Не искам да ми пречат

Говоря за хората, които очевидно са расли сами в полето (не в гората, защото там пък щяха да са в постоянен конфликт с дърветата).

Настоящото ми повествование бе породено от поредното иди ми-дойди ми от най-високо равнище в областта на забраната за пушене в заведенията, която чисто по хамлетовски не е много ясно ще я бъде ли или не.

Аз за цигарите и пушенето вече съм се изказвала. Прочетох какво съм писала преди две години и установих, че още държа на думите си. Продължавам да съм против антиникотиновия кръстоносен поход, който често преминава всякакви разумни граници. Продължавам да настоявам, че няколко цигари дневно (ама наистина говоря за няколко цигари, а не за няколко кутии цигари) са далеч по-малко вредни от пакетите чипс, нещата, дето се сервират в Макдоналдс, ежевечерните запои, високите скорости и какво ли още не. Продължавам да съм против прекаленостите.

Но не мога да се насиля да проумея логиката, според която забраната за пушене в заведенията щяла да подейства пагубно върху този вид бизнес. Представям си как цели компании ще започнат да бойкотират любимите си кръчми, отказвайки се от вкусните пилешки дреболийки и от биричката с приятели, само защото ще им се налага да излизат и да пушат отвън. Вие представяте ли си го? Ако си го представяте, сте готови за парламента. Честито.

Забавно е донякъде, че бе избрано именно тютюнопушенето, та правителството да покаже малко мускули на Брюксел. Досега бяхме свидетели на следния феномен – страната ни с готовност изпълняваше искания, които дори не ни бяха отправяни, но щом ни посегнаха на цигарите и опа! Там не се пипа! Показателно…

Мен пушещите ми приятели не ме дразнят. Работата е там, че всички те са възпитани хора, които се съобразяват с моята особа, не ми димят в лицето и всъщност по никакъв начин не навлизат в личното ми пространство. Странни са ми обаче множеството случаи, при които компания от десетина човека, само два от които са пушачи, трябва задължително да седне в помещението за пушене, защото… Всъщност, защо? Кълна се, не го разбирам. А е често срещано явление. Сигурно и вие сте попадали на тоя феномен.

Освен това не мога да не наблегна на това, че помещенията за непушачи по нашите родни заведения почти задлъжително са наврени я до клозета, я едва ли не в кухнята, я в каквато там друга инак неизползваема дупка се намира в съответното “място за обществено хранене”.

От своя страна вентилацията е такава, че дори по случайност мястото за непушачи да не съжителства с клозета, това няма особено значение, щото димът така или иначе си е равномерно разположен из цялото заведение.

Не разбирам и упорития отказ на мнозина пушачи да признаят, че с навика си те навлизат в моето лично пространство и ми пречат. Например, вали. Под козирката на спирката сме се наблъскали двайсетина души. Внезапно единият пали цигара… Но това е негово право и всъщност забраната за пушене на обществени места е дискриминация. Истината е, че не е никакво право, а чиста проба лошо възпитание, облечено в благовиден и зле скроен костюм. Със същия успех аз мога да декларирам, че не мога без миризмата на кисел чесън и да си нося буркана навсякъде, че да ми е винаги под ръка.

Поголовният кръстоносен поход срещу пушенето е дивотия. Нарушаването на личното пространство на другите е също дивотия и всъщност най-обикновено лошо възпитание. А тук то е, как да го кажа, то е част от националния ни бит и култура. Начин да покажеш мускули. Да се изрепчиш. Не разбирам защо. Има моменти, в които направо ми иде да се тръшна от безсилие, само че каква полза?

Ето например, вървя си  към работа. На кръстовището на “Рачинска”  и “Цар Освободител” слава Богу вече има светофар. Чакам си чинно да ми светне зеленото човече, че да пресека, но точно в тоя момент някакъв галфон, дето до вчера е пикал на двора и това дори и новото му бентли не може да скрие, се измъква от редицата и застава на пешеходната пътека така, че за да премина на отсрещния тротоар аз трябва да го заобиколя и да се изложа на опасност да ме отнесе някоя от колите, дето фучат по “Цар Освободител”. Пита се, защо? Ама не, защо!? Вероятно е негово изконно право и по някаква причина аз трябва да се съобразя с това, защото инак ще го дискриминирам, не знам.

Или пък ходя по тротоара, по който има паркирани коли. Добре, разбирам го. Коли много, паркоместа практически няма. Само че хората са паркирали прилежно, оставяйки достатъчно място за преминаване. Съобразили са се. Но ето ти на поредния галфон. Той държи да покаже на всички новото си бмв или каквото там е заработил, поради което го е изтипосал по цялото протежение на тротоара. От край до край. Защо? Място да паркира нормално, така че да не пречи, има. Определено има. И сега аз трябва или да извикам паяка и да му платя, за да вдигнат колата на въпросния опасен за обществото индивид (а той е опасен за обществото, защото очевидно не е в състояние да живее, без да пречи), или да заобиколя, тъй както съм натоварена с десетлитрова бутилка минерална вода в една ръка и торба покупки в другата. В по-екстремни случаи може да ми се наложи да заобиколя цяло каре от квартала, защото индивидът фактически е запушил единствения възможен подход за преминаване. И ако сега го издраскам едно хубаво с ключа, вината ще е моя, защото това би било недостойно противообществено поведение, граничещо с… де да знам с какво, с истерия и слаби нерви да речем.

А бе, писна ми. Това е всичко. Наистина е хубаво, че не е чак толкова лесно човек да се сдобие с огнестрелно оръжие. Иначе оттук до Falling Down пътят е удивително къс. Между другото, добър филм и който не го е гледал, препоръчвам. Мисля, че излезе под името “Пропадане”.