неволно била зрителка на много неща. При това паднал убит мъжът й Андон, брат му Петър Славов, Неделкови-те четирима сина – Коле, Къне, Иванчо и Михаил, Марийка Михайлова и двете й деца, годиначета близнаци. В завръщането си след Освобождението, из пепелищата на тази къща изровили 250 глави и десетина коли кости, които закопали в две гробници в Паленишките гробища… (115). По много места и къщи описаната от очевидците картина на масови убийства, насилия, грабежи и опожарявания се повтаряли отново и отново. Много майки с малки деца, скрити по тавани и мазета, удушавали неволно рожбите си, за да не ги издадат с плача си на турските мародери и еврейските им помагачи. „Според показанията на Марийка Иванова Ахънова, която била в къщата на Коле Гюпхаленеца до самата църква „Св. Троица“, там загинали много хора. В църквата и двора се събрали над 2500 души, натъпкани един да друг, така че нямало игла къде да падне. Турците нахлули в църквата и клането, убиването и обирът продължили няколко часа. Ахънова, скрита в един до-лап, била свидетел на всичко, и по-късно не намирала думи, с които да опише турските зверства при избиването на хората. В някои ъгли на църквата избитите оставали прави, защото нямало къде да паднат труповете…“ (115). „… В къщите на Никола, Иванча и Симеона хаджи поп Димови жертвите наближавали числото на онези в църквата „Св. Троица“. В двете обградени със здрави стени двуетажни здания имало до 2000 граждани и селяни, почти всички били зверски убити и обрани…“ (115). „… Такава черница, наричана по турски шам-дудъ, се намирала в двора на Пенчо хаджи Славов, на която се качили мъже, жени и деца, повече от 30 души. Гъстите листа затулили и хората никак не се виждали; но някое от децата изпуснало феса си на земята, турците обърнали внимание, почнали да стрелят и скритите като пилци падали. В това турците намерили голямо удоволствие. Щом удареният се сгромолясвал и простирал на земята, казвали: „Още една гарга падна, стреляйте“) В разстояние на няколко минути под черницата било застлано с трупове…“ (115). „… Къщата на Стоянча Попоглу, в която имало около 200 души граждани и селяни, след като била обградена от турците, после запалена, всички, които излизали навън, за да избегнат огъня там, на място оставали (убити)…“ (115). „… Побягналите към конака на Шемши бей около 250 души селяни – мъже, жени и деца – едни избити, а други до един изклани. В съседната къща на Кара Къне били изклани до 80 души мъже, жени и деца. Дворът на салханата бил пълен с коли и около 400 души мъже, жени и деца от селата. Всички до един избити… В избата на Коле Кавалджиев и в къщата на Атанас хаджи Колев били избити до 150 души. Къщата на Сапунджи Танев била пълна с граждани и селяни от двата пола… Според показанията на Гана Василева тук били изклани до 500 души и дворът до четири пръста в кръв потънал, тъй щото и обущата на краката се пълнели. Само няколко момичета и млади жени били помилвани…“ (115). „… Шопа Димитър, 70-75-годишен човек, богат търговец, считан от гражданите за милионер, уловен от турците заедно със сина си Наня, взели им парите къде каквото имало, после ги вързали, повалили на земята, напалили огън на гърдите им, сварили си кафе, пили и си отишли, а Димитър и синът му умрели от болки…“ (115). За този и много други случаи с богати български търговци и занаятчии е повече от ясно кой е подал съответната информация на турците – техните конкуренти евреи!… „… Двама турци от старозагорските села уловили един познат на тях българин на име Марко, също селянин, повалили го на земята и го заклали. После го качили пред един дюкян на стряхата и викали: „Ха, Марковото месо е евтино, една ока пет пари.“ Рязали на късове и из улиците хвърляли. В лозята Османица (сега Гебран махала) на една круша бил закован с гвоздеи на ръцете и краката един мъж и след Освобождението намерили голите кости. Сали Дерлиоглу със своите двама другари отишли в къщата на съседа си Черен Кольо, уловили го и в двора на една черница по ръцете и краката го заковали. На крушата в една нива (сега двор на Кольо Суровчето) имало закачени „няколко кожи от хора, пълни със сено…“ (115). „… А сутринта закарани на Аязмо баир, дето по бадемите висели около 20 души мъже, жени и деца, а някои и с краката нагоре…“ (115). „… На 70-годишния старец дядо Дянко рязали черепа и извадили с клечка мозъка му, като че ли правели някаква медицинска операция…“ (115). „… Енчо Славов от същото село (с. Саръ Смаил) бил в дома на свещеника Стайо и като сполучил да избяга, видял в една къща труповете на мъж и жена заголени, членовете им отрязани и поставени върху тях за поругание…“ (115). Според достоверни сведения на Г П. Русески, който обиколил 14 села в Старозагорска област след кланетата, само от тези села били избити около 3200 души мъже, жени и деца (115). От тези, които успели да избягат от кланетата в Стара Загора, по-късно умрели 1200 души от раните си, студ, глад и болести (само възрастни, без да се броят децата). От заловените жени, млади момичета и деца по заповед на Сюлейман паша* бил образуван специален лагер, където войниците дни наред ги изнасилвали и тероризирали по най-дивашки начин. Карали ги да им играят голо хоро и садистично се забавлявали с нещастните жени, загубили семействата си. След издевателствата тези жени и момичета били откарани като роби в Одрин и Цариград. Техният брой надхвърлял 10 000 и само единици от тях успели по-късно да избягат и свидетелствали за Убийствата и кланетата. В книгата на Димитров поименно са Упоменати някои от тези жени, продадени като роби, потурчени и ограбени (115). От някои откъслечни данни става ясно, че в лагера на Сюлейман паша* на Аязмото, а и на други места са извършвани странни еврейски магически ритуали и убийства на пленени българи. Например на 21 юли край женския лагер при Латинските гробища докарали около 50 души мъже граждани и селяни, навързани на въже. Турците ги закарали при шатъра на Сюлейман паша* и ги застреляли, както били навързани. Други били горени живи на жертвеници, описани по-късно от даскал Петър Иванов (типичен Холокост!). Част от ритуалните убийства било разпъване на кръст и за-коваване като Христос с гвоздеи на ръцете и краката.и краката. Някои от ритуалите били по-особени. Отделените по-лични българи и българки (по-стройни, здрави и красиви) били заколвани на дръвници като животни. Евреите от Стара Загора в медни казани събирали тази невинна християнска кръв и топели в нея дрехите си. След като изсъхнели, те ги обличали и съгласно ритуала на еврейската черна магия се подмладявали по мистичен път, придобивайки качествата и красотата на убитите. Вероятно са извършвани и други сатанински еврейски ритуали, които са част от черната магия!… В своята книга „Ритуалните убийства на „избрания“ народ“ д-р Емил Антонов на базата на документи и богата библиография описва подобни еврейски ритуали. Горното се потвърждава и от редица други книги (7, 55, 145). В последната книга авторът Трахтенберг* се опитва да ни пробутва изтъркани фрази за „антисемитизъм“, „ксенофобия“ и „ирационална омраза към евреите“. Подобни приказки за наивници не могат да скрият истината за еврейската сатанинска и разрушителна природа. Фактите от тази книга ни показват истинската същност на чифута. Особено ценни са свидетелствата на Димитър Илков, ето какво казва той: „… След изгарянето на Стара Загора, заарските евреи побягнали с турците заедно към Одрин и Цариград. През лятото й есента, докато продължавал боят на Балкана, евреите предали на турските власти в двата последни града мнозина старозагорци, които живеели по-отдавна или спасили главите си случайно с бягство. Те били избесени позорно по мегданите и пред джамиите. Но това било малко провинение в сравнение с това, което те извършили в Стара Загора преди да побягнат. Докато се намирали русите в Стара Загора, в еврейските къщи се укривали най-престъпните и най-кръвожадните турци. Тогава никой не закачил евреите, нито някой подозирал, че те вършат това предателство. По-сетне обаче, когато градът паднал в ръцете на Сюлейман паша*, и башибозуците тръгнали да колят българите по къщите и улиците, евреите отказали да дадат прибежище в къщите си поне на едно християнско семейство. Обратно, те предавали българите на турците, за да ги колят, като посочвали на последните дори и скривалищата им. Тези и много други тям безчовечни престъпления озлобили твърде справедливо всички старозагорски българи спрямо евреите. И то се знае, че когато войната се свършила и България станала свободна, лошите заарски евреи не посмели да се завърнат назад по домовете си. Забогатели от плячката и от добрите кярове (далавери) през време на войната, мнозина от тях си останали в Турция – в Цариград, Смирна