За изборите, робството, популизма и още нещо…

Изборите:

България се намира в предизборен период. Решава се изключително важен за нашата страна въпрос, човешки съдби се крепят на нашия избор, нечии животи ще бъдат преобърнати благодарение на нашия вот, кандидатите дават всичко от себе си, за да привлекат гласове в своя полза, но въпреки всичко крайният победител в Big Brother засега е неизвестен.

Някой кандидати за голямата, но прогресивно топяща се награда бяха безмислостно отсвирени – Мариола си замина, после Панайот саботира съперниците си, само че вместо да ползва компромати той умно им наръси чаршафите с прах за сърбеж. Дия(на) отиде да се смее някъде другаде, а две от кандидатките явно си вдигнаха цената само с това, че бяха забелязани, и след като излязат от Къщата ще получат нови коли и още по-скъп GSM. За съжаление, отвреме-навреме интересното предаване е прекъсвано от някакви маловажни бюлетини, в които с половин уста се съобщава, че настоящият президент Първанов (по съвместителство и кандидат за бъдещ такъв) е разплакал трудовия народ в село Търнокопене с обещание, че покривът на читалището най-сетне ще бъде ремонтиран. Прекъсването дава възможност на телевизионната аудитория да се разходи до другото риалити, където за свое огромно съжаление забелязва, че единственото, което го е карало да хвърля по някое око там вече е отпрашило за България барабар със силикона си. Много тъжно…

С други думи, не може да не се набие на очи абсолютната липса на каквато и да е било предизборна кампания. Кампания има в Big Brother, там е целият трилър, там има и хорър, има и съспенс. Че даже и екшън, секс и лъжи. На кого му пука, че ни предстои да си избираме държавен глава? Нали и бездруго си имаме, що да го сменяме? Очевидно политическият живот е крайно безинтересен за средния български гражданин, по това няма спор, но впечатляващото е, че средният политик и пет пари не дава, за да заинтересува българския гражданин със своята недотам скромна особа. Разбира се, това особено състояние на политическа аномия, обхванало българина, си има своята история. Започна преди около пет години. Тогава се видя, че е абсолютно нормално и в реда на нещата просто да покажеш недокоронования си лик по телевизията, да изломотиш с недомлъвки половинчати обещания за реки от мед и масло, бързо и несимволично повишение на доходите и безлихвен кредит от пет хиляди лева, след което да се отдадеш може би на разходка из Родината, да я опознаеш обикнеш и да си заплюеш коя част от нея да си вземеш. Ей така се печелят избори. Нека опонентите се трошат да ходят по предизборни дискусионни студиа, нека задават въпроси, нека чакат отговори, нека питат отде ще ги взема тези пет хиляди лева на калпак, нека се чудят с какви пари се предполага да се повишат доходите и на кого въобще ще се повишават…Така и така и те като разните Мариоли ще си бъдат отсвирени по каналния ред.
Добре, аз наистина не мога да си обясня това някакъв нашенски, роден, ендемичен феномен ли е, само у нас ли всеобщите принципи на реклама по света удрят на камък, възможно ли е някъде другаде по света, само след няколкоминутно мигане и блещене нагоре, да убедиш основната част от народа да се грабне и да ти даде гласа си?! Е как стават тези работи? Да, добре, имаме го и медийното влияние, няма спор! Примерно месеци преди идването на странния човек с аристократичен произход и особено поведение, беше започната безпрецедентна кампания за оплюването на управляващото тогава мнозинство и в частност на Джак Изкормв… Да де, на Иван Костов исках да кажа. Обаче тая внезапна всенародна любов, която се материализира внезапно, би трябвало да накара дори и Кашпировски да се изчерви – той се трепеше толкова много, за да спечели някой и друг почитател, докато един друг човек със смесен произход само с едно телевизионно (не)явяване зомбира цял един народ. Е няма такава страна!

