Losing My Religion
февруари 18, 2008 от Marfa
За българина религията не е опиум. Оказа се, че е по-скоро еквивалент на особено неприятно и нелечимо венерическо заболяване. Или поне с такова впечатление би останал човек, ако следи събитията у нас напоследък. Да допуснем, че понятието „религия” е с напълно неизвестно значение за даден хипотетичен наблюдател. Той става свидетел на предложение „в училищата да се предава религия” и по последвалите реакции би могъл да си извади заключението, че явно това, дето ще се предава, е срамна болест.
Нароиха се комитети и възмутени майки, притеснени от религията, която щяла да… Трудно е да изброя какво се очаква от религията да направи, но е ясно, че каквото и да е то, ще съдържа в себе си всички възможни злини от А до Я, прилежно подредени и пронумеровани. Това е симптоматично.
Българинът никога не е бил особено вярващ. Никога не е вярвал със страстта, характерна например за гърците, с манията, характерна за предреволюционните руснаци. По време на турското робство ако е вярвал, то той го е правил от чиста проба инат. Хаджилъкът до Божи гроб е стъпка, продиктувана не толкова от вярата, колкото е символ на престиж. Но да оставим това, то не е толкова важно. По-важното, а и по-интересното между впрочем, е не атеизмът на българина.
Тук не говорим за атеизъм, тук, оказва се, става дума за омраза. Истинска, неподправена, дълбока омраза към Бога, към вярата, към религията, към всичко, свързано с тази метафизична област. Така и не разбрах от какво е продиктувано това, на какво се дължи избликът на толкова крайно и силно чувство. Атеистът си е атеист и по нищо не се различава от християнина, будиста или да речем привърженика на великия дух Маниту. Виж, фанатикът е друга работа. Фанатиците също не се отличават един от друг, независимо дали са ислямисти, поддръжници на Инквизицията или особената форма на радикал-атеисти, която се въди у нас.
Задавах въпроса „защо?”. Исках да знам защо религиознанието е толкова страшно нещо. Не разбрах. Отговорите на този въпрос могат да се обобщят с „ако имах власт щях да забраня всички религии и да разруша всички църкви”. Това е най-мекият вариант между впрочем.
Ами добре. Хайде да видим. В хилядолетната човешка история има ли общество, за което са останали писмени сведения, доказващи, че е било нерелигиозно? (Държа да подчертая, че „вяра” и „религия” са съвсем различни работи) Има ли? Такова общество? Нека да не е държава, нека да е селище някакво, което достатъчно дълго, че да остави следа във времето, се е обитавало от индивиди, които са получавали обриви само като чуят срамната дума „религия”. Няма, нали? Вероятно затова си има причина и тя не е толкова сложна за разбиране и обяснение.
Човек има нужда от вяра, така е устроен. В даден момент, рано или късно всеки от нас се изправя пред ситуация, на чийто изход по никакъв начин не може да повлияе. Рано или късно се сблъскваме с неща, с които не ни е по силите да се справим независимо какво желание имаме. Рано или късно Съдбата си слага боксовите ръкавици и ни издебва иззад ъгъла. Рано или късно всеки се оказва безпомощен пред нещо. И тогава, когато са изчерпани всички възможности, които Реалността ни предлага, тайно стигаме до надеждатата, че напук на всички изгледи нещата може и да се подредят. И ако се подредят… Лека полека Вярата се обгражда от правила и норми, които са самата Религия. А тя е многолика. Религията де. Успява да се промъкне практически навсякъде.
Божественото, всемогъществото, изначалното, необратимото, единственото. Кое е било първо – Богът, или този, който вярва в него? Кой кого е създал? И доколко едното проявление е в състояние да съществува без другото? Кой от кого има по-голяма нужда – Богът от Човека, или Човекът от Бога? Че човек има нужда ако не от Бог, то поне от вяра, по това, надявам се, спор няма. Просто иначе нямаше да съществуват безбройните видове религии и религиозни системи, които си се размножават на воля във всяка човешка общност още от зората на цивилизацията.
Човекът е едно безпомощно същество. Върви напред, без да знае нито откъде е тръгнал, нито къде отива, без да знае какво го чака, без да помни какво е преживял. Животът му е кратък, а за периода, който следва след това е получил мъгляви обещания, които обаче ще се изпълнят ако спазва предписанията, които разни хора, озарени свише, са получили някога. Иначе казано, когато Съдбата те нарита с цялата си злоба и не остави здраво място по теб, тогава имаш отчайваща нужда от помощ. И когато не можеш да я получиш по конвенционален път, се обръщаш към метафизиката. И едно от неизменните следствия в човешката история е упоритата Вяра, много често въпреки крайния резултат.
А това лошо ли е?
След Великата октомврийска социалистическа революция християнската религия в Русия се измества от атеистичната такава. Атеизмът е точно толкова религия като всяка друга. Има си правила, има си норми, има си закони. Бог не съществува, съществува само материалният свят, дето можем да пипнем, видим, помиришем. Вместо „Отче наш” вдъхновени поети започват да бълват химни в прослава към Партията и Вожда. Самата дума „партия” започва да се изписва с главна буква. А Партията е една. „Аз съм Бог твой, ревнител, да нямаш други богове освен Мене” диктува Господ в Десетте Божи заповеди. „Има една Партия, да няма други партии освен Мене”, повелява Партията. Няма църковни празници, има обаче концерти в чест на поредния конгрес на Партията; манифестации в чест на победата, която е факт благодарение на Партията; фиести в чест на революцията, която е проведена от Партията; дни на труда (заради Партията), на жената (тази партийка), на какво ли не. Революционният календар е не по-беден от християнския. А доброто атеистче е задължено с цялото си сърце да не вярва, точно както дядо поп на село набива в час по вероучение, че пламенното християнче пък е задължено да вярва. Няма вяра в Бог, заместена от вярата в материалното. Но има ли вяра? Има. А където има вяра, има и религия. Така стоят нещата харесва ли ни или не.
Но нека и това да оставим. Не живеем в постреволюционна Русия, слава Богу. Говорех за омразата. За настървението. За ужаса от евентуалното въвеждане на часа по религия в училищата. Ние не знаем какво ще включва този час, но сме приели, че децата ни, излизайки от училище, ще хукнат и ще се замонашат в първия изпречил се на пътя им манастир. Вероятността да се случи подобно нещо е точно толкова голяма, колкото и вероятността единият час седмично по музика в общообразователно училище да успее да извае някой нов Моцарт. Няма да стане. Което е невъзможно, е невъзможно.
