Айде стига сме бачкали!

Търсех нещо съвсем друго в Гугъл, когато попаднах на история, която, да ви кажа, доста ме озадачи.

Впрочем, представете си, че прочетете следното писмо:

„Уважаеми господин Петров,

Пишем Ви по повод организирания в Испания петдневен семинар. Бяхме девет човека и въобще не знаехме за участие в какво сме се записали. Пътувахме 30 часа, за да стигнем до крайната цел, а когато най-сетне се озовахме в градчето Пасо Добле, се оказа, че не ни е предвидена никаква културна програма. Държаха ни като затворници през цялото време, за да ни четат насила лекции, а когато оставихме лекторката да пасе и заминахме да разгледаме Севиля – град, за който сме чували прекрасни отзиви, се опитаха да ни вменят чувство на вина, задето не сме им седяли на тъпите презентации. Ето защо настояваме за публично извинение от страна на всички виновни, които вместо да ни организират екскурзия из страната, насила ни четоха лекции и ни говориха за неща, дето ние много добре си ги знаем и без това!

С уважение:
не се чете„

С какво според вас то се различава от ей това писмо?

Уважаеми г-н Захариев,

Обръщаме се към Вас, по повод участието ни в провелия се в Белгия семинар, в периода 11-15 май. Изразяваме искреното си възмущение и огорчение, относно липсата на организация и елементарна предварителна подготовка на събитието. Групата ни се състоеше от общо девет човека: трима от нас се придвижват само с инвалидна количка, с трима придружители и също така трима с помощни средства. Никой от нас не разполагаше дори с нищожна информация, относно мястото, където ще пребиваваме в Белгия, нямахме никаква представа за програмата и плана на семинара, също така неизвестна беше и самата тема на семинара. За нас деветимата, цялото посещение в Белгия беше една огромна енигма и всякакви опити от наша страна, да бъде поне частично разгадана – срещаха съпротива. Летяхме с ранния полет за Брюксел ( 06.00 ч. на 11-ти май), болшинството от нас идваха от Варна, Бургас и Плевен, единствено на представителите от Бургас беше подсигурен хотел и транспорт до София. Пристигнахме на летището в Брюксел след 30-часово будуване, напълно изтощени и уморени. Оказа се, че отговорникът по посрещането ни там закъснява, а нашия придружител, от страна на НЦСР-Боряна Андонова, дори на летището все още не беше наясно къде точно отиваме и по какъв начин ще се проведе предстоящия семинар.
Уважаеми г-н Захариев, въпрос на минимално разбиране и въображение е да си представите как се чувствахме всички ние, осъзнавайки че сме предвождани от несериозен и безотговорен човек, в чужда държава, на неизвестно за никому място, напълно неинформирани, изтощени и вече дори стреснати от проявата на лежерност и некомпетентност. След един час и половина престой на летището, в очакване на посрещащия ни и на транспорта ни, никой от нас не демонстрира каквато и да е било раздразнителност и нетолерантност, относно преживяното до момента. Проявихме свръх- търпимост и деликатност, за което, откровено Ви споделяме, към момента- горчиво съжаляваме. Отпътувахме за гр. Oostduinkerke, отстоящ на 150 км. от Брюксел, на брега на Северно море. Пътувайки до там, Лиляна, организатора на семинара от белгийска страна, ни информира, че за 5-дневния ни престой там не е предвиден нито полуден, нито час дори за посещение на каквото и да е било, извън рамките на курортното градче, в което бяхме настанени.Оказа се, че през целия период на престоя ни ще бъдем само обитатели на хотелчето ни, намиращо се в град, в който живота замира след 18ч., при положение че нашето свободно време настъпваше в 19.30ч.- след приключване на вечерята ни. Ще подминем описанието на усилията, които положихме, за да убедим организаторите, че никой от нас не приема с безразличие факта, че сме превърнати, против волята ни в затворници и заложници на нечия некомпететност, антипрофесионализъм и крайно безотговорно отношение. В буквалния смисъл на думата- „извоювахме” половин ден, който да бъде отделен, преди полета ни към България, за посещение на Брюксел.
