Преди две-три години в ход беше проектът “Следа”, чиито обекти бяха монументалните паметници от социалистическото ни минало. Неговото мото беше подобно по звучене на заглавието на тази статия, но смисълът беше малко по-различен : No(w) past, no(w) future.
Участниците в начинанието целяха започването на обществен дебат за бъдещето на монументалните архитектурни комплекси. Задачата, за съжаление, не беше изпълнена, защото никой не пожела да се въвлече в подобна авантюра.
Здравей, ти, Партио - соц-версията на Отче наш. Пълният текст е в края на публикацията
Вместо това от доста време в обществото тлее идеята за премахване на паметника на Съветската армия заедно с другите подобни величави паметници от недалечното ни минало. Съществуват инициативни комитети, които всеотдайно пропагандират желанието си камък върху камък да не остане от всичките Альоша-подобни соц-недоразумения, като се аргументират с нерадостното ни социалистическо минало. И понеже, засега поне, паметникът на Съветската армия в София е относително непокътнат, от няколко дни обществото е разбунено от опита за превръщането му в модерна арт-инсталация, която авторът е озаглавил “В КРАК С ВРЕМЕТО” използвайки за надписа същата техника, която незнайните квартални творци потребяват, за да драскат по стените на блоковете послания като “ДОЛО ЦСКА”.
Признавам, че съм озадачена от убеждението, според което с премахването на паметниците от времето на социализма, от спиралата на времето ще бъдат заличени цели петдесет години от историята на България.
Какво е социализмът за по-голямата част от съвременния българин? Отговорът на този въпрос би могъл да даде доста точна представа за функционирането на човешката памет. Дори ако от тази хипотетична анкета бъдат изключени всички, родени след 1990-та година, по-голямата част от отговорите никак няма да се харесат на радетелите за премахването на така нежеланите паметници. Достатъчно е да погледнем изборните резултати от последните десетина години, за да разберем, че периодът 1944-1990 е оня утопичен рай, който с неумолима магнетична сила привлича огромния процент от населението на нашата страна.
Защото това е времето, в което всяка година се ходеше на море. Нямаше престъпност и всичко беше уредено. Макар след поколение изчакване всеки можеше да си купи лека кола. След още толкова време всеки можеше да си купи апартамент. След целонощно бдение пред Образцов дом всеки можеше да си купи черно-бял телевизор, пералня, хладилник или пък печка. Имаше малко, но затова пък имаше за всички. Най-вече около Нова година. И всъщност беше чудесно.
Днешните десетгодишни деца не биха повярвали ако някой им разкаже, че преди двайсетина години техните връстници са ходили на поклонение на обожествена мумия в центъра на столичния град, че са полагали цветя пред истински труп – този на Вожда – и с гордост са се наричали димитровски пионери. Вместо това те жадно слушат разказите на бабите си за прекрасното лято на 78-ма, прекарано на Слънчев бряг.
Защото времето е филтър. То неумолимо прецежда всеки нежелан спомен, пребоядисва преживяното, превръща партийния секретар в Батман, заличава опашките за кренвирши, преобразява ангарията във весела студентска бригада под звуците на “Свири, хармонико, свири” и изгражда несъкрушими стени около миналото. И внезапно се озоваваме в ситуацията на героя на Майкъл Дж. Фокс от “Завръщане в бъдещето”, защото разбираме, че животът, който сме живели, въобще не е такъв, какъвто си го спомняме.
Паметникът на Съветската армия, монументът на Альоша, паметникът на българо-съветската дружба във Варна, Бузлуджа, несъществуващият вече мавзолей – това са само паметници. Те не са виновни за нашето минало. Но те съществуват, за да пазят спомена за него. Да напомнят за едни петдесет години от историята на България и да разказват, че този период не се изчерпва с ладата, панеления апартамент в крайния квартал и почивката в Слънчев бряг.
Паметниците биха могли да се възприемат по повече от един начин. Например, ако зависеше от мен, аз никога не бих бутнала мавзолея. Точно напротив. Щях да го превърна в музей. Дори не бих извадила мумията от него – някои хора просто нямат правото да бъдат погребани и да намерят вечен покой. Нали сте гледали “Покаяние”? Или в краен случай щях да сложа восъчна фигура на мястото на трупа на Вожда, за да не се шокират по-нежните души. Музеят щеше да е пълен със соц-артефакти, а екскурзовод щеше да обяснява на посетителите, че това място някога е било сакрално за редовите българи, които са се тълпяли пред мумията по същия начин, по който вярващите чакат да се докоснат до мощите на Св. Иван Рилски в Рилската обител.