Обаче. Човек за да отрича нещо, трябва да е наясно какво е то. Независимо за какво става дума. Откъде ще знаеш, че не можеш да понасяш балета, ако никога през живота си не си виждал дори балерина? Откъде можеш извлечеш увереност, за да заявиш, че не харесваш импресионизма в изобразителното изкуство, ако никога през живота си не си чувал за Моне и не си стъпвал на изложба? Знаете ли, странно ми е да слушам или чета мнения, които могат да се обобщят по следния начин: „Убеден/а съм, че в Библията пише само глупости”. Това обикновено го казват хора, които не са и не биха докоснали Библия при никакви обстоятелства. Те просто знаят. Откъде? Свръхсензитивност нещо?
Принадлежността към някоя религиозна система трябва да е въпрос на избор точно както трябва да е въпрос на избор и атеизма. Аз избирам да вярвам ли или да не вярвам. Аз избирам на какво да вярвам. Аз преценявам коя част от християнството ми допада и коя не е нищо друго, освен облечено в догми суеверие. Аз избирам дали да бъда православна, католичка или примерно шинтуистка. Аз решавам дали да бъда атеистка. За да бъда обаче каквото и да е от изброените, а може би и нещо друго, трябва да имам някаква основа, върху която да стъпя. Насилственото държане в невежество е истинското посегателство срещу свободата на личността. За да разбера дали християнството ме влече, трябва да науча повече за него. Никой не знае дали то по-скоро няма да ме отблъсне по някаква причина, нали?
Учебната програма си има достатъчно кусури. Това са безумните и все по-усложнени учебници, натъпкани с безразборни и все по-несмилаеми уроци. Трактати за третокласници-вундеркинди, натъпкани с академични термини, написани на сух, непонятен език. Толкова тежки уроци, че човек може да трепе мухи с тях без да полага някакви специални усилия. Ако срещу нещо трябва да протестират родителските комитети, това са уроците по геология в четвърти клас, откъдето децата трябва да научат дали базалтът бил седиментна скала. Уроците, в които пак четвъртокласниците трябва да назубрят интересния факт, че между Девня и Бургас имало етиленопровод. Или да кажем подорбното описание на ядрена бомба в един от учебниците за седми клас.
Ако трябва да се протестира срещу нещо, това е постоянното усложняване и утежняване на материала, бълването на безброй учебници по един и същи предмет, тромавата учебна система, остарялата методика на преподаване… Но какво й има на религията? Защо децата да не научат какво проповядва християнството, що е то ислям, защо не е лошо човек да ходи на църква и защо това не е смешно…
Наистина, каква е тая омраза, а?
Поздрав с R.E.M. и Losing My Religion
много адекватна статия, на фона на безумието, което съпровожда дебата за религията в училищата. позволих си да я препубликувам в pravoslavie.bg, надявам се да нямаш нищо против. поздрави.
Искам само да коментирам следното:
Твърдението, че никой атеист не е оцелял, дори малко село, не е вярно, атеистични групи са оцелявали доста дълго време. Но дори да беше вярно, то би говорило само за една сила на религията - да се налага над другите. Да вярваш, че бог не съществува е точно толкова вяра колкото да вярваш, че съществува. Както и вярата във физиката, химията и дори това, че религията е нужна.
Чисто статистически, в историята на човечеството е имало приблизително 100 милиарда индивида. И от тях най-голямата изкуствена причина за преждевременната им смърт е религията. Така че истината за религията е много ясна - има спор в нейната полза, но едно е сигурно - тя е носи най-голямата вина за изкуствено причинените на човечеството злини. Аз съм силно против въвеждането на задължителна религия в училище поради следните причини:
* Училището е светско по конституция, а не религиозно. Преподаването на религия без светско естество нарушава устоите на училището и конституцията по много различни начини. То е неуважиелно към различните религии (как се определя коя да се учи и коя не). Неуважително е към учебната програма (по биология учат за еволюцията, а по религия я отричат). Неуважително е към родителите и децата, които са агностици (не принадлежат към никоя религия)
* Държавата е светска и тук можем да повторим всичко, което се отнася за училището отново
Ситуацията е е много проста. Аз, както и родителските комитети не искаме:
* Религията да е задължителна. Може да е свободно (а не задължително) избираем предмет, както е в момента
* Да се нарушават светските устои и основата на религиозната толерантност у нас преподавайки православие и мюсюлманство. Ако се изучава философската конструкция на религиите, защо не се учи по философия? Ако се изучава история на религиите, защо не се учи по история? Ако се изучава география на религиите, защо не се учи по география? Каква е точно нуждата да се учи отделно?
Деляне, кои са тези “атеистични групи”, за които статистиката показва, че са оцелели по-дълго време от “религиозните групи”? Че ми стана много смешно.
Галя, Делян твърди: ‘… атеистични групи са оцелявали доста дълго време.’ Не по-дълго, а доста дълго.
Като престанеш да се кискаш виж разликата.
Относно религията: Кой ще преподава точно - учителите, на които до преди малко им се забраняваше да са религиозни?
Като агностик съм напълно съгласна с Делян. Мисля, че моето виждане е не по-малко валидно от това на вярващите и искам детето ми да расте, зачитайки й моите убеждения.
Хубав пост! Най-умното (било и най-емоционалното), което съм чел по темата досега.
Поздрави!
ама, вие по този начин не давате на детето само да направи избора си, като искате да зачита вашите убеждения
Статията е много добра исъм съгласна, че нищо няма да навреди на децата да научат нещо повече относто т.нар. религия, съществуването на Боги т.н. А, колкото до това защо не се обяснява религията в часовете по философия, е, че самата философия отрича религията.
Пак не разбрах защо не искате в училище да има религиознание. Не вероучение, религиознание. Да, естествено стои въпросът кой точно ще преподава, но доколкото още въобще не е ясно и какво ще се преподава, цялата работа прилича на приказката за “Мамин Гъргалчо”, в която всички се тюхкат за това, че нероденото още бебе можело да умре.
Като атеисти сте направили съзнателен избор. Доколко обаче този ваш избор почива на някакво знание по въпроса? Какво точно знаете за религията, освен, че в Тъмните векове е имало кръстоносни походи?
Не е вярно, че на земята са живели 100 млрд. души. В момента на света живеят повече хора отколкото са живели и са умрели през цялата известна ни история на човечеството. Да оставим това. Все пак кои са тези нерелигиозни групи, които са оцелели достатъчно дълго? Наистина ми е любопитно, пък и не се “кискам “.
