Шопинг терапия

Коледните празници по принцип представляват шопинг-предизвикателство за целокупното човечество с повече или по-малко християнски корени. Моя милост не представлява никакво изключение. Щом установих, че дебитната ми карта вече не свети червено и не издава жаловити гладни звуци, двете с майка ми се отправихме към “Пикадили”, за да си платим шопинг-данъка.

Предпочитам “Пикадили” пред “Метро”. Онова… Действа ми зловещо оня хамбар. Тоя път избрахме “Пикадили-парк”, на “Почивка”. Обикновено като реша да тараша супермаркетите, се отправям в “Пикадили” на “Битоля”, което е нещо като мой втори дом, но тоя път реших да почета почивченския му събрат.

Изживяването си заслужава блог-позицията. Слизаме на “Почивка”. Мястото в дните на моята младост представляваше пасторален пейзаж, в чийто дебри се гушат езиковите гимназии и ТИХ-а, наоколо кротко хрупат тревица овчици, а от храстите мирно и свенливо развява атрибутите си поредния ексхибиционист. Днес обаче там се издига цял квартал, а вместо ексхибиционисти има изнендващо за Варна количество бездомни псета. Злонамерени. Две от тях ни нападнаха, а едното се опита да ухапе майка ми. Не знам защо. Ние просто си вървяхме, приказвахме си, когато ония твари изскочиха изневиделица и се хвърлиха с оголени зъби към нас. Халосах силно едното с чантата си и буквално се втурнах към тях с индиански бойни викове на уста. Ония се уплашиха и се скатаха. Никога, ама никога не ми се е случвало подобно нещо. Обичам всякакви такива гадинки и принципно спокойно си споделяме екосистемите. Това ме изненада неприятно.

Все пак се добрахме до “Пикадили”  се представихме подобаващо. Освен разните му там прахове за пране, перилни и миещи препарати и всякакви такива домакински необходимости, се изгевезихме и със сума ти глезотии. Две бутилки карменер от Коно Сур, половин килограм “Гауда”, че много обичам, пушен паламуд, две страхотни манго (тук му е мястото да спомена, че в хипермаркетите у нас нямат идея как се съхраняват тропически плодове - държат ги по хладилни рафтове и ако не свариш да си купиш от тях веднага след като са доставени, на другия ден вече са изгнили), круши, авокадо, кестени, които впоследствие излязоха мухлясали, шоколад “Линдор” с крем трюфе, и, естествено, бутилка “Бейлис” с шоколадови чашки към нея! Сега седя и си я гледам любовно! Възнамерявам да си я сложа под елхата, хехе!

На връщане се возих в най-ужасното такси през живота си. Не, шофьорът не пушеше, не слушаше чалга, не държеше да сподели проблемите си, караше нормално, но просто беше включил 2 (два) ароматизатора Амби Пур. За всеки случай. И си беше надул климатика, така че обстановката наподобяваше на сауна с парфюмени изпарения. Естествено, попаднахме в задръстване. Докато се доберем до нас бях придобила здравословен зеленикав отенък и не успях да се възстановя почти до сутринта. Ма здраве да е, ще го приема като персийска нишка заедно с кучешкото нападение и кофтите кестени. Нека останалото да е читаво и да е живот и здраве!

Дано и вие да сте доволни от коледните си покупки!