Продукти:

250 гр. ръжено пълнозърнесто брашно (в моя случай производител ЕТ ТИТ – Теньо Тенев от Камено, Бургаско)

250 гр. пшенично брашно тип 500

250 мл айран, приготвен от 100 мл. кисело мляко и 150 мл вода

1 яйце

1 с.л. кафява захар

1 пълна ч. л. сол

1/4 кубче жива мая

3 с. л. зехтин

Приготовление:

Айранът се загрява колкото лекинко да напарва на пръста. Примерно 37 градуса. Яйцето се разбива добре със захарта, докато побелее. Добавя се към айрана. Добавя се солта, а после и маята, която много хубаво се разтваря в сместа. Прибавяме и зехтина.

Пресяваме и размесваме добре двата вида брашно. Слагаме в машина първо течността, а после брашното и нагласяме на програма „пълнозърнест хляб“, 750 гр., средно препечен.

Не става толкова бухнал хляб като белия, но най-сетне уподобих вкуса на оня любим мой ръжен хляб от детството, от който дядо винаги ми отчупваше топлото крайче, когато го донесеше от фурната.

Предварително се извинявам за острия си тон, но повярвайте, наистина ми дойде до гуша.

Разбирате ли, изградила съм си някаква стратегия да вървя и да гледам само и единствено в краката си, което ми носи двойна полза – хем по този начин вероятността кракът ми да пропадне в разхлабена плочка е значително по-малък, хем не забелязвам обстановката около себе си.

Само че наистина всяко нещо си има граници.

На всички е ясно, че Варна има шанс да стане културна столица на Европа единствено ако всички други кандидати пострадат при катаклизъм и не дай си Боже бъдат заличени от лицето на Земята, но наред с това у мен започва да се затвърждава смътното впечатление, че крайната цел на упражнението е всъщност градът да се превърне трайно и необратимо в долнопробно гето.

Живея на центъра, на улица „Панайот Волов“. Постепенно започнах да свиквам с идеята, че и пет сантиметра снежна покривка са достатъчно условие, за да се забави сметоизвозването със седмица. Свикнах с разбитите тротоари, липсващия асфалт и обстановката, която може да се опише като „Кербала след бомбардировки и преминал наскоро циклон“. Но понякога на човек, колкото и непукист да си вярва, че е станал, му пада пердето.

Допреди близо три месеца на ъгъла между улиците  “Панайот Волов“ и „Велико Христов“ съжителствахме с някакъв теч – вероятно спукана тръба или нещо подобно. Точно обмислях идеята да се опитам да развъдя шарани в образувалото се блато на възраст година и нещо, когато от ВиК изненадаха целия квартал, дойдоха и отстраниха теча. За съжаление с него отстраниха и част от малкото останал непокътнат асфалт в гетото. След като поправиха тръбата, работниците се ограничиха да хвърлят няколко лопати пясък в така образувалия се кратер и си тръгнаха. For good.

Мисълта ми е, има ли шанс това да се поправи до края на 2012-та, за да посрещнем каквото там ни очаква според маите, с прилежно асфалтирана улица, или да инвестираме в гумени ботуши?

P.S.

Прилагам снимки от мястото на събитието.

–

Весела Ангелова

Гостува ми in2h20.

Дошло ли е времето за първото правителство от български блогъри? Те са красноречиви и ангажирани, често се прехранват от интересите си. Те живеят в мрежи от контакти и трябва да познават съвремието, в което оперират.

В общият случай имат заявена гражданска позиция и не практикуват автоцензура. Отношението им към традиционните медии еволюира в посока зачитане на индивидуалните свободи. Трябва ли да дадем шанс на комуникатори с критичен поглед върху модерното и сивото в ежедневието, които да решават вместо нас? Може ли нещо толкова важнo, каквото е образованието и възпитанието на децата, да се довери на младите?

Опитите групата да бъде описана като хомогенна и обединена около нещо, започват и завършват с България. Те декларират как настоящата ситуация трябва да се трансформира в нрави и ценности ’2012. Блогърите си вземат правото да коригират официалната обществена картина с конкретни примери за лична инициатива, споделен опит и добри практики. Да списваш блог е лична дисциплина, а не позиция на страничен наблюдател. Те трябва да поддържат езикова хигиена. Възможно ли е да надраснеш личния си интерес, да платиш с частната си територия в името на нещо по-голямо ? Осъществимо ли е да не се оплетеш в гледната си точка и да култивираш търпение за изслушване на всички въвлечени страни? Защо ни е власт на идеи, проспекти и инициативи, ориентирани в Европейско бъдеще? Време ли е, като тях – представители на една динамична общност, посветена на технологиите, да вземем участие в съвремието си?

