Вървиш си съвестно по тротоара. И внезапно изпитваш неистова радост, че не буташ детска количка примерно. Ето така се паркира:
Хубав човек.
-
Категории
Календар
Архиви
-
Най-четени:
-
Скорошни публикации
-
Скорошни коментари
blog.doncho.net … на Chain spam 2.0 batpep на Мартин Димитров… БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ на Мартин Димитров… Marfa на Chain spam Моридин на Chain spam -
-
-
-
-
Служебни
Хвърчащи мисли…
Имаше едни лепенки навремето, нещо от сорта на “НЕ ПАРКИРАЙ ТУК”. Не знам какво стана с тях, но мисля че са много полезни..
И аз за тях си мислех. Де да имах такава в джоба си…
Ето лепенките, прилично евтини са, така че поне аз гледам винаги да имам по джобовете:
http://iadosaise.org
Ех, че хубаво! Харесах си и подходящия стикер!
А още по-добре проста бележка на принтер, ама залепена с лепило от тубичка, дето след като изсъхне и с ножче трудно се изчегъртва от стъклото…
Стилът на паркиране, известен като “Албански ТИР в пустиня”.
Ако това не е тротоар, а кръстовище, на което автомобилът няма предимство и се подава, като “изяжда” твоето, стилът се нарича CO – “след околовръстното”, типичен за нЕкои водачи от София-град и за мацки, които като намалиш навлизат в кръстовището, карат те да спреш и ти махат като Сандра Бълок в края на филма “Мис таен агент”.
Ей, да знаеш колко пъти ми е идвало да спусна на някого гумите, а на вентила да забода бележка “Сега убеди ли се, че тук не се паркира?” На нашия тротоар също са паркирани кола до кола. До момента всеки от водачите е оставил малка пътечка между предната броня и тревните площи, пардон, калищака – за пешеходците. Тъкмо минавам по нея, насреща ми още 2-3-ма пешеходци, в празното място се намъква някаква барака, която сякаш няма спирачки – влиза в тротоара до дупка и едва не опира в ствола на попрепатилата брезичка. От таралясника излизат две 18-19 годишни пикли. Пешеходците срещу мен най-безропотно заобикалят предницата на колата и газят в калта. Аз обаче се разкрещявам :”Абе, моме, защо направо не се блъсна в дървото, бе, само 10 сантиметра ти оставаха! Не виждаш ли, че всички останали са оставили поне пътечка, само ти ли си най-отворена, та да газим сега в калта?” Момата се прави, че не ме чува – реакция – нула. Заключва и изчезва. Завивам зад блока, поглеждам да видя дали не е наоколо – не е. Връщам се и й спадам не една, а две гуми. Полза не знам дали ще има – на 10 метра има гумаджийница и ще й ги напомпат. Ама дано поне се отучи от това дебелоочие… Отмъщението е налице. Ще почна да го правя редовно.