„…братя всички люде стават, щом с крила повееш ти!“

Събудих се днес в 9:30 сутринта. Споменавам тоя факт, щото това си е рядко явление – най-редовно си ставам в 6:00, че да сваря да се натуткам и да не закъснея за работа. В интерес на истината първо се събудих някъде около пет и половина и то не доброволно, просто котето ми Анджелка беше се наспало и беше решило да ми дъвче носа, ръката и каквото още мое намери да се подава изпод юргана. Вследствие тя беше безмилостно заточена в останалата част на апартамента, където успя да свали още няколко играчки за елха и пр., а аз продължих да си спа.

Малко преди 9:30 започнах да се посъбуждам от типичните съседски шумове, които си вървят с апартамента: дрелка нейде кротко жужеше, някой чукаше пържоли, този над нас си редеше фаянсови плочки в банята, а из пространството се носеше вездесъщата „Ода на Радостта“. Някой си беше пуснал и телевизора явно…

Известно време упорито не се събуждах напълно, но получих sms от Глобул, който ме призоваваше да се кична с трикольорна лентичка, която мога да получа ако си закупя вестник „Стандарт“, и после с нея да засвидетелствам подкрепата си към медиците ни в Либия. А ако не се кична с лентата – какво? Лош човек ли ще бъда? Щото не остана подписка, в която да не съм се подписала в подкрепа на тяхното оневиняване, не остана интернет-пространство, в което да не съм се намърдала, колчем се отпочне тая тема и се намери дървена глава да се изцепи с извечното: „ама те може все пак и да са виновни, нали?“. Ми не, не може да са виновни, човек трудно е виновен в обвинение, че лично е извършил нещо, което се е случило доста време преди той да се появи там… А сега и да се кична с лентичка. А ако не се, може би ще бъда някакъв национален предател. Що Костов не си забучи лентичката, когато философстваше, че можели да са виновни? Що Надежда Михайлова не си закичи лентичка, когато провеждаше своята „тиха дипломация“? Що останалите ни сънародници в Либия, които работят там при унизителни условия, не напуснаха веднага страната след тази случка, закичени с лента в знак на протест? Що продължават да работят там? Няма ли къде другаде да развиват своя талант, при по-хуманни условия и за по-добри пари?! Защо Сакскобургготски не си я набучи някъде тая лента, нали обясняваше с колко арабски шейхове и каквито там още величия има, се познавал лично и как щели да помогнели?! Къде му беше на Соломон Паси завряна лентата, когато набута Либия да бъде председателстваща комисията по спазване на човешките права или както там й беше името?! Какви човешки права в Либия бе? Що нямаше лента, докато хленчеше и мрънкаше, обяснявайки за вярата си в безпристрастното либийско правосъдие?! Къде са лентите на Феим Чаушев, на Ивайло Калфин и на Сергей Станишев? Къде, между впрочем е и Сергей Станишев, ако не е държавна тайна?!

О, в новогодишната нощ ще се появят и президента ще си чете приветствието, затъкнал трикольорче на ревера си, а този, който не си е сложил подобно чудо, ще бъде… Де да знам какво ще бъде, но няма да е нещо приятно. Привет, ентусиазирани участници в инициативата „След дъжд качулка“! Покажете, че сте българи и демонстрирайте съпричастност! Ха!

Начетох аз това конско на особите, които никога няма да го прочетат и викам, така и така съм станала, я да ида аз да си измия ръце, очи, зъби… Стигам аз до чешмата, ама като ме е страх да я пусна?! „Одата на Радостта“ таман беше спряла да се извива, а аз се опасявам, че ако завъртя кранчето, ще протече от чучура. Като едното нищо, какво?! Все пак си рекох, че по-добре да послушам Бетовен, отколкото да ходя неизмита, престраших се и … Е, не! „Одата на Радостта“ продъни тъпанчетата ми и ме хвърли директно в метафизиката… Толкова се стреснах, че не сварих да спра водата, само се укрих зад вратата и потънах в тежки размисли. От една страна, викам си, е не особено възможно ВиК да се е включило чак толкова усърдно във всеобщата радост по повод присъединяването ни към Европата, че чак да е озвучило канализацията. От друга страна обаче, ей го на, феноменът съществува, а детско гласче с извънредно много хал в него, сякаш се намира насред Сикстинската капела, възпява стиховете: „…братя всички люде стават, щом с крила повееш ти!“