Те не са партия, а букет от вярвания и заблуди – като нас, остaналите. Нямат си официоз, инвеститор и се кълнат в абстрактни технически решения. Точно като останалите се срамуват от популисти, не практикуват политическа коректност и са винаги на линия – за критики и похвали. Но могат ли да вдигнат завесата на пренебрежението и да изчистят образа на страната от Могилино, синтетичния наркотик и публичните разстрели без осъдени? Как ще гарантират сигурността за слабите, болните, самотните или необразованите? Виждаме ли липсващото красиво? Взираме ли се в обикновения ден на обикновения човек, гледаме ли между мислите, четем ли между редовете, капсулирали времето? Ще могат ли да мислят високо, както си мечтаем държавниците ни да можеха да правят? Ще успеят ли да се сработят и да стигнат до съгласие за националното добруване?

Като читател с очаквания, днес ще ги потърся за решения, от които утре да не ни се налага да се срамуваме пред децата, семействотo,  приятелите, колегите и общността. И аз като вас търся качество в заобикалящото ме и ще ви запитам: имате ли готовност и смелост да ми го доставите?

В същата статия от дадения линк четем още:

„Стойчо разказа всичко – как се е зародила идеята и защо са решили да отвлекат Мирослава. Тя е била по-удобна, защото има предвидимо ежедневие. Следили са я дълго време, тъй като повече от месец не е ходила на тренировки. Стойчо разказа как са я нападнали и какво е станало след това. [...] (Мирослава) е оказала съпротива при нападението. Стойчо каза, че не са били наясно, че тя е тренирала свободни боеве. Била е много добра на терен…“

Някак не мога да не запитам кой ще разследва самите разследващи. Все едно, дотук нещата са горе-долу разбираеми.

2. Според полицията няма похитители и никой не иска откуп, момичето е избягало в Германия.

3. Два месеца по-късно… Премиерът ни рисува с гогенов замах следните събития: Налице са двама задържани, които изповядват, че са убили пленницата си и водят полицията на мястото, където са я заровили. На мястото започват изкопни работи с помощта на тежка техника, но в крайна сметка тялото бива изровено от куче на Червения кръст. Премиерът, министърът на МВР и директорът на РДВР-Перник от два месеца работят по случая („Два месеца работихме заедно с министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов и с директора на РДВР-Перник за разкриването на убийците на Мирослава от Перник“). Последната нощ даже премиерът толкова се отдал на случая, че чак не бил спал. Оказало се, че още както са подозирали от самото начало, момичето не било избягало, а е било похитено, като в това са замесени най-близките й, които искали пари. („Така, както и предполагах, то е с фатален край и най-близки хора там са искали да вземат пари. Това момиче още същата вечер са го удушили, но вече ги задържахме.„) Така че семейството трябва да се извини на МВР, задето го било охулило.

Оттук насетне събитията навлизат в сферата на сюрреализма и започват да приличат на филм по сценарий на Йонеско, преработен и заснет от Алмодовар в тежка депресия.

Набеденият за убиец на Мирослава, Стойчо Петров, се самоубива при меко казано странни обстоятелства, обяснени с епидемията от хронична умора, върлуваща из МВР и ГДБОП. Според директора на Института по психология на МВР Неделчо Стойчев, именно този Чочо бил убиецът. Съмнения по този въпрос няма, и полиграфът го бил доказал. Според шефа на ГДБОП пък, Станимир Флоров, вихрещ се два дена по-късно при Карбовски, Стойчо Петров не е минавал през полиграф… Но инак престъпниците са двама – Стойчо и Марио. Марио бил съучастник. Докато се разпитвали и се изяснявали, въпросният убиец (Стойчо) станал защитен свидетел.  Все едно, за да разберем какво все пак е ставало, вече ще ни трябва медиум… Защитеният свидетел е заведен във вече обискирания апартамент с цел повторен обиск. Там заглавичкал уморените си пазачи и се гръмнал с предварително скрит в тайник пистолет…

Колкото до другия задържан от премиера и компания (инак не е ясно как трябва да се тълкуват думите „вече ги задържахме“), ами той се оказва, че не е точно задържан, а предвидливо е започнал да чува гласове от Космоса, поради което понастоящем отлежава в лудницата…

Мотивите за отвличането да кажем, че са ясни – пари. Мотивите за убийството ги знае само покойният. Мотивите за самоубийството не е ясно знаят ли се. Според Неделчо Стойчев убийците са мислели, че един телефонен разговор и едно писмо щели да са достатъчни, за да вземат парите. Не се сетили, че хората ще искат доказателства, че Мирослава е жива, а освен това Чочо нямал пари да я гледа и затова я убили. А после той се самоубил, защото не можал да преживее провала си или нещо такова.