Щях да включа грандиозните соц-монументи в туристическа обиколка. Щях да ги въведа в учебната програма. Щях да разказвам на децата как техни връстници са получавали слънчев удар, докато са метели стъпалата на паметника на българо-съветската дружба посред най-горещия летен ден. Щях да разкажа как Храмът на Партията – летящата чиния на Бузлуджа – е построен по същия почин, по който навремето хората са строили църкви, читалища и училища – с волни (или не толкова) пожертвования.
Щях да направя парк-музей, в който да наблъскам всички преносими Лениновци, Сталиновци, Димитровци и всякакви други вождове. И ако зависеше от мен, и камъче не би паднало дори от най-безумния паметник.
Унищожаването на паметник е най-голямата глупост, която би могъл да сътвори човек, мислещ за бъдещето. Разрушаването на паметника не заличава миналото, а само спомена за него. Всички виждаме какво става, когато спомените избледняват. Днес отново е на власт Човекът от народа, селският хитрец, простакът. Певци песни за него пеят, жените са влюбени, мъжете му се възхищават, децата му подражават, а по-сервилна журналистика не сме имали от Тодор Живков насам. И ако някой скулптор не се посвени и издигне паметник на нашата доморасла версия на Туркменбаши, ще направя всичко възможно и този паметник да остане. За да ни навира в очите простичката истина, че и човешката глупост има нужда от паметник. За да не забравяме какво става, когато й дадем власт.
———————
Здравей, ти, Партио
(марш)
Текст: Любомир Христов
Музика: П. Паскалев
Във нашата димитровска родина
тупти едно стоманено сърце.
То бие в такт със ритъма машинен
и влива кръв във хиляди ръце.
Припев:
Здравей, ти, Партио, чилично твърда -
калена в битки – Партия-войник.
Води напред със димитровска мъдрост
народа ни към бъдещите дни.
В Димитровград разпалвай в бригадира
куража на строител комунист
и волята на слабия бронирай
със вяра, по-корава от гранит.
Припев:
Не давай ти покой на враговете
които искат новата война
и бий във мислите с лозунга:
“Бдете! Мира пазете в родната страна!”
“В крак с времето” НЕ Е израз на поколението, израстло отказвайки да чете книгите на баба си, с дядо Коледа (въведен преди 20 години за една нощ), със Супермен (непреведен комикс), с Роналд (преди 20 г и хамбургери нямаше). Но се случи в София дизайн седмицата – продукт на него поколение. В сивата, прашна, душна и шумна столица, дето и да искам, няма какво да покажа на гостите си, няма къде да ги изведа да се храним, без до нас да седне облечен в анцуг, дебеловрат и сложи телефона си между вилицата и ножа, времето е спряло.
Опасно ли е да има първосигнални идиоти с блог, които да дистрибутират наклепан в спрей паметник като “улично изкуство”, да го рекламират като “прощаване с пост соца” ? Симптоматично е. Закъсали са я сериозно откъм идентичност на града, та трябва студентчетата на път за бригада в Америка да се катерят по желязото и в тъмна доба оцветяват скучния град. Правилно бе общината да затрие окраските и върне града пак там, в 1990. Софианци живеят назад. Когато след седмица гръцките банки лупнат кепенците и повлекат страната в предизвестен фалит, софианци ще имат тия снимки, за да се утешават че нещо се е случило, нещо ги е извадило от сънния еквалибриум, за 24 часа, но все пак
Браво Веси!!
Ох. Тази зла, иронична задявка с днешните гъзолижещи агит-проп-активисти беше посрещната по същия идиотски начин като инсталацията на смахнатия чех с кенефа. Вместо да се посмеят и да похвалят човека за толкова мирно и весело изразеното отношение, и властите, и плебсът опищяха орталъка. И никой не реагира на възмущението и предупреждението, които всъщност са нарисувани върху паметника.