Невероятно, но факт! В това време майка ми отваря врата на трапезарията, за да ме зарадва, че ми е направила кафето (да ми е жива и здрава! 🙂 ) и мистерията е разкрита – телевизорът й е бил пуснат, следователно Одата ме е причакала оттам. Успокоих се, че вероятността в скоро време от кранчетата на чешмите да протекат рекламни съобщения е пренебрежимо малка, измих се и отидох да си пия кафенцето в хола. Ами като ме е страх да си пусна телевизора?! Тези дни седя на тихо, не пускам ни радио, ни телевизор, щото идея нямам кога и откъде точно ще ме нападне Бетовен. Почвам да разбирам що е оглушал човекът и сериозно се замислям дали да не заведа дело срещу държавата ни в Страсбург, с което да я осъдя за системен и целенасочен психически и емоционален тормоз. От една страна, който не е завел дело там срещу България, само той не го е спечелил, а не вярвам аз да съм първия прецедент. От друга – не познавам адвокати, а туй си е пречка. Между другото, ако някой иска да ме спонсорира в това начинание, ще му дам пощенския си адрес, за да ми изпрати едно левче.

Така и така таман сме в разгара на Коледните индулгенции, моля, пратете ми левче, че да заведа дело срещу държавата, а?

Като стана дума за Коледни индулгенции, ето го другия източник, който ми докарва хронични пристъпи на невроза напоследък. Очевидно, ако има някой, който е виновен, че семейството на малкия тригодишен Иванчо няма пари, за да направи животоспасяваща операция на детето си, този някой съм аз. И ще продължа да бъда
виновна, докато не пратя sms за един лев. Известна част от стойността на sms-а ще отиде за ДДС, друга част ще отиде Бог знае къде, а някакви стотинки от обаждането ми ще помогнат на Иванчо и то ако Иванчо има късмет парите да се паднат на него. Бях решила тая година да не участвам. Е не се стърпях. Толкова дълго ми внушаваха колко несъпричастен човек ще бъда ако не пратя sms-a, че накрая повярвах и се отчетох. Греховете ми са изплатени поне засега, имам си индулгенцията. Да живее инициативата под патронажа на президента!

Разбира се, ако някой спомене, че е по-добре депутатите догодина вместо да си купуват ултраскъпи чисто нови „Mercedes“-и, да дарят тези пари, с които ще спасят огромно количество животи, ще бъде заклеймен като демагог, който не разбира, че няколкото милиона, спестени от неосъщественото обновяване на авомобилния парк на парламента, няма да спасят държавата. Голям праз, че са можели да дарят сърце на Иванчо, бъбреци на Марийка и костен мозък на Петърчо, по-важното е, че обладани от черните енергии над парламента личности, които в новогодишната нощ демонстративно ще позират с трикольорчета на ревера си, ще си се возят в кола по поръчка, току-що свалена от лентата за производство. Важно е и това, че президента ще си пише голяма червена точка, щото под неговия патронаж българинът е станал с една идея по-невинен. Весела Коледа!

Все не мога да се отърва от натрапчивото усещане, че колкото и тежки да са случаите на заболяване, слава Богу самите тежки и смъртоносни заболявания нямат чак такава честота. Следователно, питам се аз, не е ли по-удачно да се създаде един държавен фонд, който да съществува само за такива тежки случаи като присаждане на бъбреци, сърца, костен мозък и прочие сериозни манипулации, така че, когато се появи следващия такъв случай, парите да се отпускат по съответния ред и семейството да се заеме сериозно с лекуването на болния си роднина. Така и така тези хора плащат задължително здравни осигуровки. Задължително. Абсолютно задължително. Инак нямат право да отидат на лекар и да платят пак задължително за прегледа си, ама уж по-малко, отколкото ако отидат на частно.