А има и нещо друго. Философията, която се изучава в училище, наистина отрича религията. Големите умове като Кант, Хегел, Ницше и пр. пък се отричат от религията, защото имат толкова познания в областта, че могат да наддумат цял вселенски събор, при това с обосновани доводи. Не я отричат на базата на собственото си незнание. Пак ще повторя - за да направиш съзнателен избор за нещо, просто трябва да си запознат с него. Нещо, с което т.нар. “загрижени родители” въобще не могат да се похвалят.
(Пламен, коментар 1)
За Марфа не знам, аз в момента се опитвам да храносмеля разликата между условията на Криейтив Комънс - Признание - Некомерсиално - Споделяне на споделеното и “© 2008 Православие БГ Цялостно или частично възпроизвеждане на текст или изображения:
с изрично писмено разрешение на Омофор ЕООД.”
(deni4ero, коментар 6)
Ще се огранича само с “Буахахахахаха….”
Самият текст… ако въобще се стигне до коментар, ще го коментирам другаде.
Марфа…
Тъмните векове са синоним на ранното Средновековие и обхващат периода от падането на Рим до около 1000-та година. Кръстоносните походи са явление на същинското и късното Средновековие.
Що се отнася до броя хора, живели някога… виж тук. Най-хилавата оценка е 45 милиарда.
Много хубава статия, но според мен воюваш на няколко фронта. Въпросът с релогизнанието не може да се реши докато все още 99% от народа не прави разлика между “вяра”, “религия” и “църква”.
Фанатизмът ни е обхванал чак до мозъка на костите и в момента навсякъде около себе си виждаме групи от хора, които фанатично отстояват някаква идея без въобще да знаят за какво става дума. как да им обясниш, че турският език не е майчин за българите или че като учат история на исляма никой няма да им отреже пишките?
Може би сме изпаднали в някаква “сатурнова дупка”, както обясняват астролозите и затова толкова много се мразим безпричинно. Може би това е просто някакъв етап от развитието си, който трябва да преживеем. Дано да имаме сили и вяра да го направим!
Пък аз нямам нищо против да ми публикуват текста, щом са ме споменали. Написала съм го и горе в “Лиценз”, отстъпчив човек съм и се нервирам само когато някой преписва от свое име мои неща.
Deni4ero вероятно имаше предвид, че в момента философията както се преподава, отрича религията. Това си е точно така, но щом у теб това предизвиква веселост какво да правим сега.
Не споря с линка ти, цитирам това, което навремето съм учила по история. Разбира се нямам данни доколко е било достоверно, но все пак не вярвам чак толкова бомбастична грешка да са допуснали всичките му там академици, че да объркат шест със сто милиарда.
За средновековието си абсолютно прав. Едва ли това беше най-съществената част от изказването ми, по-скоро исках да натъртя на това, че нещото което се знае за християнството обикновено се изчерпва до “Ама какви ужасии са правили по време на кръстоносните походи!”, но да, прав си.
Еdit:
Очевидно отговарях на Дагерстаб. Не че няма да се сетиш, Майк, ама да си кажа
“Пак не разбрах защо не искате в училище да има религиознание. Не вероучение, религиознание…”
Аз лично против религиознание нямам нищо против. Но няма смисъл от отделен предмет, Делян Делчев добре го е написал: “Ако се изучава философската конструкция на религиите, защо не се учи по философия? Ако се изучава история на религиите, защо не се учи по история? Ако се изучава география на религиите, защо не се учи по география? Каква е точно нуждата да се учи отделно?”
Против съм идеята да се изучава от 1-ви клас! Против съм да се преподава от духовници (или там както се водят в различните религии). Против съм да се преподават разделно религиите. Стига вече сме се делили! Как детето ще учи, че Бог е един, религията е една, а комшията идва и черпи с баклава.
Човек трябва сам да избере в какво да вярва! В Бог, в науката, в себе си…
(към daggerstab): прав/а си, има несъответствие. сменяхме си дизайна наскоро и още не сме оправили disclaimer-ите. трябва да разграничим текстове, които са наши собствени (преведени или поръчани от сайта) и такива, които препубликуваме (като този на марфа). ще го оправим в най-скоро време. no harm meant
@Stealth:
Щото историята, философията, географията, етиката, биологията, математиката и пр. имат съвсем други цели, които нямат абсолютно нищо общо с религията. Никой не е казвал, че разни духовници ще превземат класните стаи. По-скоро изобщо нищо не се знае по въпроса - не е ясно още какво, как и от кого ще се преподава, единственото, по което има консенсус е, че предметът ще бъде светски.
Детето няма да се чуди, че комшията го черпи с баклава, защото ще е научило, че той е мюсюлманин, мюсюлманите вярват в еди-какво си, а на този и този празник черпят с баклава, както ние за този и този празник черпим с козунаци. Детето още ще научи, че Ахмед е свестен човек, нищо, че ходи в джамия, докато бабата на чудещото се дете се кръсти в църквата.
И аз не знам точно какво се предполага да учат децата в първи клас, но някоя притча например би им била напълно във възможностите.
Marfa, достатъчно отвлечени глупости се учат в училище, та да трябва още един безсмислен предмет да слагаме.
Не знам на колко си години, ама аз още си спомням смехотворните часове по Логика, Психология, Философия на правото, Етика и други такива, които би трябвало да накарат младото поколение да мисли и да го възпита по-добре. Да, ама младото поколение хем е прекалено младо за да се занимава с такива неща, хем материала и начина на преподаване не оставяха дори мъничка възможност тия предмети да станат интересни, хем те не са профилиращи и важни за нито един университет или гимназия, затова се явяват безсмислени.
Да се въведе Вероучение, смятам ти е ясно, е противоконституционно, така че няма да стане, ако ще революция да направят поповете. “Религиознание” пък така или иначе се учи по история и не виждам какво толкова има да му се изучава няколко години.
“…единственото, по което има консенсус е, че предметът ще бъде светски.”
Мда, то за това “Три вероизповедания се обединиха срещу религията в училищата“. Тоест консенсус липсва.
Никакво религиознание не се учи по история. Има някой и друг час, в който примерно можеш да научиш за религиозната система в древен Вавилон, както и да назубриш кога Борис I покръства българите, но религия да се учи по история - друг път.
Деляне, хубаво е детето да уважава възгледите на родителите си, но едно е да ги уважава, друго е да няма никакви собствени, най-малкото заради деинформация, която възприрането на изучаването на религиознание в училище причинява. В моето семейство никога не съм усещала натиск в това - че и в друго - отношение. Никой не ми е внушил дали да бъда религиозна или да бъда атеистка, а ми е даден избор сама да реша това.
