Един обикновен ден в психиатричното отделение

Доста да ти стане просто. Известно време нямах досег с обществено-политическия живот и ми беше готино. Затова се напънах да продължа да нямам, дори след като се добрах до телевизор. Обаче Реалността ме издебна и ме срита отзад. Отново. Все така прави гадината! 😦 Беше ми приятно да не мисля за Тройни коалиции, сметки за ток и какво ли още не, обаче не би. Кацнах на земята веднага след като майка ми отиде, взе си пенсията в размер на 154 лв. и 50 ст., след което по нейните думи се наредила на съседната каса, дето внасяме доброволния си десятък към Е.Он., където оставила 155 лв. и 84 ст. Причината се крие в авангардния подход на засичане на сметките, практикуван от тази прекрасна и обичана от всички ни компания. Сега ще го обясня: вероятно нейде из недрата на Е.Он. има човек, който има задължението да играе на дартс. Примерно на стената му има лепната голяма карта на Варна, някъде отстрани – календар. Мята нашият стреличка, тя се забива някъде си. Примерно около „Валентина“, Божа работа. Сетне човекът почва да се цели в календара, улучва да речем 2 февруари. Хубав ден… Звъни на инкасатора и казва: „Петров, их бин хер Токенмайнен. Ходи шнеле отшетеш токен на този унд този квартален. Пошелафам ти вундаба ден!“ И тъй Петров бодро отчита тока някъде в следобеда на втори февруари, голяма работа, че предходното засичане е било на 23 януари. Със съдбата и стреличките не мож се бори.

Стигнах до този гениален извод, след като установих, че отчитането страда от сериозна аритмия. Токът ни, според няколкото последни бележки, е отчитан на следните интервали: на 18-ия ден, на 35-ия, 13-ия и, пай се, на 38-ия ден. Можеш да си играеш на „познай кога ще дойде инкасаторът“ просто, едно такова умилително ми става дори… Отворих им сайта, там установих, че тези хора даряват пари за жертвите от наводненията, имат инициатива „Честността отваря врати“, имат и денонощен телефон, на който да се свържеш и да поздравиш любезно тях и техните близки и по-далечни роднини, да благодариш, че ти е изгорял телевизорът или след дълго „примигане“ на тока са ти заминали два usb-порта на компа, всичко това на цената на един градски разговор, стига само да извадиш късмета да се свържеш с тях.

Междувременно се оказва и че сме си завъдили архонт. Не знаех, че имало такова нещо като архонт, но това не ми попречи замалко да получа спонтанна лоботомия, налитайки челно на Слави Бинев. Оказва се, че Бинев не е типичната мутра, която понякога успява да преброи до осем без чужда помощ и подсказване, човекът е завършил Френска езикова гимназия, в момента (според сайта му де) специализирал в БАН докторантура по Социална Психология. Владеел френски, английски, италиански и руски език. Това не променя кой знае колко факта, че е мутра обаче. Но пък е мутра-архонт. И такива си имаме. Аз нямам нищо против да е архонт човекът, щом това му доставя удоволствие. По-забавни ми бяха интервютата му относно новата му квалификация: пред Бареков Слави Бинев обясни, че е обрекъл себе си на църквата, (случва се сега), съпругата си на църквата (а?!), както и че принесъл в жертва на Бога сина си подобно на Авраама… Олеле! Тук вече положението става критично. Доколкото на мене ми е известно, по някое време Бог решава да изпита вярата на следовника си Авраам и му нарежда да иде с любимия си и общо-взето единствен син Исаак (Исмаил и Агар нямат особен успех сред обществото на Сарра) на връх планината, дето да принесе жертва. Взема Авраам детето и един по-остър нож и пита Бога какво точно ще принася в жертва. Бог му отговаря, че то там си предвидено… И тъй, Авраам и Исаак отиват на уреченото място, тогава ужасеният баща разбира, че от него се очаква да принесе в жертва собствения си син! Но той обича Бог, не Му изменя, мята момчето на жертвеника и таман да го заколи, Бог се трогва от верността му и сменя Исаак с агне. В светлината на току-що изнесените факти не може да не ми се натрапи въпросът какви точно ги е вършил Слави Бинев със сина си?! Значи, в сайта му пише, че е баща на пет деца. Дотук добре. Следователно, имайки пет чавета, може би някак е успял да прежали едното и да изпробва Авраамовия почин. Да, ама за тая цел се предполага, че преди туй Бог трябва да му е дал съответните заповеди. Почти успявам да си го представя:

– СЛАВИ, СЛАВИ, ВЕРЕН ЛИ СИ МИ?
– Кой ме вика?!
– АЗ ТЕ ВИКАМ! АЗ СЪМ ТВОЯТ БОГ!
– Божееееей, а пък почти не пих преди лягане…
– НЕ ПРОИЗНАСЯЙ НАПРАЗНО ИМЕТО МИ!
– Ама Ти сериозно ли?!
– ТЪРПЕНИЕТО МИ ВЗЕ ДА СЕ ИЗЧЕРПВА! ТРАЙ ТАМ ДА НЕ ТЕ ПОРАЗЯ!
– Прости ми, Боже, ама аз понеже…
– МЛЪК БЕ! ДА, ТАКА Е ДАЛЕЧ ПО-ЗАДОВОЛИТЕЛНО. СЛУШАЙ СЕГА, ЩЕ ВЗЕМЕШ СИНА СИ И ЩЕ ОТИДЕШ НА ВИТОША. ТАМ ЩЕ МИ ПРИНЕСЕШ ЖЕРТВА!
– Какво ще ти принасям в жертва обаче?!
– ТО СИ Е ПРЕДВИДЕНО КАКВО. АЙДЕ, ОБУВАЙ ГАЩИТЕ И ДА ТЕ НЯМА! СРЕЩА НА ЩАСТЛИВЕЦА СЛЕД ДА КАЖЕМ ЧАС!

И така нататък. Твърде обезпокоително. За Авраам не знам, ама напоследък подобни случаи май ги лекували съм чувала.

След това обаче дамите от Светия синод развяха дългите си поли и обявиха дядо Галактион за издирване, че да му искали обяснения как така си е позволил да оархонти Бинев. Галактион обаче проявява същите признаци на ментално разстройство, демонстрирани и от бившия прокурор Филчев. Вероятно му се пише дългосрочно представителство на Българската православна църква в Казахстан при неверниците. А те са навсякъде – най-новото попъление на синода, Николай, обяви за еретик и папата. Всички ние отдавна забелязахме колко много прилича новият папа на Палпатин, ама все пак Йоан Павел Втори лично на мен си ми беше симпатичен. Младежът обаче храбро бранил дверите на олтара на Св. Александър Невски, да не би еретикът да налази святото място. О, Боже… Варненския митрополит Кирил пък е намислил друго: да съчетае в едно SPA-духовно-просветно-рехабилитационен център и ваканционно селище. Както е речено, „Туй, що Бог е съчетал, човек да не разлъчва!“ Комплексът „Св. Анна“ трябва да бъде открит за Седмицата на православната книга – между 15 и 21 май 2007 г. Амин.

Междувременно Триглавата ламя, тоест Тройната коалиция, страда от колики. Партньорите подло отрязоха задграничните структури на ДПС от участие в изборите за европарламент. Това вероятно е много важно. Аз досега не срещнах нито един човек, който сериозно да смята да гласува за това нещо. В смисъл, тука поне сме им свикнали на фасоните, ама да ги пратим да се развяват и из Европата, че да ни излагат – ми не, мерси. Аз да гласувам, че те да си веят дирниците в Брюксел срещу не знам колко хиляди евро там на месец бяха. Да беее! Обаче въпросът за отрязването на ДПс си остава фундаментален. Сега внезапно като дяволче от кутийка ще изскочи иначе изпадналия в трайна нелегалност Доган и ще обяви, че етническият мир е разклатен. След което ще е късно да се правят поправки за изборите на европарламент, но за вътрешните избори може и със самолети вече да ги доставяме от Турция, че да успокоим въпросния етнически мир.

Има и протести. Пенсионерски например. Викат срещу правителството и срещу социалната политика на същото. Няма лошо. Аз също не понасям правителството, за социалната му политика да не говорим. За политдемагогията пък въобще. Думата ми е за друго – на едни бъдещи избори тези хора ще гласуват пак за БСП. Подозирам, че го правят нарочно, кефи им да си викат явно. А може и да е фетишизъм към Масларова, съчетан с припяването на рефрена „Нека ме боли“. Българите от смесените райони се нервират на ДПС пък, поради което на едни нови избори ще гласуват пак за БСП. Нищо, че от години са си в мила тройна коалиция, какво от това?!

Май искам да си сменя измерението, да ви кажа…

Advertisements

3 thoughts on “Един обикновен ден в психиатричното отделение

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s