Блокада в жълто

Ех, що не е жив Гершуин…

Брех, да му се не знае! Само към две седмици ме нямаше, (по-точно ме имаше де, ама бях откъсната от цивилизацията поради нашествието ми в Шумен. Не че Шумен е нецивилизован, но се наложи да пребивавам в квартира, лишена от телевизор, радио и прочие осведомителни интервертори), прибирам се аз и заварвам Армагедон. Примерно де. Сядам да погледам новини и да видя какви ги е връшил светът, докато ме е нямало да го контролирам и налитам челно на Нещото, охарактеризирано като Големия Таксиджйски Протест. Хъ!

Сега, аз по принцип хич не съм срещу протестите. Ама изобщо даже. Стачката, протестът, масовото недоволство, са си съвсем нормални явления и методи за реакция в една демократична страна. Дори се изпълних с някаква форма на гордост – евала на полицията, за нула време разкри убиеца! Мдам… Преди около месец в Сливен по подобен начин беше погубен друг таксиметров шофьор. Сливенските таксиджии по липсата на министерски съвет, който да окупират, поседяха мълчаливо пред сградата на общината и с това случаят беше приключен. Убиецът все още е Някъде там и дебне. Остава надеждата да кръшне закъм София, да налети на софийски таксиметров шофьор и съответно да бъде заловен така, щото петилетката да се преизпълни за половин ден.

Не, това не е поредната истерия от типа „България срещу София“, просто двойният стандарт е очеизбождащ. Да вземем Пазарджик. Мина повече от година от убийството на сестрите Белнейски. За тази година да бяха тръгнали от врата на врата да чукат и да разпитват, щяха три пъти да са минали целия Пазарджик. Все щяха да срещнат убиеца дето се вика. Да ама не. Нормалното в България е крайно необичайно явление. Тук, за да ти обърнат внимание, трябва да предизвикаш безредици. Организирани така, че да причиняват хаос. Опитвам се да си представя – човек с инфаркт лежи на леглото, семейството му кърши ръце, жената звъни през десет секунди в Бърза помощ, дъщерята обикаля от балкон на балкон, за да види откъде ще дойде линейката, която обаче е заседнала на два километра от крайната си дестинация, понеже таксиметровите шофьори искат убиецът на техния колега да бъде заловен. Е ми да, така се прави.

Нищо лошо няма в това да искаш убиец да бъде тикнат зад решетките, съвсем нормално си е. Остава сега да таксиметровите шофьори да обиколят адресите на хората, които не са получили спешна медицинска помощ, нищо чудно да има и такива, които по тая причина в момента да са съседи по облак на убития таксиджия, и да обясниш, че са паднали жертва в подкрепа на справедливостта. Чудничко, а? Като бяха протестите и барикадите през 97-ма, линейките и пожарните коли бяха пускани да минават без всякакви проблеми. Въпрос на елементарна емпатия, въпрос на съвест.

Седя си снощи, гледам си телевизия и се чудя де съм попаднала. Сидеров хванал един мегафон и се опитва да насъска тълпата, че белким свали правителството. Тълпата обаче е вярна на Бат’Бойко, който като същи спасител в ръжта се появява, за да утеши наранените, да обърше сълзите на разплаканите, да внесе мир и разбирателство между  масите. Сякаш гледаш Подуенските баби – разделени на две групи, едните бурдонират, другите на секунда редят текста на песента. Цирк „Глобус“ да иде да си вземе петте пари и да излезе в дългосрочна пенсия. Просто нямам думи. За да постигнеш нещо в нашата китна абсурдна държавичка, трябва да имаш ресурса да предизвикаш хаос. Правото е на страната на силния. Трябва да можеш да запушиш цял град, да го вземеш под обсада, да лишиш съгражданите си от медицински услуги например, за да ти обърнат внимание. А бе тези що не си **** майките?! Да вземем се вдигнем на бунт срещу бакшишите ли, що?!

Advertisements

7 thoughts on “Блокада в жълто

  1. В интерес на истината видях с очите си как таксиджиите пропускаха всички линейки. Дори дадоха да мине на обикновен автомобил, защото вътре имаше болно дете. Така че не беше толкова зле 😉

  2. пропускаха линейки?!?което едни терористи, например, може и да не направят! браво!!!

    в крайна сметка, ако не си болен в деня на народния протест, нямаш никакво оправдание да не се солидаризираш с протестиращи, които искат от държавата неща, повечето от които трябва да свършат сами.

