Някои от най-красивите неща, които съм видяла:
Чайка, летяща някъде далеч над невероятно спокойното море.
Лунна пътека.
Есен е и листата на едно дърво са изрязани върху тъмносиньото привечерно небе; приличат на сърмено везмо върху кадифе.
Самотна пейка в парка, засипана с есенни листа.
И още много други.
Но понеже в такива мигове никога не съм имала фотоапарат, те са си само мои.
Like this:
2 bloggers like this post.
Егоистка такава!
Поне сакурата и катеричката ни показа. 
Егоистка, я!
Ама поне ни кара да си припомним собствените красиви моменти. Благодаря!
Аз пък винаги нося фотоапарат в себе си и се тарая да споделям подобни моменти. Който успява да проникне по-дълбоко в получилите се снимки – значи заслужава да бъдат споделени тези снимки с него.
А! Като стана дума за катеричката, че да ви казвам!
По Богоявление минавам аз през Морската градина и какво да видя – там на някакво иглолистно застанала една катеричка, яде там шишарка ли, що ли, и позира! Ама разперила опашка, настанила се, само за снимка. Бъркам за телефона и тя като ме видя и хоп – в клоните. И ме гледа оттам и продължава да си яде! Не ми даде да я снема.
Така че и тя си е само за мен.
това с показването на снимки на мене нещо ексхибиционистично ми се види (за по-нормалните, не чак толко образовани люде – абе се едно да ти е кеф да си покажеш пишката на площада пред фонтаня. или циците, ако така повече ви харесва