Тука ще отворя една скоба. Най-ведрият ми спомен от пролетта веднага след преврата е един надпис на ограда. На оградата на къщата на Милко Калев Балев някой беше написал с половинметрови ясно сини букви “Клуб на СДС”. Надписът стоя години наред и аз се се смеех с глас всеки път, когато минавах от там. Но май никой освен мен не разбра предупреждението, затулено зад ебавката.
Колкото да мавзолея – и мен ме е много яд, че го събориха. Струва ми се, че този юруш да го сринат прикри някакви нечисти факти или деяния около самата сграда. А какви хубави опери на площада ставаха там!
Действително я има приликата с отношението към кенефа на Черни. Между другото, много си харесах розовия му танк.
Точно тоя паметник хич не съм съгласна да бъде точно там, където е. Каква е тая нация, дето слага в центъра на столицата си паметник на окупатор, а в химна и се споменава името на град от чужда държава (какво беше … “С Москва не знам си какво си”)?
“Дружно, братя българи!
С нас Москва е в мир и в бой.
Партия велика води
нашият победен строй.”
Това е куплетът, който беше изкуствено пришит към оригиналния текст и впоследствие естествено отпадна.
Всъщност един Берлин, например, не пада по-назад:
http://www.aviewoncities.com/berlin/sovietmemorialtiergarten.htm
С тая разлика, че техния го поддържат.
Аха, така си е.
Спомням си, че смятах бутането на мавзолея за голяма глупост, но сега ми харесва – площадът е по-просторен. Изобщо паметниците не са свързани много с паметта, за жалост. Не мисля, че мавзолея би ни предпазил от текущия държавен деец. Както и да е, хората наистина смятат, че с бутането на паметник заличават и миналото, горкичките…
Марфи, да го държат, хубаво. Но да го държат като паметник на социализма, а не като свещена крава (“аууу, осквернили са паметника на воините”) и не с надписа “съветска освободителна армия”. Защото сега руснаците се обидиха не от това, че някой е поругал комунизма, а от това, че са поругани съветските войски, без да си задават въпроса защо очакват ние да имаме паметник на окупаторска армия. И как можело руския войник да стане американски, представяте ли си, американски супергерой, те руснаците били спасявали Европа от нацизма. Американците понеже не са били срещу него може би? Пак някакви великонародни страсти се наместиха. А боядисването на паметника беше чудесна сатира и магнит за привличане на хора към него.
Е тъй де, именно като паметник на социализма. И аз това викам.
Да знаят поколенията докъде може да изтрещи човек, че да стигне дотам да издигне паметник на окупатора си насред центъра на собствената си столица. Това са паметници на социализма и те не трябва да се махат.
Права си за парка, но не трябва да се ограничават до портативните (образно казано) бюстове на Ленин, Сталин и Димитров. Нека направят Бузлуджа национален парк, Ирина Бокова да поагитира ЮНЕСКО да го обяви за културен, и да занесат там всичко — и Шпагина, и Петотаквоз-шестонаквоз, ако дотогава не е паднал, и Альоша, и всички други монументални соц-грозотии. Тогава, който иска, да ходи там да им отдава почит, козирува, марширува, манифестира, протестира, митингува, конгресува, се умилява и кълне във вярност, или каквото му душа сака. Единствената причина да го оставят на място може да бъде надеждата, че някой ден ще го удари гръм като доказателство, че Бог има.
Друг проблем не ми дава мира — как така на никой подривен малцинствен елемент не му е хрумнало да клъцне по-леснодостъпните части от Нещото и да ги даде за претопяване? Колко Лениновци от цялата страна ги сполетя тая злочеста съдба… на лъвовете от моста им отрязаха позорно опашките, че едни советски солдати ли ще се опънат?
Относно мавзолея — по смътни спомени сградата беше доста тясна отвътре и нямаше да има място за цял музей, освен може би за някои отбрани, the best of 1944–1989 г., експонати.
Знам, че отдолу имаше бая подземия. Но и с някои отбрани експонати плюс (восъчна) мумия в центъра пак щеше да върши идеална работа.
Отдолу е град. Построен е за 45 дни. Хладилните инсталации са най-доброто на пазара за времето си. Има коридор до Партийния дом..който навремето опитаха да палят.
Преходът в сф куца от 1989. И като всеки преход, изяде децата си. Първо отстреляха Луканов. После Павлов. Накрая една лелка с метла помете стъклата от колата на Кюлев, докато линейката го откарваше към моргата във войнишко одеяло.
