Чистата ми човешка радост, породена от спасяването на чилийските миньори, беше ненавременно помрачена от откритието, че Пернишкият университет по телекомуникации, компютри и архитектура не се казвал съвсем така, че не стига това, ами безвременно и спонтанно бил наречен Европейски политехнически университет в Перник. А щеше да е толкова хубаво да си остане така, както бе речено изначално! Нали се казва, че това, което първо ти дойде на ума, идвало направо от сърцето? Следователно, каква е причината внезапно да смени гордото си наименование? А вече виждах филиала на катедрата по Зимбабвийска архитектура, средиземноморска педагогика и албано-литовска алопатия, който без съмнение скоро ще се открие я в Каспичан, я в Сунгурларе, но както е тръгнало, с далеч по-неитересно име.
Но все едно. Честито. Най-сетне България се сдоби с 52-рия си университет, от който, без съмнение, изпитваше неистова нужда. Нали и хората, които не са успели да влязат в търговищкия филиал на Варненския свободен университет също трябва да има къде да завършат заветното “вишо”? Плюс това този университет е уникален и с нещо друго, освен с първото си (и апокрифно по същност, но не и по дух) име, с което, подозирам, ще остане за поколенията. Само този университет не мрънкал за пари, твърди министърът на образованието. Колко хубаво! Значи в този университет ще се развива нàука! И нека помълчим пред словата на новия доктор хонорис кауза:
“Тук виждам около 70 студенти. Рано или късно ще дойде и метрото до Перник, магистрала вече имате. Кварталите Люлин, Модерно предградие и Нови Искър в София по магистралата по-лесно ще стигат дотук вместо до Софийския университет”.
Мълчите ли още? И правилно. Така трябва. И аз така мълчах, когато за пръв път гледах “Смело сърце” и слушах как Мел Гибсън надъхваше шотландците с “Виждам армия от победители!” или каквото там беше. Сигурно лично ще го издълбае това метро премиерът, а ако трябва – на гръб ще им го пренесе. Между другото, дали университетът не трябва да влезе в Гинес като рекордьор по най-скоростно присъждане на титла? Така де, висшето учебно заведение още не съществува, дето се казва, но Борисов вече е доктор на ПУТКА. Което вероятно осигурява благословията за откриването на катедрата по Гинекология, аномални латентни електрофорези и народна акапела с филиал в село Остра могила.
Във връзка с горното, понеже една приятелка скоро ще ражда, дай Боже, сериозно я навиваме да покани г-н д-р премиера да дойде и тържествено да пререже пъпната връв на бебето. Дали той би се съгласил?
Хранилка за пенсионирани професори, доценти и политици които само ще се водят на списък, а упражнения и лекции ще се водят от световно неизвестни асистенти.
А началната абревиатура действително звучеше впечатляващо.
Бях замислила текст в същия смисъл, но си го казала прекрасно.
Аз значи ще се посветя на темата за заветното вишу.
За заветното вишу трябва не тема, ми цяла съвременна Илиада да се изпише. Многотомна. И някой ден, когато звездите се подредят подходящо, ще си излея душата. Ще им се и на университетите на глава от населението, ще им се!
Смях!!!
Аз потресена немея, но на геният народен не можеш му запуши устата:
“– Какво си завършил?
– Компютри.
– Къде?
– В Европейския в Перник. “
Честит рожден ден от мен – голям твой фен. Пожелавам ти много здраве, щастие и късмет.
Много ти благодаря, Любо!
Поздрав. Отдавна не се бях смял така. Няма ка да не ми мине през главата, че е време да се отоговори подобаващо с основаването на хуманитарен университет по йезуитство. Като може би е правилно първия доктор хонорис-кауза да е жена.