Добре, признавам си! Гладна съм! Днеска нещо съм гладна! Може би се дължи на факта, че от ранни зори съм само на едно голо кафе, признавам… Както и да е, кеся тука и постоянно мисля за манджи. А това е вредно, поне в моя случай, щото аз дебелея дори когато си мисля за ядене! 😦 Обаче рецептата е много правилна и е лично мое изобретение! Ето я: 🙂
Продукти:
- 400 гр. пилешки гърди
- 300-400 гр. гъби (в случая смес шийтаке, кралска и обикновена печурка и кладница)
- соев сос
- 4-5 скилидки чесън
- млян черен пипер на вкус
- 1/4 ч.л. джинджифил
- 1/2 ч.л. натриев глутамат (или 1 с.л. вегета)
- 1 ч.л. оризово нишесте
- 2 ч.л. куркума
- краве масло
- олио (зехтин; сусамово олио)
Приготовление:
Пилешките гърди се нарязват на хапки и се оставят да се мариноват в смес от соев сос, лимонов сок и черен пипер. След като се изцедят от маринатата, се запържват на силен огън в уока. Изваждат се и отново се отцеждат.
В краве масло и малко олио се запържва счукания чесън, прибавят се и гъбите, нарязани на ивички. Слага се 1 с.л. соев сос и се бърка да поеме хубаво.
Пилето се връща, прибавят се натриевият глутамат (или вегетата), джинджифилът, черният пипер и нишестето, размито в 1/2 ч.ч. хладка вода. Всичко се разбърква добре, след като поизври течността се слага и куркумата. Хапва се топло!
Edit:
Поучих се от worddrow и реших да опитам да сложа и кисели краставички. Стана раз-кош-но! Честна дума! Следващия път като ме посъветват нещо, първо ще тествам и тогава ще говоря глупости 😳 Много вкусно стана. Значи, на това нещо сложих четири корнишончета (кисели де) нарязани на тънки ивички. Прибавих ги към гъбите малко преди да върна пилето в тигана. Е много е вкусно! 🙂 Мерси, worddrow!
Ммм, звучи вкусно,със сигурност ще пробвам тази рецепта някой път. Сега обаче не можеш да ме съблазниш,щото току що хапнах „Пиле Беарнез“, полято с чаша бяло вино. 😛
Иииии!!! И аз искам такова пък!!!! Мрън! 🙂
Ами киселите краставиЦИ!!! М? М??!?!?
Ми аз не му слагам кисели краставици на туй пиле, но напълно ти разрешавам да опиташ! 🙂 Много демократично настроен човек съм 😛
То и Буш е много демократично настроен човек. Някои спорят, че е маймуна, а по-милите го смятат за човекоподобно – шимпанзе, за да сме по-точни.
Опа, отклоних се от темата.
Много и то. В смисъл, това беше безобидна шегичка, или иносказателен начин да ме наречеш маймуна? Само питам, за да знам как да процедирам нататък…
Че за какво ми е да те наричам маймуна?
Имаш страхотни рецепти, блогчето ти е на ниво, споменаваш и беневолентния Грибо.
Оки, ясно 🙂 Мерси! 🙂
Ей, Марфе/ дано до съм уцелил звателния падеж защото МарфО ми звучи грубо!/ не е ли по-добре да пишем вместо запържен чесън и каквото още-задушаване на слаб огън. Запърженият чесън действа като сода каустик на нежните стомаси и срещу 1/2 час удоволствие от хранене си навличаш 1-2 дни киселини и някои други неща.
Пак от мен- и глутамата не го препоръчвам. Не, че не овкусява, а защото си имаме подправки далеч по естествени.И още един аргумент- в някои страни и супите, и манджите, и колбасите им са надрусани с Вегета и във всички заведения за хранене мирише на това, че ти идва повечко!
Понеже киселите краставички са Ви харесали като допълнение мога да предложа собствена рецепта за такива краставички,млечно-кисела ферментация/без оцет/, които могат да се съхраняват до 2 години. Като извинение за направените бележки!
Не е по-добре. Не се задушава на слаб огън, а се минава за кратко през мнооого силен огън, най-добре да е газов котлон, ма кат няма газов – и на най-силното на котлона става. Пък! 😈 Освен това туй е китайска манджа, а китайска манджа без глутамат не става. Ако ше правим кебапчета – без глутамат, ама тая рецепта не може без и т’ва си е!
Е, щом настояваш- приказките за вкуса са много… Все се каня да направя печено пиле- обезкостено и завито в тестена обвивка, но ме плаши времето, което ще е необходимо за подготовка на пилето. И, да си призная, не съм упражнявал обезкостяване на пиле!
Бих оценил/както наверно и други гастрономи/ практически съвети по повод на тази рецепта.