Една причина религиознанието да трябва да е задължителен предмет според мен - религията е неизменна част от културата на всеки народ. Един културен човек - без значение с какви убеждения - трябва да може да разбира за какво става въпрос, когато му кажат нещо за “целувката на Юда” или “горчивата чаша” (нарочно давам ултраелементарни примери, а в ежедневието не са все такива).
За философията в училище, отричаща религията - много силно значение има преподавателят. Атеистите-преподаватели наблягат на едни философи, религиозните - на други (като Августин Блажени примерно).
А по история наистина не се учи религия. От всички предмети, които съм изучавала в училище, най-много религия имаше в няколкото часа по литература в девети клас, когато учихме за Библията. Толкоз.
За това, че няма преподаватели по религиознание - хора, чували ли сте, че в СУ има цял факултет по богословие?! Не вярвам чак толкова да са разграбили колегите и никой да не се навие да преподава… Защо трябва да ходят духовници като всяка година завършват специалисти именно по религиознание.
И откога стана противоконституционно да се учи нещо?! Противоконституционно е да се прави пропаганда, не да се изучава явлението религия.
Изключително ми хареса статията на Марфа. Направи ми силно впечатление определянето на атеизма като вид вяра. Не се бях замисляла над нещата по този начин, а наистина е толкова логично.
Понеже авторката е използвала фразата на Карл Маркс “Религията е опиум за народите”, ще цитирам нещо друго, казано от него: “Религията е сърцето на един безсърдечен свят”. Дали ще я изповядва, всеки човек решава сам за себе си. Но да тъне в забрава - не е редно. Всяка религия е част от културно-историческото ни наследство, в своите положителни и отрицателни аспекти. И е хубаво да си ги знаем.
Очевидно Марфичка целта не е да защитиш някаква позиция, защото не го правиш истинаки, а да генерираш трафик/коментари по блога си. Не съм против - халал да ти е
По въпроса и някои от коментарите:
* не, едтето не си ИЗБИРА религията, тя се унаследява от средата. Точка. Няма такова нещо като някой да е закърмен като християнин, пък бил той и невярващ и после да открие за себе си будизма, ако има това са единици и няма как да стане детето щото е учило в училище за исляма да реши да стане мюсюлманче. Абсурди и глупости.
* не съм съгласен да се изучава отделен предмет по познание на религиите (религиознание звучи ТЪПО!) - защото детето още не е узряло да има духовни потребности от такъв ранг, нито интерес към мистиката и вярата, това би било просто загуба на времето на детето и увеличаване на хорариума, и без дргуо вече милите имат всеки ден по 7 часа (по мое време бяха само 6 на ден, по време на моите родители само 5), ако целта е да се захрани един щат - ясна е работата, но иначе смисъл нулев. А когато порастне това дете достатъчно че да се вълнува, ако е възпитано както трябва (от родителите, не от училището) може само да намери информация, има си Интернет и прочее. Освен всичко друго, да оценяваш знанията на детето по религии - извинявам се но съм БЕЗКРАЙНО ПРОТИВ! Не може никой да ме убеди че това може да бъде полезно по какъвто и да било начин и ако го наложат на детето ми просто ще го спра от училище и ще карам с частни уроци/домашно обучение до университетско ниво, после в семинарията (ако му се учи религия) или в нормален университет - ако не му се учи религия.
* дали хората инстинктивно отхвърлят непознатото или не не можеш да обобщаваш първо защото не си статистик и второ защото нямаш статистически данни. И родителите имат право да протестират срещу каквото си искат: тия безплатни училища идват от техните данъци, децата са си техни, не виждам защо да не си протестират. Аз например искам да има повече часове СПОРТ (не физическо възпитание) и адекватна спортна база, защото тия деца за 14 години в училище излиаз търтеи с превити гръбнаци и сплескан задник и почервенели очи. А не млади хубави хора. Щото 7-8 учебни часа на ден седят залепени за стол най-често неудобен, след което продължават същото в къщи, пред компа а после над домашните. С какво ми помага че бях 3ти на шибаната олимпиада по литература!?!!? НИЩО! Просто не си струва! Знанието вече има нови измерения, отвъд грамотността да си служиш с език(езици) и да ползваш източници на информация, всичко останало е пълен ташак според мен. Просто поддържаме една остаряла система. Това е…. Но това е съвсем отделна тема….
Да, аз направих сигурно някои правописни и стилистически грешки в този пост, защото а) счуип ми се spellchekc-а и б)мързи ме да проверявам за погрешно натиснати клавиши сега.
Марфе, изобщо не съм следила публичните дискусии по въпроса, така че не знам дали наистина “тук става въпрос за омраза”, но подозирам, че прекаляваш малко в това отношение. Да се държи религията извън училище е въпрос не на фанатизъм, а на здрав разум (понеже религията е обратното на наука по определение). Дори да пренебрегнем реалното положение с евентуалното преподаване на религия (може би не знаем какво ще е, както си отбелязала, но пък можем да направим доста обосновани предположения) и да си представим, че ще става въпрос за някакво “религиознание”, в което ще се изучават религиите без да се твърди, че тия неща, дето ги разправят, наистина са верни, остава въпросът за какво е нужно това. Изучаването на религиите в училище съвсем не е нещо, задължително необходимо за добруването на индивида, по-скоро е обратното (помага за общата култура на един възрастен, но това е всичко). Би било полезно за един зрял човек, който си задава въпроси, който чувства необходимост от нещо повече в духовното си развитие, който е обмислил съзнателно и дълбоко потребността си от вяра. Децата в първи клас определено не са този човек, съмнявам се и учениците в 9-10 да са. Ако има такива, за тях важи следващото, което ще кажа. Ако оставим въпроса с развитието и зрелостта на индивида и погледнем от друг ъгъл, в момента всеки, който има желание да научи нещо за някоя религия, може да го направи свободно и да намери купища информация. Тоест нищо не пречи на желаещите да се образоват, колкото си искат. За сметка на това, ако се въведе задължително изучаване на религия, къде остава правото на другите? И последно, не вярвам да има чак толкова неориентирани деца, които да не осъзнават защо съседът ходи в джамията, а баба им - в църквата. Някои неща, дори да не бъдат обяснени от родителите, просто се прихващат - от телевизия, филмчета или от децата на същия тоя съсед.
Само ме е яд, че R.E.M. са ме изпреварили. А можех толкова да добавя към песента. Но какво пък. R.E.M. днес сигурно биха добавили ужасно много към текста, ужасно много болка към мелодията.
Марфа, съвременното западноевропейско общество е започнало да става такова, каквото е днес, когато е започнало да се отдалечава от вярата в Бог като свой мироглед. Не смяташ ли, че за нашия дебат може да го приемем като нерелигиозно или поне надрелигиозно?