Само че, за съжаление, тази конкретна история си има продължение. Човекът, генериращ безсмислени фрази проправи нов път в неравното и бодливо българско политическо поле и си намери достоен заместник в лицето на настоящия президент. Въпросният пък се оказа надарен ученик, който бързо разбра, че ако иска да спечели, само трябва да не участва в предизборни студия, да не води нормална предизборна кампания, да не се среща с противниците си, да не убеждава в предимствата си… Това, което трябва да прави е всеячески да бяга дори от намек за подобни явления, инак нормални по цял свят. Вместо туй той трябва да позира с прясно и собственоръчно убит вълк с елхова клонка в муцуната, да разплаква бабички, които му целуват захласнато ръка, да открива изложби и музеи, да обещава, че ще се погрижи за моста в село Малко Нанагорнище, че ще асфалтира пътя, който река Ядливка отнесла и откъснала село Груево долище от света… В това време, който има желание, време и нерви, може да се яви в някое предизборно студио, където да иска да изтъкне с какво неговата програма е по-добра от първановата, прав му път! Междувременно народът български се нервира, че рекламите прекъсват Биг Брадъра на най-интересното, може би тъкмо когато Панайот се опитва да нарисува мустаци на заспалите тризначки…

Преди Оня десети ноември в България политика нямаше. Имаше някакви избори обаче. В тях някакви хора печелеха с невероятно мнозинство. Знам със сигурност за поне една секция, която отчете 110% успеваемост. В това време хората се радваха, че им дошъл токът и могат да изгледат поредния епизод на „Робинята Изаура” вкъщи, вместо да ходят да го гледат в квартала, който е в следващата режимна зона. Днес резултати от 110% не успяхме да завъдим, пак добре, процентите удариха четиридесетака, но не изключвам някое спонтанно хоро на финала. А народът се кефи, че има хем ток, хем Биг Брадър. Е това е живот. В тази връзка искам да попитам:
АЛОУУУ! ЩО НЯМА ПРЕДИЗБОРНА КАМПАНИЯ БЕ?! МЕН МЕ ИНТЕРЕСУВА ВСЕ ПАК КОЙ ЩЕ Е НАЧЕЛО НА СТРАНАТА МИ!

Робството:

Робството е начин на живот. Съвременните демократично устроени общества смятат робството за архаично явление, чуждо на съвременната ценностна система. Съвременните демократично устроени общества обаче не биха познали робството дори ако то цопне в чая им. Най-вероятно ще го вземат за особено досадна муха и ще го претрепят, след което ще сменят чашата. Преведено това ще рече, че с вили и факли ще изгонят този, който си позволи да ги прави на идиоти. Не бива обаче да ги съдим твърде строго – те хабер си нямат за положителните страни на робството! А този строй има такива и то много! На първо място, на робът не му се налага да се грижи за собственото си оцеляване – затова има грижа изключително господарят. Робът няма грижа за насъщния, стига да е попаднал на добър господар като нищо може да разчита даже веднъж седмично и на порция месо! Или на банани по Нова година! А ако е слушал – и вездесъщата Кока Кола… На робът му се полагат дрехи. Зависи от господаря какви и колко, известни са господари, дето нехаят за облеклото на робите си, но ако господарят ти дава месо, следователно можеш да очакваш и дрехи от него. И така нататък. Животът на роба е прост и необременен от излишни усложнения. Е да, на свободния човек може да му се види издевателство над личността порцията камшичен бой заради непослушанието, но пък точно свободният човек няма идея дали утре бъдещето няма да му поднесе фалит. Например. А и ако слушаш, може и да не ядеш бой. Щото, както добре знае робът, покорната главица сабя не я сече!

