Марфа, случайно или не, в Нета срещнах следната умна мисъл: „Блажен да бъде този, който няма какво да каже и въпреки това мълчи…”
А аз, с мисъл, че има смисъл и има какво да кажа след над 20 години трудов стаж – ще споделя…
Трето поколение железничар съм. Като събера годините изработени от дядо ми, баща ми, брат ми и мен, се получава около 150 години трудов стаж в БДЖ. Пенсионираха ме преди две години Първото ми образование е ЖПИ „Тодор Каблешков”-София. После завърших задочно и друго, българска филология. Специалист съм по ремонта на дизелови локомотиви и вагони. Имам и преквалификация Ревизор-вагони. Работил съм като вагонен шлосер, техник и дефектоскопист на колоси. Пенсионираха ме преди 2 години - 58 годишен, като Майстор по ремонта на пътническите вагони в Пловдивски район. Имам претенцията да познавам всяка част, механизъм и структура на вагонните части и материалите по тях. Почти всяка година съм се явявал на изпити по правилниците, инструкциите и наредбите за безопасност, движение и ремонт на вагони и влакове… В бригадата ми имаше 25-30 работника с различни специалности – шлосери, стругаро-фрезисти, кранисти, елкаристи и газо-заварчици,електрокаристи и мотокаристи, дърводелци, тапицери, бояджии, елтехници, техник и дефектоскопист на ултразвуков дефектоскоп на колоси, склададжия и чистачки. С тях извършвахме като се започне от текущи и годишни, та се стигне до средни ремонти на стотици пътнически вагони…
Железничар, в миналото, винаги е било, престижна професия! Железницата още от времето на Дядо Йоцо, бе символ на държавността на България! За съжаление в годините на „Прехода”, в желанието да се разруши социалистическата държавност, бе разрушена и железницата. Намериха се политици които стигнаха до там, че лансираха тезата за ненужността от ЖП транспорта и за лансиране развитието на автомобилния транспорт, за сметка на железопътния. Удвояването на основните железопътни магистрали, електрифицирането и модернизирането бяха обявени за грешка. Единната система на БДЖ бе разбита.Единната структура системно и целенасочено се разкъсваше! Редица железопътни заводи бяха приватизирани, задоволявайки наши и чужди частни интереси! Справка: ЖП завод „Андрей Жданов”- Дряново, Локомотиво вагонен завод „Васил Коларов”- Русе, Вагонен завод „Червено знаме” – Бургас… Други като Железопътен завод „Георги Димитров” – София (срещу Централна гара София) направо бяха унищожени. На негово място ще се строят небостъргачи?!?!
Заплащането на железничарския труд от 3-4 място, в редица години мина назад във втората десетица. Железничарския труд бе превърнат в непристижен. Текучеството стана изключително. Същевременно нивото на кадрите се срина. В редица години ЖПИ София завършваха само по 15-20 студента от 3-5 специалности. Болшинството от тях, въобще не започваха работа в системата на железнопътния транспорт – отиваха в частния сектор на други отрасли и в чужбина. Така железниците кадрово се оголиха, още повече, че по политически причини, редица кадърни, изграждани с деситилетия ръководители, бяха изгонени от железниците! Истинските железничари знаят - железничар за една година не се става! Продиктувани от грешките през столетното развитие на Железопътния транспорт у нас и по света, правилниците, наредбите и инструкциите за работа в железниците са «писани с кръв»!
Наред със всичко това, техническия прогрес си се развива. В железопътния транспорт навлезнаха нови технологии и материали. Микропроцесорът навлезе и във вагонните механизми и системи. Внесени бяха, предимно от Германия, втора употреба вагони. Европа, както и в автомобилния транспорт, така и в железопътния, подмени своя подвижен парк, като се освободи от морално и материално износените си превозни средства и ги замени със съвременни. За съжаление, липсата на подготвени кадри,финанси, документация и резервни части, през изминалите десителетия, обрече дори внесените у нас втора употреба вагони на невъзможност да бъдат обслужвани оптимално. Стигаше се до там, че наскоро внесени пътнически вагони с се разглобяваха, за да се осигурят резервни части за включените в съставите на влаковете. Тук няма да се спирам на всеобщата тенденция да се разграбват, вследствие на насаденото (от определени политици) в обществото ни разбиране, че «чуждото е общо, а нашето си е наше», че «ако всеки оправи себе си и държавата ще се управи», че от «всяка сделка трябва да си вземем прословутата комисийонна 10%».