Родителите не протестират напосоки и с омраза срещу идеята да се преподават религии в училище без да знаят какво е то, те протестират срещу нещо съвсем конкретно. Не е вярно, че не е ясно какво ще се преподава. Концепцията на Обществения съвет към МОН (30тина страници) е публикувана в интернет. Посочих го в моя пост по темата, но ето го и тук: http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/documents/08-01-28_concept_religion.pdf
Светият Синод обаче е твърдо против тази програма и иска вероучение, както и да не се допуска смесеното изучаване на религиите, за да не “се объркат” децата и защото това би засегнало религиозните убеждения и на ученици, и на учители. (На тази база именно се съюзиха Синода и Мюфтийството, против изучаването на религии.)
Може ли всъщност едно първолаче да учи по светски начин за религите, ако приемем, че ще е така, а не вероучение? Казваш, че една притча е подходяща за първи клас. Каква би могла да бъде всъщност постановката за преподаването на притчата в клас? Може да бъде: “Християнството учи, че… (следва притчата), докато ислямът го казва подобно, но малко по различно:….(притча).” А може да бъде: “Господ Исус учи… (притча).” Във втория случай си е точно вероучение. Ако смятаме, че първият е прекалено сложен за деца в първи клас, тогава трябва да се отложи поне до осми.
Селин, да, в СУ има богословски факултет… но той произвежда само единствено православни християнски теолози. Програмата им се намира в сайта на СУ
Да, децата трябва да имат възможност да избират вярата си и дали ще вярват. Но защо училището да е длъжно да им осигурява тази възможност?
Родителите действат точно напосоки. Това, че си родител, не те прави автоматично знаещ как се пише “страх ме е”. Днес нагледно се убедих, че правилното е “изстрах ме е”, с извинение. И тези хора ще образоват децата на “що е религия”?! Не, мерси. Имаше една приказка, дето навремето моят татко, Бог да го прости, ми разправяше. Дълга е, та накратко. Всички се чудили що султанът не назначил за шефове на империята си най-приближените си, а той казал: “е на магаретаря, дето от деца се знаем, на него ли да му дам външната политика?!”. За всяка работа си има човек. Кажи на детето кое е официалното вероизповедание в държавата му, научи го на това-онова, пък после нека то само реши дали да бъде композитор, писател, поп, юрист, математик, физик, дърворезбар или каквото там. Ама автоматично да изключваш едната от възможностите, щото не те кефи (и ти не знаеш защо) - това по каква причина? Моят дядо беше свещеник, пък можеше и с ядрени физици да спори и то от научна гледна точка. Дали всеки го може?
Не бих разрешила детето ми да учи религия.
По-добре приказки от братя Грим, например, по-смислени са. Аз не съм религиозна, не мога да вярвям в нещо неопределено, предпочитам да знам. Религията е добър лост за управление, браво на този, който я е измислил някога в дълбока древност, но не мога да разбера как просветени хора могат да се занимават с ТОВА сериозно?!
В България по закон за неработни дни се зачитат Коледа, Великден, Гергьовден. Някои други църковни празници също се празнуват с размах - сещам се на прима виста за Никулден, примерно. Имаме разбира се и дни като Архангеловден, Ивановден, Петровден и прочее.
Не, това не са някакви рандъм подбрани причини да се напием още веднъж. Това са неща от християнската религия. Неща, от които ЗАВИСИ НАШЕТО ЕЖЕДНЕВИЕ.
В Щатите, които напоследък въртят света на малкия си пръст, за да заемеш успешно ръководна роля в политиката, трябва да покажеш и докажеш, че си християнин. Неписан закон е, но винаги става така.
В Косово вчера мюсюлманите станаха независими. Там между другото имаше война преди време, не знам дали си спомняте. Даже в Горна баня падна някаква развалена бомба.
В България има сериозно присъствие на малцинствени групи, които се водят българи, но изповядват исляма. Техният бит и култура са различни от тези на останалите българи.
Голяма част от световната търговия с нужния на всички ни петрол се върти от различни страни в Близкия изток. Броят на верските конфликти там е толкова голям, че дори не ми се почва. Този на самоубийствените атентати - тоже.
В Израел и Палестина положението също е доста напечено. Умряха и продължават да умират много хора.
В Ирландия от години воюват католици срещу протестанти. И там се пролива доста кръв. Също и в Пакистан, но там двете страни на конфликта са други.
В по-далечна Азия се ширят интересни секти като тази на Муун май беше. Хората се женят за някакъв партньор, избран от духовния лидер. Други хора обгазяват с отрови метрото в Япония.
Като стана въпрос за секти, има и такива с единични и масови самоубийства, със заграбване на парите на хората, с манипулации, водещи до пълно унищожение на дадена личност, която е решила да се опълчи на даден управителен комитет. Сциентолозите, примерно, доста често прилагат този номер.
В Норвегия сатанисти горят църкви.
Във Франция арабите горят коли.
Русия и държавите от бившия СССР дори няма да ги подхващам.
От това ЗАВИСИ НАШИЯТ И НА ОКОЛНИТЕ ЖИВОТ, БИТИЕ И, НЕДАЙ СИ БОЖЕ, СМЪРТ.
Досега единственото нещо, което е зависело от Кант, Ницше, Фройд, Моцарт, Гоген и т.н. в моя живот, са били оценките ми по философия, психология, музика и изобразително изкуство.
Не, религиите не са важни и децата ни няма нужда да получават систематизирана и обективна информация за тях, ако ще да е само, за да видят какъв тотален шит е централизираната, организираната, администратизирана вяра. Изобщо. Ама хич. Въобще.
Щото току виж, ако някой им ги обясни в даскало и ги накара да пишат домашни и да се готвят за изпити, ТЕ ЩЕ ПОВЯРВАТ В НЯКАКВА ПО-ВИСША СИЛА!!! Така са те, учениците - влюбват се до фанатизъм в материята, която им е предоставена в общо-образователните предмети. Направо се превръщат в едни малки ултрасчета на химията, физиката, географията, а ако учеха религия - и на религията. А това да вярваш в нещо е очевидно много нечиста постъпка, срещу която трябва да се борим с всичка сила. Просто защото.
И е много по-наложително да се запознаем в училище с Дон Кихот и Евгения Гранде, отколкото с книгите, които движат света.
Дюх.
Наете ли кво? Ако наистина искате децата ви да имат ИСТИНСКО право на избор, трябва да им бъдат дадени и двете алтернативи в училище - рационалната (науките) и верската. Пък те да си решават на кое от двете ще имат повече доверие.