Стойчо, между другото, е бил шофьор на гаджето на сестрата на Мирослава, от когото престъпният тандем се е  надявал да вземе пари. Но той/те не отвлича/т „милионера“, отвличат сестрата на гаджето му…

Като стана дума за телефонния разговор.

Според Неделчо Стойчев това, че Мирослава се е обадила лично на сестра си показвало, че похитителите са аматьори и че между тях и жертвата е имало доверие, защото първо, че въобще й позволили да говори по телефона и второ, тя спокойно е можела да каже на сестра си „намирам се еди-къде си или отвлече ме еди-кой си“, но тъй като им имала доверие, взела, че не казала. Това го твърди директорът на института по психология към МВР, да напомня. Едва ли има нужда да се коментира.

МВР през цялото време обгрижвало родителите, но водено от професионални съображения не се сетило да работи съвместно с тях за откриването на дъщеря им. Вместо това, докато угаждало на прищевките им да се подлагат разнообразни хора на детектора на лъжата, ги убеждавало, че Мирослава е някъде в Германия. Това било с цел да объркат престъпниците, разбира се. Приказките, че майката била алкохоличка, а бащата – някакъв пропаднал тип, не е ясно кого са целели да объркат.

Но това не е всичко. Тази сутрин (14 януари 2012 г.) министър Цветанов от ефира на ТВ7 заяви, че извършителят на физическото убийство не е Чочо, а другият члена на тандема – Марио. Именно затова самоубитият… ааа, самоубиецът де, бил защитен свидетел.

Истината, както ми се струва, явно пладнува някъде в близост до някоя картофена нива.

Все пак много ми се иска поредната случка от нашата китна психиатрия да не потъне в плаващите пясъци, погълнали всяка изцепка на Голямата уста и верните Му другари. Ама сигурно няма да ми се сбъдне желанието.

Чувствам се объркана.

Спрете Земята, моля. Искам да сляза.

Доколкото успях да схвана, ако човек има репродуктивни проблеми, то той трябва не да ходи на лекар, а да се моли на Господ и Богородица. Като пример за хора, станали родители в зряла възраст и след усърдни молитви бяха дадени познати на госпожа Панайотова, които се молили на точно определена икона на Богородица, както и Йоаким и Анна – родителите на самата Богородица, а също и Захарий и Елисавета – родителите на св. Йоан Кръстител. Също така следвало да се поучим на смирение и от Йов – главният герой в твърде дуалистичната по характер библейска притча, която всъщност е истинска история. Ако, не дай си Боже, се поболеем от нещо друго, дето не е стерилитет, тогава вече можем да търсим медицинска помощ, защото в тези случаи лекарите не си играели с душата на човека…

Както се казва, честита Нова година и на синодалните старци. Той пловдивският Николай няма да е сам де…

Не знам какво точно цели БПЦ с подобни действия и изказвания. Вероятно се опитва да постави паството си в позицията на Йов, за да провери дали накрая ще му остане вярно. Това би било доста притеснително, защото ако случаят е такъв, то тогава БПЦ се мисли за Господ. Но все едно. Цялата тази ситуация е абсурдна, та чак сюрреалистична. А пък аз продължавам да се чувствам объркана. Нали съвсем наскоро посрещнахме 2012-та година?

Edit:
Сега разбирам, че част от хората, които дадоха всичко от себе си, за да превърнат безбожието в религия, в момента дават всичко от себе си, за да защитават светия синод. Наистина не разбирам.

Продукти (за 750 гр. хляб):

250 мл. айран

1 яйце

1 ч. л. сол

1 ч. л. кафява захар

2 с. л. олио

1/4 кубче мая

500 гр. брашно (София Мел)

Приготовление:

Течните съставки се разбиват много добре и се сгряват на котлона при непрекъснато бъркане, колкото да топли на пръста на ръката. Маята се разтваря. Сместа се изсипва в машината, добавя се брашното (трябва да е пресято), наглася се на програма 1 (основен хляб), наглася се размерът да е 750 гр., а коричката – средно изпечена. И след два часа и петдесет минути имаме великолепен хляб!

