Изгубени в пресата
януари 25, 2008 от Marfa
Неочакваната смърт на Хийт Леджър беше шокираща по няколко причини: първо, не е известно този конкретен актьор да е бил пристрастен към наркотици или да е имал проблеми с алкохола; второ, за смоубийство май също се оказва, че не иде реч; трето, говорим за обещаващ млад актьор с цялото бъдеще пред себе си; четвърто, винаги е трагедия загубата на млад човек. Новината е била особено шокираща за журналистите от вестник “СЕГА”, които толкова са се стреснали от нещастието, че чак не са се усетили какви ги пишат.
Материалът в рубриката “Отблясъци” е озаглавен… Кхм… “Почина Хийт Леджър, геят каубой”. Гениално. В последващия суховат текст следва кратко описание на жизнения му път, както и уточението, че всъщност участието му в “Планината Броукбек” било сред най-запомнящите му се роли. Не съдя хората от редакцията на вестника, нищо подобно. Явно смъртта на младежа е била тежък удар за тях, както вече казах, така че тези глупости трябва да се отдадат на шока и покрусата. Например не би трябвало да обръщам и внимание на неправилно построени изречения като
“Австралиецът бил намерен гол, легнал по очи на пода, от домоуправителката.”
и по тази причина няма да го направя на въпрос.
Ех, журналисти, журналисти, с такова ли точно заглавие трябваше да осведомите хората за смъртта на Хийт Леджър?
Какво да ти кажа… преса, сензации, тъпи заглавия..
Звучи ли ти познато?
Някои журналисти толкова са обсебени от наложения в пресата кретенски начин на изразяване, че даже за такава трагична новина не могат да се отърсят от него.
А може би това е единственият начин, по който могат да пишат и за това точно са наети?
Като нищо. Пфу.
Умират да слагат подобни заглавия. По съвсем друга тема: Има американски лекоатлет с фамилно име Гей. То не беше “Гей бяга 100 метра за 9.81, подпират го отзад”, не беше “Гей обявен за мъж на годината”. Но това е спортна преса, да кажем аудиторията е друга.
СЕГА и Стандарт се отличават с вкус по безумни заглавия стил ранен “24 часа”. Тоя проблем аз го решавам като чета Дневник
Реалността наистина е въпрос на гледна точка. И за всеки тя е различна. А това, което медиите показват, та то дори не е “реалната реалност”. И въпреки всичко ние им обръщаме внимание и в по-голямата си част им се доверяваме. За наша сметка…
И аз веднага се присетих аз “Гей бяга сто метра подбутван отзад”, ама дет викаш, друга аудитория, пък и друг случай бе, джанъм! Момчето си отиде младо и зелено, ама не, геят-каубой… Ми грозно е!
Права си.. за съжаление повечето медии дори нямат идея как да представят такива новини.
@ivostr Бай ти Сергей Минаев се е опитал да напише книга в тоя смисъл, че медиите представят някаква си своя реалност и опитват да моделират съществуващата такава според желанията си. За съжаление обаче никак не му се е получил романът…
Датският философ Киркегаард го е казал най- добре: “Най- ниската точка на човешкото падение се нарича… журналист.”
А Леджър се друсаше, сигурно е взел свръхдоза.
Говориш в качеството си на официалния му дилър, да?
Тъпанари! И като с ипомисля как ми се искаше да стана журналистка… ;( Що за олигофренско заглавие…
Мир на праха на хубавия човек…
Въпреки че не е по темата, ще си позволя да не се съглася с датския философ Киркегаард: добри и отговорни журналисти има, стига човек да погледне на точното място. Няма причина да очакваме, че процентът на свестни журналисти ще е по-голям от процентът свестни хора изобщо.
Ще си позволя и да не се съглася с г-н Апостолов. Както би казал бай Кърт Вонегът, мирнапрахаму, не е задължително да си наркоман за да бъдеш артист, макар че вероятно помага. И все пак малко уважение към паметта на умрелите не е навредило никому.
Не че нещо обаче… ехоо, Смеон е журналист 9списващия наблюдател), аз също. И двамата това учим и работим, но не сме от типа жълта журналистика..
Така че хайде без генерализации, моля.
Апостолов, Леджър не се е друсал, прегледах всички клюкарски новини относно него. Никога не е бил обвиняван в употреба на наркотици.
А ти да не си му дилър, та знаеш.
Плюс, дори и да се е друсал, това не прави смъртта му по-малко тъжна. Баси и наркоманите са хора.
Да дам за пример Layne Staley и Кърт Кобейн. Не са били по-малко музикатни, въпреки, че са употребявали дрога.
Но не в това е въпросът. Идеята е, че всички новини (поне фоициалните) са собственост на мастити бизнесмени (по една случайност… руски) и пет пари не дават, че налагат журналистика в най-противния й вид.
Защото никой няма да им поиска сметка.
Винаги съм го твърдяла, че и не само за журналистите. По принцип се обривам като се сблъскам с мнения тип “ама те всички лекари са ужасни” или “всички даскали са тъпи”, или каквото е там. Ще кажеш, че всички останали, дето не сме журналисти, даскали или лекари, сме цветът на нацията и каймакът на обществото. А по втората част на изказването просто нямам какво да добавя, мога само да се съглася!
Този коментар е редактиран от авторката на блога поради впечатляващо клюкарския си облик, характерен за някои от по-долнопробните жълти медии. Авторката също така използва случая да помоли хората, които имат затруднения в общуването със себеподобните си да не използват точно този блог, за да се учат на елементарните правила на учтивостта, диалога, както и тепърва да усвояват способността да изпитват уважение към нещо толкова сериозно като смъртта.
Мм, Апостолов, много ти знае главицата. Аз пък снощи прегледах клюкарските чуждестранни колонки и точно този факт, че се друсал, никъде не го видях.
Много некадърни има във всеки сектор… но това не значи, че всички са некадърни. Хайде без да се обиждаме. Генерализациите не водят до нищо положително.
Впрочем, всички вие познавате журналисти или поне редовно четете блоговете им.
Точно така - Симион Патеев (Наблюдател), Иван Бедров и моята безценна личност
Впрочем, нека да изчакаме аутопсията и да чуем какво ще кажат професионалните патолози.
Ок?
Ако лекарите на Леджър са били такива, каквито са описани в “Кръстникът” лекари, които се увъртат около богати хора, няма да се учудя, ако са лекували пневмонията му с транквиланти
http://leftcomments.blogspot.com/2008/01/rip-heat.html
[...] Публикувано на 29 януари 2008 от nicodile Дискусия след една тема в блога на Марфа ме подсети за всички тези хора, които [...]