След всички „премеждия”, най-сетне пристигнахме в хотела, настаниха ни, обядвахме и веднага бе поставено началото на семинара. На молбата от наша страна: да ни бъде предоставена някаква почивка, последва уверение, че това е демонстрация на неуважение, спрямо лекторката- младо, здраво момиче, пропътувало „цели три часа път”, за да открие семинара чрез опознавателни игри с надуваема детска топка. Проиграхме чинно всички игри, за първи път видяхме материалите, подготвени от домакините, за провеждане на обучението. За да не „обидим” домакините, стоически издържахме 30-те часа безсъние, период от време, напълно достатъчен, за да достигнем предела на физическите си сили. Хората, използващи инвалидни колички, вече не чувстваха дори подвижната част от телата си, а за останалите от нас– патериците вече не бяха достатъчно надеждни, за да пазим равновесие. Преживяхме и „преглътнахме” цялото това безразличие и неуважение, относно здравословното ни състояние, като единствено адекватни на потребностите ни и нуждите ни бяха Надежда Вълчева, Марионела Стоянова и Ивелина Братанова.
На втория ден от престоя ни помолихме да бъде организирано посещение на групата ни до гр.Брюж, емблематичен белгийски град, за който бяхме чували само прекрасни отзиви. Повярвайте, това съвсем естествено и мотивирано предложение от наша страна беше прието като проява на лошо възпитание и неуважение към домакините. Боряна си позволи да направи опит да ни вмени чувство за вина, заяви, че сме нагрубили лектора ни, демонстрира пренебрежение и безскрупулно отношение, спрямо мнението и желанията ни да посетим места, различни от градчето, където бяхме настанени. Направи изявление, че тя е длъжна да си направи отчета и да подготви доклада от семинара, а нашите желания и предпочития са маловажни и неосъществими. Уверяваме Ви, никой от нас не беше предприел това пътуване до Белгия с мисълта, че отива на приятна безплатна екскурзия, но също така никой от нас не допускаше, че ще бъдем буквално „арестувани” в малък хотел, в провинциално градче на брега на Северно море. Едва ли нормален човек би допуснал да го въвлекат в петдневен непрекъснат семинар, с полагащи се единствено и само по две 15-минутни почивки на ден,като нашата непрекъсната заетост бе от 7.30 сутринта до 19.30 вечерта. За всички нас, хора с двигателни проблеми, тази натовареност е сигурна предпоставка за образуване на труднолечими декубитални рани и множество други проблеми. Темата на обучението ни да се състоеше в следното: как всеки един от нас да си създаде „ индивидуален житейски план” и завръщайки се в България поемаме ангажимента месеци наред да обучи поне още шест човека с увреждания да изготвят за себе си подобен житейски план, следвайки стъпките на белгийските си „братя по съдба” .Осъзнахме трезво създалото се положение и вече бяхме наясно, че нашата толерантност и въздържаност до момента са неоценени и за пореден път се прави опит да бъдем използвани и манипулирани в полза на нечии интереси. Сами се организирахме и успяхме със собствени средства да посетим дори само за няколко часа гр. Брюж и да се насладим на свободата си. За целта се наложи трима от нас предварително да изминат маршрута от Остендюнкерке до Брюж, за да сме убедени, че можем да се справим сами, без наличието на ничия помощ от страна на организаторите. Единствено Ивелина ни придружи, Боряна и Лиляна демонстрираха явен бойкот на самоинициативата ни.