Мисля, че известна част от парите за този имагинерен фонд за особено спешни случаи ги открихме – възвръщаемост на вноските в Здравната каса тоест…. Ами то аз не съм финансист, но все си мисля, че ако догодина парите, отредени за нови коли за богоизбраните ни политици (да, знам, демоагодия, съжалявам много… или пък не!) отидат в тоя фонд, ето още доста спасени животи. Намерихме още пари, поне за догодина. Освен това, така и така ни одрусват доста големи части от смехотворните ни заплати за какви ли не плащания и, естествено, осигуровки, що да не се добавят допълнително и по едни петдесет стотинки? За всеки работещ. То каквото с тях, такова и без тях, вече и хляб не можеш си купи за петдесет стотинки. Не ми се изчислява, ама си въобразявам, че събираемата сума няма да бъде по-незначителна от коледните президентски инициативи и призивите за раздаване на индулгенции. Ама да, това е демагогия, колко по-удачно е да облъчваш българина с оди на радостта, призиви да съпричастничества с медиците, щото иначе ще е виновен ако нещо им се случи, а докато се занимава с това, да помогне и на президента да се качи на още едно стъпалце по пътя към хуманността, дарявайки левче на унизените хора, които зорлем са превърнати против волята си в просеци, само защото държавата категорично отказва да им даде това, което им се полага по право – да им даде възможност да спасят живота на детето си.

Не е ли грозно това, а?

Advertisements

12 thoughts on “„…братя всички люде стават, щом с крила повееш ти!“

  1. марфа, туй последното не го схванах – кое държавата отказва да даде?!?

    аз пък днес си купувах капитал и гледам един познат с книжна лентичка с трикольор и не посмях да попитам за какво е. помислих си, че и този човек е от атака вече.

    одата пък хич не съм я чула, щото нямам телевизор.

    а за левчето … както казваш, нямаме толкова много левчета, така че … моите ги давам на хора, на които виждам, че наистина има полза и ще бъдат полезни. например днес купих няколко книги за подарък 🙂

  2. Ми, Лид, дълго е, ма глей са: човек си плаща здравни осигуровки. В нормалния свят, тоест таз Еуропа, към която сме се засилили, ако не дай си Боже те налегне тежко заболяване, ако имаш осигурвока, имаш и осигурено лечение. Тоест, в Германия по телевизиите не те облъчват с неща като „Тригодишният Асенчо може да умре, защото се нуждае от сложна операция на стойност найсет зилиона евро, моля помогнете!“

    Ето на, пример: моята братовчедка с осигуровката си, която плащаше докато следваше, си направи бъбречна трансплантация. Не плати никакви пари отгоре – здравно осигурен си, трансплантират ти бъбрек. А тук не е така. Тук си плащаш осигуровките като хамав, а в резултат получаваш надежда, че по Коледа ако достатъчно хора пратят есемеси, може и ти, или твоето дете да получат отсрочка от смъртната присъда. Ей затова ми беше думата 👿 И вместо държавата да осигури възможност за лечение, щото работата й между другото се състои и в грижа за своите граждани, тя ги принуждава да просят по телевизии, радиа, вестници и не знам какво си… Ми гади ми се!

    А как ти завиждам, че не си чула одата… Отвсякъде ме дебне, ей са даже в момента се чува отдалеч, подозирам телевизора на комшията! 😈

    Дано да са интересни книжките! 🙂 За кого са и какви са, ако не е тайна, а? 🙂

  3. по-скоро проблемът е, че държавата се захваща да се занимава със здравното осигуряване, па не й се отдава много, ама задължава хората да се осигуряват. не пък не протестират… така че от какво се жалват?

