Ябълковата пита с грис на леля Мици:)

Днес опитно установих, че понеделникът става един относително поносим ден, ако човек закуси с чаша хубаво турско кафе, съпроводено с голямо парче ябълкова пита с грис. За произхода на въпросната вкуснотия знам следното: навлиза в България от Чехия посредством леля Мици (която е пловдивската леля на бащата на Иван 😉 ). За вкусовите качества на питата пък гарантирам допълнително. Много е правилна тази пита!

Необходими продукти:

  • 8-9 средно големи обелени ябълки
  • 1 чаена чаша грис
  • 1 чаена чаша брашно
  • 1 чаена чаша захар
  • орехи
  • краве масло
  • канела
  • бакпулвер или друг набухвател


Начин на приготвяне:

Грисът, брашното, захарта, канелата и бакпулверът се смесват добре. След това в по-дълбок съд, за предпочитане кръгъл (тоест в дъно от електрическа тенджера, в каквото я пекахме вкъщи :)), от ябълките (настъргани на най-едрото ренде) и сместа се правят пет пласта, като се разпределят по следния начин – най-отдолу пласт настъргани ябълки, после пласт смес, пак пласт настъргани ябълки, пак пласт смес и накрая отново пласт настъргани ябълки. Върху последния пласт ябълки се поставят няколко парченца краве масло. Орехите, счукани на едро, се слагат при ябълките:)


Пече се в нормално гореща фурна (220 градуса), докато ябълките отгоре леко се зачервят и питата се опече добре, но преди повърхността да започне да изгаря или да се пърли.

Забележка: Канелата може по избор да не се слага още отначало в сухата смес, а да се поръсва върху всеки пласт ябълки, докато се полага самият пласт, или да се смеси с предварително настърганите ябълки.

Препоръка: Съдът трябва по големина да е такъв, че пластовете да са достатъчно дебели за количеството продукти и питата да остане влажна във вътрешността си след опичането, но не прекалено дебели, за да не се препече отгоре, а отвътре да остане сурова, нито много тънки, за да не се сплъсти и спече целият сладкиш. (Тоест, пак да повторя, идеалният съд за печене си е точно дъното на електрическата тенджера)

Advertisements

10 thoughts on “Ябълковата пита с грис на леля Мици:)

  1. Благодаря ти, че популяризираш тази хубава пита 🙂 И аз много обичам да я закусвам 🙂 Също и следобед, също и по друго време 🙂

  2. Ама тя извънредно лесно става, Тинче! Спокойно можеш да си я направиш и сама – не ще месене, не ще точене, нищо не ще – само слагаш, печеш и ядеш! 🙂

  3. А самия грис в тестото сигурно го прави много особено? Никога не съм приготвял нищо с грис, помня в стола даваха един буламач с него, но беше доста приличен на вкус, което за студентски стол си е голямо постижение.

  4. Моля ви,кажете,трябва ли на дъното на съда да се постави фолио или дом.хартия?
    Моят сладкиш позагаря на дъното.

    • Аз слагам или алуминиево фолио, или хартия, за да и улесня живота после с миенето, че моята фурна е малко капризна милата. Отделно, когато го правя, при мен първият пласт е от сухата смес, но то това си е като разказването на вицове – всеки го знае по друг начин 🙂

  5. Много ти благодаря, че си запазила тази рецепта. Леля Мици отдавна си е отишла, мама вече не е в състояние да ми я каже пак, а при демократите се е изгубила, сигурно защото е буржоазна 🙂 И сега?! Но ето, ти я имаш и аз сега ще я запазя, барабар с любезните ти отзиви, и утре ще я дам на жената на кръчмаря отсреща да ми я направи! 🙂

    Какво щях да правя в този живот без тази пита, ако не беше ти, направо не ми се мисли! 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s