Потокът на вагонните части и цветните метали, тръгна от вагоните към пунктовете за вторични суровини и чужбина. За последните години на моя трудов стаж, с бригадата си съм сменил хиляди: алуминиеви - дръжки за врати, закачалки, багажници, лайсни, рамки за прозорци; порцеланови – мивки и тоалетни гърнета; огледала, пердета, седалки; бронзови – кранове за парните инсталации, за водните инсталации; хиляди квадратни метри скъпоструващи вносни стъклопакети; хиляди квадратни метри изкуствени кожи, тапицерски плат, дунапрен,стериопор, дървесина, пластмаса и какви ли още не горяеми и негоряеми материали… Само за година сме сменяли с хиляди дросели, инвертори, ел.ключове, фасонги, пхлафониери, цели осветителни тела и неонови лампи. Да не говорим за това, че в определени периоди, ежедневно сме поставяли стотици пожарогасители…
По време на трагедията край гара Червен бряг пътувах със съпругата си от София за Пловдив. В същото време коментирахме с жена ми, че няколко дни преди това са ме поканили да се върна на работа в БДЖ. Предлагаха ми Майстор по ремонта и Дефектоскопист - едновременно. Заплащане като на специалист -500 лв.
За тях, трябваше да организирам работата в колоосния цех. С един подпис да гарантирам правилните размери и технология при ремонта на колоосите, с дефектоскопа да преглеждам и недопускам в експлоатация колооси с пукнатини дулбоки до 1 стотна и дебелина 1 хилядна от милиметъра. Отказах! Благодарих за оказаното доверие. Стана ми приятно, че ме уважават като специалист, но отказах.
Отказах, защото знам само един мой пропуск на на такава пукнатина в пътуващ със над сто километра в час вагон, до каква трагедия може да доведе. Защото съм отговорен. Отговорен както болшинството работещи в железопътния транспорт.Не че се уплаших. На моите пенсионерски години, не ми пука за онези минимум по 5-6 години затвор при моя грешка, за поставен мой подпис, гарантиращ безопасността на всяко колело.
Не се уплаших, защото виждам, че в последните 3-4 години, нещата в железопътния транспорт тръгват в правилна посока. Железницата е консервативна и до голяма степен инертна система. Промените в нея не могат да станат изведнъж. Те искат технологично време. Те искат разбиране и подкрепа от всички, от цялото общество. Присъствах по свое желание, през есентта, на семинара «Визия за развитие на БДЖ 2007-2017 година». Усетих искрите които прехвъчаха от страна на някой стари , мастити, «доаени» и политици към новото ръководство на Министерство на транспорта и БДЖ. Но като знам, че на 27 ноември 2007 г. В Брюксел беше подписана Оперативна програма «Транспорт» с бюджет над 2 милиарда евро, стигам до извода, че искрите, са продуктувани най вече от желание за тяхното разпределение и оползотворяване от сили и структори извън Министерство на транспорта.За мен, обаче е важно: «Тази значителна сума потвърждава приоритетното място, което се определя на развитието на транспортната инфраструктора. За нас това е сериозна стъпка напред към изграждането на балансирана и устойчива транспортна система чрез модернизация на ключовата транспортна инфраструктора с национално, трансгранично и европейско значение».
Немога да посоча виновник за трагедиата. Скърбя за погиналите. Но, мога да помогна само, като призова всички живи, за непримиримост към онези, които водени от лични, користни интереси, спъват развитието на обществото ни, към онези които с действията си или бездействието си застрашават, правата и живота на другите. По човешки, искам да Ви помоля да бъдете граждански активни личности! За Вас има надежда!
И още веднъж!
Простете ни! Вие които ни напуснахте в пламъците на горящите вагони.Простете ни Вие, преждевременно приключилите своя земен път! Но можем ли да си простим ние – живите? Ние, допусналите да изгорите като факли на нашето безсилие! Ние, не успелите да организираме живота по смислен и сигурен! Едва ли?… Почивайте в мир!
И нека спомена за вас, не ни дава мира да бъдем още по отговорни, още по умни и човечни един към друг, към природата и живота! Простете ни!…