Отвъд абсурда

Поредния понеделник в лудницата, маскирана като страна. В България редките проявления на нормалност предизвикват единствено учудено повдигане на вежди, а налудностите са проява на нормалност. Навремето варварска орда нахлула на Балканския полуостров, харесало й и останала, дори си спретнала държава. Днес предстои на наследниците на варварската орда да нахлуят в Европа, само дето напук на тринадесетте века растояние, което ни дели от времето на Аспаруха, цивилизацията нещо ни убягва. Както и нормалността, между впрочем.

Тези горчиви редове, дето ги пиша, са продиктувани от поредните случаи на насилие над деца, както и съдбата, която ги чака. Да започнем с това, че в България насилието над деца в семейството е част от българския бит и култура. Помните ли „Българи от старо време“, където за хаджи Генчо се споменава, че убил единия си син, щото го видял да играе ашици. Спукал го от бой един вид, само дето попрекалил, та го убил. Нормално. В средата на 19 век е било нормално, днес също е нормално. Голяма част от българските деца ядат шамари на равни порции през деня, често за щяло и нещяло. Детето яде бой независимо от степента на белята, която е направило – яде бой, задето е счупило чаша без да иска, яде бой, защото съвсем умишлено е счупило някоя ваза, яде бой, защото родителят бил нещо изнервен… Да оставим настрана, че при един безразборен бой на детето му става крайно неясно кое е правилно и кое не е, въпросът е съвсем друг, въпросът е в боя. Не в тупването по памперса и в размахания пръст, в сърдития тон или в нещо друго, въпросът е в боя. Бой ядат деца от различни социални групи – в по-цивилизованите семейства вече е модерно майките да страдат от следродилна депресия и здраво се възползват от нея, в по-нецивилизованите семейства майките не знаят, че страдат от тая благина, но това не пречи да издевателстват на децата, само дето не са наясно каква точно е причината.

А причината е една – липсата на наказание. На адекватно наказание. Примерно, знаете ли, че в България е много доходоносно да имаш дете? Значи, раждаш бебе и веднага го тръсваш в дом, но не се отказваш от, как да ги нарека, „родителските“ си права върху него. Това има две следствия:

1. получаваш си детските надбавки
2. детето ти не може да бъде осиновено

Нали не съм единствената, дето да забелязва абсурдността на ситуацията?! Тоест, как така ще си оставиш детето в дом, а ще продължаваш да вземаш т. нар.“детски“?! Едно на ръка, че ако някой трябва да взема пари, то това е домът, който е приютил детето. Тези пари, поправете ме ако греша, са предназначени за детето, а не за „майка“ му – да му се купуват храни, дрешки, лекарства… Те и без друго са достатъчно малко, домовете и без друго постоянно бият камбана, че средствата, които им се отпускат са крайно недостатъчни, а вместо това парите отиват при тая, дето дори не помни вече колко деца е изтръскала и зарязала.

Още по-забавно е, че на детето практически му се отказва възможността да си има семейство. Идват бездетни хора, виждат бебенцето, решават да си го осиновят, ама не могат. Ми няма да могат, как така ще могат? Щото родителката не си ще детето, ама не го ще в къщата си, иначе няма нищо против парите, които взема, и които са предназначени поне на теория, за негова издръжка. Ако бъде направен опит да й се отнемат правата на базата на това, че не полага никакви грижи за отрочето си, тя като нищо може да заведе дело в Страсбург и най-вероято ще го спечели. (Тук между другото в мен възниква въпросът какви са тези адвокати, които защитават държавата ни там?! Младежи, които са на студентска бригада и между другото са решили да си запълнят времето, адвокатствайки? Съкратени от работа шлосери, които са посетили преквалификационни курсове по право, организирани от Бюрото по труда? Но това е друга тема…)

Значи, я да погледнем тук, в Закона за закрила на детето:

Глава втора.
ПРАВА НА ДЕТЕТО
Право на закрила

Чл. 10. (1) Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, имуществено състояние, религия, образование и убеждения или наличие на увреждане.

Закрила срещу насилие

Чл. 11. (1) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие.

(2) Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.

(3) Всяко дете има право на закрила срещу използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие.

Прочетохте ли този скучна законова извадка? А гледахте ли новините по btv на 12 ноември, в които беше разказана покърителната история на шестмесечния Джанер? Ако не сте, ето тук може да прочетете подробно за какво става дума. Вкратце фактите са следните: в болницата в Силистра преди три месеца постъпва бебе, което изглежда сякаш извадено от репортаж от Сомалия. Само дето тук уж не сме Сомалия, нали каквито и гадости да ни сполетят винаги можем да си кажем, че сме щастливи, щото не сме в Сомалия? Или поне аз така си казвах доскоро. Днес Джан е сладък палав дебеланчо, пред който обаче стои сериозната вероятност да се върне в ръцете на любящата си мама. Въпросната мама представлява циганка с тегло далеч над наднорменото, която оголва задника си пред камерата и проклина, че от гръдта й са откъснали свидното й чедо. И си го иска. В коптора, който обитава, се намира другото й свидно чедо, Селядин, който е жива, ходеща реклама за концлагер. От новините аз поне разбрах, че се предполага тази свръхдебела дама, която толкова мило се дупи към камерите със свалени гащи, да има още поне две деца освен Джанер и Селядин. Не ми е ясно каква точно е тяхната съдба, но едва ли е по-щастлива от тази на братчетата им… А сега Джанер може и да й го върнат, за да го интегрирали обратно в семейството…