Господин Захариев, предполагаме че ще Ви се стори хиперболизирано описанието на преживяното, допускаме, че ще проявите недоверие спрямо нас, може да се усъмните във правотата на недоволството ни- Ваша воля е! Уверяваме Ви, болшинството от нас са интелигентни, образовани и независими хора с професии и ангажименти. Повярвайте ни, организаторите на семинара ни накараха да се почувстваме не като група от хора с физически увреждания- те си позволиха да ни третират като стадо бозайници с ментални и психически увреждания, които нямат право на лично мнение, а камо ли на някакви предпочитания и желания. Като че ли бяхме подложени на нечии експеримент, докъде стигат пределите на издръжливост на хора с физически проблеми, поставени в извънредни обстоятелства, в непозната среда. Някои от нас споделиха, че се чувстват като герои от зле режисиран трагикомичен филм.
Уважаеми г-н Захариев, приемете писмо ни като форма на протест, като проява на самоуважение и явна демонстрация на достойнство ни; тълкувайте го дори като предупреждение- никога повече няма да допуснем тази бутафорност (имитираща организация на семинар) да се случи отново и всички ние да сме доброволни участници в нея! Не приемайте като заплаха ,а само като проява на добронамереност от наша страна -да Ви споделим всичко преживяно, да опишем недостатъците и безбройните пропуски, за да бъдат осмислени и избегнати в бъдеще. Също така, повода да изложим на Вашето внимание преживяванията ни са провокирани от вярата ни, че ще проявите чувството си за справедливост и хората, носещи отговорността за провала на организирането на семинара ще поемат своята вина и ще бъдат съответстващо санкционирани. Държим да подчертаем, че Лиляна Николова (организаторката ни от белгийска страна), в последния ден от пребиваването ни, прояви доблестта да ни се извини за причинените ни неудобства и за всичко преживяно от нас, подробно ни обясни, че тя от своя страна е положила очакваните усилия, два месеца предварително е изпратила до Боряна необходимата информация и материалите , касаещи семинара. Лично тя е останала с впечатлението, че от ответната страна ( на НЦСР) е проявено пренебрежително отношение и дори имейлите й са оставали непрочетени, което я е провокирало да ипрати всички материали по пощата на книжен носител. За съжаление се наложи ние да се извиняваме и обясняваме за нередностите и неточностите, защото се оказа, че още предния ден Боряна е напуснала семинара и е отлетяла за Германия, без да се сбогува с нас. И това само ден, след като се опита да ни изнесе лекция в стил- „Очаквания спрямо групата ни и разочарования, които тя и домакините ни са преживели”. В името на „бон тон”-а, за да не отправяме абстрактни и неадресирани обвинения, настояваме конкретно Боряна Андонова да поеме отговорността и вината за провала си. Заявяваме , че очакваме да бъде адекватно санкционирана. Ако всеки един от нас не получи нейните лични извинения- ще запознаем медиите и обществеността с фактите и с всичко, на което бяхме подложени и се наложи стоически да изтърпим. Ако ще се провеждат за в бъдеще семинари в европейски дух, то нека да демонстрираме цивилизованост на поведение, уважение и респект един спрямо друг. С огорчение, но ясно и отчетливо предупреждаваме, че ако споделеното от нас не бъде взето под внимание- категорично отказваме бъдещо участие в този семинар, в последващи такива и във всяко събитие, организатор на което е Боряна Андонова!
Уважаеми г-н Захариев, можем още много детайли и подробности да ви споделим, но се притесняваме, че „сигнала ни” до Вас придобива вид и размер на Алеков пътепис, затова , като заключение: изпращаме искрените си поздрави и надежда, че ще проявите разбиране и ще реагирате адекватно на дотук изложеното! Предполагаме, че ние, като ответна страна в създалия се конфликт, носим, по всяка вероятност, част от вината, за което се извиняваме. Но също така ясно и категорично заявяваме- няма да допуснем бъдещи подобни гаври с нашето достойнство!