Всъщност проблем с арт-инсталацията има. Защото въпросната арт-инсталация си е чиста проба обругаване. Съвсем друг е разговорът трябва ли да го има или да го няма този паметник. Или друг подобен нему. Да припомня, че вече си имаме и паметник на американските летци, които доста са се постарали да изравнят София със земята. Ама сега сме виновни към американците, щото, видиш ли, сме си позволили да се защитим и сме тръшнали няколко от техните. И, ако въпросната арт-инсталация се беше реализирала на тоя паметник, пътека до американското посолство щяха да направят и нямаше да остане един, който да не обругае такъв “акт на вандализъм”.
Всеки такъв паметник носи някакъв спомен на някого. Посегнеш ли на паметник – посягаш на спомени. И не обругаваш самия паметник, а хората, за които той значи нещо. Та така…
Благодаря ти искрено за този коментар.
А аз продължавам да не разбирам желанието за демонтиране, разрушаване или каквото там друго може да се прави с подобни паметници. И какво като ги демонтираме? Какво ако махнем още утре Альоша? Периодът 1944-1989 ще бъде отпратен в друг времеви континуум ли, или що? Паметниците трябва да се (пре)осмислят, за да спрат да се възприемат като символи на някакво еретично учение, противоречащо на правата вяра.
Марфич, проблемът е, че всеки паметник чисто технически е част от историята, но на практика актуалността му бива разглеждана съобразно текущия курс на поклонение. Ние учебниците по история си сменяме с всяко ново правителство, ти искаш паметниците някой да тачи….
Бе чак да ги тачи… Ама поне да ги гледа и да си припомня. Нещо като голяма паметна бележка, като гигантски скрижал, на който е вдълбано с огромни светещи букви: “НЕ ПИПАЙ ГОРЕЩИЯ КОТЛОН И КАТО ВИДИШ ПРОСТАК, НЕ МУ ДАВАЙ РЪКОВОДЕН ПОСТ!!!
P.S. ТОВА Е ВАЖНО!!!”
Призовавам на всичките соц-арт изпълнения да се гледа като на арт-инсталации, символизиращи един немалък исторически период от съществуването на нашата страна.
))
Ще се гледа така, както Уорлик каже. Щото е момента той е Правилният. Утре, ако Меркел (примерно) е правилната, ще рисуваме паметника на американските летци. Ние дори и в ролята на магистрални шаврантии не се уважаваме достатъчно, иначе поне за добри пари щяхме да си търгуваме задниците…
Марфа, вече се изказах преди малко за тези паметници по начин, as ever, не особено възприеман.
Живял съм и едното, и другото, и съм си изработил и pro, и contra. Каквото и да се говори, и на каквото и да не съм вярвал (кой, вие ли бе, възрастните, ще ми казвате на мен, гениалния, че имало нужда и от опит, и от вглеждане в себе си, я се разкарайте, вие сте дърти и закостенели във вашите тъпи ежедневия, аре поне вие не ми говорете!), оказа се, че трябва и опит, и вглеждане в себе си
1. В моя немалък и некротък младежки жизнен опит никога не ми е трябвала такава инсталация.
На Бунарджика съм ял с мама и татко жабешки бутчета, много приятно, след което в леглото съм си чел “Мечо Пух” и “Патиланско царство” преди заспиване. За какво ми е онзи руски пияница и насилник, изобразен като някакъв изроден военен Зигфрид?
После съм правил всичко възможно за парк в Парка на свободата (включително и да поднасям цветя на Паметника на съветската армия на излизане от Христо Фотев и да пея нарочно и високо пиянски: “Весело беееше на мойто погребееение…”), но по никое време на деня или нощта, с приятели или приятелки, не ми е трябвала такава инсталация, дори милиционерите ни пазеха да имаме спокойствие и да се смеем на някоя пейка, и ни заобикаляха. Защо ще ми е реалистичен шмайзер там?
Ти може да не знаеш, но като гледаш фронтално този паметник, отдясно, на петдесетина метра има една беседка. В нея с колеги и главно колежки, сме изпили неземни количества късно вечер, обсъждайки как да изгоним едни натрапени от ЦК на Комсомола в службата. Изгонихме ги, естествено, за тази работа не ни трябваше намиращото се наблизо месингово оръдие на оня залегналия зад него.
