Пиянството на един народ…

…или пък не?


Щото си спомням едно много странно изречение от твърде странната предизборна кампания на настоящия ни президент, което кой знае по какви причини гласеше: „Искам шотландците да пият ракия!“ Ха де?!

Оня ден имахме гости. Наред с всичките му там гозби, на масата имаше кисело зеле, наръсено с червен пипер, селска туршийка и естествено, домашна ракийка. Кайсиева. За кайсиевата ракия се говори, че вървяла заедно с мезето си, толкова е плътен ароматът й. Нямаме лозе, но за щастие имам приятелка, която си има и лозе, че и кайсии и всяка година вари ракия. Много хубава ракия вари. А аз предпочитам да си купя от нея, щото си знам човека. Представяте ли си да изпиете към двеста грама петдесет и петградусов концетрат, а на сутринта да се събудите с ясна глава? Е оная вечер точно така направих – покрай сладките приказки бутилката, която бях сложила на масата неусетно свърши, а сутринта бях свежа като току-що откъснато корнишонче. Изобщо нямам намерение да повтарям тоя спонтанен „опит“ с някой от винпромските парфюми, а да ме пази Бог от досег с неща като т. нар. „водки“ „Мания“, „Флирт“, или да речем „Спирт“. Вижте, не се хваля с това колко нося и колко съм изпила. Истината е, че пийвам рядко, когато си пийвам го правя в компания, а освен това не нося особено много. Обикновено аз съм човекът, който си долива безалкохолно в чашата, докато всички други героично си сипват по още едно малко… Но когато си с приповдигнато настроение, в хубава среда с готини хора около теб и всичко ти е наред, поне замалко, тогава наистина може да се окаже, че си попреминал мярката и наистина нищо не ти се е случило. Тръпки ме побиват при мисълта, че можех да изгълтам двеста грама винпромски парфюм. Вероятно щях да се събудя в болница… И сега внезапно се оказва, че пак зарад таз пуста ми ти Европа, освен от шкембе-чорбата и АЕЦ-а ще трябва да свикнем с мисълта, че ще се лишим и от домашната ракия. Че цената й ще догонва тази на водка „Смирнов“. Разбира се, алтернатива има – тридесет и седемградусова водка „Спи…“, тоест „Флирт“, често в комбинация със соц-дезодорант „Зелена ябълка“.

На мен определено явно нещо ми има. Не знам какво. От как се помня човек вечно се бунтувам срещу това, което смятам за несправедливо. Побеснявам от най-разнообразни житейски несгоди: затъналите в мръсотия улици. Паркирани насред тротоара коли, докато по асфалта млада майка с детска количка геройски лавира между дупките и минващите автомобили. Пресичащите на червено пешеходци и префучаващите през зебрата черни машини за масово унищожение. Сенегалските заплати на *масовия* българин и европейските цени на *масовите* стоки. Натура 2000. Присъствието на незаконна етническа партия в управлението на страната и дебелоочието на нейния лидер. Приемането на закони с бездушната помощ единствено на депутатски карти, докато самите депутати са дявол знае къде. Наглостта на тази шайка престъпници, които уж би трябвало да са народни избраници и от които се иска единствено да направят тъй, щото на тоя народ да му е добре, а вместо това тези твари се явяват на работа колкото да си вземат заплатата. Монополизма на т. нар. „здравна каса“. Държавния рекет. И така нататък… Озадачава ме това, че май хората са почнали да приемат всичко туй за даденост и дори се питам дали ако утре не обявят, че поради изискване от ЕС ще спрат изобщо да плащат заплати, ще има ли някой, дето ще се сети да протестира. Вероятно не, защото както ние много добре знаем, преклонената главица сабя не я сече. Пфу!

Ами добре. Сега ще трябва да се откажем и от ракийката. Не било здравословно да се вари в казани от стари майстори, които вършат тая дейност поколения наред. Много по-здравословно е да се облажваме с винпромската шльокавица с натурални аромати. Тя не е вредна. Ромът, направен от спир с есенция е много по-малко увреждащ здравето от истинската ракия от истинско грозде. Да не говорим за Спирт „Зелена ябълка“ или „мускатовите“ ракии с неизяснено количество мускат в тях. Ми това е май. Какво друго да кажа, освен „Наздраве, сънародници мои. Продължавайте да не ви пука, не си хабете нервите. Само ако знаете колко много ви завиждам, че успявате да сте толкова абстрахирани…“ 😕

Advertisements

7 thoughts on “Пиянството на един народ…

  1. аз доста по-често пия ракия и не я разреждам, и пия по няколко. и винаги съм предпочитала купешката 🙂 всеки си има право на лош вкус 😛

  2. Pingback: 100 кила ракия давам! « Под Дъгата

  3. Аз затова не пия. Щото ме е страх какво има в чашата.
    Както бях ракзазала преди време, много неща може да има в чашата, а ти да разбереш късно…
    Наздраве за човешката глупост.

  4. Домашния алкохол с доказан произход със сигурност е много по-хубав и качествен от дори най-скъпия купешки. А за другите работи…хем смешно, хем трагично е, че българинът се накани да протестира чак когато се оказа, че може да му спрат ракията. Може би защото без нея няма да може да прекланя глава пред проблемите, като псува и си сипва.

  5. А бе аз съм скептик. Дай първо да ги видим тез толкова прехвалени протести, пък тогаз да говорим! А инак е факт – га скипнаха парите за онкоболните и пр. ни риваха, кат му спряха ракията – ши риве, да перефразирам. Ама то я реве, я кой знае 😕

  6. Аз ракийца много- много не попийвам, ама като има някоя зашеметяваща кайсиевка- хопалопа- няма прошка- празно шишето 🙂
    Предполага се, че в нелегалност ще минат като партизани съответните онеправдани варители и ще продължат да творят за благото на човешката душа чудни елексири. Пък то- Бог високо, цар- далеко, както си знаем и от други разни случаи…

    PS- …хах, че се сетих- аз в Норвегия едно време пребивавах, (ама не като бая ви Ганя във Виената, де 😉 ) …та там варят една домашна смъртоносница от картофи- по над 60 градуса, викат и „Moonshine“. То се не пие- жива отрова, опитах аз… Поради ужасните цени и държавния монопол върху пиячката- хората там проявяват готовност да пукнат от домашното си произведение, но да не посетят приживе близкия магазин за алкохол. И ,бдв, не помня някой да се е оплаквал, че трябва акциз да плаща за това..
    А тез` протести- пак ден до пладне ще е. То тази наша готовност да сме много удобни всекиму ще ни затрие някой ден, ам`че да видим кога ше е…
    (Ай да вървя в постелята аз, че то съмнало било, ужаааст!)
    😉

  7. А добро утро в такъв случай 😉 За картофи не знам, ама един познат се кълнеше, че в Чехия бил пил боровица. От борови шишарки била направена. Вероятно е много ароматна, бих я опитала с удоволствие.

    Нямам особено желание да пия картофена ракия, то такова е правено само, за да се напиеш. Виж, нашенските табиетлийки – кайсиеви, сливови, дюлеви, мускатови ракийки – е те са за рахатлък 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s