С уважение:

Виолета, Ивелина, Юлия,Филип
Мартин, Светла и Владимир

Честно ви казвам, озадачих се. Колкото и да го четох този епистоларен шедьовър, все стигах до следния извод: група хора с увреждания са били отвлечени с неясна цел и против волята си в Белгия, където са държани като затворници на някакво място, където здрави и прави мъчители са имали наглостта да издевателстват над тях, като им четат лекции. Поради тази причина същите хора искат наказание не за организаторите на похищението, не за мъчителите си,  защото някаква дама от тяхна страна им се извинила, а за трето лице, което явно е играло като придружител, но което в края на писмото внезапно претърпява метаморфоза и се оказва организатор на престъпното деяние.

Само дето не ми се вярва да е било така. Не знам, недоверчив човек съм и идеята за деветима отвлечени човека, държани в белгийски затвор и подлагани на мъчения във вид на лекции, ми се струва чист абсурд.

Разполагайки с вещественото доказателство във вид на отворено писмо от страна на потърпевшите, не мога да се отърва от представата за следния сценарий: има семинар по проект по поредната европейска програма за интеграция на хора с увреждания. (Какво точно мисля за европейските програми, проекти и агенции, които се занимават с усвояването на средства – друг път. Във всеки случай не си мисля особено ласкави неща. Но това е друга тема и си заслужава отделна възхвала.) Мястото на събитието е в Белгия. Хора, членуващи в НЦСР, се записват (или кандидатстват, нямам представа) за участие в семинара с идеята, че ще отидат на екскурзия в чужбина. Да, обаче се оказва, че чужденците, организирали мероприятието, са имали идеята за семинар, а не за екскурзия… В резултат на което озовалите се напълно против волята си в Белгия потърпевши настояват за наказание и търсят възмездие.

Ами да. Така ги правят семинарите по чужбините. От собствен опит го казвам. При нас е различно. Ние гледаме да нахраним гостите, да ги напоим, да им покажем туй-онуй, за да се възхитят от древната ни история и да ахнат от това, че някога сме били на три морета, като междувременно предвиждаме и време за лекции и презентации, докато тези, дето са на по-северозапад от нас, общо взето не държат да запознават гостите си с културното си наследство, а вместо това търсят начини за запълване на семинарния ден с колкото се може по-семинарни дейности във вид на лекции и презентации. Когато последните приключат, са останали отворени единствено денонощните магазини и заведенията. Културни различия, какво да се прави.

Та както и да го чета, каквото и да го правя това писмо, пред очите ми стои единствено негодуванието на хора, които протестират, че са ги завели на семинар, вместо на екскурзия, заради което търсят виновни и настояват за наказания. Ако някой друг е прочел нещо друго в оплакването, да ми го покаже.

Сиджимова, Соня. Съвременната глобализация и примера на САЩ в сферата на обучението по акордеон / Соня Сиджимова. // Год. ЮЗУ „Неофит Рилски“. Кат. Музика, 3, 2006, с. 208-212.

Е, вече официално е пременена в нови дрешки и секцията за транспорта. Изобщо, работата напредва. Ама хубаво става, а?

Уважаеми читатели, имаме новина. Друго  може да не сме направили, ама японците ги стигнахме. Вече и българинът тръгна с маска на лице! А от днес и аз съм маскирана. Ей ме:

Така. Всичко започна от вчера. Напук на обявената във Варна грипна ваканция, една залюхана даскалица помъкна при нас целия си клас, за да търсели не знам какво си за някакви си войводи. Думите ми не стигат, а и съм прекалено възпитана, за да напиша точно какво мисля за тая кукувица и за родителите на тези деца, които не са й скръцнали със зъби и не са й обяснили къде точно да си сложи войводите. Та тая… Тая мръхла, да речем, заби всичките сополиви тийнейджъри да отлежават при бременната ми колежка.

Докато праведно се възмущавах, при мен нахлу една кака, дето беше толкова болна, че нямам думи. Хриповете й се чуваха на няколко метра разстояние. Кашляше сякаш се кани да постави рекорд. Обади се на приятелката си, за да й каже, че няма да й дойде на гости, за да не я зарази, след което седя час и половина да ми прави компания. Е изтрещях. Хукнах до близката аптека, за да търся маски, с идеята да си нахлузя и аз една, а и да я почерпя и нея. Очевидно жената не вижда никакъв проблем в това да седи  на обществено място и на затворени врати, болна в разгара на грипна епидемия. Маски, естествено, нямаше. Що да има? Аз карък ли съм или да?