Никой никога не е забелязвал какво има по тези паметници, с изключение на езерото с паричките зад… как се казваше, Братската могила ли, срещу БТА, с обелиска? Един приятел много искаше да го обере и стигнахме до изчислена сума около стотина лева, но ни трябваше прът с дъвка накрая, и се отказахме
Никой никога не ги е забелязвал тези паметници освен някакви стари членове на БКП и жените им, които да си попълват с тях духовните потребности. Нещо си увековечаваха някакви хора за техни си нужди.
2. Това не е изкуство, ама хич не е. Следователно ако е инсталация, не е арт. Тогава защо е нужна? Само виси над главите на хората и им отнема въздуха.
3. Това са лъжи. Те са се напивали, изнасилвали и убивали, а не са освобождавали. Разказвали са ми как баба ми е трябвало да носи топла вода за любовницата на настанения у нас “освободител”, докато войниците му са си вързали конете в градината, пасат дърветата и ги унищожават.
4. Паметници се правят за вечни неща. Трябва ли да се обяснява каква е разликата между паметник на Бетовен, на хан Кубрат и на един впиянчен картечар от държава, която ние сме учили на четмо, писмо и религия, и който има претенции за “освободител”?
5. Има си начини. Отделя се едно пространство и се слагат там, който иска, да ги види, барабар с изкуството им. Което не може да се премести… е, не може пък всичко.
6. Много лесно ще се свикне отново с градинки на мястото на паметниците, както и на паметници, които имат смисъл.
7. За по-мързеливите, на които не им се ходи до резервата на таласъмите (има такъв роман от Любен Дилов), ще се отпечата хубав албум с ясни фотографии.
Разбирам тези, които са уплашени, че нещо, което е било там, няма да го има. Но ще се изненадат колко бързо ще установят, че не им е трябвало. Ще имат повече място просто. И когато някой се сети, че няма паметник на хан Кубрат, ще има къде да го сложи.
Аха 50 години лицемерие и накрая просто да си представим че паметниците са музей а не паметници на лицемерието.
Не бях изчерпателен. Преди мен, който не се интересува от грозното, е имало по-лоши неща, направени от същите хора.
Моите чувства към горното не биха били толкова естетични и благородни, ако ми бяха убили трима дядовци и двама вуйчовци, защото искат да слушат блус. Да, за блус са убивали, както и за къса пола – западно влияние. Но са набили и са конфискували имотите на доста мои дядовци и вуйчовци. Дълга история.
Как е станало? Ето как. Европа е била поделена от великите сили и са дали половината на Сталин, а той ни е настанил едни хубави паметници (да славим СССР). А той е настанил следното… Състои се от 45 точки.
Въпросът е дали искаме да живеем В ХОЛА с това, или да го знаем, но да не ни е в къщи.
Инструкция
за управлението на окупираните от Съветската армия източноевропейски държави КАА/08.113 Москва, 2.VI.1947 г. НК/003 47
1. В сградата на посолството да не се приемат местни информатори. Срещите да се организират от наши специални служби на публични места. Посолството приема информации чрез специалните служби.
2. Да не се допуска контакт между нашата войска и цивилни лица от страната. Забраняват се посещения на местни лица от нашия офицерски състав, контакт на войници с местни жени или на войници с войници от страната и нашата войска.
3. Да се ускори ликвидирането на граждани, които участват в или симпатизират на партии и организации отпреди войната и възстановили се след нея без нашето съгласие. Да се използват за тази цел всички конфликти и недоразумения между тях, а също така и въоръжена опозиция.
4. В политическите репресии да се използват войници от армията (възстановена на наша територия) и след това да се ликвидират тези войници.
5. Да се ускори съединяването на всички социалистически партии в една – комунистическа, като всички водачи на тази партия да бъдат предварително утвърдени от органите на нашите специални служби.
6. Да се обединят всички младежки организации в една – комсомолска – с водачи, утвърдени от нашите служби. Преди обединяването да се ликвидират всички водачи на бивши юношески и младежки организации.
7. Делегатите на партийните конгреси да нямат мандат след конгреса. Да се елиминират делегатите, които са активни. За всеки следващ конгрес да се избират делегати, утвърдени от нашите служби.
8. Да се прави системно разследване на хора – добри организатори и специалисти, които са популярни. Тези хора да се привличат към нас, а ако откажат – да не се допускат до ръководни длъжности.
