Защо е Петър Димитров

Просто не знам откъде да започна… Ама не, не мога да си се начудя. Живея в страната, управлявана от кабинета на Станишев, а постоянно се изненадвам. Мисля, че това не е много нормално и започвам да се плаша за себе си. А истината е, че разполагаме с може би най-нестандартното правителство в света и не би било зле да го обявим за нещо като национално богатство или да се опитаме да го регистрираме в UNESCO като някаква културна ценност, или де да знам.

Верно е, че понякога човек се пита това там, дето се помещава в министерския съвет, правителство ли е или кръжок по труд и творчество, но не мисля, че трябва да се съсредоточаваме върху такива предателски мисли. По-важното е, че в този колектив кипи дух на съревнование, докато членовете на кабинета вкупом участват в някакво собствено издание на “Кой е по-по-най”.

Тъкмо човек си мисли, че след филмовите изяви на министър-председателя и културния министър, последвани от появата на нов бестселър на небосклона на българското книгоиздаване, правителството ще излезе в заслужена почивка, преизпълнило плана си да весели народа, когато в състезанието се включва Петър Димитров.

Всъщност министърът на икономиката е най-пламенният участник в надпреварата по оливане. Неясно защо обаче не се отдава нужното внимание на усилията му. Така де, Станишев веднъж се качи на трамвай и директно влезе в историята, докато колегата му изобщо не е слизал от трамвая (образно казано), пък кой знае защо рядко се говори за изявите му. А заслугите му са неизборими! Кой, мислите, разкри причините за повишаването на зърното и хляба, а? Ами да, познахте! Не помните ли? Ще ви опресня паметта, ако сте забравили. Значи, знаете ги китайците. Онези там, с ориза и с китайските ресторанти. Е та тези китайци, значи, нещо загърбили изконния си ориз и минали на разни житни култури от рода на пшеница и други такива. И понеже са много, китайците това, цената на зърното закономерно скочила…

След като разкри тази конспирация, пак той изнамери начин как да се спре повишаването на заплатите у нас. Както знаем, ние сме страната с най-ниска минимална работна заплата в Европа. Това е продиктувано от изцяло икономически съображения, защото така се борим с инфлацията. Та пак на Петър Димитров се падна да иновира и тази иначе доста иновативна методика за борба, да ме прощавате за тавтологията. Човекът предложи идеята да си внесем бесарабски българи, дето щели да вършели същата работа за по-малко пари. Добре, че не се сети да внесе сомалийци, дето ще работят и за без пари, само за някоя и друга филия хляб дневно, щото сега вместо огъталия се черноморски флот щяхме да си имаме чисто новичка пиратска флотилия.

Все пак изявите на Петър Димитров имат определена цикличност. Оная история с покачването на цената на хляба и румънската вина за повишаване на цените на млечните продукти, се разигра миналата година през есента. Последва едногодишно затишие и звездата на топ-икономиста в страната отново засия  в небосклона като комета над Витлеем. След като обвини за зърното китайците, за млякото – румънците, а за инфлацията – заплатите, човекът се захвана да решава и други проблеми. Например кризата в икономиката. Помните ли времето, в което бяхме на първо място в света по производство на електро и мотокари? Вие дори да не помните, Петър Димитров не е забравил. Добре, че има такива  доблестни мъже като него, които и в най-трудните моменти да не падат духом. Вместо това раздават акъли. Кризата ще я преборим с наш роден български електромобил.  Екологичен електромобил. Хем ще  се отворят нови работни места, хем икономиката ще живне, хем ще подобрим и екологичния статус на страната и може да ни се размине и глобата заради боклука.  Може дори заводът-производител на електромобили да е склонен да ги продава с отстъпка на правителство и парламент, та така  хем ще подпомогнем надигащата главата си българска икономика, хем ще спестим от нови BMW-та и хората няма  да си образуват нерви, като четат как се харчат пари за леки коли по време на криза.

Другият проблем, който се препъна пред креативността на Димитров, е събираемостта на данъците. Проблемът си е сериозен. Събираемостта им очевидно е ниска, а неясно защо, колкото и да ги повишават, тя става все по-ниска. Решение обаче има. Данъчни карти. Това е. Всеки супермаркет, бакалия, павилион за вестници и сергия ще бъде снабден с четец за данъчи карти. Отива човек да си купи кило домати, две краставици, глава лук и връзка магданоз от пазара, продавачката минава картата през четеца и хоп! Имаме нарушител! Съгласно идеята, този човек не би могъл да си закупи нищо от никъде, докато не докаже откъде ги има тези пет лева, с които е надскочил обявения си месечен доход. Ето колко лесно било. Те хората са казали, че най-простите неща са най-гениални и те го на потвърждението. Още повече, че и по света било така, твърди неуморният министър. Само пропусна да спомене в кой точно свят, но хайде да не търсим кусури. По света пък. Амаха!

Да помълчим  малко, за да асимилираме тази идея.

…
…
…

Асимилирахте ли я? И аз така. Разбира се, имам някои въпроси. Чужденците в България как точно ще пазаруват? Може би ще показват паспорта си на касата, за да удостоверят, че нямат нищо общо нас, а  после кротко ще се дърпат настрани и ще се забавляват, докато гледат как пенсионерката баба Мара доказва с данъчна карта, че има право да си купи кофичката кисело мляко. Бля.