Честит имен ден на всички, които носят името на Свети Георги Победоносец. Дай Боже и на нашата улица най-сетне да изгрее слънце!

Браво на Томата! Разкърти всичко снощи! \m/

Да сте живи и здрави всички, да ви се паднат само борци, да са ви вкусни козунаците и да ви е сладък животът!

Ето ви едно красиво пожелание, което си открих в един руски блог:

“Добрый день, дамы и господа!

Верующие вы или нет - не суть важно… Вера - это Надежда на Любовь…

С праздником Пасхи вас - циничных атеистов и натур истинно религиозных, ибо и то, и другое достойно уважения…

Небеса создали нас разными - у всех свои задачи, проблемы, свои успехи и свои тараканы в башке…

Это все неважно, ибо все мы остаемся самими собой лишь тогда, когда признаем такое же Право быть собой и за кем угодно еще…”

Красиво е!

И в добавка, това, което написа днес един приятел. Същия, с който преди две години намерихме мойто коте Анджелка

Христос Воскресе! Понеже това е най-светлият празник в живота на всеки християнин, нека му отделя малко време. Ако ви се чете може да ме изтраете.

Небесният огън. Наричан последното чудо на земята, той е една от прастарите традиции на православното християнство, едно чудо, наистина като такова, ако не заради божествен произход, то заради начина, по който влияе на хората.

1. Преданието е, че всяка година от небесата се спуска огън, който се разпалва за секунда две в една ниша близо до Йерусалим. Интересният момент от преданието е, че той се явява само на православни свещеници. Когато веднъж арменският и католическият епископ заключили пътя към храма, в който е тази пещера, огънят избликнал от колоните в преддверието и пак запалил канделабъра на православният епископ.

2. Истината е някъде там. Винаги ми се е искало да вярвам, че небесният огън е истина и смятам, че щом в сърцата си хората го приемат като истина, значи е такава. Все едно де…..
Всяка година в едно и също време йерусалимският епископ влиза със свещ в тази пещеричка (която бтв цяла година е херметически запечатана с восък и прочее), като в миналото го е правил гол, за да докаже, че не внася огниво вътре. Какво точно става вътре не се знае, а и учени не са допускани да правят подробни изследвания…… но свещенослужителят излиза от там с горяща свещ в ръка и започва да разпалва свещите на представителите на всяка една православна църква, а след това и на тълпата поклонници и по този начин това малко пламъче, предавайки се от свещ на свещ преминава целият свят.

И именно ТОВА е чудото. Не нещо друго, ами как едно пламъче наистина обикаля целия свят и, носейки топлината на вярата, сгрява сърцата на вярващите. И затова твърдя, че човек без вяра е тъжен човек. Това малко пламъче, независимо божествен ли му е произхода, или изхожда от запалката на дядо владика - има ли значение? Важното е, че то носи вяра на хората. Независимо дали в Бог, дали в тях самите, дали в магията на живота, дали в утрешния мармалад…….

Проблемът с хората днес е че са станали буквояди и дребнави материалисти. И благодарение на тези си две много чудати и далечни ми въплъщения те винаги дълбаят във видимото и никога не се опитват да достигнат до невидимото и реално значимото.
Изказвания от сорта на “Ми аз не съм го видял да възкръсва!” намирам за крайно пошли и лишени от съдържание и смисъл. По дяволите! Защо всички винаги задълбават в материалното и никога във духовното? НУЖНО ли е да е възкръснал наистина? Не. Нужна е вярата в символиката на възкресението. Хората вече спокойно деля на три равнища - невярващите, обявилите се за атеисти, които, затънали в буквализма не могат да се докоснат до вярата в нещо духовно и не го могат именно защото дребнаво се хващат за дребните детайли, за материалните такива, пренебрегвайки духовното им значение - а Възкресението е ГЛАВНО духовно, и после материално, плътно. Тези хора имат това си право, разбира се, и ако животът им харесва без вяра и без други измерения - това си е ТЕХНИЯТ избор и аз мога само да се съглася с него, все пак и те са хора като мен със свободата сами да търсят най-подходящото за себе си. Лошото е, че има и такива, които без елементарно чувство за такт ръсят обиди спрямо вярващите, и често пъти дори не го осъзнават. Един вид “Аз не вярвам, че некой си там е възкръснал (или иначе казано абе вие сте банда лумпени) ма честит ви празник.”

