„Beware the Kamikadze!“

Вероятността да се натъкнете на шамандура с подобен предупредителен надпис, докато си карате заслужената почивка на сред лазурната тихоокенска шир на борда на луксозния туристически кораб „Jewel of the Seas“ е пренебрежимо малка и то по две причини – първо, самата вероятност да си карате почивката на „Jewel of the Seas“ е равна на вероятността да намерите отгледан алигатор под възглавницата си, щото единственият начин нормален българин да попадне на подобен круиз е във вид на обслужващ персонал. Втората причина е, че оригиналните японски камикадзета не са считали за уместно да обявяват присъствието си, докато не загинат тържествено на полза роду, торпилирайки набелязания миноносец. Съвременните камикадзета от Близкия Изток също са поддръжници на подхода с изненадата – човек обикновено не разбира за присъствието им, докато внезапно не литне във въздуха, а тогава, както се сещате, вече е прекалено късно.

Изобщо, за да си камикадзе явно се иска да си с по-особена психика… Това се постига с много труд, с много обработка на менталното състояние на индивида, избран за камикадзе, докато той най-сетне не проумее, че по-велико нещо от Родината, Свободата, Аллаха или Каквото там няма и няма и да има, поради което той с песен на сърце решава да погине експлозивно в името на някое от гореизброените неща.

Спред официални данни, популацията на съвременните камикадзета е особено гъста в района, на както казах по-горе, Близкия Изток. Въпреки това местните служби изобщо не се грижат за здравето на минувачите и не слагат проклетата табела с надпис „Beware the Kamikadze!“ на местата, застрашени от това явление. Понеже аз много държа ние българите отново да дадем нещо на света, завладян от нас с помощта на киселото мляко, получено, според ДАНОН, от прясно кобилешко мляко, друсано в мех върху хълбока на кон, докато ханът е допускал генералната грешка да повярва, че Скандинавието се намира някъде на Балканите, искам ние в чест на присъединяването си към Евросъюза да отбележим този факт, украсявайки границите си с горното предупреждение. Извинявайте за дългото изречение, между впрочем. Изкуството на поставянето на точка винаги ми е убягвало, но ако не сте разбрали нещо, чувствайте се свободни да питате! 🙂

Българското камикадзе извънредно много се различава от японския си първоизточник. Първо, не е от от подходящата раса. Второ, живее шейсет години по-късно. Трето, не е никакъв Божествен вятър. Тук обаче, ако искам да съм съвсем честна, ще отбележа, че нашето родно камикадзе е абсолютен вятър, макар и от един далеч по-земен произход. Продуктът „Kamikadze“ Made in Bulgaria няма нищо общо и с колегите си от Близкия Изток. В общия случай не ходи опасан с динамит, не се взривява по пазарите, на всичкото отгоре не проявява и наклонност да слави Аллаха, докато се забива с 200 км/час в насрещно движещия се автобус. Има и друга фундаментална разлика: камикадзетата от далечния и близкия изток задължително загиват, отнасяйки със себе си колкото се може повече народ. Камикадзето от Дивия Изток обаче не винаги се преселва на Великата Небесна Магистрала, по-често се случва да прати на оня свят жертвата, а самият той остава напълно годен за многократна употреба.Без съмнение в Рая ги чака награда

Съвременното българско камикадзе не се опакова в динамит, то кара кола. Неясно защо хората са склонни да подценяват колата и да не я слагат в списъка на най-масовото използвани смъртоносни оръжия, а това е една твърде фундаментална, а често и фатална грешка. Подценяването де.

