Власт, отговорност, информация

  1. „Заклевам се да казвам и пиша истината, само истината и нищо друго освен истината, и да не я изкривявам по никакъв начин!
  2. Заклевам се да не представям дадено събитие едностранчиво!
  3. Заклевам се да не разпространявам информация, без да съм проверил/а по всеки достъпен ми начин нейната достоверност!“

Ето каква клетва трябва да се изисква от всеки човек, който евентуално завършва журналистически факултет, но във всеки случай е готов да грабне микрофона/камерата/бележника/лаптопа, за да се гмурне в бездната на разследванията и публикациите от всякакъв характер. Тази клетва трябва да бъде изречена в присъствието на максимален брой свидетели, да бъде дадена устно и писмено с ръка върху Библия, Коран, Талмуд или върху картон с надпис „Религията е опиум за народа“ според конкретните вярвания или убеждения на индивида, а после да бъде нотариално заверена. Защото оттам нататък нещата стават прекалено сериозни…

 

Добре, нека погледнем малко ретроспективно. За съжаление просто няма как да се пропусне досадилият от прекомерна употреба аргумент с „преди“ и „след“. Преди 10 ноември, когато с гордост от телевизионния екран и от страниците на „Работническо дело“ ни събщаваха, че сме на челно място в света по брой говеда на глава от населението, или когато научавахме, че сме първи в производството на сода каустик, ситуацията беше съвсем друга. Тогава бяхме забележително добре осведомени за палестинската интифада, за положението в ивицата Газа, за аварията в химическия завод в Севезо, Италия, но тънехме в блажено неведение относно възстановяването на Стражица след земетресението (което ако не беше разлюляло цяла България, щеше да си остане абсолютно неизвестен по нашите земи факт), относно аварията в химкомбината в Девня, бяхме забележително и щастливо неосведомени и за постчернобилските събития, а отвреме навреме плъзваше уличен слух, според който известна врачка била предсказала, че Варна щяла потъне. И някой споменаваше, че чул, че в Русе протестирали срещу сранни жълти облаци с миризма на хлор.

 

Но дойде 10 ноември и медиите се събудиха от зимния си сън. Пробуждането бе бурно, катаклизмично и продължително, подобно на тенджера под налягане със запушен предпазен вентил, оставена дълго време да къкри на котлона. Медийното братство научи известната мантра „Обществото Има Право Да Знае“ и се захвана праведно да го осведомява за всичко, което Обществото ще не ще, но Трябва Да Научи. Освен това медиите разбраха, че по света са известни като „Четвъртата власт“. Това знание ги опияни мигновено, което не е никак чудно – зер, след цял живот на сух режим те внезапно се озовават потопени в цяло езеро концентрат. Поведението им веднага става единствено правилното за подобна ситуация, тоест те се стремят да получават колкото се може повече уверения в уважение. Но колкото повече време минава, толкова, колкото и да е странно, пиянството им се задълбочава, а махмурлукът така и не идва. Те целокупно скачат и започват да се държат като ощипани госпожици всеки път, щом някой кихне дори към тях. Те си вярват. Тях не ги уважават достатъчно. Те са убедени, че свещенодействат. Всеки път, щом някой посмее да изрази недоволство, те реагират като разгневено божество, на което вярващите не му кадят достатъчно усърдно с тамяна.

 

О, разбира се не става въпрос за „всички“ медии, слава Богу има достатъчно много истински журналисти, които не се страхуват да провеждат проучвания, които пишат за безобразията на НЕК или не се боят да говорят за особеното поведение на бившия премиер с монархически корени. Но всички тези хора изчезват сред талазите назначени „журналисти“, които сервилно гледат шефа си в очите и пълнят всеотдайно страниците, телевизионните екрани и радиата с глупости. В коя друга нормална държава на първа страница на национален ежедневник предсказанието на врачката и потъналата Варна може да се появи като напълно достоверна новина?!

 

„Четвъртата власт“ се оказа, че желае само и единствено да властва. За сметка на това тя категорично отказва да повярва, че освен права си има и задължения, отговорности. На нея не й пука за задълженията и отговорностите обаче, тя иска само власт. При това е и твърде добре ориентирана, подобно на любовница, която е напълно наясно какво желае. Имаме например ситуация, при която бивш правосъден министър закрива с ръка камерата на репортер. Случката е документирана, показвана е многократно до втръсване, но каквито и положителни или отрицателни качества да е имал тоя министър, все пак всичко живо вижда, че единственото, което прави, е да закрие камерата на репортера. За тая си дързост той беше набучен на медиен кол, но ето, че имаме и друга ситуация – бившият вече председател на БОК, член на МОК и шеф на БФС бърка с ръка в пазвата на репортерка, която му взема интервю след важен мач. Репортажът директно си заслужава червената точка – Батето сластно разхожда пръсти по пищния бюст, обяснявайки как на мястото на едното зърно бил нападателят, вътре в пазвата била вратата, на мястото на другото зърно бил защитникът… Какво стана след това? Как реагира оскверненото и пипано на непозволени места медийно братство? По същия начин, както когато Коста Цонев заяви на млада репортерка от национална медия, че би желал тя да го държи за … нали.