    колко хора се замислят изобщо? плащат си като овце и здравни и пенсионни осигуровки, при все че са наясно, че няма да получат нито здравеопазване, нито пенсия.

    кой им е крив, марфа? по-удобно е да не мислят, нали? ми трябва да са малоумни за да разчитат на държавата! не повдигат ти я въпроси, пращат sms. емиии… не мога да ги мисля, честно!

    но иначе и на мен ако се случи … може би ще съобщя на приятелите си, знам ли … ако не става всъпрос за безумна сума … в крайна сметка с мен няма да се свърши света , ама това е друга тема

  4. За Бетовен… Хич не съм съгласен с теб…. Влюбен съм в това парче, много преди да стане химн….

    За проситбата…. Изразила си ми мислите, по-добре от колкото мога аз да ги формулирам в главата си….

    Тъкмо ми се въртеше въпроса… Абе, така ли правят по света?

    Викам си… Аз някъкъв злодей ли съм, какво… Вместо да ми трепне сърцето, аз се ядосвам, че ме карат да мисля за левкимия по празниците…..

    Тез sms-и… Първо хазарт… Всяка телевизия, с 50 предавания събиращи стотинки…. После това…. Твърде лесен начин за предоставяне на пари…. Достъпен за всеки…
    Че и за децата на служителите в министерства…. Все едно няма цивилни пострадали с деца??? WTF??? Чудно, че за тези от Бяла не ни разплакаха…

    Има тънък психологически момент… Тез дето се нуждаят, са едни от нас… като нас…. Лесно виждаме у тях себе си….

    Фонд??? Ха… И някой от ДПС да го оглави, а? 😛

  5. Бетовен е гений. Одата на Радостта е чудесно нещо. Но по някаква причина, неизвестно защо де, не мога да си обясня на какво се дължи, нали, ми иде да захлопна капака на пианото на ръцете на първото момченце, да нахлуза акордеона на главата на момиченцето, да нанижа барабана върху момченцето и т.н., а най-накрая, за свой голям срам, да отвъртя здравословен шамар на последното детенце. Ето какво направиха с мен! 😈

    Ади, ЧНГ и юрууууш – на Европата! 😛

  6. разбрах! снощи имах досстъп до телевизор и видях одата и разбрах за какво я пускат 🙂 аз съм ок с нея, понеже я гледах само веднъж … само се питам кой си разперва крилата…че не слушах внимателно 🙂

    честито 2007, европейци 🙂 моят часовник показва 2550 🙂

  7. Тия парламентарни копелета с новите мерцедеси, които купуват всяка година, са чисти убийци. С тези пари може например да се трансплантира костен мозък на 5 дечица в чужбина или на 25 деичица в България. Ако се огледа бюджета внимателно, ще се намерят достатъчно пари за всички дечица с левкемия, а и не само за тях, за чернодробните и бъбречни трансплантации също. Само военния бюджет да вземем: Ние сме на трето място в Европа и на четвърто в НАТО по процент на военния бюджет от брутния вътрешен продукт. За чий, питам? За да продължават да крадат фуражките и цивилните им ортаци? Представи си само какви са комисионите от поръчките за превъоръжаването, само си ги представи… И никой от същите кретени-депутати не се възпротиви на този огромен военен бюджет.

    Пък после нека се чудят защо хората били отвратени от политиката.

  8. Уча се да свиря и търсейки да си сваля мп3 на Бетовен по неведоми пътища//много ми е калпаво търсенето явно/ попадам тук и прочитам леко дебелоочното мнение на Marfa.

    Ще ти кажа само няколко общи неща. Първо защо си си направила труда да излюскаш толкова отрицателно мнение? Явно някакъв комплекс те яде…

    Второ, знам какво е в Еуропата, живah в нея и преди когато бях в Вб и в момента живея, живея другаде. Да се прави паралел Бг-Западна Европа и да се сравнява директно е безсмислено. Това не е линейно уравнение, не може да бъде решено по този елементарен начин. И още нещо, което според мен не знаеш. Не на всеки въпрос може да се отговори и да твърдиш експлицитно това… мен ако питаш е наглост, но това си е мое мнение.

