По соломоновски, но не съвсем

Бе не ми излиза от главата асеновградската драма и това е. Не ми излиза.
По принцип съм много чувствителна на тема деца. Та… Не гледам тук българчета ли са, полячета ли са, занзибарчета ли са дечицата. Гледам простичкия казус „човек vs. закон“.

След черния четвъртък: равносметка

Черният Спасовден отмина. Но не напълно. След като едно такова събитие като автобусната катастрофа край Ямбол ни падне отгоре, не трябва, а и не бива да го оставяме, без да успеем да го изцоцаме до край.

Спасовден

Вчерашният Спасовден май много дълго ще се помни… Като настана едно ми ти спасение… В тази връзка, личната ми награда за най-нелепо, идиотско и тотално изтрещяло заглавие печели вацката „24 часа“, която е избрала да отрази трагедията край Ямбол по следния начин: „Бонбони, бонбони, трупове“. Оригинално, остроумно и дори с известна доза черен хумор. Хи-хи. [...]

Searching

Сума време се мусих, че на моя блог не попадат хора, задали по-интересни търсения. Днес вече с гордо вдигнато чело мога да заявя, че вече не е така. Вижте значи за какво иде реч:

Някои неща, които не разбирам

Подреждам по произволен ред. Щото всичко това еднакво не го разбирам.
1. Модата и по-точно някои аспекти от нея. Животът ми се стече така, че почти 50:50 съм го живяла преди след 10 ноември 89-та.  (Повече „след“, ако това има значение де ) Ta! Преди нещата стояха по следния начин: