Да е било, да е било, 88-ма или 89-та година да е било. Имаше някакво детско предаване, в което отборите “Ягодка” и “Черешка” се състезаваха. Водеше го Кака Лили с помощта на някакви плюшени животинки, с чието сътрудничество винаги изнасяше кратка и поучителна сказка. Конкретната притча беше следната: едното животно, лисица май някаква, разправяше, че останалите животни решили да я изберат за цар. Значи ще да е било лисугер, не лисица. А бе няма значение. Другото животно, зайче да приемем, че е било, го пита защо не се е съгласило да стане животински цар. Ами много просто. Понеже щяло да има много парички, а това било много лошо нещо… Представете си, че някой ви казва “не искам да съм царрр, защооото ще имам мнооого парррички” с гласа на Слава Рачева, дублираща Педя Човек – Лакът Брада.
Типично. Ето защо не се изненадвам особено, когато в наши дни се сблъсквам с хора, които подскачат при всеки намек, че заплащането на труда в България е на срамно ниско ниво, осигуряващо постоянно гражданство в страна от Третия свят на нашата европейска родина. А заплащането на труда в България е наистина безобразно. Цените обаче не са на срамно ниско ниво. Напротив. Че и отгоре в много случаи. По света е нормално хората да отстояват заплатите си, защото ценят труда си. В България обаче е съвсем нормално ако някой заяви, че му е ниска заплатата, да му се дават за пример Модиляни или Моцарт, които са работили и живели на границата на мизерията, но явно са поддържали относително високо ниво на духовност или де да знам на какво.
Не го разбирам това. Очевидно, парите са много лошо нещо и е правилно, полезно и целесъобразно човек да стои далеч от тях. От друга страна обаче ние живеем в общество, в което нормалната разплащателна единица е именно парата и нищо друго.
И така. Не е добре българинът да се оплаква, че е с най-ниското трудово възнаграждение в Европа, защото има сума ти по-бедни китайци, индийци и разни други, така че въобще няма причина да се оплаква. Освен това много от най-известните световни умове (колко много са няма значение, а дали е въпрос на съзнателен избор или на стечение на обстоятелствата, е съвсем друга история), са мизерствали. Цената на труда у нас е неприятна тема и общо взето се избягва в публичното пространство, като че ли иде реч за срамна болест или за отрепка от престъпния свят, с която човек не държи да се знае, че е поддържал някакви връзки.
Добре, срамно е, досадно е и не е обществено прието да се говори за пари и да се твърди, че работата ти струва пари. Парите не са важни, те са материални някакви неща и е добре да не ги доближаваме. Малката подробност обаче е, че парите са ни жизнено необходими. Например за лекарства. Трябват ти пари да се лекуваш или да лекуваш детето си, а вместо това ти се налага да се надяваш на някакви изявени лица от средите на мутробарока да изпускат газове достастъчно убедително в някаква къща, че да съберат… пари… които евентуално да стигнат до теб… някой ден.
Да разгледаме примерен бюджет на едно примерно семейство от голям град. София, Варна или Пловдив. Тя е на хубава длъжност и взема осемстотин лева заплата. Мъжът й взема седемстотин лева (нека сме малко феминисти в крак със съвременната мода). Имат тристаен апартамент, син в първи клас и кака в пубертета.
Примерни разходи:
Ток – 130 лв. (Приемаме, че не ползват парно отопление)
Вода – 20 лв.
Телефон – 100
Кабелна – 20 лв.
Интернет – 10 лв.
100 лв. транспортни разходи. Да речем, не ползват лека кола и се движат само с градски транспорт.
Храна:
Понеже семейството иска да се храни здравословно и не си пада по джънка, хората се стремят да включват много плодове, зеленчуци, месо и пълнозърнест хляб в менюто си. За един ден за четирима души примерното меню е:
Пиле – 5 лв. (по-евтино идва от хубава риба, дето е 10-12 лв. килото или да речем телешко, или пък пуешко, или да речем свинско)
Два хляба – 2 лв.