Алоу, какво семейство бе, каква интеграция?! Вместо на този лумпенизиран хуманоид от женски пол да му бъдат отнети родителските права по възможно най-бързата процедура, след което децата да бъдат лекувани, гледани, социализирани и образовани, ще интегрираме детето при нея! Вместо тази да бъде хвърлена в затвора поне за една година (щото това е максималното наказание за такива случаи по закон, то да не ти е като да точиш mp3-ки от Мрежата?!), ние ще й даваме детски надбавки. За да може следващия път в болницата да приемат направо трупчето на Джанер и/или на някое от неговите братчета, а майка му да се съблече дибидюс гола пред камерата, или в краен случай да си покаже тоя път и предника, и да реве колко е дискриминирана! Като за в България това е нормално, да.

Както е нормално деца да не могат да бъдат осиновявани, защото не са намерени техните родители, които да се подпишат, че се отказват от права. Тоест, да преговорим, ако някой разбие лек автомобил и открадне радиото, срещу същия този някой може да бъде заведено дело срещу неизвестен извършител. Поне теоретично. Предполага се обаче, че захвърлянето на дете е по-малко престъпление от кражбата на радио. Е какво, все пак си говорим за Лудницата, в Лудницата логиката е друга, правилата също са други в общия случай са дело на призраци.

За другия случай, който напоследък е особено известен – лицето Стоилка и четирите й деца, май само аз още не съм казала нищо. Какво да кажа? Същото като по-горе, какво друго… Нима ще бъде изненадващо, ако след време малкият Даниел и невръстната му сестричка бъдат върнати на родителката си, щото да се интегрирали обратно в семейството? Всичките приказки от ЗЗД, дето гласят колко много права имало било детето, какво ги правим значи, че не разбрах?

Между другото, тоя текст

„(3) Всяко дете има право на закрила срещу използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие“

също много ме радва. Как да го разбирам? На полицията вероятно някак й убягват просещите дечурлига по улиците, вероятно поради силна степен на късогледство, да не кажа слепота, институциите чакат особено специална покана, за да забележат циганките, които разнасят недохранени упоени бебета, размятват ги под носовете на минувачите, а после, като им свърши смяната, просто прехвърлят бебето на следващата застъпила труженичка? Значи, ето какво – или предвид на това, че така и така сме в лудница, е съвсем нормално аз да имам халюцинации и само аз да виждам това чудо, което обикновено става в центъра на града, където са съсредоточени де що институции има, или просто, напук на законовия текст, това е още едно от нормалните за лудницата неща. Предполагам, че е напълно във възможностите на полицията да мине, да арестува горепосочените, ще използвам думата съвсем не на място, „хора“, оттам нататък да се сезират въпросните институции, а децата да се приберат и да се лекуват. Вие за колко случаи на така развили се събития сте чували? Така си и мислех, щото и аз на толкова.

Служителите на всевъзможните институции, комисии, комитети и прочие бюрократични звена покрай колко деца с отрязани пръсти, мръсни, пребити и малтретирани минават всекидневно? Щото едно е да сезирам, че някой мой познат си малтретира детето, събитие, което става на закрито, в „семейна“ среда, съвсем друго е да посочвам на страдащите от силно късогледство структури, които не забелязват просещите циганета. Какво да говоря и кого да сезирам за „невидимата“ страна на нашето битие, покрай която минаваме всеки ден, и те, и аз, за същата тази абсурдност, която изчовърква очите ни, докато нечия карта кротко си гласува, защото някой е избрал да пасува?

Едно на ръка, че очевидно в закона има много недомислици, едно на ръка, че наказанията за системно малтретиране на деца са нелепо ниски, още по-лошото е, че дори и това, което го има в закона, започва да се съблюдава и спазва едва след като от някоя телевизия направят репортаж и случаят стане известен. То не че не е ясно, че в нашата лудница има тотална неразбория относно кой каква работа трябва да върши, но някои неща просто са прекалени.

И сега какво? Какво ще ги правим недохранените бебета? Ще ги връщаме на затлъстелите им родители, показващи задниците си на камерите, за да ги интегрираме? За да не каже някой, че нарушаваме правата на някое малцинство? Или защото не ни пука? Тая държавата, че е абдикирала от всички възможни свои задължения – абдикирала е. Но че и в лудницата трябва да има ограничения за абсурдите – без съмнение трябва. Е какво ще правим, значи?!

Advertisements

3 thoughts on “Отвъд абсурда

  1. Знаеш ли, яд ме е, че не се сетих за това 🙂 Тамън си заспива! Бе хубави времена бяха с „Улицата“ и „Куку“ навремето, а? 🙂

  2. Ами не знам за „Куку“, но „Улицата“ е класика :-)И много се радвам, че има всички предавания в мрежата 🙂

    Ходих преди време да гледам „Фантасмагории“. Беше много смешно, но всъщност… повече тъжно. Ставаше дума за абсурдната ни действителност.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s