Или пък още по-зле - представяте ли си, ако всемогъщия пич с розовата нощница от Сикстинската Капела на Микеланджело наистина го има? Яко се преебаваме, другари. Много яко.
Това ви го казвам като докторант по квантова химия в престижен университет в Канада, който е попил науките и научните подходи до мозъка на костите си. И в тях бтв е включено и това, че ако нямаш неоспорими доказателства в подкрепа на дадена теория, не можеш да я приемеш за 100% достоверна. Не помня някой досега да е доказал на 100%, че няма някаква висша сила. За сметка на това, всички имаме някакви подозрения. Дори т.нар. атеисти, ако благоволят да признаят пред себе си тази неприятна истина.
PS. По въпроса за тва що не се учат религии в часовете по философия, литература или история. Ми щото са комплексен обществен феномен, който съчетава и трите елемента и не може да се набута само в една от категориите. За сметка на това според мен ще е добре едни евентуални часове по религиознание да се водят от преподаватели по история, литература или философия, щото ако сложим едни нахъсани богослови да я вършат тая работа, ще стане една…
Е, нали не спорим дали един поп може да бъде образован. Нито пък твърдим, че всеки един родител е образован само защото е родител. Те родителите на много неща нямат квалификацията да учат децата си, може да допускат правописни грешки, да са неуки, но въпреки това никой не може да им отнеме правото да учат децата си на своя си мироглед. Вярата, като нещо много лично, също спада в тази категория, съответно ако някой родител иска да учи детето си на вяра, но не се чувства подготвен, е свободен да го заведе на неделно училище в храма. В същото време ми се струва, че непрекъснато се променя аргумента за преподаването на знание за религиите/вероучение в училище, и то задължително. Веднъж се изтъква като аргумент научаването на морал, друг път, на професионално ориентиране (т.е. ако реши да стане поп), трети, да разбира по-добре историята/литературата/цивилизациите, четвърти, нещо друго. Важно е да сме системни в това, защото според аргумента следват и другите подробности, които са доста важни: дали ще е вероучение или знание за религиите, от кой клас да започва и така нататък. Но не мисля, че заради правописните грешки можем да отхвърляме пренебрежително мнението на родителите за “научаване това-онова”. А и нали официално вероизповедание в България няма.
Казано е: Там където свършва знанието, започва религията! В тази връзка мисля, че си струва да се хвърли едно око на Брайън Грийн -За ” Тъкънта на космоса: Пространството, времето и структурата на реалността”.
http://www.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_1_2006/knigopis_sviat.pdf
“Където свършва знанието, започва вярата”. Не “религията”.
Размисли, не знам кой какви аргументи предлага. Неща като морал, история или професионално ориентиране не ги приемам за сериозни. За сметка на това аргументът, че човек трябва да има някакъв минимум религиозни познания, защото колкото и да си крием главите в пясъка религията е неотменна част от живота ни, ми се струва малко по-достоверен.
Тарна, ето за това говорех: “аз не ща детето ми да учи религия, щото съм атеистка”. Ми добре. Аз пък не ща мойто да учи математиката и ако зависи от мен този предмет ще го забранят, щото не понасям тая материя. Органически. Голям праз, че на същото това дете може пък и да му се стори интересно, може да научи нещо, може впоследствие само да направи избор дали да следва математика или както е в случая - дали и в какво да вярва.
Амели, благодаря ти за поста, страшно е добър и силен!
“Пак ще повторя - за да направиш съзнателен избор за нещо, просто трябва да си запознат с него. ”
За да направиш съзнателен избор, освен да си запознат с нещата, за които ще избираш, трябва и да си завършил процеса си на изграждане като личност, т.е. да си минал 18 години.
Иначе не може да се говори за “съзнателен избор”, а за натрапване на избор, направен от някой друг. Поне аз не желая да има изучаване на религия по тази причина. Всъщност това е само една от няколкото причини да не съм против.
Упс. Моля да се чете ” Всъщност това е само една от няколкото причини да съм против.” Извинявам се. Моя грешка.
Тоест по тая логика не трябва да учиш нищо докато не станеш на 18, (което кой знае защо се отъждествява с изграждане на завършена личност) щото да не би нещо да ти повлияе. Току виж се натъкнеш на страстен преподавател по география, който страшно се увлича по земемерството и вземеш, че станеш земемер. Нещо, което никога не би направил, ако не бяха ти натрапили тоя предмет.
Интересен коментар се е получил на Амелия, всъшност той е в подкрепа на това да НЕ се учи религия, макар тя да е искала да подкрепи обратната теза.
В България, доброволно или не сме се оттървали от разединението на религиозна основа. Едно от малкото кътчета по света (виж N25) където няма войни за това чий Бог е по-важен (или на кой му е по голям. Бог-а де..) Наистина ли искаме да се върнем назад? Казвам го като агностик, не атеист. Разликата е голяма.
Марф, това за математиката не е точно валиден аргумент, нали знаеш? Ти си прекрасен оратор и можеш да накараш много неубедителни неща да звучат убедително, но несравними неща не могат да се сравняват. Това, че имам ябълки и добавям круши, не прави броят на ябълките да се увеличава.
Точно толкова валиден е, колкото аргумента за религията. Тоест, след като аз не искам детето ми да учи религия, щот тя не ме кефи, по съвсем същата логика може да не искам да учи и математика. Ми не ме кефи, какво да правим сега. Аз искам от него да стане художник, за какво му е да търси дискриминанти, мамка му?! Или да не е математика. Биология да е. Или да кажем физическо.
А на Амелия думите едва ли се нуждаят от преразказ и тълкувание какво е искал да каже авторът.
Но все пак… Дадените от нея като примери религиозни войни са пряко следствие от действията на хора, които изобщо не са запознати с материята. Тоест, ако ислямистите бяха по-запознати със собствената си религиозна система и с повелите на Корана, нямаше да си умират да колят езичници. Ако християните знаеха какво повелява Христос, нямаше да смятат, че Той си умира от кеф като горят неверници на клада.
Всички тези конфликти, войни, размирици, атентати и какво ли не доказват колко е необходимо човек да е наясно за какво се бори.
И пак не ми стана ясно що не искате да се изучава религия. Да обобщя:
1. Щото аз съм атеист/ка и искам и детето ми да е такова. (абсолютно е равно на любимите ми родители тип “аз исках да съм балерина като малка и затова сега ще правя и струвам дъщеря ми да стане такава, нищо, че не я влече”
Неясно защо точно в тоя аргумент се вкарва и правото на избор на самите деца, че се нарушавало, разбираш ли. Нарушава се единствено правото на избор на родителя, който не иска детето му да учи религия, щото самият той бил атеист. Пък какво точно иска детето за никого не е важно.
