Преживелици (продължение от ентрито с дългото заглавие;)

Абстрахирайки се от случката с Надя и онези моми, дето незнайно как са се вредили в Хуманитарната гимназия и неизвестно по какви начини са изкласили чак до девети клас, викам да продължа нататък с впечатленията. А те са следните:

Докато бродех из Шумен, присъствах на различни уроци и смуках валидоли, се присетих за необявената война между учители и родители, която тече в България. Аз не знам как се зароди тази диверсия. Идея нямам поради що учителят беше маргинализиран и по какви причини обществото е убедено, че преподавателите трябва да живеят на социални помощи, вместо на заплати. Има нещо яко сбъркано тука. Вижте сега, признавам, не знам какви са специфичните психологични профили на другите народи по света, но за нашичкия, роден народец мога да кажа с пълна увереност, че се характеризира с абсолютна неебателност, да ме простите, относно всеки друг, който по невнимание попадне в гравитационното поле на личната му вселена. На българина всеки му е длъжен. Не ми се обяснява подробно, някой път ще развия темата. Лошото е, че тази неебателност включва напоследък и собственото поколение, ей туй ме притеснява мене, сериозно.

Оправданието е липсата на време… Добре, хайде да взема мене си. Не щото се смятам за нещо изключително, вземам мене си, понеже се смятам за нормален средностатистически човек, който с нищо не превъзхожда повечето хора, но и с нищо не е по-лош от тях. Кофти ми е да си го призная, но аз наистина съм средностатистическа личност. И моето семейство е такова. Навремето мама и тати не страдаха от липса на свободно време, работеха от тъмно до тъмно, ходех на градина и имахме една неделя, през която да сме заедно. И пак намираха време да се занимават с мене, да ми обръщат внимание и да ме възпитават. После тръгнах на училище и пак имахме една неделя (тогава учехме и в събота), през която да сме посемейному. Не са ме държали като в манастир, не са ми забранявали да ходя на купони, не са ме глезили, не са ме и пребивали… Просто са ме възпитавали. Когато бях малка се грижеха да ида на училище с написани домашни и научени уроци. После, когато пораснах, знаеха, че съм отишла на училище с домашното и урока и не са ме мислели. Не са разчитали на химичката, физичката, учителя по физическо или преподавателката по рисуване да седнат и от целия клас от 37 души, да се заемат да възпитават точно мен, вместо да се грижат да преподават предмета си…

А днес факторът „Семейство“ някак е на заден план. Ама защо?! Как може да не ти пука за детето ти, не мога да разбера?! Как може да повериш възпитанието му на математичката?! Примерно… Бе говорим за учители, не говорим за гувернантки! А в обществото напоследък се е забила трайната идея, че учител=гувернант. Ми не, няма знак за равенство! Ролята на учителя е да преподава. Ролята на родителя е да възпитава. Това е. А иначе, има си учители и учители, спор няма. Аз лично съм попадала на преподаватели-зерги. Имах например една биоложка, заради която от пети до седми клас заживях с фикс-идеята един ден да стана и аз учителка по биология и да преподавам на внука й. Вещица от класа и то необратимо чалдисана. Литераторката ми пък в езиковата гимназия, която инак се водеше за много добър професионалист (не и по мое мнение, обаче) обожаваше да се секне пред всички. Започне да речем да изпитва лицето Пенка и докато въпросната обяснява, че образът на богиня Атина от „Илиада“ е персонификация на нещо си, учителката почва шумно да си чисти сополите. Химичката пък беше уникално хаотична кукувица. Добре, ама слава Богу не са ми преподавали само споменатите дотук личности! Останалите преподаватели си вършеха съвестно работата, а тези, които имаха подход, създаваха особен интеерс към предмета си. На първа позиция сред тези хора беше другарката Трифонова (ми другарки бяха навремето, не госпожи), която имах късмета да ми преподава от първи до трети клас. Страхотен човек, истински учител, заслужи си напълно ордена „Кирил и Методий“, който й връчиха…

Да, ама виждането на родителите, че учителят е длъжен да отделя специално внимание единствено на техния отрок, не беше толкова масово явление, каквото е напоследък. А сега също има учители и учители. Да вземем моята базова учителка и осмокласниците ми. Жената демонстрираше пълно безразличие с всяка своя клетка, хлапетата я удостояваха точно със същите чувства. А аз като си пуснах логореята в галоп, взе, че им стана интересно! Задаваха ми въпроси, говорихме, записваха си, накрая часът свърши и за моя много приятна изненада не се изнесоха навън като подгонени комети… Учителката им явно не е успяла да създаде отношение към предмета си. Докато нейната колежка пак в Хуманитарната гимназия ме порази. Страхотен преподавател! Ама да видите как шетокласници, вече навлезли в пубертета, пеят песнички, как си знаят всичко, с какво нетърпение чакат да влязат в час – евала! И не беше постановка, вярвайте ми! Видях един наистина обичан учител…