Салата (марули, репички, краставица, зелен лук и пр.) – 5 лв.
Една бутилка бира за мама и тати – 2 лв.
Кило портокали за фреш на децата или някакви ябълки, или пък банани – 2-3 лв.
Едната заплата тутакси замина. На малкия обаче се налага да му се купят обувки. Каката иска нова дрешка. Мама се разболява от грип, който преминава в пневмония. Тати решава, че ще кара бронхита на крака (сезонът е такъв, не ме гледайте). До двайстия ден на месеца семейството е на червено и то без да си е позволявало някакви особени странични разходи, без да имат човек с особени потребности или някакво хронично заболяване в семейството и без да се налага да подпомагат стар родител със стотина лева пенсия.
Това е доста частен случай на семейство със средни до високи доходи. Да се преместим в… Търговище. За Търговище ми идва на ум. Махаме транспортните разходи, щото градът е малък. Останалото е същото. Без заплатите. Заплата от осемстотин лева в Търговище знаете ли кога? Нека и двамата родители да работят. Единият да е на триста лева, а другият – на четиристотин. Бруто, за улеснение. Хайде да прибавим и болната баба със стоте лева пенсия. Нека едното дете да има хронична асма. Да не е тежко заболяване. Е, да, има хора в Индия, които… Нали. Пък и Моцарт навремето…
И така. Кой го е срам да поиска по-висока цена за труда си? И кой предпочита да разчита на просешки PR-кампании като българската коледа и ВИП брадър, вместо да е спокоен, че ако нещо, не дай си Боже, го сполети, ще може да се оправи и сам благодарение на труда, който е полагал толкова години, на данъците, социалните осигуровки, които си е плащал?
Защо в България толкова много ни е срам да говорим за пари? Защо така ужасно се страхуваме да си поискаме дължимото? Аз нямам обяснение. Да сме такива големи християни, че да бягаме от съприкосновение с един от седемте смъртни гряха – нямам впечатление чак толкова религиозно същество да е българинът. Сценките с лисугера и зайчето чак пък толкова да са проникнали в костните ни мозъци – ами не, и това не го вярвам.
Просто не разбирам. Честна дума. Да вземем да поискаме въобще да спрат да ни плащат, че да ни е мирна съвестта, де да знам.
В приказките бедността е добродетел, царят дори и да е добър и справедлив е заобиколен от алчни боляри, бедният момък е умен и смел, Пепеляшка е по-красива от богатите си сестри, мъдрецът отшелник е на почит.
Сценките с лисугера и зайчето може и да не са ни повлияли, но приказките, разказвани от баба и мама – да.
Утешителното е, че това мислене си отива с твоето поколение. Бабите живеят далеч, а и днешните баби се пенсионират малко преди да склопят очи. Мама няма време за приказки, нали има телевизор за тази работа. А от телевизора припяват едни каки, дето определено ценят всеки грам силикон по тялото си.
Абе приказките са виновни за всичко
Предаването се казваше “Бързи, смели, сръчни” и го водеше и Бате Мишо (по едно време беше кондиционен треньор на националите по футбол, а и на други отбори). Отборите бяха “Ягодка” и “Черешка” и се състезаваха деца от 4-та група на детските градини обикновенно. И аз участвах даже веднъж.
Любо, сигурен ли си? Аз за “Бързи, смели, сръчни” си спомням, че верно го водеше Бате Мишо и дори още се сещам за песничката. Ама там участваха ученици. Докато онова, дето Кака Лили го водеше, беше за дечица от детската градина. Такива са ми спомените де, което не означава непременно, че са верни
Просто имам спомен, че беше “Бързи, смели, сръчни” за най-малките. Хм… Мистерия! Ама щом пък и ти си участвал, значи по-добре ги знаеш нещата. Ще взема да ти се доверя! 
Искам да се извиня на многомилионната аудитория. По всяка вероятност поради преклонната ми възраст, останали са ми 2-3 живи другари от училище и детската градина (Лили Иванова, Мраз и Коледа са най-известните), но съм смесил спомените си в едно. Оказа се, добре че има снимки за документ, че съм участвал и в “При нас е Весело” – за деца от детските градини и в “Бързи, смели сръчни” – за ученици. Оказа се, че имало и научни трудове по темата със смесването на епизоди – http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/naukata12.pdf, което до някъде ме успокоява, защото може и да не е от деменцията. Още вднъж поднасям извиненията си.
Мога да ти направя още една сметка: младо семейство, все още без дете. Той получава около 1100 лева, Тя – 1000 (чисти пари).
Ипотека – 700-800 лева
Бензин – 200 лева
Парно, ток, вода, телефон, ТВ и интернет – 250 лева
Застраховки – 100 лева
Храна – 600-700
РД и други радостни поводи – Х*50 (Х от 1 до 5)- 50-250 лева.
Театър, концерт – абсурд
Да не дава господ да ти дойдат гости
Кръчма с приятели – абсурд
Почивка – забрави.
Любо, малко извън темата отиваме, ама нещо сметките ти не ми се връзват… ако се плаща и парно, тези 250 лв не стигат, а 600-700 лв за храна на семейство без деца ми се струва прекалено много. Добре де, не е само храна, вкарваш там и консумативите – препарати, санитарна козметика и т.н. Пак е много.
Проблемът не е, че не са ни научили да си искаме повече пари, а че никой не ни е учил да правим елементарни сметки и да взимаме адекватни финансови решения.
Защото при цитираните от теб заплати 700-800 лв за ипотека е безумие, особено като се има предвид какво може да се купи с такава месечна вноска и какви са нивата на наемите.
Wakeop, когато ипотеката е до 35% от чистия доход е абсолютно разумно. Разходите за храна и други подобни от магазина точно толко ми се връзват. В тези разходи включвам и парите за храна през деня, защото още несъм си усъвършенствАл фотосинтезата достатъчно. Относно нивата на наемите – за по-малко от 300 евро нормани жилища под наем няма.
А за парите: за мен е най-нормалното да си искам пари. От 2 години ми предлагат работа в банки и застрахователни компании и брокери, едната от банките ме “преслушва” на всеки 6 месеца, но докато не отговорят на финансовите ми условия няма да работя за тях.
хе
аз пък не се притеснявам да говоря за пари, пък ако ще и грозно да им звучи. преди време, когато търсех работа, един ми вика – бе ти много пари искаш, знаеш ли колко хора чакат, дъра-бъра.
и му рекох тогава: ми нека си чакат. и “копърките” чакат по кьошетата, ама ти като решиш да си вземеш такси – какво? “копърка” ли си взимаш, или поръчваш фирмено?
аз от работодателя не искам много пари. искам достатъчно пари. хем на мене да ми стигат, хем той да може да ги плаща, при това дълго време. а и да има перспектива, при това според мене.
такива ми ти работи
Пропусна варианта, в който майката не работи вече почти година. Големият тийнейджър се нуждае от пари за различни курсове, а влезлият в тийнейджърството малък син изненадва родителите с необходимост от брекети, очила и други “мижави” разходи.
Тогава – картинката е още по-жалка.
А за разтните работодатели, дето ти сочат как зле живеят другите и те карат да се поставиш на тяхното място… (гррр)
Хваща ме бяс – спирам да коментирам. Вече само ще чета.
Айде и аз да изокам. Простичък баланс, като за 32-годишен мъж, Project Manager в медийна група (650) и работещ на втора работа на хонорар(150-250). Плюс майка с не най-ниска пенсия (180). Без жена и деца.
- 200-300 месечно за парно (през зимните месеци, хайде да го кажем средно 100-150 месечно значи, ако беше на вноски)
- 15-20 месечно за вода
- 20-30 месечно за ток
- храна за двама: 400-500 месечно
- данък имот и такса смет: 350-400 годишно, да го цепнем на 12 месеца – да кажем към 30 месечно?
- цигари за майката (90 месечно, от този месец)
- Интернет: 20 месечно
- телефон: предплатен, 20 лв. годишно
- телевизия – не
- кола – не
- градски транспорт: гратис с “повишено внимание”
- дрехи: абсурд
- заведения: абсурд
- книги: от тези в кашоните по 2 лв. парчето
- театри: абсурд
- кино: слабовероятно, да живеят торентите
- не ми се мисли какво ще е, ако ми хрумне да се женя и деца да имам.
- рождените дни, имените дни и празниците просто не ги коментирам
Глезотии не си позволявам, телефонът ми е от три години (подарък), компютърът служебен, кафета не пия, сандвичи денем не ям. На ресторант за последно съм бил… абе хайде да не казвам, че ме хваща срам. Почивка… при познати във Варна и на градския плаж. След това месец-два див глад, докато се избият парите за пътуването дотам и за храна (не на ресторант) в града.
Да, позорно ниско плащат. Съгласен съм. Но поне в моя (медийния) бранш предлагането е огромно, а търсенето ограничено. А, да, да не забравя, на 6-9 месеца ми увеличават заплатата с 50 лв. При кризата това да се случи тази година ме съмнява.
Та въпросът е в това, че има хора, които се навиват да работят за такива пари. Защото колкото и да е зле, все пак не е като да си безработен. От помощи за безработни, да знаете, у нас не се живее. Като нямаш избор, се примиряваш – или си с години безработен.
Не пушим, по дискотеки не ходим, храним се у дома… получавам 220лв майчинство. Главата на семейството е с под хиляда лева нетно.
500лв. – изплащане на ипотека
150лв-ток
10лв – вода
130лв – телефони(включила съм и изплащането им)
250лв, – разходи по возилото
30лв – памперси
Опа, парите свършиха, а нито сме си купили храна, нито адапте на детето. Да са живи и здрави консултантките по кърмене, благодарение на които поне за мляко пестя пари, ама нас с мъжа ни няма кой да ни кърми. Остават още и препарати, дрехи, обувки, разходи по детски лекарски истории, зъболекари и лекари за нас…
Ама сме живи още. Мъжа ми работи на още n-места, за да успее да изкара достатъчно пари.
На мен ми е подействала именно приказката. Точно семейството ми и хилядите приказки за добрите просяци и красивите беднячки ме обучиха да се примирявам с малкото. Често дори съм правела забележка на мъжа ми, че няма насита и все търси още работа за още пари. Ей, близко е до акъла, но понякога един такъв коментар, като твоя, е необходим, за да му се отворят очите на човек.
Знаем как да си разпределяме доходите. И на малка черга сме били.
П.п.Братовчедка ми веднъж споделя:”Много си харесвам двора! Толкова дървета има и е голям!”. Аз:”Че какво му е хубавото?Под всяко дърво има я контейнер, а ръждясал фургон. Навсякъде има разхвърляни строителни материали и т.н.”, а тя:”И какво от това?! На Вана(бедна жена съселянка) двора да не пък да е по-оправен!”
Има и още една тънка подробност – това изведнъж на всички ударно да нараснат заплатите няма да оправи положението. Просто и цените ще нараснат с толкова, защото търговците ще решат, че като сме “по-богати”, ще сме склонни да купуваме по-скъпо. И доколкото вече сме свикнали с това съотношение заплата/цени – и с факта, че парите все не стигат, няма да има всеобщо “за бога, братя, не купувайте”. Което ще ни върне към същото положение като сега.
Така че, колкото и да ни е криво, истината е, че сами трябва да воюваме за растежа на нашите собствени заплати – и да не бленуваме за всеобщо благоденствие. Останалото са хубави мечти, които си остават единствено в несбъднатото бъдеще.
Кофти, но най-добрият начин за общ просперитет е здравият егоизъм. Не звучи християнски, но е факт.