и Одрин, а други се заселили в Пловдив, Чирпан, София, Татар Пазарджик…“ (115). Димитров споменава, че в предателствата на българи особено активни били евреите от рода на Бонджуковци* в Стара Загора, а Илков споменава, че отмъкнатият от башибозуците едър рогат добитък бил продаден на евреите в Одрин и Цариград за нищожна цена (115). Доволен от специализираните услуги на съплеменниците си, при изтеглянето си от Стара Загора, Сюлейман паша* подтикнал евреите да напуснат града с неговите войски. Той им дал тридневен срок, за да се подготвят и да опаковат багажа си и награбените от българите богатства и разпоредил на няколко роти войници да ги придружат до гара Кара бунар, откъдето се отправили за Одрин, Пловдив и Цариград (115). Свидетелствата на даскал Петър Иванов, записани във „Възпоменания от разбърканите времена“ от 1885 г. допълват цялостната картина на Старозагорските кланета, когато той посещава града след напускането му от евреите и турците, които го оглозгали като лешояди: „… Беше късно, като влязох в града. Но какво думам ? Град нямаше вече… То беше само един куп от развалини от страшни по-страшни. На другия ден излязох да обходя развалините. Само скръбни сцени видях. По улиците само кости и глави, кости и глави на 14 000 души изклани мъже и жени от „героя“ Сюлейман паша*. По-страшното беше и това, че в това същото време се връщаха робините старозагорски от Одринско, където Сюлейман (Соломон*), след като изклал мъжете им, беше ги изпратил да оплакват дните си немили недраги в одринските кърища. Всички тези нещастници знаеха местата, където пред очите им бяха изклани мъжете им, синовете им и дъщерите им. На тези места те с висок глас оплакваха останките на своите чеда и съпрузи, като прегръщаха костите и огнилите им дрехи. Нищо не виждаше човек освен кости и глави, а тук-там гъсти женски коси, които окапали от изгнилите женски глави… Черквите изгорени, опозорени… пълни с изгнили человечески трупове. Черквите „Св. Троица“, „Св. Богородица“ и „Св. Николай“ с трупове, разрушени и дупките от гюлетата (снарядите) още се забелязваха тук-там. Само „Св. Димитър“ беше оцелял, защото беше здраво озидана, само отвътре беше изгоряла. Но край тези възмутителни картини едно баснословно множество кучета, които се бяха настървили от ядене на човешко месо, придаваха още по-голям страх на зрителя със своя див и необикновен вой. Човек не можеше да се приближи към тях -толкова те бяха подивели. Тези кучета се избиха до едно. На третия ден от пристигането ми в Стара Загора обиколих околностите на града, особено баира, наречен Аязмото. Тук аз видях нови дири от най-безчеловечни свирепости. Освен много кости и глави, които се срещаха на всяка крачка, на едно дърво видях, че виси цял един човешки скелет. Обесеният нещастник се сплул на дървото, без да е имало някой да го снеме, и само скелетът му беше останал. Току при края на града видяхме жер-твеници, дето живи хора са били горени от „героите“ на Сюлей-ман-пашовата войска. По-нататък друго възмутително зрелище. На клона на едно дърво висеше изсушена една кожа. Повзрях се в нея и за голямо мое удивление видях, че това беше человеческа кожа, от която заключих, че притежателят й трябва да е бил дран жив. Тази кожа после се тури в спирт и когато един английски кореспондент мина през града ни, дадохме му я да я занесе подарък на Биконсфилда*. Англичанинът я взе и я занесе със себе си. След няколко дни събраха отчасти костите и главите (от които повечето бяха разцепени с нож) на изкланите нещастници и се заровиха в Новомахленските гробища, близо до чирпанския път. Нека не остане без забележка, че повечето от изкланите принадлежат на околните села от Старозагорската и Чирпанската околия, които се били събрали в град Стара Загора за защита. От разказите на някои стари жени, които останали живи и които били зрителки на турските свирепости, научих че младите жени и девойки, които имали злощастието да попаднат на зверовете турци, били предмет на най-позорни изтезания. Едно голямо множество голи млади жени се принуждавали да играят хоро и след като се насилвали да удовлетворят скотските страсти на мъчителите си, се изклали до една. Писъкът на тези нещастници стигал до небето, но то било глухо към техните стенания…. Ти трепериш, читателю, от разказа на тези ужаси; имай присъствие на духа. Помни, че скъпоценната свобода