Ще си купя минзухари

Отново се чувствам подтисната… Ми някак си все не ми върви, ама изобщо даже! Ето на, преди няколко дни идвам на работа, вдигам щорите и какво да видя – на решетката на прозореца се мъдри гълъб! Зарадвах се и понеже, напук на липсващия си здрав разум постоянно търся разни знаци свише, си казах, че няма начин това да не е предизвестие, че ще ми се случи нещо много, ама много хубаво! Само че вече седмица мина, а не ми се случва такова… 😕

Чувствам се като Маргарита и ми иде и аз да грабна букет минзухари, след което да тръгна безцелно по улицата в Очакване. Само дето знам, че нищо тайнствено няма да ми се случи… Щото не веднъж съм вървяла безцелно, просто така, без посока, без идея, нищо, че не съм носила букет цветя. А нищо вълнуващо така и не ми се случи. А сега има есенни минзухари, не знам дали все пак да не си купя един букет – поне ще ми е красиво на бюрото ако не друго, тъй че може би ще го направя.

Стоя в края на сияйна пътека и се опитвам да си спомня бъдещето, което постоянно ми натрапва своето присъствие – не мога да заспя, без да се покаже отнякъде, а когато се опитам да го задържа, споменът се стапя. Лошото е, че после Съдбата ми се сърди, че не помня бъдещето, а не я интересува, че миналото въобще не желае да избледнее. Понякога ми се иска да получа амнезия, поне за малко, само че така и не ми се удава. Ще взема все пак да си купя букет минзухари. Нищо, че нещо истински вълнуващо и днес няма да ми се случи, поне ще ми е красиво… А кой знае, може би утре ще се сбъдне предсказанието, донесено ми от гълъб, за хубавото нещо, което ме очаква!

Advertisements

12 thoughts on “Ще си купя минзухари

  1. 🙂
    а пък аз днес видях, че ЕДНА от тиквените семки, които сложихме във вода и памук след бясното окромврийско тикнениково време, щото син ми искаше да си има малка тиква – сезонът не му позволява да си организира традиционната ферма от дъждовни червеи – обича ги, защото са вълшебници: превръщат боклука в земя, а сме в друго жилище и калинко- и паякопаркът ни не е с нас.

    как да не ти се оттисне душата и усмивката, кажи ми!

    за амнезията. пак се сещам за детския свят, много е хубаво да си оставиш нещо детско. после ще ти кажа що. но си спомни как симба, малкото лъвче, се изплаши от лошия си чичо момфаса и беше забравило, че цар. Син на цар. после обстоятелствата го накараха и то, макар да не искаше. Така че това му е работата на бъдещето, да ни се натрапва, дори и когато миналото не избледнява. Може би наистина съществуват заедно, а не едно след друго, както за удобство, може би, често всеки си мечтае.

    направи ми един букет от есенни клонки и листа, сложи го на бюрото си и ми го снимай. хубавото на хубавото е, че е хубаво, дори и да не е вълнуващо. Това му е тръпката я!

  2. „а пък аз днес видях, че ЕДНА от тиквените семки, които сложихме във вода и памук след бясното окромврийско тикнениково време, щото син ми искаше да си има малка тиква“, Е ПОКАРАЛА

    – съм изпуснала в писането, но не и в мисленето, от желание да кажа всичко наведнъж

  3. Пък аз се досетих:) Че е прокарала семката де:) Искам да си имам двор, а в двора ше си сея освен детелинки, ми и тикви! Много обичам:)

  4. Веднъж, като бях малка и когато не бях чувала за хелоуин и призраци с тикви, си „взех“, както обясних на мама после на разпита, една малка тиква от съседите – за да си направя фенер, понеже дините, особено малките и подходящо кръглите, нещо бяха кът. Мама никак не похвали и не оцени творческия ми подход и това е още една от разделните ни линии и до днес.

    Сега обаче мисля за саксията, каква да бъде и вече се притеснявам да не порасне някоя тиквеса-мутантеса-великанка. Абе просто никога не знаеш, както казва Пух. 🙂

  5. Еха, ама на мен идеята да си засадя тиква в саксия страшно много ми допада, ще взема да го направя, не е ясно дали ще стане, но поне ще опитам.

    По-предизвикателно е обаче да си засееш кратуна :).

    Марфе, купи ли си минзухари? И какви са тия есенни минзухари, че не включвам?

  6. Тоест, така изглеждат есенните минзухари, това не са минзухарите, които аз си купих, моите са си букетче и са във вазичка 🙂 Викам си да поясня де 😉

  7. Сега се сетих, че преди няколко години си бях посяла една слънчогледова семка в тенекия от сирене на балкона! И после поникна слънчоглед и даже имаше семки и аз си ги изядох пък! :mrgreen:

  8. о, ама и те (магарешки бодили) могат да бъдат много много шик – сред няколко папура или сноп сухи дълги сламки, а що не и само клони, съзираш виолетов бодил на зелено стебло и наръбени листа. чак се размечтах.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s