Благодаря на всички за хубавите коментари и се извинявам, че чак сега се включвам, ама ме нямаше
Ами да, наистина е крайно невъзможно от утре на всички да увеличат заплатите ни с по една нула отзад. Но наистина не може да няма някакви нАучни икономически механизми, които да въздействат върху нивото на заплащането у нас. Примерно вдигане на минималната работа заплата. Де да знам. Увеличаване на необлагаемия минимум. Такива ми ти работи. Ама то, за да стане, трябва синдикатите да излязат от хибернация, пък нещо не забелязвам подобни симптоми, а хем сме преди избори.
А наистина има хора, които се навиват да работят за неща като двеста-триста лева, защото наистина нямат друг избор. Примерно са научни работници, а научните работници у нас са оставени на фотосинтеза. Или пък са от някой по-малък град, където работиш каквото намериш. А ако не щеш, още сума ти човека седят и чакат да се освободи мястото. Аз самата нямам нищо против не на n, ами на n+1 места да работя, обаче все пак искам да ми остава време и за спане, ако може.
Написах го това, щото наистина ми писна. Честно. Просто сега опряхме до плащането на данъците за апартамента и… Айде спирам. До после
Между другото в Търговище на много неща цените са по-високи отколкото в София. Така че липсата на транспортни разходи се компенсира.
А когато викнеш за пари, умни чичковци ти обясняват, как понеже малко работиш, не може да получаваш повече. А ти, току що прибрал се за късните новини от третото място, на което бачкаш, за да вържеш бюджета си представяш, как изкарваш главата на умника през задника.
Марфа, сигурен съм, нали учатвах. Понякога участваха и първокласници. Как няма да ми се довериш?!?! Аз като казах за парите, стана нали? Обадих се тук там и стана, знаеш!
Бе вярвам ти бе!
Амаха! Вярвам ти, на! 
Парно – 180
Ток – 50
Вода – 30
Мобилни комуникации – 80 – за двама човека
БТК – телефон 15
Застраховка кола – 50 – ГО + каско месечно
Бензин за градско – 60
Билети градски транспорт 10 – по-често съм с кола – работим в един квартал
Кабелна и интернет 40
Данъци – 35 жилище, кола смет – месечно
Студент 40 лв семестриални месечно
Студент 200 лв месечно – храна учебници, транспорт, социален живот
Храна – 300 лв – само двата месечни пазара в Метро
Храна друга 100 лв
Почивки годишни 100 лв месечно
Да сте видели до тук разходи за мене лични ? Да съм писал, че в събота и неделя трябва да се почине?
За всички дрехи, обувки, зъболекар, лекарства, дневни пари, ремонтче и поддръжка на стара кола ?
и това не е всичко – след 20 число на месеца съм “нула на нула” – т.е. харчим другата заплата в семейството.
За какво ги пиша тези неща – не защото цените са високи, а защото в България ни принудиха да живеем с минимално потребление при нормална работа. Били сме мързеливи, непроизводителни, неквалифицирани.
Имаше едно хубаво предаване по телевизията в която поставяха публични личности в ролята на нормални хора – санитарка в “Пирогов” например.
Та за пари си заслужава да се говори.
@Lubo В ” бързи, смели, сръчни” участваха обикновено ученици от средните класове. Отборите се казваха най-често “ракета” и “метеор”, но имаше и други варианти, да речем “вихър” и “буря”.
Може би някога да е правено и с малки деца, но нямам такъв спомен.
Взе да става все по-мистично
Сега, като казваш така, се сещам, че след като Бате Мишо се пенсионира, го заместиха две пионерчета. Ей, туй голям казус се оказа. Кого да питам…
Хмм, признавам си, че 88-а, 89-а година вече отдавна бях спрял да гледам “Бързи смели сръчни”, та може тогава да са го вдетинили. Но помня, че и кака Лили правеше подобни предавания, но аз не ги следях, а дъщеря ми (вече през 90-те години) беше твърде малка и едва ли ги помни, нищо, че е гледала някои от тях.