2. Религията е кофти нещо, тези, дето са я измислили са лоши хора, фактът, че в хилядолетната си история човечеството няма нерелигиозна цивилизация мен не ме впечатлява. Аз не харесвам религията, нищо че не знам нищо по въпроса, бе изобщо вж. 1
3. Не знам защо, ама след като всички казват, че е кофти работа следователно сигурно е така. А пък ако детето ме попита що не се учи по Великденските празници, ще му обясня, че просто това е времето от годината, когато ми се приисква нетърпимо да боядисвам яйца.
4. Ако се правя, че религията я няма, току-виж верно спре да я има. Досега не се е получило, ама човек никога не знае.
Е… После нека си говорим за несериозни аргументи.
Когато започнем да приемаме, че дадени неща не се нуждаят от ‘тълкувание’ (звучи като термин от окултизма
и да си повтаряме аргументите май диалогът се е изчерпал. М?
Не мисля, че нещо се е изчерпало. Просто наистина не мисля, че думите на Амелия се нуждаят от тълкуване (не е термин от окултизма, бтв), но понеже не мога да мълча, напук на себе си ги разтълкувах.
И все пак..
1. Детето ми може да бъде религиозно колкото си поиска. Не вярвам, че в училище НЕ го учат на религия ще му попречи. А и не искам да го спирам по никакъв начин. Но това е духовна потребност, която трябва да се зароди съзнателно. Пирамидите за потребностите не ми се дискутират, но ако се наложи - ще.
2. Не мисля, че преподаваната в училище религия може да бъде обективна, безпристрастна и т.н. спрямо всички изповядвали религии в света - все ще има някой засегнат (факта за войните, които се водят в много по-развити духовно общества от балканите, където често първо се стреля/коли, после се говори), а както вече казах не виждам смислъл да се навираме между шамарите.
Безпристрастността се постига след много прецезиране и мислене. Случаят просто не е такъв.
3. Не правя връзка м/у морал и вяра. Или между развиване на мисловната дейност и религиозни вярвания. Ако искаме да направим децата си по-духовни (предполагам, че това би била причината да ги учим на вяра) то има и нерилигиозни примери за благородство, саможертва и т.н.
4. Големият проблем с яйцата, Коледа и другите празници е малко измислен - ти си разбрала защо се правят без да си учила религия в училище. По това време беше забранено да се изповядват религии и това пак не ти е попречило.
Изобщо - не можеш да забраняваш, можеш само съзнателно да насочваш. Аз избирам моето дете да учи в светско училище. И ако един ден иска да разбере повече, аз първа ще му купя библията и корана и торат (които съм чела основно и ги имаме в къщи) и ще и дам да ги прочете и ще говорим за това.
Това обаче е потребност която се появява след осъзнаването на Аз-а и света наоколо. Т.е. със сигурност след пубертета.
Уф, дълго се получи…
Към Амелия: Според мен малцина биха се съгласили със схващането, че “Ако наистина искате децата ви да имат ИСТИНСКО право на избор, трябва да им бъдат дадени и двете алтернативи в училище - рационалната (науките) и верската. Пък те да си решават на кое от двете ще имат повече доверие.”
Училището е СЪЗДАДЕНО да даде само едната, рационалната алтернатива (науките). За другата алтернатива са създадени религиозните институции (църква, джамия, синагога и др.)
Към Марфа: Ти чела ли си Корана? Басирам се, че не.
Изобщо не съм изтъкнала боядисаните яйца като голям проблем. По-скоро те не са никакъв проблем, просто давам пример за религиозен ритуал, упражняван редовно от атеисти. НИщо не пречи в светско училище да се преподава религиознание. Не могат да се обхванат всички религии в предмета, но да се обхване поне официалната за страната плюс още една-две по-разпространени у нас - защо не? Искаме или не религията е много плътно вплетена в живота ни, в обичаите ни, дори в речта ни. Нека децата да научат повече за това. А иначе - едва ли ще се държат матури по такъв предмет, едва ли оценката от него ще бъде балообразуваща освен в семинария или духовна академия.
В светското училище детето учи толкова голям брой светски предмети, поради което наличието на час по религия не би могло да му повлияе по никакъв друг начин, освен познавателно.
Потребностите - слушането на музика, ходенето по изложби и концерти - всичко това също са духовни потребности. Може и без тях, очевидно, много хора нито слушат музика, нито ходят на театър, нито четат, пък пак са си добре. Което не пречи в училище да се изучават “Война и мир”, Деветата симфония на Бетовен и импресионизмът на Моне. Все за духовни потребности говорим.
Колкото за преподаването - първо наистина не знаем какво точно се предлага да се преподава. Така и не беше даден шанс да се обясни идеята на просветното министерство, но едва ли Вълчев е предвиждал попове в раса да набиват на децата всички молитви от требниците си. Действително говорим за история в стила на “Мамин Гъргалчо” или “Нероден Петко”. А тук иде реч от цяла една сфера на живота, която е много по-необходимо да познава човек, отколкото да знае за етиленопровода между Девня и Бургас.
А мойто не само е дълго, а и разбъркано, ма това е защото пиша на пресекулки, понеже се мъча да върша три неща наведнъж.
Майа, целия Коран не съм чела, имах на разположение само едно съкратено издание, но вероятно от него не бих могла да извлека необходимата ми информация.
А ако изповядвам Вишнавизъм, но детето ми ходи на училище, където му преподават християнство и ислям, но не и моята религия, която макар в Индия да е огромна тук не е разпространена?
Ако яйцата не са проблем - това вече е проблем. Сериозен достатъчно за сезиране на комисията по правата на човека.
Още един въпрос: защо според теб Ататюрк прави Турция светска държава и разделя религията от управлението на държавата и забранява в училищата да се учи религия, да се носят забрадки и т.н?
От малко религия в училищата до сериозен религиозен проблем крачките не са много. Може би е по добре идеята да си остане Нероден Петко. Както казват китайците - помисли какво си поискваш, защото може и да го получиш
“Тоест по тая логика не трябва да учиш нищо докато не станеш на 18…”
Т.е. по тази логика докато човек не стане на 18 не бива да има вмешателства в изграждането на своя вътрешен мироглед. Предметите, изучавани в училище, не предполагат такова вмешателство, но религията- да. Защото религията определя начина на живот (за разлика от математиката например). Едно е да си обоготяваш общата култура с познания по математика, литература, физика и т.н., друго е някакво създание, завършило богословие и вероятно фанатизирано до мозъка на костите си, да ти се изтъпанчи отпред и да те плаши със страшния съд, докато ти обяснява как трябва да живееш, особено ако си дете. Нали?