9. Да се организира – всички държавни служители, освен милиционери и миньори, да получават ниски заплати. Това специално да се отнася до здравните служби… съдебно-изпълнителските служби, просветата и културата.
10. Към всички органи на властта и всички значителни заводи да се включат хора, които сътрудничат на КГБ. Това да се осъществява без знанието на държавните местни власти.
11. Да се обърне внимание на печатната преса да не цитира сумарни количества и видове на стоки, които се изпращат в СССР. Да се посочва, че това е обменна търговия.
12. Местните власти да не издават на купувачите на земя, къщи и парцели нотариални актове, а актове за получаване.
13. Да се приложи такава специална икономическа политика към частното селско стопанство, че то да бъде с ниска производителност и неефективно. При втория етап да се започне колективизация на селското стопанство. Ако се появи силна опозиция – да се намали доставката на средствата за производство и се увеличат данъците към държавата. Ако и това няма ефект, то селското стопанство да се доведе до състояние да не може да изхранва държавата и да разчита на внос отвън на храна.
14. Да се формулират всички закони, укази и разпоредби за организация, икономика и право така, че да не се дава точно и прецизно тълкуване (с изключение на военните).
15. За всеки проблем да се създават комисии, съвети, инструкции и т. н., така че никой от тях да няма право на окончателно решение без консултации с останалите.
16. Самоуправляващите органи на заводите да не могат да имат влияние върху дейността и развитието на предприятието. Те могат да се занимават само с изпълнение на полученото задание.
17. Профсъюзите не могат да имат противоречия с разпорежданията на дирекцията. Да се натоварят профсъюзите с други задължения – организиране на почивка, просвета, културни и други развлечения, екскурзии, разпределяне на дефицитни стоки и потвърждаване на мнение и характеристики от политическите власти.
18. Да се авансират само такива сътрудници и началници, които образцово изпълняват получените служебни задания, но без склонност към анализ на проблемите извън заданията.
19. На всички отговорни ръководители на партийни, държавни и стопански дейности да се създадат условия, които да ги компрометират в очите на подчинените им, като се изключва възможността да се върнат в средата, от която са излезли.
20. Офицерският кадър от местната армия може да получи отговорни длъжности само при условие че там има наши сътрудници от КГБ.
21. Да се организира специален надзор за количеството муниции за всички видове оръжие на всеки арсенал. Учение с бойни патрони да се прави само при строг контрол.
22. Да се обхванат под специален надзор всички лаборатории към НИИ.
23. Да се обръща специално внимание на всички изобретатели и рационализатори, като всички по-важни изобретения и предложения да се регистрират в нашите централи. До реализация да се допускат само изобретения, засягащи експлоатацията на минното дело. Важните изобретения да се продават в чужбина. Да не се допуска до публикация стойността на изобретението.
24. Системно да се нарушава графикът на транспорта в страната (изключение на нашия специален транспорт).
25. Да се провеждат симпозиуми и конференции и да се записват предложенията и докладите, като се регистрират докладчиците, но за реализацията да се спазва само нашата инструкция.
26. Да се популяризират интервюта с работници за актуални производствени проблеми, като се критикува безпорядъкът, но не трябва да се ликвидират причините за тези проблеми.
27. Всички обръщения към народа от официални служители и водачи да обхващат исторически и народни акценти, но да не се проповядва дух на обединение на целия народ.
28. Да се обърне внимание на всички новостроящи се градове и квартали да не се изгражда друг освен главен водопровод. Всички стари кладенци и локални водопроводи да се ликвидират систематично.
29. При модернизиране и разширение на заводите да се осигури изтичането на замърсени води да става в реки, които могат да бъдат резерв за питейна вода.
30. В новостроящите се апартаменти и къщи, а така също и при възстановяване да не се строят помещения за запасяване с хранителни стоки и за отглеждане на животни.
31. Частните работници и предприятия да се снабдяват с лошокачествени суровини и оборудване, което да осигурява производството на лошокачествена продукция на цени, по-високи от държавните.
32. Да се създадат условия за максимално развитие на администрацията по всички нива – районни, общински, градски. Може да се допуска критика на администрацията, но това да не влияе на нейното намаляване или по-прецизна работа.