Популизмът:

В България доказано печели този, който е разбрал горепосочената истина. Както вече посочих, България е една бедна страна. Много бедна. С много бедни хора. Не гледайте мерцедесите S класа по разбитите ни улици – те и господарите от Юга са кръстосвали памуковите поля, възседнали скъпи расови жребци. България е страна, в която цените вече масово не отстъпват по нищо на европейските. Заплатите от своя страна масово настъпват към африканските. В резултат на това българинът от Симитли (да речем де) наподобява на един Гаврош, който подсмърча пред богатата витрина на луксозна сладкарница. Прилича на обикновено дете, което се облизва пред корекомските тоблерони и иска шоколадово яйце с играчка. За разлика от Гаврош обаче българинът няма да тръгне да мре, за да може и той да има достъп до сладкарницата, не! Българинът е хитър! Не него ще гръмнат на барикадата! И същият този българин, за да не загуби главата си, отива и целува ръка със сълзи на очи на всеки, който му обещае да му даде тоблерон. Да му го даде! Не да направи така, че българинът да стане способен сам да си купи тоблерон, така както това може да направи всеки нормален италианец да кажем, той му обещава, че ще му даде тоблерон! Помните ли финансовите пирамиди? Щото аз помня как от едната страна на булевард „Мария Луиза” хората ревяха пред заключената врата и си скубеха косите, защото „фараонът” изчезнал с всичките им спестявания, а от другата страна на същия булевард хората ревяха и се биеха помежду си, защото някой ги прередил на опашката и „пирамидата” тръшнала вратите си току под носа му! И обявила, че повече няма да отвори! А той не е успял да си внесе парите! И плаче, че не са му откраднали парите! Е не, нямам думи…

Робът иска наготово. Робът вярва на господаря. Господарят е по-умен от роба. Тъжно, нали? Обаче нека се върнем малко назад – какво ще рече думата „популизъм”? След бърза справка с интернет ето какво се получи:

1. Съвкупност от идейно-политически течения от радикален характер, които си поставят за цел да се ръководят от “волята на народа” и да се осъществяват преки контакти с народните маси.

2. Примитивна политическа тактика, която има за цел да заблуждава и манипулира народните маси чрез щедро раздаване на обикновено неосъществими обещания и др.;

В нашия конкретен случай, колчем стане дума за популизъм обикновено се има предвид второто и без съмнение отрицателно значение на този термин. Кой знае защо обаче, някак се получи така, че всеки, който реши да задълбае в проблемите на народа, се оказва популист. Да речем Сакскобургготски е точното отражение на т. 2. Даже си мисля, че не би било лоша идея неговата снимка да стои срещу т. 2.

Да не говорим колко майсторски заблуди и изманипулира народните маси – дори не му се наложи да им дава повече от веднъж неосъществими обещания, може дори да се класира за шампион в тази непрестижна дисциплина. Дори Хитлер е видял бая зор, да за изманипулира масите – то първо е трябвало да вкара в ред медиите, трябвало е да си има и Гьобелс и какво ли още не. Аз нашенския Гьобелс идея нямам кой е и не ща и да го знам, но пред Симеон, Хитлер пасти да яде. Що се отнася до манипулативни способности де, на Симеон дори не му се наложи да прави концлагери. Дето се вика, поне по-хуманно беше. Та как успя да стори тъй, че медиите сами да се вкарат в ред още не знам. Или, по-скоро, и това не искам да го знам. Добре, че нашият нямаше хитлеровите амбиции, а тоя, дето ги има, толкова ги и има…

Та да се върнем на популизма – смятам, че за всеки, който не е бил подлаган на лоботомия е ясно, че в България се живее зле. Сега, не говоря за качествено новите биологични видове, които като камикадзета на стероиди са надули газта на правените си по поръчка много черни возила. Говоря за нормални хора, тези, дето нямат протекции и се чудят как има хора, които получават триста лева заплата, която за тях е огромна сума пари и то само защото са от Луковит, Търговище или Провадия. В Провадия например и сервитьорка за да станеш, трябва да чакаш на опашка… Значи, или ако искаш да оживееш, трябва да забегнеш някъде, най-добре в столицата, където полуграмотни квартални уеб-дизайнерчета ще те сочат с пръст и ще те обиждат на провинция, или да изчакаш старата сервитьорка да умре, за да заемеш нейното място…

