How to kill Beethoven in ten steps. An easy guide

Заглавието е директно изплагиатствано от идеята на Иван. Темата е продължение на предходното ентри пък. Това чудо от сутринта на няколко пъти ме изненадва грозно. В гръб. 👿 Ми писна ми. Искате да намразите Бетовен? Искате да го убиете? Нямате проблем, ето ви наръчник с картинки (подвижни) как най-лесно става това:


Advertisements

3 thoughts on “How to kill Beethoven in ten steps. An easy guide

  1. Чудесно бе 🙂 Щом ти върши работа 🙂 И още ще измислим, дай ни щуротии да измисляме на нас 🙂

    Обаче такива чак не можем измисли! Аз написах, но не знам ти дали свари да прочетеш, преди да се изтрие… Това с Одата на радостта поначало е гавра с Бетовен. Според мен. Според европейските чиновници не е. А според нашите чиновници може и чест да му оказват, знам ли. Те за всичко се смятат за достойни, та един нищо и никакъв Бетовен ли ще им се опре!

    Най-талантливият и най-красивият. Само да ти кажа за оглушаването. РОДИЛ се е с прогресивно оглушаване. Ако беше шлосер или професор по физика, как да е. Но композитор? И това да ти е животът? Музиката… Борил се е цял живот срещу Природата и Съдбата. Първо е бил малко глух, после малко повече, после още малко повече, после още малко и накрая съвсем. Също и едра шарка. Трас! Понеже много разбираш от красота – на ти! И за десерт – воднянка! Трас още един път – понеже много знаеш! Стига ли ти, а?!

    Не, не му стига. И отговаря. Както той си знае. Ти го оглушаваш постъпателно – той ти пише Трети концерт за пиано и оркестър. После му пращаш едра шарка. Той ти пише Пета симфония. (Сигурно пак някой чиновник е измислил, че това е чукането на Съдбата по вратата. Бетовен има такъв невъобразим обхват на мисълта и средствата, че това чукане можеше да е на всяко място в което и да е произведение. И пак щеше да е уместно и там.) Ти продължаваш да го оглушаваш. Той в ответ ти връща Седма симфония и във втората част ти предлага траурен марш. Не, той изобщо не се кани да загива. Ти да си го използваш, ако искаш. За твои нужди. Тогава ето му и една воднянка за всеки случай. да не би да се почувства малко по-леко за момент. Той обаче ти отговаря гръмовно с Пети концерт за пиано и оркестър. Ха-ха! Вижте се само колко сте слаби! Ти се ядосваш съвсем: „Ти ли бе! Тогава ще ти взема слуха изобщо! И му го взимаш! Не. С този човек и така няма да стане. Никак няма да стане с този човек. Следва голямата битка. Девета симфония. Не ми е любимата, но това е голямата битка. Той срещу Природата и Съдбата. И какво се оказва накрая? Ами оказва се, че вие губите! Да, вие, всесилните, губите срещу Бетовен.

    Накрая ви е обяснил и защо. Именно в Одата на радостта ви го е обяснил. Защото талантът, красотата и любовта ръка за ръка не могат да бъдат убити. Дори от вас, всесилните.

    А по-вероятно е и да не са те. Аз имам чудесни впечатления от тези две жени – Природата и Съдбата. Не, не им се подмазвам. Не ми се налага. Просто те уважават и таланта, и красотата, и любовта и никога не биха им напакостили. Сигурно е било просто лош късмет и те не са догледали. Случва се. Те имат много работа, кое по-напред…

    Намерил време и да се влюби. С неговата душа това е фасулски лесно. Винаги ще намериш обект за любовта си. С тази душа. Ти просто даваш, от обекта не искаш нищо. Пишеш му „Фюр Елизе“… После му пишеш втората част на Петия концерт за пиано. Ето как винаги съм искал да се обясня на някого в любов. Като в тази част.

    Забравял само да се мие. Е, миел се нещо, но не съвсем. Не, не бил нечистоплътен. Просто бил много зает. Ставал в 6 и се лепвал за пианото да пише. Лягал си, когато вече не можел да издържи буден. Приятелите му се сговаряли кой да го залисва, докато друг му вземе мръсните дрехи, жената у тях да ги изпере, а на тяхно място, на мръсните, слагали вече изпраните.

    И нямал никаква злоба. Нищо че бил така… бил… абе не му било много удобно физически, да го речем… Озлобен човек не пише „Фюр Елизе“. Точно такова „Фюр Елизе“ не. Нито такива концерти за цигулка и разни оди на разни радости точно като неговите.

    И такъв човек оглушава и умира, когато той поиска или когато се умори съвсем, а не когато някой го принуди.

    И точно тук на сцената излиза чиновникът! Този същият, който си осребрява служебно квитанцията за транспорта на частния мръсен килим или който подписва документ в полза на приятел за държаевни пари. Този с роднините. Този с русата секретарка. Този с бюрото. Този с „Миче, подай ми оная папка.“ И с приятелите. С дипломите от тук и там. (В момента не мога да се сетя какво беше завършил Бетовен.)

    Той, чиновникът, като средния гражданин еснаф, разбира от всичко. На него му е лесно да разбира от всичко, защото не му трябва. „Миче, подай ми папката.“ Той разбира и от музика. „Миче, подай ми папката.“ И от талант. „Миче, подай ми папката.“ И от красота. „Миче, подай ми папката.“ И от любов. „Миче, подай ми папката.“ От всичко разбира чиновникът-среден-гражданин-еснаф. Особено от класическа музика. Той знае и Петата симфония. И „Малка нощна музика“. И „Любиш ли ме, Кармен?“. Той ги знае тези работи, вие ако не ги знаете.

    И посяга! На края на живота на друг. Когато той пък реши. Той не си поръчва на някой добър съвременен композитор. Или на композитор приятел. Той такива няма. А онова е готово. И обяснява: „Това, вика, е Ода на радостта. Тя е, защото всички се радваме на живота и трябва да се обичаме.“ И с брюкселските чиновници. А най-вече с нашите.

    Не се натъжавай, Весе. Те, чиновниците, никога няма да могат да оглушеят, нито да умрат, когато те кажат. Те ще оглушеят и ще умрат, когато им кажат.

    А виж, Бетовен още е жив. Killing Beethoven… Невъзможно. Все пак добре, че има и невъзможни неща 🙂

    Весела нощ 🙂

  2. Мога само да кажа…
    Добре заварили братя Европачни 😉 (и сестри де..)
    И… чувствате ли се о различно от да кажем вчера по това време? Светът смени ли си цвета, слънцето спря ли да се върти? Май не…
    Хех, много шум за нищо…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s