Или друг пример: в едното базово училище, където отидохме, общообразователната учителка водеше и часовете по музика на децата. Ами не вървеше работата. Те умираха от скука, кривяха се, въртяха се… Малки деца, от първи до четвърти клас. Влизаха в час с потресаващо нежелание, сякаш щяха да имат контролно по математика, а не час по пеене и музика. И понеже моите колеги се бяха яко постарали – то играеха, то песнички им пееха, то на тамбури им свириха, на хлапетата за първи път им стана интересно. А титулярката май се засегна… А в другото училище преподавателят беше едно малдо момче, някъде мой набор – е там да ги бяхте видели! Ма то игри, ма то песни! Обаче човекът си сложил вратовръзка с Дядо Коледа, лапетата се кефят, дори разглезените деца мируват в час, щото иначе няма да играят в сценката с Джорето или няма да удрят барабанче. Друг е въпросът какви ги вършат в междучасието после.

Та такива ми ти работи. Айде, отивам да бачкам, че трябва да преизпълня петилетката!

Advertisements

5 thoughts on “Преживелици (продължение от ентрито с дългото заглавие;)

  1. Здравей 🙂 Радвам се да те видя отново 🙂

    Ми така е… Темата за сегашните ученици много ме вълнува. Имам приятелки, които работиха като учителки (млади колкото мен) :-). Баща ми цял живот се занимава с деца… И до мен стигат доста неща „от кухнята“. Последното, което научих беше за родителска среща, която се организира по много особен повод (поне на мен ми прозвуча абсурдно). А именно – момичета от 8 (осми) клас предлагали секс срещу пари на момчета от 6 (шести) и 7 (седми) клас. Чудничко, а?!

  2. Ами, Марфа, права си (даже и в подбудите на родителите). Но за съжаления това е вселенен манталитет вече! Не само в БГ родителите мислят че учителят е специално за тяхното отроче нает. И макар и самите родители да са неспособни да се справят с детето си, Господ да помага на нещастният даскал който ще му направи забележка. За двойка на изпит, тук в Испания има даскали дето ядат бой!!!

  3. Baya, то и в България има даскали, които са го отнасяли за слаби оценки, не се съмнявай. Иначе по въпроса, според мен всичко идва от безразличието на първо място, а след това и егоизма. Имам чувството, че сегашните родители смятат, че някой друг трябва да им върши работата, защото виждате ли, и те имат право да живеят. И се оказва, че никой не е виновен, а когато някой учител все пак се опитва любезно да просветли родителите, че основната част от възпитанието все пак се провежда у дома – ето ти и новия враг. Предполагам, че винаги е по-лесно да обвиниш някой друг за собствения си провал.

    Само че нещата се завъртат, защото и учителите почват да се чудят защо да си хабят нервите, а просто не оставят нещата по течението. Само че в един момент нещата стават прекалено очевидни (особено след поредния счупен череп), но никой не иска да си признае, че носи отговорност. Та ето ти и поредната сензация, и възклицанието „Как е възможно да се случи това у нас?“ Възможно е, и още как, като си затваряш очите непрекъснато…

  4. ами какво са виновни децата, че имат скапани родители? на учителите все пак им плащат за да работят с деца. ако учителят си обича работата, той ще е загрижен и за възпитанието на децата.

    не чакам учителите да ми възпитават детето, не и повечето от тези, които досега са преподавали на сина ми. по-скоро човек трябва да се опитва да противодейства на такова възпитание 😦

    сори, че така … и аз съм учител, от 15 години и се чувствам отговорна за учениците. учителят и без да възпитава съзнателно оказва огромно влияние върху децата. стига да не се уплащи и предаде.

    разбира се, не всеки учител може да помогне на всяко дете, както и не всеки родител може.

    по-тъжното е, че повечето възрастни хора нямат и желание. родителите смятат, че им се е „паднало“ чудовище и не могат да се справят. по-скоро на децата са се паднали родители, които не са се научили да обичат 😦 а после ако им се паднат и такива учители 😦

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s