Дааа, България е страна с проблеми. Тя е бедна страна с рухнала икономика, с разрушена инфраструктура, с все по-разрушаваща се и унищожаваща се природа, с бедни граждани, които, за съжаление, вече обедняват и духовно. В България наред със социалните, културнтие, икономическите проблеми има и етнически такива. И на най-толерантната женичка, която вследствие на дългогодишния си труд й се налага понастоящем да преживява месеца с осемдесетина лева пенсия й става нещо, когато разбере, че ще й спрат тока ако не си го плати, понеже не била малцинство… И други такива. А в резултат обществото страда. В момента обаче, в който някой се появи и започне да говори за тези проблеми, да говори, не да прави друго нещо, той става популист. Популист е, защото си позволява да казва това, което всички виждат. Същият този човек обаче в даден момент забелязва, че говорейки привлича хора към себе си. Тогава вече идва и истинският популизъм – с обещанията. Обещанията общо-взето гласят: „Ако ме изберете, аз ще разреша всички проблеми, щото ги знам какви са!” На робът повече не му трябва, намерил е своя господар. Него не го интересува как се предполага господарят да разреши проблемите му, важното е, че е казал. И тоя път отива и целува неговата ръка. Пак с насълзени очи. Него не го интересува, че господарят бил имал някакво досие, някъде си. Тоблеронът ли ще гледа, или досието?!

И още нещо:

Писна ми. Просто ми писна, туй-то.

В конкретния случай, да речем, просто исках предизборна кампания бе, хора! Не ща да знам кой ще спечели Биг Брадъра, не ми пука ще намерят ли пътя до хипермаркета тези от Сървайвъра, искам да знам кой ще ми е президента! Или поне исках, щото вече знам. Но въпреки това искам да ме убедят, че този трябва да е президента! Трябва да има реклама за президенти! Трябва да има кандидат-президентски трилър, хорър, а в него да има съспенс, дори може би и екшън… Ама няма. Сега остава да им гледаме сеира на шотландците, като пропият ракия.

Advertisements

13 thoughts on “За изборите, робството, популизма и още нещо…

  1. Не трябваше да експериментирам горе 😦 Исках само да ти честитя 🙂
    Язък, че не се виждат хубавите смайлита!

  2. Стефане бе, какво се закачаш? 🙂 Според теб приятелите обясняват ли се в любов? 🙂
    Според мен не се обясняват, а само се знае (и двамата си знаят), че се харесват и обичат по такива и такива причини 🙂
    Или бъркам? Някой да ми обясни, моля.

  3. Пламък, това с „причините“ за любовта не мога да го дефинирам. Хората или си пасват (химия) или се отблъскват, а могат да са си и безразлични.

    „Любовта“ е още по-сложна за обяснение. Кратка и динамична е нормално… По-важното е според мен, какво става след първите няколко месеца. Тогава си проличава дали тези хора са един за друг (когато настъпи рутинното ежедневие). Малко или много, всичко се свежда до взаимните компромиси.

    А аз да не се правя на много знаещ защото, ако бях толкова на ясно с тези неща, нямаше да съм се развеждал 2 пъти…;)

  4. Говорех за обичта между приятели :-)Аз например имам лични причини за чувства си към Весела :-)Това лошо ли е? Ако някой ме нападне, че лъжа – винаги мога да се защитя 🙂

    Любовта между гаджета е по-различна и наистина не е лесна за обяснение 🙂 Просто нещо е, но ние хората я усложняваме 🙂

  5. Бе вас какви любови ви гонят в тая тема, дето претендирах да внася смут, сериозност, размисли и страсти в душите на хората бе? 😆 Пу, да бях знаела да се бях пренасочила да пиша либовни романи, ма на! :mrgreen:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s