 

Това въведение накратко излюстрира морала на хората, които се разхождат с метафорични щитове, на които е изписано с големи светещи букви „ДЖУРНАЛИСТ“. Папаращината у нас не вирее само в благоприятните за тази цел среди на т. нар. „жълта преса“. За съжаление тя е твърде повсеместна. И така ние продължаваме да знаем, че въпреки дето в момента не сме на първо място в света по производство на сода каустик, жизненият ни стандарт главоломно расте. Безработицата спада. БВП отбелязва световни рекорди и постоянно от де що международни финансови институции има, ни хвалят. Е, отвреме-навреме се чува по някоя смутолевена критика, ама то без толкова не може, колкото да не ни ловят уроки. Добре обаче, може ли един въпрос? В кое точно пространствено-времево измерение се намират българските медии? Обективните и безпристрастни български медии, чийто представителки очевидно нямат нищо против да им се бърка публично из пазвите, тези медии, които не вдигат пушилка до небето, а отразяват под линия събития като това, че споменатият вече Коста Цонев се осмелява да протестира, че на него 900 лева месечно не му стигат дори за храна на кучетата? Тези медии, които гузно мълчат стане ли дума за царските имоти, но предават директно сватбата на царската щерка? Тези медии, които удобно забравиха за това, че група министри от не съвсем бившия кабинет се разхождаха на една яхта с един от тези, които в момента усърдно запълват хрониката на простреляните „бизнесмени“? О, да, тези „медии“ наистина държат народа информиран, спор няма. Народът се събужда сутрин, хваща вестника и се оказва удивително добре запознат със следните събития: от първа страница научава, че наш водещ сеизмолог прогнозира голямо земетресение по оста София-Благоевград-Петрич, което щяло да е от 8-ма степен по Рихтер, да убие 60 000 души и можело да стане както всеки миг, така и след десетилетия.

 

Сеизмологът търси някаква известност, добре, това не оправдава факта, че вместо да съобщи за „откритието“ си директно на правителството или в Гражданска защита да речем, той търси медийна слава. А кое оправдава медиите, които целокупно му предоставят трибуна и никой не се сеща как ли се чувства човекът, който научава за възможността всеки миг да загине от земетресение измежду новините за тройното убийство в с. Търнокопене примерно, за разчленения труп от трета страница и докладът, че всеки втори българин е потенциално неизлечимо болен. „Четвъртата власт“ има й отговорности, както вече бе казано. Това е бреме, от което с удоволствие би се отървала, ако можеше, но трябва най-сетне да разбере, че месиянската й същност не я свобожава от задълженията й! С какво са заслужили варненци огромното заглавие с черни букви „ЦУНАМИ В ЧЕРНО МОРЕ!“ на първа страница? Нима човекът с триста лева заплата (ако има късмет), с безработна съпруга и момченце във втори клас трябва силово да узнае, че ако в Черно море вземе, че стане земетресение от 9-та степен по Рихтер (което можело все някога да се случи), родният му град ще бъде унищожен от приливната вълна?! Какво точно се очаква от него да направи? Какво би могъл да направи?! Освен, разбира се, да емигрира в някоя доказано неземетръсна зона и да се надява, че гигантски метеорит няма да разпори небето и да падне в двора на къщата му…

 

Да, работата на медиите е да информират. Работата им е да осведомяват. Работата им е да довеждат до знанието на обществото различни щекотливи въпроси. Това, което твърдо не им е работата, но към което те усърдно се стремят, е да не позволяват пробутването на „сензационни“ материали, касаещи Армагедон и Последните дни, а после да се измъкват с „Обществото Има Право Да Знае“.!

 

Не беше ли задължение на медиите да информират, прочие? О, да, забравихме, че „Четвъртата власт“ няма никакви задължения, по подобие на всички останали власти в китната ни държава тя има само и единствено права. Така например медиите твърде избирателно ни заливат с черна хроника за всевъзможни предстоящи катаклизми от всякакъв характер, но за сметка на това учудващо малко се занимават със сделките за магистрала „Тракия“, бързо бяха забравени „подвизите“ на Ревизоро, за хотелите по Черноморието на Милен Велчев се споменава само маргинално, много малко са журналистите, които си позволяват да поемат кампания срещу несправедливите цени на тока и парното… Всички тези неща биват споменавани отвреме-навреме, но неизбежно се давят в морето информация за всевъзможни настъпващи Армагедони, за ужасяващи престъпления с участието на вейдъра Костов и за какви ли не още глупости…

 