33. Да се контролира само изпълнение на плана на предприятия, произвеждащи суровини и други производства, включени в нашата инструкция. Забранено е изпълнението на плана за продукти и стоки за вътрешния пазар.
34. Специално да се наблюдава църквата, като се създават условия и програми за обучение на младежта за наслагване на омраза към нея. Специален контрол да се упражнява над църковните печатници, библиотеки, архиви, проповеди и т. н.
35. От всички основни, професионални и средни училища да се уволнят учителите, които имат голям авторитет и се ползват с уважение от учениците и населението. На тяхно място да се назначат нови. Учебните програми да се направят така, че да се прекъсва връзката между изучаваните предмети. Да се ограничи производството на учебни помагала. Да се премахне изучаването в средните училища на латински, гръцки, обща философия, логика, генетика. По история да не се обяснява какво са правили царете за доброто на страната, а да се изтъкват тиранията и борбата на потискания народ. В професионалното обучение да се набляга на тясната специализация.
36. Да се организират държавни митинги при годишнини на борбата против завоевателите (с изключение на руснаците), като се подчертава борбата срещу германците, а преди всичко борбата за социализъм.
37. Забранява се да се поместват в средствата за информация и издаваните книги данни за местни хора, живели в Русия преди революцията и по време на Втората световна война.
38. Ако се възстановят или създадат организации, които поддържат дружбата със СССР, но се опитват да контролират дейността на държавните органи – да се обвинят в шовинизъм и национализъм (нашите действия са независими от органите на държавата). Начин на действие: унищожаване на нашите гробища и паметници, публикуване и размножаване на позиви, в които се осмива руският народ, руската култура и договорите между СССР и страната. Към тази пропаганда да се ангажират граждани от страната и да се използва съществуващата ненавист към СССР.
39. Да се прояви грижа за строителството на пътища и мостове, за да са готови при налагаща се интервенция, така че нашите войски най-бързо и от всички посоки да се придвижат до центровете на опозиционните сили.
40. Да се арестуват всички политически противници. Специално да се преследват противниците, които имат авторитет сред населението. Да се ликвидират всички политически противници и след това да се обвинят в тежки криминални престъпления.
41. Да не се допуска реабилитация на хора, съдени на политически процеси. Ако се налага, такава да се допусне, но при условие че това е съдебна грешка, без започване на разследване и обвиняване на виновните за съдебното решение.
42. Не може да се изправят пред съд хора с длъжности, дадени от партията – независимо че тези хора са виновни за икономически загуби и са мразени от подчинените си. В драматични ситуации трябва да се преместват на друга равностойна или по-висока длъжност в друга област или град. В крайни ситуации тези хора да се назначават на неначалническа служба като се използват за кадрови резерв за друго време.
43. За хора, които не са съгласувани от нашите специални служби, може да се публикуват съдебни процеси (специално се отнася за кадри от армията, генерални директори, министри), в които се обвиняват в дейности против народа, социализма, индустриализацията. Това ще увеличи подозрителността и ще мобилизира работническата класа.
44. Да се проявява системен контрол хората на отговорни длъжности да произхождат от работническата класа и да имат най-ниска квалификация.
45. Да се проявява постоянна грижа за систематически подбор за висшите институти на хора, които произхождат от най-ниската категория от населението или незаинтересовани професионално хора, стремящи се само към диплома.
— КРАЙ —
До Издателство “Народна халтура”:
По-горе, в респектирашото си многословие Вие казвате и следното: “резервата на таласъмите (има такъв роман от Любен Дилов)”.
Тук трябва да Ви обърна внимание, че “Резерватът на таласъмите” (The Goblin Reservation, 1968) е роман от Клифърд Саймък (Clifford D. Simak). А Любен Дилов е написал “Кладенецът на таласъмите” (1963).
Правилно, Светла, сбъркал съм и после го видях, но не можех да го поправя. Дори доскоро виждах книгата на Дилов из къщи. Спомням си, че този кладенец, който децата откриха, се оказа много дълбока дупка (или пък беше наистина пресъхнал кладенец, нещо такова), в която през годините хората от селото хвърляли нежеланите новородени кученца и долу те се развивали до големи кучета, но слепи и озверели – заради тъмнината.
Многословието е за да има някаква обосновка, белким някой го прочете и вдене. Но истината е, че и да го прочете, ще прави каквото си е наумил. Санким някога са правили друго. Но пък чунким има значение