Вярвайте, писна ми. От простотията ми писна, от боклуците по улицата ми писна, от надупчения асфалт и разбитите тротоари, обладани от коли ми писна, от всичко ми писна. Не, не ме е ударило слънцето. Просто току-що преживях поредния културен шок. На кръстовището на “Пирин” до “Пикадили” светва зелен светофар и аз, заедно с една възрастна женица, тръгваме да пресичаме. В това време един бус изскача напред и се куква точно на пешеходната пътека. Колите зад него също дават напред и остава някакво малко местенце, през което да може да се мине. Тръгваме смело с жената, но бусът дава заден. Отскачаме. Тръгваме да го заобикаляме отпред, но и той тръгва напред. В него седи космат хуманоид, по всяка вероятност от мъжки пол, възраст – около и под трийсетте. Женичката му вика:
- Момче, да ни убиеш ли искаш бе?
- Да ти иба ма’ата! Ма’ата циганска да ти иба! Ай ш’ти иба ма’ата! В гъза ш’ти я иба!
- Съмнявам се, че имаш с какво – давам приноса си към сказката и аз.
- И твойта ма’а ши иба – опитва се да се изкара потентен хуманоидът. – Да та иба! И ма’ата да ти иба! Циганската ти ма’а да иба!
Тръгва, но продължава да виси от прозореца и да окрещява булеварда.
Хора, писна ми. Честно.
Подобно преживяване днес- един пич с голяма скъпа кола се опитва да пререди три колони коли, за да направи абсолютно нелегален обратен завой. В това време свири с клаксона и псува, все едно не прави нищо лошо.
Ми думи нямам.
нещата от живота ……
Ей такива истории ме карат много силно да ми се ще да бях я някой наемен убиец, я някой мутант-супергерой… да му извадиш на такова леке един голям и да му го завреш до спусъка в носа, ей тъй, само за да схване идеята, да го видим колко чифта гащи ще напълни… Ма не, сериозно, все съм се мислела за радетелка на свободата във всичките й форми, но понякога ми се струва, че човечеството е затънало в твърде много “права” и твърде малко “задължения” от морална и емоционална гледна точка
Аз просто бих го вдигнала с все буса на голяма височина, примерно петдесе метра, и после бих го пуснала. Пусто, никви такива сили нямам и това ме вбесява допълнително. А такива дори когато катастрофират, излизат най-много с натъртен нос от цялата работа, като на оня свят изпращат някой напълно невинен човечец. Просто не ми се говори
Другия път си запиши номера му или го снимай за да можем да направим нещо. Честно казано вече съм готов да се включа в наказателен отряд за раздаване на народно правосъдие, тъй като не вярвам ни най малко, че държавното правосъдие ще заработи някога в това блато наречено България.
Честно казано, така ми беше причерняло, че дори не ми дойде на ума да му гледам номера. Пет минути по-късно, когато нивото на адреналина ми достигна някакви неастрономични стойности, се сетих, че и фотоапарат си имам в момента, а не само не го снимах, ами дори и номера му не запомних. Представих си как го изтипосвам тук на колаж с надпис “Пазете се! Зло куче!” или нещо подобно, но беше късно
Още ме е яд. Истината е, че просто не очаквах подобно чудо и то ми дойде наистина изневиделица. Просто не очаквах и съответно реакцията ми беше точно нулева. А идеята за наказателния отряд – поддържам я 
Ей така изперква човек – сутринта отива на работа с нагласата, че е съвестен чиновник, а вечерта вече е сформирал отряд, с който крои планове за обир на най-близката мандра.
Майтапът настрана, но наистина ми писна. Наистина ме е яд, че поне номера му не видях, и наистина ми писна. До гуша ми дойде. Не съм свикнала хуманоиди да ми крещят да си еба майката, докато аз се чудя как да им заобиколя катафалката и не искам да свиквам. Не, честно, писна ми!
Отряд, народно правосъдие и т.н. са сложни неща.
Има по-прости и непретенциозни, изпробвани. 
Например, игличката от вентила на гумата на кола, запушила напълно тротоара, слагате в джоба си; или написвате със спрей-боя (за предпочитане нитроцелулозна) върху предното стъкло “така не се паркира”; или ако трябва по-бързо, чуквате едно яйце на предното стъкло (още по-добре точно над него); и т.н. 
А сещате ли се какво щеше да стане, ако Marfa се беше изведнъж разкрещяла с пълно гърло нещо неразбрано и артистично приклекнеше пред буса например? Докато се разбере кой-какво доста зор щеше да види двукракия…
Изобщо много творчество може да се вложи в тая работа.
Но ви препоръчвам (особено жените) да си имате под ръка защитен спрей.
То верно вече има нужда
Като нищо ще се въоръжа. Их, как хубаво можех да му напръскам зурлата… 
Но вече мога само да си мечтая.
Повече народни репресии над такива диванета! Доскоро още говорех, че в саморазправата няма нищо хубаво и че интелигентният човек не прибягва до нея, ама животът и действителността все повече ме опровергават. : [ Трябва да срещнат “по-космати гърди” тия и ще си седнат на задниците! И тия космати гърди са баш на нормалните и културните като теб, Марфа, на които безумно много им е накипяло от всичко!
Идеите на Графа много ми допаднаха! И за спрея съм съгласна.
Не се шашкай! Кретени има под път и над път…важното е дали ще попаднеш на хипер кретен. Като гледам…попаднала си
Само да попитам – това шофьор на маршрутка ли беше ?! (защото от тях съм ял най-много псувни, след бакшишите)
Поздрави, Краси.
Не беше маршрутка. Просто някакво бусче такова. Мръснобяло на цвят.
Не знам що хората все искат да ибът майки (вместо нещо по-младичко, нали), че и цигански…
За отряда ме бройте, аз отдавна съм за публичните разстрели на публичните диванета :Д
Чадър с остър метален връх прави какви ли не чудеса. И за самоотбрана става, и за пукане на гуми…
ми ибе му се на чиляка та две не види, ма явно не му връзва ни женско, ни машко. требеше няква брошурка за ползите и предимствата на ръкоделието да му дадеш
Не му ли записа номера. Това определено е подсъдно.
И аз ще дойда да свидетелствам, нищо че не съм бил там.
Ми нали това обяснявам. Толкова се ошашавих, че просто не успях да реагирам. И нито номера му запомних, нито нищо
Ужасно ме е яд!
Мила картинка. И аз като тебе съм се ядосвал много на подобни “преживявания”, но освен една студена вода…
Студена водка. По-добре е!
може и с ключове да им надереш колата отзад. аз така правех докато бутах количката с бебето, а се оказваше, че на тротоара са паркирани коли и аз константно си я бутах по асфалта, а шофьорите ми викаха:”ти луда ли си ма! да та смачкам с дидету ли искаш ма! ша идъ в затвора заради теби! да ти … (знаете какво – майка ми естествено) я са качи на трутуаръ!”
и аз много пъти съм искала да имам брада и мустаци, да съм висока 1.80 м, да тежа 90 кг и да имам здраво дясно кроше. и на мен ми писна.
а един примат ме напсува енергично пред детето ми, само защото аз съм се бавела на банкомата, а той бързал. нямаше значение, че на 20 м имаше друг работещ банкомат, той си беше харесал този, на който бях аз. и това беше достатъчно основание да ме нарече всякаква. а аз толкова не очаквах такова нещо, че се разплаках, детето и то ревна – цирк. вместо да го ритна по топките – аз ревнах! ама ще си купя спрей! благодаря за идеята.