Мнеее… По-скоро, наистина имаше неща като “Метеор” и “Ракета”, докато антуража на Кака Лили се обличаше в мечешки костюмчета и се състезаваше с по-детски неща. И те наистина бяха “Ягодка” и “Черешка”. В “Бързи, смели, сръчни” нямаше плюшени говорещи кукли. Мама му, дори мелодията на песничката се присетих и се сетих и за предаването, в което Бате Мишо обяви, че се пенсионира. Тогава май ревах…
Ама на, че Любо е участвал… Оле Боже. Подозирам сливане на реалности тука! 
>”Подозирам сливане на реалности тука! ”
Амии – Pеалността е въпрос на гледна точка
То аслъ!
В нашия институт заплатата на начинаещ специалист с висше образование е около 300 лв. Аз не съм начинаеща и имам разни добавки – за стаж, докторски, ръководни, такива някакви. И моята заплата е 554.80 лева български пари. Преподавам на хонорар – около 150 лв. месечно. Превеждам, когато има и колкото има – средно годишно около 100 лв. месечно. Живея в София. Изплащам кредит (първо синът ми се разболя, после дъщеря ми се омъжи, че се и размножи). През януари сина ми го съкратиха. От 15 април съм на червено. Имам неплатени сметки и данъци за около 5000 лв.
И просто се чудя защо и как го търпим това унизително положение. И ми е много интересно как се оправят колегите, защото май само аз в института редовно настоявам за по-висока заплата, а останалите си траят и ме гледат много изразително.
Това, което си написала, Марфе, освен че е съвсем правилно, ми е голяма утеха – то иде да покаже, че не само аз съм такава меркантилна и сребролюбива.
Не си спомням вече кой водеше “Бързи, смели, сръчни”, отбори Ягодки и Черешки; кака Лили (тя май водеше много предавания тогава); кака Лара (“Милион и едно желания”, ако не бъркам) и т. н., щото още преди ’88 – ’89 бях спрял да ги следя.
Заплатата ми е достатъчна, даже не мога да я изхарча, въпреки че пращам на родителското тяло финансови траншове по програмата – Синовна обич и признателност. 
Но, хора, ако искайте вярвайте, парите не са всичко. Взимам добра заплата (но тук в Бг имам приятели, които взимат с над 1000 – 1500 лв. повече, а и други, които нямам представа колко много взимат, защото са freelancer-и и т. н.), имам добра работа, което ме прави доволен, но не и щастлив. Защото нямам семейство и деца, нямам приятелка, няма човек до мен, с който да споделям родост и тревоги, щастие и печал и т. н.
)) 
Тук речта идва за заплащането. Ако погледнете депутатите, които могат да се съберат в пълен кворум само когато си гласуват увеличение на заплатите и привилегиите и които вземат доста високи заплати (за българския стандарт) + разни добавки + бонуси, то излиза, че доброто заплащане е съществено важно нещо. Ако обаче се замислите, че вие отдавна щяхте да бъдете уволнени, ако подобно на тях изкарвахте толкова некачествена продукция или каквото там е плод на вашия труд, ами то трябва да е показателно за всички, че явно трябва да се дават добри заплати на всички обикновени хора, които честно и с много труд си изкарват хляба.
Не искам да се включвам с примери за заплатата ми и как я харча, защото някой може да асоциира със самохвалство.
Е, не губя надежда, де. Споко!
Някои тук сигурно си казват, че после може да почна горко да съжалявам, когато вече ще има кой да ми харчи и прави сметка на парите.
Пожелавам за финал на всички да стигнат заплатите, които ще са им достатъчни при разумни разходи!
(щото на някои никога няма да им стигат парите, колкото и да са много )
Стане ли дума за пари в България, по-добре да не говорим:(
В новия ни апартамент живяхме по-малко от година,сега сме го дали под наем за да си плаща част от кредита / е по-голямата/ ,живеем при тъщата
аз ,жена ми и двата ни сина,добре че още са малки. Сметките и да ги пиша и да не ги пиша все не се връзват.