 

И други такива люде мога да назова. Пичове, разбирам, че празникът не ви трогва - с това съм ОК, всеки си има правото. Не забравяйте обаче, че има и хора, за които Възкресение Христово е нещо повече от муане на козунаци и чукане с яйца. И така както тия хора не ви нападат с викове “Неверници!”, айде ако обичате и вие не ги обиждайте. Ако не ви харесва празника и отношението на остатъка към него - ми не се качвайте във въпросните топици, не пишете или прочее. Не че някой се е обидил, но просто е проява на лош вкус. А има хора, дето претендират за него пък какво накрая…….

Символиката на Великден е в прераждането, във възкресението на духа. И затова е и празника, затова са и яйцата . за да ни подсещат, че е хубаво веднъж годишно вътре в себе си да възкръсва духа ни - може да не е с вяра в Христос, важното е да обновиш самия себе си. Да си дадеш равносметка за досегашния ти курс и ако се налага да обърнеш кораба в друга посока, за да хванеш свежия вятър. Да възкръснеш за вечен живот. И ако всяка година по един или друг начин човек успее да “възкръсне” - да се отърве от стара омраза, от болка, от тревога, да възродиш любовта към половинката до теб, да преродиш силите си за още преследване на мечти - ето това Е СМИСЪЛЪТ НА ПРАЗНИКА. Смисълът за мен. Всеки може да си открие вътре различен смисъл.

Няма значение. Зная, че на думи е лесно. И на дела е лесно, повярвайте ми. Просто трябва да го поискаш. А искането….. е, свободната воля си е всекиму за него.

Воистину воскресе!
Бъдете щастливи. Благословията ми (доколкото изобщо имам право да благославям), а надявам се и Неговата, в когото АЗ вярвам, дори и вие да не, ще бъде винаги над вас.

Да докладвам. Купих си бели яйчица. От “Пикадили”, имаше много. Водят се “яйца от свободни кокошки”, хехе Купих си и боички. Купих си и пъдпъдъчи яйчица! Днеска, живот и здраве, ще боядисвам! Купила съм си и мая за козунаците. Възнамерявам да се сдобия и с един австралийски шираз за Великден. Предния път страшно ми хареса това вино! А! Стафиди! Да не забравя да купя стафиди за козунаците! Бе изобщо понякога животът е хубав!

Рецепта на деня:

Козунаци

Ей това ситното ми напълни душата снощи

Взе да става все по-забавно.

След като седалищните части на Румен Петков най-сетне освободиха уютното министерско кресло, най-връхната точка на тялото му, известна още и като глава, ще се заеме с воденето на преговори за състава на ремонтирания кабинет. Дали има нещо нередно в това? А, що бе, що да е нередно? Нали сме статисти в боливудската продукция “Алиса в Страната на Абсурдите”?

В същото време панайотките, които напуснаха НДСВ, несъгласни с коалицията на партията си с БСП, както и поради непреодолими политически различия с червените, предлагат на Станишев ако НДСВ не му вържат за новия кабинет, те да му помогнат с каквото могат. Бла. Ми no comment.

След раковото заболяване “незнам”, метастазирало из всички кътчета на съвременната българска граматика, напослед се е появил нов тумор. Става дума за явлението “Й”.

За “незнам” все пак има някакво обяснение. Хората, поставили рекорд в овчарския скок и по този начин прелетели над повечето уроци по български език и литература, имат известно оправдание да не знаят как се изписва отрицателната форма на произволно избран глагол. С други думи човек изговаря по един и същи начин “не знам” и “незнам” и когато му се наложи да го изпише, трябва да прибегне до граматичните си познания. Ако с такива не разполага, те ти го и добилото широка популярност напоследък “незнам”, придружено от “неискам”, “немога”, “нехаресвам”, вървящо ръка за ръка със сума ти още свои братовчеди.