Как да е, на връщане към къщи успях да си закупя маски. Прибрах се, люснах му и една ракия, че дано спиртосам вирусите, после люснах още една ракия за в случай, че някой вирус е успял да избегне гнева ми и се поуспокоих.  Тогава пък започнаха новините. Грипната тема в блока на btv беше озаглавена „Заразата“. Алюзията с едноименния филм едва ли е била случайна. Идиоти. Кръгли завършени идиоти. Честно. Какво по-хубаво от една добра паника? В резултат, като дойдох днес на работа, се маскирах тутакси. И не щеш ли, оная пак пристига. Още по-болна. Е кипна ми келя, честно. Взех една маска и я накарах да си я сложи. Сложи си я, седя к’во седя, след което, на излизане, си махна демонстративно маската и я остави на бюрото. Кълна се, бях на ръба внезапно да развия синдром на Турет. Ма как може бе?! Един се наплющява здраво с лукове, чесъни и тем подобни, след което тръгва да осъществява социални контакти, друг болен, кашли та се къса, и идва да ти се дере в лицето…

Сега, за маските. Не са правени за хора с чипи  носове. Мислени са за по-дългоноси индивиди. Това е явна дискриминация и смятам да се оплача, да си търся правата и дори да се самозапаля пред европейския парламент. Обаче пък предпазват от последователи на испанската кралица Изабела, дето се била къпала веднъж при раждането си и втори път – за сватбата си.

Създадох чудовище. Или чудовища, ако предпочитате. Всичко тръгна от един дъждовен ден, когато реших, че вместо да изляза в обедна почивка, мога да проверя най-сетне що е то Фармвил. Ми разни хора постоянно ми изпращаха разнообразни зарзавати, парчета ограда, бали сено и патки, та реших да разбера какво ще да е това явление.

Месец и половина по-късно въпросното чудо се разпространи из мойта месторабота като свински грип в тревненско училище. Но аз съм виновна, признавам си. И сега всичко живо сее, копа, жъне, стриже овце, дои кози и какво ли още не. А скоро чакам реколта и от котките… 

Хелоумяуско:

И градинката на къщата, дето много щях да се радвам, ако беше истинска:

От около година в моя китен информационен център си завъдих нова странна птица. Да, бабата с интегралните схеми, облъчващи компютри, е още на линия, при това редовно. Хомосексуалният  младеж, който обича да седи и да гледа еректирали чепове на цял екран, ме навестява поне веднъж седмично. Караиванов седи и дрънчи със страшна сила по клавиатурата всеки Божи ден. Цецо Акулата (оня от Биг брадър) постоянно си проверява пощата. Но това са трае.

Искам официално да заявя, че от около година някъде съм приютила под крилото си и нашенската реинкарнация на Дъртия Гнусен Рон в комплект с Неговата Воня™. Българският му вариант не е дърт, но за сметка на това Вонята му е добре отлежала. Еволюирала е до степен да играе белот в мрежа на единия от компютрите, докато чака хазяина си да си свърши работата. Напоследък  я забелязвам, че учи японски, че се интересува от авангардизма в музиката и дори ми довери, че възнамерява да запише магистратура по философия в Софийския университет.

Това не може да се каже за собственика й обаче. Той идва, обяснява, че отива до тоалетната и след малко ще дойде. След малко действително идва, сяда на компютъра и започва да ухае. На зюмбюли в ранно пролетно утро, естествено, на какво друго. Седи с часове. Плаща си. Тръгва си. Идва пак, след два часа. Изпикава се, сяда и продължава да ухае оттам, откъдето е спрял преди това. Тегли някакви мелодии за телефона си. Вбесява ме. Докарва ме до тиха лудост и в главата ми започват да проблясват изключително кървави видения, включващи неща като нажежено желязо, разгонени слонове и кой знае защо, слънчогледови семки. Пръсках около него с ароматизатор, не помага. Като отворя прозореца да се проветри, той ме заплашва с началството. Студено му било. Стигнах дотам, че забих носа си в кутията с липов чай, но и това вече не действа, понеже май и чаят попи от Вонята. В момента, докато пиша тия прочувствени слова, душа сухото лепило. Резултатът е умерен.

ПОМОЩ!!!