    И последно, прочетах в горните мнения сто пъти упетребена думата държава. В смисала, които вие търсите трябва да се каже АЗ, защото Аз съм държавата и ВСИЧКО зависи от мен. Трудно е, за повечето е направо невъзможно, както е и трудно и невъзможно да се поеме отговорност. Винаги е другия, винаги е държавата. Когато човек казва, шибана държава. В същност казва, аз съм шибан.

    Доста ми е висок патоса, ама… това е положението. Ако предците ни, на които дължим относителната си свобода днес са си казвали както си казват сега повечето хора, нямаше да ни има. Ако Левски си е казал: Абе мани какво ще се трепя, сам човек нищо не може да направи. И Ботев и т.н. Ако и те са си казвали: Ба*ти и държавата…

    Ама не, не са го направили, нали?

    Айде,
    удачи вам и МНЕ!

  9. Мхм. Ако *нас* ни няма, няма да го има и образуванието, наречено държава. В този смисъл *ние*, в частност и *аз* имаме пълното право да искаме от държавата, след като й даваме по един или друг начин.

    Що съм си правила труда да пиша това? Щото такова ми е мнението.

    Минаващ, не мога да се отърва от смътното усещане, че или си чел нещо друго, а случайно мнението ти попада тука, или… де да знам. Например, „още нещо, което според мен не знаеш. Не на всеки въпрос може да се отговори и да твърдиш експлицитно това… мен ако питаш е наглост, но това си е мое мнение.“ Това в каква връзка го казваш, че нещо не мога да я намеря, или въпросът, който задавам е един от тези, на които не може да се отговори?

    Какво общо има и Левски? Какво прави в коментара ти? И за какви линейни уравнения, Божем, говориш, в които сравнявам България със Западна Европа? Или това също са от *ония* въпроси без отговор? А бе, не че нещо, ама явно наистина говорим за различни неща. Ако тебе те радва усещането, че си добър човек веднага щом си кичнеш трикольорче на ревера, а подминаваш нередностите, които те заобикалят, мен не ме радва. Ако ти си купуваш коледна индулгенция с sms-че за сметка на хора, които отчаяно търсят начин да спасят болното си дете, право, което категорично им го отказва *държавата* въпреки задължителните здравни вноски и рекета на здравната каса-монополист, аз се вбесявам, когато виждам протегнатите ръце на тези хора и ме избива на агресия, когато виждам петачето в дланта им, пуснато от *онези с мерцедесите*. И да се възмущавам от наглото им поведение било дебелоочие? Брех… Левски (щом опряхме и до него)сигурно би бърсал сълзи от радост пред „тихите политици“ с трикольорчетата на реверите и би прегръщал братски хора, за които е по-важно да си настанят задните части в чисто нов мерцедес, закупен с държавни пари (да се разбира, че за тая благина на мен ми се удържа от заплатата и плащам данъци), докато на хората, нуждаещи се от костен мозък и лекарства им се полага sms по Коледа. Но това също е един от *онези* въпроси, чийто отговор на мен не ми е дадено да знам.

    И аз ти желая удача. На себе си обаче пожелавам успех. Пък да видим. Шансът е едно на милион, но може и да стане 😉

  10. марфа, и все пак, ние по някакъв начин позволяваме това да се случва … или то е много по-силно от нас? и дори да е много по-силно, ако нищо не направим, то ще си остане силно. но какво да направим, че да има резултат докато сме още живи, нямам идея. иначе ако става въпрос за далечното бъдеще,което може и да не доживея, имам идеи. и търпение.

    все пак, фактът, че мислим за тези неща, че отделяме време да пишем … може би в някакъв знак … че трябва да си направим блогодържава или блогореволюция или блогоеволюция … блог знае какво!

  11. Pingback: Pеалността е въпрос на гледна точка...

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s