Черният Спасовден отмина. Но не напълно. След като едно такова събитие като автобусната катастрофа край Ямбол ни падне отгоре, не трябва, а и не бива да го оставяме, без да успеем да го изцоцаме до край.
„Бомбонената“ драма на „24 часа“ се оказа недостатъчна. Сагата продължава. Сега, представете си, някакъв поп бил събрал изпочупените при инцидента дърва! Ужас! Кошмар!!! САДИЗЪМ! Може дори да го глобят! Очаквам утре заглавия от рода на „Кървав чай“, под които ще прочетем за престъпни селяни от Безмер, които са си позволили да берат мащерка от окървавената поляна. „24 часа“ отново може да ни изненада приятно, но този път със заглавие „Труп, коза, труп, коза“. Съвестените труженици ще ни осведмоят за престъпната дейност на местния пастир дядо Ганю, който е отишъл да пазе козите из храсталаците на злополучния инцидент.
Нещо повече. Внезапно се оказа, че в нашата китна страна човек можел лесно да си купел свидетелство за управление на каквото и да е превозно средство. Разбира се, тук няма особено значение фактът, че шофьорът на рейса-убиец всъщност не е страдал от липса на шофьорска книжка и опит, а проблемът е от съвсем друго естество. Важното е, че нещото, дето и кучетата го знаят, сега внезапно го научиха и журналистите. Да, в България, наред с нормалните шофьори карат и такива, дето дори и срещу рушвет книжка няма да получат. Всички го знаем. Касапницата по пътищата трае вече десетилетия. И е така, защото няма контрол. Че оня ден в Румъния аз лично няколко пъти пресичах една пешеходна пътека. Ей така, за кеф. В момента, в който стъпя на платното и хоп! – колите спират. Разбира се, не злоупотребявах и не се влачех като бременен охлюв, нали. Просто ми беше приятно. Румъния… И защо? Щото има контрол. А контрол има не само когато се случи някой особено зловещ инцидент с човешки жертви, а по принцип.
Не бе, приказвам си, че да разтоваря. Поток на мисълта един вид. Обаче за дечицата на оная полякиня почти нищо не казват 
Подхождайки безпристрастно, съм длъжна да заявя, че не знам нищо за взаимоотношенията между родителите. Не знам кой е бил правият, и кой – кривият. Бащата твърди, че майката била алкохоличка, но аз като не съм била там и не съм видяла, не знам. Но наистина не мога да си представя една майка в пълно съзнание да причини подобно чудо на детето си. Особено момента в колата, в който двете лели легнаха върху момиченцето и го натискаха с всички сили, че да не вземе да се изправи, докато то пищи неистово… Това май дълго ще го помня.
От два дена нещо го осукват по „Хоризонт“ относно протести на таткото и др. пред полското посолство. А таткото от тогава още, когато са му взели децата, все обещава да покаже документи, че ги е извел от Полша законно. Но още никой не е виждал такива документи. Голяма каша.
Но начинът, по който са постъпили с децата, е грозен. Ще ми се някой да насмете и лелките, и угоените сили на реда, и кравите от закрила на детето – така да ги пораздърпа, понамачка, да ги овърже и отмъкне нанякъде пред очите на тълпа, която дюдюка. И други неща ми се ще, но няма да ги описвам тука. Достатъчно е гадно.