Убедена съм, че група екстремисти са си направили тренировъчен лагер в България, в който подготвят камикадзета. Не мога да си го обясня иначе. Нямам идея какво друго би могло да бъде обяснението за наличието сред нас на индивиди, които живеят за една едничка цел в живота – да се набутат зад волана на возилото си и да тръгнат да убиват. Те я загинат, я не, изпълнявайки Мисията си, но затова пък ще отнесат поне още един на оня свят със себе си…

Всички знаем как започва разрухата – в началото беше счупения прозорец. В края – от жилищната сграда останаха само руини. Това е същото – в началото на пътя беше безнаказаността. В края му Смъртта седи и чака спокойно с добре наточена коса да си прибере урожая. Какво е обяснението, прочие, че на кръстовището до нас от десет коли седем не дават мигач, когато ще завиват? А този, който налита върху мен въпреки усърдно светещия му червен светофар напук на моето зелено, какво ще ми каже, като остави от мен само мокро петно? „Слава на Аллаха!“, „извинявай!“, „въй, ма аз без да искам!“, „а тая пък къде беше тръгнала, не ме ли вижда, че идвам?!“, а може би ще плати 1600 лева на майка ми, на колкото се оценява човешкия живот у нас (справка полицаите, които убиха гъбаря във Велинградско)!

Добре бе, хора, толкова ли надраснахте себе си, толкова ли пък много еволюирахте, че такъв първичен инстинкт като този за самосъхранението успяхте да го надскочите?! Или по-скоро толкова ли деволюирахте, че се върнахте във времето, когато този инстинкт още не сте го имали?! Хайде някой да ми каже как да обясним постъпка като карането с поне стотина километра в час из малка задна уличка в попренаселен квартал? Как да обясним това, че вече сума ти шофьори не знаят, че колата им има мигач? Как да обясним на малоумника зад волана, че не трябва да караш като торпила срещу жена с бебешка количка и подминавайки я, да пожелаеш с животински хъс да станеш баща на цялата й рода?! Курсове ли да провеждаме за хора, които не могат да включат, че карането с 200 км/час по тесен, хлъзгав планински път с множество завои=сигурна смърт?

Но не, спокойно, решение има! Финасира се проект, според който наши поп-звезди ще пеят вдъхновяващи и поучителни песни на българските камикадзета на колелета, скоито да им въздействат и да ги обърнат в Доброто. Слава Богу и амин. Ето така се прави. По света нарушителите се наказват, а у нас им пеят. Вероятно това е някакъв вид мъчение, може би ще се опитват да ги изтормозят до смърт с нравоучителни стихоплетства, тъй че да дишаме спокойно, викам, и да чакаме хекатомбата по нашите пътища да спре от само себе си.

Ало, камикадзетата! Като толкова ви се е прищяло да мрете – прав ви път! Ако щете се гръмнете, ако щете вените си режете, ако щете се давете, ако щете каквото щете правете, ама от какъв зор се опитвате освен вашето да зачерните и толкова други семейства? В името на някоя верска кауза може би? За честта на религиозния фундаментализъм? Или просто щото така ви е кеф? А може би щото сте безсмъртни, да? Ами ето ви една новина – не сте. Само че следващия път като ви присърби за смърт, идете и се претрепете, не отнасяйте със себе си и невинни хора, които по чиста случайност нямат суицидни наклонности!

Advertisements

4 thoughts on “„Beware the Kamikadze!“

  1. Глас в пустиня…
    те дори няма да го прочетат.
    И амо става по-зле. Преди поне имаше къде човек да се поупражнява, сега като го затвориха, какво??
    Още по-сакати шофьори, ето какво.

  2. Аз затова и изпитвам особено силни резерви относно шофирането и изобщо не съм се засилила да взимам книжка. Страх ме е, право си го казвам. Страх ме е, че с такива шофьори в движението около мен съм застрашена непрекъснато.

  3. Бе вий оставете, ама аз май наистина имам вече страхова невроза – като вървя по улицата се оглеждам като фазан в ловен сезон, гаси. То минава на червено, пере през тротоарите, търси локви, за да мине през тях и да те оплиска, завива когато, както и където му текне… За нормалния човек улицата вече взе да е превръща в полигон за уроци по оцеляване, да го *self censured* 👿

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s