Пат

Нееднократно съм споделяла, че намирам гласуването по избори не толкова за право, колкото за задължение. Само че това ми убеждение почива на предпоставката, че ми се предлага някакъв избор. Въпросът е какво да правя в ситуация като настоящата. Очевидно имам само една възможност – да не участвам в тоя цирк. Аз клоун не мисля да ставам. Не ме влече тая професия.

Президент:

Изборът, поне на пръв поглед, би трябвало да е между личностите Калфин и Плевнелиев с прилежащите им вицета. Калфин не го знам дали е аватар на Първанов – логично е да е така, не споря, а и вероятно случаят е именно такъв. Плевнелиев, обаче, е ухиленият благовъзпитан господин Никой, който, доколкото успях да схвана от лъчезарния ни премиер, е щял да продължи да си бъде господин Никой, точно както и Данчето (за кметицата на столицата говорим) е щяла да си остане обикновена женица, ако не бил той, Бойко, да ги понесе към светли бъднини… Освен това, гласувайки за Плевнелиев, избирам Бойко. Което всъщност не е евтина пропаганда тип “гласуваш за Бойко, получаваш Костов”, а е самата свещена истина, произнесена от премиерската уста. Тоест, или Бойко, или – ти да видиш – Доган. Явно вече излязохме от мача комунисти срещу… гербери и навлязохме в запазените територии на Сидеров.

А какво прави най-вероятният бъдещ президент, докато вождът му демонстративно го унижава? Хили се като ряпа, как какво.

Не мога да избирам и между политики. И на двамата кандидати предизборните им платформи са тъпкани догоре с нищонезначещи кухи фрази. От спорадичните им телевизионни изяви пък успяхме да разберем какво ще правят с вълчицата Зорница, къде ще идат да живеят, ако не дай си Боже ги изберат, установихме, че пред пастите предпочитат хляба… Но нито дума с какво въобще смятат да се занимават, ако обогатят трудовата си характеристика с длъжността “президент”.

Кмет:

Аз съм от Варна. Никога досега не съм съжалявала за това. Де да живеех някъде другаде, че да изсумтя презрително “хак ви е!”… Защото това, което става в града ми, е еманацията на безобразието. Ей, да знаете, бесът ме хваща, когато чуя мрънканици как от изборите нищо не зависело! Зависи и още как. С избори на власт е дошъл Хитлер, няколкостотин гласа решиха президент на САЩ да стане Буш Младши, Бойко Борисов също дойде с помощта на избори.

От изборите зависи много. Именно защото са ужасно важни, първата работа на всеки взел властта диктатор е или да ги забрани, или да ги опорочи до степен, в която на практика въобще не може да се говори за избори.

Съжалявам, че обяснявам нещо толкова очевидно, но явно се налага. Ако живеехме през 1978-ма, нямаше да има никакво значение дали сме гласували и дали сме избрали единствения наличен кандидат. Той така и така е избран от момента, в който Партията насочи показалеца си към него. И това е така, защото Партията достатъчно мъдро се е погрижила да опорочи цялата идея за политически избори. А посмей да не гласуваш за единствения кандидат!

Днес обаче сме 2011-та. Живеем в друго време, а инерцията на демокрацията (все още) не позволява да се подмени вотът на заветните 99,99% от гласоподавателите. Тоест, безобразията на Марешки и Йорданов щяха да се окажат безплодни, защото (все още) не разполагат с ресурса да си напазаруват цяла Варна. И ако миналата неделя съгражданите ми не бяха полегнали на клишето “ако от изборите зависеше нещо, щяха да ги забранят”, днес нямаше да се чудим какво да правим утре.

Е, за мен е очевидно, че Йорданов и Марешки ще си преброят “електората”. И когато Варна пак се наводни – има навика да го прави при всеки ръмеж, на нея бедствие не й трябва за тая цел, – когато отново си изкълчите крака в поредната дупка, идете и се оплачете на кмета си. Тия двамата не добутаха до балотажа благодарение на мен, а на хората, които смятат, че от гласа им нищо не зависи, както и на другите, дето не им пука за кого си дават гласа – те гледат кинтите или парацетамола.