Заплащането в България не само, че е безобразно ниско, но на всичкото отгоре постоянно се случва някой да иска да му свършиш нещо без да плаща. Естествено, аз не се връзвам да го правя и винаги си искам полагащото се
Капиталим е това, не е майтап работа, а и работата без пари или за малко пари действа крайно деморализиращо. Никой не се минава да плаща, ако има кой да му свърши нещо безплатно.
Такива са фактите, а предаването го помня, казваше се Бързи, смели сръчни
Неее, другояче се казвяше, но не помня. Беше си предаване с дечица от детските градинки, докато Бързите и сръчните беше с ученици. И един грамаден таралеж и още нещо грамадно и страшно помагаха организационно
на каката ви Лили. Това беше още преди да й дадат “Милион и едно желания”.
Ама много сме загубени всичките тука – един не се сеща.
А кое беше “Седем дни за вас, деца”?
После имаше и разни “Милион и едно желания”, “Ваканция в неделя”, “Музикална чуднотека”, “Неделно междучасие”… и май всичките бяха с нея, макар да не помня кое е най-скорошното
“При нас е весело!”
Така се казва предаването – не друго.
Такаааа… покорно благодаря за тази публикация, защото когато преди време написах тази:
http://ljato.wordpress.com/2008/10/26/blog-action-day-2008-%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/
щяха да ме разкъсат от възмущение разни близки и не дотам близки, че видиш ли, “не бивало така да се говори, ставало им гадно”.
Да не говорим колко страх брах да не я намери майка ми, защото тогава щеше да има големи ДРАМИ. Не че не отговаря на истината, просто сигурно е срамно. Срамно е също така, че бащата на детето ми е завършил НГДЕК и Културна антропология (макар и само семестриално, за да се отнасяме почтително към истината), но взема пряко сили 600 лв. Обаче като кажа, че “работи по европейски образователни проекти”, всички цъкат с език и един Господ какво си мислят.
А дали знаят, че дневната ставка на мениджър проекти за България (определена от ЕС) е нещо от порядъка на 60 евро срещу 100-ина за Румъния и 540 за Италия (средно 300 евро за Европа). И не защото ЕС са зли експлоататори, а защото толкова благоволява да внася нашата скъпа държава в съответния фонд.
Толкоз мога да изпиша по тази тема, ама по-добре да не. Thanx, anyway.
Истината е, че и аз мога ужасно много да се разпростра, но реших засега поне дотук да спра. Като за начало е достатъчно. А твойта статия е чудесна. И не, наистина не става дума за Ферари или къща на френската Ривиера. Става въпрос за това човек да е в състояние да купи обикновено лекарство против грип на детето си, да осигурява достатъчно количество здравословна храна (разбирай, не е задължително да се тъпче с червен хайвер и омари, а просто да е в състояние да осигурява достатъчно количество марули и пресни плодове), да си плати сметките и ако може, след всичко това да не излезе на червено. Толкова е просто! Ама не, у нас за това не се говори. Шшшшт!
Заплатите в България наистина са ниски, но замисляли сте се, че първо човек трябва да ги заработи? В смисъл, трябва да докарваш на фирмата 3-4-5 пъти повече от колкото получаваш. И тук е големият проблем, при повечето фирми в България няма как един работник да изкарва 5000 лева на фирмата, за да взима 1000. Просто защото 60% от фирмите са търговски и то малки – с малки обороти и малки печалби. Много хора/да речем 20%/ са на държавна работа и реално не създават реален продукт и взимат от останалите дето работят. И разбира се има 20% да речем които наистина създават продукт и го пласират. Процентите са измислени разбира се. Но няма да се учудя ако са горе долу такива.
И проблемът според мен ще си стои докато повече се търгува отколкото произвежда, да не говорим за раздутата държавна администрация. Освен това търговията ни е вътре в България, а пазарът ни е много малък.
А има и много фирми в България с много пари!Ама най-добре да им работиш за без пари!А да не говорим пък колко фирми перат пари!