За “Й” обаче липсва каквото и да било обяснение. Например слухово има доста голяма разлика между “полицай“ и “полицаи“. Как тогава, дявол да го вземе, се раждат бисери като “искам дазнам кой полицай са били там!”?! “Дазнам” е братовчед по съребрена линия на “незнам”, там работата е ясна. Но “кой полицай са били там” е творение, което би могло да се припише на зимбабвийски студент по медицина, започващ първия си семестър в България. Кой е тоя самобитен народен гений, който е родил гениалното прозрение, че формата за множествено число се получава, като накрая на думата се прибави вездесъщото “й”?! А? Познава ли го някой? Много искам да си поговоря с този човек. Това, да не можеш да различиш гласната “и” от полугласната “й” и съответно да прецениш кога се използва едното и кога другото, е просто някакъв абсурд.

Примерно, знаете ли, че множествената форма на “боя” е “бой”? Ако не знаете, да се научите, че като ви питат следващия път, да не се изложите. По същия начин вече е правилно да се пише и изговаря “резолюций”. Една резолюция и много резолюций. Или еврей. Да не говорим за евъргрийна змия - змий. Много ми харесва думата змий. Спомням си, че като бях малка, питах нашите дали мъжът на змията е змий и те много се смяха. Да им се чуди човек. А ето ти нá дума с двустранно приложение. Змийът е хем мъжка змия, хем са много зми… Щях да напиша “змии”, но ще се поправя на “змийове”. Значи, много женски змии (с извинение) са змий, змий също вероятно е и мъжка змия, а много мъжки змии (да ме простите) са змийове. Хубава дума е това “змий”.

Разбира се, новата граматика си върви заедно с някои, ох, извинете, с някой минуси. Говоря за полицая от началото на статията. Ако за думата “статия” няма особени съмнения, тоест “статия” е женската статия, “статий” са много женски… статии, като обаче е логично думата “статий” да е също и мъжка статия, поради което много мъжки ст… статии вероятно са “статийове”, какво тогава правим с “полицай”? Това е дума, която по рождение си е в множествено число. Като “сценарий” например. Как ще обясним, че имаме предвид един или много полицай? Например ако човек каже “видях полицай”, това какво означава? Колко полицайове е видял човекът? Един или много такива? Как хубаво звучи “Кой са тези полицай?”, нали? Прелест просто. Почти колкото “Петър Петров е автор на един сценарий, Светослав Светославов - на два, а Стоян Стоянов е написал четири сценарий”. Гениално изречение. Ма как ми дойде на ума просто! Направо съм гений! Много гений дори! Осем гений не могат да се сравняват с моя гений!

Това обаче не е всичко. “Й” настъпва бавно, но за сметка на това окончателно. Така например безличното “наистина” напоследък все по-често се обогатява с байраче и започва да се трансформира в “найстина”. Няма съмнение, че произлиза от “йстина”. И тъй като народният гений (един гений в случая, не много генийове) граници не знае, пък и има хора, който все някога са се обърквали и са влизали в час по български и по тази причина знаят, че след “най” се пише тире, клетото слово “наистина” започва да прилича на нещо, минало през “Пълна промяна” и тук-таме се появява като “най-стина”. Стина, по-стина и най-стина. Чудно.

Понеже е явно, че е непосилно за все повече хора да асимилират някой идей, а именно, че в българския език няма форма за множествено число, която да завършва на “й”, предлагам изобщо цялото множествено число да се сдобие с едно китно и росно “й” в края си. Или поне където е възможно. Примерно на “дървета” няма къде да им сложим й-то, но за сметка на това винаги можем да уточним, че нашата страна е богата (все още) на гъстй, китнй горй и красивй плажовй ивицй. А бе, да сте живй и здравй вий, който сте измислилй тезй чудесий. Направо сте невероятнй.

Ето как се прави интелигентен чалга-гавър!

Преди години в мен се зароди спонтанното желание да изучавам психология. По една или друга причина не го осъществих и сега ужасно много съжалявам. А можех да напиша многотомния си научен труд, посветен на стадното поведение на тълпата…

От известно време България е завладяна по новата мания “Music Idol”. Хляб и зрелища, както се казва. Между другото нищо лошо няма в хляба и зрелищата. Така де, човек не може да ляга и става само с Шопенхауер, а за отмора да води освежаващи дебати относно най-новите достижения в областта на молекулярната биология, нали тъй? Иска му се понякога просто да погледа нещо освежаващо, което по случайност не е свързано с поредната благородна кауза. Тоест, гледаш да кажем “Music Idol” и съзнаваш, че може и да пратиш, може и да не пратиш sms, а ако не пратиш няма да се чувстваш лош, понеже неглижираш децата от Могилино или Трън. Не си и изрод, макар да не участваш в поредния президентски патронаж, предназначен за събирането на пари на дечица, болни от левкемия. С “Music Idol” човек не си изпира съвестта, не си купува индулгениция. Просто гледаш и се кефиш.

И стигаме до стадността. По принцип рецептата за успех на даден медиен продукт е наличието на доза скандал. Никъде обаче няма предписание колко точна да е голяма дозата. В светлината на конкретното шоу бих препоръчала на Иван и Андрей бързо да се преориентират и веднага да звъннат на президента, за да ги включи в поредния си патронаж. А ако обявяват в ефир, че голяма част от парите от изпратените sms-и ще отиде за подпомагане на хората с психически заболявания в страната, просто всичко ще си дойде на мястото.

Оказа се, че хората, които гледат “Music Idol”, за да се радват на нови таланти и красиви гласове, са малцинство. Главоломният успех на шоуто се дължи на иначе талантливо момче, което обаче дотук се подвизава като човек със сериозни ментални отклонения и демонстрира очеизбождащи девиации в поведението. Или поне прави всичко възможно, за да изглежда завършен психопат. А публиката не търси певец, тя иска клоунади. Не я интересува дали любимецът й пее или се обарва по гениталиите, тя изпада в оргазъм щом той си отвори устата и й каже, че е най-големият. Най-големият какъв? Няма значение, той е най-големият. А щом го е казал, коя е публиката, че да спори с него? Във форума на “Music Idol” темата на Иван прилича чат-канал, в който истерични момиченца се надпреварват да пищят “ИваАААнЕЕЕЕЕ!!!!!!! Ти СИ наИ_ГОЛямиЯТ ОбиЧАМ, Те ДаИ сИ SKYpeEEEeeeEEEEEEE!!!!” И това е показателно.

Публиката иска да яде. Тя не иска да слуша, не я интересува хубаво и вярно пеене, не желае да избира между певци. Публиката се храни със скандали. И колкото са по-скандални, толкова повече иска да яде. Шоуто може вече да свърши. България избра своя “Music Idol”, тя показа на всички какво иска.

Следващия път Иван може да излезе чисто гол на сцената и вместо да пее може примерно да пикае. В дует със себе си. И публиката ще е очарована, тринайсетгодшните фенки ще го замерят с прашките си и ще изпадат в екстаз, форумите ще се напълнят с теми “iVAN doKAZa 4E e NAi_goLEMiAAAAaaaaaAAAAAttTTTAtt!!!”, просълзени фенове ще се тупат по гърбовете и ще нареждат: “Браво! Показа им той!”. Какво и на кого е показал няма да е ясно, но и няма значение. А на мен ми е мъчно. Момчето е безумно талантливо, но това, което в началото приличаше на поза и минаваше за забавно, днес вече е симптом.

По принцип аз съм изцяло за интеграция на хората с психически увреждания, но някак не си го представях точно така. В смисъл, странно ми стана да видя Иван в челната тройка, а Тома и Ивайло да са застрашени от отпадане, но това е положението. Публиката иска да яде. Да й е сладко.