  3. Голямата блокада спаси корпоративния данък върху таксиметровата дейност. В този план убийството си беше само повод.

    Ами май така трябва да се решават и проблемите с измамите за парното и пенсиите и кой каквото го бали
    … Анархия, но правителството и парламента клекнаха. Ситуация!

  4. Мдам. Искаме предпазни решетки, дето да ни вардят от опасни клиенти, и за тая цел е напълно логично да се изпедепцаш пред парламента. Няма друг начин да си сложиш преграда. Например да си я купиш…

    Да не говорим, че аз принципно съм твърдо против кампанията „След дъжд качулка“, известна още като „Не сте сами“, целяща единствено вдигане на рейтинги и спомагаща за развеселяването на Кадафи, но още по-мило ми стана, след като разбрах, че все пак единствения протест в защита на медиците, колкото и закъснял да е, общо-взето е задушен в зародиш благодарение на обществено-активните бакшиши. Айсиктир!

    Нелепа е цялата ситуация. Нелепо беше да използват смъртта на колегата си, за да отправят едни абсолютно касаещи гилдията им искания. Правителството ли им пречи да си сложат паник-бутони, кой закон точно не им позволява да си направят синдикат, какво общо има всичко това с исканията им за преференции на съществуващите вече таксиметрови фирми?! Що сега за разнообразие не протестират с искане за разкриване на убийците на Белнейски?! Например. Можеш ли да задръстиш цял един град един Бог знае защо?! Ей така. Да видим, че могат. Ми могат, к’во. Аман от тоя егоцентризъм, аман от тая мания за величие, втръсна ми от хора, носещи се като малки вселени през всеки и всичко! Рискували живота си… Че аз не го ли рискувам бе?! Всеки ден го рискувам и вече карам само на шесто чувство – белким позная тоя ще спре ли на светофара, ще завие ли в последната секунда, нищо, че не дава мигач, ще подмине ли спрялата кола, даваща път на пешеходеца, за да помете същия… Точно хората, които са в челото на списъка на потенциални убийци с безхаберното си поведение по пътищата и с начина си на шофиране, който би засрамил всяко надъхано камикадзе, да ми пледират колко са онеправдани – ми ебаси. Останалите, дето не сме таксиджии, да мрем. То и бездруго е твърде лесно. Трябва ти само да минеш на зелено без да се огледаш за психопат зад волана наблизо.

  5. В интерес на истината, убитият шофьор е имал и GPS уред, и паник бутон …

    Но основното е, че явно у нас законността и безхаберието на полицията са стигнали до такава степен, че най-естественото нещо е да демонстрираш сила, за да ти обърнат внимание. Освен това, ако сте обърнали внимание, по-голямата част от исканията на бакшишите не бяха по отношение на сигурността. Какво общо например има искането да им се върне патентния данък? Или да им се позволи да минават по бул.“Витоша“? Да не говорим за възможността да не слагат предпазни колани! Това, което ги интересува бакшишите е техния собствен интерес, и само използват смъртта на свой колега като повод.

    Но по-лошото всъщност е друго, че властите напълно решиха да се откажат от каквито и да е опити да налагат спазването на законите. Как да реагираш, когато например са ти сложили скоби на колата, защото се е наложило да я оставиш пред блокадата, за да не закъснееш за важна среща? Да не говорим, че полицията ги е по-страх от обикновените граждани да не им се случи нещо. Просто напоследък с нарастваща тревога забелязвам как все повече държавните институции бягат от задълженията си, което е първата стъпка към пълна анархия.

    Колкото до шествията, и аз напълно споделям неприязънта към акцията „Не сте сами“, не само защото е след дъжд качулка, ами защото налага един мног неприятен популистки патриотизъм. Нищо спонтанно нямаше в това шествие, и основните медии изманипулираха най-безочливо голяма част от хората. Малко като с лозунгите навремето „Кой не скача е червен“. Но явно това сме си заслужили, като никой не го интересува и никой не си търси правата …

  6. Да, права си. Уж бяха много нахъсани, заради убийството, а като им намериха виновен смениха плочата…
    Мисля си, че са хванали някой, за да имат виновен е да има „мир“. Много малко вероятно е за няколко часа да хванеш убиец в двумилионен град.Как пък него точно в тази ситуация успяха да го хванат до обяд?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s