И така, бомбардиран от информации, касаещи промяната на магнитното поле на Земята, разширяването на озоновата дупка, предстоящото цунами по черноморието и още по-предстоящия гибелен земетръс по оста София-Благоевград-Петрич, още по-студената и свирепа от миналогодишната зима, която ще ни сполети, настъпващия с гол в ръката нож птичи грип и цената на алтернативното свинско, която у нас е по-висока отколкото във Франция, всички тези „новини“, които гарнират по-дребните проблеми от ежедневието като „как да успея да си платя тока, водата, телефона и лекарствата, да купя тетрадка на детето и нови обувки, щото старите вече са му малки и да ни останат и пари за ядене“, човек рано или късно почва да си говори сам. Но медиите не се предават! Те са оцелели въпреки побоите, които бивши министри са нанасяли по обективите на камерите им, че сега ще се предадат пред един птичи грип ли? Ами те хората сигурно са забравили вече за испанския грип, я да им припомним! И от първите страници на вестници започва отново нямащият милост поток информация:

 

„Бе намерено мъртво врабче на Цариградско шосе. То е отнесено за изследване, което да установи дали не е жертва на птичи грип. Американски експерти преценяват, че пандемията от тази болест днес би била сходна с тази от испанския грип през 1918 година. Тогава са починали около 50 млн. души…“ и т.н. и т.н…Става дума за грипа, просто щото напук на жежкото циганско лято зимата настъпва. А със зимата идват нейните верни спътници Настинка и Грип. Хайде да се обзаложим, че скоро ще излезе информация, според която грипът, който ще ни навести тая година, може да предизвика невиждани до този миг усложнения и ще ни поваля както моторна косачка – райграс!

 

Обществото наистина има право да знае – това е нещо, което никой разумен човек не оспорва. Но именно разковничето е в „има право“. Обществото не е длъжно да знае нещо, което просто не иска да узнава! На обществото не му пука, че в Черно море можело да се завъди цунами! Обществото ни не е съставено от преситени от живота хора, които са толкова лишени от проблеми, че медиите самарянски да се захващат да го издърпат от розовия сън, в който то си живее!

 

Колко медийни представители са излизали наскоро от измерението си? Виждали ли са хората по улиците по друг начин, освен като потенциална жертва в потенциален инцидент? Броили ли са усмихнатите лица, високо вдигнатите глави, дето ги няма? Българинът е със смазано самочувствие, той живее в среда, в която животът му е заплашен на всяка крачка – зад всеки ъгъл го дебнат грипове, земетресения, инфекции, цунамита, инфаркти, а съвсем между другото и джигити в луксозни коли, които често палаво се стрелят помежду си. Понеже на българина не му стигат цените на тока, на елементарните хранителни продукти, на дрехите, на лекарствата, над него трябва да бъде издевателствано по всевъзможни начини. Той трябва, явно, да бъде държан в системен страх, да е на границата на параноята и да няма никакво самочувствие. Един Господ знае само кому е нужно това и какво преверзно удоволствие изпитват от това хората, отоговорни за необявената война, която водят срещу народа ни! Но меко казано странното поведение на „Четвъртата власт“ си има обяснение – толкова по-лесно е да засипваш хората с „екслузивни“ новини за предстоящи падащи метеорити например, вместо да се хванеш да разнищваш корупцията по високите етажи на властта, да се интересуваш от гигантските, строящи се в момента хотели-Годзили по Черноморието, съперничещи на Бурж ал Араб, да се заинтересуваш защо след като цените в България вече стигнаха, че по много показатели и задминаха европейските, заплатите на огромна част от хората гонят африканските… Защо да говорят за това какви ги върши в момента Станишев (този ни е министър-председател в момента, да напомня). Защото то е като да искаш сметка от Батето за осквернената си пазва, да се обидиш на Цонев за предложението му, отправено в ефир, да откажеш да предаваш сватбата на премиерско-царската щерка по националната телевизия и да сипеш дитирамби за невероятната й алтруистична постъпка да дари роклята си в Националния Исторически музей! Да не обърнеш внимание на това, че един журналист бива набит от охраната й на летище „София“ при едно от посещенията й в страната…

 

Вместо това отвсякъде ни дебне светлия лик на Бат’Бойко. Бат’Бойко е най-неориентираната твар в политическата ни система. Господи, такава безпомощност лъха от това напомпано със стероиди детенце, че чак събужда майчински чувства и неистово желание да бъде защитаван напук на всяка пакост, която върши. Ама не, вижте, моля ви! „Ще правя партия/няма пък да правя партия/ама пък ще правя партия… Обаче аз съм десен/ляв/десен/ляв/алтернативно-десен/алтернативно-ляв/десен/ляв/лесен… Опа! Ще се кандидатирам за президент/няма пък да се кандидатирам/ама ще се кандидатирам бе/ама пък няма да се кандидатирам/най-добре да бегам да плейна един тенис аз…“ Във всяко едно нормално демократично общество абсурдното поведение на системно удряна по главата холивудска звезда от третокачествени екшъни, щеше да стане за посмешище. Щеше да стане известен като Човекът, на Който Космосът му е Крив…

 

Бе такива ми ти работи.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s