Новини

Свинският грип неумолимо настъпва. В сливенското село Голям Мочурляк вече има регистриран случай на заболял от смъртоносната болест. Въпреки това населението ходи без защитни маски. Репортерката Щелианна Караджумалиева интервюира някои от местните. Под прицела на микрофона е към тригодишно момиченце, което свенливо се крие зад полата на майка си.
- Тебе страх ли те е от свинския грип?
- Ут куйе?
- От свинския грип, страх ли те е?
- Истлах ме е… Пунежи… Пунежи… – тук детето си повдига поличката – Защото ут негу са умила и пласету можи да са лазбулей!
- Както виждате, уважаеми зрители, населението е паникьосано! – Репортерката се обръща към майката – А вие защо ходите без предпазни маски?
- Миии… Вижти сига. Аз тоз, дето са разбуля, Митодито де, гу знам утдавна. Ощи кату зе да са суполеви миналата седмица си рекухми, чи ши да и ут оня свинския грип нещу, пък и той пунежи се пу мурето ходи уж там да прудава кот ши прудава, та сигурну там ши да гуй прихванал. Гледами там да си мийм ръцети, ама то де да знай чувек сига…
- Жителите на Голям Мочурляк са притеснени и уплашени от появата на смъртоносната болест в селото! Повече информация за защитните мерки, които населението трябва да предприеме, ще научим от студиото!

От студиото:

- Опасността от смъртоносния щам се засилва от факта, че се очаква пикът на заболяването да съвпадне с традиционно върлуващия по това време в България грип. Както вече научихме, има починал от това опасно и смъртоносно заболяване. Все пак лекарите призовават населението да не се поддава на паника от смъртоносната болест, защото починалият пациент е бил наркоман със силно понижена имунна защита. Доктор Григоров, какво бихте посъветвали населението?
- Кх-кх. Ами, вижте, паниката в този случай е силно неуместна. Така нареченият свински грип не е по-смъртоносен от всеки друг нормален грип.
- Но вече има и починали!
- И обикновеният грип, кх-кх, така да се каже, дава жертви. Важно е хората да приемат повече витамин С и при първите симптоми да потърсят лекар.
- Уважаеми зрители, както разбрахме, опасното и смъртоносно заболяване може би се поддава на контрол и лечение, така че не бива да се паникьосвате!

———

От центъра на село Шишкóво е задигнат паметникът на Владимир Димитров – Майстора. Разбира се, вината е на хората от селото, защото не са го опазили. Тъй като делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се, редното е хората да сформират комитети за самоотбрана.

——–

Премиерът Бойко Борисов преряза лентата на новооткрития хипермаркет „Технополис“ в Надежда – София. Очаква се идните дни да открие мола в Пазарджик, „Пикадили“ в Горна Оряховица и обновената бръснарница на улица „Пробуда“ в село Зелена Ливада, карнобатско. Или пък няма.

Премиерът Бойко Борисов призова всички, които идват да работят в София от други градове, да си носят боклука вкъщи. Журналистът на btv Николай Бареков последва съвета и вече всяка събота си носи чувалчето в Пловдив. Очаква се също така премиерът да препоръча на другоземците в София да си носят храна и всякакви консумативи от къщи, съответно за да харчат парите си пак вкъщи.

Напоследък в обществото витае идеята цялата страна да се прекръсти на София, че премиерът Бойко Борисов най-сетне да забележи съществуването й.

——–

Четиринайсетгодишен ученик от Враца уби и изяде бременната си дванайсетгодишна приятелка. Шестнайсет са жертвите от катастрофи през последното денонощие. За опасностите от сектата WoW очаквайте репортаж в късната ни емисия.

——–

Да завършим новините позитивно. Звездата от турския сериал „Мюмюн“, актьорът Реджеп Кючюкаджамларъ, известен като Джъд Лоу на Близкия Изток, ще гостува в понеделник в „Шоуто на Слави“.

——–

Лека вечер, уважаеми зрители!

*** *** ***
Рекламна пауза
*** *** ***
„Мюмюн“, 54 епизод

Кратка ретроспекция от предните епизоди:

Мюмюн е изключително красив млад кюмюрджия от Къръккале, който идва в Истанбул и започва работа като градинар в дома на богатия Гьокхан Бююкюстюнолу. Дъщерята на Гьокхан, красивата Мюждие, веднага се влюбва в него и се опитва да го манипулира с богатството си. Джеврие, съпругата на Гьокхан, разбира, че Мюмюн е дошъл в дома по препоръка на бай Джамал от Къръккале и веднага започва да подозира, че момчето е незаконен син на съпруга й от Гюлсюн, негова стара любов. Мюмюн събира смелост да помоли Гьокхан за заем, за да може да следва медицина, а в същото време се оказва, че злата Джеврие от години държи Гюлсюн в лудница, като е убедила съпруга си, че любимата му е станала проститука и е избягала в чужбина. Същевременно на сцената се появява и Реджеп, който всъщност е истинският баща на Мюждие. Той не знае за съществуването на тази си дъщеря, но живее с близначката на Мюждие, сакатата Назлъ. От друга страна Аху, която е сестра на Гюлсюн, от години се опитва да открие истината. След пластична операция и под името Юфтек тя постъпва на работа като домашна прислужница в дома на Гьокхан и Джеврие и започва разследването, без да знае обаче, че кюмюрджията Мюмюн е отдавна изгубеният  й племенник…

*** *** ***
Рекламна пауза
*** *** ***

Драматичен мъжки глас зад кадър нарежда с още по-драматичен патос:

– Те са навсякъде! В кърпата за бърсане на съдове! В канала на мивката! По пода! Върху кухненския плот! В четката за зъби, в сапунчето на тоалетната, в устата ви и под ръба на тоалетната чиния!!!

Следва близък кадър на клозета, окупиран от милиарди злобни микроби, които кроят планове за завладяване на целия апартамент. Мъжкият глас започва да говори с патетичен позитивизъм:

– Вече има Доместоциклин Максимум с Витамин Це, с омекотител за лице и тяло! Унищожава гарантирано всички познати и непознати бактерии и микроби! Прави косата мека, дезинфекцира четката ви за зъби, предпазва от кариес, прочиства тръбите на тоалетната от зловредни щамове и ухае на люляк!

Тук канарчето на домакинята от рекламата прегризва решетките на клетката с човчица, обръща се към другарчето си и му казва: „Много те обичам, но повече не издържам!“, след което, подведено от люляковата миризма, се хвърля с главата надолу в клозета.
—————-

Млад съпруг се прибира вкъщи с букет цветя, когато дочува от недрата на апартамента издайнически сластни звуци, издавани явно от съпругата му:

– АААААХ! АААА! ДААААА! НЕНЕНЕ!!!! ТЪЙ-ТЪЙ-ТЪЙ! ООООО!!! ДААААААААААААААААААААААА!!!!!!!!!! ШНЕЛЕ-ШНЕЛЕ-ШНЕЛЕ! АААААААААААААААААА!!!!!!!! НЕ! НЕ! НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!!!!!!!!!

В това време отнякъде изниква неканена и свекървата, която се споглежда със сина си и двамата се втурват да разследват ситуацията. Оказва се, че тревогата и подозренията им са били напълно неоснователни. Чисто и просто младата съпруга ака в тоалетната, облекчена от лаксатива Дупезор, докато яде обезмаслено плодово кисело мляко Лаксативия Вит с калций. Сластен женски глас зад кадър убеждава аудиторията да използва само продуктите на фирма „Ийзинг“, която е с нас и в радост, и в мъка, и в зор.
—————–

Индийски йога е постигнал Нирвана. Че е индиец разбираме по червената точка на челото му, а че е постигнал Нирвана осъзнаваме посредством косвени доказателства като трансцедентна музика и райска природа. Йогата седи в поза лотос върху тоалетната чиния насред Нирваната и се бърше с тоалетната хартия Есвежа – Нирвана, която му помага да отвори сетивата си…
—————–

– Аз съм хипопотам!- крещи момченце в гигантския двор на триетажна къща, след което се бухва в локвата насред ливадата.
–Ау! А сега как ще изчистя тези петна? – пита го майка му, неестествено щастлива и ухилена до уши, може би защото точно е използвала тоалетната хартия Есвежа-Нирвана и е отворила сетивата си. В отговор на въпроса й тутакси изниква от нищото промоутърка, която размахва кутия.
– Добавете от Фейдиш Ултра Антиспот Клийнекс Мегаплюс с Парфюм към всяко пране, изперете в студена вода и старите ви дрехи ще станат като нови!
Позитивното послание на рекламата добива завършен вид, когато промоутърката, мамата и хлапето стоят ухилени, изпрани и напарфюмирани на двора, а диването в това време хитро посяга към тубата с машинно масло…
—————–