Напоследък никак не ми се пише. То ако тръгна, хич няма да се получи забавна публикация. А инак сега всеки ден, всеки час, навсякъде има мат’риял. Не като да няма. Достатъчно е човек да прочете/чуе поредното изказване на Булгарбаши, за да се зачуди в коя вселена е попаднал. Все едно.

Но днес някак ми се прищя да изкоментирам следното приникновение на председателя на БСК Божидар Данев, в чиято глава се родила брилянтната идея „избягалите висшисти“ да връщат парите за образование. Четете тук.

Гениално. Навремето робовладелците са осакатявали и/или оковавали робите си, за да не им бягат. Това предложение, няма как да не отбележа, е далеч по-хуманно. Остава въпросът кой е тоя идиот, дето бяга от хубавото и драпа към лошото. Честно казано, ако бях на мястото на Данев, щях да стимулирам подобни елементи да се махат, че да си останем само с хубавия материал, вместо да се чудя как да ги спра.

Говорейки си за идиоти тутакси се сещам за работодатели, които се стремят да задържат качествения си персонал посредством рестрикции, заплахи и ограничения.

Значи, да споделя под секрет с БСК и с частност с Данев, че ако успеят да бръкнат в джоба и на един „избягал висшист“, то той най-вероятно е завършил тутраканския филиал на пернишкия университет, така че и без това от него няма Бог знае каква полза. Но пък от друга страна подобен мат’риял едва ли ще хукне по чужбините за нещо друго, освен да мие чинии, така че при всички случаи сме на печалба.

А бе я…

При откриването на находката премиерът на република България Бойко Борисов изяви желание мощите да бъдат преместени в София и положени в специално изградено за тях място в строящото се метро. По непотвърдени данни намерението му е било възпряно от и. д. проф. Божидар Димитров, който успял да разчете анекса към папируса от поречието на Нил, написан на древен созополски диалект. Твърди се, че това е люта клетва, която на съвременен език би звучала примерно така: „И нека тоя, който покоя ми наруши, в ложето му да открият онуй, що жените под дрехите си носят и Хасан да го зоват“.

Находката обаче заплашва да обърне догмите в историята и религията с хастара наопаки, но възражда шансовете Варна да стане европейска столица на културата някога в необозримото бъдеще. Проф. Ахтополлиев получи разрешение от премиера да продължи проучвателните дейности в района до откриването на Ковчега на Завета Господен, сандалите на апостол Петър, вградени в храмова стена от пети век пр. Хр., както и евангелие, писано от самия Иисус Христос, в което категорично се посочва, че по план е предвидено Рим да се намира в София.

Събитията вдъхновиха музейните специалисти от Музея на Мозайките в Девня, който от години се крепи на добра воля и на нежеланието на гравитацията да се занимава с него. Хората са започнали работа по европейски проект, включващ намирането на още един череп на Св. Йоан Кръстител, с което да успеят да заредят нафта, че да има с какво да отопляват обекта през зимата.

В тази връзка пред Общото събрание на европейските археолози, състояло се в Созопол, премиерът Борисов недвусмислено заяви:

„Така е. Аз и на Дянков съм му казал, че пари за култура има. Само че ето на, баба ми навремето, когато й се налагаше да си подпомогне нещо бюджета, хване кирката и лопатата и почва да копа като Цецо (министърът на вътрешните работи на републиката. Бел. ред.) с багера. Един ден ще открие фараон в саркофаг, друг път се е случвало и на Светия Граал да се натъкне, но тези неща стават само с труд и постоянство, а не като всеки да иска, ама да не дава. Пари за култура има, вижте само гробниците в метрото и ще се убедите. С ей тези две ръце съм ги изкопал тези гробници. И Роската (новият президент на републиката. Бел. ред.) и той е копал. Веднъж дори изкопа черепа, с който Крум е пил вино от оня, дето сигурно е бил нещо на Папандреу роднина, а сега ще го излъскаме и ще го сложиме още в началото на метрото да знаят кога влизат, че докато ние сме строели пирамиди, егитпяните още са се гонели с камъне и дърве из пустинята!“

Думата поиска и министърът на културата Вежди Рашидов, но премиерът го извини, като каза: „Напоследък Вежди нещо е прегракнал и дори да говори, нема му разберете. Затова може да го напише тука, пък ще помолиме Монката (министърът на финансите, Бел. ред.) да го прочете пред всички“. Сергей Игнатов напусна високия форум под претекст, че все някъде по света било 17 часа.

Мисията е изпълнена!