И да, както се написа по-горе- в България има представители на най-различни религии и възгледи. Децата, които растът в определена културна среда на религии, които не се преподават в училище, ще имат проблеми.
Освен това… По света има над 3000 действащи и изповядвани религии. Абсурд е от едно дете да се изисква да познава дори само част от тях. То възрастните не ги знаят, та какво остава за децата.
Добре де, какво толкова лошо има в идеята? Концепцията на МОН ми звучи доста разумно. От какво има да се плашим — че децата ще получат малко обща култура? Че, недай Боже, ще вземат да се излъжат да повярват в нещо различно от Големия взрив и атомите, които безцелно се джуркали милиарди години, пък накрая се пръкнала амебата? Че ще станат фанатици със светнали очи, понеже ще чуят нещо от историята и философията на будизма? Целта на новия предмет не е да ги прави добри християни, мюсюлмани, католици и т.н., а да ги научи на малко уважение към другите хора. Повече се плаша от глупавото настояване на църквата и мюфтийството предметът да прави тъкмо обратното, т.е. да се изучава закон Божи.
Нали се разбрахме, че говорим за изучаване на религия, а не за вероучение? Религиознанието е светски предмет, вероучението обаче - не. Религиознанието предполага чисто прагматичен поглед върху религията - какво изповядва дадена религия, на какво учи, какви празници се празнуват, докато вероучението те задължава да изповядваш съответната религия, да празнуваш съответните празници, да спазваш съответните канони. Малка разлика, но като се замисли човек хич даже не е малка. Примерно религиознанието се предполага да включва елементарни познания както по православно християнство, така и по ислям и по юдаизъм. Българчетата ще научат в какво вярват турчетата и обратното, ще научат кой какви празници празнува, кога и защо и така нататък. Това лошо ли е?
Да, проблем е ако някое хиндуистче го карат да учи “Отче наш”, не е проблем обаче, ако хиндуистчето научи, че основната религия в собствената му страна е православното християнство, което изповядва такива и такива ценности. А учителят би могъл например да каже: “А сега Падме ще ни разкаже как точно се празнува празникът Дивали и какво означава”. Има разлика, нали? Религиознанието НЕ Е вероучение. Аз не искам в училище да се преподава вероучение, това е нещо съвсем друго. Но човек да няма елементарно понятие от някои основни моменти от официалната религия, и още по-лошо - да се счита за ужасно да има познания по въпроса - това не го разбирам.
А онова с трите хиляди религии и какво беше още дори няма да го коментирам. Само ще вмъкна, че човек не може да си изгради вътрешен мироглед особено в дадена област, ако му липсват познания, особено в съответната област. Това е фундаментално. Първо придобиваш познание и опит, после на базата на познанието и опита си градиш.
Edit:
@Маркуча: точно!
@Marfa
Както и да се казва това нещо, не се променя факта, че ще се преподава от богослови (дали християни такива или мюсюлмани такива- няма значение). С което приключва до тук светския и безпристрастен характер на обучението на децата.
Това ще рече изкривено представяне на останалите религии, както и да се казва предметът. Ще рече и дискриминация, до колкото някои религии няма да се преподават.
И може би не се и опитваш да разбереш какво ти обяснявам. Нека пробвам за последен път.
Която и да е религия предполага осмислане на избора дали да бъде следвана или не. Материята е такава, че изисква завършена човешка личност, преди човек да седне да се запознава с религиозни доктрини. Защото която и да е религия е преди всичко начин на живот, а не толкова теория.
И този начин на живот на всичкото отгоре е динамичен, развиващ се, различен. Осъзнаваш ли, че всяка религия има разклонения- например християнството се дели на католицизъм и православие, на протестанство и т.н., като така е с мюсюлманството, с което искаш е така. Какво ще учат тези деца- няма една обща доктрина дори само в рамките на една религия. Какво ще разберат от наученото? Нищо няма да разберат. Това обезсмисля такова обучение.
—————
И освен ако не смяташ всички хора, навършили 18г. за тъпаци, съгласи се, че който иска да се развива в посока “религия”, ще намери нужната му информация.
—————
tvardo sam za izu4avanet na religiq v u4ilishte, zashtoto tova e cenno i polezno za nashite deca.
Аз преди няколко дни написах свой пост по темата:
http://mayamarkov.wordpress.com/2008/02/13/about_religious_instruction_etc/
Там има няколко линка, които според мен ще ви дадат всичко, което ви трябва да знаете за исляма.
Корана съм го чела целия в български превод. Според мен всеки съвременен човек трябва да го прочете. Има го качен в Мрежата на английски и руски.
Както писах, аз съм със смесени чувства за въвеждането на религиознание, първо, защото би могло да претовари учебната програма, и второ, по-важно, защото има опасност да се изроди във вероучение.
Но между другото не толкова атеистите, колкото висшите духовници, като чуха за религиознание, ревнаха като ранени в сърцето пантери. Те нямат нищо против училището да заобикаля религията на пръсти, но смятат за недопустимо към нея да се насочи ослепителната бяла и студена светлина на Разума.
Православните владици скокнаха и поискаха в замяна вероучение, като уточниха, че нямат нищо против ходжата в това време да подбере децата на мюсюлманите в друга стая и да им обясни как трябва да водят джихад в името на Аллах и да режат пръстите и главите на неверниците. Това на какво прилича?
(Простете за грубия език, ама са ми свършили политически коректните хапчета.)
На нищо, Майа
Айде сега да почнем да мислим логично, като хора, осланящи се на науката и светското образование, каквито очевидно се гордеем да бъдем:
Ако забранят на хората да учат химия, биология, физика, математика и т.н. в училище, никой няма да може да направи огнестрелни оръжия, бомби, биологични оръжия, химически оръжия. Забранете им географията и историята и те ще спрат да мразят другарчето за неща, случили се преди стотици години, а ако го мразят - няма да знаят къде да го намерят, за да му навредят.
Точните науки са опасни. Ужасно опасни. Веществено опасни чак. Опасността можеш да я пипнеш направо. С хуманитарките също трябва да се внимава, даже за някои неща още повече, защото там прекалено много неща са въпрос на гледна точка и има прекалено много възможности за залитане в някаква по-вредна посока. Примерно един даскал по история би могъл да насади такъв войнстващ национализъм в учениците си, че после ще се чудите откъде ви е дошло. А децата ни учат всичкото това и доколкото виждам, нещо не сте особено притеснени. Лицемери.
С какво е вредно нашето досегашно обра