тъй се спечелва и че нейното запазване иска по-скъпоценни жертви. Помни, че духовете на тези мъченици, които летят над жертвеника си Денонощно, викат „отмъщение“, когато настане сгода за тази Ценна минута…“ (115). Ние не знаем дали лорд Биконсфилд Бениамин Дизраели* е получил кожата на живоодрания българин от Стара Загора -свидетелство за турско-еврейските кървави ритуали. Едно е си-гурно, че един цветущ град като Стара Загора, известен със занаятите си и богатите български търговци, бил унищожен, изгорен и сринат до основи; изклани и избити по най-варварски и мъчителен начин били над 15 000 българи; повече от 1200 умрели от глад, болести и епидемии (тифус), а 10 000 били отведени в робство в Турция и много от тях никога не се върнали. Отвратителният чифут Дизраели* обаче продължавал да твърди и да се кълне (чудно в кой ли Бог?!), че „не били извършвани никакви жестокости и това били само преувеличени слухове и клевети“. След падането на Плевен през декември 1877 г. и настъплението на руснаците, турските войски започнали да се изтеглят на югоизток и по пътя си извършвали множество кланета, насилия и ограбвания на мирното българско население. Преди това хронистите отбелязват множество репресии и Геноцид, извършени от турските власти в различни градове. – В Пловдив арестували и екзекутирали в града стотици българи през 1877 г. Само в края на август и септември били екзекутирани 116 българи. Екзекуции на стотици българи се изпълнявали и в Одрин, Татар Пазарджик, София, Карлово, Станимака (Асеновград), Чирпан, Варна, Мустафа паша, Фере, Димотика и други тракийски градове (66). – Големи насилия и жестокости били извършени от турските власти върху българското население в Карлово и Калофер; селата Красново, Аджар, Рахманли (днешно Розовец), Мерич-лери и други, разположени по южните склонове на Източна Средна гора. В доклад на френския вицеконсул в Пловдив от 6 август 1877 г. се съобщава за избиването на около 600 българи само в Карлово от редовни турски войски и от башибозук, командван от Исмаил, брата на Ахмед ага Тъмръшлията. В действителност броят на избитите карловци бил по-голям (66). – Редовни турски войски доограбили Панагюрище и убили някои от неговите жители (66). – В селата в Пирдопско също били убити стотици българи (66). – В Сливен и околностите му да началото на 1878 г. турските власти убили, изпратили на заточение и интернирали около 1000 души българи (66). – Голям брой българи станали жертви на турско-еврейския произвол и в София, където руските войски, както съобщава един чуждестранен кореспондент, заварили 16 бесилки (66). – Постра
  10. …….(66).
    – Пострадали също Каварна, Стремската долина, Златарица, Елена, Котел, Новозагарско, Самоков, Белово, Караагач (Брезник), Чепеларе, Златоград, Търново Сиймен (Симеоновград), Мустафа паша (Свиленград), Любимец, Харманли и други при отстъплението на турската армия. Там мирното население било подложено на клането, грабежи и насилия (66).
    Историците отбелязват, че по време на войната безчинства-та на редовните турски войски, черкезите и башибозушките отряди надминавали всичко, което дотогава бил изтърпял през робството многострадалният български народ; избити били общо над 150 000 души българи – цивилно население. Целта била да се смаже чрез целенасочен терор порива за свобода у българите (66).
    След освободителната война от 1877-1878 г. най-после България се освободила от турско-еврейското петвековно робство, съпътствано от постоянен Геноцид и Холокост. Но не всички българи получили свободата – тези от Тракия и Македония все още били поробени.

    –––––––

  11. Да, благодаря Ви за този материал беше ми интересно. Ето още едно мнение, което недвусмислено заявява, че нито Баташкото клане, нито Старозагорското клане и много други зверства, не са митове, както се опитват в последно време да прокарат жидовските си идеи Българоубийците.
    Няма Българин, чийто род не е опарен от този геноцид. Наша е отговорността да пазим спомена и да не допуснем да се забрави историята ни, да не допуснем да се подмени с измислена и натъманена псевдо история, Защото: „Тоз който на убийците прощава, той сам в убийствата ги насърчава!“

    И моля ви, не допускайте децата Ви да учат историята на своя народ от псевдо учебниците по история, одобрени от анти българското правителство…

Коментари са забранени.