Тръгнах, нали, да пиша нещо саркастично. Бях повлияна от премиерското убеждение, че археолозите трябва да подобрят рекорда в проучването на хилядолетни некрополи и да преместят нещо, дето се намира на петдесет години назад и встрани (и на няколко хилядолетия разстояние) на няколко метра от трасето на автомагистралата Х, така щото да не пречат на строежа й. Поиграх си с представата за Лилето Павлова, стояща с чадърче в едната ръка и с калорифер в другата, за да топли “керемидите” на провинените в неизпълнението на петилетния план, съгласно наставленията на Вожда. Обаче нещо не се вдъхнових. Попречи ми авторовият устрем на Твореца, който с едната си ръка, образно казано, обясни, че е разкрито убийство на девойка, докато с другата призова опечалените да се извинят и призова за 3-4 телешки пържолки за кучето, разкрило мястото, разкрито от убийците, заровили жертвата.
Чувствам се объркана.
Спрете Земята, моля. Искам да сляза.
Не слизай!!!
България има нужда от такива като теб
Ето … и аз ще остана
Абе я слизай най-накрая, стига си се канила