————————-

Първи край:

Очевидно е, че изборите са необходимост. Резултатите от тях решават дали ще се превърнем в някаква латиноамериканска псевдорепублика с доморасла хунта, или ще изберем пътя към Цивилизацията. Както вече споменах, от изборите зависи много и именно затова едно от първите неща, с които се заема всяка диктатура, е тяхната забрана или опорочаване. Опорочаването включва унищожаването на всяка опозиция, след което идва и същинската част – гласоподаването и броенето. Звучи ли ви познато?

Така де, на мен не ми трябва да се крия зад фикуса в кабинета на Мартин Димитров, за да започна да си задавам въпроси относно издигането на кандидатурата на Румен Христов, автобусите с циганите, ехидното подмятане на Премиера, който се радваше, задето ромите били избрали европейско бъдеще, заиграването с ОДС-то на Софиянски и ко. Един вид, тя стана както на откриването на оная ми ти Арена Армеец, дето всичкото спортист се изреди пред камерата да се кълне, че ще даде всичко от себе си за победата. Мартин Димитров само дето не се изтъпани и не рече: “Ще дам всичко от себе си, само и само да получим отрицателен резултат”.

Изборите бяха превърнати в пародия, в евтино панаирджийско представление, включващо цигани с мечка и джебчии. Видяхме една опозиция, която си беше живо оправдание за евтаназията, станахме свидетели на все по-смелото надигане на главата на управленската хунта. Честито. Е, аз в това няма да участвам. Хунта няма да избирам.

Втори край:

Сигурно много ще се пише и ще се говори за причините да я докараме дотук. В случай, че на някой му пука за мнението на една електорална единица, ще споделя че една от причините за настоящата патова ситуация е липсата на кампания. Не на адекватна кампания, а на кампания въобще. Наистина не разбирам защо нашите политици странят от интернета, който, между впрочем, предлага наистина неограничени възможности. Различни кандидати си изпонаправиха акаунти във Фейсбук, неколцина сътвориха блогове… и дотам. Изключение беше единствено Светльо Витков – само с помощта на Фейсбук и без практически никакви телевизионни изяви, той отвя и сините, и Лудото Яне. Ако се беше появил на екран, нищо чудно да беше стигнал до балотаж.

Но не, ние не правим така. Николай Недков, варненският кандидат за кмет, взе да списва блог. Всички коментари минаваха през модерация и се появяваха на бял свят след около две седмици. Във Фейсбук пък бяха качвани съобщения за предстоящи прояви и срещи с различни колективи, след което бяха качвани снимки от въпросните мероприятия. Как никой не го светна, че блогът и Фейсбукът не са стенвестници, а място за комуникация! Ако човек е активен в Мрежата, той би могъл да убеди да гласуват немалка част от тия потиснати депресирани хорица, които по някаква причина настоятелно вярват, че нищо не зависи от тях. В интернет човек би могъл да събере далеч по-голяма аудитория, отколкото би могла да побере дори и Арена Армеец. Защо никой не проумява това?

Края, който избира авторът:

Изпитвам искрено удивление от решението на немалко хора, които смятат утре да се разходят до урните единствено с цел да  упражнят художествено-творческите си способности върху предоставените им бюлетини. Едни щели да рисуват мъжки полови органи, други щели да пишат прочувствени послания, трети щели да драскат наред… Ама защо?!

Кандидатите се избират на база на действителните гласове. Тоест, ако от пет човека четирима надраскат бюлетините си с хуйчета, петолъчки, кукли на конци или каквото там още роди творческият им гений, кандидатът ще бъде избран с гласа на петия. Така че няма никакъв смисъл да ходите да се морите, освен ако много не ви влече да покажете таланта си. Нито някой ще чете посланията, нито ще ви гледа рисунките. Бюлетината отива в кюпа “невалидни” и това е. Нищо повече.

Та аз лично подобни дивотии не смятам да  правя. Ще си уплътня деня с нещо по-продуктивно.

Благодаря за вниманието.